1.

Granarolo SpA е дружество, осъществяващо дейност в сектора на млечно-вкусовата промишленост, както и производство и търговия с млечни продукти. То притежава единно разрешително за емисии на парникови газове за обекта си в Пастураго ди Вернате (Италия), където са разположени производствено предприятие и инсталация за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия ( 2 ). Фактически обаче Granarolo вече не е собственик на инсталацията за комбинирано производство на енергия, която е прехвърлило на E.On Business Solutions (по-рано E.On Connecting Energies Italia Srl, наричано по-нататък „EBS“) — дружество, специализирано в енергопроизводството. Затова Granarolo иска разрешителното му за емисии на парникови газове да бъде актуализирано, за да се освободи от отговорността за емисиите, свързани с инсталацията за комбинирано производство на енергия. До настоящия момент компетентният орган отхвърля искането му ( 3 ).

2.

В този контекст Granarolo подава жалба пред Tribunale amministrativo regionale per il Lazio (Областен административен съд Лацио, Италия) ( 4 ). Тази юрисдикция отправя до Съда преюдициално запитване относно тълкуването на член 3, буква д) от Директива 2003/87/ЕО ( 5 ), в което е дадено определение на понятието „инсталация“.

3.

По същество въпросът към Съда е дали когато за технически съоръжения на един и същ промишлен обект е издадено единно разрешително за емисии на парникови газове, в което са третирани като една и съща „инсталация“, прехвърлянето на едно от тези съоръжения от предприятието — притежател на разрешителното, на физическо или юридическо лице води до отпадането му от такава инсталация.

4.

По-нататък в заключението си предлагам на Съда да отговори утвърдително на този въпрос, като същевременно уточнявам, че според мен съществуват две изключения: първото е, когато въпреки промяната на собственика дейността, която се осъществява в прехвърленото съоръжение, има „техническа връзка“ с дейностите на прехвърлителя и се „отнася пряко“ ( 6 ) до неговата инсталация, а второто — когато прехвърлителят продължава да е „операторът“ ( 7 ), който е в състояние да контролира емисиите от това съоръжение. Струва ми се, че делото по главното производство не попада в обхвата на нито едно от тези две изключения.

5.

Член 3 от Директива 2003/87, озаглавен „Определения“, предвижда:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]

[…]“.

6.

Член 4 от тази директива, озаглавен „Разрешителни за емисии на парникови газове“, гласи:

„Държавите членки гарантират, че от 1 януари 2005 г. в никоя инсталация не се извършва дейност, включена в приложение I, в резултат на която да се отделят посочените във връзка с тази дейност емисии, освен ако нейният оператор не притежава разрешително, издадено от компетентен орган в съответствие с членове 5 и 6, или ако инсталацията не е изключена от СТЕ на ЕС съгласно член 27 […]“.

7.

Член 6 от посочената директива, озаглавен „Условия за издаване и съдържание на разрешителното за емисии на парникови газове“, има следния текст:

„1.   Компетентният орган издава разрешително за емисии на парникови газове, с което се позволява отделянето на газове от цялата инсталация или от част от нея, ако се е уверил, че операторът е в състояние да следи и докладва емисиите.

Едно разрешително за емисии на парникови газове може да е валидно за една или повече инсталации на една и съща площадка, експлоатирани от един и същ оператор.

[…]“.

8.

Член 7 от същата директива, озаглавен „Промени, свързани с инсталациите“, гласи:

„Операторът е длъжен да информира компетентния орган за всякакви планирани промени в характера или функционирането на инсталацията или за разширяване или за значително намаление на нейния капацитет, за което може да поиска актуализиране на разрешителното за емисии на парникови газове. Когато е уместно, компетентният орган актуализира разрешителното. Когато е налице промяна в самоличността на оператора на инсталацията, компетентният орган актуализира разрешителното, като включва в него името и адреса на новия оператор“.

9.

Приложение I към Директива 2003/87, озаглавено „Категории дейности, за които се прилага настоящата директива“, съдържа таблица, в която са изброени тези дейности. Сред тях се нарежда и „[и]згаряне[то] на горива в инсталации с обща номинална топлинна мощност, превишаваща 20 MW (с изключение на изгарянето в инсталации за изгаряне на опасни или твърди битови отпадъци)“. В точка 3 от същото приложение е предвидено, че „[к]огато се изчислява общата номинална топлинна мощност на инсталация, за да се вземе решение дали да бъде включена в [СТЕ], се сумират номиналните топлинни мощности на всички технически съоръжения, които са част от нея“.

10.

Член 3, параграф 1, буква t) от Законодателен декрет № 30/2013 ( 8 ) определя понятието „оператор“ като „лицето, което притежава или управлява инсталация или на което са делегирани решаващи икономически правомощия относно техническото функциониране на инсталацията“ ( 9 ).

11.

Член 3, параграф 1, буква v) от този законодателен декрет определя понятието „инсталация“ като „стационарно техническо съоръжение за осъществяване на една или повече от дейностите, изброени в приложение I, както и всякакви други дейности, пряко отнасящи се до тях, които имат техническа връзка с дейностите, осъществявани на този обект и които биха могли да повлияят върху емисиите и замърсяването“.

12.

Член 13, параграф 1 от посочения законодателен декрет предвижда, че в никоя инсталация не може да се извършват дейностите, предвидени в приложение I към този декрет, в резултат на които се отделят парникови газове, без да е получено разрешителното, издадено от Комитета за СТЕ.

13.

Съгласно член 16 от същия законодателен декрет операторът информира Комитета за СТЕ за всяка промяна в самоличността на оператора, както и в характера или функционирането на инсталацията или за всяко значително разширяване или намаляване на нейния капацитет.

14.

Granarolo е дружество, осъществяващо дейност в сектора на млечно-вкусовата промишленост, както и производство и търговия с млечни продукти. В Пастураго ди Вернате то притежава производствено предприятие, оборудвано с термична централа с три парни котела, които произвеждат необходимата за преработвателните му процеси топлинна енергия.

15.

За производствения си обект това дружество притежава разрешително за емисии на парникови газове за „изгаряне на горива в инсталации с обща номинална топлинна мощност, превишаваща 20 MW“ — дейност, която попада в обхвата на приложение I към Законодателен декрет № 30/2013, транспониращ Директива 2003/87 в италианското право. По отношение на този обект за него се прилага схемата за „малки емитенти“ ( 10 ).

16.

През 2013 г. Granarolo изгражда на площадката на производствения си обект инсталация за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, предназначена за производството на хранителни продукти. За да се вземат предвид емисиите от тази инсталация, то получава от Комитета за СТЕ актуализация на разрешителното си за емисии на парникови газове.

17.

През 2017 г. Granarolo прехвърля инсталацията си за комбинирано производство на енергия на EBS, като същевременно сключва с него договор за доставка на енергия, чиято цел е да му позволи да продължи да използва произведената от тази инсталация топлинна и електрическа енергия, за да задоволява енергийните потребности на производствения си обект.

18.

След това прехвърляне Granarolo подава до Комитета за СТЕ искане за актуализация на разрешителното си за емисии на парникови газове с цел премахване на емисиите от инсталацията за комбинирано производство на енергия от изчисляването на емисиите му на парникови газове, тъй като счита, че тази инсталация вече нито се експлоатира, нито се контролира от него.

19.

Тъй като Комитетът за СТЕ отхвърля искането му, Granarolo сезира запитващата юрисдикция с жалба за отмяна на това решение за отхвърляне.

20.

Тази юрисдикция посочва, че в подкрепа на жалбата си Granarolo изтъква, че в решението си за отхвърляне Комитетът за СТЕ не е спазил изискванията, произтичащи от Директива 2003/87. В частност според Granarolo от член 3, буква е) и от член 6 от тази директива следва, че разрешителното за емисии на парникови газове трябва да се издаде на оператора на инсталацията. В случая обаче договорът за доставка на енергия, обвързващ Granarolo с EBS, не можел да се тълкува в смисъл, че запазва в полза на Granarolo правомощие за управление и контрол на емисиите от инсталацията за комбинирано производство на енергия до степен да продължи да експлоатира тази инсталация.

21.

От своя страна Комитетът за СТЕ подчертава пред запитващата юрисдикция, че прехвърлянето на клон от дейността на EBS не засяга конфигурацията на инсталацията на Granarolo, която се състои от производствения обект и инсталацията за комбинирано производство на енергия. За последната инсталация трябвало да се приеме, че има „техническа връзка“ с производствения обект и че може да повлияе върху зачислените на Granarolo емисии. След като разрешителното за емисии на парникови газове е издадено, фактът, че неговият титуляр е различен от оператора на инсталацията бил ирелевантен. В това отношение от клаузите на договора за доставка на енергия при всички положения следвало, че Granarolo запазва решаващо правомощие за експлоатацията на инсталацията за комбинирано производство на енергия.

22.

В този контекст запитващата юрисдикция иска да се установи как следва да се тълкуват понятията „инсталации“ и „технически свързани дейности“ по смисъла на член 3, буква д) от Директива 2003/87. Тя иска да се установи и дали, както твърди Комитетът за СТЕ, всяко тълкуване в смисъл да се признае, че първоначалната инсталация е разделена на две инсталации, би довело до заобикаляне на правилата на схемата за търговия с квоти за емисии. Всъщност в такъв случай, тъй като инсталацията за комбинирано производство на енергия е с мощност под 20 MW, тя не попадала в обхвата на дейностите от приложение I към тази директива и следователно била изключена от материалното приложно поле на посочената директива.

23.

Въз основа на тези съображения с акт от 13 март 2019 г., постъпил в Съда на 14 август 2019 г., Tribunale amministrativo regionale per il Lazio (Областен административен съд Лацио) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

24.

Granarolo, EBS, италианското и чешкото правителство, както и Европейската комисия представят писмени становища пред Съда.

25.

Същите страни и заинтересовани лица, с изключение на чешкото правителство, са представлявани в съдебното заседание за изслушване на устните състезания, проведено на 17 септември 2020 г.

26.

Както посочих във въведението към настоящото заключение, запитващата юрисдикция по същество иска да се уточни кое предприятие (прехвърлител или приобретател) трябва да носи отговорността за емисиите на парникови газове от инсталация за комбинирано производство на енергия, собствеността на която е била прехвърлена от предприятието — притежател на единното разрешително за обекта, в който се намира тази инсталация. Трябва ли да се приеме, че ако в това разрешително тази инсталация и производственият обект на прехвърлителя първоначално са третирани като една и съща „инсталация“ по смисъла на член 3, буква д) от Директива 2003/87, това трябва да е така и след прехвърлянето?

27.

