Дело C‑14/19 P

Сателитен център на Европейския съюз (SATCEN)

срещу

Решение на Съда (втори състав) от 25 юни 2020 година

„Обжалване — Персонал на Сателитния център на Европейския съюз (SATCEN) — Договорно нает служител на SATCEN — Оплаквания за психически тормоз — Административно разследване — Искане за съдействие — Временно отстраняване от длъжност на служителя — Дисциплинарно производство — Освобождаване от длъжност на служителя — Комисия по жалбите на SATCEN — Предоставяне на изключителна компетентност за разглеждане на споровете на персонала на SATCEN — Жалба за отмяна — Член 263, първа и пета алинея ДФЕС — Иск за обезщетение — Член 268 ДФЕС — Компетентност на съда на Съюза — Допустимост — Обжалваеми актове — Договорен характер на спора — Членове 272 ДФЕС и 274 ДФЕС — Ефективна съдебна защита — Член 24, параграф 1, втора алинея, последно изречение ДЕС — Член 275, първа алинея ДФЕС — Принцип на равно третиране — Задължение за мотивиране на Общия съд — Изопачаване на фактите и доказателствата — Право на защита — Принцип на добра администрация“

Агенции на Европейския съюз — Сателитен център на Европейския съюз (SATCEN) — Правилник за персонала — Производство по обжалване — Възможност Съветът да изключи компетентността както на националните юрисдикции, така и на Общия съд да се произнесат/е по споровете между SATCEN и неговите служители — Липса

(член 2 и член 19, параграф 1, първа алинея ДЕС, член 263, пета алинея ДФЕС, член 28, параграф 6 от Решение 2009/747/ОВППС на Съвета и точка 1 от приложение X към него)

(вж. т. 59 и 62—65)
Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Понятие — Актове, които произвеждат задължително правно действие по отношение на трети страни — Решения за временно отстраняване от длъжност, за образуване на дисциплинарно производство и за освобождаване от длъжност на договорно нает служител, приети от Сателитния център на Европейския съюз — Включване

(членове 263 ДФЕС и 270 ДФЕС, Решения 2009/747/ОВППС и 2014/401/ОВППС на Съвета)

(вж. т. 69—77)
Жалба за отмяна — Жалба, която всъщност се отнася до спор с договорен характер — Отмяна на акт, който се вписва в договорен контекст — Липса на компетентност на съда на Съюза на основание член 263 ДФЕС — Недопустимост — Възражение — Решения, приети от Сателитния център на Европейския съюз с цел да се прекрати договора на един от служителите му — Изключителна компетентност на комисия по жалбите — Необходимост да се осигури ефективен съдебен контрол от национална юрисдикция или от Съюза

(членове 263 ДФЕС, 268 ДФЕС, 272 ДФЕС и 274 ДФЕС, член 28, параграф 6 от Решение 2009/747/ОВППС на Съвета)

(вж. т. 78—86)
Обща външна политика и политика на сигурност — Компетентност на съда на Съюза — Актове, които Сателитният център на Европейския съюз е приел за прекратяване на договора с един от своите служители — Включване

(член 24, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 275, първа алинея ДФЕС, член 28, параграф 6 от Решение 2009/747/ОВППС на Съвета и точка 1 от приложение X към него)

(вж. т. 92—95)
Длъжностни лица — Принципи — Право на защита — Задължение за изслушване на заинтересованото лице преди приемането на акт с неблагоприятни последици за него — Обхват — Нарушение — Последици

(член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 1, параграф 1 и член 2 от приложение IX към Решение 2009/747/ОВППС на Съвета)

(вж. т. 117—121 и 123)

Резюме

В решение SATCEN/KF (C‑14/19 P), постановено на 25 юни 2020 г. в производство по обжалване, Съдът потвърждава решението на Общия съд ( 1 ), който, от една страна, отменя две решения на директора на Сателитния център на Европейския съюз (SATCEN) ( 2 ), съответно за временно отстраняване от длъжност и освобождаване от длъжност на KF, договорно нает служител, и решението на комисията по жалбите на SATCEN, постановено по същия спор (наричани по-нататък заедно „спорните решения“), а от друга страна, осъжда SATCEN да заплати на KF сумата от 10000 EUR като обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

Считано от 1 август 2009 г., KF е наета на работа в SATCEN като ръководител на административния отдел. Когато след оплакване във връзка с поведението и действията на KF, се установява нарушен баланс на междуличностните отношения в рамките на този отдел, срещу KF е образувано административно разследване. В края на това разследване заместник-директорът на SATCEN заключава, че деянията, в които е обвинена KF, са потвърдени и съставляват психически тормоз. В резултат на това директорът на SATCEN решава да образува дисциплинарно производство срещу KF и да я отстрани временно от длъжност. След приключване на това производство директорът на SATCEN освобождава KF от длъжност на дисциплинарно основание, като подадената от нея до директора на Центъра жалба по административен ред срещу това решение е отхвърлена, както и жалбата до комисията по жалбите на SATCEN — орган, чиито решения са задължителни за двете страни и не подлежат на обжалване ( 3 ).

KF подава жалба до Общия съд с искане да отмени по-специално на спорните решения и да осъди SATCEN да ѝ заплати неполучените възнаграждения и сумата от 500000 EUR като обезщетение за претърпените неимуществени вреди. В подкрепа на жалбата си тя изтъква по-специално основания, изведени от нарушения на принципа на добра администрация, на принципа на безпристрастност и на принципа на спазване на правото на защита. Освен това на основание член 277 ДФЕС тя повдига възражение за незаконосъобразност на член 28, параграф 6 от Правилника за персонала на SATCEN, тъй като според тази разпоредба комисията по жалбите била единствената инстанция за контрол на законосъобразността на решенията на директора на SATCEN, изключвайки по този начин възможността да се упражни всякакъв съдебен контрол върху тези решения. Тъй като Общият съд уважава възражението за незаконосъобразност, а частично и жалбата, SATCEN обжалва това съдебно решение пред Съда. В подкрепа на жалбата си той изтъква четири основания, изведени съответно от липсата на компетентност на Общия съд да разгледа жалбата в първоинстанционното производство, от недопустимостта на тази жалба, от изопачаване на фактите и от неспазване на принципа на добра администрация и на принципа на спазване на правото на защита.

Като разглежда, на първо място, основанията, изведени от липсата на компетентност на Общия съд да разгледа първоинстанционната жалба и от нейната недопустимост, Съдът постановява, първо, че член 263, пета алинея ДФЕС не разрешава на институция на Съюза да въведе специфични условия и правила, в резултат на които би се избегнала компетентността както на юрисдикциите на държавите членки, така и на съда на Съюза при спорове, които включват тълкуването или прилагането на правото на Съюза. Това обаче е последицата от разпоредбата, която предоставя на комисията по жалбите изключителна компетентност да прилага и тълкува, без възможност за обжалване, Правилника за персонала на SATCEN, който се съдържа в прието от Съвета решение и поради това съдържа разпоредби на правото на Съюза. Следователно изключителното предоставяне на тези правомощия на посочената комисия противоречи на практиката на Съда ( 4 ), според която член 19 ДЕС възлага на националните юрисдикции и на Съда задачата да гарантират пълното прилагане на правото на Съюза.

Второ, Съдът е приел, че спорните решения отговарят на необходимите условия, за да се разглеждат като обжалваеми актове по смисъла на член 263 ДФЕС. Всъщност те определят окончателно становището на SATCEN и целят да произведат задължително правно действие, което може да засегне интересите на KF, до която те са адресирани, и които я увреждат, като изменят съществено правното ѝ положение. От друга страна, Съдът посочва, че трудовото правоотношение между KF и SATCEN, по отношение на което не се прилага член 270 ДФЕС, не позволява да се приеме, че спорът не противопоставя SATCEN на трета страна по смисъла на член 263, първа алинея ДФЕС. Следователно това правоотношение не изключва спора от приложното поле на тази разпоредба.

Трето, Съдът припомня, че запазването на съгласуваността на правораздавателната система на Съюза по принцип изисква съдът на Съюза да се откаже от упражняването на правомощията си по член 263 ДФЕС, когато правното положение на жалбоподателя се вписва в рамките на договорни отношения, които попадат в обхвата на предвидените в членове 272 ДФЕС или 274 ДФЕС правомощия. Когато обаче на основание членове 272 ДФЕС или 274 ДФЕС е изключен всякакъв съдебен контрол от националните юрисдикции и от съда на Съюза върху приетите от SATCEN решения, този отказ на съда на Съюза не е обоснован от целта да се запази съгласуваността на правораздавателната система. При тези условия, за да се гарантира наличието на ефективен съдебен контрол, съдът на Съюза следва да упражни правомощията, които са му предоставени с член 263 ДФЕС.

Четвърто, Съдът подчертава, че макар първоначалната връзка на SATCEN със ЗЕС, който е международна междуправителствена организация, в миналото да е означавала, че положението на персонала на SATCEN не е могло да бъде приравнено на това на служителите на Европейската общност, след влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. това вече не е така, тъй като споровете между SATCEN и неговия персонал след тази дата се явяват положение, сходно с това на споровете между служителите на Съюза и техния работодател. Освен това изключението от компетентността на съда на Съюза по отношение на разпоредбите на Договорите, свързани с общата външна политика и политика на сигурност ( 5 ), не изключва правомощието на съда на Съюза да упражни контрол за законосъобразност върху актове за управление на персонала, каквито са спорните решения.

На второ място, като разглежда основанието, изведено от нарушение на принципа на добра администрация и на принципа на спазване на правото на защита, Съдът посочва, че както от принципа на добра администрация, който включва правото на изслушване, така и от Правилника за персонала на SATCEN ( 6 ), следва, че заместник-директорът на SATCEN — преди да направи изводите си в края на вътрешното разследване — и във всеки случай директорът на SATCEN — преди да образува дисциплинарното производство срещу KF — са били длъжни да уважат правото на KF да бъде изслушана. За тази цел те e трябвало да предоставят на заинтересованата засягащите я факти и да ѝ предоставят разумен срок, за да подготви становището си. Това предоставяне трябва да се извърши поне с резюме на използваните изявления, изготвено при зачитане на легитимните интереси, свързани с поверителността на изслушаните свидетелски показания.

( 1 ) Решение на Общия съд от 25 октомври 2018 г., KF/ SATCEN (T‑286/15, EU:T:2018:718).

( 2 ) На 27 юни 1991 г. Съветът на министрите от Западноевропейския съюз (ЗЕС) приема решение за създаване на оперативен център за сателитни данни. На 10 ноември 2000 г. Съветът на Европейския съюз решава да създаде под формата на агенция на Европейския съюз сателитен център, който включва съответните части от сателитния център, установен в рамките на ЗЕС. Този център е създаден със Съвместно действие 2001/555/ОВППС на Съвета от 20 юли 2001 година за създаването на Сателитен център на Европейския съюз (OВ L 200, 2001 г., стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 1, стр. 151). Впоследствие Съветът приема Решение 2014/401/ОВППС от 26 юни 2014 година относно SATCEN и за отмяна на Съвместно действие 2001/555 за създаването на Сателитен център на Европейския съюз (ОВ L 188, 2014 г., стр. 73), което понастоящем е приложимата за SATCEN правна уредба.

( 3 ) По силата на член 28, параграф 6 от Решение 2009/747/ОВППС от 14 септември 2009 година относно Правилника за персонала на SATCEN (ОВ L 276, 2009 г., стр. 1, наричан по-нататък „Правилникът за персонала на SATCEN“). Съставът, функционирането и производството на този орган са описани в приложение X към Решение 2009/747.

( 4 ) Становище 1/17 от 30 април 2019 г., EU:C:2019:341, т. 111 и решение от 19 ноември 2019 г., A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд), C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18, EU:C:2019:982, т. 167.

( 5 ) Член 24, параграф 1, втора алинея, последно изречение ДЕС и член 275, първа алинея ДФЕС.

( 6 ) Член 1, параграфи 1 и член 2 от приложение IX от Правилника за персонала на SATCEN.