–

за EIS GmbH, от A. Rinkler, Rechtsanwalt,

–

за Европейската комисия, от C. Valero и M. Kellerbauer, в качеството на представители,

1

Преюдициалното записване се отнася до тълкуването на член 6, параграф 1, букви в) и з) и параграф 4 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 304, 2011 г., стр. 64), разгледан във връзка с част А от приложение I към тази директива.

2

Запитването е отправено в рамките на спор между EIS GmbH, германско дружество за онлайн продажби, и TO — един от неговите конкуренти, по повод на искането на ТО, което извършва търговската си дейност като физическо лице, EIS да преустанови търговската си практика да не посочва телефонния си номер на своя уебсайт в информацията относно правото на отказ на потребителя.

3

Съображения 4, 5, 7 и 34 от Директива 2011/83 гласят:

[…]

[…]

4

Съгласно член 1 от тази директива, озаглавен „Предмет“:

„Целта на настоящата директива е чрез постигането на високо равнище на защита на потребителите да допринесе за правилното функциониране на вътрешния пазар, като сближи някои аспекти на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно договорите, сключени между потребители и търговци“.

5

Глава III от посочената директива, озаглавена „Информация за потребителите и право на отказ при договори от разстояние и договори извън търговския обект“, включва членове 6—16.

6

Член 6 от тази директива, озаглавен „Изисквания за предоставяне на информация при договорите от разстояние и договорите извън търговския обект“, гласи:

„1.   Преди потребителят да се обвърже с договор от разстояние или договор извън търговския обект, или от съответно предложение за сключване на договор, търговецът предоставя на потребителя по ясен и разбираем начин следната информация:

[…]

[…]

[…]

4.   Информацията, посочена в параграф 1, букви з), и) и й), може да бъде предоставена посредством стандартните указания за отказ, предвидени в приложение I, част А. Ако търговецът е предоставил тези указания, надлежно попълнени, на потребителя, той е изпълнил изискванията за предоставяне на информация, предвидени в параграф 1, букви з), и) и й).

5.   Информацията, посочена в параграф 1, представлява неразделна част от договора от разстояние или договора извън търговския обект и не може да бъде променяна, освен ако страните по договора изрично не се договорят за друго.

[…]“.

7

Член 11 от Директива 2011/83, озаглавен „Упражняване на правото на отказ“, предвижда в параграф 1:

„Потребителят информира търговеца преди изтичането на срока за отказ за решението си да се откаже от договора. За тази цел потребителят може:

[…]“.

8

Приложение I към тази директива, озаглавено „Информация относно упражняването на правото на отказ“, съдържа част A, озаглавена „Стандартни указания за отказ“, и част Б, озаглавена „Стандартен формуляр за отказ“.

9

Част А от това приложение I съдържа по-специално инструкциите, които търговецът трябва да спазва, за да предостави на потребителя стандартните указания относно правото му на отказ, и по-конкретно следната инструкция:

„Попълнете Вашето име, географски адрес и, ако имате такива, телефонен номер, факс и електронен адрес“.

10

Част Б от посоченото приложение I съдържа рубрика със следното съдържание:

„До [името на търговеца, неговият географски адрес и, когато е приложимо, номерът на факса му и електронният му адрес се попълват от търговеца]“.

11

Член 312d от Bürgerliches Gesetzbuch (германският граждански кодекс, наричан по-нататък „BGB“), озаглавен „Задължения за предоставяне на информация“, предвижда в параграф 1:

„При договори извън търговския обект и договори от разстояние търговецът е длъжен да информира потребителя в съответствие с разпоредбите на член 246а от Einführungsgesetz zum Bürgerlichen Gesetzbuche (Закон за въвеждане на Гражданския кодекс). Информацията, предоставена от търговеца в изпълнение на това задължение, е неразделна част от договора, освен ако страните не са уговорили изрично друго“.

12

Член 246а от Закона за въвеждане на Гражданския кодекс (наричан по-нататък „EGBGB“), озаглавен „Задължения за предоставяне на информация относно договорите извън търговския обект и договорите от разстояние, с изключение на договорите за финансови услуги“, предвижда в параграф 1:

„(1)   Търговецът е длъжен съгласно член 312d, параграф 1 от BGB да предостави на потребителя следната информация:

[…]

[…]

(2)   Ако потребителят има право на отказ съгласно член 312g, параграф 1 от BGB, търговецът е длъжен да информира потребителя:

[…]

Търговецът може да изпълни тези задължения за предоставяне на информация, като представи образеца на инструкцията за отказ, съдържащ се в приложение 1, попълнен правилно и под формата на текст.

(3)   Търговецът е длъжен и да информира потребителя:

[…]“.

13

Член 3, параграф 1 от Gesetz gegen den unlauteren Wettbewerb (Закона срещу нелоялната конкуренция), в редакцията му, приложима към главното производство (наричан по-нататък „UWG“), гласи:

„Забраняват се нелоялните търговски практики […]“.

14

Член 4, точка 11 от UWG предвижда:

„Нелоялно действа по-специално който:

[…]

15

На 29 декември 2014 г. EIS изпраща предупредително писмо до TO — негов конкурент при продажбата на еротични изделия в интернет, с което иска последният да преустанови търговската си практика, състояща се по-специално в съобщаване на нередовна информация относно правото на потребителите да упражнят правото си на отказ след сключването на договор. В рамките на това предупредително писмо EIS изисква от TO да му предостави strafbewehrte Unterlassungserklärung (декларация за поемане на задължение, чието неизпълнение е скрепено със санкция), с която посоченото лице се задължава да преустанови тази практика, като в противен случай ще бъде санкционирано.

16

На 8 януари 2015 г. TO изпраща на EIS такава декларация. На свой ред с писмо от 12 януари 2015 г. той му изпраща предупредително писмо за преустановяване на търговската му практика, състояща се в непосочването на телефонния номер на уебсайта му в информацията относно правото на отказ на потребителя.

17

EIS сезира Landgericht Arnsberg (Областен съд Арнсберг, Германия) с иск да се установи, че TO няма основание да иска прекратяване на търговската практика, посочена в предупредителното му писмо от 12 януари 2015 г. С насрещен иск TO иска EIS да бъде осъдено да преустанови посочената в това предупредително писмо практика.

18

С решение от 9 юли 2015 г. Landgericht Arnsberg (Областен съд, Арнсберг) отхвърля иска на EIS и уважава насрещния иск на TO.

19

С решение от 10 август 2017 г. Oberlandesgericht Hamm (Върховен областен съд Хам, Германия) отхвърля по същество жалбата на EIS срещу посоченото решение.

20

EIS отправя ревизионна жалба до запитващата юрисдикция, Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) срещу въззивното съдебно решение.

21

Запитващата юрисдикция счита, че разрешаването на спора в главното производство зависи от това дали информацията относно правото на отказ на потребителя, която EIS предоставя на своя уебсайт, нарушава член 312d, параграф 1, първо изречение от BGB, както и член 246а, параграф 1, втора алинея, първо изречение, точка 1 и второ изречение от EGBGB във връзка с приложение 1 към този закон, и дали следователно тази информация е нарушава конкуренцията по смисъла на член 3 и член 4, параграф 11 от UWG. В това отношение запитващата юрисдикция посочва, че споменатите по-горе разпоредби транспонират в германското право член 6, параграф 1, буква з) и параграф 4 от Директива 2011/83, разгледан във връзка с част А от приложение I към тази директива, и поради това следва да се тълкуват в съответствие с тях.

22

В настоящия случай, както е видно от акта за преюдициално запитване, EIS е използвало съдържащите се в точка А от приложение I към Директива 2011/83 стандартни указания относно отказа. EIS обаче не е посочило своя телефонен номер, въпреки че разполага с телефонна линия за целите на дейността на своето предприятие. При все това EIS е предоставило своя телефонен номер в рамките на изискуемите по закон служебни данни (Impressum), съдържащи се на неговия уебсайт, а също така — ясно и четливо — в долната част на началната страница на посочения сайт.

23

Според запитващата юрисдикция, тъй като не сключва договори по телефона, EIS поддържа, че не е длъжно да предоставя на разположение на потребителите телефонна линия, за да могат евентуално да упражнят правото си на отказ по отношение на договорите, сключени от разстояние.

24

При тези условия запитващата юрисдикция иска да разбере дали „съществува“ телефонен номер по смисъла на инструкциите за попълване на стандартните указания за отказ по част А от приложение I към Директива 2011/83, когато търговецът посочва телефонния си номер в рамките на изискуемата по закон служебна информация (Impressum) или го представя ясно и отчетливо на началната страница на своя уебсайт. В това отношение тя счита, че ако търговецът не уточнява недвусмислено, че този номер не е предназначен за подаване на декларации за отказ от договора, посоченият телефонен номер трябва да се счита за „[съществуващ]“ по смисъла на точка А от приложение I към Директива 2011/83.

25

Освен това според запитващата юрисдикция обстоятелството, че търговецът не си служи с телефонния номер, използван за целите на дейността на предприятието му, за да сключва договори от разстояние, не изключва възможността за достъп до този телефонен номер, за да получава декларации за отказ от страна на потребителите.

26

В допълнение запитващата юрисдикция уточнява, че настоящото дело се отнася единствено до получаването на декларациите на потребителите във връзка с упражняването на правото им на отказ, за разлика от делото, по което Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) е сезирал Съда с въпроси относно тълкуването на член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83 и е постановено решение от 10 юли 2019 г., Amazon EU (C‑649/17, EU:C:2019:576), което се отнася до задълженията за предоставяне на преддоговорна информация.

27

При тези условия Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

28

С въпросите си, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи, от една страна, дали член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83 трябва да се тълкува в смисъл, че когато телефонният номер на търговец се появява на уебсайта му и се използва за целите на дейността на неговото предприятие, трябва да се счита, че този номер „съществува“ по смисъла на тази разпоредба, и от друга страна, дали член 6, параграф 1, букви в) и з) и параграф 4 тази директива, разгледан във връзка с част А от приложение I към нея, трябва да се тълкува в смисъл, че търговецът, който предоставя на потребителя, преди последният да се обвърже с договор от разстояние или договор извън търговския обект, информация относно начина на упражняване на правото на отказ, като за тази цел използва съдържащите се в посоченото приложение I, част А стандартни указания, е длъжен да спомене телефонен номер, така че да даде възможност на потребителя да му съобщи евентуалното си решение да използва това право.

29

Най-напред трябва да се припомни, че съгласно член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83, преди потребителят да се обвърже с договор от разстояние или договор извън търговския обект, или със съответно предложение за сключване на договор, търговецът предоставя на потребителя по ясен и разбираем начин информация относно географския адрес, на който търговецът е установен, и своя телефонен номер, номер на факса и адрес на електронната му поща, ако съществува такъв, така че потребителят да може бързо да установи контакт с търговеца и да общува ефективно с него, и когато е приложимо, географския адрес и самоличността на търговеца, от чието име той действа.

30

Както следва от член 6, параграф 1, буква з) от тази директива, когато съществува право на отказ, търговецът е длъжен преди сключването на договора да предостави на потребителя информация за условията, срока и начина на упражняване на това право в съответствие с член 11, параграф 1 от посочената директива, както и стандартния формуляр за отказ, съдържащ се в точка Б от приложение I към Директивата.

31

Съгласно член 6, параграф 4 от Директива 2011/83 информацията, посочена в параграф 1, букви з)—й) от същия член, може да бъде предоставена посредством стандартните указания за отказ, предвидени в точка А от приложение I към тази директива. Уточнява се също че търговецът се счита за изпълнил задълженията за предоставяне на информация по член 6, параграф 1, букви з)—й), ако е предоставил тези указания на потребителя, надлежно попълнени.

32

Точка A от приложение I към Директива 2011/83 съдържа по-специално инструкциите, които търговецът трябва да следва, за да съобщи на потребителя стандартните указания относно правото му на отказ, и по-специално следната инструкция:

„Попълнете Вашето име, географски адрес и, ако имате такива, телефонен номер, факс и електронен адрес“.

33

В това отношение от решение от 10 юли 2019 г., Amazon EU (C‑649/17, EU:C:2019:576), по същество следва, че член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83 трябва да се тълкува в смисъл, от една страна, че не допуска национална правна уредба, която задължава търговеца, преди да сключи с потребител договор от разстояние или договор извън търговския обект, посочен в член 2, точки 7 и 8 от тази директива, да предостави при всички обстоятелства своя телефонен номер. От друга страна, посочената разпоредба не изисква търговецът да е длъжен да открие телефонна линия, за да могат потребителите да установят контакт с него, и го задължава да съобщи този телефонен номер само ако вече разполага с това средство за комуникация с потребителите.

34

По-специално в това решение Съдът приема, че макар член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83 да не определя точно вида на средството за комуникация, което трябва да предостави търговецът, тази разпоредба го задължава да предостави на разположение на всеки потребител средство за комуникация, което му позволява бързо да установи контакт и да общува ефективно с него (решение от 10 юли 2019 г., Amazon EU, C‑649/17, EU:C:2019:576, т. 46).

35

Безусловно задължение за предоставяне на разположение на потребителя на телефонен номер при всички обстоятелства, за да могат потребителите да установят контакт с търговеца, изглежда непропорционално, особено в контекста на икономическата дейност на някои предприятия, и по-специално най-малките, които могат да се опитват да намалят своите оперативни разходи чрез продажби или предоставяне на услуги от разстояние или извън търговския обект (решение от 10 юли 2019 г., Amazon EU, C‑649/17, EU:C:2019:576, т. 48).

36

От практиката на Съда, цитирана в точки 33—35 от настоящото решение, следва, че търговецът, който сключва договор с потребител посредством уебсайт и не използва телефон за тази цел, като същевременно разполага с телефонна линия за нуждите на управлението на другите аспекти от дейността на предприятието си, по принцип не е длъжен да съобщи на потребителя номера на тази телефонна линия, когато реши да използва стандартните указания, съдържащи се в част А от приложение I към Директива 2011/83, които са предназначени да улеснят упражняването от този потребител на правото му на отказ.

37

При все това, когато телефонният номер на търговеца се появява на неговия уебсайт по начин, който внушава на средния потребител, а именно потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен (решение от 11 септември 2019 г., Romano, C‑143/18, EU:C:2019:701, т. 54 и цитираната съдебна практика), че търговецът използва този номер за контактите си с потребителите, трябва да се приеме, че споменатият номер „съществува“, така че потребителят да може бързо да установи контакт с търговеца по смисъла на член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83. Такъв е случаят по-специално когато телефонният номер е посочен на уебсайта в рубрика, озаглавена „Контакт“.

38

Доколкото в посочения в предходната точка случай трябва да се приеме, че телефонният номер на търговеца „съществува“ по смисъла на член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83, и този търговец реши да включи на уебсайта си стандартните указания за упражняването на правото на отказ на потребителя, възпроизведени в точка A от приложение I към тази директива, трябва да се счита, че посоченият телефонен „съществува“ и по смисъла на последната разпоредба, и трябва да се съдържа сред тези указания.

39

Това тълкуване е в съответствие с целите на Директива 2011/83. Всъщност, както е видно от член 1, в светлината на съображения 4, 5 и 7 от нея, посочената директива има за цел постигането на високо равнище на защита на потребителите, като гарантира тяхната информираност и сигурност в сделките с търговците.

40

С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83 трябва да се тълкува в смисъл, че когато телефонният номер на търговец се появява на неговия уебсайт по начин, който внушава на средния потребител, а именно потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, че този търговец използва посочения телефонен номер за контактите си с потребителите, трябва да се счита, че този телефонен номер „съществува“ по смисъла на тази разпоредба. В такъв случай член 6, параграф 1, букви в) и з), и параграф 4 от тази директива, разгледан във връзка с точка A от приложение I към нея, трябва да се тълкува в смисъл, че търговецът, който предоставя на потребителя, преди той да се обвърже с договор от разстояние или договор извън търговския обект, информацията относно начина за упражняване на правото на отказ, като за тази цел използва стандартните указания, съдържащи се в точка А от това приложение I, е длъжен да посочи същия телефонен номер в тези указания, така че да даде възможност на този потребител да му съобщи чрез него евентуалното си решение да използва това право.

41

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (шести състав) реши:

Член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че когато телефонният номер на търговец се появява на неговия уебсайт по начин, който внушава на средния потребител, а именно потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, че този търговец използва посочения телефонен номер за контактите си с потребителите, трябва да се счита, че този телефонен номер „съществува“ по смисъла на тази разпоредба. В такъв случай член 6, параграф 1, букви в) и з), и параграф 4 от тази директива, разгледан във връзка с точка A от приложение I към нея, трябва да се тълкува в смисъл, че търговецът, който предоставя на потребителя, преди той да се обвърже с договор от разстояние или договор извън търговския обект, информацията относно начина за упражняване на правото на отказ, като за тази цел използва стандартните указания, съдържащи се в точка А от това приложение I, е длъжен да посочи същия телефонен номер в тези указания, така че да даде възможност на този потребител да му съобщи чрез него евентуалното си решение да използва това право.