1.

Преюдициалното запитване, отправено от Supreme Court of the United Kingdom (Върховен съд на Обединеното кралство), се отнася до тълкуването на член 1, параграф 2 от Директива 86/653/ЕИО на Съвета от 18 декември 1986 година относно координирането на правото на държавите членки, свързано с дейността на самостоятелно заетите търговски представители ( 2 ).

2.

Член 1, параграф 2 от Директива 86/653 определя търговския представител като самостоятелно зает посредник, чиято дейност се състои по-специално в продажбата или покупката на стоки от името на друго лице, наречено „принципал“. Основният въпрос, поставен в настоящото дело, е дали доставянето на компютърен софтуер на клиентите на даден принципал по електронен път заедно с неограничена във времето лицензия може да се квалифицира като „продажба“ на „стоки“ по смисъла на тази разпоредба.

3.

Ето защо това дело дава на Съда повод да се произнесе за пръв път по тълкуването на понятията „продажба“ и „стоки“ по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 86/653. В главното производство това се налага, за да се определи дали Директива 86/653 се прилага спрямо представител, ангажиран с рекламирането на разглеждания софтуер, за да може да бъде уважен искът за обезщетение съгласно тази директива.

4.

Член 1, параграф 2 от Директива 86/653 предвижда:

„За целите на настоящата директива „търговски представител“ означава самостоятелно зает посредник, който има дълготрайни пълномощия да договаря продажбата или покупката на стоки от името на друго лице, наричано по-долу „принципал“, или да договаря и сключва такива сделки от името и за сметка на този принципал“.

5.

Директива 86/653 е транспонирана в правото на Обединеното кралство с Commercial Agents (Council Directive) Regulations 1993 (Statutory Instruments 1993/3053) (Наредба за търговските представители (Директива на Съвета) от 1993 г. (Нормативни актове 1993/3053), наричана по-нататък „Наредбата“) ( 3 ) в изменената ѝ редакция. Съгласно член 2, параграф 1 от тази Наредба:

„По смисъла на тази наредба —

„търговски представител“ е самостоятелно зает посредник, който има дълготрайни пълномощия да договаря продажбата или покупката на стоки от името на друго лице (наричано по-долу „принципал“) или да договаря и сключва продажбата или покупката на стоки от името и за сметка на този принципал; […]“.

6.

Съгласно акта за преюдициално запитване Computer Associates UK Ltd (наричано по-нататък „Computer Associates“) е дружество, което търгува с вид софтуер, известен като приложен софтуер за автоматизиране на пускането на приложения (наричан по-нататък „софтуерът“). Софтуерът е сложен, скъп и е създаден не по поръчка, т.е. не е създаден конкретно за определен клиент. Целта на софтуера е да координира и автоматично да извършва пускането и актуализацията на други софтуерни приложения в различните оперативни среди в големи организации като банки и застрахователни дружества, така че приложенията, които са в основата на дейността, да са напълно интегрирани със софтуерната оперативна среда.

7.

The Software Incubator Ltd (наричано по-нататък „The Software Incubator“) е дружество, собственост на г‑н Scott Dainty.

8.

На 25 март 2013 г. Computer Associates и The Software Incubator сключват писменo споразумение (наричанo по-нататък „споразумението“).

9.

Съгласно клауза 2.1 от споразумението The Software Incubator, представлявано от г‑н Dainty, се съгласява да се свързва от името на Computer Associates с евентуалните клиенти в Обединеното кралство и Ирландия с оглед на „рекламата, маркетинга и продажбата на продукта“. Както се посочва в съображение 1 от споразумението, под „продукт“ се има предвид софтуерът. Съответно, по смисъла на споразумението Computer Associates е принципал, а The Software Incubator — представител.

10.

Както се посочва в акта за преюдициално запитване, основните характеристики на доставката на софтуера в главното производство са следните. Първо, Computer Associates предоставя софтуера по електронен път чрез имейл, съдържащ линк към онлайн портал, от който клиентът изтегля софтуера. Въпреки че има възможност за предоставяне на софтуера на материален носител, тя никога не е била използвана на практика.

11.

Освен това клауза 4.1 от споразумението предвижда, че Computer Associates има изключителното право да определя реда и условията във връзка с лицензирането на софтуера на клиентите, а съгласно клауза 6.1 от споразумението Computer Associates начислява и събира всички дължими от клиентите такси, свързани с използването на софтуера. На The Software Incubator като представител следователно е възложено да рекламира издаването от Computer Associates на клиентите му на лицензии за използване на софтуера. The Software Incubator няма правото да прехвърля собственост или други права върху софтуера.

12.

В тази насока съгласно споразуменията, сключени между Computer Associates и неговите клиенти ( 4 ), на клиента се издава лицензия за използване на софтуера, която в повечето случаи е била неограничена във времето, т.е. е безсрочна. Лицензията позволява на клиента по-специално да инсталира и да пуска софтуера в конкретната територия до разрешения брой крайни потребители и да разреши достъпа на оправомощените крайни потребители до софтуера. Лицензията е обвързана с изпълнението от клиента на задълженията по-специално да не влиза във или използва която и да било част от софтуера, за която няма разрешение да използва, да не извършва декомпилация или реверсивен инженеринг на софтуера, да не променя софтуера и да не го отдава под наем, преотстъпва, прехвърля или сублицензира. Computer Associates и свързаните с него лица запазват всички права, права на собственост, авторски и патентни права, права върху търговски марки, търговски тайни и всички други вещни права, свързани със софтуера. Всяка от страните може да прекрати съответното споразумение поради тежко нарушение или несъстоятелност на другата страна, в който случай лицензията се отменя и клиентът трябва да върне всички копия от софтуера или да ги унищожи.

13.

С писмо от 9 октомври 2013 г. Computer Associates прекратява споразумението с The Software Incubator.

14.

The Software Incubator предявява иск срещу Computer Associates пред High Court of Justice (England & Wales), Queen’s Bench Division (Висш съд на Англия и Уелс, Обединено кралство), като по-специално иска обезщетение на основание разпоредбите на Наредбата, които транспонират член 17 от Директива 86/653. Computer Associates отрича изобщо да носи отговорност по-специално с мотива, че Наредбата не се прилага, тъй като доставянето на рекламирания от The Software Incubator софтуер не представлява „продажба на стоки“ по смисъла на определението за търговски представител, съдържащо се в член 2, параграф 1 от Наредбата, който транспонира член 1, параграф 2 от Директива 86/653.

15.

С решение от 1 юли 2016 г. ( 5 ) High Court of Justice (England & Wales), Queen’s Bench Division (Висш съд на Англия и Уелс) постановява, че доставянето на софтуер по електронен път заедно с неограничена във времето лицензия представлява „продажба на стоки“ съгласно член 2, параграф 1 от Наредбата, и присъжда на The Software Incubator по-специално сума в размер на 475000 британски лири (GBP) (около 531100 EUR) като обезщетение съгласно Наредбата. Според тази юрисдикция понятието „продажба на стоки“ трябва да има самостоятелно значение по смисъла на Наредбата, което не изключва доставянето на софтуера като „стока“, поради това че не е на материален носител, или като „продажба“, поради това че собствеността върху свързаните с него права на интелектуална собственост обикновено не се прехвърля изцяло.

16.

Computer Associates обжалва това решение пред Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) (Апелативен съд на Англия и Уелс (гражданско отделение), Обединеното кралство).

17.

С решение от 19 март 2018 г. ( 6 ) Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) постановява, че софтуерът, доставен по електронен път, а не на материален носител, не представлява „стока“ по смисъла на член 2, параграф 1 от Наредбата. Според тази юрисдикция посоченият извод се подкрепя от съдебната практика, макар тя да има притеснения, че този подход може вече да е морално остарял с оглед на технологичния напредък, и следователно не разглежда въпроса дали издаването на лицензии за софтуера на клиентите на Computer Associates се квалифицира като „продажба“ по смисъла на тази разпоредба. Въз основа на това същата юрисдикция прави извод, че The Software Incubator не е търговски представител по смисъла на Наредбата, и отхвърля иска му за обезщетение съгласно Наредбата.

18.

С определение от 28 март 2019 г. Supreme Court of the United Kingdom (Върховен съд на Обединеното кралство) допуска The Software Incubator да обжалва решението на Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division).

19.

Запитващата юрисдикция посочва, че не е ясно дали определението за търговски представител, съдържащо се в член 1, параграф 2 от Директива 86/653, което е ограничено до „продажбата на стоки“, се прилага към разглежданото в главното производство положение.

20.

При тези обстоятелства Supreme Court of the United Kingdom (Върховен съд на Обединеното кралство) решава да спре главното производство и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

21.

Писмени становища пред Съда представят The Software Incubator, Computer Associates, германското правителство и Европейската комисия. The Software Incubator, Computer Associates и Комисията отговарят и на писмените въпроси, отправени до тях от Съда в приложение на член 62, параграф 1 от неговия процедурен правилник.

22.

Докато настоящото дело е висящо пред Съда, Обединеното кралство напусна Европейския съюз на 31 януари 2020 г. Съгласно член 86, параграф 2 от Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия ( 7 ) Съдът продължава да е компетентен да се произнася преюдициално по запитвания от съдилища и трибунали на Обединеното кралство, отправени преди края на преходния период, определен в член 126 от това споразумение, който по принцип изтича на 31 декември 2020 г. В допълнение, по силата на член 89, параграф 1 от това споразумение решението на Съда, независимо дали е постановено преди края на този преходен период или на бъдеща дата, има задължителна сила в своята цялост спрямо Обединеното кралство и на негова територия.

23.

Ето защо, като се има предвид, че настоящото преюдициално запитване е постъпило на 28 май 2019 г., последният остава компетентен да се произнесе по това запитване, а Supreme Court of the United Kingdom (Върховен съд на Обединеното кралство) е обвързан от предстоящото решение на Съда по настоящото производство.

24.

The Software Incubator счита, че на първия преюдициален въпрос трябва да бъде отговорено утвърдително. Според него понятието „стоки“, съдържащо се в член 1, параграф 2 от Директива 86/653, включва софтуера, независимо дали е доставен чрез материални или нематериални средства. То изтъква, че в текста на тази разпоредба няма разграничение между материални и нематериални стоки и че с оглед на нейния генезис намерението на законодателят на Съюза е да изключи от приложното поле на тази директива единствено „услугите“, но не и нематериалните стоки.

25.

The Software Incubator твърди, че понятието „стоки“ в други области на правото на Съюза не може да е от особена полза, тъй като зависи от контекста и целите на съответните разпоредби на правото на Съюза. То обаче подчертава, че компютърният софтуер се счита за „стоки“ в актове на Съюза, отнасящи се например до марките ( 8 ) и медицинските изделия ( 9 ), и че софтуерът попада в обхвата на понятието „стоки“ в практиката на Съда относно свободното движение на стоки ( 10 ), какъвто е случаят с електроенергията. Според него е без значение, че неотдавнашни актове на Съюза в областта на защитата на потребителите, включително Директива 2011/83 ( 11 ) и Директива 2019/770 ( 12 ), правят разграничение между договорите за продажба на стоки и договорите за предоставяне на цифрово съдържание като компютърен софтуер, тъй като това отразявало специфичните цели на тези директиви и във всеки случай Директива 2019/770 предвиждала една и съща защита за потребителите, независимо дали цифровото съдържание е предоставено на материален или на нематериален носител.

26.

The Software Incubator твърди, че становището му съответства на целите на Директива 86/653, тъй като търговският представител, който продава компютърен софтуер, доставян по електронен път, се нуждае от същата защита като този, който го продава на материален носител, и по същество това са едни и същи „[дейности] на посредници в търговията“, както е посочено в първото съображение от Директива 86/653. Доколкото компютърният софтуер може да функционира само в материална среда чрез зареждане на компютърен хардуер, според него е необосновано софтуерът да се класифицира като „стока“, ако се доставя на диск, но не и ако се изтегля. Подобно разграничение водело и до нарушаване на конкуренцията на вътрешния пазар, тъй като принципалът можел да избегне задълженията си по Директива 86/653, като доставя своите продукти в електронна форма. То твърди също, че тъй като ролята на търговския представител е да договаря сделки и начинът на доставяне на софтуера може да не бъде определен на етапа на преговорите, приложимостта на Директива 86/653 не бива да зависи от това какво ще реши да направи принципалът, след като търговският представител е изпълнил функциите си.

27.

The Software Incubator поддържа, че и отговорът на втория въпрос следва да е утвърдителен, тъй като понятието „продажба на стоки“, съдържащо се в член 1, параграф 2 от Директива 86/653, включва доставянето на софтуера съгласно неограничена във времето лицензия. То изтъква, че от определение от 10 февруари 2004 г., Mavrona ( 13 ) следва, че при тълкуването на тази разпоредба акцентът се поставя върху съдържанието на договорните отношения между търговския представител и принципала, извършваната от този представител дейност, както и неговите интереси и необходимостта от защита, като всички тези обстоятелства са едни и същи, независимо дали софтуерът се доставя чрез материални или нематериални средства по силата на договор за продажба или на неограничена във времето лицензия. То подчертава, че ограниченията за използването на софтуера, свързани с правата на интелектуална собственост, са без значение, тъй като те по същество не се различават от наложените от носителите на права на интелектуална собственост ограничения върху продукти, продавани по силата на договори за продажба. То изтъква също, че становището му се подкрепя от решение от 3 юли 2012 г., UsedSoft ( 14 ), в което Съдът квалифицира доставянето на компютърна програма по силата на неограничена във времето лицензия за „продажба“ в хипотеза, сходна на тази по настоящото дело, при която клиентът заплаща на Computer Associates такса и получава софтуера, който този клиент може да използва за неограничен период, без да заплаща допълнителни такси, но по отношение на чието използване съществуват ограничения поради правата на интелектуална собственост върху софтуера.

28.

Computer Associates поддържа, че на първия въпрос следва да се отговори отрицателно, тъй като доставяните по електронен път компютърни програми не представляват „стоки“ по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 86/653. Според него обичайното значение на понятието „стоки“, съдържащо се в тази разпоредба, се отнася само до материални и движими вещи, както това става ясно от текстовете на останалите езици ( 15 ), и следователно не се прилага за нематериални блага като доставяния чрез нематериални средства софтуер. То изтъква, че при приемането на Директива 86/653 интернет, компютърният софтуер и изтеглянията не са съществували в настоящата им форма, така че понятието „стока“ няма как да се е схващало като приложимо към нематериалните блага и оттогава то е останало непроменено. То изтъква също, че що се отнася до генезиса на Директива 86/653, законодателят на Съюза умишлено е ограничил приложното поле на тази директива до „стоките“ и не е възприел евентуалното приложение спрямо по-широка категория представители, включително такива по отношение на „продукти“.

29.

Computer Associates твърди, че действието и систематичното място на член 1, параграф 2 от Директива 86/653 подкрепят становището му, тъй като това е централната разпоредба, която определя приложното поле на тази директива. Въз основа на определение от 10 февруари 2004 г., Mavrona ( 16 ) то изтъква, че Съдът прилага текста, съдържащ се в член 1, параграф 2 от Директива 86/653, и че дори да е желателно да е налице допълнителна хармонизация, тя не може да бъде въведена със съдебно решение. То поддържа, че понятието „стоки“ в други области на правото на Съюза, включително свободното движение на стоки ( 17 ), митниците ( 18 ) и данъка върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“) ( 19 ), се отнася само до материални блага, както и че няма непременно връзка между понятието „стоки“ в Директива 86/653 и в системата за класификация при регистрацията на марки. То подчертава също, че от значение са скорошните актове на Съюза в областта на защитата на потребителите, включително директиви 2011/83 и 2019/770, както и Директива 2019/771 ( 20 ), особено защото те показвали, че когато законодателят на Съюза възнамерява акт на Съюза да се прилага спрямо компютърен софтуер, който не е на материален носител, какъвто е разглежданият, той посочва това изрично, а не чрез използване на понятието „стоки“.

30.

Според Computer Associates становището му съответства на целите на Директива 86/653, тъй като, видно от второто ѝ съображение, тя цели да се постигнат условията на единния пазар за „търговията със стоки“, и съгласно членове 1 и 2 от нея целта ѝ за хармонизиране по необходимост се свежда до тази „търговия със стоки“. То подчертава, че обстоятелството, че компютърният софтуер, доставен на материален носител, е „стока“ по смисъла на Директива 86/653, но не и когато се доставя чрез нематериални средства, не е необосновано особено защото това следва от приложното поле на тази директива и както показват директиви 2011/83, 2019/770 и 2019/771, отразява различията между стоките и цифровото съдържание.

31.

Computer Associates твърди, че при отрицателен отговор на първия въпрос няма да е необходимо да се разглежда вторият въпрос, а при условията на евентуалност, че понятието „продажба на стоки“ не включва издаването на лицензия, за да се използва копие от софтуера. То изтъква, че обичайното значение на израза „продажбата или покупката на стоки“, съдържащ се в член 1, параграф 2 от Директива 86/653, означава прехвърляне на правото на собственост или вещни права върху стоките от купувача на продавача, както е видно от текстовете на други езици ( 21 ). Според него обаче издаването на неограничена във времето лицензия при обстоятелствата по настоящото дело не включва прехвърляне на право на собственост или на вещни права върху софтуера. Всъщност сключените от Computer Associates с неговите клиенти споразумения изключвали подобно прехвърляне, тъй като върху софтуерът оставал собственост на Computer Associates и свързани с него субекти, като на клиентите не е прехвърляно никакво друго право на собственост. Следователно тази лицензия не била „продажба на стоки“ в класическия смисъл, а временно разрешение за използване на софтуера, което може да бъде прекратено в случай на нарушение или несъстоятелност. То също така твърди, че решение UsedSoft ( 22 ) не е от значение поради специфичната формулировка и контекста на разглежданото право на Съюза, което се потвърждава от скорошната съдебна практика ( 23 ). Във всеки случай констатацията в това решение, че „продажба“ означава прехвърляне на право на собственост, опровергавала тълкуването на понятието „продажба на стоки“ в Директива 86/653 като приложимо по отношение на издаването на лицензия за използване на софтуера.

32.

Според германското правителство на двата въпроса следва да се отговори заедно в смисъл, че когато на клиент на даден принципал се доставя неограничена във времето лицензия за използване на копие от софтуер само по електронен път, а не на материален носител за съхранение на данни, е налице „продажба на стоки“ по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 86/653. То подчертава, че текстът на член 1, параграф 2 от Директива 86/653 на немски език не допуска ограничаване на приложното поле на тази директива само до материални предмети, тъй като обичайното значение на съществителното име „Ware“ (стока) обхваща и нематериални блага.

33.

Германското правителство поддържа, че Съдът не трябва да се основава на разграничението в първичното право на Съюза в областта на свободното движение на стоки и услуги, тъй като Директива 86/653 има за предмет хармонизирането на дейността на търговските представители, така че приложното ѝ поле трябва да се определя функционално в този контекст, поради което следва да се възприеме възможно най-благоприятното за търговския представител тълкуване. То подчертава, че стеснителното тълкуване на понятието „продажба на стоки“, съдържащо се в член 1, параграф 2 от Директива 86/653, като обхващащо само материалните стоки, застрашава постигането на преследваната от тази директива цел за защита на търговските представители, тъй като значителна част от традиционната сфера на дейност на търговските представители в Германия вече не би попадала в приложното поле на тази директива.

34.

Според германското правителство такова стеснително тълкуване води до несправедливи резултати, тъй като търговският представител, който търгува със стока в материална форма, ще се ползва от защитата на Директива 86/653, но няма да се ползва от нея, ако търгува със същата стока в цифрова форма. Това също така позволявало на принципала да избегне императивните разпоредби на тази директива, избирайки договореност, в която предметът на сделката не е материален предмет. То счита, че макар разпространението на компютърен софтуер да не е можело да бъде предвидено при изготвянето на Директива 86/653, намерението на законодателя на Съюза не е да постави защитата на търговските представители в зависимост от случайността на технологичното развитие.

35.

Комисията счита, че на двата въпроса следва да се отговори заедно в смисъл, че член 1, параграф 2 от Директива 86/653 включва доставянето на копие от компютърен софтуер на клиентите на даден принципал по електронен път, а не на материален носител. Тя твърди, че понятието „продажба на стоки“, съдържащо се в Директива 86/653, е самостоятелно понятие на правото на Съюза и трябва да се тълкува динамично, като се вземе предвид технологичното развитие. Тя предлага също така въпросите да се разгледат в обратна последователност.

36.

Комисията твърди, че решение UsedSoft ( 24 ) потвърждава констатацията, че издаването на неограничена във времето лицензия за използване на софтуера попада в обхвата на понятието „продажба“ по смисъла на Директива 86/653. По подобие на това решение, в настоящия случай клиентът придобивал постоянно действащо право на ползване на софтуера срещу плащане на такса, като за естеството на сделката нямало значение дали софтуерът е предоставен на разположение чрез изтегляне или на материален носител, както се посочвало пак в последващата съдебна практика ( 25 ).

37.

Комисията счита, че що се отнася до понятието „стоки“, съдебната практика в други области на правото на Съюза не е определяща, тъй като тя зависи от приложимото законодателство и от конкретните обстоятелства. Според нея компютърен софтуер, който се разпространява в нематериална форма, попада в обхвата на понятието „стоки“ sensu lato по смисъла на Директива 86/653 и не е имало намерение той да бъде изключен от приложното поле на тази директива, когато в процеса на приемането ѝ тя е изменена, за да се изключат „услугите“. Тя подчертава, че както показват директиви 2011/83 и 2019/770, в своето развитие правото на Съюза е преодоляло традиционния акцент върху материалните стоки и дихотомията между стоки и услуги във връзка с компютърния софтуер. Според Комисията възприемането на подход на разширително тълкуване е в съответствие с преследваната от Директива 86/653 цел за защита на търговските представители. Всъщност щяло да е в разрез с тази цел един и същ търговски представител, работещ за един и същ принципал при еднакви условия, да бъде лишен от защита само поради технологичното развитие или предпочитанието на клиента за начина, по който той желае да бъде доставен компютърният софтуер. Тя твърди също, че по аналогия с решение UsedSoft ( 26 ) полезният ефект на Директива 86/653 би бил застрашен, ако принципалът може да избегне задълженията си по тази директива, доставяйки продуктите си по електронен път, още повече че тази форма на предлагане на пазара е широко използвана за компютърния софтуер.

38.

С двата си въпроса запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да установи, от една страна, дали компютърен софтуер като разглеждания, който се доставя на клиентите на принципала по електронен път, а не на материален носител, представлява „стока“ и от друга, дали доставянето на такъв софтуер съгласно неограничена във времето лицензия, която дава на клиентите право на безсрочно използване на копие от този софтуер срещу заплащане на такса, представлява „продажба“ за целите на определението на понятието за търговски представител, съдържащо се в член 1, параграф 2 от Директива 86/653.

39.

Тези два въпроса произтичат от факта, че както е видно от становищата на The Software Incubator, Computer Associates и Комисията, обичайно съгласно правото на Обединеното кралство и на други места понятието „стока“ е ограничено до материални и движими вещи, т.е. до вещи, които по принцип могат да бъдат физически докоснати и преместени, а понятието „продажба“ е свързано с прехвърляне на собствеността, което предполага придобиване на продаваната вещ и на правото на разпореждане с нея, по този начин пресичайки се със свързаните понятия за собственост и владение. За тези понятия обаче е предизвикателство компютърният софтуер ( 27 ), който обозначава общо набор от компютърни програми, позволяващи на компютъра да функционира и да изпълнява задачи ( 28 ). Това е така особено в днешно време, когато — както показва настоящото дело —компютърният софтуер обикновено се доставя чрез изтегляне, а не на материален носител като CD или DVD и това се извършва едновременно с издаването на лицензия, обикновено неограничена във времето, за да се контролира използването му. Ето защо правната квалификация на компютърния софтуер предизвиква значителни спорове в Съюза и в други юрисдикции в най-различен контекст ( 29 ), като например обсъжданите по-долу актове на Съюза в областта на защитата на потребителите ( 30 ).

40.

Не може да се отрече, че понятията „продажба“ и „стоки“ могат да се тълкуват по различен начин в националното право и в правото на Съюза. По-конкретно те са ключови понятия в националното частно право и в много области на първичното и вторичното право на Съюза. С оглед на това настоящото дело е повод Съдът да тълкува тези понятия в особения контекст на Директива 86/653, и по-специално в светлината на основните характеристики на търговския представител по смисъла на член 1, параграф 2 от тази директива.

41.

В тази насока следва да се отбележи, че поставените по настоящото дело въпроси досега не са разглеждани от Съда ( 31 ). За да им се даде отговор, първо е нужно да се изложат някои предварителни бележки за Директива 86/653 и определението за търговски представител, както и за решение от 3 юли 2012 г., UsedSoft ( 32 ) (раздел A). След това ще разгледам тълкуването на понятието „стоки“, съдържащо се в член 1, параграф 2 от Директива 86/653, както е посочено в първия преюдициален въпрос (раздел Б). Накрая ще се спра на тълкуването на понятието „продажба“, съдържащо се в тази разпоредба, както се поставя в рамките на втория въпрос (раздел В) ( 33 ).

42.

Въз основа на този анализ стигам до извода, че доставянето по електронен път на компютърен софтуер като разглеждания, заедно с неограничена във времето лицензия, представлява „продажба“ на „стоки“ по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 86/653 и че следователно тази директива е приложима в случая по главното производство.

43.

Следва да се има предвид, че Директива 86/653 е ключов правен акт, уреждащ търговското представителство в Съюза ( 34 ). Съдът е постановил, че както става ясно от второ и трето съображение на посочената директива, тя цели да защити търговските представители в отношенията им с техните принципали, да повиши сигурността на търговските сделки и да улесни търговията със стоки между държавите членки, като сближи правните системи на последните в областта на търговското представителство ( 35 ). За тази цел Директива 86/653 установява хармонизирани правила относно правата и задълженията на търговските представители и техните принципали, възнагражденията на търговските агенти и сключването и прекратяването на договори за търговско представителство, включително по-специално фиксираното обезщетение или обезщетението за вреди, дължимо на търговските представители в случай на прекратяване на договора, което е императивно ( 36 ).

44.

Член 1, параграф 2 от Директива 86/653 е вратата към предоставената от тази директива закрила на търговските представители, тъй като, за да попадне в приложното поле на тази директива, съответното лице трябва да отговаря на условията, посочени в този член, на определението на понятието „търговски представител“. Както Съдът постановява, член 1, параграф 2 от Директива 86/653 определя три условия като необходими и достатъчни, за да може дадено лице да бъде квалифицирано като „търговски представител“ съгласно тази директива: първо, това лице трябва да има качеството на самостоятелно зает посредник; второ, то трябва да се намира в трайни договорни отношения с принципала; трето, трябва да упражнява дейност, състояща се в договаряне на продажбата или покупката на стоки за принципала или в договаряне и сключване на такива сделки от името и за сметка на последния ( 37 ), което именно е предмет на разглеждане по настоящото дело.

45.

По отношение на това трето условие Съдът тълкува член 1, параграф 2 от Директива 86/653 по-специално като изключва търговските представители, които извършват продажба или покупка на услуги, а не на стоки ( 38 ). И все пак до момента Съдът не е имал повод да изясни понятията „продажба“ и „стоки“ съгласно тази разпоредба. Това може да се обясни отчасти с факта, че има няколко дела, отнасящи се до национално законодателство, което съдържа широко определение на понятието „търговски представител“ ( 39 ), като така прави излишно задълбоченото разглеждане на този въпрос ( 40 ).

46.

Следва да се отбележи също, че решение от 3 юли 2012 г., UsedSoft ( 41 ) е релевантно за настоящото дело, макар да е в различен контекст. То е постановено по преюдициално запитване, отправено от германска юрисдикция относно тълкуването на член 4, параграф 2 и член 5, параграф 1 от Директива 2009/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година относно правната закрила на компютърните програми ( 42 ). Един от основните въпроси по това дело е дали предоставянето на копие от компютърна програма чрез изтегляне съгласно неограничена във времето лицензия представлява „първа продажба или друго прехвърляне на собственост“, което изчерпва правото на разпространение на това копие съгласно член 4, параграф 2 от Директива 2009/24 ( 43 ).

47.

В това решение Съдът приема, че понятието „продажба“ в тази разпоредба трябва да се разглежда като самостоятелно понятие на правото на Съюза и че съгласно общоприетото разбиране означава споразумението, с което дадено лице отстъпва на друго лице срещу заплащане на цена своето право на собственост върху материална или нематериална вещ, която му принадлежи ( 44 ). Въз основа на това Съдът постановява, че предоставянето на копие от компютърна програма, придружено от издаването на неограничена във времето лицензия, предполага прехвърляне на правото на собственост върху това копие и следователно „продажба“ съгласно член 4, параграф 2 от Директива 92/4 2009/24 ( 45 ). Стигайки до това заключение, той установява, че е без значение дали копието от компютърната програма е било предоставено на клиента посредством изтегляне или посредством материален носител ( 46 ). Той посочва също, че ако не се тълкува разширително понятието „продажба“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2009/24 като обхващащо всички форми на предлагане на пазара на дадена стока, характеризиращи се с предоставянето на право на безсрочно използване на копие от компютърна програма срещу заплащането на цена, която позволява на носителя на авторското право да получи възнаграждение, съответстващо на икономическата стойност на копието от произведението, на което е собственик, то полезният ефект на тази разпоредба би бил осуетен, след като ще е достатъчно доставчиците да квалифицират договора като „лиценз“, а не като „продажба“, за да заобиколят правилото за изчерпване на правото на разпространение и да го лишат от неговия обхват ( 47 ).

48.

По-нататък Съдът приема, че предвиденото в член 4, параграф 2 от Директива 2009/24 изчерпване на правото на разпространение се отнася както за материалните, така и нематериалните копия на дадена компютърна програма ( 48 ). По-специално той отбелязва, че текстът на тази разпоредба не прави разграничение в това отношение ( 49 ). Той добавя също, че от икономическа гледна точка продажбата на дадена компютърна програма върху материален носител и посредством изтегляне по интернет си приличат, тъй като начинът на предоставяне онлайн е функционално равнозначен на предоставянето чрез материален носител. Така тълкуването на член 4, параграф 2 от Директива 2009/24 в светлината на принципа на равно третиране дава основание тези методи да се третират еднакво ( 50 ).

49.

Подходът на Съда в решение UsedSoft е възприет и в последващата съдебна практика ( 51 ). Видно от решение от 19 декември 2019 г., Nederlands Uitgeversverbond и Groep Algemene Uitgevers ( 52 ), фактът, че Съдът разграничава своите констатации в решение UsedSoft от обстоятелствата при други казуси, подчертава специфичното естество на компютърните програми особено що се отнася до приравняването на материалните и нематериалните форми на доставка, в сравнение с други цифрови продукти.

50.

Следователно от решение UsedSoft е видно, че от функционална и икономическа гледна точка доставянето на компютърен софтуер по електронен път заедно с неограничена във времето лицензия може да бъде предмет на „продажба“ и че начините на предоставяне чрез материален и нематериален носител пораждат сходни последици. Ето защо това решение подкрепя становището, че доставянето на софтуера при обстоятелствата по настоящото дело представлява „продажба“ на „стока“ по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 86/653. Ще се върна на това решение по-късно в анализа си (вж. т. 74, 85 и 87 от настоящото заключение).

51.

Както бе споменато в точка 38 от настоящото заключение, първият поставен на Съда въпрос е дали компютърен софтуер като разглеждания, доставен по електронен път, представлява „стока“ по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 86/653.

52.

Според доводите на Computer Associates само материалните блага попадат в обхвата на понятието „стоки“ по член 1, параграф 2 от Директива 86/653, като по този начин се изключва доставяният чрез нематериални средства компютърен софтуер като разглеждания. The Software Incubator, германското правителство и Комисията не са съгласни.

53.

Както личи от точка 4 от настоящото заключение, член 1, параграф 2 от Директива 86/653 не препраща към националното право. Ето защо съгласно постоянната съдебна практика ( 53 ) понятията, съдържащи се в тази разпоредба, и по-специално понятието „стоки“, трябва да се тълкуват самостоятелно и еднакво в целия Съюз независимо от националното законодателство ( 54 ). Това тълкуване трябва да вземе предвид текста на тази разпоредба, нейния контекст и целите, преследвани от уредбата, от която тя е част ( 55 ). Нейният генезис също може да разкрие обстоятелства, които са релевантни за тълкуването ѝ ( 56 ).

54.

Оттук стигам до извода, че компютърен софтуер като разглеждания в настоящото дело, доставен по електронен път, попада в обхвата на понятието „стоки“ по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 86/653. Съображенията, поради които стигам до този извод, са следните.

55.

Що се отнася до текста на Директива 86/653, понятието „стоки“ се използва не само в член 1, параграф 2 от тази директива, но и в член 4, параграф 2, буква а), член 6, параграф 1 и член 20, параграф 2, буква б) от нея. Нито една от тези разпоредби обаче не уточнява смисъла или обхвата на това понятие. По отношение на доводите на Computer Associates формулировките, използвани в текста на член 1, параграф 2 от Директива 86/653 на други езици, изглежда, не водят до извод, че тази разпоредба трябва да се тълкува като обхващаща само материални блага ( 57 ). Например според германското правителство текстът на немски език подкрепя тълкуване на понятието „стоки“ като обхващащо и нематериални блага (вж. т. 32 от настоящото заключение). Освен това в текстовете на тези езици, изглежда, не се посочва, че понятието „стоки“ непременно се ограничава само до материални блага.

56.

В тази насока следва да се отбележи, че обстоятелствата по настоящото дело се различават от тези, по които е постановено определение от 10 февруари 2004 г., Mavrona ( 58 ). В това определение Съдът отхвърля възможността в обхвата на Директива 86/653 да бъдат включени и комисионерите, които действат за сметка на принципала, но от свое име, тъй като по-специално това противоречи на изричния текст на член 1, параграф 2 от Директива 86/653. За разлика от това в настоящото дело става дума не за надхвърляне на обхвата на хармонизация, определен в член 1, параграф 2 от Директива 86/653, а Съдът да тълкува съдържащите се в тази разпоредба понятия като „стоки“, когато в самия текст не е дадено никакво ясно значение.

57.

Ето защо текстът на член 1, параграф 2 от Директива 86/653 не дава еднозначен отговор дали доставен по електронен път компютърен софтуер като разглеждания представлява „стока“ по смисъла на тази разпоредба. Тази разпоредба обаче не прави разграничение според това дали въпросните стоки са материални или не. Следователно тя допуска разширително тълкуване на понятието „стоки“, обхващащо всички тези материални и нематериални блага, които могат да бъдат предмет на търговски сделки.

58.

Генезисът на Директива 86/653 подкрепя такова тълкуване. В предложението на Комисията ( 59 ), в разпоредбата, която съдържа определението за търговски представители, се говори за „неограничен брой търговски сделки“, като така обхваща както стоки, така и услуги ( 60 ). Липсва конкретно указание за значението на понятието „стоки“ за разлика от друга разпоредба в това предложение, в която се говори за „движими вещи и друго имущество“ във връзка с правото на обезпечение на търговския представител върху имуществото на принципала при прекратяване на договора за търговско представителство ( 61 ). Тези разпоредби се запазват с някои допълнения в измененото предложение на Комисията ( 62 ), след първото четене в Европейския парламент ( 63 ) и становището на Европейския икономически и социален комитет ( 64 ).

59.

На първото заседание на Съвета за разглеждане на измененото предложение ( 65 ) обаче датската делегация посочва, че това предложение „трябва да се ограничи до търговски сделки, обхващащи продажбата на стоки“, което е подкрепено от ирландската делегация и делегацията на Обединеното кралство. Това е отразено в коментарите на тези делегации относно определението на понятието за търговски представител, според които те искат понятието „търговски сделки“ да бъде определено като „договори за продажбата на стоки“ ( 66 ).

60.

Поради това Комисията издава работен документ относно обхвата на предложението за директива ( 67 ), който изразява нейното виждане относно някои начини за ограничаване на този обхват. По-специално тя отбелязва, че могат да бъдат изключени услугите, тъй като има малко видове услуги, спрямо които би се прилагала предложената директива. Според нея обаче е важно да се обхванат търговските представители, осъществяващи дейност в сектори със специално значение от икономическа гледна точка, а именно покупката и продажбата на стоки. Тя посочва, че тъй като някои видове стоки като суровините и селскостопанските продукти рядко се купуват или продават от търговски представители, предложената директива следователно може да се прилага само за представители, които купуват или продават промишлени продукти, а не за услуги или суровини.

61.

На следващото си заседание ( 68 ) Съветът, като взема предвид този работен документ, изразява предпочитание към решението, в което предложението за директива „обхваща поне дейностите, свързани с продажбата и покупката на стоки“. В това отношение, макар няколко делегации да одобряват подход, изключващ от приложното поле услугите, датската делегация, ирландската делегация и делегацията на Обединеното кралство изразяват резерви относно всяко решение, чиято цел е да регулира нещо повече от продажбата на стоки. Така съгласно протокола от това заседание: „Тъй като не бе възможно да се разреши нито този въпрос, нито въпросът дали Директивата трябва да обхваща стоки, продукти или материални вещи, работната теза, приета от работната група за обсъжданията ѝ, е, че Директивата ще се прилага по отношение на търговски представители, които извършват продажба или покупка на стоки“ ( 69 ). Това е залегнало в определението на понятието за търговски представител, което се отнася до продажбата или покупката на стоки ( 70 ).

62.

Този подход е запазен в приетия текст на Директива 86/653 ( 71 ). Проектът за разпоредба относно правото на търговските представители на обезпечение върху „движимите вещи и друго имущество“ на принципала е изменен и впоследствие заличен в процеса на вземане на решение ( 72 ).

63.

Следователно от постигнатото съгласие за използване на понятието „стоки“ вместо „продукти“, „материални вещи“ или „движими вещи“ може да се направи извод, че това понятие има за цел да обхване в широк смисъл предмета на сделките, които представляват основните дейности на търговските представители ( 73 ), и че обхватът на това понятие не е непременно сведен до материални и движими блага. Това тълкуване е в съответствие и с историческия контекст при приемането на Директива 86/653, когато е изготвена международна конвенция за представителството при международната продажба на стоки ( 74 ), която се ограничава до продажбата на стоки в съответствие с основните дейности на търговските представители в международната търговия по това време ( 75 ). Противно на твърдението на Computer Associates, от гореспоменатите документи има индиции, че евентуалното приложение на тази директива към „продукти“ може да не е имало за цел да бъде по-широко от понятието „стоки“, а по-скоро и особено в светлината на използването на понятието „промишлени продукти“ — да обозначи конкретни видове стоки в търговията, които са били важна част от дейността на търговските представители.

64.

Контекстът на член 1, параграф 2 от Директива 86/653 също подкрепя тезата, че понятието „стоки“, съдържащо се в тази разпоредба, може да се тълкува като обхващащо материални и нематериални блага. По-специално това тълкуване не лишава търговския представител от изпълнението на неговите основни задачи съгласно Директива 86/653, които, както следва от членове 3, 4 и 17 от нея, са да привлича нови клиенти за принципала и да увеличава обема на търговията със съществуващите клиенти ( 76 ).

65.

Това тълкуване не е пречка и за действието на другите разпоредби на Директива 86/653, в които е споменава понятието „стоки“. В този аспект описанието на стоките, които принципалът следва да достави съгласно член 4, параграф 2, буква а) от Директива 86/653, подходящото възнаграждение на търговския представител съобразно това, което обичайно се заплаща за представителство за въпросните стоки съгласно член 6, параграф 1 от Директивата, и изискването, че — за да бъде валидна — клаузата за забрана на конкурентна дейност, наложена на търговския представител, трябва да се отнася до видовете стоки, обхванати от договора за представителство, съгласно член 20, параграф 2, буква б) от Директивата, ще се прилагат независимо дали стоките са материални или нематериални.

66.

Настоящият случай е именно такъв. Както бе посочено в точка 9 от настоящото заключение, в договора софтуерът се разглежда като стокоподобен „продукт“, който The Software Incubator е ангажиран да рекламира, предлага на пазара и продава. Освен това съгласно този договор: i) The Software Incubator е длъжен да влага значително време и усилия за развитието на продажбите и на клиентелата на Computer Associates по отношение на софтуера; ii) размерът на комисионата на The Software Incubator се изчислява въз основа на продажбите на софтуера; и iii) е налице клауза за забрана на конкурентна дейност, която забранява на The Software Incubator да извършва конкурентна дейност със софтуера. Въз основа на това следва да се отбележи, че доставянето на софтуера чрез нематериални средства не е попречило на The Software Incubator или Computer Associates да изпълнят възложените им със споразумението отговорности.

67.

Противно на поддържаното от Computer Associates, макар член 1, параграф 2 от Директива 86/653 да е основна разпоредба за очертаване на обхвата на тази директива, оттук не следва, че понятието „стоки“ трябва да се разбира в смисъл, че се отнася единствено до материални блага. Въз основа на практиката на Съда (вж. т. 44 от настоящото заключение) определението на понятието за търговски представител в тази разпоредба е приобщаващо, в смисъл че всички лица, които отговарят на залегналите в тази разпоредба условия, се считат за търговски представители, стига да не попадат в обхвата на изключенията по член 1, параграф 3 и член 2, параграф 1 от тази директива. Тези изключения се отнасят общо до заемането на определени длъжности и дейностите на някои категории лица, а не до вида на предлаганите за продажба стоки ( 77 ).

68.

Освен това анализът ми не се опровергава от тълкуването на понятието „стоки“ в други области от правото на Съюза. По-специално в контекста на актовете на Съюза в областта на митниците ( 78 ) и ДДС ( 79 ), където понятието „стоки“ се свежда единствено до „материална вещ“, доставеният чрез нематериални средства софтуер не се счита за „стоки“, докато в контекста на актовете на Съюза в областта на марките ( 80 ) и медицинските изделия ( 81 ) компютърният софтуер се квалифицира като вид „стоки“. Тези примери се различават от хипотезата по настоящото дело, в която обхватът на понятието „стоки“, съдържащо се в Директива 86/653, не е изрично ограничен само до материалните блага и компютърният софтуер не е уреден.

69.

По същия начин, в контекста на свободното движение на стоки Съдът последователно определя понятието „стоки“ в широк смисъл като „продукти, които са оценими в пари и които като такива могат да бъдат предмет на търговски сделки“ ( 82 ). Така например електронните игри, включително компютърните игри ( 83 ), и електроенергията ( 84 ) попадат в обхвата на това определение, независимо че са нематериални. Като се има предвид, че както следва от обстоятелствата по настоящото дело, софтуерът е продукт, който е оценен в пари и е предмет на търговски сделки, той, изглежда, попада точно в обхвата на това определение. Според мен, противно на твърдението на Computer Associates, постановеното от Съда в решение Sacchi ( 85 ), че преносът на телевизионен сигнал представлява услуга, докато продуктите, използвани за разпространение на телевизионен сигнал, представляват стоки, и в решение Jägerskiöld ( 86 ), че правата за риболов и разрешенията за риболов представляват услуги, а не стоки, е свързано с конкретните обстоятелства по тези дела и не сочи общо ограничаване на понятието „стоки“ в този контекст като включващо само материални блага.

70.

Според мен директиви 2011/83, 2019/770 и 2019/771 също не подкрепят тълкуване на понятието „стоки“, съдържащо се в член 1, параграф 2 от Директива 86/653, което се свежда само до материалните блага. Накратко, тези директиви са ключови правни актове в правото на Съюза относно потребителските договори ( 87 ). Директива 2011/83 обхваща потребителските договори за предоставяне на цифрово съдържание, независимо от начина на предаване, и докато цифровото съдържание, доставено на материален носител, се класифицира като „стока“, цифровото съдържание, доставено на нематериален носител, не се счита нито за договор за продажба, нито за договор за услуга, а за него са предвидени конкретни правила ( 88 ). Така тази директива не разрешава въпроса за класификацията на това цифрово съдържание ( 89 ), а установява sui generis категория за него наред с категорията за „стоки“, които са определени като „движими материални вещи“ ( 90 ).

71.

Директиви 2019/770 и 2019/771 следват сходни подходи. Директива 2019/770 се прилага за потребителските договори за предоставяне на цифрово съдържание или цифрови услуги независимо от използвания за предоставянето носител — материален или нематериален, като дори обхваща и самия материален носител, когато той се използва изключително като носител на цифровото съдържание ( 91 ). И все пак тя оставя въпроса за правното естество на тези договори да се урежда от националното право ( 92 ). Като допълнение Директива 2019/770 определя хармонизирани правила за потребителските договори за продажба на стоки, които включват „стоки с цифрови елементи“, означаващи „движими материални блага“, които включват или са взаимосвързани с цифрово съдържание или цифрова услуга, за да изпълняват своите функции ( 93 ). Така тази директива ограничава понятието „стоки“ до „движими материални блага“, като същевременно добавя особени правила за цифровите стоки.

72.

С оглед на това следва по-специално да се отбележи, че тези три директиви са израз на намерението на законодателя на Съюза да въведе специални правила, които да впишат цифровото съдържание, включително компютърния софтуер, в контекста на потребителските договори, без да се засяга традиционното понятие за стоки, което за разлика от Директива 86/653 е изрично свързано с материални блага. Освен това Директива 2019/770 приравнява материалните и нематериалните начини за предоставяне на цифрово съдържание, което подкрепя тълкуването на понятието „стоки“ в Директива 86/653 като обхващащо и двата начина.

73.

Накрая, споделям мнението на The Software Incubator, германското правителство и Комисията, че тълкуването на понятието „стоки“ като обхващащо както материални, така и нематериални блага е съгласувано с целите на Директива 86/653. По-специално следва да се подчертае, че свеждането на понятието „стоки“ само до материални блага би довело до лишаването от защита на търговските представители, които договарят продажбата на същото благо, доставено в нематериална форма. Това би ограничило обхвата на защитата, предоставена на търговските представители в отношенията им с техните принципали по силата на Директива 86/653, която е една от целите на тази директива (вж. т. 43 от настоящото заключение).

74.

В тази насока, както бе посочено в точки 46—50 от настоящото заключение, в решение UsedSoft Съдът е признал, че доставянето на компютърна програма чрез материален носител е функционално равнозначно на доставянето чрез изтегляне. Ето защо от това решение следва, че тълкуване на понятието „стоки“, съдържащо се в член 1, параграф 2 от Директива 86/653, в смисъл, че обхваща материални и нематериални блага, гарантира, че търговските представители, които договарят продажбата на компютърен софтуер, ще получат еднаква защита независимо от начина на доставяне.

75.

Обратно, тълкуване на понятието „стоки“, съдържащо се в член 1, параграф 2 от Директива 86/653, в смисъл, че обхваща само материални блага, би позволило на принципала да заобиколи императивните разпоредби на Директива 86/653, включително тези относно фиксираното обезщетение или обезщетението за вреди, дължимо на търговските представители при прекратяване на договора за представителство (вж. т. 43 от настоящото заключение), просто като направи уговорка за извършване на доставката на стоката чрез нематериални средства. Това би застрашило постигането на преследваните с тази директива цели за защита на търговските представители и за засилване на сигурността на търговските сделки. Всъщност, както подчертават The Software Incubator и Комисията, търговският представител не бива да бъде лишен от защита по посочената директива поради евентуално решение на принципала или на клиент за начина на доставка, което може да е взето след като търговският представител е изпълнил задачата си да договори продажбата на стоките.

76.

Освен това, противно на поддържаното от Computer Associates, нищо не води до извод, че използваният израз „търговията със стоки“ в третото съображение от Директива 86/653 във връзка с членове 1 и 2 от нея подкрепя тълкуване на понятието „стоки“ в смисъл, че то обхваща само материални блага. Този израз е във връзка с целта на Директива 86/653 за хармонизиране на правилата на държавите членки относно търговското представителство с цел създаването на единен пазар и не се отнася до значението на понятието „стоки“, съдържащо се в член 1, параграф 2 от тази директива. За това свидетелства фактът, че подобен израз със същата формулировка присъства в предложението на Комисията за Директива 86/653, което съдържа по-широко определение на понятието „търговски представител“, обхващащо и стоки, и услуги (вж. т. 58 от настоящото заключение) ( 94 ).

77.

Освен това следва да се има предвид необходимостта от динамично или еволюиращо тълкуване на член 1, параграф 2 от Директива 86/653, което отчита технологичното развитие в съответствие с постигането на целите на тази директива ( 95 ). В това отношение, макар продажбата на компютърен софтуер чрез изтегляне да не е била предвидима при приемането на Директива 86/653, в днешно време тя е широко разпространена. При тези обстоятелства според мен непризнаването на подобно технологично развитие би могло да попречи на полезния ефект на правилата относно търговските представители, предвидени в Директива 86/653.

78.

Ето защо стигам до извода, че компютърен софтуер като разглеждания, който се доставя на клиентите на принципала по електронен път, попада в обхвата на понятието „стоки“ по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 86/653.

79.

Както бе изтъкнато в точка 38 от настоящото заключение, вторият поставен на Съда въпрос е дали доставянето на клиентите на даден принципал на копие от компютърен софтуер съгласно неограничена във времето лицензия като разглежданата представлява „продажба“ по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 86/653.

80.

Както е видно от акта за преюдициално запитване и предоставената на Съда информация, при обстоятелствата по настоящото дело лицензията, издавана от Computer Associates на неговите клиенти, дава на последните право на безсрочно използване на копие от софтуера срещу заплащането на такса, съответстваща на икономическата стойност на това копие (вж. т. 11 и 12 от настоящото заключение).

81.

Според доводите на Computer Associates такава лицензия не може да се квалифицира като „продажба“, тъй като не включва прехвърляне на собствеността върху софтуера. The Software Incubator, германското правителство и Комисията застъпват различно становище.

82.

Както бе посочено в точка 53 от настоящото заключение, текстът на член 1, параграф 2 от Директива 86/653, включително понятието „продажба“, не препраща към националното право. Ето защо това понятие трябва да се разглежда като самостоятелно понятие на правото на Съюза, което трябва да се тълкува еднакво в целия Съюз независимо от националните законодателства, въз основа главно на текста, контекста и целите на Директива 86/653.

83.

Въз основа на това стигам до извода, че доставянето на клиентите на даден принципал на компютърен софтуер съгласно неограничена във времето лицензия като разглежданата, която дава на клиента право на безсрочно използване на копие от софтуера срещу заплащането на такса, съответстваща на икономическата стойност на това копие, попада в обхвата на понятието „продажба“ по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 86/653. Заключението ми се основава на следните съображения.

84.

Що се отнася до текста на член 1, параграф 2 от Директива 86/653, тази разпоредба не дава никаква насока как следва да се разбира понятието „продажба“. По отношение на доводите на Computer Associates изразите, използвани в текста на член 1, параграф 2 от Директива 86/653 на различните езици, изглежда, не сочат, че понятието „продажба“ трябва непременно да се разбира по определен начин ( 96 ).

85.

Следва обаче да се отбележи, че използването на понятието „продажба“ в тази разпоредба без никакво ограничение допуска тълкуване, което обхваща всички такива сделки, включващи прехвърляне на собствеността върху стоки. В този аспект, както бе посочено в точки 46—50 от настоящото заключение, в решение UsedSoft Съдът възприема разширително тълкуване на понятието „продажба“, което обхваща всички форми на предлагане на пазара на дадена стока, характеризиращи се с предоставянето на право на безсрочно използване на копие от компютърна програма срещу заплащането на цена, съответстваща на икономическата стойност на това копие. Не виждам защо подходът на Съда в това решение да не бъде приложен към настоящия случай. Действително струва ми се, че контекстът и целите на Директива 86/653 изискват разширително тълкуване на понятието „продажба“ в този смисъл.

86.

Досежно контекста на Директива 86/653 следва да се отбележи, че това тълкуване е в съответствие с основните задачи на търговския представител, които, както бе посочено в точка 64 от настоящото заключение и както е видно от членове 3, 4 и 17 от същата директива, са да привлича нови клиенти за принципала и да увеличава обема на търговията със съществуващите клиенти. Това е видно от споразумението по настоящото дело, в което „продажбата“ на софтуера се споменава във връзка със задачите, които The Software Incubator трябва да изпълнява, както бе посочено по-горе (вж. т. 66 от настоящото заключение).

87.

Това тълкуване е в съответствие и с целите на Директива 86/653. По-специално, в светлината на решение UsedSoft следва да се приеме, че разширителното тълкуване на понятието „продажба“, съдържащо се в член 1, параграф 2 от Директива 86/653, е в съответствие с преследваната от тази директива цел да защити търговските представители в отношенията им с техните принципали (вж. т. 43 от настоящото заключение). Всякакво друго решение би застрашило постигането на тази цел, позволявайки на принципала да се отклони от императивните разпоредби на Директива 86/653, като просто нарече договора със своя клиент „лицензия“, а не „продажба“. Освен това то би могло да лиши голям брой търговски представители от защитата, предлагана с Директива 86/653, тъй като компютърният софтуер обикновено се предлага на пазара чрез лицензии.

88.

Следва да се добави, че макар от генезиса на член 1, параграф 2 от Директива 86/653 да могат да се изведат някои минимални насоки за значението на понятието „продажба“, предвид контекста на търговията по онова време (вж. т. 58—63 от настоящото заключение), понятието „продажба“, съдържащо се в тази разпоредба, цели да обхване първостепенните дейности на търговските представители, а не да изключи прилагането на Директива 86/653 към бъдещото технологично развитие, което засяга тези дейности.

89.

Ето защо стигам до извода, че доставянето на клиентите на даден принципал на копие от компютърен софтуер съгласно неограничена във времето лицензия като разглежданата, която дава на клиента право на безсрочно използване на копие от софтуера срещу заплащането на такса, съответстваща на икономическата стойност на това копие, попада в обхвата на понятието „продажба“ по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 86/653.

90.

Предвид гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Supreme Court of the United Kingdom (Върховен съд на Обединеното кралство) преюдициални въпроси по следния начин: