I. Правна уредба

А. Законодателството в областта на собствените ресурси

1. Решенията относно системата на собствените ресурси

2. Регламентите относно методите и процедурата за предоставяне на собствените ресурси

3. Регламент № 608/2014

4. Регламент № 1553/89

Б. Митническото законодателство

1. Митническият кодекс на Общността

2. Митническият кодекс на Съюза

3. Регламентът за прилагане

4. Регламентът за изпълнение

В. Законодателството в областта на ДДС

II. Фактите и досъдебната процедура

А. Обстоятелствата в основата на спора

Б. Досъдебната процедура

III. Производството пред Съда

IV. По иска

А. По допустимостта

1. По нарушението на правото на защита на Обединеното кралство по време на досъдебната процедура и в производството пред Съда

а) Доводи на страните

б) Съображения на Съда

2. По недостатъчността на фактическите и правните основания за твърдяното нарушение на правото на Съюза в областта на ДДС, по-специално що се отнася до митнически режим 42

а) Доводи на страните

б) Съображения на Съда

3. По нарушението на принципите на защита на оправданите правни очаквания, на правна сигурност, на estoppel и на лоялно сътрудничество

а) Доводи на страните

б) Съображения на Съда

4. По липсата на компетентност на Съда да разглежда, в рамките на производство за установяване на неизпълнение на задължения по член 258 ДФЕС, искане на Комисията да се разпореди на държава членка да внесе собствени ресурси в определен размер

а) Доводи на страните

б) Съображения на Съда

5. По преждевременния характер и недопустимостта на исковата молба, що се отнася до периода от 1 май 2015 г. до 11 октомври 2017 г. включително, поради издаването на отнасящите се до този период уведомления C18 Breach

а) Доводи на страните

б) Съображения на Съда

Б. По същество

1. По неизпълнението на задълженията за защита на финансовите интереси на Съюза и за борба с измамите, както и на задълженията, произтичащи от митническото право на Съюза

а) По нарушението на член 310, параграф 6 ДФЕС и на член 325 ДФЕС

1) По задълженията на държавите членки по силата на член 325 ДФЕС

2) По нарушението на задълженията, предвидени в член 325 ДФЕС

i) Предварителни бележки

ii) Припомняне на основните характеристики на разглежданата измама чрез занижени цени

iii) По обстоятелството, че още в началния период на нарушението Обединеното кралство е било наясно с основните характеристики на разглежданата измама чрез занижени цени и с ефективните мерки за борба с нея

iv) По несъответствието с член 325, параграф 1 ДФЕС на механизма за митнически контрол, който Обединеното кралство прилага през периода на нарушението, за да се бори с разглежданата измама чрез занижени цени

б) По нарушението на задълженията, наложени от митническото законодателство на Съюза

1) Предварителни бележки

2) По нарушението на задълженията, наложени с член 13 от Митническия кодекс на Общността и член 46 от Митническия кодекс на Съюза

i) Доводи на страните

ii) Съображения на Съда

3) По нарушението на задълженията по член 248, параграф 1 от Регламента за прилагане и по член 244 от Регламента за изпълнение

4) По нарушението на задълженията, наложени по силата на член 220, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността и член 105, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза

2. По неизпълнението на задълженията, наложени съгласно законодателството на Съюза в областта на предоставянето на разположение на традиционни собствени ресурси, каквито са митата

а) По твърдението за нарушение от страна на Обединеното кралство на принципното му задължение за предоставяне на разположение на традиционни собствени ресурси

1) По принципа за отговорността на Обединеното кралство за неустановяването на загуби на традиционни собствени ресурси на Съюза

2) По отговорността на Обединеното кралство за загубите на собствени ресурси на Съюза, констатирани в уведомления C18 Snake

б) По твърдението за нарушение от страна на Обединеното кралство на задължението му за предоставяне на разположение на традиционни собствени ресурси в определен размер

1) По доводите на Обединеното кралство, че най-напред Съдът следва да разгледа неговата оценка на загубите на традиционни собствени ресурси

2) По оценката на размера на загубите на традиционни собствени ресурси, направена от Комисията по метода OLAF-JRC

3) По оценката на размера на загубите на традиционни собствени ресурси, направена от Обединеното кралство по метода на HMRC

4) По доводите от общ характер срещу метода OLAF-JRC

5) По оценката на размера на загубите на традиционни собствени ресурси за периода от ноември 2011 г. до ноември 2014 г.

6) По оценката на размера на загубите на традиционни собствени ресурси за периода от 1 януари 2015 г. до 11 октомври 2017 г. включително

i) По критиката, че методът OLAF-JRC водел до надценяване на обема на вноса, за който следва да се приеме, че е на занижени цени

ii) По критиката, че методът OLAF-JRC водел до надценяване на стойността на внесените стоки, за който следва да се приеме, че са на занижени цени

7) По въздействието на уведомления C18 Breach върху оценката на размера на загубите на собствени ресурси, претендирани от Комисията за периода от 1 януари 2015 г. до 11 октомври 2017 г. включително

8) По обменния курс, който трябва да се приложи при изчисляването на размера на загубите на собствени ресурси

9) Заключение

3. По неизпълнението на задълженията по силата на правната уредба в областта на ДДС и на задълженията за предоставяне на разположение на съответните собствени ресурси

а) Доводи на страните

б) Съображения на Съда

4. По неизпълнението на задължението за лоялно сътрудничество, прогласено в член 4, параграф 3 ДЕС

а) Доводи на страните

б) Съображения на Съда

По съдебните разноски

1

В исковата си молба Европейската комисия иска от Съда да установи, че:

2

През периода от ноември 2011 г. до 11 октомври 2017 г. включително (наричан по-нататък „периодът на нарушението“) — за който се отнася упрекът на Комисията в рамките на настоящото производство за извършени различни нарушения на правото на Съюза от Обединеното кралство — се прилагат последователно две решения относно системата на собствените ресурси на Съюза, а именно Решение 2007/436, а след 1 януари 2014 г. — Решение 2014/335.

3

Съгласно член 2, параграф 1, букви а) и б) от Решение 2014/335, чийто текст по същество е идентичен на текста на член 2, параграф 1, букви а) и б) от Решение 2007/436, собствени ресурси, записани в бюджета на Съюза, представляват приходите, получени съответно от „традиционни собствени ресурси, които се състоят от […] мита по Общата митническа тарифа и други задължения, установени или които ще бъдат установени от институциите на Съюза във връзка с търговията с трети страни“, и от „прилагането на единна ставка, валидна за всички държави членки, към хармонизираните бази за изчисляване на ДДС, определени съгласно правилата на Съюза“.

4

Член 8, параграф 1 от тези решения предвижда в първа алинея, че в качеството им на собствени ресурси на Съюза митата по Общата митническа тарифа се събират от държавите членки в съответствие с националните разпоредби, наложени със закон, подзаконов акт или административно действие, които при необходимост се адаптират с цел спазване на правилата на Съюза, а в трета алинея, че държавите членки предоставят на разположение на Комисията ресурсите, предвидени в член 2, параграф 1, букви а), б) и в) от посочените решения.

5

През периода на нарушението се прилагат последователно два регламента относно предоставянето на собствените ресурси на Съюза, а именно Регламент № 1150/2000, а след 1 януари 2014 г. — Регламент № 609/2014.

6

Съгласно член 2, параграф 1 от Регламент № 609/2014, чието съдържание по същество е идентично на съдържанието на член 2, параграф 1 от Регламент № 1150/2000:

„За целите на прилагането на настоящия регламент правото на Съюза върху традиционните собствени ресурси, посочени в член 2, параграф 1, буква а) от Решение [2014/335], се констатира веднага след като са изпълнени условията, предвидени в митническите регламенти за вписване на правото по сметките и след уведомяване на длъжника“.

7

Член 6, параграф 1 и параграф 3, първа и втора алинея от Регламент № 609/2014, чието съдържание по същество е идентично на съдържанието на член 6, параграф 1 и параграф 3, букви а) и б) от Регламент № 1150/2000, гласи:

„1.   Сметките за собствените ресурси се водят от Министерството на финансите на всяка държава членка или от органа, определен от всяка държава членка, и се разпределят по видове ресурси.

[…]

3.   Правата, констатирани в съответствие с член 2, се вписват по сметките [обикновено обозначавани като „сметка А“], при спазването на втора алинея от настоящия параграф, най-късно на първия работен ден след деветнадесето число на втория месец, следващ месеца, през който е било констатирано правото.

Констатираните права, невписани по сметките, посочени в първа алинея, тъй като все още не са били възстановени и не е било представено никакво обезпечение, се записват в отделни сметки [обикновено обозначавани като „сметка Б“] в срока, предвиден в първа алинея. Държавите членки могат да прилагат тази процедура, когато констатираните и обезпечени с гаранции права са оспорени и могат да претърпят изменения след уреждане на възникналите спорове.

[…]“.

8

В първоначалната си редакция член 9, параграф 1, първа алинея от Регламент № 609/2014, чието съдържание по същество е идентично на съдържанието на член 9, параграф 1, първа алинея от Регламент № 1150/2000, гласи:

„Съгласно процедурата, определена в член 10, всяка държава членка кредитира собствените ресурси по сметката, открита на името на Комисията към Министерството на финансите или към органа, определен от съответната държава членка“.

9

Считано от 1 октомври 2016 г., тази разпоредба е изменена, както следва:

„Съгласно процедурата, определена в членове 10, 10а и 10б, всяка държава членка кредитира собствените ресурси по сметката, открита на името на Комисията към Министерството на финансите или към националната централна банка. В случаи, когато се прилага отрицателна лихва, както е посочено в трета алинея, тази сметка може да се дебитира само по указание от Комисията“.

10

В първоначалната си редакция член 12, параграфи 1 и 3 от Регламент № 609/2014, чието съдържание по същество е идентично на съдържанието на член 11, параграфи 1 и 3 от Регламент № 1150/2000, има следния текст:

„1.   Всяко забавено плащане при вписването по сметката, посочена в член 9, параграф 1, води до плащане на лихви от съответната държава членка.

[…]

3.   Когато държавите членки не принадлежат към икономическия и паричен съюз, лихвеният процент се равнява на прилагания на първо число от съответния месец от централните банки за основните им операции по рефинансиране, завишен с два процентни пункта или — за държавите членки, за които няма обявен лихвен процент на централната банка — най-равностойният лихвен процент за първото число на съответния месец на паричния пазар на държавата членка, завишен с два процентни пункта.

Този лихвен процент се увеличава с 0,25 процентни пункта за всеки месец на забавяне. Завишеният лихвен процент се прилага за целия период на забавено плащане“.

11

Считано от 1 октомври 2016 г. член 12, параграф 5 от Регламент № 609/2014, който заменя член 12, параграф 3 от него, гласи:

„Когато държавите членки не членуват в Икономическия и паричен съюз, лихвеният процент се равнява на лихвения процент, прилаган на първия ден на въпросния месец от централните банки по отношение на основните им операции по рефинансиране, или 0 процента — която от двете стойности е по-висока, — завишен с 2,5 процентни пункта. За държавите членки, за които няма обявен лихвен процент на централната банка, лихвеният процент се равнява на най-равностойния лихвен процент, прилаган на първия ден от въпросния месец на паричния пазар на държавата членка, или 0 процента — която от двете стойности е по-висока, — завишен с 2,5 процентни пункта.

Този лихвен процент се увеличава с 0,25 процентни пункта за всеки месец забавяне.

Общото увеличение в съответствие с първа и втора алинея не надвишава 16 процентни пункта. Увеличеният лихвен процент се прилага за целия период на забавянето“.

12

Член 13 от Регламент № 609/2014, озаглавен „Несъбираеми суми“, чието съдържание по същество е идентично на съдържанието на член 17 от Регламент № 1150/2000, предвижда:

„1.   Държавите членки се задължават да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че сумите, които съответстват на правата, констатирани съгласно член 2, се предоставят на Комисията при условията, предвидени в настоящия регламент.

2.   Държавите членки се освобождават от задължението да предоставят на разположение на Комисията сумите, които съответстват на вземанията, констатирани съгласно член 2, които се оказват несъбираеми поради която и да е от следните причини:

Размерът на установените вземания се обявява за несъбираем с решение на компетентния административен орган, който установява, че те са несъбираеми.

Размерът на установените вземания се смята за несъбираем не по-късно след изтичането на петгодишен срок от датата, на която сумата е установена съгласно член 2 или — в случай на обжалване по административен или съдебен ред — от датата на произнасяне, съобщаване или публикуване на окончателното решение.

[…]

3.   В тримесечен срок след административното решение по параграф 2 от настоящия член или в съответствие със сроковете, посочени в този параграф, държавите членки предоставят на Комисията доклад с информация за случаите, когато са приложени разпоредбите на параграф 2 от настоящия член, при условие че констатираните вземания надхвърлят 50000 EUR.

Този доклад съдържа всички необходими факти за пълно проучване на причините по параграф 2, букви а) и б) от настоящия член, попречили на съответната държава членка да предостави въпросните суми, както и на мерките за възстановяване на средствата, които държавата членка е предприела в съответния случай или съответните случаи.

Докладът се съставя по установен от Комисията образец. За тази цел Комисията приема актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат съгласно процедурата по консултиране, посочена в член 16, параграф 2.

4.   В срок от шест месеца след получаване на доклада по параграф 3 Комисията съобщава своите бележки на съответната държава членка.

Когато Комисията смята за необходимо да поиска допълнителна информация, шестмесечният срок започва да тече от датата на получаване на поисканата допълнителна информация“.

13

Що се отнася до частта от периода на нарушението, която започва на 1 януари 2014 г., член 2 от Регламент № 608/2014, озаглавен „Мерки за контрол и надзор“, гласи:

„[…]

2.   Държавите членки вземат всички необходими мерки, за да се гарантира, че собствените ресурси, посочени в член 2, параграф 1 от Решение [2014/335], са предоставени на Комисията.

3.   Когато мерките за контрол и надзор се отнасят до традиционните собствени ресурси, посочени в член 2, параграф 1, буква а) от Решение [2014/335]:

[…]

[…]“.

14

Член 2, параграф 1 от Регламент № 1553/89 предвижда:

„Базата за ДДС се определя от облагаемите транзакции, посочени в член 2 от [Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. за хармонизирането на законите на държавите членки, свързани с данъците върху оборота — Обща система за данък добавена стойност: унифицирана база за оценка (ОВ L 145, 1977 г., стр. 1)] […]“.

15

Съгласно член 3, първа алинея от този регламент:

„За всяка дадена календарна година, без да се засягат разпоредбите на членове 5 и 6, базата за средствата от ДДС се изчислява, като общите нетни приходи от ДДС, събрани от дадената държава членка през тази година, се разделят на ставката на ДДС за същата година“.

16

Митническият кодекс на Общността се прилага за разглежданите случаи на внос, които са осъществени през периода на нарушението преди 1 май 2016 г.

17

Член 13 от този кодекс гласи:

„1.   В съответствие с условията, предвидени от действащите разпоредби, митническите власти могат да извършват целия контрол, който те считат за необходим, за да осигурят правилното прилагане на митническите правила и другите нормативни документи, уреждащи влизането, напускането, транзита, трансфера и крайната употреба на стоки, придвижвани между митническата територия на [Европейската общност] и трети страни и наличието на стоки, които нямат статут на Общността. Митническият контрол за целите на правилното прилагане на митническото законодателство на Общността може да се извършва в трета страна, когато това се предвижда от международно споразумение.

2.   Митническият контрол, различен от проверките на място, се основава на анализа на риска с използването на автоматизирани техники за обработка на данни с цел идентифициране и определяне размера на риска, както и определяне на необходимите мерки за оценяване на риска, на база на критерии, разработени на национално ниво, на ниво Общност и, където съществува, на международно ниво.

За определянето на обща рамка за управление на риска и за определянето на общи критерии и приоритетни области за контрол се използват процедури на комитетите.

Държавите членки в сътрудничество с Комисията създават компютърна система за осъществяване на управлението на риска.

3.   Когато контролът се извършва от власти, различни от митническите власти, такъв контрол се извършва в тясна координация с митническите власти, винаги, когато е възможно, на същото време и място.

[…]“.

18

В дял II от посочения кодекс се съдържа глава 3, озаглавена „Стойност на стоките за митнически цели“, която се състои от членове 28—36.

19

Член 29 от същия кодекс предвижда:

„1.   Митническата стойност на внасяни стоки е договорната им стойност, а именно, платената действително или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана, при необходимост, в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33 […]

[…]

2.   

[…]

3.   

[…]“.

20

Съгласно член 30 от Митническия кодекс на Общността:

„1.   Когато митническата стойност не може да се определи съгласно член 29, се прилагат последователно букви а), б), в) и г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която въпросната стойност може да са определи […].

2.   Митническа стойност, определена в резултат на прилагане на този член, е:

[…]“.

21

Член 31 от този кодекс има следния текст:

„1.   Когато митническата стойност на внасяните стоки не може да се определи по силата членове 29 или 30, тя се определя въз основа на наличните данни в Общността и чрез разумни способи, съответстващи на общите принципи и разпоредби на:

2.   Митническата стойност, определена чрез прилагане на параграф 1, не се основава на:

22

Член 68 от посочения кодекс гласи:

„За проверката на декларации, които митническите органи са приели, те имат право да извършват:

23

Член 71 от същия кодекс има следния текст:

„1.   Резултатите от проверката на декларацията са основание за прилагане на разпоредбите, отнасящи се до митническия режим, под който стоките се поставят.

2.   Когато не се извършва проверка на декларацията, прилагането на разпоредбите, посочени в параграф 1, се осъществява въз основа на данните, обявени в декларацията“.

24

Член 217, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността предвижда:

„Размерът на вносните или износните сборове, който произтича от даденото митническо задължение, […], трябва да бъде изчислен от митническите органи незабавно в момента, в който те разполагат с необходимите данни и да бъде вписан в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което е вземане под отчет“.

25

Съгласно член 218, параграф 1, първа алинея от този кодекс:

„Когато възникне митническо задължение при приемане на декларация за стоки за митнически режим, различен от временния внос с частично освобождаване от вносни сборове, или чрез друго действие със същите правни последици както при приемането на декларацията, размерът на митническото задължение се взема под отчет, веднага след като бъде изчислен, но не по-късно от втория ден, след като е разрешено вдигането на стоките“.

26

Член 220, параграф 1 от посочения кодекс гласи:

„Когато размерът на сборовете, произтичащ от дадено митническо задължение, не е бил взет под отчет съгласно членове 218 и 219 или е бил взет под отчет размер, по-нисък от дължимия, вземането под отчет на пълния размер на сборовете или на остатъка до пълния размер трябва да се извърши в срок от 2 дни, считано от датата, на която митническите органи установят това положение и са в състояние да изчислят дължимия размер и да определят длъжника (последващо вземане под отчет). Този срок може да бъде удължен съгласно член 219“.

27

Член 221 от същия кодекс гласи:

„1.   Длъжникът трябва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага, след като този размер бъде взет под отчет.

[…]

3.   Уведомяването на длъжника вече не може да се извършва след изтичане на тригодишния срок от датата на възникване на митническото задължение. Този срок се прекъсва от момента на подаване на жалба по смисъла на член 243 и по време на процедурата по обжалването.

4.   Когато митническото задължение е в резултат на действие, което в момента на извършването си е подлежало на наказателно съдебно преследване, уведомяването на длъжника може да се осъществи след изтичането на тригодишния срок, предвиден в параграф 3, при условията, предвидени от действащите разпоредби“.

28

Митническият кодекс на Съюза се прилага за разглежданите случаи на внос, които са осъществени през периода на нарушението, започващ на 1 май 2016 г.

29

Член 3 от този кодекс гласи:

„Митническите органи отговарят основно за надзора на външната търговия на Съюза, с което допринасят за лоялната и отворена търговия, за изпълнението на външните аспекти на вътрешния пазар, общата търговска политика и другите общи политики на Съюза, свързани с търговията, както и за общата сигурност на веригата на доставките. Митническите органи въвеждат мерки, особено такива, насочени към:

30

Съгласно член 46 от посочения кодекс, озаглавен „Управление на риска и митнически контрол“:

„1.   Митническите органи могат да извършват всякакъв митнически контрол, който считат за необходим.

Видовете митнически контрол се състоят по-специално от проверка на стоките, вземане на проби, проверка на точността и пълнотата на информацията, подадена в декларация или уведомление и наличието, автентичността, точността и валидността на документи, проверка на счетоводната отчетност на икономическите оператори и други видове отчетност, проверка на транспортни средства, проверка на багаж и други стоки, пренасяни от или върху лица, както и извършване на служебни разследвания и други подобни действия.

2.   Митническият контрол, различен от проверките на случаен принцип, се основава главно на анализ на риска чрез средства за електронна обработка на данни с цел идентифициране и оценка на риска, както и разработване на необходимите мерки за предотвратяване на риска въз основа на критерии, разработени на национално равнище, на равнището на Съюза и където е възможно, на международно равнище.

3.   Митническият контрол се извършва в обща рамка за управление на риска, която се основава на обмен на информация за риск и на резултатите от анализ на риска между митническите администрации и с която се установяват общи критерии и стандарти за риска, контролни мерки и приоритетни области за контрол.

Контролът, основан на такава информация и критерии, се извършва без да се засяга другият контрол, извършван съгласно параграф 1 или съгласно другите действащи разпоредби.

4.   Митническите органи извършват управление на риска, за да разграничават равнищата на риск, свързан със стоките, които са обект на митнически контрол или надзор, и да определят дали и съответно къде стоките ще бъдат подлагани на специален митнически контрол.

Управлението на риска включва дейности като събиране на данни и информация, анализиране и оценяване на риска, предписване и предприемане на действия и редовен мониторинг и преглед на този процес и резултатите от него въз основа на международни, съюзни и национални източници и стратегии.

5.   Митническите органи обменят помежду си информация за риска и резултати от анализ на риска, когато:

6.   При установяването на общите критерии и стандарти за риска, на контролните мерки и на приоритетните области за контрол съгласно параграф 3 се отчита всяко едно от следните:

7.   Общите критерии и стандарти за риска, посочени в параграф 3, включват всяко едно от следните:

8.   В приоритетните области за контрол се включват конкретни митнически режими, видове стоки, транспортни маршрути, видове транспорт или икономически оператори, по отношение на които през определен период се извършва по-задълбочен анализ на риска и засилен митнически контрол, без да се засяга контролът, който обикновено се извършва от митническите органи“.

31

Член 53 от същия кодекс, озаглавен „Конвертиране на парични единици“, гласи в параграф 1:

„Компетентните органи публикуват и/или посочват в интернет приложимия обменен курс, ако се налага преизчисляване на суми в друга валута по една от следните причини:

[…]

32

Членове 70 и 74 от Митническия кодекс на Съюза установяват правилата за определяне на митническата стойност на стоките, като съдържанието им по същество е идентично на съдържанието на правилата, предвидени в членове 29—31 от Митническия кодекс на Общността.

33

Член 103 от посочения кодекс, озаглавен „Краен срок за митническо задължение“, гласи в параграфи 1 и 2:

„1.   Длъжникът не се уведомява за митническо задължение след изтичането на три години от датата, на която е възникнало митническото задължение.

2.   Когато митническото задължение възниква в резултат на действие, което към момента на извършване е основание за започване на наказателно преследване, тригодишният срок, определен в параграф 1, се продължава най-малко на пет години и не повече от 10 години в съответствие с националното законодателство“.

34

Член 105 от същия кодекс, озаглавен „Момент на вземане под отчет“, гласи в параграф 3:

„Когато митническо задължение възникне при условия, които не се обхващат от параграф 1, размерът на дължимите вносни или износни мита се взема под отчет в рамките на 14 дни от датата, на която митническите органи са в състояние да определят размера на въпросните вносни или износни мита и да вземат решение“.

35

Член 191 от този кодекс, озаглавен „Резултати от проверката“, гласи:

„1.   Резултатите от проверката на митническата декларация се използват за прилагане на разпоредбите, отнасящи се до митническия режим, под който стоките се поставят.

2.   Когато митническата декларация не е проверена, параграф 1 се прилага въз основа на данните, съдържащи се в съответната декларация.

3.   Резултатите от проверката, направена от митническите органи, имат еднаква доказателствена сила на цялата митническа територия на Съюза“.

36

Регламентът за прилагане се прилага за разглежданите случаи на внос, които са осъществени през периода на нарушението преди 1 май 2016 г.

37

Съгласно член 181а от този регламент за прилагане:

„1.   Не се налага митническите органи да определят митническата стойност на внесените стоки въз основа на метода за оценяване на сделката, когато съобразно определената в параграф 2 процедура не са получили задоволителна информация или се съмняват основателно, че декларираните стойности представляват цялата платена или платима сума по реда на член 29 от [Митническия кодекс на Общността].

2.   Когато митническите органи имат съмненията, описани в параграф 1, те могат да изискат допълнителна информация съобразно член 178, параграф 4. Когато съмненията продължават, митническите органи са длъжни, преди да вземат окончателно решение, да известят заинтересованото лице, в писмен вид, ако то желае, относно основанията за съмненията си, както и да му предоставят възможност за отговор. Окончателното решение и основанията за вземането му се съобщават в писмен вид на въпросното лице“.

38

Член 248, параграф 1 от посочения регламент за прилагане гласи:

„Освобождаването на стоката трябва да бъде съпроводено от записване в сметките на вносните мита, определени според данните в митническата декларация. Когато митническите органи сметнат, че извършените проверки вод[ят] до по-високо мито от изчисленото в декларацията, те трябва да изискат внасяне на гаранция за разликата между сумата, изчислена на база на данните в декларацията[,] и сумата, която може да бъде заплатена в крайна сметка. Вместо да представи гаранция, деклараторът може да поиска да бъде внесена пълната сума, която в крайна сметка трябва да бъде заплатена“.

39

Регламентът за изпълнение се прилага за разглежданите случаи на внос, които са осъществени през периода на нарушението, започващ на 1 май 2016 г.

40

Член 48 от този регламент за изпълнение, озаглавен „Разпоредби относно обменния курс“, предвижда в параграф 1:

„Когато това се изисква в съответствие с член 53, параграф 1, буква б) от [Митническия кодекс на Съюза], равностойността на еврото се определя веднъж месечно.

Обменният курс, който трябва да се използва, е последният курс, определен от Европейската централна банка [(ЕЦБ)] преди предпоследния ден на месеца, и се прилага през следващия месец.

Когато обаче обменният курс, приложим в началото на месеца, се различава с над 5 % от обменния курс, определен от [ЕЦБ] преди 15-о число на същия месец, за периода от 15-о число до края на съответния месец се прилага вторият упоменат по-горе обменен курс“.

41

Член 140 от посочения регламент за изпълнение, озаглавен „Неприемане на декларираните договорни стойности“, гласи:

„1.   Когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в член 70, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза], те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация.

2.   Ако съмненията им не отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на член 70, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза]“.

42

Съгласно член 144 от същия регламент за изпълнение, озаглавен „Резервен метод“:

„1.   При определяне на митническата стойност по член 74, параграф 3 от [Митническия кодекс на Съюза] може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в член 70 и член 74, параграф 2 от [Митническия кодекс на Съюза]. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности.

2.   Когато не може да се определи митническа стойност по параграф 1, се използват други подходящи методи. В този случай митническата стойност не може да се определя въз основа на някое от следните:

43

Член 244 от Регламента за изпълнение, озаглавен „Предоставяне на обезпечение“, който има за цел прилагане на член 191 от Митническия кодекс на Съюза, предвижда:

„Когато митническите органи считат, че е възможно в резултат на проверката на митническата декларация размерът на дължимите вносни или износни мита или други задължения да се окаже по-висок от размера, изчислен въз основа на данните от митническата декларация, стоките се вдигат само ако се предостави обезпечение, чийто размер е достатъчен, за да покрие разликата между сумата, дължима съгласно данните от митническата декларация, и сумата, която е възможно да е дължима в крайна сметка.

Вместо да внесе това обезпечение, деклараторът има право да поиска да бъде уведомен незабавно за митническото задължение, което е възможно да е дължимо в крайна сметка за стоките“.

44

Член 2, параграф 1 от Директива 2006/112 предвижда:

„Следните сделки подлежат на облагане с ДДС:

[…]

[…]

45

Съгласно член 83 от тази директива:

„По отношение на вътреобщностното придобиване на стоки данъчната основа се установява на основата на същите фактори, използвани в съответствие с глава [2] за определяне на данъчната основа за доставката на същите стоки на съответната държава членка. В случаите на сделки, които трябва да се третират като вътреобщностни придобивания на стоки, посочени в членове 21 и 22, данъчната основа е покупната цена на стоките или на подобни стоки или ако няма покупна цена — себестойността, определена към момента на доставката“.

46

Член 85 от посочената директива гласи:

„По отношение на вноса на стоки, данъчната основа е стойността за митнически цели, определена в съответствие с разпоредбите на Общността, които са в сила“.

47

Член 86, параграф 1 от Директива 2006/112 има следния текст:

„Данъчната основа включва следните фактори, доколкото същите вече не са включени:

48

Член 87 от тази директива предвижда:

„Данъчната основа не включва следните елементи:

49

Съгласно член 138 от посочената директива:

„1.   Държавите членки освобождават доставката на стоки, изпратени или превозени до местоназначение извън съответната им територия, но на територията на Общността, от или за сметка на продавача или клиента, придобиващ стоките за друго данъчнозадължено лице или за данъчно незадължено юридическо лице, действащо в това си качество в държава членка, различна от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоката.

2.   Освен доставката на стоки, посочени в параграф 1, държавите членки освобождават следните сделки:

[…]

50

Член 143 от същата директива гласи:

„1.   „Държавите членки освобождават следните сделки:

[…]

2.   Предвиденото в параграф 1, буква г) освобождаване се прилага в случаите, когато вносът на стоки е последван от доставка на стоки, която е освободена съгласно член 138, параграф 1 и параграф 2, буква в), само ако в момента на вноса вносителят е предоставил на компетентните органи на държавата членка на вноса най-малко следните данни:

Независимо от това държавите членки могат да предвидят посоченото в буква в) доказателство да се представя само по искане на компетентните органи“.

51

Считано от 1 януари 2005 г., Европейският съюз отменя всички квоти за внос на текстилни изделия и облекла с произход от държави, членуващи в Световната търговска организация (СТО), включително Китай.

52

На 20 април 2007 г. Европейската служба за борба с измамите (OLAF) изпраща на държавите членки съобщение за взаимопомощ 2007/015, за да ги уведоми по-специално за риска от пределно занижаване на цените при внос на текстилни изделия и обувки от Китай, осъществяван в повечето случаи от т.нар. „кухи фирми“ („shell companies“), които са учредени само за да придадат привидна законосъобразност на измамни сделки и за които при проверка обикновено се оказва, че не се намират на заявения пред митническите органи адрес. OLAF уточнява, че в повечето разгледани случаи декларираните стойности били доста под 0,50 щатски долара (USD) за килограм (kg), и дори под 0,10 USD за килограм. С оглед на този механизъм за измама (наричан по-нататък „измамата чрез занижени цени“) OLAF приканва всички държави членки да следят вноса си на текстилни изделия и обувки с произход по-специално от Китай, за да открият евентуални индикации за внос на занижени цени, да извършат подходящ митнически контрол при митническото оформяне на този внос, за да проверят декларираните митнически стойности и да гарантират, че те отразяват реалните пазарни стойности, както и да вземат подходящите мерки за защита при съмнение за фактуриране на изкуствено ниски ценови равнища.

53

За тези цели OLAF въвежда способ за оценка на риска, базиран на научни изследвания на Съвместния изследователски център (JRC) на Комисията и почиващ на данни на равнището на Съюза (наричан по-нататък „методът OLAF-JRC“).

54

Този метод се състои, най-напред, в изчисляване на „коригирана средна цена“ („cleaned average price“ или „CAP“) (наричана по-нататък „КСЦ“), известна и като „справедлива цена“ („fair price“ или „fair value“), за всички осемцифрени продуктови кодове по Комбинираната номенклатура, включени в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 256, 1987 т., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 4, стр. 3), изменен с Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1821 на Комисията от 6 октомври 2016 г. (ОВ L 294, 2016 г., стр. 1) (наричана по-нататък „КН“), и попадащи в глави 61—64 от тази номенклатура (наричани по-нататък „разглежданите изделия“).

55

КСЦ се изчисляват въз основа на месечните цени при внос на разглежданите изделия от Китай, изведени от Comext — референтната база данни, съдържаща подробна статистическа информация за международната търговия със стоки и управлявана от Евростат — за период от 48 месеца. Тези цени изразяват стойност на килограм за всеки от 495‑те осемцифрени кода на продуктите по КН, като се уточняват държавата на произход и държавата по местоназначението в Съюза.

56

След това се изчислява средна цена за целия Съюз въз основа на средната аритметична стойност, или непретеглена средна стойност, на КСЦ във всички държави членки. При изчисляване на тази средна аритметична стойност пределните стойности („outliers“), т.е. необичайно високите или ниски стойности, се изключват, поради което средната цена се нарича „коригирана“ или „изчистена“ („cleaned“).

57

Накрая се изчислява стойност, която съответства на 50 % от КСЦ и представлява „минималната приемлива цена“ („lowest acceptable price“ или „LAP“) (наричана по-нататък „МПЦ“). МПЦ, също изразена в цена на килограм, се използва като рисков профил или праг, позволяващ на митническите органи на държавите членки да открият особено ниските стойности, декларирани при вноса, а следователно и случаите на внос, при които съществува значителен риск от занижаване на цените.

58

Съобщение за взаимопомощ 2009/001, изпратено от OLAF на 23 януари 2009 г., се отнася до продължилата шест месеца операция Argus, в рамките на която OLAF е предприела надзор на търговията с разглежданите изделия от различни трети държави, но най-вече от Азия, и е предоставяла ежемесечно на държавите членки списък с вносните операции от предходния месец, които са идентифицирани като рискови от гледна точка на митническата стойност. С това съобщение за взаимопомощ OLAF иска от държавите членки да ѝ съобщят в четириседмичен срок въвеждането на рискови профили, да идентифицират случаите на внос, при които съществува значителен риск от занижаване на цените, и да извършат проверки преди митническото оформяне на съответните стоки въз основа на нейните съобщения.

59

През 2011 г., по време на прилагането на Приоритетната област на контрол „Discount“ (наричана по-нататък „ПОК Discount“), която е координирана от генерална дирекция „Данъчно облагане и митнически съюз“ на Комисията и в която участват всички държави членки, като рисков профил съгласно препоръките в разработените за целите на тази операция насоки са приложени МПЦ, изчислени по метода OLAF-JRC, за да бъдат открити и проверени разглежданите изделия, внос от Китай, декларирани на необяснимо ниска митническа стойност, която ги прави подозрителни. Обединеното кралство участва в посочената операция, без обаче да прилага такъв рисков профил.

60

През 2014 г. OLAF координира съвместната митническа операция Snake (наричана по-нататък „СМО Snake“), чиято оперативна фаза е проведена от 17 февруари до 17 март същата година и в която участват всички държави членки и китайските митнически органи. Привличането на последните е имало за цел да бъдат получени декларациите за износ, които да позволят да се провери декларираната митническа стойност при вноса в Съюза на разглежданите изделия. В окончателния доклад от СМО Snake държавите членки са приканени да продължат да използват рисковите профили, основани на МПЦ, прилагани по време на тази операция.

61

След проверките, извършени при посочената операция от органите на Обединеното кралство въз основа на тези рискови профили, тези органи установяват, че с допълнителни мита за вноса, извършен в тригодишния период между ноември 2011 г. и ноември 2014 г., трябва да се обложат 24 оператори.

62

От ноември 2014 г. до февруари 2015 г. органите на Обединеното кралство връчват на засегнатите оператори съответните искания за плащане, като издават 24 разпореждания за последващо събиране, т.нар. „уведомления С18“ (наричани по-нататък „уведомления С18 Snake“). Тези уведомления обаче са отменени от органите в периода от юни до ноември 2015 г.