Това е проблемът, за който по същество се отнасят първите два въпроса на запитващата юрисдикция и които ще разгледам заедно в настоящото заключение.

28.

Колкото до третия въпрос на тази юрисдикция той цели да се определи дали ако в хипотезата, при която за инсталация за комбинирано производство на енергия като разглежданата в главното производство се приеме, че след прехвърлянето ѝ вече не е част от „инсталацията“ на прехвърлителя, фактът, че само емисиите на парникови газове от тази инсталация не достигат минималния праг от 20 MW, за да попаднат в обхвата на Директива 2003/87, може да доведе до нарушение на „правилото за сумиране“, посочено в точка 3 от приложение I към тази директива ( 11 ).

29.

Конкретно, ако след сделката между Granarolo и EBS инсталацията за комбинирано производство на енергия и производственият обект трябва да се разглеждат като част от една и съща „инсталация“, техните номинални топлинни мощности ще се изчисляват по силата на „правилото за сумиране“ и емисиите им ще попаднат в приложното поле на СТЕ. Обратно, ако инсталацията за комбинирано производство на енергия вече не е част от една и съща „инсталация“ с производствения обект, нейната обща номинална топлинна мощност няма да достигне минималния праг от 20 MW. От това следва, че емисиите на парникови газове от тази инсталация ще бъдат изключени от материалното приложно поле на Директива 2003/87 и ще излязат от СТЕ.

30.

Припомням, че предмет на Директива 2003/87 е въвеждането на схемата за търговия с квоти за емисии, за да се намалят емисиите на парникови газове в атмосферата, и чиято крайна цел е опазването на околната среда. Тази схема се основава на икономическа логика, която мотивира всеки участник в нея да изпуска количество парникови газове, по-малко от квотите, които първоначално са му били отпуснати, за да прехвърли остатъка от тях на друг участник, изпуснал количество емисии, по-голямо от отпуснатите квоти ( 12 ).

31.

Следователно този принцип на провеждане на търгове, който законодателят счита за „най-простата и като цяло […] най-ефикасна от икономическа гледна точка система“ ( 13 ) с оглед на целта за „намаляването на емисии на парникови газове по икономичен и икономически ефективен начин“ ( 14 ), зависи от капацитета на участниците в тях да контролират своите емисии на парникови газове.

32.

В случая от договорните клаузи, споменати във въпросите на запитващата юрисдикция според мен веднага личи, че само EBS е в състояние да контролира емисиите от разглежданата в главното производство инсталация за комбинирано производство на енергия.

33.

Всъщност, първо, както посочих във въведението към настоящото заключение, Granarolo вече не е собственик на тази инсталация. Запитващата юрисдикция посочва, че Granarolo и EBS са сключили договорни клаузи, предвиждащи прехвърлянето на посочената инсталация и на необходимите за използването ѝ документи, на последното дружество, както и предоставяне на право на строеж и на сервитутни права, чиято цел е да се позволи на EBS да експлоатира и поддържа същата инсталация.

34.

Второ, от начина, по който са формулирани въпросите на тази юрисдикция, стигам до извода, че макар EBS да се е задължило да снабдява Granarolo в продължение на дванадесет години с минималните количества топлинна и електрическа енергия, за да се задоволят потребностите на производствения обект, това задължение от договорен характер не дава на Granarolo правомощието да контролира емисиите от инсталацията за комбинирано производство на енергия. Всъщност, както изтъква посочената юрисдикция, единствената последица в случай на недоставяне на необходимата енергия от EBS би била, че то ще трябва да възстанови на Granarolo сума, равняваща се на разликата между цената за снабдяване с енергия от пазара и цената, определена в сключения между тези страни договор за доставка на енергия.

35.

Трето, макар запитващата юрисдикция да уточнява, че Granarolo разполага с опция за обратно изкупуване на инсталацията за комбинирано производство на енергия, която би могло да упражни по всяко време, само фактът, че тази опция съществува, без някога да е била съпътствана от конкретно действие, целящо то отново да придобие собствеността върху тази инсталация, според мен не позволява да се заключи, че това дружество има правомощието да увеличава или намалява общото количество енергия, произвеждано от посочената инсталация.

36.

Четвърто, според мен същото важи и за договорното задължение — отново посочено от тази юрисдикция — по силата на което EBS е длъжно да поиска разрешение от Granarolo, преди да извършва строителни работи по инсталацията за комбинирано производство на енергия. Това задължение не променя извода, че само EBS контролира количеството на отделяните от тази инсталация емисии.

37.

Въз основа на тези обстоятелства страните и заинтересованите лица по настоящото дело по същество защитават две различни тези.

38.

От една страна, Granarolo, EBS и Комисията считат, че след като Granarolo вече не може да контролира емисиите от прехвърлената на EBS инсталация за комбинирано производство на енергия, съгласно Директива 2003/87 емисиите от тази инсталация трябва непременно да отпаднат от разрешителното му за емисии на парникови газове. Всъщност разпоредбите на тази директива предвиждали, че разрешителното за емисии на парникови газове се издава на „оператора“ на инсталацията по смисъла на член 3, буква е) от посочената директива. Само за EBS обаче можело да се приеме, че изпълнява тази функция.

39.

От друга страна, италианското и чешкото правителство считат, че понятието „инсталация“ по смисъла на член 3, буква д) от Директива 2003/87 е самостоятелно спрямо това за „оператор“. Така при обстоятелствата по делото в главното производство инсталацията за комбинирано производство на енергия можела да продължи да се разглежда като част от една и съща „инсталация“ с производствения обект на Granarolo и като оставаща в обхвата на свързаното с този обект разрешително, независимо че самоличността на неговия оператор е различна от самоличността на притежателя на това разрешително ( 15 ).

40.

Колкото до конфигурацията на инсталацията за комбинирано производство на енергия в хода на съдебното заседание Granarolo посочва, че в разрешителното, което притежава и което отразява положението ѝ преди прехвърлянето на EBS, инсталацията за комбинирано производство на енергия и производственият обект се разглеждат като две технически съоръжения, по отношение на които се прилага „правилото за сумиране“, предвидено в точка 3 от приложение I към Директива 2003/87, и които са част от една и съща инсталация.

41.

Във въпросите си запитващата юрисдикция подчертава, че след прехвърлянето инсталацията за комбинирано производство на енергия продължава да е физически свързана с производствения обект на Granarolo посредством разпределителна мрежа. Същевременно тя уточнява, че Granarolo може да продължи да извършва дейността си дори в случай на прекъсване на доставката на енергия от EBS или в случай на неизправност на работата на инсталацията за комбинирано производство на енергия.

42.

Поради причините, които ще изложа по-нататък в настоящото заключение (раздел Б), считам, че тези елементи не показват, че в дело като разглежданото по главното производство дейностите на инсталация за комбинирано производство на енергия и на производствен обект трябва да се разглеждат като „технически свързани“ по смисъла на член 3, буква д) от Директива 2003/87 и съответно като отнасящи се до една и съща инсталация.

43.

След внасянето на тези уточнения трябва да се определи кой може да носи отговорността за емисиите на парникови газове от инсталация за комбинирано производство на енергия като разглежданата по главното производство. С други думи, ще трябва да се установи дали за емисиите от такава инсталация продължава да е валидно разрешително за емисии на парникови газове като притежаваното от Granarolo.

44.

В това отношение ще посоча най-напред, че разрешителното за емисии на парникови газове може да обхваща само инсталации или части от инсталация, които предприятието — притежател на разрешителното, „експлоатира“ по смисъла на член 3, буква е) от Директива 2003/87 (раздел В). След това ще обясня, че при обстоятелствата по делото в главното производство Granarolo вече не „експлоатира“ инсталацията за комбинирано производство на енергия и следователно не може да носи отговорността за посочените емисии (раздел Г).

45.

Още отсега отбелязвам, че договорните клаузи между прехвърлител и приобретател ми се струват ирелевантни, за да се определи дали е налице „техническа връзка“ между дадена прехвърлена дейност и дейностите на прехвърлителя. От раздел Г от настоящото заключение обаче е видно, че същите тези клаузи според мен са полезни за идентифицирането на оператора на техническото съоръжение, в което се осъществява такава дейност, т.е. за да се определи кой трябва да носи отговорността да изпусканите от нея емисии.

46.

Накрая, ще отговоря на третия въпрос на запитващата юрисдикция относно евентуалното нарушение на „правилото за сумиране“ (раздел Е).

47.

Съгласно член 3, буква д) от Директива 2003/87 „инсталация“ означава „стационарно техническо съоръжение за осъществяване на една или повече от дейностите, изброени в приложение I, както и всякакви други дейности, пряко отнасящи се до тях, които имат техническа връзка с дейностите, осъществявани на този обект и които биха могли да повлияят върху емисиите и замърсяването“ ( 16 ). По-нататък „правилото за сумиране“, записано в точка 3 от приложение I към тази директива, предполага, че „инсталация“ може да е и съвкупност от няколко технически съоръжения, които се намират на един и същ обект ( 17 ).

48.

Въз основа на тези разпоредби при прехвърляне на част от дейността от предприятието — притежател на единно разрешително за емисии на парникови газове, според мен трябва да се разграничат три хипотези.

49.

В първата хипотеза операторът прехвърля собствеността на всички инсталации или части от инсталация, за които важи разрешителното му за емисии на парникови газове, на друго физическо или юридическо лице, което става техен „оператор“. В този случай решението е предвидено в член 7, трето изречение от Директива 2003/87 и се състои в актуализиране на разрешителното от компетентния орган чрез включване на името и адреса на новия оператор.

50.

От тази разпоредба следва, че в рамките на СТЕ операторът е напълно свободен да прехвърли на друго предприятие всички инсталации или части от инсталации, за които важи разрешителното му за емисии на парникови газове. След прехвърлянето отговорността за емисиите се носи от това друго предприятие.

51.

Въпросът е какво се случва при прехвърляне на едно от техническите съоръжения, които са част от вече обхваната от разрешително за емисии на парникови газове инсталация. Точно този случай на частично прехвърляне попада в обхвата на следващите две хипотези:

52.

Определението на понятието „инсталация“, дадено в член 3, буква д) от Директива 2003/87, налага да се приеме, че тъй като са технически свързани, дейностите, за които се отнася третата хипотеза, се осъществяват в рамките на една и съща инсталация.

53.

С други думи, въпросът дали между дейностите на прехвърлителя и на приобретателя има „техническа връзка“ има отражение върху броя на инсталациите, които са налице след прехвърлянето. В зависимост от това дали случаят се отнася до втората или до третата хипотеза, след прехвърлянето би могло да има или една-единствена инсталация, или две отделни инсталации.

54.

Директива 2003/87 не съдържа определение на понятието за „технически свързани“ дейности.

55.

В решение Elektriciteits Produktiemaatschappij Zuid-Nederland EPZ обаче Съдът вече е имал повод да уточни, че по същество следва да се направи изводът, че „техническа връзка“ между две дейности е налице, когато едната от тях е интегрирана в общия технически процес на другата ( 18 ).

56.

В това решение Съдът приема — що се отнася до инсталация за складиране на въглища и топлоелектрическа централа, които са свързани помежду си с транспортна лента, предназначена да осъществява снабдяването на централата с въглища — че складираните въглища са абсолютно необходими за функционирането на централата, което е достатъчно, за да може да се заключи, че складирането се отнася пряко до дейността на последната ( 19 ).

57.

Признавам, че в посоченото решение не ми изглежда Съдът да е изключил изрично възможността дейност, която не е „абсолютно необходима“ за друга, също да се счита за „технически свързана“ с нея. Въпреки това разбирам възприетия от Съда критерий, в смисъл че хипотезите, при които дадени дейности се считат за „технически свързани“, включват във всички случаи тези, при които целостта на инсталацията може да се постави под въпрос, ако тя вече не може да се ползва от прехвърлената дейност ( 20 ).

58.

Първата хипотеза, очертана в подраздел 1, несъмнено не е тази, която ни занимава при обстоятелствата по делото в главното производство. Всъщност Granarolo прехвърля на EBS само собствеността на инсталацията си за комбинирано производство на енергия, докато разрешителното, с което разполага, обхваща както тази инсталация, така и производствения обект, собствеността на който запазва.

59.

Следователно в конкретния случай трябва да се прецени — с оглед на преписката, с която разполага Съдът, и на проверката, която следва да извърши запитващата юрисдикция — дали дейността, която Granarolo е прехвърлило на EBS, има „техническа връзка“ с другите дейности, осъществявани в инсталацията, за която първото предприятие притежава разрешително за емисии на парникови газове.

60.

По този въпрос италианското правителство изтъква, че тъй като енергията, произведена от инсталацията за комбинирано производство на EBS, е конкретно предназначена за производствения обект на Granarolo и тези две инсталации са физически свързани помежду си, между дейностите им има „техническа връзка“.

61.

Granarolo оспорва тези доводи и поддържа, подобно на EBS и Комисията, че дейността, която се осъществява в инсталацията за комбинирано производство на енергия, няма „техническа връзка“ с дейностите, които то извършва в производствения си обект, и не може да се приеме, че се отнася пряко до него.

62.

Споделям последното становище.

63.

Всъщност, както отбелязах в точка 55 от настоящото заключение, за да се направи изводът, че са налице дейности с „техническа връзка“ помежду им, не е достатъчно те просто да са свързани по някакъв начин, а трябва да се установи, че прехвърлената дейност е интегрирана в общия технически процес на останалите дейности на прехвърлителя.

64.

В случая от преписката, с която разполага Съдът, е видно, че инсталацията за комбинирано производство на енергия е свързана с производствения обект на Granarolo само чрез позволяваща доставката на енергия разпределителна мрежа (т.е. кабели).

65.

Макар да гарантира на Granarolo привилегирован достъп до произведената от EBS енергия, тази разпределителна мрежа не е достатъчна, за да се установи наличието на техническа връзка между дейностите на тези две инсталации, тъй като, както констатира запитващата юрисдикция, този обект може да продължи да извършва дейността си дори в случай на неизправност и спиране на работата на инсталацията за комбинирано производство на енергия. Тази констатация ми се струва решаваща.

66.

В това отношение от изложените от запитващата юрисдикция фактически обстоятелства следва, че производственият обект е свързан с националната електроразпределителна мрежа, което позволява той да бъде захранван с електроенергия дори при липса на адекватно снабдяване от EBS ( 21 ).

67.

Освен това самият посочен обект притежава термична централа с три парни котела. Според Granarolo, в случай че топлинната енергия от инсталацията за комбинирано производство не може да му бъде доставена, тази термична централа ще е достатъчна за производството на цялата топлинна енергия, необходима за производствените му потребности.

68.

Според мен тези обстоятелства показват, че дейността по производство на топлинна и електрическа енергия на инсталация за комбинирано производство като разглежданата в главното производство не е интегрирана в общия технически процес на производствен обект като експлоатирания от Granarolo. Освен това обектът на Granarolo напълно е можел да функционира и преди изграждането на инсталацията. Следователно този случай е противоположен на случая с въглищната електрическа централа по дело Elektriciteits Produktiemaatschappij Zuid-Nederland EPZ ( 22 ), която не е можела да осъществява дейността си без въглищата, експедирани по транспортна лента от складовата инсталация.

69.

При тези условия съм убеден, че в дело като разглежданото по главното производство между прехвърлената дейност и дейностите, осъществявани в производствения обект, собствеността на който прехвърлителят запазва, няма „техническа връзка“. По-специално, както правилно подчертават EBS и Комисията, отношението между тези дейности изобщо не почива на „техническа връзка“ и според мен е от чисто договорен характер.

70.

Обратният извод би означавал да се приеме, че само поради свързването си с електрическа мрежа всички доставчици на енергийни услуги осъществяват дейности, които имат „техническа връзка“ с тези на техните клиенти, а това би довело до припокриване на емисиите на парникови газове, за които могат да носят отговорност, и би направило функционирането на СТЕ невъзможно ( 23 ).

71.

От тези елементи следва, че дейността, осъществявана в инсталация за комбинирано производство на енергия като прехвърлената от Granarolo на EBS при обстоятелствата по делото в главното производство, не може да се разглежда като „технически свързана“ с дейностите, осъществявани в производствен обект, който — подобно на този на Granarolo — може да продължи да функционира без тази инсталация.

72.

Следователно дело като това по главното производство попада в обхвата на втората хипотеза, описана в точка 51 от настоящото заключение.

73.

Струва ми се впрочем, че в такава хипотеза фактът, че преди прехвърлянето техническите съоръжения са третирани като част от една и съща „инсталация“, не може сам по себе си да постави под въпрос извода, че вече са налице две инсталации. Ако между дейностите на прехвърлителя и на приобретателя няма техническа връзка, техническото съоръжение, което позволява осъществяването на прехвърлената дейност, трябва след прехвърлянето да се приеме за отделно от съоръженията, в които се извършват дейностите на прехвърлителя.

74.

В това отношение припомням, че съгласно член 3, буква д) от Директива 2003/87, когато не може да се знае дали дадени дейности имат „техническа връзка“ с дейности, извършвани в рамките на инсталацията, просто следва — както поддържа чешкото правителство — да се идентифицира стационарно техническо съоръжение, където се осъществяват една или повече от дейностите, изброени в приложение I към тази директива.

75.

Впрочем споделям позицията на генералния адвокат Kokott в заключението ѝ по дело Elektriciteits Produktiemaatschappij Zuid-Nederland EPZ ( 24 ), според която понятието „техническо съоръжение“ не е дефинирано и затова подлежи на гъвкаво тълкуване.

76.

Всъщност, противно на твърдяното от италианското правителство, от член 3, буква д) от Директива 2003/87 не следва, че периметърът на дадена инсталация никога не може да се разшири, нито да се ограничи, или че след предоставянето на първото разрешително конфигурацията на инсталацията не подлежи на промяна.

77.

Всяко друго тълкуване би означавало да се замрази във времето описанието на дадена инсталация, което е направено в първото отнасящо се до нея разрешително, и според мен противоречи на текста на член 7, първо изречение от Директива 2003/87, който предвижда, че дадена инсталация може да претърпи промени в характера, функционирането и капацитета си.

78.

Според мен от това следва, че техническите съоръжения, чиито дейности нямат „техническа връзка“ помежду си, трябва — при прехвърляне на едно от тях — да се считат за отделни инсталации ( 25 ), независимо че в първото разрешително за емисии на парникови газове са идентифицирани като части от една и съща инсталация.

79.

Такъв трябва да е случаят с инсталацията за комбинирано производство на енергия на EBS и производствения обект на Granarolo: те могат да се считат не за формиращи една и съща инсталация, а като две отделни инсталации.

80.

В следващия раздел ще разгледам въпроса дали отговорността за емисиите от инсталация за комбинирано производство на енергия като разглежданата по главното производство все пак може да се носи от това дружество след прехвърлянето, с мотива че същите вече са обхванати от притежаваното от прехвърлителя разрешително за емисии на парникови газове. Ще отговоря отрицателно, като посоча, че отговорността за тези емисии може да носи само операторът на такава инсталация. След това ще разгледам дали при обстоятелствата по делото в главното производство дружество като Granarolo може все още да се счита за „оператора“ на такава инсталация. Ще направя извода, че според мен само EBS изпълнява тази функция.

81.

Припомням, че член 3, буква е) от Директива 2003/87 гласи, че „оператор“ означава всяко лице, което „експлоатира или контролира“ инсталация или, когато това е предвидено в националното законодателство, разполага с „решаващи икономически правомощия във връзка с техническото функциониране“ на инсталацията.

82.

Освен това, както посочих в точка 31 от настоящото заключение, целта на СТЕ е да се намалят емисиите на парникови газове по икономичен и икономически ефективен начин. Тя не е да се ограничат сделките, които могат да бъдат сключвани от предприятията, експлоатиращи инсталации от обхвата на СТЕ. Както вече констатирах в точка 49 от настоящото заключение, доказателство за това е изрично предвиденият в член 7, трето изречение от Директива 2003/87 случай на промяна на оператора.

83.

С оглед на тази цел считам, подобно на Granarolo, EBS и Комисията, че разрешително за емисии на парникови газове може да обхваща само инсталациите или частите от инсталации, които се „експлоатират“ от предприятието — притежател на разрешителното.

84.

Всяко друго тълкуване според мен ще бъде в противоречие с целите на Директива 2003/87, тъй като би означавало, както правилно подчертава Granarolo в съдебното заседание, че разрешителното може да се притежава от физическо или юридическо лице, което вече не е в състояние да контролира емисиите от инсталацията. Предвид риска емисиите да не бъдат съответно нито правилно контролирани, нито правилно докладвани, може да се стигне до отрицателни последици за СТЕ.

85.

По-нататък, предлаганата от италианското и чешкото правителство теза, която обвързва разрешителното по-скоро с инсталацията, отколкото с оператора, според мен е погрешна, доколкото, както правилно посочва Комисията в съдебното заседание, от член 6, параграф 1 от Директива 2003/87 ясно следва, че разрешителното за емисии на парникови газове се издава при наличието на оператор, който може да следи и докладва емисиите ( 26 ).

86.

Формалните изисквания, подробно описани по-специално в посочения член 6, параграф 2, свидетелстват и че само операторът може да притежава това разрешително ( 27 ). В частност съгласно тази разпоредба издаването на разрешителното е обусловено по-конкретно от спазването на задължението, по силата на което операторите са длъжни преди 30 април на текущата година да връщат с цел отмяна определен брой квоти, равняващ се на тяхното общо количество емисии през предходната календарна година ( 28 ). Връзката между това задължение и разрешителното за емисии на парникови газове според мен потвърждава, че никое предприятие, различно от оператора, който трябва да върне тези квоти, не може да бъде титуляр на това разрешително ( 29 ).

87.

В подкрепа на това тълкуване според мен е текстът на член 4 от Директива 2003/87. В него е предвидено, че държавите членки гарантират, че от 1 януари 2005 г. в никоя инсталация не се извършва дейност, включена в приложение I към посочената директива, в резултат на която да се отделят посочените във връзка с тази дейност емисии, освен ако нейният оператор не притежава разрешително, издадено от компетентен орган или ако инсталацията не е изключена от СТЕ ( 30 ).

88.

От предходните разпоредби правя извода, че разрешително за емисии на парникови газове може да покрива само инсталациите или части от инсталация, които предприятието — притежател на разрешителното, „експлоатира“ и за които е в състояние да следи и докладва емисиите.

89.

Доводът на чешкото правителство, че Директива 2003/87 трябва да се тълкува в светлината на разпоредбите на други директиви, отнасящи се до емисиите от промишлеността, и по-специално на член 4, параграф 3 от Директива 2010/75/ЕС ( 31 ), според мен не може да доведе до различен резултат.

90.

Това правителство счита, че в рамките на Директива 2003/87 следва да се вземе предвид обстоятелството, че съгласно член 4, параграф 3 от Директива 2010/75 е възможно да има няколко оператори за различни части на една и съща инсталация. Според посоченото правителство наличието на няколко оператори за различни части от една и съща инсталация не е пречка същите да се разглеждат като образуващи една инсталация. По аргумент за по-силното основание предоставянето на разрешителното за емисии на парникови газове също не зависи от наличието на един-единствен оператор.

91.

Този довод обаче изобщо не променя факта, че както е видно от припомнените по-горе разпоредби, разрешително за емисии на парникови газове може да бъде издадено само при условие че е налице поне един оператор, който е в състояние да следи и докладва емисиите от такава инсталация. Впрочем от това изобщо не произтича, че това разрешително може да се държи от лице, което не експлоатира посочената в него инсталация.

92.

Във всеки случай посоченият довод се отнася до хипотезата, при която има няколко оператори за една и съща инсталация, но видно от раздел Б от настоящото заключение, положението по настоящото дело не е такова ( 32 ). Затова предложената от чешкото правителство насока за размисъл ми се струва ирелевантна.

93.

С оглед на гореизложените съображения считам, че отговорността за емисиите от инсталация за комбинирано производство на енергия не може да се носи от бившия ѝ собственик само защото те вече са обхванати от разрешителното му за емисии на парникови газове. Те могат да бъдат прехвърлени само на оператора на тази инсталация, т.е. на лицето, което е в състояние да следи и докладва тези емисии и което носи отговорност за тях.

94.

При обстоятелствата по делото в главното производство от обвързващите Granarolo и EBS договорни клаузи според мен не следва, че Granarolo е запазило контрол върху инсталацията за комбинирано производство на енергия до степен да остане неин „оператор“ и да продължи да носи отговорността за емисиите от тази инсталация, независимо от промяната на собственика.

95.

Припомням, че според Granarolo и EBS прехвърлянето на собствеността върху инсталацията за комбинирано производство на енергия заличава всякакъв контрол от страна на Granarolo върху тази инсталация.

96.

Италианското правителство отхвърля тези доводи и счита, че Granarolo продължава да експлоатира посочената инсталация. Последната продължавала да зависи от енергийните потребности на производствения обект на Granarolo, тъй като EBS се било задължило да го снабдява в продължение на дванадесет години с енергията, необходима за функционирането на това предприятие, било предоставило на Granarolo право на преференциално обратно изкупуване на тази инсталация и било приело да не извършва дейности по поддръжка или ремонт без одобрението на Granarolo.

97.

В това отношение в точки 32—36 от настоящото заключение вече посочих, че от договорените между Granarolo и EBS клаузи следва, че само EBS разполага с правомощието да увеличава или намалява общото количество енергия, произвеждано от инсталацията за комбинирано производство на енергия.

98.

Правото на обратно изкупуване, с което разполага Granarolo, както и необходимостта да се получи предварителното разрешение на последното дружество преди извършването на строителни работи по тази инсталация по никакъв начин не ограничават това правомощие.

99.

В преписката, с която разполага Съдът, не се съдържат други фактически обстоятелства, от които да може да се направи изводът, че Granarolo продължава да експлоатира посочената инсталация.

100.

Без да се засяга проверката, която следва да извърши запитващата юрисдикция, тези съображения според мен са достатъчни, за да се заключи, че Granarolo не е в състояние да следи емисиите от инсталацията за комбинирано производство на енергия и не може да се счита за „оператора“, който трябва да носи отговорността за тези емисии. Според мен само EBS изпълнява тази функция.

101.

Според мен от гореизложеното следва, че инсталация за комбинирано производство на енергия и производствен обект като разглежданите в главното производство не могат да се разглеждат като част от една и съща „инсталация“ по смисъла на член 3, буква д) от Директива 2003/87.

102.

В това отношение считам по-специално че дейността, осъществявана в инсталация за комбинирано производство на енергия като разглежданата в главното производство, няма „техническа връзка“ с дейностите на производствения обект, който подобно на експлоатирания от Granarolo е свързан с националната електроразпределителна мрежа и може да продължи да функционира дори в случай на спиране на работата на тази инсталация.

103.

Също така, освен ако от договорните клаузи между прехвърлителя и приобретателя или от други фактически обстоятелства не следва, че прехвърлителят запазва контрол върху посочената инсталация до степен да остане неин „оператор“ по смисъла на член 3, буква е) от Директива 2003/87 — което не ми изглежда да е така при обстоятелствата по делото в главното производство — само приобретателят може да се разглежда като изпълняващ тази функция и следователно като годен да следи и докладва свързаните с нея емисии. При това положение отговорността за тези емисии не може да бъде възложена на прехвърлителя и трябва да бъдат премахнати от неговото разрешително за емисии на парникови газове, независимо че инсталацията за комбинирано производство на енергия, от която те произхождат, е била третирана преди прехвърлянето като образуваща една и съща инсталация с неговия производствен обект.

104.

По-нататък ще обясня причините, поради които считам, че „правилото за сумиране“, което се съдържа в точка 3 от приложение I към Директива 2003/87, допуска — при обстоятелствата по дело като разглежданото в главното производство — емисиите, свързани с осъществяването на дейността, прехвърлена от Granarolo на EBS, да излязат от материалното приложно поле на тази директива, като се има предвид, че номиналната топлинна мощност на инсталацията за комбинирано производство на енергия е под 20 MW.

105.

Според мен такъв резултат по никакъв начин не отразява неправомерно заобикаляне на правилата на СТЕ, а произтича от изричната воля на законодателя да предвиди правило de minimis и да включи в материалното приложно поле на Директива 2003/87 само инсталациите с обща номинална топлинна мощност, превишаваща 20 MW.

106.

В това отношение констатирам, първо, че „правилото за сумиране“ няма за цел да попречи на икономическите оператори да прехвърлят инсталациите си на трети лица, нито да позволи включването, доколкото е възможно, в СТЕ на всички инсталации, работещи чрез „изгаряне на горива“ ( 33 ). Напротив, от текста му следва, че то трябва да се прилага „с цел вземане на решение за включване на инсталацията в СТЕ“, което предполага по-специално наличието на случаи, в които инсталацията не изпълнява условията, за да попадне в обхвата на СТЕ ( 34 ).

107.

Второ, възможността емисиите от прехвърлена инсталация да излязат от СТЕ не може да се разбира в смисъл, че тя цели да насърчи операторите на попадащи в обхвата на СТЕ инсталации да разделят същите, за да прехвърлят собствеността върху тях на толкова дъщерни или свързани предприятия, колкото е необходимо, така че в края на операцията нито една инсталация да не превишава прага от 20 MW.

108.

В това отношение от раздел Г от настоящото заключение произтича, че ако въпреки промяната на собственика от договорните клаузи, уговорени между страните, или от други фактически обстоятелства е видно, че прехвърлителят продължава да експлоатира техническото съоръжение или техническите съоръжения, в които се осъществява прехвърлената дейност, може да се счита, че това предприятие все още е отговорно за съответстващите ѝ емисии. Следователно правилото за сумиране ще продължи да се прилага по начина отпреди прехвърлянето.

109.

Това съображение ми се струва достатъчно за избягване на неправомерно заобикаляне на СТЕ, като в същото време се запазва свободата на операторите да вземат законосъобразни организационни решения относно своите дейности и да упражняват свободата си на договаряне.

110.

Трето, затруднявам се да разбера причините, поради които оператор като Granarolo би могъл да увеличи емисиите, които предварително са му били разрешени, за да вземе предвид емисиите от ново техническо съоръжение, построено на неговия обект без техническа връзка с другите му дейности ( 35 ), но след прехвърлянето на това съоръжение на трето лице вече не би могъл да изключи съответните емисии от разрешителното си за емисии на парникови газове само защото той е бил предишният оператор на същото.

111.

Всъщност в такъв случай положението му не се различава от това на друг оператор, който без никаква предварителна връзка с това техническо съоръжение решава да сключи договор за доставка на енергия със същото трето лице. Ще добавя, че в конкретния случай, ако самото EBS беше построило инсталация за комбинирано производство на енергия в близост до производствения обект на Granarolo, вместо да я закупи от последното дружество, подобна инсталация нямаше поначало да попадне в обхвата на СТЕ, тъй като нямаше да превишава прага от 20 MW ( 36 ).

112.

Накрая, припомням, че основната цел на СТЕ е да се постигне цялостно намаляване на емисиите на парникови газове. Тази цел обаче може да се постигне най-добре, ако инсталация, предназначена за производство на електрическа и топлинна енергия, може да се прехвърли на специализирано предприятие, което е в състояние да контролира емисиите от тази инсталация по възможно най-ефикасния начин — нещо, което Granarolo и EBS се опитват да направят в делото по главното производство.

113.

С оглед на всички гореизложени съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Tribunale amministrativo regionale per il Lazio (Областен административен съд Лацио, Италия) въпроси по следния начин: