1.

Съвременното бежанско право по същество се основава на Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. ( 2 ). Член 1, раздел А, точка 2 от тази конвенция предвижда, че терминът „бежанец“ се прилага за всяко лице, което:

„[…] при основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения, се намира извън страната, чийто гражданин то е, и не може да се ползва от закрилата на тази страна, или не желае да се ползва от такава закрила поради тези опасения; или, бидейки без гражданство и намирайки се извън страната на своето предишно обичайно местоживеене […], не може да се завърне или, поради такива опасения, не желае да се завърне в нея […]“.

2.

В контекста на уместните въпроси, които запитващата юрисдикция поставя в акта за преюдициално запитване, навярно удивява фактът, че „критериите за статут на бежанец, постановени в член 1, раздел А, точка 2 от [Женевската конвенция], ясно се основават на рамка, зададена от понятията за държава и гражданство“ ( 3 ). Това определение обаче едва ли е изненадващо, като се има предвид, че международната закрила ( 4 ) е аспект на международноправните задължения на държавите и че през 1951 г. само националните държави са били приемани за пълноправни субекти на международното право.

3.

В някои отношения обаче се наблюдава известна еволюция в съвременното мислене за степента на държавна закрила в контекста на бежанците, като това се отнася не на последно място и за правото на Европейския съюз. Тази тенденция намира отражение и в член 7 от Директивата за признаването ( 5 ).

4.

Закрилата може да бъде предоставена или от държавата (член 7, параграф 1, буква а), или от „партии или организации, включително и международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия“ (член 7, параграф 1, буква б).

5.

Разглежданото преюдициално запитване се отнася по-специално до правилното тълкуване на член 7, параграф 1, буква б) от Директивата за признаването, и по-специално до въпроса дали наличието на частни субекти, като мрежа от кланове или семейства, които предоставят закрила, е достатъчно, за да се приеме, че изискванията на тази разпоредба са изпълнени. Следователно настоящото запитване предоставя възможност на Съда да се произнесе по важен аспект на Директивата за признаването, който досега е имал възможност да разгледа само в едно дело, и то съвсем бегло ( 6 ).

6.

Самото преюдициално запитване е отправено в хода на производство пред Upper Tribunal (Immigration and Asylum Chamber) (Второинстанционен административен съд (отделение за имиграцията и убежището), Обединеното кралство) (наричан по-нататък „Upper Tribunal“), по което страни са OA и Secretary of State for the Home Department (министър на вътрешните работи) и което се отнася до прекратяване на статута на бежанец на OA.

7.

Производството пред запитващата юрисдикция по същество касае прекратяването на статут на бежанец, и по-специално обхвата на понятието за закрила от страната, чийто гражданин е лицето, по смисъла inter alia на член 2, буква в) и член 11, параграф 1, буква д) от Директивата за признаването, както и установяването на субектите на закрила за целите на член 7, параграф 1 от същата директива и нивото на закрила, което следва да се предостави съгласно член 7, параграф 2.

8.

Запитващата юрисдикция обръща внимание и на възможността за относимост в този контекст на наличието на финансова подкрепа за лице, което може да бъде върнато в страната му на произход. Следователно е необходимо да разгледаме този въпрос в контекста на прекратяването на статута на бежанец.

9.

Преди да разгледам тези въпроси, трябва обаче първо да се спра на производството пред Съда, а след това и на относимите правни разпоредби.

10.

Писмени становища по преюдициалните въпроси на Upper Tribunal предоставят правителствата на Франция, Обединеното кралство и Унгария, както и Европейската комисия.

11.

Обединеното кралство напуска Европейския съюз в полунощ (CET) на 31 януари 2020 г. Съгласно член 86, параграф 2 от Споразумението за оттегляне на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (наричано по-нататък „Споразумението за оттегляне“) ( 7 ) Съдът продължава да е компетентен да се произнася по преюдициални запитвания, отправени от съдилища и трибунали на Обединеното кралство преди края на преходния период по член 126 от същото споразумение, който по принцип е 31 декември 2020 г.

12.

Освен това съгласно член 89 от Споразумението за оттегляне решенията на Съда на Европейския съюз, постановени на по-късна дата, имат задължителна сила в своята цялост спрямо Обединеното кралство и на негова територия.

13.

Разглежданото тук преюдициално запитване е подадено в секретариата на Съда на 26 март 2019 г. Съдът следователно е компетентен да се произнесе по него и Upper Tribunal е длъжен да се съобрази с постановеното решение.

14.

В заседанието на Съда от 27 февруари 2020 г. присъстват представители както на правителствата на Обединеното кралство и Франция, така и на Комисията.

15.

Член 1, раздел С, точка 5 от Женевската конвенция гласи:

„Тази конвенция прекратява действието си върху всяко лице, попадащо под разпоредбите на раздел А, ако това лице:

[…]

5. не може повече да се отказва от ползването на закрила от страната на своето гражданство, тъй като обстоятелствата, на основание на които то е било признато за бежанец, са престанали да съществуват;

Разпоредбите на тази точка не се прилагат по отношение на бежанец, попадащ под определението на раздел А, точка 1, при условие че той посочи убедителни причини, произтичащи от предишно преследване, за своя отказ да се ползва от закрилата на страната, чийто гражданин той е“.

16.

Член 18 от Хартата за основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) гласи:

„Правото на убежище се гарантира при спазване на правилата на Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. и на Протокола от 31 януари 1967 г. за статута на бежанците и в съответствие с Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз […]“.

17.

Член 78 от Договора за функционирането на Европейския съюз гласи:

„1.   Съюзът развива обща политика в областта на убежището, субсидиарната закрила и временната закрила, чиято цел е да предостави подходящ статут на всеки гражданин на трета страна, който се нуждае от международна закрила, както и да гарантира зачитането на принципа на забрана за връщане. Тази политика трябва да бъде съобразена с Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. и с Протокола за статута на бежанците от 31 януари 1967 г., както и с другите съответни договори.

[…]“.

18.

Съображение 19 от Директивата за признаването гласи:

„Закрила може да бъде предоставяна не само от държавата, но и от партии или организации, включително и от международни организации, които отговарят на условията, посочени в настоящата директива, които контролират даден район или значителната част от територията на държавата“.

19.

Член 1 от Директивата за признаването предвижда:

„Предмет на настоящата директива е установяването на минимални стандарти относно условията, на които трябва да отговарят гражданите на трети страни или лицата без гражданство, за да могат да кандидатстват за статут на бежанец, или на лицата, които по други причини имат нужда от международна закрила, и относно съдържанието на предоставената закрила“.

20.

Член 2 от Директивата за признаването е озаглавен „Определения“ и гласи:

„За целите на настоящата директива:

[…]

[…]“.

21.

Член 4 от Директивата за признаването е озаглавен „Оценяване на фактите и обстоятелствата“ и в параграфи 3 и 4 предвижда:

„3.   Оценяването на молбата за международна закрила следва да бъде извършено на лично основание, като се вземат под внимание следните елементи:

[…]

[…]

4.   Фактът, че молител вече е бил преследван или вече е понесъл тежки посегателства, или е бил обект на директни заплахи за подобно преследване или подобни посегателства е сериозен признак за основателни опасения на молителя от преследване или от реален риск да понесе тежки посегателства, освен ако съществуват определени основания да се смята, че това преследване или тези тежки посегателства не биха се повторили“.

22.

Член 6 от Директивата за признаването, който се отнася до субектите на преследванията или на тежките посегателства, предвижда:

„Субекти на преследванията или на тежките посегателства могат да бъдат:

23.

Член 7 от Директивата за предоставянето е озаглавен „Субекти на закрилата“ и гласи:

„1.   Закрилата може да бъде предоставена от:

2.   Обикновено закрила се предоставя, когато субектите, посочени в параграф 1, вземат разумни мерки, за да попречат на преследването или на тежките посегателства, между другото, чрез съществуването на ефективна съдебна система, позволяваща разкриването, преследването и наказването на деянията, представляващи преследване или тежко посегателство, и когато молителят има достъп до тази закрила.

[…]“.

24.

Член 11 от Директивата за предоставянето предвижда:

„1.   Всеки гражданин на трета страна или лице без гражданство престава да бъде бежанец в следните случаи:

[…]

[…]

2.   При прилагането на параграф 1, букви д) и е) държавите членки преценяват дали промяната в обстоятелствата е достатъчно значителна, а не с временен характер, за да може опасението на бежанеца от преследване да не бъде разглеждано като основателно“.

25.

Директивата за признаването е транспонирана в правото на Обединеното кралство посредством Immigration Rules ( 8 ) (Имиграционен правилник) и Refugee or Person in Need of International Protection (Qualification) Regulations 2006 ( 9 ) (Правилник за бежанците и лицата, нуждаещи се от международна закрила (признаване) от 2006 г.).

26.

Относимите правила за имиграция предвиждат:

„Отнемане или отказ за подновяване на статут на бежанец

338A. Статут на бежанец, предоставен съгласно член 334, се отнема или не се подновява, в случай че членове от 339A до 339AB са приложими. Статут на бежанец, предоставен съгласно член 334, може да бъде отнет или да не бъде подновен, в случай че член 339AC е приложим.

Конвенцията за бежанците спира да се прилага (прекратяване)

339A. Настоящият член се прилага в случаите, когато Secretary of State [министърът на вътрешните работи] е убеден, че едно или повече от изброените по-долу обстоятелства са приложими по отношение на въпросното лице:

[…]

(v) ако то не може повече да продължи да отказва получаването на закрила от страната, чийто гражданин е, след като обстоятелствата, в резултат на които е било признато за бежанец, са престанали да съществуват;

[…]

При прилагането на подточки (v) и (vi) Secretary of State [министърът на вътрешните работи] преценява дали промяната в обстоятелствата е достатъчно значителна, а не с временен характер, за да може опасението на бежанеца от преследване да не бъде разглеждано като основателно“.

27.

Член 4 от Правилникa от 2006 г. за бежанците и лицата, нуждаещи се от международна закрила, определя „субектите на закрила“ по следния начин:

„(1)   При определяне дали дадено лице е бежанец или лице, което може да се ползва от хуманитарна закрила, закрилата срещу преследване или срещу тежко посегателство може да бъде предоставена от:

(2)   Обикновено закрила се предоставя, когато субектите, посочени в параграф 1, букви а) и b), вземат разумни мерки, за да попречат на преследването или на тежките посегателства чрез съществуването на ефективна съдебна система, позволяваща разкриването, преследването и наказването на деянията, представляващи преследване или тежко посегателство, и когато лицата, посочени в член 1, имат достъп до тази закрила.

(3)   При определяне на това дали дадено лице е бежанец или лице, което може да се ползва от хуманитарна закрила, Secretary of State [министърът на вътрешните работи] преценява дали една международна организация контролира една държава или значителна част от нейната територия и дали тя предлага закрила по смисъла на параграф 2“.

28.

ОА е сомалийски гражданин, който пристига в Обединеното кралство през 2003 г. с многократна виза в качеството на съпруг на тогавашната си съпруга, имаща статут на бежанец от октомври 2001 г. Впоследствие на ОА е предоставен статут на бежанец в качеството му на лице на издръжка на тогавашната му съпруга. Upper Tribunal установява, че той е бил член на малцинствен клан и е живял в столицата Могадишу. Установено е също и че в началото на 90-те години той и съпругата му са били преследвани от военизирана част и че през 90-те години няколко пъти са станали жертви на физически посегателства и са били наранявани. Според Upper Tribunal, ако се завърне в Могадишу, ОА би могъл да си намери работа, въпреки че изборът му е ограничен поради необходимостта от трудоустрояване заради намалената му подвижност. Освен това Upper Tribunal отбелязва, че ОА има близки роднини в Могадишу и че може да потърси финансова подкрепа от тях. Той може също да се обърне и към сестра си (за която последно се знае, че живее в Дубай, Обединените арабски емирства) и свои приятели, членове на клана, в Обединеното кралство ( 10 ).

29.

На 8 юли 2014 г. Secretary of State for the Home Department (министър на вътрешните работи на Обединеното кралство, наричан по-нататък „министърът на вътрешните работи“) уведомява ОА за намерението си да отнеме статута му на бежанец поради промяна в обстоятелствата в страната му на произход.

30.

На 27 април 2016 г. министърът на вътрешните работи издава заповед за депортирането на ОА. На 27 септември 2016 г. министърът на вътрешните работи отнема и статута на бежанец на ОА на основание член 1, раздел С, точка 5 от Женевската конвенция и го изключва от обхвата на хуманитарната закрила, предоставяна по силата на член 339D от Имиграционния правилник. В писмото, което изпраща на ОА на 27 септември 2016 г., министърът на вътрешните работи посочва, че „в Могадишу все още можете да разчитате на подкрепа от клан, като съгласно преобладаващата в страната съдебна практика безопасността Ви няма да зависи от подкрепата от клана на мнозинството“. Министърът на вътрешните работи освен това решава, че връщането на ОА обратно в Сомалия няма да бъде в нарушение на задълженията на Обединеното кралство съгласно член 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“).

31.

ОА обжалва тези решения. На 20 юли 2017 г. First-tier Tribunal (Immigration and Asylum Chamber) (Първоинстанционен съд (отделение за имиграция и убежище) (Обединеното кралство) (наричан по-нататък „First-Tier Tribunal“) отхвърля жалбата на ОА Upper Tribunal отменя решението за отхвърляне поради съществена грешка при прилагане на правото и връща делото за повторно разглеждане от друг член на First-tier Tribunal. С решение от 30 януари 2018 г. First-tier Tribunal установява, че извеждането на ОА в Сомалия би съставлявало нарушение на член 3 от ЕКПЧ. Жалбата на ОА на основание убежище обаче е отхвърлена.

32.

След изтичане на срока за обжалване, предоставен на министъра на вътрешните работи, на 13 ноември 2018 г. Upper Tribunal отменя решението на First-tier Tribunal.

33.

В момента цялото дело се гледа наново от Upper Tribunal.

34.

Според министъра на вътрешните работи съгласно Immigration Rules, член 11, параграф 1, буква д) от Директивата за признаването и съдържащите се в практиката на Upper Tribunal, и по-специално в решенията MOJ и др. (return to Mogadishu) Somalia CG [2014] UKUT 00442 (IAC) (наричано по-нататък „делото MOJ“) насоки дават основание да се заключи, че е налице трайна промяна на положението в страната, чийто гражданин е ОА, тъй като в района на Могадишу, откъдето е той, малцинствените кланове вече не се преследват от клановете на мнозинството и е налице ефективна държавна закрила.

35.

ОА посочва, че като се има предвид, че делото се отнася до прекратяване на статут на бежанец, е важно да се отбележи разминаването между становището на министъра на вътрешните работи и оценката на Върховния комисариат за бежанците на ООН (по-нататък „ВКБООН“) от юни 2014 г., съгласно която положението със сигурността в Могадишу буди сериозно безпокойство за наличието на държавна закрила там, а малцинствените кланове в Могадишу, Южна и Централна Сомалия все още са в особено неблагоприятно положение. ОА твърди, че има основателни опасения от преследване в Могадишу и че държавните власти там не са в състояние да го защитят срещу такова тежко посегателство. Той също така твърди, че анализът на Upper Tribunal по делото MOJ почива на грешно разбиране за държавна закрила. Съгласно Насоките на ВКБООН за прекратяване на статута на бежанец ( 11 ) държавната закрила трябвало да бъде гарантирана от държавни органи, действащи от името на държавата. При все това обаче изводът по дело MOJ, че като цяло е налице държавна закрила в Могадишу, бил отчасти основан на подкрепата и закрилата от членове на семейството и/или на същия клан, а те били частноправни, недържавни субекти. При преценката дали обстоятелствата в Могадишу, с оглед на които ответникът е станал бежанец (през 2003 г.), са се променили значително и трайно, така че ответникът да не „може повече да продължи да отказва получаването на закрила от страната, чието гражданство има“, е незаконосъобразно да се вземат под внимание осъществяваните от недържавни субекти защитни функции.

36.

Upper Tribunal счита, че решаването на спора изисква тълкуване на националните разпоредби, с които се прилага правото на Съюза за признаването на бежанци, по-специално Директивата за признаването.

37.

С решение от 22 март 2019 г. Upper Tribunal (Второинстанционен съд Лондон, Обединеното кралство) поставя на Съда следните преюдициални въпроси:

38.

От отправеното преюдициално запитване изглежда като че ли производството пред запитващата юрисдикция засяга прекратяването на статута на бежанец на ОА, изключването му от хуманитарна закрила съгласно член 339D от Immigration Rules и въпроса дали завръщането му в Сомалия би било в нарушение на член 3 от ЕКПЧ ( 13 ), и следователно по подразбиране на член 4 и член 19, параграф 2 от Хартата ( 14 ).

39.

Въпросите на Upper Tribunal са свързани обаче само с въпроса за прекратяване на статута на бежанец, а не с отделния въпрос дали ОА може да се окаже в положение на изключителна бедност, ако бъде върнат в Сомалия, като по този начин евентуално се нарушат гаранциите по член 3 от ЕКПЧ, както следователно и тези по член 4 и член 19, параграф 2 от Хартата.

40.

Следователно трябва да се отбележи, че в отправеното преюдициално запитване се съдържат редица фактически констатации, които не са пряко свързани с прекратяването на статута на бежанец и с конкретно поставените въпроси. Тези други фактически констатации изглежда са свързани с другите въпроси пред запитващата юрисдикция ( 15 ). Ето защо ще се опитам да разгранича фактите, които се отнасят до поставените пред Съда въпроси, от тези, които не се отнасят до тях.

41.

Преди да разгледам конкретните въпроси, свързани с прекратяването на статута на бежанец, бих искал да направя някои бележки. Първо, както се отбелязва в заключението на генералния адвокат Mazák ( 16 ) и в решение на Съда от 2 март 2010 г., Salahadin Abdulla и др. (C‑175/08, C‑176/08, C‑178/08 и C‑179/08, EU:C:2010:105, т. 52), от съображения 3, 16 и 17 от Директива 2004/83 е видно, че Женевската конвенция представлява „крайъгълен камък на международноправния режим за закрила на бежанците“. Освен това Директивата за признаването е приета с оглед на „подпомагането на компетентните органи на държавите членки“ в прилагането на Женевската конвенция „въз основа на общи критерии и понятия“ ( 17 ).

42.

Второ, разпоредбите на Директивата за признаването, които се различават от тези на Женевската конвенция, трябва все пак да се тълкуват възможно най-близко до основните цели на Женевската конвенция. В крайна сметка член 78, параграф 1 ДФЕС предвижда, че общата политика на Съюза в областта на убежището и на субсидиарната закрила трябва да бъде съобразена с Женевската конвенция, а член 18 от Хартата предвижда, че правото на убежище „се гарантира при спазване на правилата на Женевската конвенция“. Това на свой ред предполага, че законодателят на Съюза е предвидил всички законодателни мерки, като Директивата за признаването, да съответстват във възможно най-голяма степен на буквата и духа на Женевската конвенция.

43.

Трето, видно от съображение 10, Директивата за признаването трябва да се тълкува по начин, който зачита признатите в Хартата основни принципи ( 18 ), включително и този по член 1 от Хартата, съгласно който човешкото достойнство трябва да се зачита и защитава ( 19 ).

44.

Първият въпрос е насочен към значението на понятието за закрила от страната, чийто гражданин е лицето, по смисъла на член 2, буква в) и член 11, параграф 1, буква д) от Директивата за признаването ( 20 ). По същество следва да се установи дали в посочените разпоредби става въпрос за държавна закрила ( 21 ).

45.

От своя страна считам, че е пределно ясно както от формулировката, така и от контекста на тези разпоредби, че при условията на едно важно изключение понятието за закрила от страната, чийто гражданин е лицето, означава държавна закрила ( 22 ) от страната на произход на жалбоподателя, която в случая е Сомалия.

46.

Във всеки случай, видно от решение от 2 март 2010 г., Salahadin Abdulla и др. (C‑175/08, C‑176/08, C‑178/08 и C‑179/08, EU:C:2010:105), посочените разпоредби следва да се разбират в този смисъл. Така например в точки 57—59 от споменатото решение Съдът отбелязва, че бежанецът е гражданин на трета страна, който „поради съществуващи в страната на произход […] обстоятелства […] е изправен пред основателни опасения от преследване, насочено лично срещу него, най-малко поради един от петте мотива, изброени в Директивата и Женевската конвенция. Всъщност тези обстоятелства показват, че третата страна не закриля своя гражданин срещу актове на преследване. Обстоятелствата са причина за невъзможността или обоснования отказ на заинтересуваното лице да се обърне за „закрила“ към своята страна на произход по смисъла на член 2, буква в) от Директивата, в смисъла на способността на тази страна да предотврати или да санкционира актовете на преследване“ ( 23 ).

47.

За пълнота бих добавил обаче, че разпоредбите на член 7, параграф 1, буква б) и член 7, параграф 2 от Директивата за признаването предполагат в определени случаи субекти, различни от държавата, като партии или организации, да предоставят вместо държавата закрила, считана за равностойна на държавната закрила, при спазването на строги критерии. Предлагам да доразвия този пункт при разглеждането на третия въпрос.

48.

Вторият въпрос, повдигнат от запитващата юрисдикция, е насочен към тълкуването на член 2, буква в) и член 7 от Директивата за признаването в контекста на прекратяването на статута на бежанец съгласно член 11, параграф 1, буква д) от тази директива. На този въпрос следва да се отговори, като се вземат предвид твърденията на ОА, чийто статут на бежанец в Обединеното кралство може да бъде прекратен, че има опасения от преследване от страна на недържавни субекти ( 24 ), както и че е лишен от ефективна държавна закрила в страната, чийто гражданин е.

49.

По същество националният съд иска да се установи дали наличието на закрила срещу преследване по смисъла на член 7 от Директивата за признаването се преценява, когато се разглежда въпросът дали има обосновани опасения от преследване в съответствие с член 2, буква в) от същата директива, или „разследването относно закрилата“ се извършва и когато се разглежда въпросът дали съществува закрила срещу такова преследване. Запитващата юрисдикция иска също да се установи дали критериите за наличие на такава закрила са едни и същи и в двата случая.

50.

Видно от отправеното преюдициално запитване, този въпрос изниква поради противоречиви съдебни решения в Обединеното кралство по отношение на понятието „закрила“, съдържащо се в член 1, раздел А, точка 2 от Женевската конвенция, както и следователно в член 2, буква в) от Директивата за признаването ( 25 ).

51.

При първия възприет подход, основан на решение на Court of Appeal of England and Wales по дело AG and Others/Secretary of State for the Home Department [2006] EWCA Civ 1342, въпросът за „закрилата“ възниква едва „на етапа, когато се установява дали е налице реална опасност от тежки посегателства“.

52.

При втория подход, очертан от лорд Hope of Craighead в решение по дело Horvath/Secretary of State for the Home Department [2000] UKHL 37, [2001] 1 Appeal Cases 489, въпросът за закрилата възниква на два различни етапа. В този смисъл в решение по дело Horvath [2000] UKHL 37, [2001] 1 Appeal Cases 489 той посочва, че „когато твърдението за преследване се отнася до недържавни служители, достатъчната държавна закрила е релевантен фактор дали са изпълнени изискванията на двата теста — за „опасенията“ и за „закрилата“. Правилната отправна точка, след като веднъж юрисдикцията е убедена, че молителят има действителни и основателни опасения от тежко насилие или лошо отнасяне поради някой от мотивите, изброени в Конвенцията, е да се прецени дали тези опасения са свързани с „преследване“ по смисъла на Конвенцията. На този етап въпросът дали държавата може и иска да предостави закрила се превръща пряко в предмет на спор поради холистичния подход към определението, което се основава на принципа на заместителството […]“ ( 26 ).

53.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че в решение по дело Horvath/Secretary of State for the Home Department [2000] UKHL 37 Камарата на лордовете приема, че освен ако закрилата се възприема като взаимосвързана част от понятието за преследване, би било възможно молителите да отговарят на условията за бежанец просто като заявят основателни опасения за тежки посегателства, дори ако са напълно защитени срещу такива. Това би нарушило принципа на заместителство ( 27 ).

54.

Мисля, че лесно може да се усложни анализът на нещо, което в крайна сметка е единно понятие и съответно прилага едни и същи критерии в контекста на прилагането както на член 2, буква в) и член 7 от Директивата за признаването, така и всъщност на член 11, параграф 1, буква д) от тази директива ( 28 ).

55.

При разглеждане на молби за предоставяне на статут на бежанец въпросът винаги трябва да е дали молителят е установил основателни опасения от преследване съгласно член 2, буква в) от Директивата за признаването. Използването на термина „основателни“ в определението за „бежанец“ в член 2, буква в) от Директивата за признаването изисква, inter alia, анализ дали условията в страната, чийто гражданин е молителят, или страната на произход на молителя, са такива, че обективно да обосновават неговите опасения от преследване.

56.

Този тест задължително изисква по мое мнение обективна преценка дали в страната, чийто гражданин е молителят, съществува закрила от субекти на закрила, така както са определени в член 7 от Директивата за признаването, срещу преследване ( 29 )и дали молителят разполага с достъп до тази закрила ( 30 ).

57.

Ето защо съм съгласен по същество с изразеното от Комисията становище ( 31 ), че статутът на бежанец следва да се определи посредством единен тест за закрила, който отговаря на изискванията, постановени в член 7 от Директивата за признаването. Искам да подчертая обаче, че закрилата в страната, чийто гражданин е лицето, трябва да е налице за всички субекти на преследване, така както са определени в член 6 от Директивата за признаването ( 32 ).

58.

В член 2 от Директивата за признаването няма формално определение на понятието за закрила, но такова всъщност е дадено в член 7, параграф 2 от Директивата за признаването. Закрилата се предоставя, когато субектите по член 7, параграф 1 от Директивата за признаването „вземат разумни мерки, за да попречат на преследването […] между другото, чрез съществуването на ефективна съдебна система, позволяваща разкриването, преследването и наказването на деянията, представляващи преследване […]“ ( 33 ), и когато молителят има достъп до тази закрила“ ( 34 ).

59.

Следователно продължаващата необходимост от международна закрила (статут на бежанец) в случай като разглеждания в главното производство се определя inter alia от способността на субект на закрила да вземе разумни мерки, за да попречи на преследването на молителя от страна на недържавни субекти, между другото, чрез съществуването на ефективна съдебна система, позволяваща разкриването, преследването и наказването на такива деяния, извършени inter alia от недържавни субекти ( 35 ).

60.

Ако независимо от причината субектите на закрила не успеят или не могат да вземат такива разумни мерки, за да попречат на преследването на молителя, то тогава молителят по принцип има право на статут на бежанец ( 36 ).

61.

Ето защо считам, че за да се определи дали едно лице има основателни опасения от преследване в съответствие с член 2, буква в) от Директивата за признаването от страна на недържавни субекти, трябва да се вземе предвид и наличието на „закрила“, както е описана в член 7, параграф 2 от Директивата за признаването, от страна на субекти на закрила. Следва да се проведе същият анализ по отношение прекратяването на статута на бежанец в съответствие с член 11, параграф 1, буква д) от Директивата за признаването.

62.

Проблемът, който повдига третият въпрос, е същината на настоящото преюдициално запитване. Този проблем е следният: ако понятието за закрила от страната, чийто гражданин е лицето, по смисъла на член 11, параграф 1, буква д) и член 2, буква в) от Директивата за признаването се отнася до предоставяната от държавата закрила по член 7, параграф 1, буква а) от Директивата за признаването, може ли да включва и действия и функции на закрила, осъществявани от напълно частни субекти като семейства и/или кланове, които могат да предложат закрила на молителя?

63.

Фактическите констатации, направени от Upper Tribunal, добиват известна относимост в този контекст. Upper Tribunal отбелязва, че по отношение на „условията, гарантирани от държавата в Могадишу, и двете страни се позовават на констатациите, направени от Upper Tribunal в решение по дело MOJ“ ( 37 ). Относимите констатации в MOJ, inter alia, са следните:

[…]

64.

В акта за преюдициално запитване Upper Tribunal отбелязва, че съгласно постановеното по-рано решение по дело MOJ „съответната закрила трябва да бъде предоставена от държавата, но оценката на нейната ефективност изисква да се вземат предвид и функции на закрила в широк смисъл, в който се включват и такива, осъществявани от семейства и кланове. Подобен подход изглежда е възприет и от Европейския съд за правата на човека (наричан по-нататък „ЕСПЧ“) по отношение на понятието за закрила срещу лошо отношение по смисъла на член 3 от ЕКПЧ по дело RH с/у Швеция (жалба № 4601/01), 10 септември 2015 г., т. 73[ ( 39 )]. Съответно налице е съществена липса на яснота по отношение значението на израза „закрила“ по смисъла на член 11, параграф 1, буква д) член 2, [буква в)] от Директивата за признаването“ ( 40 ).

65.

По отношение на фактите по разглежданото дело, както вече отбелязах, Upper Tribunal е установил, че ОА има близки роднини в Могадишу и че може да се обърне към тях за финансова подкрепа. Той може да поиска такава подкрепа и от сестра си (която изглежда живее в Обединените арабски емирства) и от свои приятели, членове на клана, в Обединеното кралство.

66.

От акта за преюдициално запитване се подразбира, макар и да не се посочва изрично, че според Upper Tribunal наличието на структура на кланова и семейна подкрепа ще предостави на ОА подкрепа, която представлява алтернативна форма на закрила, при все че става въпрос основно за финансова и друга практическа помощ, а не за подкрепа за защита на личната му сигурност.

67.

В този контекст въпросът в действителност се свежда до това дали твърдяното наличие на такава финансова и друга практическа помощ от страна на частни субекти може да отговори, поне частично, на изискванията на член 7 от Директивата за признаването във връзка с искане за предоставяне на закрила. По мое мнение, видно от формулировката и общия контекст на член 7, не може.

68.

Съгласно член 7, параграф 1, буква б) от Директивата за признаването закрилата може да бъде предоставена от държавата или от „партии или организации, включително и международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия“.

69.

Ето защо от формулировката на член 7, параграф 1, буква б) от Директивата за признаването ясно следва, че въпросните партии или организации трябва да контролират държавата или значителна част от нейната територия. Член 7, параграф 2 от Директивата за признаването по-нататък изисква тези партии или организации да вземат разумни мерки, за да предоставят закрила срещу преследване или тежки посегателства чрез осигуряване на „ефективна съдебна система, позволяваща разкриването, преследването и наказването на деянията, представляващи преследване или тежко посегателство“.

70.

Всичко това означава, че тези партии или организации трябва да се стремят да упражняват или да дублират държавния суверенитет (или нещо, което се доближава до него) в страната на произход на молителя, защото това се има предвид с израза „които контролират държавата“ в член 7, параграф 1, буква б) от Директивата за признаването. Тези партии или организации трябва по-специално да се стремят да осигурят правоохранителна система и съдебна система, основани на човешкото достойнство и на върховенството на закона, за да попаднат в обхвата на тази разпоредба. Както генералният адвокат Mazák отбелязва в заключението си по дело Salahadin Abdulla и др. (C‑175/08, C‑176/08, C‑178/08 и C‑179/08, EU:C:2009:551), тези законови изисквания „предполагат присъствието на субект на закрила, който разполага с правомощията, организационната структура и средствата, по-специално за поддържане на минимално ниво на ред и законност в страната, чийто гражданин е бежанецът“ ( 41 ).

71.

В писменото си становище, както и по време на съдебното заседание, проведено на 27 февруари, френското правителство се позовава на водещото решение на Cour nationale du droit d’asile (национална юрисдикция по въпросите на правото на убежище, наричана по-нататък „CNDA“) от 3 май 2016 г., № 15033525. Съгласно точка 4 от това решение на CNDA, „когато бъде установено, че липсва закрила от държавата, определени други органи, изчерпателно определени в член L. 713‑2 [от Кодекса за влизането и пребиваването на чужденците и за правото на убежище] ( 42 ), могат да предложат закрилата, която държавата не може да осигури на своя територия; такива органи са организациите, контролиращи значителна част от територията на държавата, са онези, които имат стабилни институционални структури, които им позволяват да упражняват изключителен и продължителен граждански и военен контрол върху определена част от територията, където държавата не изпълнява своите задължения или не упражнява своя суверенитет; когато посочените признаци са налице, и при условие че самата организация не е субект на твърдяното преследване, следва да се определи дали заместващата закрила, която предоставя на лицето, е достъпна, ефективна и трайна“ ( 43 ).

72.

Трудно би могло според мен да се разкрие по-добре, отколкото със стегнатата формулировка на този пасаж от решението на CNDA, същината на член 7, параграф 1, буква б). Убеден съм, че този пасаж вярно отразява както позицията на европейския законодател в основата на член 7, параграф 1 от Директивата за признаването, така и тълкуването на тази разпоредба от Съда в решение от 2 март 2010 г., Salahadin Abdulla и др. (C‑175/08, C‑176/08, C‑178/08 и C‑179/08, EU:C:2010:105).

73.

Що се касае до настоящото дело, смятам, че не е необходимо да се навлиза в по-голяма конкретика от тази, тъй като в действителност нищо в преюдициалното запитване не предполага, че структурата за семейна подкрепа или клановата система в Сомалия, и по-специално в Могадишу, биха могли дори и в най-малка степен да отговорят на изискването, при все че това е въпрос, който националната юрисдикция следва да провери.

74.

Дори да се вземат в най-голяма степен предвид посочените по-горе общи констатации на Upper Tribunal в решение MOJ (които Upper Tribunal приема за приложими за целите на настоящото дело) и конкретните констатации по отношение на ОА по настоящото дело, доказателствата просто показват, че клановата система в Могадишу предоставя неформална — въпреки това несъмнено важна — структура за социална подкрепа. Както съдът отбелязва, ОА може да се обърне и към членове на семейството си (или евентуално и към членове на своя клан) за финансова подкрепа, в случай че бъде върнат там. Тези констатации провокират следните отговори.

75.

Първо, наличието на такава финансова подкрепа не е пряко относимо в контекста на прекратяването на статута на бежанец. Както вече посочих, това би било относимо обаче към съвсем отделния въпрос дали депортирането на предишен бежанец в Сомалия би изложило това лице на реална опасност от крайна бедност и тежки материални условия, в нарушение на гаранциите за забрана на нечовешко или унизително отнасяне, съдържащи се в член 3 от ЕКПЧ, а оттам и в член 4 от Хартата. Това предполагам е действителното обяснение за решения като това по дело RH с/у Швеция ( 44 ), на което се позовава Upper Tribunal и което аз ще коментирам.

76.

Второ, нищо във фактическите констатации не подсказва, че клановата система и системата за семейна подкрепа контролират Сомалия или някоя част от нейната територия по начина, описан в член 7, параграф 1, буква б). Нито пък се предполага, че тези частни субекти се опитват да управляват квазиправоохранителна система или съдебна система, основани на човешкото достойнство и върховенството на закона, или дори се опитват да предложат такава система.

77.

Друго съображение тук е, че член 7, параграф 1, буква б) от Директивата за признаването се отклонява от действащия текст на Женевската конвенция, тъй като предвижда, че закрила може да се предоставя и от недържавни субекти, включително и от международни организации. Макар с основание да се твърди, че в това отношение член 7, параграф 1, буква б) от Директивата за признаването се отклонява от Женевската конвенция ( 45 ), за целите на настоящото изложение би било достатъчно да се отбележи, че така законодателят на Съюза се е опитал да вземе предвид натрупаната десетилетия след влизането в сила на тази конвенция на 22 април 1954 г. практика. Тя включва случаи на хуманитарна намеса на Организацията на обединените нации, намеса на многонационални военни сили в някои държави, както и феномена на т.нар. „нефункциониращи“ държави, при който общият механизъм на традиционната държава просто е спрял да функционира във всеки възможен смисъл. Тези развития явно не е можело да бъдат очаквани при изготвянето на проекта на Женевската конвенция, тъй като тогава наличието на закрила е било обусловено от функциониращ държавен апарат.

78.

Поради всички причини, които вече изброих, считам, че следва да се презумира, че дори когато се отклонява от текста на Женевската конвенция, законодателят на Съюза е възнамерявал независимо от това да зачете основните цели на Женевската конвенция. Член 7, параграф 1, буква б) от Директивата за признаването трябва следователно да се тълкува с оглед на този основен принцип. Закрилата, предвидена в Женевската конвенция, основно и по същество е традиционната закрила, предоставяна от държавата, а именно от функционираща съдебна система и правоохранителна система, основани на върховенството на закона.

79.

Всичко изложено подкрепя извода, че закрилата от недържавни субекти, предвидена в член 7, параграф 1, буква б) от Директивата за признаването, не е просто закрилата, която може да се предложи от чисто частни субекти, като например частна охранителна фирма, която охранява обект с режим на достъп ( 46 ), а по-скоро е закрила, предоставяна от недържавни субекти, които контролират цялата държава или значителна част от нейната територия, и които се опитват да дублират традиционните държавни функции, като предоставят или подпомагат функционираща съдебна система и правоохранителна система, основани на върховенството на закона. С други думи, член 7, параграф 1, буква б) от Директивата за признаването трябва да се възприема като по същество допълваща разпоредба, приложима при извънредни обстоятелства, която отчита съвременния опит, за който споменах по-горе, когато по изключение държавата, чийто гражданин е лицето, се контролира изцяло или частично от недържавни субекти, които по същество се опитват да възпроизведат съдебната и правоохранителната система на традиционния държавен апарат.

80.

Този мой извод съвсем не противоречи на решение на ЕСПЧ по дело R.H. с/у Швеция ( 47 ), на което се позовават Upper Tribunal и страните по време на съдебното заседание. Както се посочва в самото него, това решение в голяма степен е обусловено от фактите на конкретния случай. В това свое решение ЕСПЧ разглежда твърденията на жалбоподателка, че правата ѝ по член 3 от ЕКПЧ биха били нарушени, ако бъде върната в Могадишу. ЕСПЧ приема, че депортирането в Сомалия (и по-специално в Могадишу) на г‑ца R.H., чиято молба за убежище вече е била отхвърлена, не би нарушило забраната за изтезания и нечовешко или унизително отношение по член 3 от ЕКПЧ ( 48 ).

81.

В това отношение жалбоподателката твърди, че ако заповедта за нейното експулсиране бъде изпълнена, тя ще бъде изправена пред реална опасност или да бъде убита от своите чичовци, тъй като е отказала да встъпи в принудителен брак, преди да избяга от Сомалия, или да се омъжи против волята си след завръщането си. Тя също така твърди, че общото положение в Сомалия е много тежко за жените, и особено за тези, които нямат подкрепа от група мъже. В резултат на това тя ще трябва да рискува да живее сама в бежански лагер, което ще я изложи на сериозна опасност ( 49 ). ЕСПЧ първо установява, че не са налице индикации, че положението в Могадишу е от такова естество, че да постави всеки на територията на града в реална опасност от отношение, което е в противоречие с член 3 от ЕКПЧ. След това ЕСПЧ разглежда личните обстоятелства на жалбоподателката при завръщане и отхвърля нейната жалба въз основа на фактите. Съдът отбелязва:

„73.   Накратко, ЕСПЧ счита, че показанията на жалбоподателката разкриват значителни несъответствия. Твърденията във връзка с личния ѝ опит и съществуващите опасности при завръщането ѝ, не се потвърждават като правдоподобни. Съответно няма основание да се приеме, че тя ще се завърне в Могадишу като сама жена, с всички свързани с това опасности. В тази връзка ЕСПЧ отбелязва, че жалбоподателката е уведомена за смъртта на баща си през 2010 г. и на майка си през 2011 г., което показва, че тя е запазила някакви контакти в Могадишу. Освен това членове на нейното семейство живеят в града, сред които брат и чичовци. Ето защо следва да се приеме, че тя има достъп както до семейна подкрепа, така и до мъжко присъствие за закрила. Също така не е доказано, че жалбоподателката ще бъде принудена да живее в лагер за бежанци и вътрешно разселени лица.

74.   Следователно, без да пренебрегва трудното положение на жените в Сомалия, включително и Могадишу, ЕСПЧ не може да установи в конкретно разглеждания случай, че жалбоподателката ще бъде изправена пред реална опасност от отношение, което е в противоречие с член 3 от [ЕКПЧ], при завръщането си в този град. В заключение нейното депортиране в Могадишу не би съставлявало нарушение на тази разпоредба“.

82.

Наличието на семейна подкрепа действително е фактор, който е повлиял в известна степен на заключението на ЕСПЧ, че при завръщането си в Могадишу жалбоподателката няма да бъде изправена пред опасност от отношение, което е в противоречие с член 3 от ЕКПЧ, като все пак обаче не може да се приеме, че в това конкретно отношение решение по дело R.H. с/у Швеция извежда някакъв по-широк принцип. Това е видно и от факта, че ЕСПЧ намира показанията на жалбоподателката за ненадеждни ( 50 ). Доказателствата, на които ЕСПЧ се позовава във връзка със семейството и с практическата подкрепа в Могадишу и на други места, изглежда основно целят да се постави под съмнение истинността на изявленията на жалбоподателката.

83.

Дори и това да не беше така, следва да се припомни, че тестът за закрила, предвиден в член 7, параграф 1, буква б) от Директивата за признаването, е доста различен от теста, с който се забранява принудителното отвеждане на лице към държава, в която съществува сериозен риск да бъде подложен на нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 3 от ЕКПЧ или, в случая, за целите на член 4 и член 19, параграф 2 от Хартата. Съответно не смятам, че решението помага особено, що се отнася до конкретните въпроси, повдигнати от запитващата юрисдикция във връзка с тълкуването на Директивата за признаването.

84.

С оглед на това считам, че в съответствие с член 7, параграф 1 и член 11, параграф 1, буква д) от Директивата за признаването „закрила“ може да бъде предоставена или от държавата, или от недържавни субекти, които контролират значителна част от територията на държавата и които също така се опитват да възпроизведат традиционните държавнически функции, като предоставят или подкрепят функционирането на съдебна и правоохранителна система, основаващи се на върховенството на закона. Наличието просто на финансова и/или материална подкрепа от страна на недържавни субекти попада под прага на закрила по член 7 от Директивата за признаването.

85.

С последния въпрос се иска тълкуване на член 11, параграф 1 от Директивата за признаването, който се отнася до прекратяване на статута на бежанец, и по-специално се иска да се установи дали понятието в член 11, параграф 1, буква д) за закрила от страната, чийто гражданин е лицето, означава, че проверката на естеството на закрилата в тази страна в контекста на решение за прекратяване на статута на бежанец е по същество същата, като тази, предвидена в член 7, доколкото се касае за предоставянето на такъв статут.

86.

Член 11, параграф 1 определя обстоятелствата, при които гражданин на трета страна престава да бъде бежанец. Съответните разпоредби гласят следното:

„Всеки гражданин на трета страна или лице без гражданство престава да бъде бежанец в следните случаи:

[…]

87.

В това отношение член 11, параграф 1, буква д) от Директивата за признаването възпроизвежда почти буквално разпоредбите на член 1, раздел C, точка 5 от Женевската конвенция. Последната разпоредба също предвижда условията, които трябва да са изпълнени, за да бъде прекратен статутът на бежанец.

„Тази конвенция прекратява действието си върху всяко лице, попадащо под разпоредбите на раздел „А“, ако това лице:

[…]

(5)   не може повече да се отказва от ползването на закрила от страната на своето гражданство, тъй като обстоятелствата, на основание на които то е било признато за бежанец, са престанали да съществуват.

[…]“.

88.

От текста на Женевската конвенция и — особено за настоящите цели — на Директивата за признаването е видно, че както предоставянето, така и прекратяването на статут на бежанец повдигат въпроса за необходимостта. Както молител, който може да посочи основателни опасения от преследване, има право на статут на бежанец, така и обратното е вярно. Ако обстоятелствата, които обосновават необходимостта от международна закрила и предоставянето на статут на бежанец, са се променили в достатъчна степен, че тази международна закрила повече да не е необходима, то тогава по принцип статутът на бежанец може да бъде прекратен ( 51 ).

89.

Съгласно член 11, параграф 2 от Директивата за признаването промяната на обстоятелствата трябва, разбира се, да е „достатъчно значителна, а не с временен характер“, а както Съдът отбелязва в точка 73 от решение от 2 март 2010 г., Salahadin Abdulla и др. (C‑175/08, C‑176/08, C‑178/08 и C‑179/08, EU:C:2010:105), това следователно се случва само „когато може да се счита, че факторите, на които се основават опасенията на бежанеца от преследване, са трайно премахнати“. Всичко това означава, че държавите членки следва да пристъпят към въпроса за прекратяване на статута на бежанец с известно внимание, като при необходимост остават съмнението да работи в полза на лицето с бежански статут. Когато обаче по думите на Съда опасността от преследване може да се счита, че е „трайно премахната“, то тогава статутът на бежанец може да бъде отнет.

90.

Остава обаче основният момент: както предоставянето, така и отнемането на международна закрила са по същество симетрични. Именно това става ясно от точки 65—70 от решение на Съда от 2 март 2010 г., Salahadin Abdulla и др. (C‑175/08, C‑176/08, C‑178/08 и C‑179/08, EU:C:2010:105), които гласят:

„Член 11, параграф 1, буква д) от Директивата, както и член 1, раздел С, параграф 5 от Женевската конвенция, предвиждат загубата на качеството на бежанец, когато обстоятелствата, в резултат от които то е било признато, са престанали да съществуват или, казано с други думи, когато условията за предоставяне на статут на бежанец вече не са налице.

Като постановява, че след като посочените обстоятелства „са престанали да съществуват“, гражданинът „не може повече да продължи да отказва получаването на закрила от страната, чието гражданство има“, чрез самия си текст посочената разпоредба установява причинно-следствена връзка между промяната в обстоятелствата и невъзможността заинтересуваното лице да поддържа отказа си, а следователно и да запази своя статут на бежанец, тъй като първоначалните му опасения от преследване вече не са обосновани.

Тъй като текстът постановява, че гражданинът „не може повече да продължи да отказва“ получаването на закрила от своята страна на произход, [член 11, параграф 1, буква д) от Директивата] налага еднаквост на въпросната „закрила“ с тази, която до момента е липсвала, а именно закрилата срещу актовете на преследване, предвидени в Директивата.

По този начин, тъй като обстоятелствата показват неспособността, или обратно, възможността страната на произход да осигури закрила срещу актовете на преследване, те се оказват решаващ елемент в преценката, водеща до предоставянето или, съответно, до евентуалното прекратяване на статута на бежанец.

В резултат от това статутът на бежанец се прекратява, след като съответният гражданин вече не е изложен в страната си на произход на обстоятелства, показващи неспособността ѝ да му осигури закрила срещу актове на преследване, извършвани лично спрямо него поради един от петте мотива, изброени в член 2, буква в) от Директивата. В този смисъл прекратяването налага промяната в обстоятелствата да е отстранила причините, довели до признаването на статут на бежанец.

За да стигнат до извода, че опасенията на бежанеца от преследване вече са неоснователни, в светлината на член 7, параграф 2 от Директивата компетентните органи трябва да проверят с оглед на личното му положение, че субектът/субектите на закрила в третата разглеждана страна е/са взел(и) разумни мерки, за да попречи/попречат на преследването, и в този смисъл, че разполага(т) по-специално с ефективна съдебна система, позволяваща разкриването, преследването и наказването на деянията, представляващи преследване, и че в случай на прекратяване на статута на бежанец заинтересуваният гражданин ще има достъп до тази закрила“ ( 52 ).

91.

От изложеното следва, че естеството на проверката за закрила и в двата случая ( 53 ) е на практика едно и също. При отсъствието на такава закрила ще бъде предоставен статут на бежанец, и съответно необходимостта от такъв статут ще престане да съществува, когато обстоятелствата в страната, чието гражданство лицето има, са трайно променени ( 54 ), така че в страната, чието гражданство има лицето, е налице адекватно ниво на закрила, до която това лице има достъп.

92.

С оглед на това бих искал да предложа на поставените от Upper Tribunal (Immigration and Asylum Chamber) London (Второинстанционен съд (Отделение за имиграция и убежище) Лондон, Обединеното кралство) преюдициални въпроси да се даде следният отговор:

„Понятието за закрила от страната, чийто гражданин е лицето, по смисъла на член 2, буква в) и член 11, параграф 1, буква д) от Директива 2004/83/ЕО от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (наричана по-нататък „Директивата за признаването“) се отнася основно до закрилата, предоставяна от държавата, чийто гражданин е молителят. Въпреки това разпоредбите на член 7, параграф 1, буква б) и параграф 2 от Директива 2004/83 безспорно допускат в определени случаи субекти, различни от държавата, като партии или организации, да предоставят вместо държавата закрила, считана за равностойна на държавната закрила, ако контролират съответната държава или значителна част от нейната територия и ако се опитват да осъществяват същите като традиционните държавнически функции чрез устройване или подкрепа на функционирането на съдебна система и на правоохранителна система, основани на върховенството на закона. Наличието на финансова и/или материална подкрепа от страна на недържавни субекти не е достатъчно за достигане на прага на закрила по член 7 от Директива 2004/83.

За да се установи дали дадено лице има основателни опасения от преследване — по смисъла на член 2, буква в) от Директива 2004/83 — от недържавни субекти, трябва да се вземе предвид наличието на закрила по член 7, параграф 2 от същата директива от страна на съответните субекти на закрила. Същият анализ трябва да се извърши и при прекратяване на статут на бежанец на основание член 11, параграф 1, буква д) от Директива 2004/83.

Понятието за закрила от страната, чийто гражданин е лицето, в член 11, параграф 1, буква д) от Директива 2004/83 предполага, че проверката, която се извършва в контекста на решение за прекратяване на статута на бежанец на това лице и която има за предмет да установи от каква закрила то може да се ползва в съответната страна, по същество е същата като проверката по член 7 от Директива 2004/83. За да стигнат до извода, че опасенията на бежанец от преследване вече не са основателни, компетентните органи трябва — на основание член 7, параграф 2 от Директивата за признаването — да се уверят, че с оглед на личното положение на този бежанец субектът/субектите на закрила във въпросната трета страна е взел/са взели разумни мерки, за да попречи/попречат на преследването, като по-специално е/са устроил/устроили ефективна съдебна система, позволяваща разкриването, преследването и наказването на деянията, представляващи преследване, както и че, в случай на прекратяване на статута му на бежанец, съответното лице ще има достъп до тази закрила“.