63

На 16 януари 2015 г. OLAF започва разследване, насочено срещу конкретни държави членки, сред които Обединеното кралство, и обхващащо периода от 2013 г. нататък.

64

От 2013 г. до 2016 г. HMRC и граничната полиция на Обединеното кралство провеждат и т.нар. операция Badminton. Тази операция, която е насочена главно срещу измамите с ДДС, става повод за наказателно разследване срещу четирима големи оператори, които внасят текстилни изделия с произход от Китай в рамките на митнически режим, отбелязан под код 42 в списъка на митническите режими на Съюза, при който митата се плащат при вноса, а ДДС се плаща по-късно в държавата членка по местоназначението (наричан по-нататък „митнически режим 42“).

65

От февруари 2015 г. до юли 2016 г. Обединеното кралство участва в няколко срещи, организирани от OLAF и посветени на разглежданата измама чрез занижени цени.

66

На 19 и 20 февруари 2015 г. OLAF организира първа двустранна среща с HMRC за обсъждане на резултатите от СМО Snake и използването на КСЦ като индикатори за риска от занижени митнически стойности.

67

На тази среща OLAF изтъква, че обемът на вноса, който може да е на измамно занижени цени, не е намалял и че от статистиката се установява, че поради мерките, взети от други държави членки срещу разглежданата измама чрез занижени цени, Обединеното кралство привлича повече от измамната търговия с разглежданите изделия. От своя страна HMRC посочва, че възнамерява да издаде разпореждания за събиране на укритите ДДС и мита срещу предприятията, които са установени по време на СМО Snake и в резултат от нейния собствен анализ, в общ размер над 800 милиона британски лири (GBP) (около 939760000 EUR).

68

На ad hoc срещата на 25 и 26 февруари 2015 г. относно измамата чрез занижени цени, която е организирана от OLAF и в която участват органите на държавите членки, Обединеното кралство отново изразява намерението си да пристъпи към това събиране. По време на тази среща OLAF обяснява, че използването на националните средни стойности в рисковите профили възпрепятства установяването на очевидните случаи на занижаване на цените, и „настоятелно препоръчва“ по-специално държавите членки да използват подходящи рискови профили, за да идентифицират случаите на внос на потенциално занижени цени, да изискват предоставянето на обезпечения за случаите на внос, идентифицирани като подозрителни в това отношение, и да провеждат разследвания за установяване на реалните митнически стойности на съответните стоки. OLAF подчертава също че тъй като МПЦ е важен индикатор за риска, следва да се прилагат нормите на правото на Съюза в областта на определянето на митническата стойност. Описва и потенциалните загуби на традиционни собствени ресурси на Съюза вследствие на вноса на стоки, които може да са със занижени цени, по-специално що се отнася до разглежданите случаи на внос. Конкретно за Обединеното кралство се съобщава за потенциални загуби на традиционни собствени ресурси за периода от май 2013 г. до март 2015 г. на обща стойност 589676121 EUR за близо милиард и половина килограма разглеждани изделия.

69

На 16 юни 2015 г. OLAF изпраща съобщение за взаимопомощ 2015/013, с което иска от държавите членки да предприемат всички необходими предпазни мерки, за да защитят финансовите интереси на Съюза от разглежданата измама чрез занижени цени. В това съобщение OLAF повтаря заключенията от проведената на 25 и 26 февруари 2015 г. ad hoc среща.

70

През май 2015 г. Обединеното кралство започва т.нар. операция Breach — първата операция на територията на тази държава, която е насочена конкретно към борбата с разглежданата измама чрез занижени цени (наричана по-нататък „операция Breach“).

71

Според Обединеното кралство една от целите на тази все още действаща операция е вследствие на отмяната на 24‑те уведомления С18 Snake да се определи митническата стойност на внесените на занижени цени стоки, разкрити по време на СМО Snake, и да се изиска внасянето на съответните укрити традиционни собствени ресурси.

72

Посочената операция включвала по-специално предварителен контрол и последващи посещения на място във връзка с този подозрителен внос, анализ на документи, одит и инспекции, проверка на търговския характер на продажбите на разглежданите изделия и на връзките между вносителя, превозвачите и други предприятия, както и дейности за повишаване на бдителността към намеренията на вносителите, предназначени за идентифициране на измамните дейности. Извършени били и около 30 предварителни проверки на около 13 пратки, които били проверени физически и от които са взети проби. В рамките на същата операция били издадени множество разпореждания за последващо събиране на мита (наричани по-нататък „уведомления С18 Breach“).

73

На 28 юли 2015 г. OLAF организира втора двустранна среща с HMRC, по време на която последната посочва по-конкретно, че продължава да следва процедурата за събиране на мита на стойност повече от 800 милиона британски лири, съответно и по съдебен ред, и че е създала мултидисциплинарна група за действие в рамките на операция Breach, която има за цел да разгледа положението на вносителите, участващи в измамната търговия. Въпреки това според HMRC използването на индикатори за риска, основани на КСЦ, било „непродуктивно и непропорционално“, като се има предвид обемът на разглежданите случаи на внос. OLAF посочва, че прилагането на тези индикатори в някои държави членки е довело до значително намаляване на обема на измамния трафик, макар последният да се пренасочил към други държави членки, и по-специално Обединеното кралство.

74

На 3 февруари 2016 г. OLAF организира трета двустранна среща с HMRC. Последната посочва, че Обединеното кралство е проверило шестнадесетте набелязани в рамките на СМО Snake предприятия. OLAF отново препоръчва HMRC да прибегне до индикаторите за риска на равнището на Съюза, каквито са МПЦ. Тя подчертава, че процентът на разглежданите случаи на внос, за които се счита, че са извършени на занижени цени и че водят до значителни загуби от мита, е висок.

75

На 22 и 23 март 2016 г. OLAF организира четвърта двустранна среща с HMRC. Тя отново потвърждава нуждата от прилагане на индикаторите за риска на равнището на Съюза като предварителна мярка при вноса и предлага практически способи за тяхното постепенно въвеждане от органите на Обединеното кралство. OLAF отново прави обзор на положението, от който следва, че загубите на традиционни собствени ресурси в Обединеното кралство се увеличават, най-вече в резултат от злоупотребите с митнически режим 42.

76

На среща през юли 2016 г. OLAF представя доклад, в който се установява, че загубите на традиционни собствени ресурси в Обединеното кралство нарастват.

77

На среща, проведена на 18 и 19 септември същата година, френските органи представят резултатите от т.нар. операция Octopus, проведена от тези органи с участието на десет държави членки, сред които Обединеното кралство, и с подкрепата на OLAF.

78

От заключителния доклад за тази операция се установява, че в основата на разглежданите измами чрез занижени цени са организирани престъпни групи. Вписаният в съответните митнически декларации получател почти винаги е предприятие „феникс“. Преобладаващата част от превозваните стоки, проверени в Кале (Франция) по предварително определени критерии, са със занижени митнически стойности, декларирани чрез измама в Обединеното кралство в рамките на митнически режим 42.

79

През октомври 2016 г. органите на Обединеното кралство провеждат експериментална операция, наречена Samurai, която е насочена срещу вноса на двама оператори, преустановили дейността си веднага след като HMRC е оспорила митническите им декларации.

80

На 1 март 2017 г. OLAF завършва разследването си относно осъществяването на разглежданата измама чрез занижени цени в Обединеното кралство и представя своя доклад (наричан по-нататък „докладът на OLAF“), според който вносителите в тази държава са укрили мита в големи размери чрез представяне при вноса на фалшиви фактури, фиктивни фактури и неверни митнически декларации.

81

В този доклад OLAF разкрива значително увеличение на мащаба на разглежданата измама чрез занижени цени в Обединеното кралство в периода между 2013 г. и 2016 г. Това значително увеличение съвпада с въвеждането от други държави членки на рискови профили, основани на препоръчания от OLAF способ за оценка на рисковете на база КСЦ.

82

Според този доклад, през посочения период засегнатият от измамата внос в Обединеното кралство се е увеличил значително поради неподходящия контрол, извършен от митническите органи на тази държава. В същия доклад OLAF отбелязва, че през 2016 г. повече от 50 % от разглежданите изделия, внесени в Обединеното кралство от Китай, са декларирани на стойности, по-ниски от МПЦ, и че 80 % от общите загуби на традиционни собствени ресурси на Съюза се дължат на осъществяването на разглежданата измама чрез занижени цени в Обединеното кралство.

83

Освен това в същия доклад OLAF уточнява, че в основата на тази измама са организирани престъпни мрежи, действащи в целия Съюз. Повечето от разглежданите случаи на внос в Обединеното кралство, голяма част от които са извършени чрез злоупотреба с митнически режим 42, са свързани с изделия, предназначени за незаконна търговия на територията на други държави членки. Поради това в доклада си OLAF приема, че измамата с ДДС в държавите членки на крайното местоназначение на разглежданите стоки, по-конкретно Германия, Испания, Франция и Италия, също е значителна.

84

От доклада на OLAF се установява, че през 2016 г. 87 % от вноса на разглежданите изделия на ниска стойност за Обединеното кралство е извършен в рамките на митнически режим 42, докато през същата година този режим е използван само за 15 % от вноса на разглежданите изделия от Китай, регистриран на територията на всички държави членки. Според OLAF такова разминаване потвърждава пренасочването към Обединеното кралство на измамни сделки, предназначени за други държави членки.

85

Отново според този доклад Обединеното кралство не е приложило рискови профили, основани на МПЦ, в разрез с препоръките на OLAF, и не е извършило подходящ митнически контрол при вноса, като се изключи едномесечният период в рамките на СМО Snake, а именно от 17 февруари до 17 март 2014 г.

86

Следователно според посочения доклад Обединеното кралство е допуснало за свободно обращение съответните изделия от Китай, предмет на разглежданата измама чрез занижени цени, без да извърши подходящ митнически контрол, поради което много от дължимите мита не са били събрани и не са били предоставени на разположение на Комисията.

87

В своя доклад OLAF изчислява произтичащия от това размер на загубите на традиционни собствени ресурси за периода от 2013 г. до 2016 г. Тя определя общия размер на тези загуби на 1987429507,96 EUR и ги разпределя както следва:

88

Размерът на посочените загуби е изчислен, като за всеки съответен продуктов код по КН е определено количеството в килограми на стоките, предмет на разглежданите случаи на внос, за които се счита, че са на занижени цени, а именно стоките, декларирани на стойност под съответната МПЦ, след което към получената разлика между така декларираната стойност и КСЦ на съответния продуктов код е приложена действащата ставка на митото.

89

Накрая, в своя доклад OLAF препоръчва на HMRC да предприеме всички подходящи мерки, за да събере укритите мита в размер на 1987429507,96 EUR, и да приложи индикатори за риска от занижаване на цените.

90

В изпълнение на Регламент № 608/2014 от ноември 2016 г. до октомври 2018 г. представители на Комисията провеждат пет проверки в Обединеното кралство, които се отнасят по-специално до разглежданата измама чрез занижени цени.

91

По време на проверка 16‑11‑1, проведена от 14 до 18 ноември 2016 г., Комисията, след като констатира, че размерът на митата, които са извадени от отделната сметка по член 6, параграф 3, втора алинея от Регламент № 609/2014, означавана често като „сметка Б“ (наричана по-нататък „сметка Б“), съответства на допълнителните задължения, които първоначално са били изискани чрез издаването на 24‑те уведомления С18 Snake, но впоследствие са били оттеглени, приканва органите на Обединеното кралство да определят митническите стойности по всички засегнати декларации за внос, да преизчислят допълнителните мита, които се дължат за тези стойности, да впишат съответстващите задължения в сметка Б и да съберат въпросните суми в най-кратък срок. Освен това тя иска от тези органи да ѝ предоставят становището на правната служба на HMRC, което според тези органи мотивирало отмяната на тези уведомления.

92

Комисията също така пита посочените органи дали прилагат метода на МПЦ, разработен от OLAF с цел разкриване на случаите на внос, при които съществува значителен риск от занижаване на цените, дали извършват физически проверки по време на митническото оформяне на съответните стоки и дали систематично искат да се внася гаранция за митата, които могат да станат изискуеми съгласно член 248, параграф 1 от Регламента за прилагане.

93

По време на проверка 17‑11‑1, проведена от 8 до 12 май 2017 г., Комисията подбира за проверка на място дванадесет митнически декларации, подадени през първото тримесечие на 2017 г., които са на особено ниски стойности. Проверката на тези декларации потвърждава, че съответните дванадесет партиди са допуснати за свободно обращение в Съюза без контрол и без да се предостави гаранция. Органите на Обединеното кралство признават, че не са въвели мерките, поискани от OLAF след СМО Snake през 2014 г. и след това в доклада, изготвен след приключване на проверка 16‑11‑1. Те обясняват, че това се дължи най-вече на становището на правната им служба, според която изобщо липсва приемлив метод за оценка. Въпреки това разглежданите случаи на внос щели да бъдат проверени от групата за действие, създадена в рамките на операция Breach. Комисията отново иска от тези органи да ѝ предоставят копие от становището на правната служба на HMRC, което според тях мотивирало отмяната на уведомления С18 Snake.

94

По време на проверка 17‑11‑2, проведена от 13 до 17 ноември 2017 г., пет митнически декларации с особено ниски стойности, подадени от вносители, които вече са идентифицирани в рамките на СМО Snake като потенциални измамници, са проверени на основание едно от уведомленията С18 Snake за плащане на митническо задължение на обща стойност 62003024,23 GBP (приблизително 72834954 EUR). Поради липсата на подробности относно изчисляването на това задължение обаче се оказва невъзможно да се установи връзка между това задължение и съответните митнически декларации, което според HMRC оправдава отмяната на посоченото задължение. Освен това, когато представителите на Комисията отново искат от органите на Обединеното кралство да им предоставят копие от становището на правната служба на HMRC, съдържащо мотивите за отмяната на тези уведомления, последните отказват да изпълнят искането, тъй като този документ бил поверителен и се подчинявал на неприкосновеността на кореспонденцията между адвокат и неговия клиент.

95

По време на тази проверка органите на Обединеното кралство информират представителите на Комисията за започналата на 12 октомври 2017 г. операция на HMRC, наречена „Swift Arrow“.

96

Обяснява се, че рисковите профили, използвани в рамките на тази операция, се основават не на праговете, определени съгласно метода OLAF-JRC, а на национални прагове или рискови профили, определени от HMRC само въз основа на вноса в Обединеното кралство, и че тези прагове или профили са приложени само по отношение на някои оператори, които предварително са идентифицирани като занимаващи се с незаконна търговия. Контейнерите, разкрити чрез посочените прагове или рискови профили, са обект на физически проверки от страна на органите на Обединеното кралство по време на митническото оформяне на съответните стоки. Ако тези органи приемат, че декларираната стойност на тези стоки е необоснована, те изискват предоставянето на гаранция преди вдигането на тези стоки.

97

По време на проверка 18‑11‑1, която е извършена от 16 до 20 април 2018 г., са проверени 25 митнически декларации, отнасящи се за периода от 12 октомври 2017 г., когато започва операция Swift Arrow, до 31 декември 2017 г. Установено е, че чрез същите прагове или рискови профили са идентифицирани само седем от тези митнически декларации с посочена изключително ниска стойност, а останалите 18 контейнера са допуснати за свободно обращение, без митническата стойност да е оспорена. Органите на Обединеното кралство посочват, че след началото на операция Swift Arrow праговете или рисковите профили са били коригирани, за да включват повече оператори, кодове по КН и входни пунктове, така че ако разглежданите случаи на внос били извършени през април 2018 г., тези прагове или рискови профили щели да разкрият още единадесет декларации.

98

Освен това според тези органи много от селектираните оператори са преустановили вноса, веднага след като са включени в посочените прагове или рискови профили, проверени са преди вдигането и от тях е поискано да внесат гаранции, преди да бъде разрешено това вдигане.

99

Тези органи обаче отказват да предоставят на Комисията подробности за метода на изчисляване, използван от HMRC при определяне на гаранциите, изискани в рамките на операция Swift Arrow, и при издаване на разпорежданията за последващо събиране в този контекст.

100

През май 2018 г. са издадени и вписани в сметка Б осем уведомления С18 Breach за случаи на внос, които са осъществени след 1 май 2015 г. и за които е прието, че са на занижени цени, на обща стойност около 25 милиона GBP (приблизително 30 милиона евро).

101

По време на проверка 18‑11‑2, която е проведена от 8 до 12 октомври 2018 г., органите на Обединеното кралство поддържат отказа, вече изтъкнат в хода на проверка 18‑11‑1. Те обаче потвърждават, че през април 2018 г. са установили допълнителни мита на обща стойност 19434197,73 GBP (приблизително 22829352 EUR) за седем оператори, много от които вече са били идентифицирани при СМО Snake.

102

С писма от 24 март и 28 юли 2017 г. Комисията отправя запитване до Обединеното кралство относно предприетите действия по доклада на OLAF. Тя посочва, че не е получила конкретна допълнителна информация от тази държава и че по нищо не може да съди, че същата е предприела подходящи мерки за предотвратяване на разглежданата измама чрез занижени цени. Тъй като няма информация за обратното, Комисията посочва, че е длъжна да поиска от посочената държава да предостави на разположение традиционни собствени ресурси в размер, съответстващ на загубите, определени от OLAF, след приспадане на разходите по събирането.

103

В едно от трите писма от 28 юли 2017 г. Комисията също така иска да бъде уведомена за предприетите от органите на Обединеното кралство действия по доклада от проверка 16‑11‑1, като във връзка с това отново повтаря искането си да получи становището на правната служба на HMRC, довело до отмяната на 24‑те уведомления С18 Snake, и списъка с документи, свързани с всяка от 24‑те преписки, включително подробните изчисления за установяване на съответните митнически задължения.

104

С писма от 8 август и 12 октомври 2017 г. Обединеното кралство отговаря на тези писма на Комисията.

105

Най-напред, що се отнася до доклада на OLAF, Обединеното кралство изтъква, че са били взети мерки за справяне с разглежданата измама чрез занижените цени, като провеждането на операция Breach. Правото на Съюза не налагало конкретен вид контрол, поради което всяка държава членка имала право да реши кой е най-добрият начин за прилагането на това право. Освен това мерки за митнически контрол, предприети преди вдигането на съответните стоки, като предоставянето на обезпечения, по своето естество не били по-ефикасни от последващите мерки, каквито били прилагани от Обединеното кралство. Според Обединеното кралство методът OLAF-JRC не бил нито надежден, нито подходящ, по-специално доколкото се основава на прилагането на данни, събрани на равнището на Съюза. Следователно този метод не бил безспорен, поради което Обединеното кралство разработило свой собствен, който не проявявал недостатъците на препоръчвания от OLAF.

106

Ще се отнася, по-нататък, до последващите действия по доклада от проверка 16‑11‑1, Обединеното кралство посочва, че 24‑те уведомления С18 Snake били отменени и съответните суми били отписани от сметка Б поради невъзможността да се докаже какви са действителните стойности на внасяните стоки, но че този проблем бил разрешен от група експерти в рамките на операция Breach.

107

Накрая Обединеното кралство потвърждава позицията си, че не може да удовлетвори искането за предоставяне на съдържанието на становището на правната служба на HMRC, довело до отмяната на 24‑те уведомления С18 Snake, като се позовава на съображения за поверителност и за защита на професионалната тайна между адвоката и неговия клиент.

108

На 9 март 2018 г. Комисията изпраща на Обединеното кралство официално уведомително писмо.

109

Обединеното кралство отговаря на Комисията с писмо от 22 юни 2018 г. В приложение към писмото, тази държава членка иска да ѝ бъде предоставен пълният текст на доклада на OLAF, тъй като разполагала само с непълен вариант на този доклад, както и Комисията да отговори на подробните ѝ въпроси относно метода, използван при изчисляването на сумите на претендираните традиционни собствени ресурси.

110

На 24 септември 2018 г. Комисията изпраща на Обединеното кралство мотивирано становище (наричано по-нататък „мотивираното становище“), в което по-специално отговаря на исканията на тази държава членка, направени в приложение към писмото ѝ от 22 юни 2018 г. В мотивираното становище е определен двумесечен срок, в който последната трябва да отговори.

111

На 19 декември 2018 г., тъй като не е получила отговор от Обединеното кралство на мотивираното становище в този срок, Комисията решава да предяви пред Съда иск за установяване на неизпълнение на задължения, след като на 18 декември 2018 г. уведомява тази държава членка за намерението си да приеме такова решение на следващия ден.

112

По искане на органите на Обединеното кралство и след различни неофициални разговори между тези органи и службите на Комисията, на 9 януари 2019 г. е проведена техническа среща между посочените органи и тези служби. На тази техническа среща консултантска фирма представя изводите си, изложени в доклад, който е изготвила по поръчка на Обединеното кралство.

113

На 11 февруари 2019 г. Обединеното кралство изпраща на Комисията отговора си на мотивираното становище, към който е приложен този доклад.

114

На 7 март 2019 г., след като разглежда този отговор, Комисията предявява настоящия иск за установяване на неизпълнение на задължения.

115

С решение на председателя на Съда от 26 септември 2019 г. Кралство Белгия, Република Естония, Република Гърция, Република Латвия, Португалската република и Словашката република (наричани по-нататък заедно „встъпилите държави членки“) са допуснати да встъпят в подкрепа на исканията на Обединеното кралство.

116

С писмо от 11 април 2019 г. Обединеното кралство иска от Съда да разпореди на Комисията да отговори на въпросите, поставени от него в т.нар. „преформулирано“ искане за информация, съдържащо се в писмото от 22 март същата година, което разширява обхвата на въпросите в искането за информация, изпратено от него на тази институция с писмото от 22 юни 2018 г.

117

С писмо от 6 юни 2020 г. Обединеното кралство прави искане за действия по събиране на доказателства или процесуално-организационни действия, които имат за цел Съдът да разпореди на Комисията да отговори на редица въпроси, някои от които вече са били поставени в горепосочените искания за информация, съдържащи се в писмата от 22 юни 2018 г. и от 22 март 2019 г.

118

В рамките на събирането на доказателства по делото Съдът взема предвид тези искания на Обединеното кралство при формулирането на въпросите с искане за писмен отговор, които изпраща до Комисията и до тази държава с писмо от 14 октомври 2020 г. Освен това по искане на Съда отговорите на тези въпроси са обсъдени при условията на състезателност в хода на съдебното заседание.

119

В началото следва да се припомни, че с Решение (ЕС) 2020/135 на Съвета от 30 януари 2020 година относно сключването на Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (ОВ L 29, 2020 г., стр. 1), Съветът на Европейския съюз одобрява, от името на Европейския съюз и на Европейската общност за атомна енергия (Евратом), споразумението, приложено към това решение (ОВ L 29, 2020 г., стр. 7, наричано по-нататък „Споразумението за оттегляне“).

120

От член 86 от посоченото споразумение следва, че Съдът продължава да е компетентен, по-специално по всички дела, заведени срещу Обединеното кралство преди края на преходния период по смисъла на член 2, буква д) във връзка с член 126 от същото споразумение, т.е. преди 1 януари 2021 г. (наричан по-нататък „преходният период“). Тъй като настоящият иск за установяване на неизпълнение на задължения е предявен на 7 март 2019 г., Съдът продължава да е компетентен да го разгледа.

121

Може да се добави, що се отнася до тълкуването и прилагането на правото на Съюза в областта на собствените ресурси на Съюза за финансовите години до 2020 г., че съгласно членове 136 и 160 от Споразумението за оттегляне Съдът продължава да е компетентен по силата на член 258 ДФЕС и след 31 декември 2020 г., и следователно дори след изтичането на четиригодишния срок след края на преходния период по член 87, параграф 1 от това споразумение, предвиден за предявяване на нов иск на основание член 258 ДФЕС за установяване на неизпълнение на задължение, случило се преди края на преходния период.

122

На първо място, следва да се разгледат доводите, които Обединеното кралство изтъква, за да оспори изцяло или частично допустимостта на настоящия иск за установяване на неизпълнение на задължения.

123

Обединеното кралство твърди, че настоящият иск за установяване на неизпълнение на задължения е недопустим, доколкото правото му на защита не било спазено нито по време на досъдебната процедура, нито в производството пред Съда.

124

На първо място, правото на защита на Обединеното кралство било нарушено, доколкото Комисията не отговорила нито на искането му за информация, съдържащо се в писмото от 22 юни 2018 г., нито на т.нар. „преформулирано“ искане за информация, съдържащо се в писмото от 22 март 2019 г., въпреки че тази информация била необходима на Обединеното кралство, за да може да разбере в какво неизпълнение на задължения е упреквано и да се защити.

125

Така, тъй като не получило отговор на тези искания за информация, Обединеното кралство не разполагало с данните, необходими за да определи за възстановяване сумата на традиционните собствени ресурси, която Комисията претендира. Освен това, дори след обясненията на Комисията в писмената реплика за това как е изчислена тази сума, продължавало да има несигурност, по-специално относно метода за коригиране на средните цени, както и по въпроса дали необобщените данни, с които тази държава разполага, съответстват на обобщените дневни данни, използвани от тази институция при посоченото изчисление. Във всеки случай, дори да включват част от исканата информация, тези обяснения били предоставени късно и поради това в нарушение както на правото на защита на посочената държава, така и на задължението за лоялно сътрудничество на тази институция.

126

Обединеното кралство твърди, че правото му на защита било нарушено и с отказа на Комисията да отговори на исканията в писмата от 22 юни 2018 г. и от 22 март 2019 г., а именно да получи информация от тази институция относно мерките, предприети от другите държави членки с цел борба с разглежданата измама чрез занижени цени.

127

Тази информация обаче била необходима на Обединеното кралство, за да може да се защити срещу твърденията на Комисията, че в други държави членки били взети подходящи мерки, довели до резултати в борбата срещу тази измама. Тя била също така релевантна, от една страна, за да определи дали взетите от него мерки са в обхвата на правото му на преценка и поради това представляват разумен подход за борба с посочената измама и от друга страна, за да изложи доводи относно причинно-следствената връзка между поведението, в което е упреквано, и твърдените от Комисията загуби на традиционни собствени ресурси.

128

На второ място, Обединеното кралство поддържа, че правото му на защита било нарушено, тъй като Комисията накърнила възможността му за достъп до всички необходими за неговата защита данни, доколкото митническите декларации преди 2014 г. са унищожени, тъй като се пазят само четири години. Достъпът до тези данни бил необходим, тъй като Комисията разширила периода на нарушението отвъд този в доклада на OLAF и определила той да започне да тече от 2011 г. Това било промяна в позицията на Комисията и разширяване на предмета, което накърнявало правото на защита на Обединеното кралство.

129

На трето място, Обединеното кралство изтъква, че Комисията не спазила правото му на защита, като не представила доказателства относно естеството на разглежданите стоки и държавата членка на тяхното местоназначение.

130

Комисията оспорва доводите на Обединеното кралство.

131

Съгласно постоянната практика на Съда досъдебната процедура има за цел да предостави възможност на съответната държава членка, от една страна, да изпълни задълженията си, произтичащи от правото на Съюза, а от друга — пълноценно да изтъкне защитните си доводи срещу предявените от Комисията твърдения за нарушения. Надлежното провеждане на досъдебната процедура съставлява основополагаща, нарочна гаранция, съдържаща се в Договора за функционирането на ЕС, не само за защита на правата на съответната държава членка, но и за осигуряване на ясно определен предмет на спора в евентуалното съдебно производство (решение от 19 септември 2017 г., Комисия/Ирландия (Регистрационен данък), C‑552/15, EU:C:2017:698, т. 28 и 29 и цитираната съдебна практика).

132

Освен това от постоянната съдебна практика по член 120, буква в) от Процедурния правилник на Съда следва, че всяка искова молба или жалба трябва ясно и точно да посочва предмета на спора и да съдържа кратко изложение на посочените основания, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на Съда — да упражни поверения му контрол. От това произтича, че съществените правни и фактически обстоятелства, на които искът или жалбата се основава, трябва да изпъкват по логичен и разбираем начин от самия текст на исковата молба или жалбата и че исканията в нея трябва да са формулирани по недвусмислен начин, за да не се произнесе Съдът ultra petita или да пропусне да се произнесе по някое твърдение за нарушение (решение от 31 октомври 2019 г., Комисия/Нидерландия, C‑395/17, EU:C:2019:918, т. 52 и цитираната съдебна практика).

133

Съдът приема също че исковата молба, подадена на основание член 258 ДФЕС, трябва да излага последователно и точно твърденията за нарушения, с което да се даде възможност на държавата членка и на Съда да установят точния обхват на твърдяното нарушение на правото на Съюза — което е необходимо условие, за да може тази държава надлежно да изложи доводите в своя защита, а Съдът — да провери наличието на твърдяното неизпълнение на задължения (решение от 31 октомври 2019 г., Комисия/Нидерландия, C‑395/17, EU:C:2019:918, т. 53 и цитираната съдебна практика).

134

В случая, що се отнася, на първо място, до отказа на Комисията да предостави на Обединеното кралство определена информация, която последното иска от нея с писмата от 22 юни 2018 г. и от 22 март 2019 г., въпреки че същата била важна за неговата защита, следва да се констатира, най-напред, че в точки 301—326 от мотивираното становище Комисията отговаря по подходящ начин на упрека в писмото от 22 юни 2018 г., а именно че копието на приложение 2 към доклада на OLAF, както е приложено към официалното уведомително писмо, не било пълно, доколкото много страници от това приложение 2 липсвали.

135

В тези точки от мотивираното становище Комисията по същество обяснява, че посоченото приложение 2 е заменено с приложение 7 към този доклад, с което органите на Обединеното кралство разполагали и което съдържало два технически документа с подробна информация относно метода OLAF/JRC — метод, който Комисията използва също и за да изчисли размерите на загубите на традиционни собствени ресурси за периода на нарушението, за които претендира в мотивираното становище и в иска.

136

При тези обстоятелства фактът, че копието на приложение 2 към доклада на OLAF, както е приложено към официалното уведомително писмо, не е пълно, не пречи на Обединеното кралство пълноценно да изтъкне защитните си доводи срещу предявените от Комисията твърдения за нарушения.

137

По-нататък, според Обединеното кралство правото му на защита било нарушено, доколкото Комисията отказала да му предостави, в отговор на т.нар. „преформулирано“ искане за информация, съдържащо се в писмото от 22 март 2019 г., някои подробности относно изчисляването на КСЦ и на размера на загубите на традиционни собствени ресурси, претендиран в мотивираното становище и в иска, макар те да били важни за неговата защита. В това отношение следва да се констатира, както по същество отбелязва и генералният адвокат в точка 126 от заключението си, че в точки 132—141 от писмената реплика Комисията доказва, че както използваните данни, така и методът за извършване на това изчисляване са били известни на Обединеното кралство и че следователно последното е разполагало във всеки един момент, както по време на досъдебната процедура, така и в производството пред Съда, с всички необходими елементи, за да определи тази сума и съответно да я оспори.

138

Освен това, макар Обединеното кралство да изтъква, че продължавало да има несигурност относно някои аспекти на посоченото изчисляване, трябва да се констатира, че както по време на досъдебната процедура, така и в производството пред Съда тази държава се е възползва от възможността да критикува подробно и изчисляването, и използваните за него данни и метод OLAF-JRC. Впрочем отговорите, които тази държава дава на поставените от Съда въпроси, и по-специално тези за влиянието на някои корекции при изчисляването на КСЦ върху размера на загубите на традиционни собствени ресурси, потвърждават, че тя винаги е имала пълен достъп до всички бази данни и до техническите документи, които Комисията е използвала за това изчисляване.

139

От това следва също, че противно на поддържаното от Обединеното кралство, информацията, предоставена от Комисията в писмената реплика, изобщо не е нова, поради което тази институция не може да бъде упреквана, че поправя със закъснение липса на информация, накърняваща правото на защита на тази държава.

140

Въз основа на това следва да се заключи, що се отнася до използваните данни и до метода, приложен от Комисията за изчисляването на КСЦ и на размера на загубите на традиционни собствени ресурси, който тази институция претендира от Обединеното кралство, че последното е разполагало, както по време на досъдебната процедура, така и в производството пред Съда, с всички необходими фактически данни, позволяващи му пълноценно да изтъкне защитните си доводи срещу предявените от Комисията твърдения за нарушения.

141

Накрая, що се отнася до отказа на Комисията да предостави на Обединеното кралство исканата в писмата от 22 юни 2018 г. и от 22 март 2019 г. информация относно мерките, предприети от другите държави членки с цел борба с разглежданата измама чрез занижени цени, достатъчно е да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда държава членка не може да обосновава неизпълнението на своите задължения по договорите с обстоятелството, че други държави членки също не са изпълнили задълженията си. Действително в установения от Договора за функционирането на ЕС правен ред на Съюза прилагането на правото на Съюза от държавите членки не може да се подчинява на условие за реципрочност. Членове 258 и 259 ДФЕС предвиждат подходящи правни средства за защита при неизпълнение от държавите членки на задълженията им, произтичащи от Договора за функционирането на ЕС (решение от 11 юли 2018 г., Комисия/Белгия, C‑356/15, EU:C:2018:555, т. 106 и цитираната съдебна практика).

142

В това отношение, дори да се предположи, както претендира Обединеното кралство, че през периода на нарушението или през част от него други държави са разполагали с механизъм за митнически контрол за борба с разглежданата измама чрез занижени цени, донякъде сходен с прилагания тогава от Обединеното кралство, такова обстоятелство само по себе си е ирелевантно за определянето дали механизмът на тази държава е в съответствие с разпоредбите на правото на Съюза в областта на защитата на финансовите интереси на Съюза срещу такава измама, каквато разпоредба е член 325 ДФЕС.

143

Трябва впрочем да се констатира, че както личи по-специално от различните документи, представени от Обединеното кралство в приложение към писмото му от 6 юни 2020 г., с което иска от Съда да приеме определени действия по събиране на доказателства или процесуално-организационни действия, посочената държава е била запозната с различните мерки, предприети през целия или през част от периода на нарушението от няколко други държави членки с цел борба с разглежданата измама със занижени цени, и по-специално с приетите във Франция, както и с оценката на тези мерки от Комисията, по-специално що се отнася до съответствието им с правото на Съюза, и че дори е използвала тази информация в защитните си доводи. Освен това Съдът поставя на Комисията въпроси с искане за писмен отговор по темата. Отговорите на тези въпроси потвърждават, че Обединеното кралство вече е разполагало с подробна информация.

144

Що се отнася, на второ място, до доводите на Обединеното кралство, че правото му на защита било нарушено, тъй като Комисията накърнила възможността му за достъп до всички необходими за неговата защита данни, доколкото митническите декларации преди 2014 г. са унищожени, тъй като се пазят само четири години, те също не могат да се приемат.

145

Всъщност, както по същество посочва и генералният адвокат в точка 130 от заключението си, от представената на Съда преписка става ясно — що се отнася до обхванатия от настоящия иск период на нарушението преди 2014 г., което, съгласно посоченото в точка 455 от настоящото съдебно решение, засяга само митническите задължения, установени в разпорежданията за последващо събиране към уведомления C18 Snake — че в приложение към писмената дуплика Обединеното кралство представя таблица с посочените уведомления, които е издало за случаите на внос, извършени през тази част от периода на нарушението, копия от тези уведомления и електронни таблици с подробна информация за изчисленията, които е използвало. Тези таблици впрочем препращат към митническите декларации, свързани с тези случаи на внос. Освен това Обединеното кралство не отрича, че е разполагало с тези митнически декларации, доколкото за тях са издадени разпореждания за последващо събиране, оспорени в рамките на производства за обжалване по административен ред.

146

Що се отнася, на трето място, до оплакването на Обединеното кралство, че Комисията не спазила правото му на защита, като не представила доказателства относно естеството на разглежданите стоки и държавата членка на тяхното местоназначение, такова оплакване не засяга допустимостта на настоящия иск за установяване на неизпълнение на задължения, а неговата основателност, доколкото се отнася до въпроса дали Комисията, която е длъжна да докаже твърдяното от нея неизпълнение на задължения, е установила в достатъчна степен, че основанията ѝ, свързани с изчисляването на размера на загубите на традиционни собствени ресурси и с нарушението на разпоредбите в областта на собствените ресурси от ДДС, са основателни, по-специално предвид естеството и местоназначението на посочените стоки.

147

С оглед на изложените по-горе съображения възражението за недопустимост, изведено от нарушение на правото на защита на Обединеното кралство по време на досъдебната процедура и в производството пред Съда, следва да се отхвърли.

148

Обединеното кралство твърди, че Комисията не спазила правото му на защита както по време на досъдебната процедура, така и в производството пред Съда, като в мотивираното становище и в исковата молба не му предоставила достатъчно информация относно фактическите и правните основания за твърдяното нарушение на правото на Съюза в областта на ДДС и на правото на Съюза в областта на собствените ресурси, набирани от ДДС. Този пропуск попречил на Обединеното кралство да разбере по-специално защо трябва да носи отговорност за несъбирането в пълен размер на ДДС, дължим в друга държава членка за изделия, внесени на нейна територия в рамките на митнически режим 42, а оттам и за непредоставянето на разположение на тази институция на собствени ресурси, набирани от този данък. Тъй като не разполагало с такава информация, Обединеното кралство не могло пълноценно да изтъкне защитните си доводи срещу това твърдения за нарушение.

149

По-специално Комисията не представила никакво доказателство за това, че като не е взела подходящите мерки за борба с разглежданата измама чрез занижени цени, тази държава е засегнала събирането на ДДС от други държави членки и дори е попречила на последните да съберат този данък и да предоставят на разположение на Комисията съответните собствени ресурси.

150

Ето защо не можело да се претендира каквато и да било сума, свързана със загуби на собствени ресурси от ДДС, произтекли от несъбирането на този данък, и не била предоставена информация относно съответните оператори, държавите членки по местоназначение на съответните стоки, контрола на тези оператори от тези държави членки преди и след изпращането на тези стоки или мерките, които същите са предприели или не са предприели, за да съберат ДДС от посочените оператори.

151

Комисията оспорва доводите на Обединеното кралство.

152

Достатъчно е да се отбележи, че изтъкнатите от Обединеното кралство доводи се отнасят до това дали твърдението за нарушение на Директива 2006/112 и на разпоредбите на правото на Съюза в областта на предоставянето на разположение на набирани от ДДС собствени ресурси, за което става дума в първите две части от първото искане в исковата молба, почива на правно основание и дали Комисията доказва в достатъчна степен съществуването на правнорелевантните факти в рамките на настоящото производство. Тези доводи обаче засягат основателността на това твърдение за нарушение, а не неговата допустимост.

153

Следователно възражението за недопустимост, изведено от недостатъчността на фактическите и правните основания за твърдяното нарушение на правото на Съюза в областта на ДДС, по-специално що се отнася до митнически режим 42, следва да се отхвърли.

154

Обединеното кралство изтъква, че Комисията нарушила принципите на защита на оправданите правни очаквания, на правна сигурност, на „estoppel“ и на лоялно сътрудничество, като се отметнала от някои уверения, които била дала на тази държава при предявяването на настоящия иск за установяване на неизпълнение на задължения, доколкото същият обхваща периода преди края на февруари 2015 г., поради което посоченият иск следвало да бъде отхвърлен в тази си част.

155

В това отношение Обединеното кралство се позовава на някои изявления на служители на Комисията или на OLAF, направени на срещи през 2014 г. и 2015 г. с неговата администрация, и по-специално HMRC, относно предприетите от тази държава мерки за борба с разглежданата измама чрез занижени цени.

156

От тези изявления следвало, че до края на февруари 2015 г. посочената държава членка можела с основание да очаква, че Комисията и OLAF считат механизма ѝ за митнически контрол — за който е характерно, че набляга на последващи мерки като например разпореждания за събиране, а не на мерки за прилагане на рискови прагове преди митническото оформяне на съответните стоки или за предоставяне на обезпечения — за съответстващ с правото на Съюза, и следователно че срещу нея няма да бъде водено производство за установяване на неизпълнение на задължения във връзка с този механизъм.

157

Обединеното кралство се позовава по-специално на три уверения, дадени от служители на OLAF или на Комисията през периода на нарушението, които според него можели да породят такова оправдано правно очакване.

158

Що се отнася, на първо място, до изявлението — което според отчет на представителите на Обединеното кралство е направено от служител на OLAF на среща, проведена на 13 юни 2014 г. — че службата била „удовлетворена от напредъка на Обединеното кралство, както и от вече взетите към тази дата и от предвидените мерки“, това изявление представлявало недвусмислено уверение, че OLAF не счита, че Обединеното кралство е нарушило задълженията си за защита на финансовите интереси на Съюза и за борба с измамите.

159

Що се отнася, на второ място, до изявлението, направено през октомври 2014 г. от служител на Комисията, с което Обединеното кралство е уведомено, че участието му в ПОК Discount е „удовлетворяващо“ и че необходимите действия за правилното провеждане на тази операция „са [били] приложени своевременно и ефективно“, това изявление представлявало ясно и недвусмислено уверение, че Обединеното кралство не е нарушило задълженията си по правото на Съюза, в рамките на участието си в посочената операция.

160

Що се отнася, на трето място, до изявлението, направено от служител на OLAF по време на първата двустранна среща между OLAF и HMRC, проведена на 19 и 20 февруари 2015 г., според което, съгласно съставения от служителите на Обединеното кралство отчет за тази среща, „до момента“ тази държава членка е „направила това, което е трябвало да направи“, това изявление представлявало уверение, отнасящо се до всички мерки, които тази държава членка взела „до момента“, а не само до издаването на уведомления С18 Snake.

161

Комисията оспорва доводите на Обединеното кралство.

162

На първо място, следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда целта на предвиденото в член 258 ДФЕС производство е обективната констатация за неспазване от страна на държава членка на задълженията ѝ по Договора за функционирането на ЕС или по акт от вторичното право и че такова производство дава възможност да се установи и дали държава членка е нарушила правото на Съюза в даден случай (решение от 27 март 2019 г., Комисия/Германия, C‑620/16, EU:C:2019:256, т. 40 и цитираната съдебна практика).

163

Съдът също така постановява, че принципите на защита на оправданите правни очаквания и на лоялно сътрудничество не могат да бъдат изтъквани от държава членка, с цел да попречат обективно да се установи неспазването на задълженията ѝ по Договора за функционирането на ЕС, тъй като приемането на подобна обосновка би било в противоречие с целта на производството, предвидено в член 258 ДФЕС относно такова обективно установяване (вж. в този смисъл решение от 6 май 2010 г., Комисия/Полша, C‑311/09, непубликувано, EU:C:2010:257, т. 18 и цитираната съдебна практика).

164

Приемането на подобна обосновка би било в противоречие не само с изискването Съюзът да зачита равенството на държавите членки пред Договорите, закрепено в член 4, параграф 2 ДЕС, но и със залегналия в постоянната практика на Съда принцип, че Комисията е компетентна да прецени необходимостта от предявяване на иск срещу определена държава членка, да определи разпоредбите, които според нея са нарушени, и да избере момента, в който да инициира производството за установяване на неизпълнение на задължения срещу тази държава членка, а съображенията, които определят този избор, не могат да се отразят на допустимостта на иска (решение от 19 септември 2017 г., Комисия/Ирландия (Регистрационен данък), C‑552/15, EU:C:2017:698, т. 34 и цитираната съдебна практика).

165

На второ място, от практиката на Съда следва, че освен ако такава компетентност не ѝ е предоставена изрично, Комисията не е оправомощена да дава уверения относно съответствието със законодателството на Съюза на определено поведение и тя в никакъв случай не разполага с правомощието да разрешава поведение, което противоречи на това законодателство (вж. в този смисъл решение от 15 юни 2000 г., Комисия/Германия, C‑348/97, EU:C:2000:317, т. 45 и цитираната съдебна практика).

166

Впрочем, налага се изводът, че дори да се предположи, че с изтъкнатите от Обединеното кралство и посочени в точки 158—160 от настоящото съдебно решение изявления на служителите на OLAF и на Комисията те са имали намерение да дадат уверения относно съответствието на механизма на тази държава за борба с разглежданата измама чрез занижени цени с правото на Съюза, към момента, в който са направени тези изявления, Комисията не е имала каквито и да са правомощия да предоставя подобни уверения, така че въпросните служители в никакъв случай не са били оправомощени да дават уверения в този смисъл, на които посочената държава би могла да се позове впоследствие, за да оспори допустимостта на иска за установяване на неизпълнение на задължения.

167

На трето място, следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда правото на позоваване на принципа на защита на оправданите правни очаквания предполага компетентните органи на Съюза да са предоставили на заинтересованото лице конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници. Всъщност това право принадлежи на всеки правен субект, у когото институция, орган, служба или агенция на Съюза е породила основателни надежди, като му е предоставила такива уверения. За сметка на това, никой не може да твърди нарушение на този принцип, когато липсват такива уверения (вж. в този смисъл решения от 19 юли 2016 г., Kotnik и др., C‑526/14, EU:C:2016:570, т. 62, и от 16 юли 2020 г., ADR Center/Комисия,C‑584/17 P, EU:C:2020:576, т. 75 и цитираната съдебна практика).

168

В съответствие със съдебната практика, припомнена в точки 162—164 от настоящото съдебно решение, дори да се предположи, че споменатите от Обединеното кралство изявления са могли да обосноват оправдани правни очаквания за съответствие със законодателството на Съюза на неговия механизъм за митнически контрол, предназначен за борба с разглежданата измама чрез занижени цени, така както е прилаган преди 1 март 2015 г., тези изявления в никакъв случай не могат да бъдат изтъквани като пречка за предявяването от Комисията на иск за установяване на неизпълнение на задължения, тъй като тази институция е компетентна да прецени дали е целесъобразно да предяви иск срещу определена държава членка. Също така въпросните изявления не могат да попречат на Съда обективно да установи неспазването от тази държава членка на задълженията ѝ по Договора за функционирането на ЕС, в съответствие с целта на производството, предвидено в член 258 ДФЕС.

169

Освен това съществува риск от сериозно засягане на ефективността на производството за установяване на неизпълнение на задължения, ако с цел да избегне такова производство държава членка може да се позове на оправдано правно очакване за законосъобразността на свое действие, което очакване е породено от някои изявления на служители на Комисията. Всъщност, както правилно отбелязва Комисията, в система, в която държавите членки са отговорни за правилното прилагане на митническото законодателство на Съюза на своята територия, те не могат да се освободят от отговорността си за нарушение на правото на Съюза, което евентуално са извършили, само защото в даден момент OLAF или Комисията не са ги упрекнали в извършването на това нарушение.

170

Накрая, както посочва и генералният адвокат в точка 151 от заключението си, освен на нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания Обединеното кралство се позовава и на нарушение на принципите на правна сигурност, на estoppel и на лоялно сътрудничество, без обаче да развива конкретни доводи във връзка с тези принципи, поради което твърденията на Обединеното кралство в това отношение трябва да се отхвърлят.

171

С оглед на изложените по-горе съображения възражението за недопустимост, изведено от нарушение на принципите на защита на оправданите правни очаквания, на правна сигурност, на estoppel и на лоялно сътрудничество, следва да се отхвърли.

172

Обединеното кралство повдига възражение за недопустимост на третата част от първото искане, съдържащо се в исковата молба, с която Комисията претендира „да бъдат внесени в бюджета на Съюза“ определени суми традиционни собствени ресурси за всяка от седемте години от периода на нарушението, или общо около 2,7 милиарда евро, доколкото, на първо място, съгласно решения от 14 април 2005 г., Комисия/Германия (C‑104/02, EU:C:2005:219, т. 48—51), и от 5 октомври 2006 г., Комисия/Германия (C‑105/02, EU:C:2006:637, т. 43—45), в рамките на иск за установяване на неизпълнение на задължения на основание член 258 ДФЕС Съдът не може да разпореди на държава членка да впише по сметката, открита на името на Комисията, определени суми собствени ресурси, които не са внесени поради неизпълнението на задължения, в което е упрекната тази държава членка.

173

Обединеното кралство оспорва доводите на Комисията, че в исковата си молба тя грижливо е „структурирала“ исканията си така, че да избегне грешката, която е допусната по делата, по които са постановени цитираните в предходната точка решения, и която грешка Съдът е санкционирал в разглежданите решения, отхвърляйки съответните искания като недопустими. Според Обединеното кралство става въпрос за изкуствена конструкция, предназначена да се заобиколи липсата на компетентност на Съда, доколкото Комисията всъщност целяла да получи същия резултат като търсения по тези дела.

174

Освен това действията на Комисията лишавали Обединеното кралство от предоставената му от член 260 ДФЕС възможност да отстрани нарушенията, установени по силата на член 258 ДФЕС, и следователно посочените действия нарушавали съответните правомощия на тази институция, на Съда и на държавите членки, предвидени в Договорите.

175

Освен това настоящото дело се различавало от това, по което е постановено решение от 15 ноември 2005 г., Комисия/Дания (C‑392/02, EU:C:2005:683). Ако с това решение Съдът уважава иска, с който се цели да бъде прието за установено, че съответната държава членка не е изпълнила задълженията си, като е отказала да предостави на разположение собствени ресурси в определен размер, следвало да се отбележи, че по делото, по което е постановено това решение, не се оспорват нито наличието на митническо задължение, нито размерът на загубите на собствени ресурси, както става ясно в точка 56 от него.

176

Релевантно в този контекст било и решение от 31 октомври 2019 г., Комисия/Обединено кралство (C‑391/17, EU:C:2019:919), доколкото от точки 118 и 119 от него следвало, че ако Комисията иска да се установи конкретно остойностена загуба на собствени ресурси, тя трябва да докаже всеки елемент от искането си за всеки внос, от който може да произтече такава загуба, както и причинно-следствената връзка между всеки от посочените елементи и въпросната загуба.

177

На второ място, Обединеното кралство изтъква, че с настоящия иск всъщност се целяло да се получи обезщетение за претърпяна вреда и следователно той бил недопустим, доколкото Комисията искала от Съда да се произнесе по някои конкретни суми, които Обединеното кралство трябвало да предостави на нейно разположение. Тази държава счита, че дори Съдът да приеме такъв иск за допустим, Комисията трябвало да докаже изпълнението на всички условия за ангажиране на отговорността на тази държава, а именно незаконосъобразно действие, конкретна по размер вреда и пряка причинно-следствена връзка между посоченото действие и настъпването на вредата.

178

При условията на евентуалност Обединеното кралство твърди, че искът е недопустим, доколкото Комисията смесвала трите етапа, през които трябвало да се премине, за да се определи размерът на загубите на собствени ресурси. Всъщност, като първа стъпка, Комисията била длъжна да докаже неизпълнение от страна на Обединеното кралство на задълженията му по силата на правото на Съюза, наличие на причинно-следствена връзка между това неизпълнение и определената претендирана от нея сума, както и допустимостта на искането си за предоставяне на разположение на определена сума. Като втора стъпка, ако Комисията успее да представи тези три доказателства, Съдът следвало да разгледа, най-напред, оценката от страна на Обединеното кралство на дължимите допълнителни собствени ресурси. Само ако тази оценка бъде отхвърлена като явно неразумна, Съдът можел да разгледа, като трета стъпка, направената от Комисията оценка на загубите.

179

Комисията оспорва доводите на Обединеното кралство.

180

Що се отнася, на първо място, до доводите на Обединеното кралство, изведени от решения от 14 април 2005 г., Комисия/Германия (C‑104/02, EU:C:2005:219), и от 5 октомври 2006 г., Комисия/Германия (C‑105/02, EU:C:2006:637), следва да се припомни, че при иск за установяване на неизпълнение на задължения Комисията не може да иска от Съда друго, освен да констатира наличието на соченото неизпълнение с оглед на преустановяването му. В този смисъл Комисията не може с такъв иск да поиска от Съда например да задължи държавата членка да възприеме определено поведение, за да се съобрази с правото на Съюза (решение от 2 април 2020 г., Комисия/Полша, Унгария и Чешка република (Временен механизъм за преместване на кандидати за международна закрила), C‑715/17, C‑718/17 и C‑719/17, EU:C:2020:257, т. 56 и цитираната съдебна практика).

181

Така Съдът например отхвърля като недопустими исковете, предявени по силата на член 258 ДФЕС, с които Комисията претендира той да разпореди на държава членка да извърши определени плащания ако констатира неизпълнение от нейна страна на задълженията ѝ по силата на правото на Съюза, основно защото целта на тези искове не е била Съдът да установи, че посочената държава членка не е изпълнила задълженията си, произтичащи от правото на Съюза, а да разпореди на същата да вземе конкретни мерки, за да се съобрази с правото на Съюза (вж. в този смисъл решения от 14 април 2005 г., Комисия/Германия, C‑104/02, EU:C:2005:219, т. 48—51, и от 5 октомври 2006 г., Комисия/Германия, C‑105/02, EU:C:2006:637, т. 43—45 и цитираната съдебна практика).

182

В настоящия случай, макар в третата част от първото искане, фигуриращо в исковата молба, да се съдържа изразът „[с]ъответните загуби на традиционни собствени ресурси, които трябва да бъдат внесени в бюджета на Съюза“, това не може да се разбира като искане Съдът да разпореди на Обединеното кралство да внесе сумите на споменатите ресурси, уточнени в посочената трета част. Напротив, с последната от Съда се иска да установи неизпълнение на наложени на тази държава задължения.

183

Всъщност това парично изразено искане не трябва да се разглежда самостоятелно, а в светлината на по-общото и неостойностено искане в първата част от първото искане, фигуриращо в исковата молба, в която Съдът е приканен да установи, че „като не е предоставило на разположение […] правилната стойност на традиционните собствени ресурси […] за [разглежданите случаи на внос]“, Обединеното кралство не е изпълнило задълженията си по някои разпоредби на правото на Съюза в областта на собствените ресурси.

184

От това следва, че с третата част от първото искане, фигуриращо в исковата молба, от Съда се иска да установи, че като не е предоставило определени суми традиционни собствени ресурси за всяка година от периода на нарушението, Обединеното кралство не е изпълнило задълженията си по силата на правото на Съюза.

185

Допустимостта на такова искане впрочем е безспорна, както следва от практиката на Съда в областта на собствените ресурси, в която се разглеждат и искания от такова естество (вж. по-специално решения от 15 ноември 2005 г., Комисия/Дания, C‑392/02, EU:C:2005:683, т. 30—34, от 3 април 2014 г., Комисия/Обединено кралство, C‑60/13, непубликувано, EU:C:2014:219, т. 37—62, и от 11 юли 2019 г., Комисия/Италия (Собствени ресурси — Събиране на митническо задължение), C‑304/18, непубликувано, EU:C:2019:601, т. 48—77).

186

Противно на изтъкнатото от Обединеното кралство, тази съдебна практика не може да се разбира в смисъл, че подобно искане — тъй като предполага да се установи неизпълнение на задължения, изразяващо се в непредоставяне на собствени ресурси в определен размер — е допустимо само когато този размер не се оспорва от засегнатата държава членка.

187

Всъщност Съдът е уважил искане на Комисията да бъде установено нарушение на правото на Съюза с мотива, че собствени ресурси в определен размер не са били предоставени на разположение, докато съответната държава членка е оспорвала самото съществуване на правото на Съюза върху тази сума (вж. в този смисъл решение от 11 юли 2019 г., Комисия/Италия (Собствени ресурси — Събиране на митническо задължение), C‑304/18, непубликувано, EU:C:2019:601, т. 48—77).

188

В по-общ план, от съдебната практика следва, че възможността на Комисията да подложи на преценката на Съда, като предяви иск за установяване на неизпълнение на задължения, спор между нея и държава членка относно задължението на последната да предостави на посочената институция собствени ресурси на Съюза в определен размер, е неразривна част от системата на собствените ресурси, както е предвидена понастоящем в правото на Съюза (решение от 9 юли 2020 г., Чешка република/Комисия, C‑575/18 P, EU:C:2020:530, т. 68).

189

Всъщност до дела в областта на собствените ресурси се стига именно защото съответната държава членка оспорва това, че трябва да предостави исканите от Комисията суми. Следователно в рамките на производство за установяване на неизпълнение на задължения, свързано със собствените ресурси, е съвсем естествено да са намесени парични задължения и правото на Съюза допуска изтъкването им в рамките на твърдяното неизпълнение на задължения. В такова производство Комисията трябва надлежно да докаже в рамките на обсъждане при условията на състезателност, в което държавата членка може да изложи собствените си основания, точния размер на собствените ресурси, които счита за дължими.

190

Освен това, противно на твърденията на Обединеното кралство, възможността Комисията да поиска от Съда да установи дали определена сума традиционни собствени ресурси е дължима, не може да се изключи с мотива, че подобно действие би лишило тази държава от предоставената ѝ от член 260 ДФЕС възможност да отстрани нарушенията, установени по силата на член 258 ДФЕС, и следователно би нарушило съответните правомощия на тази институция, на Съда и на държавите членки по силата на Договорите.

191

Всъщност, макар да е възможно Комисията да не формулира такова искане за парично плащане и се ограничи до това да поиска от Съда принципно да установи неизпълнение на задължения, състоящо се в несъбиране на собствени ресурси, без да определя техния размер, както е направила по-специално по делото, по което е постановено решение от 31 октомври 2019 г., Комисия/Обединено кралство (C‑391/17, EU:C:2019:919), няма пречка тази институция да поиска в петитума на исковата си молба да се установи нарушение на правото на Съюза, свързано с непредоставянето на определена сума собствени ресурси, когато посочената институция счита тази сума за дължима и е в състояние да докаже точността ѝ.

192

Що се отнася, на второ място, до доводите на Обединеното кралство, че с настоящия иск всъщност се цели получаването на обезщетение за претърпяна вреда и следователно той е недопустим, доколкото Комисията иска от Съда да се произнесе по някои конкретни суми, които Обединеното кралство е трябвало да предостави на нейно разположение, от гореизложеното следва, че в рамките на производство за установяване на неизпълнение на задължения на основание член 258 ДФЕС допустимостта на претенция като съдържащата се в третата част от първото искане в исковата молба не може да бъде оспорена.

193

В това отношение следва също така да се припомни, че според Съда иск, с който Комисията изтъква срещу държава членка, че в нарушение на правото на Съюза не е предоставила определена сума собствени ресурси и съответните мораторни лихви върху тях, не е иск за обезщетение за вреди, който не е предвиден в Договорите, доколкото с него тази институция претендира Съдът да установи, че съответната държава членка не е изпълнила задължение по силата на правото на Съюза, а не да осъди тази държава членка да плати обезщетение за вреди (решение от 15 ноември 2005 г., Комисия/Дания, C‑392/02, EС:C:2005:683, т. 31—34).

194

Следователно макар да има парично изражение, разглежданото искане всъщност е част от производство за установяване на неизпълнение на задължения, а не от производство, с което се цели получаване на обезщетение за вреди.

195

Следователно, противно на твърденията на Обединеното кралство, макар Комисията да е длъжна да докаже неизпълнението на задълженията, чието установяване цели с този иск, тази институция не трябва да доказва наличието на вреда, нито съществуването на причинно-следствена връзка между посоченото неизпълнение и въпросната вреда.

196

Що се отнася, на трето място, до доводите, изложени от Обединеното при условията на евентуалност, според които исковата молба е недопустима, доколкото Комисията смесвала трите етапа, през които, както беше посочено в точка 178 от настоящото съдебно решение, трябвало да се мине, за да се определи размерът на загубите на собствени ресурси, достатъчно е да се констатира, че тези доводи се отнасят до основателността на настоящия иск, и по-специално до основателността на първото и второто твърдение за нарушение, които Комисията повдига, а не до неговата допустимост.

197

С оглед на изложените по-горе съображения възражението на Обединеното кралство за недопустимост, което се основава на липсата на компетентност на Съда, следва да се отхвърли.

198

Обединеното кралство твърди, що се отнася до частта от периода на нарушението между 1 май 2015 г. и 11 октомври 2017 г. включително, че искането за предоставяне на разположение на традиционни собствени ресурси, съдържащо се в третата част от първото искане в исковата молба, е „преждевременно и недопустимо“ и при условията на евентуалност, че това искане следва да се отхвърли, тъй като Комисията не можела да докаже твърдението си за наличие на загуби на собствени ресурси към датата на изтичане на срока за съобразяване с мотивираното становище.

199

Всъщност, макар още през май 2018 г. Комисията да е знаела за осемте уведомления C18 Breach, издадени и вписани в сметка Б през този месец и отнасящи се до случаи на внос на стойност около 25 милиона GBP, които са осъществени след 1 май 2015 г. и за които е прието, че са на занижени цени, тя не е оспорила тези уведомления нито в мотивираното становище, нито в исковата молба, и не приспаднала тази сума от загубите на традиционни собствени ресурси, посочени в третата част от първото искане в исковата молба.

200

Така Комисията не е взела предвид сумите, които можели да бъдат събрани след издаването на уведомления C18 Breach, нито факта, че Обединеното кралство е можело да се освободи от задължението си за събиране по силата на член 13, параграф 2, буква б) от Регламент № 609/2014, ако вземанията, установени и вписани в сметка Б, в крайна сметка се окажат несъбираеми.

201

Комисията оспорва доводите на Обединеното кралство.

202

Не могат да се приемат доводите на Обединеното кралство, що се отнася до частта от периода на нарушението между 1 май 2015 г. и 11 октомври 2017 г. включително, че искането за предоставяне на разположение на традиционни собствени ресурси, съдържащо се в третата част от първото искане в исковата молба, е „преждевременно и недопустимо“, тъй като не взема предвид осемте уведомления C18 Breach, издадени през май 2018 г. и отнасящи се до случаи на внос на занижени цени, извършени през тази част от периода на нарушението.

203

Всъщност, както е посочено в точка 164 от настоящото съдебно решение, съгласно постоянната практика на Съда Комисията е компетентна да прецени дали е целесъобразно да предяви иск срещу дадена държава членка, както и да определи кои разпоредби са нарушени и да избере момента, в който да започне производството за установяване на неизпълнение на задължения срещу тази държава членка, а съображенията, които определят този избор, не могат да се отразят на допустимостта на иска (решение от 2 април 2020 г., Комисия/Полша, Унгария и Чешка република (Временен механизъм за преместване на кандидати за международна закрила), C‑715/17, C‑718/17 и C‑719/17, EU:C:2020:257, т. 75 и цитираната съдебна практика).

204

Доколкото с тези доводи Обединеното кралство оспорва искането за предоставяне на разположение на традиционни собствени ресурси, съдържащо се в третата част от първото искане в исковата молба, що се отнася до частта от периода на нарушението между 1 май 2015 г. и 11 октомври 2017 г. включително, тъй като Комисията не е могла да докаже твърдението си за наличие на загуби на собствени ресурси към датата на изтичане на срока за съобразяване с мотивираното становище, с въпросните доводи се оспорва не допустимостта на иска, а неговата основателност.

205

Поради това възражението за недопустимост, основано на преждевременния характер и на недопустимостта на исковата молба, що се отнася до периода от 1 май 2015 г. до 11 октомври 2017 г. включително, с оглед на издаването на отнасящите си до този период уведомления C18 Breach, и следователно всички възражения за недопустимост, изтъкнати от Обединеното кралство, следва да се отхвърлят.

206

С първото основание, което се отнася до твърденията за нарушения във втората част от първото искане в исковата молба, с изключение на това за нарушение на правната уредба на Съюза в областта на ДДС, и по-специално на някои разпоредби на Директива 2006/112, Комисията изтъква, че през периода на нарушението, въпреки многократните предупреждения и искания, отправени от нея и от OLAF във връзка с риска от измама чрез занижени цени, който създават разглежданите случаи на внос, Обединеното кралство не е взело основани на риска мерки за защита на финансовите интереси на Съюза. Липсата на приемане на такива мерки представлявало неизпълнение както на общите задължения на държавите членки в областта на защитата на финансовите интереси на Съюза и за борба с измамите по силата на член 310, параграф 6 ДФЕС и на член 325 ДФЕС, така и на конкретните задължения на държавите членки по силата на митническото законодателство на Съюза, най-напред, да предприемат мерки за защита на финансовите интереси на Съюза по силата на член 3 от Митническия кодекс на Съюза във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, след това, да извършват контрол въз основа на анализ на риска на основание на член 13 от Митническия кодекс на Общността и на член 46 от Митническия кодекс на Съюза, и накрая, да изискват предоставянето на обезпечения съгласно член 248, параграф 1 от Регламента за прилагане и член 244 от Регламента за изпълнение.

207

Впрочем, в рамките на първото основание следва да се разгледа и твърдението за нарушение в първата част от първото искане в исковата молба, доколкото се отнася до твърдяното нарушение на митническото право на Съюза, а именно че през периода на нарушението Обединеното кралство е осъществило продължаващо нарушение на член 220, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността и на член 105, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза, тъй като за разглежданите случаи на внос не е „взело под отчет“ по смисъла на член 217, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността и на член 104 от Митническия кодекс на Съюза несъбраните митнически задължения веднага щом митническите органи са забелязали положението, довело до установяването на тези задължения.

208

Що се отнася, на първо място, до твърдението, че Обединеното кралство не е изпълнило задълженията си за защита на финансовите интереси на Съюза и за борба с измамите по силата на член 310, параграф 6 ДФЕС и на член 325 ДФЕС, следва да се посочи, най-напред, че то трябва да се разглежда с оглед само на член 325 ДФЕС, доколкото, както по същество посочва и генералният адвокат в точка 170 от заключението си, член 310, параграф 6 ДФЕС просто препраща към член 325 ДФЕС, без да налага задължения, различни от предвидените в последния. Всъщност член 310, параграф 6 ДФЕС предвижда само че „Съюзът и държавите членки, в съответствие с член 325 [ДФЕС], се борят с измамата и всяка друга незаконна дейност, която може да накърни финансовите интереси на Съюза“.

209

Член 325, параграф 1 ДФЕС задължава държавите членки да се борят с измамата и всяка друга незаконна дейност, която засяга финансовите интереси на Съюза, чрез възпиращи и ефективни мерки (решение от 5 юни 2018 г., Колев и др.C‑612/15, EU:C:2018:392, т. 50, както и цитираната съдебна практика).

210

Съгласно член 2, параграф 1 от Решение 2014/335, чието съдържание по същество е идентично на това на член 2, параграф 1, буква а) от Решение 2007/436, собствените ресурси на Съюза включват по-специално митата по Общата митническа тарифа. Поради това съществува пряка връзка между събирането на приходите от тези мита и предоставянето на разположение на съответните ресурси. Всеки пропуск при събирането на посочените приходи може да доведе до намаляването на въпросните ресурси (вж. в този смисъл решение от 5 юни 2018 г., Колев и др., C‑612/15, EU:C:2018:392, т. 51 и цитираната съдебна практика).

211

Така, за да се осигури защитата на финансовите интереси на Съюза съгласно член 325, параграф 1 ДФЕС, държавите членки следва да вземат необходимите мерки, за да гарантират ефективното и пълно събиране на мита, което изисква митническите проверки да се извършват надлежно (решение от 5 юни 2018 г., Колев и др., C‑612/15, EU:C:2018:392, т. 52).

212

Следователно от задълженията на държавите членки по силата на член 325, параграф 1 ДФЕС следва, че за тази цел те трябва да предвидят не само адекватни санкции, но и ефективни и възпиращи мерки за митнически контрол, за да се борят по подходящ начин с нарушенията на митническото законодателство на Съюза, когато тези нарушения могат да възпрепятстват ефективното и пълно събиране на традиционните собствени ресурси, каквито са митата, и съответно да засегнат финансовите интереси на Съюза (вж. в този смисъл решение от 5 юни 2018 г., Колев и др., C‑612/15, EU:C:2018:392, т. 53).

213

Несъмнено съгласно член 325, параграф 1 ДФЕС, за да гарантират ефективното и пълно събиране на приходите, предназначени за собствените ресурси на Съюза, и по-специално на приходите от митата по Общата митническа тарифа, държавите членки се ползват с известна автономия и свобода да избират мерките, които трябва да приемат, що се отнася по-специално до начина на използване на средствата, с които разполагат. Тази автономия или тази свобода на избора все пак е ограничена, освен от принципите на пропорционалност и на равностойност, и от принципа на ефективност, който изисква взетите мерки да са ефикасни и възпиращи, но все пак задължително да спазват основните права, гарантирани от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), и общите принципи на правото на Съюза (вж. в този смисъл по-специално решения от 7 април 2016 г., Degano Trasporti,C‑546/14, EU:C:2016:206, т. 20 и 21, от 5 декември 2017 г., M.A.S. и M.B., C‑42/17, EU:C:2017:936, т. 33—36, и от 17 януари 2019 г., Дзивев и др., C‑310/16, EU:C:2019:30, т. 27, 30 и 34 и цитираната съдебна практика).

214

В това отношение е важно да се подчертае, че съгласно постоянната практика на Съда член 325, параграф 1 ДФЕС предвижда задължения за държавите членки за постигането на точен резултат, без да урежда никакви условия за прилагането на установените в него правила (решение от 5 юни 2018 г., Колев и др., C‑612/15, EU:C:2018:392, т. 64 и цитираната съдебна практика).

215

Предвид изложените по-горе съображения и противно на твърденията на Обединеното кралство, от практиката на Съда не следва, че съгласно член 325, параграф 1 ДФЕС държавите членки разполагат с широка свобода на преценка при избора на мерките за борба с измама, която може да засегне финансовите интереси на Съюза, и поради това само мерките, които са явно неподходящи с оглед на всички обстоятелства по делото, подлежат на санкции по силата на тази разпоредба.

216

Освен това, противно на твърденията на Обединеното кралство, тази съдебна практика не подкрепя тезата, че задължението за гарантиране на ефективно и пълно събиране на собствените ресурси не изисква мобилизиране на интензивни усилия за контрол и събиране на данъците, допринасящи за тези ресурси, а само на разумни усилия в тази насока, нито подкрепя тезата, че държавите членки не са длъжни да полагат дължимата грижа при събирането на посочените ресурси. Напротив, самите термини, използвани в тази съдебна практика, показват, че член 325, параграф 1 ДФЕС налага на държавите членки „задължения за постигането на точен резултат“, а не само за предприемане на действие.

217

Противно на твърденията на Обединеното кралство, от практиката на Съда не следва също така, че държава членка може да бъде упрекната в неизпълнение на задълженията си по член 325, параграф 1 ДФЕС само когато Комисията докаже, че разглежданата национална мярка предполага наличието на „явна и значителна опасност от ненаказване“ или ако води до „липса на санкция“ (заключение на генералния адвокат Bot по дело M.A.S. и M.B., C‑42/17, EU:C:2017:564, т. 83), или пък когато е налице „небрежност“ или „произволно“ поведение от страна на съответната държава членка (решения от 16 май 1991 г., Комисия/Нидерландия, C‑96/89, EU:C:1991:213, т. 37, от 15 юни 2000 г., Комисия/Германия, C‑348/97, EU:C:2000:317, т. 64, и от 18 октомври 2007 г., Комисия/Дания,C‑19/05, EU:C:2007:606, т. 18 и 35).

218

Всъщност, макар в практиката си по такива строго определени случаи Съдът да e установил наличието на нарушение на правото на Съюза, и по-специално на член 325, параграф 1 ДФЕС, от тази съдебна практика изобщо не следва, че приложното поле на посочената разпоредба е ограничено до такива случаи, още повече че делата, по които е постановена въпросната съдебна практика, се отнасят до санкции и свързани с тези санкции процедури, и следователно до мерки с много различен характер от мерките за митнически контрол, разглеждани в настоящото производство.

219

Освен това от постоянната практика на Съда относно изискванията, които член 325, параграф 1 ДФЕС налага, що се отнася до санкциите за нарушения на митническото законодателство на Съюза, следва, че макар в това отношение държавите членки да могат свободно да избират приложимите санкции, които могат да бъдат административни, наказателни или съчетание от двете, те трябва да гарантират, че случаи на тежка измама или друга тежка форма на незаконна дейност, която засяга финансовите интереси на Съюза в митническата област, се наказват с ефективни и възпиращи наказателни санкции (решение от 5 юни 2018 г., Колев и др., C‑612/15, EU:C:2018:392, т. 54 и цитираната съдебна практика).

220

От това следва, че естеството на мерките за митнически контрол, които държавите членки трябва да вземат, за да изпълнят изискванията, които член 325, параграф 1 ДФЕС им налага в областта на борбата с измамата и с всяка друга незаконна дейност, която засяга финансовите интереси на Съюза, не може да се определя абстрактно и статично, тъй като зависи от характеристиките на съответната измама или друга незаконна дейност, които могат да се променят във времето.

221

Преди да се разгледа неизпълнението на член 325 ДФЕС, в което Комисията упреква по-специално Обединеното кралство, следва да се припомни, че при искове за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка, предявени на основание член 258 ДФЕС, Комисията, която трябва да докаже наличието на твърдяното неизпълнение, следва да представи на Съда необходимите доказателства, въз основа на които последният да провери дали е налице това неизпълнение на задължения, без тя да може да се основава на каквато и да е презумпция (решение от 2 април 2020 г., Комисия/Полша, Унгария и Чешка република (Временен механизъм за преместване на кандидати за международна закрила), C‑715/17, C‑718/17 и C‑719/17, EU:C:2020:257, т. 124 и цитираната в нея съдебна практика).

222

От това следва, че в случая Комисията трябва да докаже в достатъчна степен, че мерките, които през периода на нарушението Обединеното кралство е взело за борба с разглежданата измама чрез занижени цени, не гарантират ефективното и пълно събиране на приходите, предназначени за собствените ресурси на Съюза, каквито са митата по Общата митническа тарифа, в нарушение на принципа на ефективност, прогласен в член 325, параграф 1 ДФЕС.

223

В това отношение Комисията твърди, главно, че предвид характеристиките на разглежданата измама чрез занижени цени, за които Обединеното кралство е знаело през целия период на нарушението, единствените мерки за митнически контрол, правещи възможна борбата с тази измама и позволяващи надлежната защита на финансовите интереси на Съюза в съответствие с установения в член 325, параграф 1 ДФЕС принцип на ефективност, били тези, които тя и OLAF препоръчвали, също през целия период на нарушението, а именно по-същество механизъм за контрол, прилаган преди митническото оформяне на съответните стоки и основан на анализ на риска.

224

Комисията изтъква, че доколкото в механизма си за борба с разглежданата измама чрез занижени цени Обединеното кралство е наблягало на мерки, прилагани след митническото оформяне на съответните стоки, каквито са разпорежданията за последващо събиране на мита, то не е взело мерките, които налага закрепеният в член 325, параграф 1 ДФЕС принцип на ефективност.

225

Преди да се разгледа това твърдение за нарушение, следва да се припомнят основните характеристики на разглежданата измама чрез занижени цени, които са изложени по-специално в доклада на OLAF и по които впрочем няма спор между страните.

226

Това е сравнително проста измама, която включва декларирането на много ниски митнически стойности от т.нар. „феникс“ или „кухи“ дружества, а именно предприятия, които са учредени с единствената цел да извършат тази измама, имат изключително ограничени ресурси и биват ликвидирани или изчезват веднага след като митническите органи оспорят точността на декларираните стойности, което прави всяко последващо събиране на мита малко вероятно, и дори практически невъзможно в преобладаващата част от случаите.

227

Посочената измама е била организирана от действащи в мрежа престъпни групи, които са я осъществили посредством тези предприятия. Става въпрос за измама с променлив и силно нагаждащ се характер в смисъл, че посочената незаконна търговия бързо се пренасочва към друг входен пункт на митническата територия на Съюза още при обявяването на митнически проверки или когато тези групи получат сигнали в този смисъл.

228

Същата измама обхваща много големи обеми изделия, което я прави повече или по-малко изгодна, включително за посочените предприятия, в зависимост от степента на укритите мита. Тази измама е прилагана в широк мащаб и засяга целия Съюз, макар не всички държави членки да са пострадали в еднаква степен, тъй като тя обикновено се пренасочва към държавите членки, разполагащи с по-малко строги механизми за митнически контрол и съответно считани за най-слабите звена в това отношение на митническата територия на Съюза. На практика в преобладаващата част от случаите изделията, засегнати от разглежданата измама чрез занижени цени, са внасяни в Обединеното кралство в рамките на митнически режим 42, което означава, че тези изделия от самото начало са били предназначени за други държави членки, като Френската или Италианската република, и че ДДС е трябвало да бъде платен в тези други държави членки, което обаче обикновено не е било направено, тъй като въпросните стоки по принцип са били предназначени за незаконна търговия на територията на тези други държави членки.

229

Макар, както посочва и генералният адвокат в точка 185 от заключението си, Обединеното кралство да признава на няколко пъти — както по време на досъдебната процедура, така и в производството пред Съда — че през периода на нарушението на негова територия е извършвана измама чрез занижени цени, като същевременно добавя, че било жертва на тази измама, то поддържа, че взело мерките за борба с посочената измама, които можели разумно да се очакват от него, предвид ограничената информация, с която е разполагало към момента на вземане на тези мерки, както относно естеството и мащаба на тази измама, така и относно ефикасните мерки за борба с нея.

230

Обединеното кралство твърди, че едва в края на 2014 г., след провеждането на СМО Snake, OLAF и някои засегнати държави членки си дали ясна сметка за измамните действия, с които е трябвало да се справят, и че едва след съобщение за взаимопомощ 2015/013 тази държава научила достатъчно за разглежданата измама чрез занижени цени и за конкретните мерки, необходими за борбата с нея.

231

От представената на Съда преписка обаче става ясно, че всички държави членки — в това число и Обединеното кралство към онзи момент — са разполагали с достатъчно информация, още в началния период на нарушението, за основните характеристики на разглежданата измама чрез занижени цени и за ответните мерки за ефективна борба с нея, които OLAF и Комисията са им препоръчали да вземат.

232

Всъщност в съобщение за взаимопомощ 2007/015 OLAF информира всички тези държави членки за риска, по-специално от пределно занижаване на цените на разглежданите изделия, внасяни на територията на Съюза от Китай най-вече от т.нар. „кухи“ предприятия, за които след проверка често се оказва на практика, че седалището им не се намира на заявения в митническите декларации адрес, както и за риска от пренасочване на тази измама към други пристанища в Съюза.

233

Предвид тези основни характеристики на разглежданата измама чрез занижени цени OLAF приканва всички посочени държави членки да анализират вноса на разглежданите изделия с произход по-специално от Китай, за да открият евентуални индикации за внос на занижени цени, да извършат подходящи проверки при митническото оформяне на съответните стоки, за да проверят декларираните стойности на тези стоки и да гарантират, че те отразяват реалната им пазарна стойност, както и да вземат подходящи мерки за защита при съмнение за фактуриране на изкуствено ниски ценови равнища.

234

Освен това със съобщение за взаимопомощ 2009/001 OLAF информира всички тези държави членки, че анализите ѝ за периода януари—юни 2009 г. потвърждават съществуването на внос на разглежданите изделия с произход от Китай в целия Съюз, който внос е деклариран на изключително ниски стойности. С оглед на така констатираната „сериозна измама чрез занижени цени“ и въз основа на препоръките, които вече е формулирала в съобщение за взаимопомощ 2007/015, OLAF иска от държавите членки до четири седмици да я информират за въвеждането на „(коригирани) филтри за риск“. Освен това тя приканва всички държави членки да „вземат подходящи мерки за борба с широко разпространения феномен на занижените цени“, както и да „откриват високорисковите пратки“, а освен това им препоръчва да „проверяват дали вносителите съществуват“.

235

Впрочем в насоките към ПОК Discount е включено описание на конкретна методика, основана на „справедливите цени“ по метода OLAF-JRC и приложима преди митническото оформяне на съответните стоки, като държавите членки се насърчават да прилагат тази методика в борбата с разглежданата измама чрез занижени цени, по-специално в рамките на разглежданата митническа операция. Предоставянето на обезпечения е сред мерките, препоръчвани от OLAF и от Комисията.

236

На заседание на Комитета по Митническия кодекс на Комисията на 9 март 2012 г., в което участва и представител на Обединеното кралство, служител на тази институция обяснява, че ПОК Discount води до проверки основно при митническото оформяне на съответните стоки, за да се гарантира ефективността на операцията, доколкото същата е замислена да се бори с незаконна търговия, в която участват „липсващи“ търговци („missing traders“).

237

Следва също да се припомни, че между февруари 2015 г. и юли 2016 г. Обединеното кралство участва в няколко срещи, организирани от OLAF и посветени на разглежданата измама чрез занижени цени, по време на които службата припомня и актуализира вече предоставената от нея информация относно мащаба и естеството на тази измама, и по-специално относно нарастващото разпространение на разглежданата незаконна търговия в Обединеното кралство, както и относно насрещните мерки, които следва да бъдат взети за справяне с посочената измама. На тези срещи OLAF отново препоръчва горещо на Обединеното кралство да прилага рискови прагове за разкриване на пратките, чиито цени може да са занижени, и да подлага тези рискови пратки на мерки за митнически контрол преди допускането им за свободно обращение, като например физически проверки, вземане на проби и предоставяне на обезпечения, за да гарантира, че митата наистина се събират въз основа на реалната стойност на тези стоки.

238

Следователно, противно на твърденията на Португалската република, от съобщение за взаимопомощ 2015/013 не следва, че в действителност държавите членки са разбрали за разглежданата измама чрез занижени цени едва след СМО Snake. Освен това във всички случаи посоченото съобщение за взаимопомощ изрично препраща към съобщения за взаимопомощ 2007/015 и 2009/001 и следователно към информацията, предоставена от OLAF в тези съобщения и обобщена в точки 232 и 234 от настоящото съдебно решение.

239

Противно на изтъкнатото от Португалската република, от съобщение за взаимопомощ 2007/013 и от точка 83 от Специален доклад № 24/2015 на Европейската сметна палата, озаглавен „Борба с измамите с ДДС в рамките на Общността: необходими са допълнителни действия“, също не следва, че преди СМО Snake митническите органи на Обединеното кралство не са знаели за съществуването на обща практика за фалшиви митнически декларации.

240

Всъщност от посоченото съобщение за взаимопомощ и от точка 86 от този специален доклад става ясно, че СМО Snake е позволила да се установи, че рискът от занижаване на цените засяга около 20 % от разглежданите случаи на внос, що се отнася до митническия режим, отбелязан под код 40 в списъка с митническите режими на Съюза, който предвижда допускане за свободно обращение и едновременно освобождаване за потребление на стоки, които не са част от освободена от ДДС доставка (наричан по-нататък „митнически режим 40“), като за митнически режим 42 този риск засяга 40 % от разглежданите случаи на внос.

241

Подобни данни обаче не могат да се тълкуват в смисъл, че държавите членки са разбрали за проблема с разглежданата измама чрез занижени цени едва след СМО Snake.

242

Следователно Комисията е доказала надлежно, че още в началния период на нарушението Обединеното кралство е било достатъчно информирано както за основните характеристики на разглежданата измама чрез занижени цени, обобщени в точки 226—228 от настоящото съдебно решение, така и за мерките, които OLAF и Комисията му препоръчват да вземе с цел ефективна борба с въпросната измама, а именно най-вече мерки за митнически контрол, прилагани преди митническото оформяне на пратки, за които е установено, че може да са на занижени цени, посредством способ за анализ на риска, какъвто е този на рисковите прагове като установените по метода OLAF-JRC.

243

Фактът, че през периода на нарушението Обединеното кралство е получило допълнителна информация за мащаба и естеството на посочената измама и за начините за ефективна борба с нея, по-специално поради разпространението на измамния внос на изключително ниски цени на неговата територия и произтичащите от това потенциални загуби на традиционни собствени ресурси или поради някои аспекти на прилагането на метода OLAF-JRC като способ за анализ на риска, не може да постави под съмнение посочения извод.

244

Както вече беше посочено в точка 224 от настоящото съдебно решение, Комисията твърди, че механизмът за митнически контрол, който Обединеното кралство е прилагало през периода на нарушението, за да се бори с разглежданата измама чрез занижени цени, не е в съответствие с принципа на ефективност, закрепен в член 325, параграф 1 ДФЕС, доколкото се свежда основно до мерки за митнически контрол, прилагани a posteriori, т.е. след митническото оформяне на съответните стоки, и се ограничава по-специално до последващо събиране на вземания.

245

Както е посочено в точка 223 от настоящото съдебно решение, Комисията твърди, че само система за митнически контрол, която в основата си е същата като препоръчваната от OLAF, тоест включва прилагани ex ante рискови прагове, определени на равнище поне еквивалентно на МПЦ, и предоставяне на обезпечения, е можела да позволи ефективна борба с разглежданата измама чрез занижени цени, предвид основните характеристики на последната, посочени в точки 226—228 от настоящото съдебно решение, а именно широкомащабна измама, която се променя, реагира бързо на проверките и се извършва от т.нар. предприятия „феникс“. Според Комисията проверките преди вдигането на съответните стоки не са били част от механизма за митнически контрол, прилаган от Обединеното кралство до октомври 2017 г.

246

Комисията поддържа, че последващите мерки, които Обединеното кралство е прилагало, са били обречени на неуспех и явно неподходящи за борбата с посочената измама, тъй като, както е било известно на тази държава, измамата е осъществявана от т.нар. предприятия „феникс“, което правело всяко последващо събиране на мита малко вероятно, и дори практически невъзможно в преобладаващата част от случаите.

247

В това отношение е безспорно, че преди започването на операция Swift Arrow митническите органи на Обединеното кралство са прилагали мерки за митнически контрол ex ante само по изключение, като усилията им са били насочени към последващо събиране на вземанията. Така физически проверки на съответните стоки и вземане на проби на база на рисковите профили по метода OLAF-JRC са били осъществявани само при провеждането на СМО Snake, а именно през месеца между 17 февруари и 17 март 2014 г., в рамките на операция Samurai, която се отнася само до двама оператори, както и по отношение на тринадесет пратки в рамките на операция Breach. Освен това от отговора на Обединеното кралство на въпрос на Съда става ясно, че макар през периода на провеждане на СМО Snake да са искани обезпечения, техният общ размер възлиза на едва 0,4144 % от общата стойност на допълнителните мита, изискани с уведомления C18 Snake, и впрочем разглежданите обезпечения са освободени след отмяната на тези уведомления, поради което не водят до събирането на мита.

248

Обединеното кралство поддържа, че е възприело собствена стратегия, основана на анализ на риска, която се състои основно в прилагането на рисков профил за идентифициране и за подлагане на последваща проверка — евентуално посредством издаване на разпореждания за събиране на вземания — на ограничена група оператори, внасящи редовно стоки на много ниски цени и квалифицирани като „високорискови вносители“, което било законосъобразно предвид широката свобода на действие на тази държава и факта, че методът OLAF-JRC не бил задължителен. То изтъква също така, че макар митническите му органи да не прилагат рисковите прагове по метода OLAF-JRC ex ante, а само a posteriori, например в рамките на ПОК Discount, OLAF не го е упрекнала за това. Напротив, служителите на тази служба са дали различни уверения, че системата за митнически контрол на Обединеното кралство е съвместима с правото на Съюза.

249

В това отношение, както беше припомнено в точка 169 от настоящото съдебно решение, първо, трябва да се подчертае, че в рамките на система, в която държавите членки са отговорни за правилното прилагане на митническото законодателство на Съюза на своята територия, те не могат да се освободят от отговорността си за нарушение на правото на Съюза, което евентуално са извършили, позовавайки се на обстоятелството, че не са били упрекнати за това от OLAF или от Комисията в даден момент.

250

Второ, в точки 162—169 от настоящото съдебно решение Съдът отхвърля доводите на Обединеното кралство, че може да основе оправданите си правни очаквания на някои изявления на служители на OLAF, според които механизмът му за митнически контрол е съвместим с правото на Съюза.

251

Трето, както беше припомнено в точка 220 от настоящото съдебно решение, от практиката на Съда следва, че естеството на мерките за митнически контрол, които държавите членки трябва да вземат, за да изпълнят изискванията, които член 325, параграф 1 ДФЕС им налага в областта на борбата с измамата и с всяка друга незаконна дейност, която засяга финансовите интереси на Съюза, и по-специално задължението да осигуряват ефективното и пълно събиране на собствените ресурси на Съюза, каквито са митата, при необходимото спазване на основните права, гарантирани от Хартата, и на общите принципи на правото на Съюза, не може да се определя абстрактно и статично, тъй като зависи от характеристиките на тази измама или на тази друга незаконна дейност, които могат да се променят във времето.

252

Въпреки това, както подчертава Комисията, от една страна, когато по изключение митническите органи на Обединеното кралство извършват проверки ex ante, те се оказват непосредствено ефективни и възпиращи. Безспорно е така например, че веднага след обявяването на физическите проверки контейнерите са били пренасочени от пристанище Феликстоу (Обединеното кралство) към пристанища в други държави членки и че двамата оператори, подложени на контрол ex ante в рамките на операция Samurai, са преустановили дейността си веднага след като HMRC е оспорила митническите им декларации.

253

От друга страна, през целия период на нарушението прилаганият от Обединеното кралство механизъм за митнически контрол, който набляга на последващи мерки като събиране на вземания, се доказва като неефективен в борбата с разглежданата измама чрез занижени цени, доколкото последната се характеризира основно с това, че се извършва от т.нар. предприятия „феникс“, от които е невъзможно събирането на мита в преобладаващата част от случаите.

254

В този контекст трябва да се спомене проведената на 13 юни 2014 г. среща относно проследяването на СМО Snake, на която митническите органи на Обединеното кралство посочват в съответствие със съставения от служител на тази държава отчет за посочената среща, че макар в случаи, когато не са образувани наказателни производства, тези органи да са планирали да приложат процедури за последващо събиране с цел „финансова превенция“, те са считали, „въз основа на миналия си опит и на наблюденията си на този вид измами“, че „събирането на каквито и да било задължения е малко вероятно“.

255

Освен това следва да се отбележи, че Обединеното кралство счита, че е освободено от задължението да предостави на разположение на Комисията традиционните собствени ресурси, съответстващи както на митническите задължения, изискани с уведомления C18 Snake, така и на тези, изискани с уведомления C18 Breach, тъй като невъзможността те да бъдат събрани била извън неговия контрол, доколкото длъжниците са предприятия „феникс“. Подобно твърдение обаче, дори да се приеме за обосновано, показва, че въведеният от Обединеното кралство механизъм за митнически контрол не позволява ефективно и пълно събиране на приходите, предназначени за собствените ресурси на Съюза.

256

Впрочем Комисията изтъква, без да бъде опровергана по този въпрос, че по отношение на някои от операторите, проверени в рамките на операция Breach, вече е издавано разпореждане за събиране, фигуриращо в уведомление C18 Snake, което потвърждава, че тогавашният механизъм за митнически контрол в Обединеното кралство не е имал достатъчен превантивен ефект.

257

Следователно, макар в съответствие със съдебната практика, припомнена в точка 213 от настоящото съдебно решение, член 325, параграф 1 ДФЕС да предоставя на държавите членки известна автономия и свобода да избират мерките за митнически контрол, които трябва да приемат, по-специално за да гарантират ефективното и пълно събиране на собствените ресурси на Съюза, каквито са митата по Общата митническа тарифа, в настоящия случай трябва да се констатира, че предвид особеностите на разглежданата измама чрез занижени цени, и по-специално предвид факта, че тя е променяща се, реагира бързо на проверките и се извършва основно от липсващи или неплатежоспособни предприятия, последващото събиране на вземания от които е изключено в повечето случаи — особености, станали своевременно известни на митническите органи на Обединеното кралство въз основа на собствения им опит, механизмът за митнически контрол, който тази държава въвежда през периода на нарушението за борба с посочената измама и който с някои редки изключения се ограничава до последващи действия по събиране на вземания, не спазва, при това съвсем очевидно, принципа на ефективност, прогласен в член 325, параграф 1 ДФЕС.

258

С оглед на изложените по-горе съображения първото основание следва да се уважи в частта, в която се изтъква нарушение на член 325, параграф 1 ДФЕС.

259

Що се отнася, на второ място, до твърдението, че Обединеното кралство не е изпълнило задълженията си по митническото законодателство на Съюза, Комисията упреква тази държава, първо, че не е взела мерки за защита на финансовите интереси на Съюза в нарушение на член 3 от Митническия кодекс на Съюза във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, второ, че не е извършила митнически контрол, основан на анализ на риска, в нарушение на член 13 от Митническия кодекс на Общността и на член 46 от Митническия кодекс на Съюза, трето, че не е изискала предоставянето на обезпечения в нарушение на член 248, параграф 1 от Регламента за прилагане и на член 244 от Регламента за изпълнение и четвърто, че не е взела под отчет, в нарушение на член 220, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността и на член 105, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза, несъбраните митнически задължения, веднага щом митническите органи на посочената държава са забелязали положението, довело до установяването на тези задължения.

260

Най-напред следва да се констатира, че обхватът на твърдението за нарушение на член 3 от Митническия кодекс на Съюза във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС не се различава от обхвата на твърдението за нарушение на член 325 ДФЕС, разгледано в точки 208—258 от настоящото съдебно решение. Всъщност Комисията не развива това твърдение за нарушение посредством конкретни доводи относно разпоредбите, на които се основава.

261

Освен това, както по същество посочва и генералният адвокат в точка 173 от заключението си, що се отнася до задълженията на държавите членки да се борят с всяка измама и с всяка друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза, член 325, параграф 3 ДФЕС е конкретен израз на общия принцип на лоялно сътрудничество, прогласен в член 4, параграф 3 ДЕС. От това следва, че посоченото твърдение за нарушение не следва да се разглежда самостоятелно (вж. в този смисъл решение от 30 май 2006 г., Комисия/Ирландия, C‑459/03, EU:C:2006:345, т. 169—171).

262

След това уточнение трябва да се разгледа въпросът дали, както поддържа Комисията, Обединеното кралство е нарушило, в рамките на действията си за борба с разглежданата измама чрез занижени цени през периода на нарушението, член 13 от Митническия кодекс на Общността и член 46 от Митническия кодекс на Съюза, като преди митническото оформяне на съответните стоки не е извършило митнически контрол, основан на анализ на риска, като този по метода OLAF-JRC, позволяващ да се установят случаите на внос, които може да са на занижени цени и за които съответно трябва да се провери точността на декларираната митническа стойност, и от друга страна, член 248, параграф 1 от Регламента за прилагане и член 244 от Регламента за изпълнение, като не е изисквало предоставянето на обезпечения за случаите на внос, за които е установено, че може да са на занижени цени.

263

В това отношение Комисията се основава на решение от 16 юни 2016 г., EURO 2004 Hungary (C‑291/15, EU:C:2016:455), за да стигне до извода, че когато стоките са декларирани на изключително ниски митнически стойности, и по-специално на стойности с повече от 50 % по-ниски от средностатистическата стойност, може да възникнат основателни съмнения в точността на съответните митнически декларации, поради което тези стоки не могат да се допуснат за свободно обращение, без предварително да се проверят така декларираните стойности. Тя се позовава и на решение от 17 март 2011 г., Комисия/Португалия (C‑23/10, EU:C:2011:160), за да обоснове принципа, че при конкретни индикации за неточност на митнически декларации, което може да доведе до събиране на мита на стойности под действително дължимите, митническите органи са длъжни да проверят въпросните декларации и да извършат необходимия контрол.

264

Обединеното кралство, подкрепено от встъпилите държави членки, изтъква, че съгласно посочената от Комисията съдебна практика митническите органи на държавите членки са длъжни да извършат митнически контрол само ако разполагат с конкретни индикации за неточността на данните в дадена митническа декларация. Обратно, ако просто се съмняват в точността на тези данни, например защото са констатирали, че разликата между декларираната цена и средностатистическата стойност е повече от 50 %, посочените органи имат възможност да извършат такъв контрол, но не са длъжни да направят това.

265

В настоящия случай обаче, предвид информацията, с която са разполагали, същите тези органи не са имали конкретни индикации за занижаване на цените в разглежданите случаи на внос, а само основателни съмнения за точността на декларираните митнически стойности по смисъла на съдебната практика, поради което са можели, но не били длъжни да извършат митнически контрол. Констатацията, че декларираната митническа стойност е с повече от 50 % под средностатистическата и съответно под прага на МПЦ по метода OLAF-JRC, също не е представлявала конкретна индикация за занижаване на тази митническа стойност, а само повод за основателни съмнения в нейната точност, и съответно органите на Обединеното кралство не са били длъжни да проверят точността на посочената митническа стойност.

266

В тази връзка е достатъчно да се посочи на този етап, от една страна, че разглежданата измама чрез занижени цени е широкомащабна, включва случаи на внос, осъществяван през сравнително дълъг период от време в целия Съюз, и по-специално в Обединеното кралство, на големи обеми стоки, декларирани на изключително ниски и съответно на пръв поглед подозрителни стойности, от т.нар. „липсващи“ предприятия, която очевидно излага финансовите интереси на Съюза на сериозни рискове поради последващи загуби на традиционни собствени ресурси, които до голяма степен са несъбираеми. В този контекст обстоятелството, че митническите органи на Обединеното кралство са били наясно с мащаба и особеностите на тази измама, както и със сериозните финансови рискове, които тя е създавала за Съюза, по-специално с оглед на предоставената от OLAF и от Комисията информация, означава, че те са разполагали с достатъчно конкретни индикации, че данните за стойността на разглежданите изделия от Китай в голям брой митнически декларации са неточни, поради което са били длъжни да вземат подходящи мерки за митнически контрол, за да проверяват систематично тази стойност за разглежданите случаи на внос и в крайна сметка да гарантират пълното и ефективно плащане на дължимите мита.

267

От друга страна, в контекста на такава измама информацията, която митническите органи на държавите членки черпят от идентифицирането на случаи на внос на много ниски цени, посредством рисков профил като МПЦ по метода OLAF-JRC, като изкуствено занижени цени, може да даде на тези органи конкретни индикации, че данните в митническите декларации за изделията, попаднали в този рисков профил, са неточни и поради това трябва да бъдат подложени на митнически контрол преди митническото оформяне на съответните стоки.

268

С оглед на тези предварителни бележки следва да се разгледат твърденията за нарушения, посочени в точка 259 от настоящото съдебно решение, с изключение на твърдението за нарушение на член 3 от Митническия кодекс на Съюза във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС.

269

Що се отнася до твърдяното неизпълнение на задължения от страна на Обединеното кралство, изведено от нарушение на член 13 от Митническия кодекс на Общността и член 46 от Митническия кодекс на Съюза, Комисията счита, че в рамките на действията си за борба с разглежданата измама чрез занижени цени през периода на нарушението тази държава не е извършила митнически контрол, основан на анализ на риска, преди митническото оформяне на съответните стоки, като този по метода OLAF-JRC, който да позволява да се установят случаите на внос, които може да са на занижени цени и за които следователно трябва да се провери точността на декларираната митническа стойност.

270

В това отношение от представената на Съда преписка следва, че Комисията упреква Обединеното кралство не за това, че не е приложило метода OLAF-JRC, а по-скоро за това, че не е взело елементарните мерки, препоръчани от OLAF, а именно по-специално извършването на контрол ex ante, основан на рискови профили. Комисията признава, че този метод не е правно обвързващ за държавите членки, и макар да счита, че прилагането на установени на равнището на Съюза рискови профили или прагове, като определените в съответствие с посочения метод МПЦ, е за предпочитане, тя поддържа, впрочем без Обединеното кралство да отрича това, че винаги е приемала прилагането на собствени рискови профили или прагове от държавите членки, стига те да са сходни на МПЦ или по-стриктни от тях.

271

Обединеното кралство изтъква, че основава митническия контрол, който е извършвало през периода на нарушението, за да се бори с разглежданата измама чрез занижени цени, на анализ на риска. Този анализ се базирал основно на прилагането на рисков профил за идентифициране и последващо подлагане на проверка на ограничена група оператори, редовно внасящи разглежданите изделия на много ниски цени и квалифицирани като „високорискови вносители“, и евентуално водел до издаване на разпореждания за последващо събиране на мита, каквито са например уведомления C18. Така в рамките на операция Breach, която е започнала през май 2015 г. и все още е в ход, са идентифицирани 239 „високорискови вносители“ за целите на прилагането на споменатия рисков профил. Това било „законосъобразна и разумна стратегия“, доколкото практиката показвала, че повечето разглеждани случаи на внос се осъществявали от едва 129 оператори при общо 20000 вносители на разглежданите изделия от Китай.

272

Член 13, параграф 2 от Митническия кодекс на Общността, който е приложим за частта от периода на нарушението, приключила на 30 април 2016 г., е предвиждал в първа алинея, че митническият контрол, различен от проверките на място, се основава на „анализа на риска с използването на автоматизирани техники за обработка на данни“ с цел идентифициране и определяне на размера на риска, както и определяне на необходимите мерки за оценяване на риска, на база на критерии, разработени на национално ниво, на ниво Съюз и, където съществува, на международно ниво, а във втората алинея се посочва, че за определянето на „обща рамка за управление на риска“ и за определянето на „общи критерии“ и „приоритетни области за контрол“ се използват „процедури на комитетите“.

273

Тези задължения са възпроизведени, макар и по различен начин, в член 46, параграфи 2 и 3 от Митническия кодекс на Съюза, който е приложим за частта от периода на нарушението, започваща на 1 май 2016 г.

274

В член 46, параграф 2 от Митническия кодекс на Съюза се предвижда, че митническият контрол, различен от проверките на случаен принцип, „се основава главно на анализ на риска чрез средства за електронна обработка на данни“ с цел идентифициране и оценка на риска, както и разработване на необходимите мерки за предотвратяване на риска въз основа на критерии, разработени на национално равнище, на равнището на Съюза и където е възможно, на международно равнище. В член 46, параграф 3 от този кодекс се предвижда, че митническият контрол се извършва в „обща рамка за управление на риска“, която се основава на обмен на информация за риск и на резултатите от анализ на риска между митническите администрации и с която се установяват „общи критерии и стандарти за риска“, „контролни мерки и приоритетни области за контрол“.

275

Освен това член 46, параграф 4 от посочения кодекс задължава митническите органи на държавите членки да извършват „управление на риска“.

276

В член 46, параграфи 6 и 7 от същия кодекс са изброени аспектите, които трябва да се вземат предвид при установяването, по-специално на „общите критерии и стандарти за риска“, както и аспектите, които трябва да включват тези критерии и стандарти.

277

Безспорно е, че през периода на нарушението Комисията не е установила общи критерии или стандарти за риска под формата на задължителен за държавите членки обвързващ акт, макар на 21 август 2014 г. да е приела стратегия и план за действие за управление на риска в областта на митниците посредством съобщение (Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет относно стратегия и план за действие на ЕС за управление на риска в областта на митниците: справяне с рисковете, укрепване на сигурността на веригата на доставки и създаване на благоприятни условия за търговия (COM/2014/527 final). Съгласно твърденията на Португалската република в съдебното заседание, които са потвърдени в точки 13 и 15 от Специален доклад № 04/2021 на Сметната палата на Европейския съюз, озаглавен „Митнически контрол: недостатъчната хармонизация вреди на финансовите интереси на ЕС“, на 31 май 2018 г. Комисията е приела първо обвързващо решение, с което се установяват общи критерии и стандарти за финансовия риск, под формата на документ „на ЕС с ограничен достъп“, допълнен, през декември 2019 г., с „документ с насоки“, който няма задължителен характер.

278

За метода OLAF-JRC, препоръчан на държавите членки от OLAF и от Комисията и представен по-специално в насоките за ПОК Discount за целите на прилагането му в рамките на тази операция, може да се счита —доколкото включва по-специално описание на рисковете и на факторите или индикаторите на риска, които трябва да се използват при подбора на стоките, които да се подложат на митнически контрол, и уточнява естеството на митническия контрол, който да бъде предприет от митническите органи — че прилага незадължителни общи критерии за риска, които са част от общата рамка за управление на риска.

279

Следва да се подчертае, че тъй като целта на митническия контрол в крайна сметка е предотвратяването на измамите, засягащи митническия режим на Съюза, и борбата с тях, всяка обща незадължителна мярка, която може да бъде приета или препоръчана във връзка с критериите за анализ и управление на риска по член 13, параграф 2, първа и втора алинея от Митническия кодекс на Общността и член 46, параграфи 2 и 3 от Митническия кодекс на Съюза, задължително се вписва в обхвата на борбата с измамата съгласно член 325 ДФЕС. От член 325, параграфи 1 и 3 ДФЕС следва, че борбата с измамата предполага тясно сътрудничество, от една страна, между държавите членки и Съюза и от друга страна, между самите държави членки.

280

В това отношение, доколкото съгласно член 46, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза освен на общи критерии и стандарти за риска общата рамка за управление на риска, съгласно която се извършва митническият контрол, се основава на обмен на информация за риска и на резултатите от анализ на риска между митническите администрации, както и на контролни мерки и приоритетни области за контрол, тя е конкретен израз на член 325, параграф 3 ДФЕС, съгласно който държавите членки координират действията си, насочени към защита на финансовите интереси на Съюза срещу измамата, като заедно с Комисията организират тясно и редовно сътрудничество между компетентните органи.

281

Ето защо, когато са препоръчани такива незадължителни общи критерии за анализ и управление на риска, държавите членки са длъжни, по силата на посоченото задължение за сътрудничество, да ги вземат надлежно предвид, макар по принцип тези критерии да не са формално обвързващи за тях, и дори да ги следват, в случай че не са разработили национални критерии, които да са поне толкова ефикасни, колкото препоръчаните от Съюза.

282

От това следва, че в съответствие със задълженията му по член 13 от Митническия кодекс на Общността и член 46 от Митническия кодекс на Съюза във връзка с член 325 ДФЕС Обединеното кралство е трябвало — поне при определянето на системата си за анализ и управление на риска през периода на нарушението — да вземе надлежно предвид, с оглед на известните на тази държава начин на функциониране и специфични характеристики на разглежданата измама чрез занижени цени, рисковите профили и видовете митнически проверки, които са му препоръчали OLAF и Комисията в борбата с тази измама, при това независимо от незадължителния характер на прилаганите критерии за риска.

283

Налага се обаче изводът, че въпреки многократните препоръки на OLAF и на Комисията Обединеното кралство не е извършило — освен през периода на провеждане на СМО Snake, т.е. от 17 февруари до 17 март 2014 г. — митнически контрол преди вдигането на съответните стоки, въз основа на рискови профили като рисковите прагове по метода OLAF-JRC или на други рискови профили със сходна степен на ефективност.

284

В този контекст, както следва от точка 281 от настоящото съдебно решение, в случай, характеризиращ се с липса на задължителни мерки на Съюза, Обединеното кралство не е било длъжно да следва подобни препоръки, ако ефикасността на приетите от него критерии за анализ и управление на риска е била поне сходна или дори по-висока от тази на критериите, препоръчани от Съюза.

285

Впрочем на среща от 28 юли 2015 г. митническите органи на Обединеното кралство изтъкват пред OLAF, че използването на индикатори за риска, основани на средните цени, било непродуктивно и непропорционално, като се има предвид обемът на вноса на територията на тази държава членка.

286

Обединеното кралство твърди, по-специално в отговор на поставени от Съда въпроси, че тъй като е счело рисковите профили по метода OLAF-JRC за недостатъчно точни, по-специално защото водели до необосновани подозрения при законен внос на много ниски цени за доста известни големи търговски вериги, то предпочело да разработи свои собствени по-ефикасни национални рискови профили. Фактът, че те в крайна сметка започват да се използват едва от 12 октомври 2017 г. нататък, а именно от датата на започване на операция Swift Arrow, се обяснявал със сложността на тази операция и със значителните ресурси, които трябвало да ѝ се посветят.

287

Тези доводи следва да се отхвърлят.

288

Всъщност трябва да се подчертаят, от една страна, сериозността и мащаба на разглежданата измама чрез занижени цени, както и значителните финансови рискове — впрочем известни на Обединеното кралство, което многократно е било предупреждавано за тях от OLAF и от Комисията — които въпросната измама очевидно е предполагала за Съюза, и от друга страна, обстоятелството, че при разработването на системата си за анализ и управление на риска Обединеното кралство е трябвало поне да вземе надлежно предвид критериите за риска, които OLAF и Комисията са му препоръчвали по различни поводи, и по-специално рискови прагове като МПЦ по метода OLAF-JRC, прилагани преди митническото оформяне на съответните стоки.

289

При тези обстоятелства Обединеното кралство не е можело да откаже да приложи какъвто и да било рисков профил, позволяващ да се идентифицират, преди митническото оформяне на въпросните стоки, случаи на внос на много ниски цени, при които съществува значителен риск от занижаване, за целите на митническия контрол преди допускането на посочените стоки за свободно обращение, докато чака да приключи процесът по въвеждане на собствените му рискови прагове, които според него били по-ефикасни.

290

В това отношение следва да се припомни, от една страна, че Комисията упреква Обединеното кралство не за това, че не е приложило правилно рисковите профили по метода OLAF-JRC, а по-скоро че в механизма си за анализ и управление на риска преди началото на операция Swift Arrow не е приложило рисков профил преди митническото оформяне на съответните стоки, при положение че само този метод е позволявал да се установят случаите на внос, които може да са на занижени цени, за да се насочи митническият контрол преди вдигането на тези стоки.

291

От друга страна, от анализа на член 325 ДФЕС в точки 208—220 от настоящото съдебно решение следва, че предвид характеристиките на разглежданата измама чрез занижени цени, насрещните мерки, позволяващи ефективна и възпираща борба с нея, не могат да се ограничават до последващо събиране на вземания, защото в контекста на липсващи предприятия подобно събиране по принцип е обречено на неуспех, а трябва да включват митнически проверки преди допускането за свободно обращение на стоки, декларирани на изключително ниски цени.

292

Впрочем, съгласно член 13 от Митническия кодекс на Общността и член 46 от Митническия кодекс на Съюза във връзка с член 325 от ДФЕС, за да осигури ефективна и възпираща борба с измамата, Обединеното кралство е трябвало да избере кои митнически декларации трябва да се подложат на такъв контрол ex ante, основан на анализ на риска чрез средства за електронна обработка на данни, което то не е направило през целия период на нарушението, извън периода на провеждане на СМО Snake от 17 февруари до 17 март 2014 г.

293

Тъй като Комисията основава твърдението си за нарушение единствено на този пропуск, не е необходимо да се разглеждат различните критики срещу метода OLAF-JRC в качеството му на способ за анализ на риска, а именно че определял произволни и дори прекалено широкообхватни прагове на риска, доколкото генерирал голям брой необосновани подозрения, отнасящи се до законен внос, осъществяван от големи търговски вериги.

294

Във всеки случай може да се отбележи, че след като според приложените към доклада на OLAF проучвания използваните МПЦ, в качеството им на прагове на риска в рамките на метода OLAF-JRC, се определят въз основа на КСЦ на база научни изследвания, проведени от JRC и включващи хистограмен анализ и разпределяне на различните видове внос на база цена, те очевидно не са произволни, а се основават на обективни и неутрални критерии.

295

Освен това, доколкото рисковите прагове по метода OLAF-JRC, каквито са МПЦ, се основават на средностатистически цени, а именно КСЦ, и целта им е само да се идентифицират случаите на внос, при които съществува значителен риск от занижаване на цените, за да се проверят декларираните във връзка с тези случаи на внос митнически стойности, а не за да се определя дали те наистина са на занижени цени, същите поради самото си естество те предполагат известен процент необосновани подозрения.

296

Ето защо, противно на твърденията на Обединеното кралство, надеждността на МПЦ като рисков профил не може да се оспори само защото 11,2 % от обема на законосъобразния внос, осъществяван от няколко доста известни големи търговски вериги, е деклариран на стойности под тези цени, дори този факт да се приеме за установен. Такъв процент необосновани подозрения всъщност изглежда разумен предвид важния принос на МПЦ за разкриването на разглежданите измами чрез занижени цени.

297

Накрая, както посочва и генералният адвокат в точка 209 от заключението си, Комисията отбелязва в отговорите, които дава на поставените от Съда въпроси, без впрочем Обединеното кралство да отрича това, от една страна, че МПЦ са въведени и впоследствие прилагани като рискови профили в рамките на ПОК Discount през 2011 г., а после и в рамките на СМО Snake през 2014 г., след задълбочено обсъждане между държавите членки и постигане на консенсус между тях, както и, от друга страна, че определянето на МПЦ на 50 % от КСЦ само по себе си не е оспорено от нито една държава членка през периода на нарушението.

298

С оглед на изложените по-горе съображения първото основание следва да се уважи в частта, в която се твърди, че Обединеното кралство е нарушило член 13 от Митническия кодекс на Общността и член 46 от Митническия кодекс на Съюза, доколкото в рамките на действията си за борба с разглежданата измама чрез занижени цени през периода на нарушението тази държава не е извършила митнически контрол, основан на анализ на риска, преди митническото оформяне на съответните стоки.

299

Както беше посочено в точка 259 от настоящото съдебно решение, Комисията упреква Обединеното кралство, че не е изпълнило задълженията си по член 248, параграф 1 от Регламента за прилагане и по член 244 от Регламента за изпълнение, доколкото тези разпоредби задължавали митническите органи да изискват предоставянето на адекватно обезпечение, когато считат, че е възможно в резултат на проверката на митническата декларация размерът на дължимите вземания да се окаже по-висок от размера, изчислен въз основа на данните от митническата декларация.

300

В това отношение, макар и да е вярно, както твърди Обединеното кралство, че доколкото член 248, параграф 1 от Регламента за прилагане и член 244 от Регламента за изпълнение използват глагола „считат“, тези разпоредби предоставят известна свобода на преценката на митническите органи на държавите членки, когато посочените органи решават дали е необходимо да изискат предоставяне на обезпечение, тази свобода на преценката е ограничена, както по същество посочва и генералният адвокат в точка 218 от заключението си, от принципа на ефективност, установен в член 325, параграф 1 ДФЕС, съгласно който трябва да се осигури ефективна защита на финансовите интереси на Съюза срещу всяка измама или друга незаконна дейност, която може да засегне тези интереси.

301

Както е посочено в точки 220 и 251 от настоящото съдебно решение, обхватът на принципа на ефективност, доколкото същият се прилага по отношение на конкретното задължение на държавите членки по член 325, параграф 1 ДФЕС да гарантират ефективното и пълно събиране на собствените ресурси на Съюза, каквито са митата, не може да се определя абстрактно и статично, тъй като зависи от характеристиките на съответната измама или на съответната незаконна дейност, които впрочем могат да се променят във времето.

302

В настоящия случай следва да се припомни, че разглежданата измама чрез занижени цени се състои във внос от Китай на изключително ниски цени на големи обеми от разглежданите изделия, осъществяван от т.нар. предприятия „феникс“, които са учредени именно за да извършват въпросната измама, разполагат с минимални активи и изчезват или биват ликвидирани веднага след подлагането им на проверка за точността на декларираните от тях митнически стойности, което в преобладаващата част от случаите веднага прави невъзможно всяко последващо възстановяване на вземания.

303

В контекста на такава измама, освен въвеждането на рисков профил за автоматизирано разкриване на случаите на внос, при които съществува значителен риск от занижаване на цените и които съответно трябва да бъдат подлагани на проверки за точността на декларираните митнически стойности, ефективната защита на финансовите интереси на Съюза срещу значителните загуби на традиционни собствени ресурси, които могат да произтекат от несъбиране мита в голям размер, свързани с този широко разпространен внос на очевидно измамно занижени цени, е необходимо и систематично да се изисква предоставянето на обезпечения за посочените случаи на внос.

304

Както е отбелязано в точка 247 от настоящото съдебно решение, безспорно е, че през периода на нарушението Обединеното кралство е изисквало предоставяне на обезпечения само по изключение, през периода на провеждане на СМО Snake, на обща стойност едва 0,4144 % от общия размер на допълнителните мита, изискани в уведомления C18 Snake —обезпечения, които впрочем са били освободени след отмяната на уведомленията, за които са се отнасяли.

305

Обединеното кралство твърди, че не е допуснало подобно неизпълнение на задължения, като изтъква, на първо място, че тъй като митническите му органи не са разполагали с данни, позволяващи им да изчислят размера на обезпеченията въз основа на надеждна заместваща стойност, тези обезпечения можели да бъдат успешно оспорени в рамките на административни и съдебни производства, ако са изчислени въз основа на КСЦ.

306

Тези доводи следва да се отхвърлят.

307

Всъщност, както по същество посочва и генералният адвокат в точка 224 от заключението си, тъй като Обединеното кралство е било отговорно да определи правилните митнически стойности, декларирани при вноса на неговата територия, като приложи митнически контрол, който, предвид особеностите на разглежданата измама чрез занижени цени, е трябвало да включва проверки преди оформянето на съответните стоки, митническите органи на Обединеното кралство са били длъжни да поискат от съответните оператори да предоставят информация за качеството на тези стоки и да вземат проби в рамките на физически проверки, което е щяло да им позволи да разполагат с данните, необходими за определянето на заместваща стойност, която да използват, за да изчислят правилния размер на обезпеченията.

308

В този контекст, макар в рамките на СМО Snake OLAF да се е опитала да подпомогне действията на държавите членки, като е поискала от китайските органи да предоставят цени за износ, годни да бъдат използвани за определянето на заместващи стойности за внасяните на занижени цени стоки, обстоятелството, че тези органи в крайна сметка са предоставили сравнително малко такива цени за износ и че използването на предоставените цени в рамките на съдебни производства е стриктно ограничено, не може да постави под съмнение факта, че не OLAF или Комисията, а Обединеното кралство е трябвало да разработи механизма си за борба с въпросната измама чрез занижени цени, така че да разполага с достатъчно данни за стойността на съответните стоки, като сведения за тяхното качество или за степента им на завършеност.

309

На второ място, Обединеното кралство оспорва неизпълнението на задължения, изведено от нарушение на член 248, параграф 1 от Регламента за прилагане и на член 244 от Регламента за изпълнение, с мотива че задължението за систематично предоставяне на обезпечение засягало неоправдано правото на собственост на съответните вносители и следователно било в противоречие с член 17 от Хартата и с член 1 от Допълнителен протокол № 1 към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписан в Париж на 20 март 1952 г.

310

В това отношение, както е припомнено в точки 220 и 251 от настоящото съдебно решение, от практиката на Съда относно член 325, параграф 1 ДФЕС следва, че задължението да се осигури ефективното и пълно събиране на собствените ресурси на Съюза, каквито са митата, се налага при задължително спазване на основните права, гарантирани от Хартата, и на общите принципи на правото на Съюза.

311

В настоящия случай Комисията упреква Обединеното кралство за това, че систематично не е изисквало предоставянето на обезпечения преди митническото оформяне на съответните стоки само за случаите на внос на стойност, декларирана под определен рисков праг, при които следователно е съществувал значителен риск от занижаване на цените.

312

Впрочем, както посочва генералният адвокат в точка 222 от заключението си, Обединеното кралство не е обяснило точните причини, поради които такова задължение за систематично предоставяне на обезпечения за случаи на внос, за които посредством рисков профил е установено, че съществува значителен риск от занижаване на цените, нарушава правото на собственост на засегнатите оператори.

313

Освен това, дори задължението за систематично предоставяне на обезпечение за такива случаи на внос да включва ограничаване на основното право на собственост, такова ограничаване изглежда оправдано с оглед на условията по член 52, параграф 1 от Хартата.

314

Всъщност съгласно посочената разпоредба това ограничаване е предвидено в закон и зачита основното съдържание на правото на собственост, както и принципа на пропорционалност, при положение че е необходимо и действително отговаря на признати от Съюза цели от общ интерес.

315

В това отношение, най-напред, задължението за систематично предоставяне на обезпечение за внос, при който съществува значителен риск от занижаване на цените, действително отговаря на признатата в член 325 ДФЕС цел от общ интерес, а именно да се защитят финансовите интереси на Съюза, и по-специално да се вземат подходящи мерки за митнически контрол в този смисъл от митническите органи на държавите членки, за да се гарантира ефективното и пълно събиране на традиционните собствени ресурси, каквито са митата.

316

По-нататък, тъй като обезпечението се освобождава веднага след като съответният вносител внесе действително дължимите вземания или ако след проверка се установи, че същият е декларирал правилно митническата стойност на съответните стоки, задължението за предоставяне на такова обезпечение, дори да е систематично, е с изцяло временен характер и е съобразено с основното съдържание на правото на собственост и с принципа на пропорционалност.

317

Накрая, пропорционалността на такова задължение се дължи и на факта, че Комисията по-специално упреква Обединеното кралство, че не е наложило въпросното задължение само за случаите на внос, при които съществува значителен риск от занижаване на цените и които са установени преди вдигането на тези стоки чрез автоматизиран рисков профил.

318

Всъщност, що се отнася до такива случаи на внос, съгласно член 181а от Регламента за прилагане и член 140 от Регламента за изпълнение митническите органи трябва да се съмняват в декларираната митническа стойност, ако не са убедени, че тя представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, и съответно трябва да приемат, че е възможно в резултат на проверката на съответните митнически декларации размерът на дължимите мита да се окаже по-висок от размера, изчислен въз основа на данните от митническите декларации, по смисъла на член 248 от Регламента за прилагане и на член 244 от Регламента за изпълнение.

319

С оглед на изложените по-горе съображения се налага изводът, че Обединеното кралство, доколкото през периода на нарушението е ограничило механизма си за митнически контрол, предназначен за борба с разглежданата измама чрез занижени цени, основно до мерки, прилагани след митническото оформяне на съответните стоки, като например разпореждания за последващо събиране на вземания, и систематично не е включвало в този механизъм мерки, приложими преди това оформяне, и по-специално митнически контрол на вноса, за който чрез автоматизиран рисков профил е установено, че съществува значителен риск от занижаване на цените, както и систематично предоставяне на обезпечения за тези случаи на внос, не е изпълнило задълженията си по член 13 от Митническия кодекс на Общността, член 46 от Митническия кодекс на Съюза, член 248, параграф 1 от Регламента за прилагане и член 244 от Регламента за изпълнение.

320

До този извод се стига главно поради констатацията за липса на ефективност — а в настоящия случай става дума за очевидна липса на ефективност — на механизма за митнически контрол, който Обединеното кралство прилага през периода на нарушението, за да се бори с разглежданата измама чрез занижени цени, тъй като въпросният механизъм, доколкото набляга на проверки, прилагани след митническото оформяне на съответните стоки, не е пригоден за характеристиките на тази измама, макар посочената държава да е знаела достатъчно за измамата от самото начало на разглеждания период.

321

Както по същество посочва и генералният адвокат в точка 227 от заключението си, този извод за очевидно неподходящия и недостатъчен характер на митническия контрол в настоящия случай, който Обединеното кралство извършва през периода на нарушението, за да се бори с измамата чрез занижени цени, не се засяга от доводите на тази държава, че е участвала в операции за митнически контрол на равнището на Съюза, като ПОК Discount през 2011 г., СМО Snake през 2014 г. или операция Octopus през 2016 г., и е провеждала свои собствени такива операции, като например операциите Breach или Samurai.

322

Всъщност митническите органи на държавите членки трябва да следят за прилагането на митническото право на Съюза, и по-специално да извършват подходящ митнически контрол, за да защитават ефективно неговите финансови интереси. Изпълнението на подобна задача изисква от тези органи продължителна, последователна и системна работа, която не следва да се ограничава до редовно участие в митнически операции, които могат да имат само временни последици. Освен това, макар действията за митнически контрол на равнището на Съюза несъмнено да имат за цел да подкрепят държавите членки, те не могат да заместят действията по упражняване на контрол и осигуряване на ефективна защита на финансовите интереси на Съюза, които се изискват от тези държави.

323

В това отношение е безспорно, че операция Breach, която органите на Обединеното кралство започват през май 2015 г., е първото действие по упражняване на митнически контрол в Обединеното кралство, специално насочено към борбата с разглежданата измама чрез занижени цени, и че операция Swift Arrow е първото действие на Обединеното кралство, което систематично включва в механизма за митнически контрол проверки, извършени преди митническото оформяне, на случаи на внос, установени с помощта на рисков профил.

324

Както изтъква Комисията, очевидната липса на ефективност на мерките, предприети от Обединеното кралство за борба с разглежданата измама чрез занижени цени през периода на нарушението, и обратно, ефективността и възпиращия характер на механизъм, който систематично включва митнически контрол преди митническото оформяне на съответните стоки и се основава на рисков профил, се установяват и от представените от Комисията статистически данни.

325

Всъщност тези статистически данни, включени по-специално в приложение към отговорите, които тази институция дава на поставени от Съда въпроси, потвърждават, от една страна, че през периода на нарушението обемът на вноса, който е деклариран в Обединеното кралство на цени под МПЦ (или 50 % от КСЦ), и по-специално този, който е деклариран на цени с 10 % под КСЦ, и следователно на изключително ниски цени, се увеличава значително с всяка изминала година, докато обемът на вноса на цени над МПЦ остава сравнително стабилен.

326

Така обемът на вноса на цени с 10 % под КСЦ нараства от 4189937 kg през 2011 г. на 314088517 kg през 2016 г. За периода на нарушението обемът на извършения внос на декларирани цени под МПЦ представлява 41 % от общия внос на разглежданите изделия с произход от Китай. За този период 69,5 % от вноса на декларирани цени под МПЦ е внос, извършен на цени, декларирани на 10 % под КСЦ.

327

Освен това, докато през декември 2012 г. 51 % от вноса на цени под МПЦ е деклариран на цена с 10 % под КСЦ, през декември 2016 г. този процент вече е бил 85.

328

От друга страна, предоставените от Комисията статистически данни безспорно показват, че веднага след започването на операция Swift Arrow — първата, при която органите на Обединеното кралство систематично включват в механизма за митнически контрол проверки преди митническото оформяне на случаи на внос, за които съществува значителен риск от занижаване на цените, чрез автоматизиран рисков профил — вносът на декларирани цени под МПЦ веднага спада и дори изчезва в рамките на няколко месеца. Всъщност само за три месеца тези случаи на внос на занижени цени намаляват с 90 %.

329

Както беше посочено в точка 207 от настоящото съдебно решение, предстои да се разгледа твърдението за продължаващо нарушение на задълженията по член 220, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността и по член 105, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза, тъй като за разглежданите случаи на внос Обединеното кралство не е взело под отчет несъбраните митнически задължения веднага щом митническите органи са забелязали положението, довело до установяването на тези задължения.

330

Обединеното кралство оспорва това твърдение за нарушение, като изтъква по същество, че трябва да взема под отчет допълнителните митнически задължения само ако има задължение да проверява съответните митнически декларации, тъй като изчисляването на дължимите по закон допълнителни вземания било възможно единствено ако тези митнически декларации са вече проверени. Обединеното кралство обаче не било длъжно да проверява посочените митнически декларации, ако стойността им е под определените от OLAF прагове, и на практика не е правило подобни проверки. Във всеки случай това задължение за вписване на митата по сметката за собствените ресурси на Съюза изисквало Обединеното кралство да разполага с точните невзети под отчет дължими суми. Впрочем, дори да било извършило проверки, Обединеното кралство нямало да разполага с тази информация.

331

В това отношение, доколкото с твърдението за нарушение на член 220, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността и на член 105, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза Комисията упреква Обединеното кралство, че не е взело под отчет в предвидените в тези разпоредби срокове всички дължими мита за разглежданите случаи на внос през целия период на нарушението, анализът на първото основание показва, че митническите органи на Обединеното кралство не са взели подходящите мерки за митнически контрол, за да проверят митническите стойности, декларирани в рамките на тези случаи на внос, в нарушение на член 325, параграф 1 ДФЕС и на митническото право на Съюза.

332

От това следва, че за посочените случаи на внос тези митнически органи не са изпълнили задължението си да гарантират, чрез подходящ митнически контрол, правилното определяне на митническите стойности в съответствие с нормите на митническото право на Съюза.

333

Следователно, като са изчислили размера на митата за същите тези случаи на внос на база на очевидно прекалено ниски и следователно неправилни стойности, а след това са вписали тези размери на митата, митническите органи на Обединеното кралство не са взели ефективно под отчет, в нарушение на член 220, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността и на член 105, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза, всички дължими мита в предвидените в тези разпоредби срокове.

334

По-специално, в нарушение на посочените разпоредби, те не са взели своевременно под отчет по-специално сумите, съответстващи на разликата между вземанията, изчислени въз основа на неправилно декларираните стойности, и вземанията, които са щели да бъдат установени, ако бяха изчислени въз основа на реалните стойности на съответните стоки, в съответствие с нормите на правото на Съюза в областта на определянето на митническата стойност.

335

С оглед на изложените по-горе съображения първото основание следва да се уважи в частта, в която се твърди, че Обединеното кралство е нарушило задълженията си по член 325, параграф 1 ДФЕС, член 13 и член 220, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността, по член 46 и член 105, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза, по член 248, параграф 1 от Регламента за прилагане и по член 244 от Регламента за изпълнение.

336

С второто основание, което се отнася до някои от твърденията за нарушения, изложени в първата част от първото искане в исковата молба, както и до единственото твърдение за нарушение в третата част от това първо искане, Комисията най-напред упреква Обединеното кралство, че е нарушило законодателството на Съюза в областта на собствените ресурси, и по-специално членове 2 и 8 от Решения 2007/436 и 2014/335, членове 2, 6, 9, 10, 11 и 17 от Регламент № 1150/2000, както и съответните разпоредби на членове 2, 6, 9, 10, 12 и 13 от Регламент № 609/2014, доколкото, що се отнася до разглежданите случаи на внос през периода на нарушението, не е предоставило на разположение на тази институция дължимите традиционни собствени ресурси. На второ място, Комисията изтъква, че по нейна оценка загубите на традиционни собствени ресурси, намалени с разходите по събиране, но увеличени с лихвите за забава, които следва да ѝ бъдат предоставени от Обединеното кралство съгласно тези разпоредби, възлизат на:

337

На първо място, Комисията посочва, от една страна, че доколкото, както изтъква в първото основание, митническите органи на Обединеното кралство не са извършили подходящия митнически контрол през периода на нарушението, стоките, предмет на разглежданите случаи на внос, не са били декларирани правилно, що се отнася до митническата им стойност, вследствие на което митата, дължими за тези стоки, не са били изчислени правилно и съответстващите на тези мита суми собствени ресурси, които е трябвало да бъдат констатирани, не са били нито установени, нито предоставени на разположение своевременно.

338

От друга страна, Комисията упреква Обединеното кралство, че в рамките на СМО Snake митническите му органи са отменили, считано от юни 2015 г., митнически задължения, вече установени от тях в разпорежданията за последващо събиране, издадени между ноември 2014 г. и февруари 2015 г., а именно уведомления C18 Snake, които се отнасят до разглежданите случаи на внос за периода ноември 2011 г.—ноември 2014 г., и че заради административни грешки на своите митнически органи тази държава не е предоставила на разположение на тази институция дължимите във връзка с разглеждания внос традиционни собствени ресурси.

339

За да се преценят различните твърдения за нарушения на Комисията и доводите, които Обединеното кралство изтъква в своя защита, следва най-напред да се припомнят характеристиките на системата на собствените ресурси на Съюза, така както са обобщени от Съда в неговата практика.

340

От член 8, параграф 1 от Решения 2007/436 и 2014/335 следва, че собствените ресурси на Съюза, посочени съответно в член 2, параграф 1, буква а) от Решение 2007/436 и в член 2, параграф 1 от Решение 2014/335, се събират от държавите членки, които имат задължение да предоставят тези ресурси на разположение на Комисията (решение от 9 юли 2020 г., Чешка република/Комисия, C‑575/18 P, EU:C:2020:530, т. 56 и цитираната съдебна практика).

341

За тази цел в съответствие с член 2, параграф 1 от Регламенти № 1150/2000 и № 609/2014, държавите членки са задължени да констатират правото на Съюза върху собствените ресурси веднага след като са изпълнени условията, предвидени в митническите регламенти „за вписване на правото по сметките и след уведомяване на длъжника“, и следователно веднага след като техните органи могат да изчислят размера на възникналите вследствие тези задължения права и да определят длъжника. Следователно държавите членки са длъжни да впишат правата, констатирани в съответствие с член 2 от тези регламенти, по сметките за собствените ресурси на Съюза при условията, предвидени в член 6 от посочените регламенти. В това отношение следва да се уточни, че съгласно член 6, параграф 3, буква б) от Регламент № 1150/2000 и член 6, параграф 3, втора алинея от Регламент № 609/2014 констатираните права, които все още не са били възстановени и за които не е било представено никакво обезпечение, се записват в сметка Б (решение от 9 юли 2020 г., Чешка република/Комисия, C‑575/18 P, EU:C:2020:530, т. 57 и цитираната съдебна практика).

342

След това държавите членки трябва да предоставят собствените ресурси на Съюза на разположение на Комисията при условията, определени по идентичен начин в членове 9—11 от Регламент № 1150/2000 и в членове 9, 10 и 12 от Регламент № 609/2014, като в предвидените срокове ги кредитират по сметка, открита за тази цел на името на тази институция. Съгласно член 11, параграф 1 от Регламент № 1150/2000 и член 12, параграф 1 от Регламент № 609/2014 всяко забавено вписване в тази сметка води до плащане на лихви за забава от съответната държава членка (решение от 9 юли 2020 г., Чешка република/Комисия, C‑575/18 P, EU:C:2020:530, т. 58).

343

Освен това съгласно член 17, параграф 1 от Регламент № 1150/2000 и член 13, параграф 1 от Регламент № 609/2014 държавите членки се задължават да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че сумите, които съответстват на правата, констатирани съгласно член 2 от този регламент, се предоставят на Комисията.

344

Впрочем съгласно член 17, параграф 2 от Регламент № 1150/2000 и член 13, параграф 2 от Регламент № 609/2014 държавите членки се освобождават от задължението да предоставят на разположение на Комисията сумите, които съответстват на констатираните вземания, само когато събирането им не е могло да се извърши поради непреодолима сила или когато се установи, че събирането е окончателно невъзможно по причини извън техния контрол.

345

От това следва, че на настоящия етап от развитието на правото на Съюза управлението на системата на собствените ресурси на Съюза е поверено на държавите членки и за него отговарят само те. Следователно съгласно законодателството на Съюза в областта на собствените ресурси — в настоящия случай Решения 2007/436 и 2014/335, както и Регламенти № 1150/2000 и № 609/2014 — носители на задълженията за събиране, констатиране и кредитиране на тези собствени ресурси по сметката с оглед на предоставянето им на Комисията са пряко държавите членки (вж. в този смисъл решение от 9 юли 2020 г., Чешка република/Комисия, C‑575/18 P, EU:C:2020:530, т. 62 и цитираната съдебна практика).

346

Накрая, доколкото съществува пряка връзка между събирането на приходите от мита и предоставянето на съответните ресурси на разположение на Комисията, държавите членки са длъжни, в съответствие със задълженията си по член 325, параграф 1 ДФЕС, да защитават финансовите интереси на Съюза срещу измама или всяка друга незаконна дейност, която засяга тези интереси, да вземат необходимите мерки, за да гарантират, че тези мита, и съответно тези ресурси, са събирани ефективно и в пълен размер (вж. в този смисъл решение от 11 юли 2019 г., Комисия/Италия (Собствени ресурси — Събиране на митническо задължение), C‑304/18, непубликувано, EU:C:2019:601, т. 50 и цитираната съдебна практика).

347

С оглед на тези съображения относно характеристиките на системата на собствените ресурси на Съюза следва да се приеме за установено, както по същество посочва генералният адвокат в точка 240 от заключението си, че доколкото — както беше констатирано при разглеждането на първото основание — през периода на нарушението и при неспазване на член 325, параграф 1 ДФЕС и на митническото право на Съюза митническите органи на Обединеното кралство не са предприели мерки, годни да гарантират, че митническите стойности на внесените през този период стоки са установени правилно, каквито мерки са контролът преди митническото им оформяне, основан на анализ на риска, и задължението за предоставяне на обезпечения за случаите на внос, за които рисковият профил установява значителен риск от занижаване на цените, тази държава е изчислила митническите задължения, що се отнася до въпросните случаи на внос, въз основа на стойности на съответните стоки, обикновено по-ниски от действителните и съответно неточни. Следователно посочената държава не е взела под отчет всички дължими мита и в резултат на това нито е констатирала, нито е предоставила своевременно на разположение на Комисията всички свързани с посочените случаи на внос собствени ресурси, в нарушение на членове 2 и 8 от Решения 2007/436 и 2014/335, както и на членове 2, 6, 9, 10, 11 и 17 от Регламент № 1150/2000 и на съответните разпоредби на членове 2, 6, 9, 10, 12 и 13 от Регламент № 609/2014.

348

Обединеното кралство оспорва въпросната констатация. Според тази държава, доколкото целта на настоящия иск била тя да бъде осъдена от Съда да предостави на разположение на Комисията определени суми собствени ресурси, това било иск за обезщетение за вреди, основан на нарушение на член 325 ДФЕС и на митническото право на Съюза, изразяващо се в извършването от митническите ѝ органи на неподходящ контрол на случаи на внос на измамно занижени цени.

349

Така в съответствие с принципите, уреждащи исковете за обезщетение за вреди, Комисията трябвало да докаже наличие на пряка причинно-следствена връзка между посочения контрол и загубите на собствени ресурси, които тази институция претендира като обезщетение за вреди.

350

Подобна причинно-следствена връзка обаче не съществувала. В това отношение Обединеното кралство изтъква, че в съответствие със споменатите принципи следвало да се установи какво е щяло да се случи, ако за борба с разглежданата измама чрез занижени цени са били предприети препоръчаните от OLAF и от Комисията мерки за митнически контрол, а именно основно проверки, извършвани преди митническото оформяне на съответните стоки, въз основа на рисков профил.

351

Впрочем според Обединеното кралство, ако са били взети такива мерки, разглежданите случаи на внос просто нямало да се осъществят, така че нямало да се стигне до загуби за бюджета на Съюза. Всъщност съответните оператори нямало да искат да платят дължимите за разглежданите случаи на внос мита, по-специално доколкото възнаграждението им е зависело от размера на укритите такива.

352

Следователно Обединеното кралство не можело да бъде упреквано, че не е предоставило на разположение на Комисията традиционните собствени ресурси, дължими за разглежданите случаи на внос, доколкото впрочем самото то било жертва на споменатите случаи на внос. Следователно посочената държава не можела да носи отговорност за каквато и да било загуба на тези собствени ресурси.

353

Тези доводи следва да се отхвърлят.

354

Най-напред, трябва да се припомни, както е посочено в точка 180 и сл. от настоящото съдебно решение, че в това производство Комисията не претендира Съдът да осъди Обединеното кралство да плати обезщетение за вреди и съответно настоящият иск не представлява иск за обезщетение за вреди и не е нужно да се установява никаква пряка причинно-следствена връзка между неподходящия контрол от страна на органите на Обединеното кралство и загубите на собствени ресурси с мотива, че настоящото производство е с обезщетителен характер.

355

Също така, противно на твърденията на Обединеното кралство, задължението на Комисията да докаже пряка причинно-следствена връзка между нарушение на правото на Съюза и загубите на собствени ресурси, за които държавата членка следва да носи отговорност, не произтича и от решение от 31 октомври 2019 г., Комисия/Обединено кралство (C‑391/17, EU:C:2019:919).

356

Наистина, в точки 121 и 122 от това решение Съдът използва израза „причинно-следствена връзка“ между неправомерно действие на митническите органи на Ангила (отвъдморска територия на Обединеното кралство) и загубите на собствени ресурси, произтичащи от нарушение на Решение 91/482/ЕИО на Съвета от 25 юли 1991 година за асоцииране на отвъдморските страни и територии към Европейската икономическа общност (ОВ L 263, 1991 г., стр. 1), за да разгледа и след това да отхвърли доводите на Обединеното кралство за липса на такава връзка. От точка 120 от посоченото решение обаче следва, че този израз се отнася до въпроса дали това неправомерно действие „е довело по безспорен начин до загуба на собствени ресурси“, на който, пак в тази точка 120, Съдът отговаря положително, като констатира, че това неправомерно действие е накарало италианските власти да допуснат до внос в Съюза продукти с произход от Ангила без начисляване на мита и да постановят решения за опрощаване и възстановяване на митата.

357

В настоящия случай обаче следва да се констатира, че поради липса на подходящ контрол от страна на митническите органи на Обединеното кралство по отношение на митническите стойности, декларирани за разглежданите случаи на внос през периода на нарушението, съответните мита се изчисляват и вземат под отчет въз основа на занижени стойности, в резултат на което разглежданите изделия са допуснати до внос в Съюза при плащане на част от дължимите мита. Следователно тази липса на подходящ контрол със сигурност води до загуби на собствени ресурси на Съюза.

358

Противно на твърденията на Обединеното кралство, въпросът, който трябва да се постави във връзка с това, за да се установи дали загубите на собствени ресурси на Съюза се дължат на неподходящия характер на механизма за митнически контрол, не е дали разглежданите случаи на внос са щели да се осъществят, ако препоръчаните от OLAF и от Комисията митнически проверки бяха извършени, а само какъв е щял да бъде размерът на взетите под отчет мита и на собствените ресурси на Съюза, който митническите органи на Обединеното кралство щяха да установят, ако тези случаи на внос, за които е безспорно, че действително са извършвани на територията на тази държава в големи количества, бяха подложени на подходящи проверки, за да се гарантира, че митата са изчислени въз основа не на очевидно занижени, а на правилно установени митнически стойности, в съответствие с нормите на митническото право на Съюза в областта на определянето на митническата стойност.

359

В това отношение от съдебната практика, посочена в точка 346 от настоящото съдебно решение, следва, че доколкото съществува пряка връзка между събирането на приходите от мита и предоставянето на съответните традиционни собствени ресурси на разположение на Комисията, държавите членки са длъжни съгласно член 325, параграф 1 ДФЕС да вземат необходимите мерки, за да гарантират, че тези мита, и съответно сумите, съответстващи на тези ресурси, са събрани ефективното и в пълен размер.

360

В настоящия случай обаче, съгласно постановеното при разглеждането на първото основание, през периода на нарушението Обединеното кралство не е взело необходимите мерки в това отношение.

361

Следователно митата върху стоките, предмет на разглежданите случаи на внос, са изчислявани въз основа на стойности, за голяма част от които може да се приеме, че са декларирани измамно, доколкото са доста под реалната стойност и следователно не са определени правилно.

362

Следователно поради неподходящия характер на този контрол размерите на действително дължимите за разглежданите случаи на внос мита и собствени ресурси не са събрани и предоставени на разположение на Комисията ефективно и в пълен размер от Обединеното кралство.

363

Всъщност, тъй като тези размери са можели да бъдат констатирани правилно още при осъществяването на вносните операции и при последващото им митническо оформяне, ако органите на Обединеното кралство бяха извършили необходимите проверки, за периода на нарушението тази държава следва да бъде поставена в положение, равностойно на положението, каквото би било налице, ако беше констатирала правилно съответните мита и ги беше вписала по сметката за собствените ресурси на Съюза (вж. по аналогия решение от 17 март 2011 г., Комисия/Португалия, C‑23/10, непубликувано, EU:C:2011:160, т. 63 и цитираната съдебна практика).

364

Освен това, както по същество посочва и генералният адвокат в точка 265 от заключението си, ако вследствие на извършения от тях неподходящ контрол митническите органи на Обединеното кралство не са събрали в пълен размер, евентуално поради допуснати от тях грешки, дължимите за разглежданите случаи на внос мита, в нарушение на задълженията си по член 325, параграф 1 ДФЕС и по митническото право на Съюза, това не поставя под съмнение задължението на Обединеното кралство да предостави на разположение на Комисията ресурсите, които са щели да бъдат констатирани, ако тези мита бяха вписани по сметката правилно.

365

Накрая, доколкото през целия период на нарушението в Обединеното кралство са внасяни значителни количества от разглежданите стоки на занижени цени, без да се проверява точността на декларираните стойности съгласно нормите на правото на Съюза в областта на определянето на митническата стойност, преди въпросните стоки да бъдат допуснати за свободно обращение, тази държава е създала необратимо положение, довело до значителни загуби на собствени ресурси на Съюза, за които загуби то трябва да носи отговорност.

366

Освен че фактическа възстановка като изтъкнатата от Обединеното кралство предполага спекулативно и попадащо извън правомощията на Съда действие по констатиране на задължение на държава членка да възстанови загуби на собствени ресурси на Съюза, тази възстановка по никакъв начин не може да постави под съмнение действителното наличие и важността на претърпените загуби, що се отнася до разглежданите случаи на внос.

367

По-нататък следва да се разгледа твърдението на Комисията, че в нарушение на член 13 от Регламент № 609/2014 Обединеното кралство не е предоставило на нейно разположение традиционните собствени ресурси, дължими във връзка с разглежданите случаи на внос, осъществени между ноември 2011 г. и ноември 2014 г., тъй като между юни и ноември 2015 г. митническите органи на Обединеното кралство са отменили решенията за последващо събиране на допълнителни мита, издадени в рамките на СМО Snake, и по-специално 23‑те уведомления С18 Snake, издадени между ноември 2014 г. и февруари 2015 г., за събиране на допълнителни мита, които според Обединеното кралство възлизат общо на 192568694,30 GBP.

368

В това отношение е безспорно, че допълнителните мита, изискани в уведомления C18 Snake, са взети под отчет и съобщени на техните длъжници, че съответстващите на тези мита суми собствени ресурси са вписана в сметка Б съгласно член 6, параграф 3 от Регламенти № 1150/2000 и № 609/2014 като констатирани, но още несъбрани вземания, за които не е предоставено обезпечение, и че митническите органи на Обединеното кралство впоследствие са отменили въпросните уведомления и отписали тези суми от посочената сметка.

369

Обединеното кралство твърди, че отмяната на уведомления C18 Snake е била обоснована, тъй като събирането на съответните вземания е станало окончателно невъзможно по причини извън неговия контрол, поради което съгласно член 13, параграф 2, буква б) от Регламент № 609/2014 тази държава била освободена от задължението да предостави на разположение на Комисията сумите, съответстващи на констатираните вземания.

370

Според Обединеното кралство събирането на вземанията, констатирани в тези уведомления, станало окончателно невъзможно, от една страна, поради независещото от него обстоятелство, че длъжниците на въпросните вземания са предприятия „феникс“, т.е. липсващи или неплатежоспособни предприятия, и от друга страна, поради обстоятелството, че съгласно решенията по жалбите срещу тези уведомления, подадени пред независима служба на HMRC, изисканите в посочените уведомления допълнителни мита са изчислени въз основа на КСЦ и следователно по „неприемлив и недостатъчно обоснован метод“.

371

В това отношение следва да се припомни, най-напред, че съгласно член 13, параграф 1 от Регламент № 609/2014 държавите членки се задължават да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че сумите, които съответстват на правата, констатирани съгласно член 2 от този регламент, се предоставят на Комисията при условията, предвидени в него.

372

В настоящия случай, както показват подробните изчисления на допълнителните мита, изискани в уведомления C18 Snake, които Обединеното кралство прилага към писмената си дуплика, тези допълнителни мита са изчислени погрешно въз основа на КСЦ.

373

Това впрочем е административна грешка, допусната от митническите органи на Обединеното кралство, тъй като, както OLAF многократно е подчертавала на срещите с тези митнически органи и както всъщност ясно личи от насоките на ПОК Discount, КСЦ могат да се използват само като способ за анализ на риска, т.е. като способ, чрез който въз основа на рискови профили се разкриват случаите на внос, които може да са на занижени цени и за които са необходими проверки, а не способ за определяне на тяхната митническа стойност.

374

Следователно, за да изпълни задълженията си по член 13, параграф 1 от Регламент № 609/2014, Обединеното кралство е било длъжно да поправи тази административна грешка, като приеме мярка, гарантираща, че сумите, които съответстват на правата, констатирани съгласно член 2 от този регламент, се предоставят на Комисията. По-конкретно, Обединеното кралство е трябвало да преизчисли митническата стойност, като приложи един от методите, предвидени за тази цел в митническото право на Съюза, и по-специално в последователно приложимите разпоредби на правото на Съюза в областта на определянето на митническата стойност, установени в членове 70—74 от Митническия кодекс на Съюза.

375

В това отношение Съдът е постановил, че предвидените в тези членове методи за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност, така че когато такава стойност не може да бъде определена чрез прилагането на даден член, следва да се приложи членът, който непосредствено го следва в установената поредност (вж. в този смисъл решение от 16 юни 2016 г., EURO 2004 Hungary,C‑291/15, EU:C:2016:455, т. 29).

376

Освен това от представената на Съда преписка, и по-специално от отчета за проведената на 20 февруари 2015 г. среща между OLAF и HMRC, става ясно, че митническите органи на Обединеното кралство бързо са установили допуснатата от тях грешка, но въпреки това са решили да отменят уведомленията за събиране, вместо да издадат нови коригирани уведомления, прилагайки един от посочените в предходната точка от настоящото съдебно решение методи за правилно определяне на митническата стойност. Решението им да не издадат нови уведомления след съответни корекции също представлява административна грешка.

377

В този контекст Обединеното кралство не може да се позовава на обстоятелството, че макар OLAF да е обещала, че ще му предостави данни на китайските органи относно цените за износ, в крайна сметка му е предоставила много малко от тези данни във вид, позволяващ те да бъдат използвани за определянето на митническата стойност на съответните стоки в съответствие с последователно приложимите норми на разпоредбите на правото на Съюза в областта на определянето на митническата стойност. Тази държава не може да се позовава и на обстоятелството, че не е разполагала с данни за стойността на тези стоки, позволяващи ѝ да определи митническата стойност в съответствие с тези норми.

378

Тъй като прилагането на митническото право на Съюза е възложено на държавите членки, които носят изключителната отговорност за това, Обединеното кралство е било длъжно да приложи подходящите мерки, като физически проверки, искания за предоставяне на информация и документи или вземане на проби, за да събере достатъчно данни, позволяващи да се гарантира правилното определяне на съответните митнически стойности. Следователно тази държава не може да изтъква собственото си бездействие като оправдание за непредоставянето на дължимите ресурси на разположение на Комисията.

379

От това следва, че доколкото митническите органи на Обединеното кралство са решили да отменят уведомления C18 Snake, вместо да издадат нови коригирани уведомления, като заместят КСЦ с митнически стойности, определени в съответствие с последователно приложимите методи на митническото право на Съюза, тази държава не е предприела — в нарушение на член 13, параграф 1 от Регламент № 609/2014 — необходимите мерки, за да гарантира, че сумите, съответстващи на правата, които са констатирани или трябва да бъдат констатирани съгласно член 2 от посочения регламент, се предоставят на Комисията при условията, предвидени в същия регламент.

380

По-нататък, съгласно член 13, параграф 2 от Регламент № 609/2014 държавите членки се освобождават от задължението да предоставят на разположение на Комисията сумите, които съответстват на констатираните вземания, само когато събирането им не е могло да се извърши поради непреодолима сила или когато се установи, че събирането е окончателно невъзможно по причини извън техния контрол.

381

В това отношение държава членка може да се позове на такова изключително по естеството си освобождаване, изтъквайки причина извън нейния контрол, само ако спази процедурата по член 13, параграфи 3 и 4 от Регламент № 609/2014.

382

Тази процедура се задейства с предоставянето на Комисията на доклад от съответната държава членка — в тримесечен срок след решението на компетентния административен орган, с което сумите, съответстващи на констатираните вземания, се обявяват за несъбираеми — с информация за случаите, в които са приложени разпоредбите на член 13, параграф 2 от този регламент, при условие че констатираните вземания надхвърлят 50000 EUR. Този доклад съдържа „всички необходими факти за пълно проучване“ на причините по член 13, параграф 2, букви а) и б) от посочения регламент, попречили на съответната държава членка да предостави въпросните суми, както и на мерките за възстановяване на средствата, които държавата членка е предприела в съответния случай или съответните случаи. След това Комисията разполага със срок от шест месеца от получаването на този доклад, за да съобщи своите бележки на съответната държава членка, или от получаването на допълнителната информация, която тази институция е счела за необходимо да поиска.

383

В настоящия случай се налага изводът, че Обединеното кралство не е спазило тази процедура на открит диалог с Комисията, основана на недвусмислено и подробно съобщаване на изтъкнатите от тази държава причини, които според нея обосноват освобождаването ѝ от задължението да предостави на разположение ресурсите, констатирани в уведомления C18 Snake, съгласно член 13, параграф 2 от Регламент № 609/2014.

384

Всъщност не изглежда митническите задължения, констатирани в уведомления С18 Snake, да са обявени за несъбираеми с решение на компетентния административен орган, установяващо невъзможността за събиране по смисъла на член 13, параграф 2, втора алинея от Регламент № 609/2014. На практика писмата, с които служба на HMRC отменя тези уведомления в рамките на производства за обжалване по административен ред, не представляват такива решения за отписване на митнически задължения.

385

Безспорно е също, че Обединеното кралство не предоставя на Комисията в тримесечен срок след приемането на подобни решения „всички необходими факти за пълно проучване“ на причините по член 13, параграф 2 от Регламент № 609/2014, попречили на тази държава да предостави сумите, констатирани в уведомления C18 Snake, както и мерките за възстановяване на средствата, които последната е предприела.

386

Така Комисията не е могла да съобщи своите бележки или евентуално да поиска допълнителна информация в определения ѝ шестмесечен срок.

387

Важно е да се добави, че Обединеното кралство по същество оправдава окончателната си невъзможност да събере констатираните в уведомления C18 Snake вземания, от една страна, с това, че длъжниците на тези вземания били т.нар. предприятия „феникс“, т.е. липсващи или неплатежоспособни предприятия, и от друга страна, с това, че посочените вземания били изчислени въз основа на КСЦ и че нямало други методи за определяне на стойността на съответните стоки поради липса на данни, които да могат да бъдат използвани за тази цел, като обещаните, но непредоставени от OLAF цени за износ.

388

Изложените от Обединеното кралство причини обаче не могат да го освободят от задължението да предостави на разположение на Комисията собствени ресурси, произтичащи от констатираните в уведомления C18 Snake мита.

389

Всъщност обстоятелството, че тези мита не са могли да бъдат събрани от въпросните предприятия „феникс“, се дължи на двойна административна грешка, допусната от митническите органи на Обединеното кралство, доколкото веднага след като са осъзнавали грешката си, състояща се в изчисляване на вземанията въз основа на КСЦ, въпреки ясното указание на OLAF, че тези цени трябва да се използват само за анализ на риска, въпросните органи са предпочели да отменят уведомления C18 Snake, вместо да издадат нови уведомления след своевременна корекция, основана на един от последователно приложимите методи на правото на Съюза в областта на определянето на митническата стойност.

390

Освен това невъзможността да се съберат констатираните в уведомления C18 Snake мита се дължи в крайна сметка на непровеждането на физически проверки преди митническото оформяне на съответните стоки, съпътствани с вземане на проби и прилагани достатъчно систематично. Всъщност точно защото не са извършили такъв контрол, митническите органи на Обединеното кралство не са разполагали, въпреки изключителната си отговорност в това отношение, с необходимите данни, по-специално за качеството на тези стоки, за да може стойността на последните да се установи в съответствие с разпоредбите на митническото право на Съюза.

391

Също така, макар в повечето случаи последващото събиране на вземания от т.нар. предприятия „феникс“ да е било невъзможно поради тяхната неплатежоспособност, такова положение е можело и е щяло да се избегне, ако митническите органи на Обединеното кралство систематично бяха изисквали предоставянето на обезпечения преди митническото оформяне на съответните стоки, както OLAF и Комисията многократно са им препоръчвали.

392

Макар след отмяната на уведомления C18 Snake митническите органи на Обединеното кралство да мотивират липсата на ново издаване на въпросните уведомления с това, че не са разполагали с необходимите данни, за да определят стойността на съответните стоки въз основа на нормите на правото на Съюза в областта на определянето на митническата стойност, такъв мотив, доколкото е следствие от неизпълнението на изключителната отговорност на тази държава да гарантира, че митническите стойности са определени правилно въз основа на достатъчно физически и документални данни, по никакъв начин не може да обоснове освобождаването ѝ от задължението да предостави на разположение на Комисията ресурсите, свързани с тези уведомления, по силата на член 13, параграф 2 от Регламент № 609/2014.

393

В този контекст Обединеното кралство не може да се освободи от отговорността си да гарантира правилното установяване на митническите стойности на съответните стоки въз основа на данни, събрани за тази цел от митническите му органи, изтъквайки, че много малко от данните на китайските органи относно цените за износ, които OLAF му е предоставила в контекста на СМО Snake, са били използваеми. Всъщност тези цени са само допълнителен способ, подпомагащ определянето на правилната митническа стойност на разглежданите вносни стоки въз основа на някои от методите, предписани в нормите на правото на Съюза в областта на определянето на митническата стойност. Те обаче в никакъв случай не могат да заменят данните за стойността на този внос, които митническите органи на Обединеното кралство е трябвало да съберат, като приложат мерки за митнически контрол преди митническото оформяне на съответните стоки.

394

Въз основа на това следва да се заключи, че съгласно постоянната практика на Съда, доколкото, след като е констатирало право на Съюза върху собствените ресурси, Обединеното кралство не е предоставило съответната сума на Комисията, без да е налице някое от условията по член 13, параграф 2 от Регламент № 609/2014, тази държава не е изпълнила задълженията си, предвидени в законодателството на Съюза, и по-конкретно тези в членове 2 и 8 от Решения 2007/436 и 2014/335 (вж. в този смисъл решение от 9 юли 2020 г., Чешка република/Комисия, C‑575/18 P, EU:C:2020:530, т. 67 и цитираната съдебна практика).

395

Ето защо, както по същество посочва и генералният адвокат в точка 250 от заключението си, следва да се приеме, че поради отмяната на 23‑те уведомления С18 Snake и непредоставянето на разположение на Комисията на свързаните с тях традиционни собствени ресурси в нарушение на член 13 от Регламент № 609/2014, Обединеното кралство дължи тези ресурси за периода от ноември 2011 г. до ноември 2014 г.

396

Накрая, що се отнася до нарушението на член 12 от Регламент № 609/2014 и на съответната разпоредба на член 11 от Регламент № 1150/2000, поради неплащането от Обединеното кралство на лихвите, дължими в случай на закъсняло вписване по сметката, посочена в член 9, параграф 1 от тези регламенти, на сумите, съответстващи на загубите на традиционни собствени ресурси, които не са предоставени на разположение на Комисията, следва да се отбележи, че в мотивираното становище (т. 271—273 и разпоредителната част на това становище) Комисията ясно посочва, че в съответствие с член 12 от Регламент № 609/2014 лихвата за забава е дължима и че се изчислява веднага след предоставянето на разположение на главницата. В заключението на мотивираното становище изрично става дума и за нeизпълнение на тази разпоредба. Следователно Обединеното кралство неправилно поддържа, че искането за плащане на лихви за забава по силата на член 12 от Регламент № 609/2014, което Комисията формулира в исковата си молба, е недопустимо, доколкото не е изложено в мотивираното становище.

397

Трябва да се отхвърли и доводът на Обединеното кралство, че е преждевременно и недопустимо да се твърди, че то не е изпълнило каквото и да било задължение за плащане на лихви за забава, тъй като посоченото задължение можело да възникне само в бъдеще.

398

В това отношение следва да се припомни, че когато държавата членка не споделя позицията на Комисията, що се отнася до наличието на задължение да предостави на тази институция собствени ресурси на Съюза в определен размер, и не предоставя съответната сума, тя поема риска да плати лихви за забава, ако Съдът констатира, че не е изпълнила задълженията си, произтичащи от законодателството в областта на собствените ресурси (решение от 9 юли 2020 г., Чешка република/Комисия, C‑575/18 P, EU:C:2020:530, т. 69).

399

Всъщност съгласно постоянната практика на Съда съществува неразривна връзка между задължението за констатиране на собствените ресурси на Съюза, задължението за кредитирането им в предвидените срокове по сметката, открита на името на Комисията, и това за плащане на лихви за забава, като последните са изискуеми независимо от причината за забавата при превеждането на въпросните ресурси по посочената сметка (решение от 9 юли 2020 г., Чешка република/Комисия, C‑575/18 P, EU:C:2020:530, т. 59 и цитираната съдебна практика).

400

Така задължението за плащане на лихви за забава по член 11, параграф 1 от Регламент № 1150/2000 е акцесорно спрямо задължението за предоставяне на Комисията на собствените ресурси на Съюза при спазване на условията по членове 9—11 от този регламент, по-специално на предвидените в последния срокове (решение от 9 юли 2020 г., Чешка република/Комисия, C‑575/18 P, EU:C:2020:530, т. 70).

401

В този контекст следва да се добави, че държавата членка може да избегне вредоносните финансови последици, свързани с плащането на лихви за забава, чийто размер може да бъде висок, като предостави на Комисията претендираната от нея сума и същевременно възрази срещу основателността на защитаваното от тази институция становище (решение от 9 юли 2020 г., Чешка република/Комисия, C‑575/18 P, EU:C:2020:530, т. 72 и цитираната съдебна практика).

402

В настоящия случай обаче Обединеното кралство е решило да не предостави на Комисията претендираната в мотивираното становище сума собствени ресурси в определения в това становище срок, макар да възразява срещу подобно предоставяне, но се ограничава до това да оспори задължението за предоставяне на собствени ресурси на разположение на тази институция, като по този начин се излага на риска от плащане на лихви за забава.

403

От това следва, че доколкото е установено, че Обединеното кралство не е изпълнило задължението си да предостави на разположение на Комисията собствени ресурси на Съюза във връзка с разглежданите случаи на внос през периода на нарушението, тази държава не е изпълнила, в нарушение на член 12 от Регламент № 609/2014 и на съответната разпоредба на член 11 от Регламент № 1150/2000, и акцесорното си задължение да плати свързаните с тези ресурси лихви за забава, евентуално до тавана от 16 %, предвиден в член 12, параграф 5, трета алинея от Регламент № 609/2014.

404

С оглед на всички изложени по-горе съображения второто основание на Комисията трябва да се уважи в частта, която се отнася до твърдението, изложено в първата част от първото искане в исковата молба, а именно че неизпълнението на задължения от Обединеното кралство, изразяващо се в непредприемане на мерките за митнически контрол, необходими за ефективната борба с разглежданата измама чрез занижени цени, в нарушение на член 325 ДФЕС и на митническото право на Съюза, е довело до загуби на мита и съответно на традиционни собствени ресурси, поради което Обединеното кралство, като не е констатирало и не е предоставило на разположение на тази институция ресурсите, дължими във връзка с митата, които е трябвало да бъдат взети под отчет, ако митническата стойност на разглежданите случаи на внос беше определена правилно, не е изпълнило задълженията си по правото на Съюза в областта на собствените ресурси на Съюза, и по-специално тези по членове 2 и 8 от Решения 2007/436 и 2014/335, както и по членове 2, 6, 9, 10, 11 и 17 от Регламент № 1150/2000 и съответните разпоредби на членове 2, 6, 9, 10, 12 и 13 от Регламент № 609/2014.

405

На второ място, следва да се разгледа второто основание на Комисията, доколкото се отнася до твърдението за нарушение в третата част от първото искане в исковата молба, а именно че Обединеното кралство не е изпълнило по-конкретно задълженията си по правото на Съюза в областта на собствените ресурси, като не е предоставило на разположение на тази институция определен размер традиционни собствени ресурси за всяка година, обхваната от периода на нарушението, или обща брутна стойност за целия период, намалена с разходите по събирането, в размер на 2679637088,86 EUR.

406

За да може Комисията да определи размерите на тези загуби на традиционни собствени ресурси, които счита, че Обединеното кралство трябва да предостави на нейно разположение, тази институция се основава — подобно на OLAF, когато изчислява в доклада си размера на загубите на традиционни собствени ресурси за периода 2013—2016 г. — на статистическа оценка по метода OLAF-JRC, първоначално разработен и прилаган от ПОК Discount нататък като способ за анализ на риска, използван за идентифициране на случаите на внос, които може да са на занижени цени и които подлежат на проверка преди митническото оформяне на съответните стоки.

407

Основавайки се на собствен метод, разработен специално за изчисляването на размера на загубите на традиционни собствени ресурси (наричан по-нататък „методът на HMRC“), Обединеното кралство счита, че максималната обща сума такива ресурси, която дължи за периода на нарушението, е 123819268 GBP (приблизително 145450494 EUR).

408

В писмената си дуплика Обединеното кралство представя подробности относно изчисленията, на които се основава тази сума, както следва. За първата част от периода на нарушението, а именно от ноември 2011 г. до ноември 2014 г., за загуба на традиционни собствени ресурси следвало да се считат всички митнически задължения, изискани в 23‑те уведомления C18 Snake, или общо 192568694,30 GBP. Съгласно метода на HMRC тази сума следвало да бъде сведена до около 25 милиона GBP, доколкото тези задължения били погрешно изчислени по метода OLAF-JRC, и по-специално въз основа на КСЦ. След това, към тези около 25 милиона GBP трябвало да се добавят, за втората част от периода на нарушението, а именно от януари 2015 г. до 11 октомври 2017 г. включително, още 143115553 GBP (около 168117840 EUR), сума, която отразявала размера на загубите на собствени ресурси, изчислен по метода на HMRC. Накрая, що се отнася до разглежданите случаи на внос през този втори период, следвало да се приспаднат сумите, изискани във вече връчените на 34 оператори уведомления C18 Breach, преизчислени на общо 44296285,04 GBP (приблизително 52034846 EUR).

409

От гореизложеното следва, че големите разлики в оценките на Комисията и на Обединеното кралство, що се отнася до мащаба на загубите на традиционни собствени ресурси, причинени от неподходящия контрол по отношение на разглежданите случаи на внос, се дължат на коренно различните методи, които посочената институция и тази държава използват за изчисляването на въпросните загуби.

410

В самото начало следва да се обърне внимание на доводите на Обединеното кралство, че Съдът трябвало да разгледа, като първа стъпка, изчисляването на загубите на традиционни собствени ресурси, извършено от тази държава въз основа на метода на HMRC. Само ако това изчисляване бъде отхвърлено като явно неразумно, Съдът можел да разгледа, като втора стъпка, оценката на загубите, извършена от Комисията въз основа на метода OLAF-JRC.

411

Тези доводи, в рамките на които се изтъква предимството на оценката на загубите на собствени ресурси по метода на HMRC, се основават на изключителната компетентност на държавите членки да определят, в рамките на прилагането на митническото право на Съюза, митническата стойност за изчисляване на митата и да решават, в рамките на управлението на системата на собствените ресурси на Съюза, какви са размерите на ресурсите, които трябва да бъдат предоставени на Комисията.

412

Що се отнася, на първо място, до доводите на Обединеното кралство относно разпределението на правомощията между Съюза и държавите членки в митническата система на Съюза, следва да се отбележи, че в рамките на тази система, така както е установена понастоящем в правото на Съюза, държавите членки имат правомощието и изключителната отговорност да гарантират, че декларираните митнически стойности са определени при спазване на нормите на правото на Съюза в областта на определянето на митническата стойност, закрепени в членове 29—31 от Митническия кодекс на Общността или в съответните разпоредби на членове 70—74 от Митническия кодекс на Съюза, и по-специално в съответствие с някой от последователно приложимите методи за определяне на митническата стойност, предвидени в тези членове или разпоредби.

413

Що се отнася до въпросните случаи на внос, митническите органи на Обединеното кралство са били длъжни, както беше постановено в рамките на разглеждането на другите твърдения за нарушения, изтъкнати в подкрепа на първото и второто основание, да предприемат подходящи мерки, като физически проверки или вземане на проби, за да гарантират, че декларираните митнически стойности са определени правилно в съответствие с тези норми на митническото право на Съюза, въз основа на достатъчно физически или документални данни за стойността на съответните стоки, по-специално относно качеството на завършения им вид.

414

Както обаче беше установено в рамките на разглеждането на първото основание, митническите органи на Обединеното кралство не са вземали такива мерки достатъчно систематично, в нарушение на член 325, параграф 1 ДФЕС и на митническото право на Съюза, поради което съответните митнически стойности не са определени правилно, а освен това посочените органи не са събирали тези физически или документални данни относно качеството на разглежданите изделия.

415

В резултат на това през периода на нарушението големи обеми стоки, внесени на явно занижени цени, са пускани в свободно обращение на вътрешния пазар през Обединеното кралство в нарушение на нормите на митническото право на Съюза в областта на определянето на митническата стойност.

416

Тъй като разглежданите стоки вече не могат да бъдат върнати за физически проверки и доколкото от съответните оператори не е изискана достатъчна информация за реалната им стойност, и съответно такава не е предоставена, определянето на митническата стойност на разглежданите изделия с произход от Китай за всяка съответна митническа декларация въз основа на някой от методите по членове 70 и 74 от Митническия кодекс на Съюза, като метода fall-back по член 74, параграф 3 от този кодекс, състоящ се в определяне на митническата стойност въз основа на „наличните данни“ при спазване на условията по член 144 от Регламента за изпълнение, става невъзможно.

417

При тези обстоятелства Обединеното кралство, подкрепяно от встъпилите държави членки, не може да упреква Комисията за това, че е изчислила размера на загубите на мита, и съответно на традиционни собствени ресурси, породени от липсата на подходящ контрол по отношение на разглежданите случаи на внос, въз основа на предимно статистическия метод OLAF-JRC, който не използва нито един от последователно приложимите методи по членове 70 и 74 от Митническия кодекс на Съюза при определянето на митническата стойност на съответните стоки за всяка съответна митническа декларация.

418

Що се отнася, на второ място, до доводите на Обединеното кралство, че предимството на неговата оценка на загубите на традиционни собствени ресурси по метода на HMRC е следствие от изключителната компетентност на държавите членки да вземат решения относно предоставянето на собствени ресурси на разположение на Комисията, вярно е, че Съдът е постановил, че съгласно действащото право на Съюза управлението на системата на собствените ресурси на Съюза е поверено на държавите членки и че за него отговарят само те. Следователно съгласно законодателството на Съюза в областта на собствените ресурси, в случая Решения 2007/436 и 2014/335, както и Регламенти № 1150/2000 и № 609/2014, носители на задълженията за събиране, констатиране и кредитиране на тези собствени ресурси по сметката с оглед на предоставянето им на Комисията са пряко държавите членки, като Комисията няма правомощие за вземане на решение, което да ѝ позволи да разпореди на държавите членки да констатират и предоставят собствените ресурси на Съюза (решение от 9 юли 2020 г., Чешка република/Комисия, C‑575/18 P, EU:C:2020:530, т. 62 и цитираната съдебна практика).

419

В настоящия случай Обединеното кралство е решило да не предоставя на Комисията претендираната в мотивираното становище сума собствени ресурси в определения в това становище срок, макар да е възразила срещу това предоставяне, и се е ограничила до това да оспори задължението за вписване по сметката на тази институция на каквато и да била сума собствени ресурси.

420

При тези обстоятелства, когато упражнява дискреционното си правомощие да прецени дали е целесъобразно да инициира производството по член 258 ДФЕС, и по-общо, когато изпълнява задачата си на пазител на Договорите, която ѝ е възложена по силата на член 17, параграф 1 ДЕС, да следи за точното изпълнение от държавите членки на задълженията им в областта на собствените ресурси на Съюза, Комисията не може да бъде упреквана за това, че е използвала възможността, която е неразривна част от системата на собствените ресурси, както е предвидена понастоящем в правото на Съюза, да подложи на преценката на Съда настоящия спор между нея и Обединеното кралство относно задължението на тази държава да предостави на Комисията собствени ресурси на Съюза в определен размер, като предяви иск за установяване на неизпълнение на задължения (вж. в този смисъл решение от 9 юли 2020 г., Чешка република/Комисия, C‑575/18 P, EU:C:2020:530, т. 65, 66 и 68).

421

Ето защо, противно на твърденията на Обединеното кралство, щом като спорът между него и Комисията се отнася до размера на собствените ресурси, които трябва да се предоставят на тази институция, въпросният спор е изцяло от компетентността на Съда по силата на член 258 ДФЕС.

422

Следователно не може да се изисква от Комисията, най-напред, да предяви иск за установяване на неизпълнение на задължения, без да определя техния размер, който иск да се ограничава до принципния въпрос дали съответната държава членка е нарушила задълженията си по правото на Съюза да предостави на разположение на тази институция собствени ресурси, преди Комисията да може, на следващ етап, да сезира Съда със спор относно точния размер на дължимите ресурси в рамките на производство по член 260, параграф 2 ДФЕС, когато прецени, че съответната държава членка не е взела мерките, необходими за изпълнението на решението на Съда, установяващо въпросното неизпълнение на задължения, доколкото тази държава не е предоставила съответните суми на разположение на Комисията.

423

При това положение, както беше припомнено в точка 221 от настоящото съдебно решение, при искове за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка, предявени на основание член 258 ДФЕС, Комисията, която трябва да докаже наличието на твърдяното неизпълнение, следва да представи на Съда необходимите доказателства, въз основа на които последният да провери дали е налице това неизпълнение на задължения, без тя да може да се основава на каквато и да е презумпция.

424

В настоящия случай тези доказателства трябва да се отнасят по-специално до метода, използван от Комисията при изчисляването на размера на собствените ресурси, които претендира от Обединеното кралство.

425

Следователно е необходимо да се провери дали въз основа на метода OLAF-JRC Комисията е доказала в достатъчна степен точния размер на загубите на традиционни собствени ресурси, който претендира да бъде предоставен на нейно разположение, въпрос, който впрочем е обсъждан от страните при условията на състезателност както в рамките на досъдебната процедура, така и пред Съда.

426

Преди да се разгледа този въпрос, следва накратко да се припомнят основните характеристики на метода OLAF-JRC, използван от Комисията за изчисляването на размера на загубите на традиционни собствени ресурси, които тя систематично иска Обединеното кралство да ѝ предостави както в мотивираното становище, така и в исковата молба.

427

Както следва от точки 53—57 от настоящото съдебно решение, методът OLAF-JRC е разработен като способ за анализ на риска, който митническите органи на държавите членки могат да използват, за да идентифицират случаите на внос, при които съществува значителен риск от занижаване на цените и които следователно трябва да бъдат подложени на контрол, що се отнася до декларираните митнически стойности. Той се състои в изчисляване на КСЦ и на МПЦ, обикновено фиксирана на 50 % от КСЦ, за всеки от 495‑те осемцифрени продуктови кода по КН, включени в глави 61—64 от тази номенклатура. Тези цени се извеждат от цените за внос на разглежданите изделия, съдържащи се в базата данни Comext, въз основа на данни, предоставени от всички държави членки и съответно установени на равнището на Съюза. КСЦ представлява рисков профил или праг, служещ за идентифициране на случаите на внос, които може да са на занижени цени и следователно трябва да бъдат подложени на контрол преди митническото оформяне на съответните стоки във връзка с декларираните за тях митнически стойности.

428

Методът OLAF-JRC, който Комисията използва, за да определи размера на загубите на собствени ресурси, който претендира да получи от Обединеното кралство, всъщност представлява предимно статистически метод за оценка на тези загуби.

429

Като първа стъпка, се изчислява обемът на вноса, за който трябва да се приеме, че е на занижени цени, въз основа на данни, взети от базата данни Surveillance 2 за период от 48 месеца. За тази цел за всеки от разглежданите 495 осемцифрени продуктови кода по КН се взема предвид вносът, чиято претеглена среднодневна стойност е под МПЦ за съответния продуктов код.

430

Като втора стъпка, загубите за количествата стоки, за които е прието, че са на занижени цени, се изчисляват като допълнителни мита, дължими върху разликата между декларираната стойност и КСЦ.

431

От това следва, че съгласно метода OLAF-JRC обемът на вноса на занижени цени се оценява при отчитане на вноса в Обединеното кралство на разглеждани изделия с произход от Китай, чиято цена е под МПЦ (или 50 % от КСЦ), а стойността на така установения внос на занижени цени се изчислява въз основа на КСЦ, като тези две цени се изчисляват на равнището на Съюза, а не само на равнището на Обединеното кралство.

432

Обединеното кралство критикува метода OLAF-JRC, като твърди, че поради слабостите и неточностите си той водел до надценяване както на броя на случаите на внос на занижени цени, така и на определената им стойност.

433

Собственият метод на Обединеното кралство, а именно методът на HMRC, се състоял в изчисляване на „праг на съответствие“ за всеки десетцифрен продуктов код по КН не въз основа на средна цена, установена на равнището на Съюза, а в зависимост от стойностите, декларирани единствено и само при вноса в Обединеното кралство.

434

Както Обединеното кралство обяснява в отговор на поставените от Съда въпроси, въпросният метод се състои в едновременно идентифициране, посредством хистограмен анализ за периода на нарушението и за всеки съответен десетцифрен продуктов код по КН, включен в глави 61—64 от тази номенклатура, на „зона“, обхващаща голям обем цени, декларирани на сравнително ниски стойности, за повечето от които се предполага, че са занижени, и на точка, разположена извън тази зона, в която се появяват по-типични обеми на внос и където декларираните цени са законосъобразни.

435

Прагът на съответствие за всеки съответен продуктов код се определя на равнището на цената в тази точка, разположена извън посочената зона, в която се появява законосъобразният внос и която съответно трябва да се счита за приемлива.

436

Така, съгласно въпросния метод „зона“, за внесени на занижени цени се приемат стоките, чиято декларирана митническа стойност е под този праг на съответствие. За тези случаи на внос се изчисляват допълнителни мита, за всяка митническа декларация на разглеждано изделие, като се взема предвид разликата между декларираната митническа стойност и посочения праг на съответствие.

437

Съответно този праг на съответствие, доколкото се използва за изчисляването на размера на загубите на традиционни ресурси на Съюза, е референтна стойност, установена въз основа на статистически данни за вноса на разглежданите изделия с произход от Китай в Обединеното кралство, която се използва както за идентифициране на вноса, за който може да се приеме, че е на занижени цени, така и за установяване на стойността, която трябва да се определи за този внос при изчисляването на дължимите допълнителни мита, а оттам и на съответните загуби на традиционни собствени ресурси, които трябва да бъдат предоставени на разположение на Комисията.

438

Освен това, от доклада на консултантско дружество, който Обединеното кралство прилага към отговора на мотивираното становище и към писмената си защита, следва, че големите разлики в оценката на загубите, направена от тази държава и от Комисията, доколкото първата е с 10 % под втората, в около 80 % от случаите се дължат на факта, че съгласно метода на HMRC случаите на внос, за които се счита, че са на занижени цени, е „преизчислен“ на равнище прагова цена, или праг на съответствие, което е цена, изведена само от цените за вноса в Обединеното кралство, докато съгласно метода OLAF-JRC стойността се определя не на равнище прагова цена като МПЦ, или 50 % от КСЦ, а на равнище „справедлива цена“, или 100 % от КСЦ, което е цена, изведена от средноаритметичната и следователно непретеглената стойност на КСЦ за всички държави членки, включително, към онзи момент, за Обединеното кралство.

439

Преди да се разгледат различните отправени от Обединеното кралство и подкрепени от встъпилите държави членки конкретни критики по основните характеристики на метода OLAF-JRC, използван като метод за оценка на размера на загубите на собствени ресурси, е необходимо да се разгледат доводите от общ характер, изтъкнати от тази държава срещу въпросния метод.

440

Съгласно тези доводи, доколкото споменатият метод е разработен специално за да могат държавите членки да го използват като рисков профил за идентифициране на случаите на внос, при които съществува значителен риск от занижаване на цените и които съответно трябва да бъдат проверявани, според Обединеното кралство било неподходящо същият да се прилага за изчисляване на размера на загубите на собствени ресурси, съответстващи на митата, които не са събрани в тази държава в резултат от неподходящия характер на контрола, извършен от неговите митнически органи.

441

Всъщност, това бил предимно статистически метод за определяне на митническата стойност на вноса на занижени цени, различен от последователно приложимите методи по членове 70 и 74 от Митническия кодекс на Съюза, какъвто е методът fall-back, който е предвиден в член 74, параграф 3 от този кодекс и при който митническата стойност на съответните стоки се определя въз основа на „наличните данни“ при спазване на условията по член 144 от Регламента за изпълнение.

442

В това отношение, макар методът OLAF-JRC да е предимно статистически метод за оценяване на размера на загубите на собствени ресурси, който не е предназначен за определяне на митническата стойност на съответните стоки съгласно членове 70 и 74 от Митническия кодекс на Съюза за всяка съответна митническа декларация, при обстоятелствата в настоящия случай Комисията не може да бъде упреквана, че е използвала такъв статистически метод, за да изчисли размера на загубите на собствени ресурси.

443

Безспорно е всъщност, че разглежданите случаи на внос са били широкомащабни и че съответните стоки са пуснати в свободно обращение, поради което не е можело да бъдат върнати за проверки с цел установяване на реалната им стойност. Освен това в нарушение на член 325, параграф 1 ДФЕС и на митническото законодателство на Съюза Обединеното кралство не е предприело необходимите мерки, като физически проверки, искания за информация или документи, както и систематично вземане на проби. Следователно, при липсата на достатъчно данни за качеството на вече пуснатите в свободно обращение стоки и предвид споменатите пропуски, стойността на тези стоки вече не може да се определя въз основа на някой от предвидените в членове 70 и 74 от Митническия кодекс на Съюза методи за оценка, като за целта може да се използва само статистически метод.

444

Освен това, както по-същество посочва и генералният адвокат в точка 274 от заключението си, при специфичните обстоятелства в случая по принцип нищо не пречи на OLAF и на Комисията да използват метода OLAF-JRC, макар той първоначално да е бил създаден като способ за анализ на риска при оценката на размера на загубите на собствени ресурси, до които се стига поради неподходящия контрол на митническите органи на Обединеното кралство, доколкото посоченият метод включва прагова цена, а именно МПЦ, която позволява да се определят обемите на внесените стоки със занижени цени, и референтна цена, а именно КСЦ, която позволява да се определи заместваща стойност на тези внесени стоки за целите на изчисляването на дължимите мита.

445

Освен това, както по същество отбелязва и генералният адвокат в точки 276—278 от заключението си, в практиката си Съдът приема, че при обстоятелства, сходни на тези по настоящия случай, определянето на размера на загубите на собствени ресурси може да се основава на статистически данни, а не на данни, имащи пряка връзка със стойността на съответните стоки.

446

Всъщност в случай, в който невъзможността да се извършат проверки в отсъствието на съответните стоки е неизбежна последица от пропуска на митническите органи да извършат контрол, за да установят реалната стойност на въпросните стоки, която невъзможност е довела до систематичното приемане от тези органи на декларираните митнически стойности, въпреки че по принцип са знаели, че те са занижени, Съдът счита, че не е неуместно размерът на произтичащите от такава практика загуби на собствени ресурси да се определя въз основа на данни за разликата между средното декларирано стандартно тегло на стоки от същия вид, внесени през следващ период, и средното им тегло, установено при проверките, които могат да се считат за релевантни, предвид техния обхват (вж. в този смисъл решение от 17 март 2011 г., Комисия/Португалия, C‑23/10, непубликувано, EU:C:2011:160, т. 54, 63, 65 и 66).

447

При конкретните обстоятелства в настоящия случай загубите на собствени ресурси са последица от практиката на митническите органи на Обединеното кралство, състояща се основно в систематично приемане през периода на нарушението на митническите декларации за разглежданите изделия с произход от Китай, без проверка на посочените в тях стойности, въпреки че тези органи са знаели или е трябвало да знаят, че големи обеми от въпросните изделия са внасяни на явно измамно занижени цени. Поради това размерът на разглежданите загуби може да бъде определен въз основа на метод, какъвто е методът OLAF-JRC, който се основава на статистически данни, а не на метод за определяне на митническата стойност на съответните стоки на база преки доказателства в съответствие с членове 70 и 74 от Митническия кодекс на Съюза. Всъщност последният посочен метод вече не може да се приложи, доколкото тези органи не са събрали достатъчно преки доказателства за митническата стойност.

448

Освен това, както по същество посочва и генералният адвокат в бележка под линия 277 към точка 274 от заключението си, методът на HMRC, който Обединеното кралство предлага за оценка на размера на загубите на собствени ресурси, също се основава основно на статистически данни, доколкото праговете на съответствие са изведени от исторически статистически стойности.

449

Следва обаче да се провери дали, основавайки се на метода OLAF-JRC, за да изчисли размера на твърдените от нея загуби на традиционни собствени ресурси, Комисията е доказала в достатъчна степен точността на седемте суми, които претендира за всяка от годините, включени в периода на нарушението, в съответствие с възложената ѝ съгласно припомнената в точка 423 от настоящото съдебно решение съдебна практика тежест на доказване в рамките на производство за установяване на неизпълнение на задължения.

450

В този контекст и като се има предвид постановеното в точки 423—425 от настоящото съдебно решение, Съдът следва да провери дали, като е посочила метода OLAF-JRC като метод за изчисляване при определянето на размера на загубите на собствени ресурси, които не били предоставени на нейно разположение в нарушение на правото на Съюза, Комисията е представила достатъчно доказателства за точния им размер и следователно за основателността на твърдяното неизпълнение на задължение, в съответствие с възложената ѝ тежест на доказване.

451

Както отбелязва и генералният адвокат в точка 281 от заключението си, Съдът не е длъжен да избира между отделните методически подходи, предложени от страните, както Обединеното кралство, изглежда, намеква в своята писмена защита, а единствено да оцени метода OLAF-JRC, посочен от Комисията в подкрепа на разглеждания иск, като разгледа различните критики срещу въпросния метод, отправени от тази държава и подкрепени от встъпилите държави членки.

452

В това отношение следва да се уточни, че проверката на метода OLAF-JRC, която Съдът следва да направи в рамките на настоящото производство за установяване на неизпълнение на задължения, трябва да бъде насочена основно, както по същество посочва и генералният адвокат в точка 286 от заключението си, към това да установи дали въпросният метод е оправдан с оглед на особеностите на обстоятелствата по делото и дали е достатъчно точен и надежден, по-специално доколкото се основава на критерии, които не са нито произволни, нито подвеждащи, и стъпва на обективен и последователен анализ на всички налични относими данни, поради което не води до очевидно надценяване на размера на тези загуби.

453

Макар че проверката на точността на различните загуби на традиционни собствени ресурси в третата част от първото искане в исковата молба на теория трябва, както е посочено в точка 449 от настоящото съдебно решение, да се извърши за всяка от седемте години, посочени в тази трета част, по съображения за процесуална икономия Съдът ще извърши посочената проверка за два последователни периода, включени в периода на нарушението, а именно периода от ноември 2011 г. до ноември 2014 г. и периода от 1 януари 2015 г. до 11 октомври 2017 г. включително.

454

Що се отнася, на първо място, до периода от ноември 2011 г. до ноември 2014 г., от сумите, посочени в третата част от първото искане в исковата молба за 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г., е видно, че за този период Комисията упреква Обединеното кралство, че не ѝ е предоставило на разположение традиционни собствени ресурси на обща стойност 1001511991,60 EUR.

455

Както обаче по същество посочва и генералният адвокат в точки 293—297 от заключението си, от мотивите на исковата молба и от писмената реплика недвусмислено следва, че за посочения период, по-специално с оглед на правилата относно крайния срок за митническо задължение, предвидени в член 221, параграф 3 от Митническия кодекс на Общността и в член 103, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза, Комисията ограничава обхвата на иска до митническите задължения, констатирани в разпорежданията за последващо събиране, съдържащи се в 23‑те уведомления C18 Snake, които са издадени между ноември 2014 г. и февруари 2015 г. и които, след като са били взети под отчет и съобщени на съответните оператори, са отменени между юни и ноември 2015 г. Впрочем това намерение на Комисията се потвърждава от твърденията за нарушения, формулирани в официалното уведомително писмо и в мотивираното становище.

456

Както е посочено в точки 367—395 от настоящото съдебно решение, отмяната на 23‑те уведомления C18 Snake се дължи на административни грешки, допуснати от митническите органи на Обединеното кралство, които не могат да бъдат обосновани с член 13, параграф 2 от Регламент № 609/2014, и съответно тази държава не е освободена от задължението да предостави на разположение на Комисията ресурсите, свързани с тези уведомления.

457

В писмената си защитата Обединеното кралство посочва, че сумите, изискани в уведомления C18 Snake, са изчислени въз основа на КСЦ по метода OLAF-JRC. В писмената си реплика Комисията възразява, че съгласно собственото ѝ разбиране на фактите, което e изложила в хода на досъдебната процедура, без да бъде коригирана в това отношение от Обединеното кралство, тези суми са изчислявани въз основа на МПЦ, и съответно, според Комисията, на очевидно твърде ниско за целите на оценката на размера на загубите на собствени ресурси равнище, което я накарало да приложи свой метод за изчисляване на тези загуби в исковата молба, включително за периода от ноември 2011 г. до ноември 2014 г., за целия внос, извършван на цена, декларирана под МПЦ през този период.

458

От представената на Съда преписка, и по-специално от уведомления C18 Snake и свързаните с тях подробни изчисления, които Обединеното кралство прилага към дупликата, става ясно, от една страна, че допълнителните митнически задължения, изискани в тези уведомления, действително са изчислени, макар и в резултат на административна грешка, въз основа на КСЦ, а не въз основа на нормите на митническото право на Съюза в областта на определянето на митническата стойност, и от друга страна, че общият размер на тези задължения е 192568694,30 GBP.

459

Така възниква несъответствие между исканията в исковата молба и нейните мотиви, що се отнася до размера на собствените ресурси, претендирани от Комисията в настоящото производство.

460

Всъщност в третата част от първото искане в исковата молба Комисията моли Съда да установи, че за периода от ноември 2011 г. до ноември 2014 г. Обединеното кралство не е изпълнило задълженията си по силата на законодателството на Съюза в областта на собствените ресурси, доколкото тази държава не е предоставила на нейно разположение сума на обща стойност 1001511991,60 EUR, която е изчислена по метода OLAF-JRC и включва всички случаи на внос, извършвани на цени, декларирани под МПЦ през този период, включително тези, които не са обхванати от уведомления C18 Snake и които впрочем са много.

461

Обратно, както недвусмислено следва от мотивите на исковата молба и от писмената реплика и съответно се потвърждава от официалното уведомително писмо и от мотивираното становище, за посочения период Комисията възнамерява да ограничи твърдението си за нарушение, изведено от непредоставянето на собствени ресурси на Съюза от Обединеното кралство, до ресурсите, съответстващи на митническите задължения, констатирани в уведомления C18 Snake, което означава, че тя претендира само ресурси във връзка със случаите на внос на занижени цени, осъществени на цени под МПЦ и посочени в тези уведомления. Така общият размер на посочените митнически задължения възлиза, според Обединеното кралство и съгласно доказателствените материали, на 192568694,30 GBP.

462

При тези обстоятелства трябва да се приеме, че доколкото продължават да съществуват много големи неясноти относно точния размер на собствените ресурси, претендирани от Комисията в третата част от първото искане в исковата молба за периода от ноември 2011 г. до ноември 2014 г., тази институция не е доказала в достатъчна степен техния пълен размер.

463

Ето защо, що се отнася до първия период, а именно от ноември 2011 г. до ноември 2014 г., второто основание трябва да се отхвърли, доколкото се отнася до твърдението за нарушение, изложено в третата част от първото искане в исковата молба, а именно че Обединеното кралство не е спазило правото на Съюза, като не е предоставило на разположение на Комисията изброените там размери собствени ресурси на обща стойност 1001511991,60 EUR.

464

Ще се отнася, на второ място, до периода от 1 януари 2015 г. до 11 октомври 2017 г. включително, безспорно е, че Комисията е определила размера на загубите на традиционни собствени ресурси, които претендира в третата част от първото искане в исковата молба, или общо 1678125097 EUR, въз основа на метода OLAF-JRC, без да приспада сумите, изискани от митническите органи на Обединеното кралство в разпорежданията за последващо събиране на мита, включени в уведомления C18 Breach, които се отнасят до този период.

465

Ето защо най-напред следва да се разгледат различните изтъкнати от Обединеното кралство и подкрепени от встъпилите държави членки доводи срещу метода OLAF-JRC, използван от Комисията за изчисляване на размера на загубите на собствени ресурси, които тя претендира за посочения период, и след това да се разгледа въздействието, което вземането предвид на разпорежданията за събиране на вземания, включени в отнасящите се до същия период уведомления C18 Breach, би могло да има върху тази оценка.

466

Що се отнася, най-напред, до критиките срещу метода OLAF-JRC, на първо място следва да се разгледа критиката, че тъй като използва МПЦ като критерий за изчисляване на обема на вноса на занижени цени, този метод надценява въпросния обем, доколкото критерият бил произволен и неточен и прилагането му водело до включване на непренебрежим обем законосъобразни случаи на внос на много ниски цени.

467

Относно общата критика, че МПЦ е „произволен критерий“, следва да се припомни, че определянето на МПЦ на 50 % от КСЦ се основава на проведени от JRC хистограмни проучвания за идентифициране на съответните категории случаи на внос на много ниски цени на база статистически данни. Доколкото се основава на анализа на статистически данни за цените на вноса, такъв подход е сравним с подхода за определяне на прага на съответствие, използван в рамките на метода на HMRC.

468

Обединеното кралство критикува метода, който Комисията използва, за да изчисли размера на загубите на собствени ресурси, по-специално тъй като за разлика от метода на HMRC той стъпва на обобщени дневни данни за вноса в Обединеното кралство, а не на данни за съответния артикул, т.е. за всяка митническа декларация, и на осемцифрени продуктови кодове по КН, а не на десетцифрени продуктови кодове по тази номенклатура (кодове по Интегрираната тарифа на Европейския съюз (ТАРИК).

469

Комисията изтъква, че прави това, тъй като разполагала само с тези обобщени дневни данни и с данни на равнище осемцифрени продуктови кодове. Тя изтъква също, че използването на посочените обобщени дневни данни е довело до свръхкомпенсиране, а оттам и до намаляване на обема на вноса, за който се счита, че е на занижени цени, и че било по-скоро благоприятно за Обединеното кралство.

470

Тази институция поддържа, че ако методът OLAF-JRC бил приложен например спрямо данните за вноса в Обединеното кралство на равнище отделна митническа декларация за второто и третото тримесечие на 2017 г., резултатът от оценката на загубите щял да е с около 40 % над получения при използване на същите данни, обобщени на дневна база. Тя изтъква също, че ако бяха използвани данни на равнище кодове по ТАРИК, единственото, което щяло да се постигне с това по-детайлно раздробяване, е да се увеличи броят на изделията от 495 на 677, така че въздействие върху КСЦ не било доказано.

471

В отговор на въпрос на Съда Обединеното кралство поддържа, че не може да изчисли как използването на по-детайлни десетцифрени продуктови кодове по КН влияе върху оценката на размера на загубите на собствени ресурси, но признава, че ако изчисляването е било извършено на равнището на съответния артикул, а не въз основа на обобщените дневни данни за вноса на неговата територия, размерът на твърдените от Комисията загуби за втория период, а именно от 1 януари 2015 г. до 11 октомври 2017 г. включително, е щял да се увеличи от 1678125097 на 1725981951 EUR, което потвърждава, че методът OLAF-JRC е по-благоприятен за него в това отношение от собствения му метод.

472

Впрочем, в отговор на друг въпрос на Съда, Обединеното кралство подчертава, че благодарение на междувременно дадените от Комисията обяснения, вече ставало ясно, че единствената причина да има такава голяма разлика между оценката на загубите, направена от Комисията, и собствената му оценка е, че КСЦ, които тази институция използва, за да „преизчисли“ случаите на внос, за които се приема, че са на занижени цени, съгласно метода OLAF-JRC, са много по-високи от цените, съответстващи на праговете на съответствие по метода на HMRC, които според него трябвало да се използват за преизчисляването на този внос.

473

Освен това, в отговора си на друг въпрос на Съда, Обединеното кралство посочва, че ако за изчисляване на обема на вноса на занижени цени са били използвани цените, съответстващи на праговете на съответствие по собствения му метод за оценка на загубите, а не МПЦ, това е щяло да доведе до 4,4 % или 4,7 % намаление на размера на загубите на собствени ресурси, които Комисията претендира за втория период, а именно от 1 януари 2015 г. до 11 октомври 2017 г. включително.

474

Макар да изглежда, както посочва и генералният адвокат в точка 301 от заключението си, че такава разлика между използвания от Комисията метод за оценка на обема на вноса на занижени цени, и метода на Обединеното кралство сама по себе си остава в границите на разумното, това не променя факта, че МПЦ изглежда води до известно надценяване на обема на вноса, за който трябва да се приеме, че е на занижени цени.

475

В това отношение следва да се припомни, че първоначално тази цена е разработена като рисков профил, което предполага, че може да генерира известен брой необосновани подозрения, включващи по-специално законосъобразни вносни операции на големи търговски вериги, както подчертава и Обединеното кралство.

476

Както се посочва в точка 296 от настоящото съдебно решение, тази държава твърди, че 11,2 % от обема на законосъобразния внос, осъществяван от няколко доста известни големи търговски вериги, се декларира на стойности под МПЦ.

477

Макар такъв процент необосновани подозрения сам по себе си да не засяга надеждността на МПЦ, когато същата се използва като рисков профил, доколкото въпросният процент трябва да се счита за разумен в такъв контекст, той трябва да се вземе предвид при анализа и изчисляването на размера на загубите на собствени ресурси, за да може обемът на вноса, за които трябва да се приеме, че е на занижени цени, и че води до такива загуби, да се определи с приемлива точност.

478

Поради това в случая размерът на загубите на традиционни собствени ресурси трябва да се изчисли въз основа на т.нар. „съвпадащ обем“ — термин, използван от Обединеното кралство в отговора, който дава на въпрос на Съда — на вноса, за който се счита, че е на занижени цени, т.е. на обема на вноса, за които се приема, че е на занижени цени, независимо дали се прилага методът OLAF-JRC или методът на HMRC.

479

Що се отнася, на второ място, до различните критики срещу метода OLAF-JRC, който, когато се използва като способ за определяне на размера на загубите на традиционни собствени ресурси, се основава на КСЦ като референтна стойност за оценка на стойността на внесените стоки със занижени цени, следва да се разгледат първо доводите, че тази референтна стойност трябвало да се изчислява само въз основа на цените за внос в Обединеното кралство, а не въз основа на средноаритметичната стойност на цените за вноса във всички държави членки.

480

В настоящия случай този методически избор на Комисията се аргументира с една от основните характеристики на разглежданата измама чрез занижени цени, а именно че повечето разглеждани случаи на внос са извършвани в рамките на митнически режим 42 и следователно задължително са били предназначени за други държави членки, обстоятелство, което само по себе си не се оспорва от Обединеното кралство. Впрочем разглежданите случаи на внос, които са извършвани в рамките на митнически режим 40, също са можели да бъдат насочвани към други държави членки след приключване на митническото оформяне на съответните стоки в Обединеното кралство.

481

В това отношение от доклада на OLAF например се установява, че 87 % от вноса на разглежданите изделия на ниска стойност за Обединеното кралство през 2016 г. е извършен в рамките на митнически режим 42.

482

От това следва, както по същество посочва и генералният адвокат в точка 304 от заключението си, че през периода на нарушението голямата част от разглежданите случаи на внос е била насочена към пазара на разглежданите изделия в Съюза като цяло.

483

Следователно Комисията не може да бъде упрекната, че за целите на оценката на стойността на тези внесени стоки в рамките на определянето на размера на загубите на собствени ресурси прилага референтна стойност, отразяваща равнището на цените за внос на разглежданите изделия в Съюза като цяло.

484

Всъщност следва да се припомни, че такъв подход изглежда съвместим с начина на функциониране на разглежданата измама чрез занижени цени.

485

Освен това използването като средноаритметична стойност на средните вносни цени за всички държави членки се обосновава и с необходимостта да се намали увреждащото въздействие върху референтните цени вследствие на твърде големия обем внесени на много занижени цени стоки в Обединеното кралство през периода на нарушението.

486

В това отношение следва да се припомни, от една страна, че 78,1 % от стойността и 69,8 % от обема на съответните стоки през периода на нарушението, които са на цени под МПЦ, или 50 % от КСЦ, са в диапазона от 0 % до 10 % от КСЦ и че внесените на много ниски цени стоки в този диапазон нарастват постепенно и сериозно през периода на нарушението, докато не се превръщат в преобладаващата част от вноса на занижени цени с приблизителен дял от 80 %. От друга страна, ако въпросната измама чрез занижени цени първоначално обхваща няколко държави членки, през периода на нарушението тя засяга най-вече и все по-сериозно Обединеното кралство, както впрочем посочват представителите на Комисията на различни срещи с митническите органи на тази държава. На тези срещи вниманието на посочените органи нееднократно е насочвано към свързаните с това нарастващи загуби на собствени ресурси, за да могат те да вземат подходящи мерки за тяхното прекратяване.

487

Доколкото, чисто теоретично, целта да се намали увреждащото въздействие върху референтните цени на твърде големия обем стоки, внесени на много занижени цени в Обединеното кралство през периода на нарушението, може да бъде постигната чрез прилагане на различни методи, избраният от Комисията метод изглежда достатъчно точен и надежден, по-специално тъй като се основава на критерии, които не са нито произволни, нито подвеждащи, и стъпва на обективен и последователен анализ на всички налични относими данни, поради което не води до очевидно надценяване на размера на тези загуби на собствени ресурси.

488

В този контекст Комисията, както признава в отговора на поставен ѝ от Съда въпрос, е можела например и да изключи, за целите на изчисляването на средноаритметичната стойност на цените на държавите членки, целия внос на цени под МПЦ във всички държави членки. Такъв метод впрочем би ощетил Обединеното кралство, тъй като би довел до значително увеличаване на размера на загубите на собствени ресурси.

489

По-нататък следва да се разгледа критиката, че използването на КСЦ като референтна стойност в контекста на прилагането на метода OLAF-JRC води до надценяване на равнището на загубите на собствени ресурси и съответно не е законосъобразно, доколкото не отчита факта, че стойността и качеството на съответните изделия, за които се отнася разглежданата измама чрез занижени цени, са по-ниски от тези на изделията, законосъобразно внасяни от Китай на цени над МПЦ, и дори над прага на съответствие по метода на HMRC.

490

Освен това поради самото си естество въпросните стоки били предназначени за ниския пазарен сегмент, доколкото се внасяли от престъпни организации, за да се търгуват незаконно на територията на други държави членки.

491

Следователно с оглед на тази основна характеристика на начина на функциониране на разглежданата измама чрез занижени цени, референтната стойност, която трябвало да се използва, за да се определи стойността на внесените стоки, за които е прието, че са на занижени цени, трябвало да се определи на равнището на МПЦ.

492

В този контекст Комисията поддържа, че Обединеното кралство не разполага с никакви релевантни доказателства за ценовото разпределение и качеството на съответните внесени стоки, тъй като преди началото на операция Swift Arrow тази държава членка е предпочела да не извършва физически проверки и да не взема проби.

493

Обединеното кралство се позовава на доклад на консултантско дружество, в който се анализира основна извадка, включваща 94 артикула на занижени цени, 70 от които са били подбрани в рамките на започналата след периода на нарушението операция Swift Arrow, и се сравнява с контролна извадка артикули на много ниски цени на законен и доста известен в страната търговец на много евтини стоки, който доклад показвал, че голямата част от артикулите в тази основна извадка са с ниско качество, което е по-ниско от това на артикулите в контролната извадка. От това следвало, че правилната стойност на стоките на занижени цени не може да надвишава най-ниската цена, на която тези търговци на дребно внасят равностойни стоки.

494

В това отношение, дори да се приеме, както поддържа Обединеното кралство, че всички проби, взети в контекста на операция Swift Arrow и анализирани в този доклад, могат да бъдат взети предвид в рамките на настоящото производство, макар голяма част от тях да изглеждат относими към случаи на внос, извършени след периода на нарушението, тази държава не доказва, че разглежданите проби могат да се считат за представителни за всички големи обеми на разглежданите стоки на занижени цени, внасяни на територията ѝ през този период.

495

Следователно, при липса на достатъчно представителни данни за качеството на стоките — предмет на разглежданите случаи на внос през периода на нарушението, поради неизвършването от Обединеното кралство на подходящ митнически контрол, Комисията е имала основание да презумира, че разглежданите стоки са със средно качество и съответно обхващат всички пазарни сегменти в същите пропорции като стоките, за които се счита, че не са на измамно занижени цени.

496

Според Обединеното кралство начинът на функциониране на разглежданата измама чрез занижени цени, както е описан например в доклада на OLAF и по който страните не спорят, показвал, че повечето разглеждани стоки са по-скоро с ниско качество и са предназначени за ниския пазарен сегмент, доколкото се внасят и търгуват от престъпни организации и са ориентирани основно към незаконния пазар на територията на различни от Обединеното кралство държави членки, по-специално в рамките на митнически режим 42 без плащате на ДДС. В това отношение следва да се посочи, че референтната стойност, използвана за оценката на разглежданите случаи на внос за целите на изчисляването на размера на загубите на традиционни собствени ресурси, е прогнозна и приблизително равна на митническата стойност, която е щяла да бъде констатирана от митническите органи на Обединеното кралство, ако същите бяха приложили подходящи мерки за митнически контрол въз основа на профил на риска, позволяващ да се преценят естеството и качеството на разглежданите стоки.

497

Всъщност за периода на нарушението Обединеното кралство трябва да бъде поставено в положение, равностойно на положението, каквото би било, ако митническите му органи бяха определили правилно митническите стойности, след като са извършили подходящия митнически контрол и съответно са установили правилно собствените ресурси, каквито са митата, преди да ги впишат по сметката за собствените ресурси на Съюза (вж. по аналогия решение от 17 март 2011 г., Комисия/Португалия, C‑23/10, непубликувано, EU:C:2011:160, т. 63 и цитираната съдебна практика).

498

Впрочем, както по същество посочва и генералният адвокат в точка 306 от заключението си, в съответствие с последователно приложимите методи, предвидени в митническото право на Съюза, митническата стойност се определя от естеството и качеството на съответните стоки, например пазарен сегмент в държава членка, различна от тази на вноса, а не от тяхното местоназначение. Така местоназначението на тези стоки само по себе си е без значение за целите на определянето на митническата стойност. Освен това при митническото оформяне на посочените стоки определянето на тяхното конкретно местоназначение без преки доказателства е доста спекулативно.

499

Ето защо Комисията в случая правилно не e разграничила разглежданите изделия според конкретното им местоназначение в рамките на Съюза, за да определи размера на загубите на традиционни собствени ресурси.

500

Следователно, що се отнася до разглежданите случаи на внос, тази институция е можела основателно да приложи КСЦ като референтна стойност.

501

Такъв подход е оправдан с оглед особеностите на случая и е достатъчно точен и надежден, по-специално доколкото се основава на критерии, които не са нито произволни, нито подвеждащи, и стъпва на обективен и последователен анализ на всички налични относими данни, поради което не води до очевидно надценяване на размера на тези загуби.

502

Това се потвърждава от факта, че както по същество посочва и генералният адвокат в точка 307 от заключението си, КСЦ се изчисляват въз основа на митническите стойности, които държавите членки действително са декларирали и вписали в базата данни Surveillance 2 за всички разглеждани случаи на внос през периода на нарушението, и съответно тези цени отразяват естеството и качеството на всички разглеждани изделия.

503

Точността и надеждността на подхода на Комисията, а именно да използва КСЦ, за да изчисли стойността на разглежданите случаи на внос, се подкрепят и от факта, изтъкнат от тази институция в отговорите на поставените ѝ от Съда въпроси и неоспорен от Обединеното кралство, че посочените цени вземат предвид всички цени на големите количества стоки, внесени на занижени цени в Обединеното кралство, така че понижават „справедливата цена“ на този внос и съответно подценяват размера на загубите на собствени ресурси.

504

С други думи, тъй като КСЦ е получена чрез осредняване на цените, които са декларирани за всички разглеждани изделия, внесени във всички държави членки, в това число изделията, впрочем особено многобройни, внесени на измамно занижени цени в Обединеното кралство, тази средна цена се понижава под въздействието на тези измамни занижавания, което потвърждава точността и надеждността на подхода на Комисията.

505

В заключение, методът OLAF-JRC по принцип може да бъде прилаган от Комисията при оценката на размера на загубите на традиционни собствени ресурси за втория период, а именно от 1 януари 2015 г. до 11 октомври 2017 г. включително, тъй като същият е обоснован с оглед особеностите на случая и е достатъчно точен и надежден, по-специално доколкото се основава на критерии, които не са нито произволни, нито подвеждащи, и стъпва на обективен и последователен анализ на всички налични относими данни, поради което не води до очевидно надценяване на размера на посочените загуби.

506

Следователно за този период обемът на разглеждания внос може да се определя въз основа на МПЦ, като се има предвид обаче, че този обем трябва да се свежда до т.нар. „съвпадащ“ обем, а именно обема на вноса, за които се приема, че е на занижени цени, независимо дали се прилага методът OLAF-JRC или методът на HMRC. За да определи стойността на този съвпадащ обем на вноса, за който се приема, че е на занижени цени, Комисията може да се основе на КСЦ.

507

По-нататък възниква въпросът за въздействието, което включените в уведомления C18 Breach разпореждания за събиране на вземания са могли да окажат върху оценката на размера на загубите на собствени ресурси, претендирани от Комисията в третата част от първото искане в исковата молба за периода от 1 януари 2015 г. до 11 октомври 2017 г. включително, съгласно метода OLAF-JRC.

508

В това отношение Обединеното кралство твърди в писмената защита, че доколкото още през май 2018 г. Комисията е знаела за осем уведомления C18 Breach, издадени и вписани в сметка Б през този месец и отнасящи се до случаи на внос, които са осъществени след 1 май 2015 г. и за които е прието, че са на занижени цени, на стойност около 25 милиона GBP, и не е оспорила тези уведомления нито в мотивираното становище, нито в исковата молба, тази институция трябвало да приспадне тази сума от размера на загубите на традиционни собствени ресурси за периода 2015—2017 г., посочен в третата част от първото искане в исковата молба.

509

В писмената си дуплика Обединеното кралство изтъква, че съгласно актуализираните данни от загубите на традиционни собствени ресурси трябвало да се приспаднат сумите, изискани във вече връчените на 34-ма оператори уведомления C18 Breach на обща стойност 44296285,04 GBP.

510

В приложението към отговорите, които дава на въпросите на Съда, Обединеното кралство отново актуализира тази обща стойност, като включва всички вече връчени уведомления C18 Breach и свързаните с тях подробни изчисления. Според обобщената таблица в това приложение става дума, по последни данни, за 64 уведомления за допълнителни мита на обща стойност 50559159,89 GBP (приблизително 59391845 EUR).

511

От тези изчисления и от обясненията, предоставени от Обединеното кралство в отговор на поставени от Съда въпроси, става ясно също, че тези мита са изчислявани на база минимални цени, приети за законосъобразни и определени посредством т.нар. метод „зона“, който е предимно статистическа методика, сравнима с използваната в рамките на метода на HMRC за определянето на праговете на съответствие за целите на изчисляването на равнището на загубите на традиционни собствени ресурси, като основната разлика между тях е използваният референтен период.

512

Според Обединеното кралство събирането на изисканите в уведомления C18 Breach задължения продължава да е възможно, доколкото те, за разлика от уведомления C18 Snake, не били отменени.

513

Макар да не отрича, че уведомления C18 Breach могат да засягат случаи на внос на занижени цени, извършени през периода на нарушението, Комисията поддържа, че понеже Обединеното кралство винаги е отказвало да ѝ предостави подробности относно изчисляването на тези уведомления, а именно съответните митнически декларации, разглежданите обеми и използваните заместващи стойности, тя не била в състояние да отдели вноса, за който се отнасят тези уведомления, от общия обем на вноса, за който размерът на загубите на традиционни собствени ресурси се изчислява съгласно обобщените дневни стойности в базата данни Surveillance 2.

514

В това отношение следва да се припомни, както Съдът многократно постановява, че от текста на член 258, втора алинея ДФЕС следва, че ако държава членка не се е съобразила с мотивираното становище в определения в него срок, Комисията може да сезира Съда с иск за установяване на неизпълнение на задължения съгласно този член и съответно че наличието на неизпълнение на задължения трябва да се преценява с оглед на положението на съответната държава членка към момента на изтичането на този срок (решение от 2 април 2020 г., Комисия/Полша, Унгария и Чешката република (Временен механизъм за преместване на кандидати за международна закрила), C‑715/17, C‑718/17 и C‑719/17, EU:C:2020:257, т. 54 и цитираната в нея съдебна практика).

515

В случая срокът, в който Обединеното кралство е трябвало да се съобрази с мотивираното становище, е изтекъл на 24 ноември 2018 г.

516

Комисията не отрича, че още преди да връчи мотивираното становище на Обединеното кралство е знаела за осемте уведомления C18 Breach, издадени през май 2018 г. и отнасящи се до случаи на внос на разглеждани изделия от Китай, извършени през периода на нарушението, доколкото задълженията, претендирани в тези уведомления, са били съобщени на длъжниците и вписани в сметка Б през май 2018 г. Безспорно е също така, че тези задължения остават вписани в посочената сметка и след изтичането на срока, определен в мотивираното становище, а също и към момента на подаване на исковата молба.

517

Трябва обаче да се констатира, че в рамките на исковата молба, и по-специално при изчисляването на размера на загубите на традиционни собствени ресурси, претендирани за периода 2015—2017 г. в третата част от първото искане в тази искова молба, Комисията не е взела предвид изисканите в уведомления C18 Breach задължения, за които е знаела преди изтичането на определения в мотивираното становище срок.

518

Освен това до настоящия момент Обединеното кралство още не е решило да констатира невъзможността за събиране на тези задължения и не е започнало процедурата по член 13, параграфи 3 и 4 от Регламент № 609/2014 за освобождаване от задължението за предоставяне на разположение на Комисията на сумите, които съответстват на посочените задължения, на някое от основанията по член 13, параграф 2 от този регламент. Същите задължения не са отменени и остават вписани в сметка Б. От представената на Съда преписка също не се установява и впрочем не се твърди, че става въпрос за погасени по давност вземания по смисъла на член 103 от Митническия кодекс на Съюза.

519

Съответно дори след изтичането на срока, определен в мотивираното становище, за тези вземания не може да се приеме, че представляват загуби на собствени ресурси на Съюза.

520

Този факт не намира опровержение в доводите на Комисията, че действителното събиране на всички или на част от задълженията, изискани в съответните уведомления C18 Breach, изглежда малко вероятно, тъй като повечето длъжници са т.нар. предприятия „феникс“, които са неплатежоспособни и се ликвидират след връчването на тези уведомления, както впрочем потвърждава Обединеното кралство, когато изтъква това обстоятелство като причина за освобождаване от задължението му да предостави на разположение на Комисията съответните ресурси, по силата на член 13, параграф 2 от Регламент № 609/2014.

521

Следователно в исковата си молба Комисията е трябвало да приспадне от традиционните собствени ресурси, претендирани за периода от 1 януари 2015 г. до 11 октомври 2017 г. включително в третата част от първото искане в исковата молба, изисканите в уведомления C18 Breach задължения, отнасящи се до извършените през този период случаи на внос на занижени цени на разглеждани изделия от Китай, които са били вписани в сметка Б преди изтичането на определения в мотивираното становище срок и поради това са били известни на тази институция.

522

Доколкото Комисията не е извършила такова приспадане в исковата си молба, искането за предоставяне на разположение на сумите традиционни собствени ресурси за периода 2015—2017 г., посочени в третата част от първото искане в исковата молба, не може да се уважи.

523

Следователно второто основание следва да се отхвърли в частта, в която Комисията иска от Съда да установи, че в нарушение на правото на Съюза Обединеното кралство не е предоставило на разположение на тази институция сумите традиционни собствени ресурси, посочени в третата част от първото искане в исковата молба.

524

В този контекст, както посочва и генералният адвокат в точка 312 от заключението си, в производство за установяване на неизпълнение на задължения по член 258 ДФЕС Съдът не е длъжен да изчисли вместо Комисията точните суми традиционни собствени ресурси, които се дължат от Обединеното кралство.

525

Всъщност, макар че в такова производство Съдът може или да уважи, или да отхвърли изцяло или частично исканията, изложени в исковата молба, той все пак не може да изменя обхвата на тези искания.

526

С оглед на това следва да се уточни, че при преизчисляването на дължимия от Обединеното кралство размер на традиционните собствени ресурси, което Комисията ще трябва да извърши, за да се съобрази с настоящото съдебно решение, тази институция, както следва от точка 505 от това решение, може да приложи за целия период на нарушението или за част от него метода OLAF-JRC, за да оцени този размер. Тя обаче ще трябва, както е изложено в точки 475—478 от настоящото съдебно решение, да вземе за основа на изчисленията си „съвпадащия обем“ на вноса, за който следва да се приеме, че е на занижени цени, независимо дали ще прилага метода OLAF-JRC, или метода на HMRC. Освен това, с оглед на изложеното в точки 517—519 от настоящото съдебно решение, Комисията ще трябва да вземе предвид, най-напред, задълженията, изискани от Обединеното кралство в уведомления C18 Breach, за които тя е знаела преди изтичането на определения в мотивираното становище срок, а именно 24 ноември 2018 г., и за които към тази дата все още не е можело да се приеме, че представляват загуби на собствени ресурси на Съюза. По-нататък, тя ще трябва да вземе предвид и евентуални други задължения, изисквани от тази държава в разпореждания за последващо събиране, отнасящи се до разглежданите случаи на внос през периода на нарушението, за които също не може да се приеме, че представляват загуби на собствени ресурси на Съюза към момента на преизчисляването, което Комисията ще трябва да извърши, за да се съобрази настоящото съдебно решение. Накрая, при това преизчисляване ще трябва да се вземат предвид задълженията, свързани с разглежданите случаи на внос през периода на нарушението, за които Обединеното кралство решава, че не могат да бъдат събрани, и за които тази държава е освободена от задължението за предоставяне на съответните суми на разположение на Комисията по силата на член 13, параграф 2 от Регламент № 609/2014.

527

В този контекст е важно да се припомни, че съгласно задължението за лоялно сътрудничество с Комисията, прогласено в член 4, параграф 3 ДЕС, всяка държава членка е длъжна да съдейства на тази институция при изпълнението на задачата ѝ, която според член 17 ДЕС се състои в това да съблюдава, като пазител на договорите, прилагането на правото на Съюза под контрола на Съда. По-специално, доколкото за да следи за точното изпълнение от държавите членки на задълженията им в областта на собствените ресурси на Съюза, Комисията е силно зависима от предоставените от тях сведения, те са длъжни да ѝ предоставят необходимите оправдателни и други документи, при разумни условия, за да може да провери дали и евентуално в каква степен определени суми постъпват в бюджета на Съюза като негови собствени ресурси (вж. в този смисъл решения от 7 март 2002 г., Комисия/Италия,C‑10/00, EU:C:2002:146, т. 88 и 91, и от 9 юли 2020 г., Чешка република/Комисия, C‑575/18 P, EU:C:2020:530, т. 65).

528

Следва да се добави също че предвид разпоредбите на Споразумението за оттегляне, посочени в точки 119—121 от настоящото съдебно решение, резултатът от преизчисляването по точка 526 от това решение може да доведе до образуване на производство за установяване на неизпълнение на задължения, в което от Съда се иска да се произнесе дали Обединеното кралство е нарушило задълженията си, произтичащи от правото на Съюза, като не е предоставило на бюджета на Съюза дадена сума собствени ресурси и съответните лихви за забава, отнасящи се до цялата или до част от сумата, която е получена при посоченото изчисляване и чието плащане се претендира от Комисията.

529

Що се отнася, накрая, до обменния курс, който трябва да се приложи, за да се изчисли размерът на загубите на собствени ресурси, Обединеното кралство поддържа, че доколкото то изчислява собствени ресурси на Съюза в GBP, единствената сума, която може да се иска от него, може да е сумата в GBP, която е щяла да бъде платена към момента, в който е станала дължима на Комисията. Релевантен бил само обменният курс GBP/EUR, приложим към датата на осъществяване на сделките, довели до вземането на тази институция, а не обменният курс към датата, на която Обединеното кралство е обявено от Съда за отговорно за загубите на собствени ресурси. От това следвало, че в исковата молба Комисията не може да претендира сума собствени ресурси в евро, а трябва да я изрази в британски лири.

530

Комисията твърди, че доколкото изчислява размера на загубите на собствени ресурси въз основа на данни, предоставени от държавите членки и впоследствие въведени в базата данни Surveillance 2, така предадените суми автоматично се конвертират в евро, като за целта се използва последният обменен курс, определен от ЕЦБ преди предпоследния ден на съответния месец, в съответствие с член 53, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза и член 48, параграф 1 от Регламента за изпълнение.

531

Следователно Комисията споделя становището на Обединеното кралство, че релевантният обменен курс не е курсът, приложим към датата на настоящото съдебно решение, а курсът към момента, в който са осъществени разглежданите случаи на внос, довели до загуби на собствени ресурси през периода на нарушението.

532

Въз основа на това следва да се заключи, че Комисията не може да бъде критикувана, че е приложила, в съответствие с член 53, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза и на член 48, параграф 1 от Регламента за изпълнение, обменния курс, приложим към момента на извършване на разглежданите случаи на внос, за да конвертира в евро размера на вземания, изразени в GBP. По този начин тя всъщност не е завишила претендираните в исковата молба суми на загубите на традиционни собствени ресурси, спрямо тези, които биха били поискани в британски лири. Следователно е допустимо в исковата молба Комисията да изрази тези суми в евро, а не в британски лири. Освен това при преизчисляването на размера на дължимите от Обединеното кралство традиционни собствени ресурси Комисията може да прилага този метод на конвертиране.

533

С оглед на изложените по-горе съображения второто основание следва да се уважи в частта, която се отнася до искането в първата част от първото искане в исковата молба, и съответно да се установи, че като не е предоставило на разположение правилната стойност на традиционните собствени ресурси, свързани с разглежданите случаи на внос, Обединеното кралство не е изпълнило задълженията си по членове 2 и 8 от Решения 2007/436 и 2014/335, по членове 2, 6, 9, 10, 11 и 17 от Регламент № 1150/2000, както и по членове 2, 6, 9, 10, 12 и 13 от Регламент № 609/2014. За сметка на това разглежданото основание следва да се отхвърли в частта, която се отнася до искането в третата част от първото искане в исковата молба, а именно Съдът да установи, че сумите, съответстващи на съответните загуби на традиционни собствени ресурси, които трябва да бъдат предоставени на разположение на Комисията, минус разходите по събирането, са, както следва:

534

С третото основание, което се отнася до някои от твърденията за нарушения, съдържащи се в първата и втората част от първото искане в исковата молба, Комисията упреква Обединеното кралство, че в нарушение на членове 2 и 8 от Решения 2007/436 и 2014/335, на членове 2, 6, 9, 10, 11 и 17 от Регламент № 1150/2000, на членове 2, 6, 9, 10, 12 и 13 от Регламент № 609/2014, както и на член 2 от Регламент № 1553/89 не е предоставило на нейно разположение правилната стойност на собствените ресурси на база ДДС за разглежданите случаи на внос, извършени през периода на нарушението, като последица от неизпълнение на задълженията си по член 325 ДФЕС, член 2, параграф 1, букви б) и г), член 83 и членове 85—87, както и член 143, параграф 1, буква г) и параграф 2 от Директива 2006/112.

535

Що се отнася, на първо място, до разглежданите изделия, които през периода на нарушението са внасяни в Обединеното кралство в рамките на митнически режим 40, Комисията припомня, че съгласно член 2, параграф 1, буква г) и членове 85—87 от Директива 2006/112 в рамките на този режим ДДС се събира от държавата членка на вноса и че данъчната основа на този данък включва митническата стойност, митата и съпътстващите разходи.

536

Комисията поддържа, че митническите органи на Обединеното кралство не са гарантирали, в нарушение на член 325 ДФЕС и на митническото законодателство на Съюза, че митническата стойност на разглежданите случаи на внос, извършени през периода на нарушението, е определена правилно, основно защото не са приложили ефективни мерки за митнически контрол преди оформянето на тези изделия, и съответно не са определили правилно данъчната основа за облагане с ДДС.

537

Така дължимият ДДС не бил събран в пълен размер, поради което, в нарушение на членове 2 и 8 от Решения 2007/436 и 2014/335, на членове 2, 6, 9, 10, 11 и 17 от Регламент № 1150/2000, на членове 2, 6, 9, 10, 12 и 13 от Регламент № 609/2014, както и на член 2 от Регламент № 1553/89, съответните суми не били взети предвид при определянето на основата на собствените ресурси, набирани от ДДС, и тези ресурси не били предоставени на разположение на Комисия в пълен размер.

538

Що се отнася, на второ място, до митнически режим 42, Комисията припомня, че според доклада на OLAF през 2016 г. 87 % от въпросните стоки са внесени в Обединеното кралство под този митнически режим и че характерното за него е, че митата се дължат в държавата членка на вноса, докато ДДС трябва да се плати в държавата членка по местоназначението.

539

Комисията изтъква, че тъй като при тези случаи на внос основата за облагане с ДДС съгласно член 83 от Директива 2006/112 е покупната цена на стоките или на подобни стоки или ако няма покупна цена — себестойността, определена към момента на доставката, неправилното определяне на митническата стойност на въпросните стоки поради неподходящия митнически контрол от страна на органите на Обединеното кралство е довел до погрешно изчисляване на дължимия за тези стоки ДДС и в държавата членка по местоназначението, поради което ДДС не е бил събран в пълен размер, а Съюзът е бил лишен от част от набираните от този данък собствени ресурси.

540

Според Комисията, като не е взело подходящите мерки, за да гарантира събирането на ДДС, дължим в рамките на митнически режим 42, Обединеното кралство е засегнало способността на другите държави членки да съберат този данък и им е попречило да предоставят на разположение на Комисията съответните собствени ресурси, набирани от този данък.

541

Обединеното кралство изтъква, че доколкото съгласно Регламент № 1553/89 собствените ресурси, набирани от ДДС, се изчисляват въз основа на нетните постъпления от този данък, размерът на ДДС при вноса или при придобиването не променя нетните постъпления от посочения данък, тъй като последният се събира от данъкоплатеца — вносител или приобретател, при препродажбата на разглежданите изделия.

542

Що се отнася до разглежданите случаи на внос, които през периода на нарушението са извършвани в рамките на режим 42, загуби на ДДС не можело да има, тъй като в държавата членка по крайното местоназначение на стоките търговецът на дребно декларира пред данъчната администрация на тази държава членка цялата насрещна престация, действително платена от крайния потребител.

543

Както се потвърждавало от доклада на OLAF, разглежданата измама чрез занижени цени не се дължала на това, че размерът на ДДС, платен и приспаднат в държавата членка, в която съответните стоки са внесени в рамките на митнически режим 42, е погрешен, а на факта, че този данък не е платен в държавата членка по местоназначение на тези стоки, тъй като същите изчезват и биват отклонени към незаконния черен пазар.

544

Освен това, що се отнася до разглежданите случаи на внос, които през периода на нарушението са извършвани в рамките на митнически режим 42, Обединеното кралство твърди, че няма правно основание, въз основа на което държава членка може да носи отговорност за понесени в друга държава членка загуби на собствени ресурси, набирани от ДДС.

545

В допълнение, според Обединеното кралство твърдението на Комисията, че то носи отговорност за загуби на собствени ресурси, набирани от ДДС, не почивало на никакво фактическо основание. Така твърдението на тази институция, че Обединеното кралство е попречило на други държави членки да съберат този данък, не било доказано. Всъщност освен общите мерки, които е взело, за да се бори с разглежданата измама чрез занижени цени, Обединеното кралство е предприело и конкретни мерки за борба срещу злоупотребите с митнически режим 42, самостоятелно и в сътрудничество с други държави членки. В това отношение Обединеното кралство поддържа, че в рамките на операции Badminton, Octopus, Samurai и Breach е предприело мерки за предотвратяване на загубата на собствени ресурси, набирани от ДДС, в други държави членки.

546

На първо място, следва да се разгледа твърдението на Комисията, че поради неподходящия митнически контрол в Обединеното кралство органите на тази държава не са определили правилно данъчната основа за облагане с ДДС на разглежданите случаи на внос през периода на нарушението, в резултат на което този данък не бил събран в пълен размер в тази държава, в нарушение на член 325 ДФЕС и на митническото законодателство на Съюза.

547

В това отношение, що се отнася, първо, до разглежданите случаи на внос, извършени в рамките на митнически режим 40, според който в Обединеното кралство трябва да се събират както митата, така и ДДС, следва да се отбележи, че съгласно член 2, параграф 1, буква г), както и членове 85—87 от Директива 2006/112, когато ДДС се дължи върху вноса, данъчната основа за целите на този данък е митническата стойност, към която трябва да се добавят митата и съпътстващите разходи.

548

От това следва, че ако митническа стойност, декларирана под реалното равнище, не бъде оспорена от митническите органи и определена на правилното ѝ равнище, данъчната основа за облагане с ДДС също няма да се определи правилно, поради което този данък няма да може да бъде събран в пълен размер, в нарушение на разпоредбите, посочени в предходната точка.

549

Така неподходящият характер на извършения от митническите органи на Обединеното кралство митнически контрол води до неправилно определяне както на митническата стойност на съответните стоки, така и на данъчната основа за облагане с ДДС на разглежданите случаи на внос, за което тази държава трябва да понесе отговорност.

550

Следователно твърдяното от Комисията неизпълнение на член 2, параграф 1, буква г) и на членове 85—87 от Директива 2006/112 трябва да се установи за разглежданите случаи на внос, извършени през периода на нарушението в рамките на митнически режим 40.

551

Що се отнася, второ, до разглежданите случаи на внос, извършени през периода на нарушението в рамките на митнически режим 42, според който съгласно механизма за освобождаване по член 138, параграф 1 и параграф 2, буква в) и по член 143, параграф 1, буква г) и параграф 2 от Директива 2006/112 в Обединеното кралство трябва да се плащат само митата, а ДДС трябва да се плаща в държавата членка по местоназначението на съответните стоки, следва да се припомни, че повечето от разглежданите изделия са внасяни в рамките на този режим, а именно, според доклада на OLAF, 87 % от общия обем за 2016 г., и че една от основните характеристики на разглежданата измама чрез занижени цени е, че тези изделия по принцип са предназначени за незаконна търговия, поради което в държавата членка по местоназначението не е начисляван ДДС на крайния потребител и съответно този данък по принцип не е плащан.

552

При митнически режим 42 данъчната основа за облагане с ДДС не се основава на митническата стойност на съответните стоки, както е при митнически режим 40, а на покупната цена на тези стоки, фактурирана в държавата членка на крайното им местоназначение, съгласно член 2, параграф 1, буква б), член 83, член 138, параграф 1 и параграф 2, буква в) и член 143, параграф 1, буква г) и параграф 2 от Директива 2006/112.

553

Следователно в случая органите на държавите членки по местоназначението на съответните стоки, а не тези на Обединеното кралство, в качеството му на държава членка на вноса, са имали задължението да гарантират, че данъчната основа за облагане с ДДС е определена правилно, за да може дължимият за разглежданите вътреобщностни придобивания ДДС да бъде платен в пълен размер.

554

Доколкото при митнически режим 42 няма връзка между митническата стойност на съответните стоки и данъчната основа за облагане с ДДС на разглежданите случаи на внос, евентуалната отговорност на Обединеното кралство, държава членка на вноса, за липсата на ефективно и пълно събиране на митата поради неподходящия характер на извършения от неговите митнически органи митнически контрол за точността на декларираната митническа стойност на тези стоки, по принцип не може да обхване липсата на ефективно и пълно събиране на ДДС на територията на друга държава членка, а именно държавата членка по местоназначение.

555

Освен това Комисията не твърди конкретно и съответно не доказва, че митническите органи на Обединеното кралство не са контролирали по подходящ начин спазването на задълженията за информиране, от които зависи освобождаването по член 138, параграф 1 от Директива 2006/112 съгласно член 138, параграф 2 от тази директива.

556

В рамките на митнически режим 42, за евентуалната недостатъчност на контрола, с който се цели да се гарантира правилното определяне на данъчната основа за облагане с ДДС на разглежданите случаи на внос, ако такава бъде установена, следва да се упрекват най-напред митническите органи на държавата членка по крайното местоназначение на посочените стоки.

557

Трябва да се отхвърлят и доводите на Комисията, че като не е взело подходящите мерки, за да осигури събирането на ДДС, дължим в рамките на митнически режим 42, съгласно механизма за освобождаване по член 143, параграф 1 от Директива 2006/112, Обединеното кралство е попречило на органите на другите държави членки да определят правилно данъчната основа за облагане с ДДС на разглежданите случаи на внос и следователно да съберат този данък в пълен размер.

558

Всъщност, дори да се приеме, както поддържа Комисията, че различните мерки, които Обединеното кралство е взело в рамките на операции Badminton, Octopus, Samurai и Breach, за да предотврати загубите в други държави членки на собствени ресурси, набирани от ДДС, са имали доста ограничен ефект върху предотвратяването на тези загуби, от това не следва, а Комисията във всеки случай не е доказала, че тази държава е попречила на органите на държавите членки по местоназначение да изчислят правилно дължимия ДДС и да съберат този данък в пълен размер.

559

Доколкото, както следва по-специално от доклада на OLAF, въпросните престъпни организации са използвали митнически режим 42 с измамна цел, а именно за широкомащабно укриване на ДДС в държавите членки по местоназначението на съответните стоки, и това без съмнение е довело до значителни финансови загуби както за държавите членки, така и за самия Съюз, не може само Обединеното кралство да носи отговорност за недостатъчния контрол, позволил такава измама и произтичащите от нея загуби на ДДС.

560

Както посочва и генералният адвокат в точка 351 от заключението си, такава измама и произтичащите от нея финансови загуби трябва да се преценява в контекста на добре известния проблем с недостатъчния контрол на този митнически режим, така както е прилаган от държавите членки, от който измамниците се възползват в пълна степен и който Сметната палата критикува на няколко пъти, по-специално в Специален доклад № 24/2015.

561

Следователно, що се отнася до разглежданите случаи на внос, извършвани през периода на нарушението в рамките на митнически режим 42, твърдението на Комисията, че Обединеното кралство не е изпълнило задълженията си по член 2, параграф 1, буква б), член 83, член 138, параграф 1 и параграф 2, буква в) и член 143, параграф 1, букви г) и параграф 2 от Директива 2006/112, трябва да се отхвърли.

562

На второ място, следва да се разгледа твърдението на Комисията, че доколкото поради недостатъчния митнически контрол върху разглежданите случаи на внос от страна на Обединеното кралство през периода на нарушението митническите органи на тази държава не са определили правилно данъчната основа за облагане с ДДС на съответните стоки и така не са събрали дължимия данък в пълен размер, посочената държава не е предоставила на разположение на тази институция правилната стойност на собствените ресурси, набирани от ДДС, в нарушение на членове 2 и 8 от Решения 2007/436 и 2014/335, членове 2, 6, 9, 10, 11 и 17 от Регламент № 1150/2000, членове 2, 6, 9, 10, 12 и 13 от Регламент № 609/2014, както и член 2 от Регламент № 1553/89.

563

Доколкото това твърдение за нарушение се основава на предпоставката, че Обединеното кралство не е изпълнило задълженията си по силата на правото на Съюза в областта на ДДС, а именно да определи правилно данъчната основа за облагане с този данък на посочените случаи на внос и да събере дължимия ДДС в пълен размер, то трябва да се разгледа само за въпросните случаи на внос, които са извършени в рамките на митнически режим 40, тъй като от изложеното по-горе следва, че тази предпоставка е валидна само за този внос, но не и за вноса в рамките на митнически режим 42.

564

В това отношение следва да се припомнят най-напред някои характеристики на системата на собствените ресурси на Съюза, що се отнася конкретно до ресурсите, набирани от ДДС.

565

Съгласно член 2, параграф 1 от приложимите към случая Решения 2007/436 и 2014/335 освен традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на Съюза включват приходите, получени от прилагането на единна ставка към хармонизираните бази за изчисляване на ДДС, определени съгласно правилата на Съюза.

566

Освен това от член 2, параграф 1 от Регламент № 1553/89 следва, че базата за собствените ресурси от ДДС се определя от облагаемите сделки, посочени в член 2 от Директива 2006/112.

567

Без да се засягат различните корекции, уредени в разпоредбите на този регламент, член 3 от същия предвижда, че базата за средствата от ДДС се изчислява, като общите нетни приходи от ДДС, събрани от дадената държава членка през годината, се разделят на ставката на ДДС за същата година, като в случаите, когато в една държава членка се прилагат няколко ставки за ДДС, за целите на това разделяне се определя претеглена средна ставка (решение от 15 ноември 2011 г., Комисия/Германия, C‑539/09, EU:C:2011:733, т. 67).

568

Системата на собствени ресурси цели, що се отнася до ресурсите от ДДС, да създаде за държавите членки задължение да предоставят на разположение на Комисията като нейни собствени ресурси една част от сумите, които получават от ДДС (вж. в този смисъл решение от 15 ноември 2011 г., Комисия/Германия, C‑539/09, EU:C:2011:733, т. 71).

569

В този смисъл съществува пряка връзка между, от една страна, събирането на приходите от ДДС в съответствие с приложимото право на Съюза, и от друга страна, предоставянето на разположение на Комисията на съответните ресурси от ДДС, тъй като всеки пропуск при събирането на тези приходи е възможно да доведе до намаляване на тези ресурси (решение от 15 ноември 2011 г., Комисия/Германия, C‑539/09, EU:C:2011:733, т. 72).

570

Съдът е постановил също, че държавите членки са длъжни да осигурят ефективно и пълно събиране на собствените ресурси на Съюза, включително набираните от ДДС, и в това отношение да пристъпят към събиране на сумите, съответстващи на собствените ресурси, които поради измами са били отклонени от бюджета на Съюза (вж. в този смисъл решение от 5 декември 2017 г., M.A.S. и M.B., C‑42/17, EU:C:2017:936, т. 32).

571

В настоящата хипотеза, що се отнася до разглежданите случаи на внос, извършвани през периода на нарушението в рамките на митнически режим 40, в точка 550 от настоящото съдебно решение се установява, че тъй като митническите органи на Обединеното кралство не са осъществили необходимия контрол, за да определят правилната митническа стойност на разглежданите изделия, и поради това не са осигурили ефективно и пълно събиране на дължимите мита, ДДС върху този внос също не е бил събран ефективно и в пълен размер, доколкото данъчната основа за облагане с ДДС на посочения внос е определена въз основа на неправилни, тоест по-ниски от реалните, митнически стойности на разглежданите изделия.

572

Следва да се отбележи обаче, както посочва и генералният адвокат в точка 344 от заключението си, че Комисията не е успяла да докаже в достатъчна степен, че такъв пропуск на митническите органи на Обединеното кралство да осигурят ефективно и пълно събиране на ДДС в рамките на същия този внос действително е довел до загуби на собствени ресурси, набирани от този данък.

573

Всъщност, както е посочено в точка 567 от настоящото съдебно решение, член 3 от Регламент № 1553/89 предвижда, че базата за собствените ресурси от ДДС по същество се изчислява, като общите нетни приходи от този данък, събрани от държавата членка през тази година, се раздели на ставката на посочения данък за същата година.

574

Впрочем, макар че, що се отнася до разглежданите случаи на внос, извършени в рамките на митнически режим 40, вносителите не плащат ДДС в пълен размер, тъй като данъчната основа за облагане с ДДС на този внос е много ниска, това не води непременно до засягане на нетните приходи от ДДС.

575

Всъщност вносителят, както и другите оператори, участващи в продажбата на разглежданите изделия надолу по веригата преди фактурирането им на крайния потребител, могат да си възстановят платения от тях ДДС. Следователно въпросът дали нетните постъпления от ДДС са засегнати от занижаването на цените в рамките на посочения внос, зависи от цената, фактурирана на крайния потребител.

576

Така сама по себе си констатацията, че митническата стойност на разглежданите изделия е занижена, не води непременно до намаляване на базата за изчисляване на собствените ресурси от ДДС.

577

С оглед на изложените по-горе съображения третото основание следва да се уважи в частта, която се отнася до неизпълнение на член 2, параграф 1, буква г) и на членове 85—87 от Директива 2006/112, и да се отхвърли в останалата му част.

578

С твърдението за нарушение, изложено във второто искане в исковата молба, Комисията изтъква, че като не ѝ е предоставило цялата информация, необходима за установяване на размера на загубите на традиционни собствени ресурси, и като не е представило поисканото съдържание на становището на правната служба на HMRC или мотивите на решенията за отмяна на установените митнически задължения, Обединеното кралство не е изпълнило задълженията си по член 4, параграф 3 ДЕС и член 2, параграф 2 и параграф 3, буква г) от Регламент № 608/2014.

579

В това отношение, на първо място, Комисията упреква Обединеното кралство, че е отказало да предостави копие от становището на правната служба на HMRC или всяка друга информация относно съдържанието на правната оценка, довела до отмяна на митническите задължения, установени в рамките на СМО Snake, с мотива, че такава правна оценка била поверителна и се подчинявала на неприкосновеността на кореспонденцията между адвокат и неговия клиент.

580

На второ място, Комисията твърди, че митническите органи на Обединеното кралство не са предоставили информацията, която нейните служби поискали, за да установят размера на загубите на дължими традиционни собствени ресурси.

581

Обединеното кралство възразява, че в съответствие с вече посоченото в хода на досъдебната процедура, отмяната на задълженията, установени в уведомления C18 Snake, не станало вследствие на правно становище, каквото впрочем не е прието, а било основано на решения на независимата служба на HMRC, компетентна за проверките и жалбите в митническата област. Въпросната служба отменила съответните уведомления по съображенията, посочени в тези решения, които били предоставени на Комисията.

582

Впрочем, освен твърдяната липса на предоставяне на Комисията на въпросното несъществуващо правно становище, тази институция като цяло нямала основание да отправи към Обединеното кралство никакъв друг упрек, свързан със задължението му за лоялно сътрудничество и мотивиран с липсата на предоставяне на Комисията от страна на тази държава на цялата информация, необходима за установяването на размера на загубите на традиционни собствени ресурси.

583

Като начало следва да се отбележи, че макар във второто искане в исковата молба Комисията да се е позовала, освен на нарушение на член 4, параграф 3 ДЕС, и на нарушение на член 2, параграф 2 и параграф 3, буква г) от Регламент № 608/2014, в мотивите си Комисията не посочва в какво се изразява неспазването на тази последна разпоредба от страна на Обединеното кралство, така че твърдението за нарушение, съдържащо се във второто искане, трябва да се прецени само с оглед на член 4, параграф 3 ДЕС.

584

Според постоянната практика на Съда от залегналия в член 4, параграф 3 ДЕС принцип на лоялно сътрудничество следва, че държавите членки са длъжни да вземат всички мерки, годни да гарантират обхвата и ефективността на правото на Съюза (решение от 31 октомври 2019 г., Комисия/Обединено кралство, C‑391/17, EU:C:2019:919, т. 93 и цитираната съдебна практика).

585

Освен това Съдът постановява, че в съответствие с ролята на пазител на Договорите, възложена на Комисията по силата на член 17, параграф 1 ДЕС, тази институция трябва да следи за точното изпълнение от държавите членки на задълженията им в областта на собствените ресурси на Съюза (решение от 9 юли 2020 г., Чешка република/Комисия, C‑575/18 P, EU:C:2020:530, т. 65) и че по силата на член 4, параграф 3 ДЕС държавите членки са длъжни да съдействат на Комисията при изпълнението на тази задача за надзор (вж. в този смисъл решение от 7 март 2002 г., Комисия/Италия, C‑10/00, EU:C:2002:146, т. 88).

586

Освен това, когато Комисията е силно зависима от предоставените от държавите членки сведения, като например в случай на упражняване на надзор за точното изпълнение от тяхна страна на задълженията им в областта на собствените ресурси на Съюза, те са длъжни при разумни условия да предоставят на разположение на посочената институция необходимите доказателства и други документи, които могат да бъдат от полза, с цел Комисията да провери дали собствените ресурси на Съюза са ѝ предоставени правилно и в съответствие с тези задължения (вж. в този смисъл решение от 7 март 2002 г., Комисия/Италия, C‑10/00, EU:C:2002:146, т. 88 и 91).

587

В настоящия случай Комисията упреква Обединеното кралство, че не е изпълнило задължението си за лоялно сътрудничество, прогласено в член 4, параграф 3 ДЕС, доколкото не ѝ е предоставило своевременно, от една страна, всички данни относно изчисляването на задълженията, изискани посредством уведомления C18 Snake, които данни тя на няколко пъти настоявала да получи и които били необходими за изчисляването на размера на загубите на традиционни собствени ресурси, и от друга страна, становището на правната служба на HMRC или мотивите на решенията за отмяна на уведомления C18 Snake.

588

В това отношение е безспорно, че през цялата досъдебна фаза Обединеното кралство е отказвало да предостави документ, който собствените му органи неколкократно определят като „правно становище“, с мотива, че този документ бил защитен от професионалната тайна.

589

Комисията пояснява, че е поискала предоставянето на този документ, след като е разбрала, че той съдържа правен анализ на причините, довели Обединеното кралство до решението да отмени уведомления C18 Snake.

590

Впоследствие обаче, и по-специално в хода на проведената през април 2018 г. проверка 18‑11‑1, както и в отговора си от 22 юни 2018 г. на официалното уведомително писмо, Обединеното кралство посочва, че такова „правно становище“ не е съществувало и че причините за отмяната на уведомления C18 Snake били изложени в решенията за тяхната отмяна, които били взети от независима служба, а именно службата на HMRC за проверки и жалби в митническата област, в рамките на процедурите по обжалване на тези уведомления. Според Обединеното кралство от тези решения ставало ясно, че посочените уведомления са отменени основно поради липсата на метод за преизчисляване, за който е доказано, че дава задоволителни резултати, що се отнася до разглежданите случаи на внос.

591

Комисията твърди, че копията на шест от 24‑те решения за отмяна на уведомления C18 Snake, получени по време на проверка 18‑11‑1, не са ѝ позволили да разбере причините за отмяната на тези уведомления.

592

В писмената си защита Обединеното кралство допълва, че е съществувало становище на правната служба на HMRC, но то не се отнасяло до причините, довели до решението за отмяна на уведомления C18 Snake, а касаело само производствата по ликвидация, започнали срещу определени оператори. Все пак това становище било защитено от професионалната тайна.

593

Следва също така да се отбележи, че по време на досъдебната процедура митническите органи на Обединеното кралство са посочили, че валидността на уведомления C18 Snake е можела да се оспори, доколкото за установяването на митническата стойност на разглежданите изделия в тези уведомления е използвана КСЦ и посочените уведомления, така както са връчени на засегнатите предприятия, не позволявали да се установи пряка връзка между претендираните вземания и съответните индивидуални митнически декларации.

594

От представената на Съда преписка става ясно също така, че Комисията на няколко пъти е поискала Обединеното кралство да ѝ предостави подробните изчисления на задълженията, изискани в уведомления C18 Snake, тъй като подобни данни са ѝ били необходими, за да провери дали въпросните задължения отразяват надлежно размера на загубите на собствени ресурси, свързани с обхванатите от тези уведомления случаи на внос.

595

Комисията обяснява, че тъй като не е разполагала с подобни данни, тя е приела, че вземанията, изискани в уведомления C18 Snake, са били изчислени въз основа на МПЦ и очевидно са били установени на прекалено ниско равнище, без в това отношение Обединеното кралство да е поискало внасяне на корекции в хода на досъдебната процедура. Това обстоятелство е било причината Комисията да претендира в исковата си молба, що се отнася до периода от ноември 2011 г. до ноември 2014 г., суми, съответстващи на загуби на традиционни собствени ресурси, които е изчислила не въз основа на тези уведомления, а по метода OLAF-JRC, като е взела предвид всички случаи на внос, осъществени на цени под МПЦ, и им е придала стойност, равна на КСЦ.

596

Комисията посочва, че подробните изчисления на задълженията, изискани в уведомления C18 Snake, в крайна сметка са били предоставени от Обединеното кралство в приложение към писмената дуплика, което ѝ позволило да констатира, че разглежданите случаи на внос са били преизчислени не въз основа на МПЦ, а на КСЦ, и да установи пряка връзка между претендираните вземания и съответните индивидуални митнически декларации.

597

Запитано от Съда в това отношение, Обединеното кралство обяснява, че неговите органи не са отказали да предоставят на Комисията тези подробни изчисления след проверката през ноември 2017 г., но че в онзи момент не са имали достъп до тях. Тези изчисления били „намерени“ малко преди внасянето на писмената защита през юни 2019 г. След това трябвало много време и ресурси, за да се анализира и обработи доста голямо количество информация, получена в хода на процедурата по събиране, поради което Обединеното кралство не могло да я предостави преди внасянето на писмената дуплика.

598

Предвид всички тези фактически обстоятелства и с оглед на принципите, залегнали в съдебната практика, припомнена в точки 584—586 от настоящото съдебно решение, трябва да се приеме, че Обединеното кралство не е изпълнило задължението си за лоялно сътрудничество, прогласено в член 4, параграф 3 ДЕС, доколкото не е предоставило своевременно на Комисията, от една страна, всички данни относно изчисляването на задълженията, изисквани в уведомления C18 Snake, които тя на няколко пъти настоявала да получи и които били необходими за изчисляването на размера на загубите на традиционни собствени ресурси, и от друга страна, мотивите на решенията за отмяна на уведомления C18 Snake, които Комисията също многократно настоявала да получи.

599

От друга страна, не е необходимо произнасяне по въпроса дали Обединеното кралство е нарушило задължението си за лоялно сътрудничество, като е отказало да предостави правното становище на HMRC. Достатъчно е всъщност да се отбележи, че доколкото във втората част от второто искане в исковата молба е използван разделителния съюз „или“, Обединеното кралство във всеки случай не е изпълнило въпросното задължение, като не е представило своевременно мотивите на решенията за отмяна на уведомления C18 Snake.

600

Ето защо, без да се засяга установеното в точка 599 от настоящото съдебно решение, твърдението за нарушение във второто искане в исковата молба трябва да се уважи в частта, която се отнася до нарушението на член 4, параграф 3 ДЕС.

601

С оглед на всички изложени по-горе съображения следва да се приеме за установено, че:

602

Отхвърля иска в останалата му част.

603

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. В съответствие с член 138, параграф 3 от този процедурен правилник, ако страните са загубили по едно или няколко от предявените основания, всяка страна понася направените от нея съдебни разноски, освен ако според Съда обстоятелствата по делото оправдават една от страните да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и част от съдебните разноски на другата страна

604

В настоящия случай, тъй като Комисията е направила искане Обединеното кралство да бъде осъдено да заплати съдебните разноски и последното е загубило делото по основната част от своите искания, с оглед на обстоятелствата по случая Обединеното кралство следва да бъде осъдено да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и четири пети от съдебните разноски на Комисията. Последната понася една пета от направените от нея съдебни разноски.

605

В съответствие с член 140, параграф 1 от посочения процедурен правилник, който предвижда, че встъпилите по делото държави членки понасят направените от тях съдебни разноски, Кралство Белгия, Република Естония, Република Гърция, Република Латвия, Португалската република и Словашката република понасят направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши: