I. Въведение

II. Правна уредба

А. Законодателство в областта на традиционните собствени ресурси

1. Решенията относно системата на собствените ресурси

2. Регламентите относно методите и процедурата за предоставяне на собствените ресурси

3. Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014

4. Регламент № 1553/89

Б. Митническо законодателство

1. Митнически кодекс на Общността

2. Митнически кодекс на Съюза

3. Регламент за прилагане

4. Регламент за изпълнение

В. Законодателство в областта на ДДС

III. Фактите и досъдебната процедура

А. Обстоятелствата в основата на спора

Б. Досъдебната процедура

IV. Производството пред Съда

V. Искания на страните

VI. По иска

А. По допустимостта

1. По възражението за недопустимост, изведено от твърдяно нарушение на правото на защита на Обединеното кралство в досъдебната процедура и в производството пред Съда

а) По предоставянето на данните за изчисленията на коригираната средна цена, минималната приемлива цена и оценката на загубите на собствени ресурси

б) По информацията, свързана с изчисленията за периода от 2011 г. до 2014 г., извършени въз основа на уведомленията за плащане С18 Snake

в) По запознаването с практиката на другите държави членки във връзка с използването на методиката OLAF

г) По искането за доказателства относно естеството на стоките със занижени цени и държавата на тяхното местоназначение

2. По възражението за недопустимост, изведено от нередовността на досъдебната процедура и на исковата молба, по-специално що се отнася до митнически режим 42

3. По възражението за недопустимост, изведено от нарушение на принципите на оправданите правни очаквания, на правна сигурност, на „estoppel“ и на лоялно сътрудничество от страна на Комисията

4. По възражението за недопустимост, изведено от невъзможност да се разпореди предоставянето на суми на основание член 258 ДФЕС

Б. По неизпълнението на задълженията в областта на защита на финансовите интереси на Съюза и на борбата с измамите, както и на задълженията, произтичащи от митническото законодателство на Съюза

1. Па задълженията на държавите членки да се борят с незаконните дейности, които засягат финансовите интереси на Съюза

2. По мерките, които трябва да се вземат по силата на митническата правна уредба за защита на финансовите интереси на Съюза, в разглежданото положение на измама

а) За характеристиките на дълго извършваната измама от разглежданите вносители и узнаването на тази измама от органите на Обединеното кралство

б) По задължението за въвеждане на анализ на риска, за извършване на контрол преди вдигането на стоките и за необходимостта от предоставяне на обезпечения

1) Предварителни бележки

2) По задължението за извършване на анализ на риска

3) По задължението за извършване на контрол преди вдигането на стоките

4) По задължението за предоставяне на обезпечения

3. Обобщение на данните, събрани срещу Обединеното кралство

4. По задължението на държавите членки да определят размера на митата и да впишат по сметките съответните суми

В. По неизпълнението на задълженията съгласно законодателството на Съюза относно собствените ресурси и оценката на загубите на традиционни собствени ресурси, каквито са митата

1. По правния режим на вземането под отчет на дължимите суми и на предоставянето на разположение на традиционните собствени ресурси

2. По нарушението на задължението на Обединеното кралство да предостави на Комисията сумите, съответстващи на установените при операция Snake мита

3. По оценката на загубите на традиционни собствени ресурси

а) Предварителни бележки

1) По компетентността на Комисията да оценява загубите на традиционни собствени ресурси и за компетентността на Съда да разгледа този въпрос

2) По твърдяното задължение за доказване на вредата и причинно-следствената връзка, както и съпоставителния сценарий

б) По същество

1) По общия преглед на методиката OLAF и нейното прилагане като способ за изчисляване на загубите на традиционни собствени ресурси

2) По прилагането на решение Комисия/Португалия

3) По принципната допустимост на предложения от Комисията подход за изчисляване на загубите на традиционни собствени ресурси

4) По използването в настоящия случай на методика, основана на статистически данни

i) По определянето на обема на внесените стоки със занижени цени

– По периода от ноември 2011 г. до ноември 2014 г.

– По периода от 1 януари 2015 г. до 11 октомври 2017 г.

ii) По референтната стойност при определяне на размера на загубите на собствени ресурси

5) Обобщение във връзка с оценката на традиционните собствени ресурси

4. По лихвите за забава

Г. По нарушението на принципа на лоялно сътрудничество, прогласен в член 4, параграф 3 ДЕС

Д. По неизпълнението на задълженията по силата на правната уредба в областта на ДДС и на собствените ресурси, набирани от ДДС

1. По правния режим на предоставянето на ресурсите, набирани от ДДС, в бюджета на Съюза

2. По твърдението за нарушение, свързано със загубата на собствени ресурси, набирани от ДДС, на основание митнически режим 40

3. По твърдението за нарушение, свързано със загуба на собствени ресурси, набирани от ДДС, на основание митнически режим 42

VII. По съдебните разноски

VIII. Заключение

1.

По настоящото дело Европейската комисия е подала иск за установяване на неизпълнението на задължения на основание член 258 ДФЕС срещу Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, с мотива че през периода от ноември 2011 г. до 11 октомври 2017 г. включително (наричан по-нататък „периодът на нарушението“), от една страна, то не е вписало в сметките правилните стойности на митата и не е предоставило на разположение правилната стойност на традиционните собствени ресурси и на собствените ресурси на база данъка върху добавената стойност (ДДС) за част от вноса на текстилни изделия и обувки от Китай и от друга страна, че не е предоставило цялата информация, изисквана от Комисията и необходима за установяване на размера на загубите на традиционни собствени ресурси ( 2 ).

2.

Според Комисията по този начин тази държава не е изпълнила задълженията си по член 4, параграф 3 ДЕС, който предвижда принципа на лоялно сътрудничество, по член 310, параграф 6 и член 325 ДФЕС, както и по силата на редица разпоредби на вторичното право, свързани с митническото законодателство на Съюза, както и с традиционните собствени ресурси и с ДДС.

3.

По този начин настоящото дело приканва Съда да развие своята практика относно обхвата на задълженията в областта на борбата с измамите и защитата на финансовите интереси на Съюза, наложени с цитираните в предходната точка разпоредби, в контекст, в който Комисията твърди, че съответната държава членка не е определила правилно митническата стойност на внесените стоки, които при вноса са декларирани на занижени цени поради липсата на ефективни мерки за контрол. Това дело повдига основни въпроси, като възможността Комисията да оцени размера на претенцията си във връзка със загубите на собствени ресурси в положение, при което поради липсата на правилна оценка на стойността на стоките от страна на съответната държава членка, Комисията се основава на статистически метод, а именно коригирани средни цени на внесените стоки на равнището на Съюза. Накрая Съдът трябва да разреши въпроса дали държавата членка, в която са внесени стоките, е задължена да плати за загубите на собствени ресурси на база ДДС в рамките на митнически режим, при който митата се плащат при вноса, но ДДС трябва да се плати по-късно в държавата членка по местоназначение.

4.

Съгласно член 2, параграф 1, букви а) и б) от Решение 2014/335/ЕС, Евратом ( 3 ), което се прилага от 1 януари 2014 г., чийто текст по същество е идентичен с текста на член 2, параграф 1 от Решение 2007/436/ЕО, Евратом на Съвета от 7 юни 2007 година относно системата на собствените ресурси на Европейските общности ( 4 ), собствени ресурси, записани в бюджета на Съюза, представляват приходите, получени съответно от „традиционни собствени ресурси, които се състоят от […] мита по Общата митническа тарифа и други задължения, установени или които ще бъдат установени от институциите на Съюза във връзка с търговията с трети страни“, и от „прилагането на единна ставка, валидна за всички държави членки, към хармонизираните бази за изчисляване на ДДС, определени съгласно правилата на Съюза“.

5.

Член 8, параграф 1 от посочените решения гласи в първа алинея, че в качеството им на собствени ресурси на Съюза митата по Общата митническа тарифа се събират от държавите членки в съответствие с националните разпоредби, наложени със закон, подзаконов акт или административно действие, които при необходимост се адаптират с цел спазване на правилата на Съюза. Член 8, параграф 1, трета алинея от Решение 2007/436 и член 8, параграф 2 от Решение 2014/335 гласят, че държавите членки предоставят на разположение на Комисията ресурсите, предвидени в член 2, параграф 1, букви а)—в) от същите решения.

6.

Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000 на Съвета от 22 май 2000 година за прилагане на Решение 94/728 ( 5 ), който се прилага през първата част от периода на нарушението, е заменен, считано от 1 януари 2014 г. от Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 година относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД[ ( 6 )] и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства ( 7 ). Член 2, параграф 1 от Регламент № 609/2014, чието съдържание по същество съответства на съдържанието на член 2, параграф 1 от Регламент № 1150/2000, гласи:

„За целите на прилагането на настоящия регламент правото на Съюза върху традиционните собствени ресурси, посочени в член 2, параграф 1, буква а) от Решение 2014/335 […], се констатира веднага след като са изпълнени условията, предвидени в митническите регламенти за вписване на правото по сметките и след уведомяване на длъжника“.

7.

Член 6, параграф 1 и параграф 3, първа и втора алинея от Регламент № 609/2014, който по същество възпроизвежда член 6, параграф 1 и параграф 3, букви а) и б) от Регламент № 1150/2000, е със следния текст:

„1.   Сметките за собствените ресурси се водят от Министерството на финансите на всяка държава членка или от органа, определен от всяка държава членка, и се разпределят по видове ресурси.

[…]

3.   Правата, констатирани в съответствие с член 2, се вписват по сметките [обикновено обозначавани като „сметка А“], при спазването на втора алинея от настоящия параграф, най-късно на първия работен ден след деветнадесето число на втория месец, следващ месеца, през който е било констатирано правото.

Констатираните права, невписани по сметките, посочени в първа алинея, тъй като все още не са били възстановени и не е било представено никакво обезпечение, се записват в отделни сметки [обикновено обозначавани като „сметка Б“] в срока, предвиден в първа алинея. Държавите членки могат да прилагат тази процедура, когато констатираните и обезпечени с гаранции права са оспорени и могат да претърпят изменения след уреждане на възникналите спорове.

[…]“.

8.

Съгласно член 9, параграф 1, първа алинея от Регламент № 609/2014, чийто текст съответства на текста на член 9, параграф 1, първа алинея от Регламент № 1150/2000:

„Съгласно процедурата, определена в член 10, всяка държава членка кредитира собствените ресурси по сметката, открита на името на Комисията към Министерството на финансите или към органа, определен от съответната държава членка“.

9.

Считано от 1 октомври 2016 г., тази разпоредба е изменена с член 9, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) 2016/804 на Съвета ( 8 ), както следва:

„Съгласно процедурата, определена в членове 10, 10а и 10б, всяка държава членка кредитира собствените ресурси по сметката, открита на името на Комисията към Министерството на финансите или към националната централна банка. В случаи, когато се прилага отрицателна лихва, както е посочено в трета алинея, тази сметка може да се дебитира само по указание от Комисията“.

10.

Член 10, параграф 1 от Регламент № 609/2014, чието съдържание съответства по същество на съдържанието на член 10, параграф 1 от Регламент № 1150/2000, е със следния текст:

„След приспадане на разходите по събирането в съответствие с член 2, параграф 3 и член 10, параграф 3 от Решение 2014/335 […] вписването на традиционните собствени ресурси, посочени в член 2, параграф 1, буква а) от това решение, се извършва най-късно на първия работен ден след деветнадесето число на втория месец, следващ месеца, през който правото е било констатирано, в съответствие с член 2 от настоящия регламент.

Въпреки това вписването на правата, които са посочени в отделни сметки съгласно член 6, параграф 3, втора алинея от настоящия регламент, трябва да се извърши най-късно на първия работен ден след деветнадесето число на втория месец, следващ месеца на възстановяване на тези права“.

11.

В своята първоначална редакция член 12, параграфи 1 и 3 от Регламент № 609/2014, чието съдържание по същество е било идентично със съдържанието на член 11, параграфи 1 и 3 от Регламент № 1150/2000, е със следния текст:

„1.   Всяко забавено плащане при вписването по сметката, посочена в член 9, параграф 1, води до плащане на лихви от съответната държава членка.

[…]

3.   Когато държавите членки не принадлежат към икономическия и паричен съюз, лихвеният процент се равнява на прилагания на първо число от съответния месец от централните банки за основните им операции по рефинансиране, завишен с два процентни пункта или — за държавите членки, за които няма обявен лихвен процент на централната банка — най-равностойният лихвен процент за първото число на съответния месец на паричния пазар на държавата членка, завишен с два процентни пункта.

Този лихвен процент се увеличава с 0,25 процентни пункта за всеки месец на забавяне. Завишеният лихвен процент се прилага за целия период на забавено плащане“.

12.

Считано от 1 октомври 2016 г., в резултат от влизането в сила на Регламент 2016/804, член 12, параграф 3 от Регламент № 609/2014 е заменен с член 12, параграф 5, който е със следния текст:

„Когато държавите членки не членуват в Икономическия и паричен съюз, лихвеният процент се равнява на лихвения процент, прилаган на първия ден на въпросния месец от централните банки по отношение на основните им операции по рефинансиране, или 0 процента — която от двете стойности е по-висока, — завишен с 2,5 процентни пункта. За държавите членки, за които няма обявен лихвен процент на централната банка, лихвеният процент се равнява на най-равностойния лихвен процент, прилаган на първия ден от въпросния месец на паричния пазар на държавата членка, или 0 процента — която от двете стойности е по-висока, — завишен с 2,5 процентни пункта.

Този лихвен процент се увеличава с 0,25 процентни пункта за всеки месец забавяне.

Общото увеличение в съответствие с първа и втора алинея не надвишава 16 процентни пункта. Увеличеният лихвен процент се прилага за целия период на забавянето“.

13.

Член 13, параграфи 1 и 2 от Регламент № 609/2014, който възпроизвежда по същество член 17, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1150/2000, гласи:

„1.   Държавите членки се задължават да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че сумите, които съответстват на правата, констатирани съгласно член 2, се предоставят на Комисията при условията, предвидени в настоящия регламент.

2.   Държавите членки се освобождават от задължението да предоставят на разположение на Комисията сумите, които съответстват на вземанията, констатирани съгласно член 2, които се оказват несъбираеми поради която и да е от следните причини:

Размерът на установените вземания се обявява за несъбираем с решение на компетентния административен орган, който установява, че те са несъбираеми.

Размерът на установените вземания се смята за несъбираем не по-късно след изтичането на петгодишен срок от датата, на която сумата е установена съгласно член 2 или — в случай на обжалване по административен или съдебен ред — от датата на произнасяне, съобщаване или публикуване на окончателното решение.

[…]“.

14.

Що се отнася до периода след 1 януари 2014 г., член 2 от Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 година за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на Европейския съюз ( 9 ), озаглавен „Мерки за контрол и надзор“, гласи:

„1.   Собствените ресурси, посочени в член 2, параграф 1 от Решение 2014/335[…] се контролират според предвидените в настоящия регламент условия, без да се засягат разпоредбите на Регламент [№ 1553/89 ( 10 )] […].

2.   Държавите членки вземат всички необходими мерки, за да се гарантира, че собствените ресурси, посочени в член 2, параграф 1 от Решение 2014/335[…], са предоставени на Комисията.

3.   Когато мерките за контрол и надзор се отнасят до традиционните собствени ресурси, посочени в член 2, параграф 1, буква а) от Решение 2014/335[…]:

[…]

[…]“.

15.

Член 5 от Регламент № 608/2014, озаглавен „Докладване на измамите и нередностите, засягащи вземанията на традиционни собствени ресурси“, гласи в параграф 1:

„През двата месеца след края на всяко тримесечие държавите членки изпращат на Комисията описание на откритите случаи на измама и нередности за вземания на стойност над 10000 EUR във връзка с традиционните собствени ресурси, посочени в член 2, параграф 1, буква а) от Решение 2014/335[…].

В срока по първа алинея всяка държава членка предоставя информация за позицията по отношение на вече съобщените на Комисията случаи на измама и нередности, за които по-рано не е съобщено, че средствата са възстановени, анулирани или невъзстановени“.

16.

Член 2, параграф 1 от Регламент № 1553/89 гласи:

„Базата за ДДС се определя от облагаемите транзакции, посочени в член 2 от [Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. за хармонизирането на законите на държавите членки, свързани с данъците върху оборота — Обща система за данък добавена стойност: унифицирана база за оценка (ОВ L 145, 1977 г., стр. 1)] […]“.

17.

Съгласно член 3, параграф 1 от посочения регламент:

„За всяка дадена календарна година, без да се засягат разпоредбите на членове 5 и 6, базата за средствата от ДДС се изчислява, като общите нетни приходи от ДДС, събрани от дадената държава членка през тази година, се разделят на ставката на ДДС за същата година“.

18.

Член 13 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността ( 11 ), изменен с Регламент (ЕО) № 648/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 13 април 2005 г. ( 12 ) (наричан по-нататък „Митнически кодекс на Общността“), гласи:

„1.   В съответствие с условията, предвидени от действащите разпоредби, митническите власти могат да извършват целия контрол, който те считат за необходим, за да осигурят правилното прилагане на митническите правила и другите нормативни документи, уреждащи влизането, напускането, транзита, трансфера и крайната употреба на стоки, придвижвани между митническата територия на Общността и трети страни и наличието на стоки, които нямат статут на Общността. Митническият контрол за целите на правилното прилагане на митническото законодателство на Общността може да се извършва в трета страна, когато това се предвижда от международно споразумение.

2.   Митническият контрол, различен от проверките на място, се основава на анализа на риска с използването на автоматизирани техники за обработка на данни с цел идентифициране и определяне размера на риска, както и определяне на необходимите мерки за оценяване на риска, на база на критерии, разработени на национално ниво, на ниво Общност и, където съществува, на международно ниво.

За определянето на обща рамка за управление на риска и за определянето на общи критерии и приоритетни области за контрол се използват процедури на комитетите.

Държавите членки в сътрудничество с Комисията създават компютърна система за осъществяване на управлението на риска.

3.   Когато контролът се извършва от власти, различни от митническите власти, такъв контрол се извършва в тясна координация с митническите власти, винаги, когато е възможно, на същото време и място.

[…]“.

19.

Дял II от Митническия кодекс на Общността съдържа глава 3, озаглавена „Стойност на стоките за митнически цели“, която се състои от членове 28—36.

20.

Член 29 от този кодекс предвижда:

„1.   Митническата стойност на внасяни стоки е договорната им стойност, а именно, платената действително или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана, при необходимост, в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33 […]:

[…]

2.   

[…]

3.   

[…]“.

21.

Съгласно член 30 от посочения кодекс:

„1.   Когато митническата стойност не може да се определи съгласно член 29, се прилагат последователно букви а), б), в) и г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която въпросната стойност може да се определи […]

2.   Митническа стойност, определена в резултат на прилагане на този член, е:

[…]“.

22.

Член 31 от Митническия кодекс на Общността гласи следното:

„1.   Когато митническата стойност на внасяните стоки не може да се определи по силата на членове 29 или 30, тя се определя въз основа на наличните данни в Общността и чрез разумни способи, съответстващи на общите принципи и разпоредби на:

2.   Митническата стойност, определена чрез прилагане на параграф 1, не се основава на:

23.

Член 68 от този кодекс гласи:

„За проверката на декларации, които митническите органи са приели, те имат право да извършват:

24.

Член 71 от посочения кодекс има следния текст:

„1.   Резултатите от проверката на декларацията са основание за прилагане на разпоредбите, отнасящи се до митническия режим, под който стоките се поставят.

2.   Когато не се извършва проверка на декларацията, прилагането на разпоредбите, посочени в параграф 1, се осъществява въз основа на данните, обявени в декларацията“.

25.

Член 217 от Митническия кодекс на Общността гласи:

„1.   Размерът на вносните или износните сборове, който произтича от даденото митническо задължение, […], трябва да бъде изчислен от митническите органи незабавно в момента, в който те разполагат с необходимите данни и да бъде вписан в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което е вземане под отчет.

[…]

2.   Държавите членки определят практическите правила за вземане под отчет на размерите на сборовете. Правилата могат да се различават според това дали митническите органи, предвид условията, при които митническото задължение е възникнало, имат сигурност, че посочените размери ще бъдат платени“.

26.

Съгласно член 218, параграф 1 от този кодекс:

„Когато възникне митническо задължение при приемане на декларация за стоки за митнически режим, различен от временния внос с частично освобождаване от вносни сборове, или чрез друго действие със същите правни последици както при приемането на декларацията, размерът на митническото задължение се взема под отчет, веднага след като бъде изчислен, но не по-късно от втория ден, след като е разрешено вдигането на стоките“.

27.

Член 220, параграф 1 от посочения кодекс гласи:

„Когато размерът на сборовете, произтичащ от дадено митническо задължение, не е бил взет под отчет съгласно членове 218 и 219 или е бил взет под отчет размер, по-нисък от дължимия, вземането под отчет на пълния размер на сборовете или на остатъка до пълния размер трябва да се извърши в срок от 2 дни, считано от датата, на която митническите органи установят това положение и са в състояние да изчислят дължимия размер и да определят длъжника (последващо вземане под отчет). Този срок може да бъде удължен съгласно член 219“.

28.

Член 221 от същия кодекс гласи:

„1.   Длъжникът трябва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага, след като този размер бъде взет под отчет.

[…]

3.   Уведомяването на длъжника вече не може да се извършва след изтичане на тригодишния срок от датата на възникване на митническото задължение. Този срок се прекъсва от момента на подаване на жалба по смисъла на член 243 и по време на процедурата по обжалването.

4.   Когато митническото задължение е в резултат на действие, което в момента на извършването си е подлежало на наказателно съдебно преследване, уведомяването на длъжника може да се осъществи след изтичането на тригодишния срок, предвиден в параграф 3, при условията, предвидени от действащите разпоредби“.

29.

Член 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза ( 13 ) (наричан по-нататък „Митнически кодекс на Съюза“) гласи:

„Митническите органи отговарят основно за надзора на външната търговия на Съюза, с което допринасят за лоялната и отворена търговия, за изпълнението на външните аспекти на вътрешния пазар, общата търговска политика и другите общи политики на Съюза, свързани с търговията, както и за общата сигурност на веригата на доставките. Митническите органи въвеждат мерки, особено такива, насочени към:

30.

Съгласно член 46 от Митническия кодекс на Съюза, озаглавен „Управление на риска и митнически контрол“:

„1.   Митническите органи могат да извършват всякакъв митнически контрол, който считат за необходим.

Видовете митнически контрол се състоят по-специално от проверка на стоките, вземане на проби, проверка на точността и пълнотата на информацията, подадена в декларация или уведомление и наличието, автентичността, точността и валидността на документи, проверка на счетоводната отчетност на икономическите оператори и други видове отчетност, проверка на транспортни средства, проверка на багаж и други стоки, пренасяни от или върху лица, както и извършване на служебни разследвания и други подобни действия.

2.   Митническият контрол, различен от проверките на случаен принцип, се основава главно на анализ на риска чрез средства за електронна обработка на данни с цел идентифициране и оценка на риска, както и разработване на необходимите мерки за предотвратяване на риска въз основа на критерии, разработени на национално равнище, на равнището на Съюза и където е възможно, на международно равнище.

3.   Митническият контрол се извършва в обща рамка за управление на риска, която се основава на обмен на информация за риск и на резултатите от анализ на риска между митническите администрации и с която се установяват общи критерии и стандарти за риска, контролни мерки и приоритетни области за контрол.

Контролът, основан на такава информация и критерии, се извършва без да се засяга другият контрол, извършван съгласно параграф 1 или съгласно другите действащи разпоредби.

4.   Митническите органи извършват управление на риска, за да разграничават равнищата на риск, свързан със стоките, които са обект на митнически контрол или надзор, и да определят дали и съответно къде стоките ще бъдат подлагани на специален митнически контрол.

Управлението на риска включва дейности като събиране на данни и информация, анализиране и оценяване на риска, предписване и предприемане на действия и редовен мониторинг и преглед на този процес и резултатите от него въз основа на международни, съюзни и национални източници и стратегии.

5.   Митническите органи обменят помежду си информация за риска и резултати от анализ на риска, когато:

6.   При установяването на общите критерии и стандарти за риска, на контролните мерки и на приоритетните области за контрол съгласно параграф 3 се отчита всяко едно от следните:

7.   Общите критерии и стандарти за риска, посочени в параграф 3, включват всяко едно от следните:

8.   В приоритетните области за контрол се включват конкретни митнически режими, видове стоки, транспортни маршрути, видове транспорт или икономически оператори, по отношение на които през определен период се извършва по-задълбочен анализ на риска и засилен митнически контрол, без да се засяга контролът, който обикновено се извършва от митническите органи“.

31.

Член 53 от Митническия кодекс на Съюза, озаглавен „Конвертиране на парични единици“, гласи в параграф 1:

„Компетентните органи публикуват и/или посочват в интернет приложимия обменен курс, ако се налага преизчисляване на суми в друга валута по една от следните причини:

32.

Членове 70 и 74 от този кодекс съдържат правила относно митническата стойност на стоките, които по същество съответстват на правилата, съдържащи се в членове 29—31 от Митническия кодекс на Общността.

33.

Съгласно член 101, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза размерът на дължимите вноски или износни мита се определя от митническите органи, отговорни за мястото, където възниква или се счита, че възниква митническото задължение съгласно член 87 от посочения кодекс, веднага щом тези органи разполагат с необходимата информация.

34.

Член 103 от посочения кодекс, озаглавен „Краен срок за митническо задължение“, гласи в параграфи 1 и 2:

„1.   Длъжникът не се уведомява за митническо задължение след изтичането на три години от датата, на която е възникнало митническото задължение.

2.   Когато митническото задължение възниква в резултат на действие, което към момента на извършване е основание за започване на наказателно преследване, тригодишният срок, определен в параграф 1, се продължава най-малко на пет години и не повече от 10 години в съответствие с националното законодателство“.

35.

Член 105 от Митническия кодекс на Съюза, озаглавен „Момент на вземане под отчет“, гласи в параграф 3:

„Когато митническо задължение възникне при условия, които не се обхващат от параграф 1, размерът на дължимите вносни или износни мита се взема под отчет в рамките на 14 дни от датата, на която митническите органи са в състояние да определят размера на въпросните вносни или износни мита и да вземат решение“.

36.

Съгласно член 188 от този кодекс, озаглавен „Проверка на митническа декларация“:

„За целите на проверката на точността на данните, съдържащи се в приетата митническа декларация, митническите органи могат

37.

Член 191 от посочения кодекс, озаглавен „Резултати от проверката“, гласи:

„1.   Резултатите от проверката на митническата декларация се използват за прилагане на разпоредбите, отнасящи се до митническия режим, под който стоките се поставят.

2.   Когато митническата декларация не е проверена, параграф 1 се прилага въз основа на данните, съдържащи се в съответната декларация.

3.   Резултатите от проверката, направена от митническите органи, имат еднаква доказателствена сила на цялата митническа територия на Съюза“.

38.

Съгласно член 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 ( 14 ), изменен с Регламент (ЕО) № 1335/2003 на Комисията ( 15 ) (наричан по-нататък „Регламентът за прилагане“):

„1.   Не се налага митническите органи да определят митническата стойност на внесените стоки въз основа на метода на оценяване на сделката, когато съобразно определената в параграф 2 процедура не са получили задоволителна информация или се съмняват основателно, че декларираните стойности представляват цялата платена или платима сума по реда на член 29 от Кодекса.

2.   Когато митническите органи имат съмненията, описани в параграф 1, те могат да изискат допълнителна информация съобразно член 178, параграф 4. Когато съмненията продължават, митническите органи са длъжни, преди да вземат окончателно решение, да известят заинтересованото лице, в писмен вид, ако то желае, относно основанията за съмненията си, както и да му предоставят възможност за отговор. Окончателното решение и основанията за вземането му се съобщават в писмен вид на въпросното лице“.

39.

Член 248, параграф 1 от Регламента за прилагане гласи:

„Освобождаването на стоката трябва да бъде съпроводено от записване в сметките на вносните мита, определени според данните в митническата декларация. Когато митническите органи сметнат, че извършените проверки вод[ят] до по-високо мито от изчисленото в декларацията, те трябва да изискат внасяне на гаранция за разликата между сумата, изчислена на база на данните в декларацията и сумата, която може да бъде заплатена в крайна сметка. Вместо да представи гаранция, деклараторът може да поиска да бъде внесена пълната сума, която в крайна сметка трябва да бъде заплатена“.

40.

Член 48 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза ( 16 ) (наричан по-нататък „Регламентът за изпълнение“), озаглавен „Разпоредби относно обменния курс“, гласи в параграф 1:

„Когато това се изисква в съответствие с член 53, параграф 1, буква б) от Кодекса, равностойността на еврото се определя веднъж месечно.

Обменният курс, който трябва да се използва, е последният курс, определен от Европейската централна банка преди предпоследния ден на месеца, и се прилага през следващия месец.

Когато обаче обменният курс, приложим в началото на месеца, се различава с над 5 % от обменния курс, определен от Европейската централна банка преди 15-о число на същия месец, за периода от 15-о число до края на съответния месец се прилага вторият упоменат по-горе обменен курс“.

41.

Член 140 от Регламента за изпълнение, озаглавен „Неприемане на декларираните договорни стойности“, който има за цел да приведе в изпълнение член 70, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза, гласи:

„1.   Когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в член 70, параграф 1 от Кодекса, те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация.

2.   Ако съмненията им не отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на член 70, параграф 1 от Кодекса“.

42.

Съгласно член 144 от Регламента за изпълнение, озаглавен „Резервен метод“, който има за цел да приложи член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза:

„1.   При определяне на митническата стойност по член 74, параграф 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в член 70 и член 74, параграф 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности.

2.   Когато не може да се определи митническа стойност по параграф 1, се използват други подходящи методи. В този случай митническата стойност не може да се определя въз основа на някое от следните:

43.

Член 244 от Регламента за изпълнение, озаглавен „Предоставяне на обезпечение“, който има за цел прилагане на член 191 от Митническия кодекс на Съюза, гласи:

„Когато митническите органи считат, че е възможно в резултат на проверката на митническата декларация размерът на дължимите вносни или износни мита или други задължения да се окаже по-висок от размера, изчислен въз основа на данните от митническата декларация, стоките се вдигат само ако се предостави обезпечение, чийто размер е достатъчен, за да покрие разликата между сумата, дължима съгласно данните от митническата декларация, и сумата, която е възможно да е дължима в крайна сметка.

Вместо да внесе това обезпечение, деклараторът има право да поиска да бъде уведомен незабавно за митническото задължение, което е възможно да е дължимо в крайна сметка за стоките“.

44.

Съгласно член 2, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност ( 17 ) изменена с Директива 2009/69/ЕО на Съвета от 25 юни 2009 г. ( 18 ) (наричана по-нататък „Директива 2006/112“):

„Следните сделки подлежат на облагане с ДДС:

[…]

[…]

45.

Съгласно член 73 от тази директива, „данъчната основа включва всичко, което представлява насрещна престация, получена или която следва да бъде получена от доставчика срещу доставката, от клиента или трето лице“.

46.

Съгласно член 83 от посочената директива:

„По отношение на вътреобщностното придобиване на стоки данъчната основа се установява на основата на същите фактори, използвани в съответствие с глава [2] за определяне на данъчната основа за доставката на същите стоки на съответната държава членка. В случаите на сделки, които трябва да се третират като вътреобщностни придобивания на стоки, посочени в членове 21 и 22, данъчната основа е покупната цена на стоките или на подобни стоки или ако няма покупна цена — себестойността, определена към момента на доставката“.

47.

Член 85 от Директива 2006/112 е със следния текст:

„По отношение на вноса на стоки, данъчната основа е стойността за митнически цели, определена в съответствие с разпоредбите на Общността, които са в сила“.

48.

Член 86, параграф 1 от тази директива е със следния текст:

„Данъчната основа включва следните фактори, доколкото същите вече не са включени:

49.

Член 87 от Директива 2006/112 гласи:

„Данъчната основа не включва следните елементи:

50.

Съгласно член 138 от тази директива:

„1.   Държавите членки освобождават доставката на стоки, изпратени или превозени до местоназначение извън съответната им територия, но на територията на Общността, от или за сметка на продавача или клиента, придобиващ стоките за друго данъчнозадължено лице или за данъчно незадължено юридическо лице, действащо в това си качество в държава членка, различна от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоката.

2.   Освен доставката на стоки, посочени в параграф 1, държавите членки освобождават следните сделки:

[…]

51.

Член 143 от тази директива гласи:

„1.   Държавите членки освобождават следните сделки:

[…]

[…]

2.   Предвиденото в параграф 1, буква г) освобождаване се прилага в случаите, когато вносът на стоки е последван от доставка на стоки, която е освободена съгласно член 138, параграф 1 и параграф 2, буква в), само ако в момента на вноса вносителят е предоставил на компетентните органи на държавата членка на вноса най-малко следните данни:

Независимо от това държавите членки могат да предвидят посоченото в буква в) доказателство да се представя само по искане на компетентните органи“.

52.

Считано от 1 януари 2005 г., Европейският съюз отменя всички квоти за внос на текстилни изделия и облекла с произход от държави, членуващи в Световната търговска организация, включително Китай.

53.

На 20 април 2007 г. Европейската служба за борба с измамите (OLAF) изпраща на държавите членки съобщение за взаимопомощ 2007/015, за да ги уведоми за риска от занижаване на цените при вноса на текстилни изделия и обувки от Китай.

54.

С това съобщение OLAF приканва всички държави членки, от една страна, да извършат анализ на вноса на текстилни изделия и обувки с произход по-специално от Китай, за да открият евентуални индикации за внос на занижени цени, и от друга страна, да извършат подходящи проверки при митническото оформяне на този внос.

55.

Впоследствие, за да подпомогне държавите членки да разкриват пратките с текстилни изделия и обувки със занижени цени, OLAF, в сътрудничество със Съвместния изследователски център на Комисията (наричан по-нататък „JRC“), въвежда способ за оценка на риска, почиващ на данни на равнището на Съюза (наричан по-нататък „методиката OLAF“). Този способ се състои, най-напред, в изчисляване на коригирана средна цена за всяко текстилно изделие и обувки, внос от Китай, които са в обхвата на глави 61—64 от Комбинираната номенклатура към Митническата тарифа ( 19 ). Коригираните средни цени се изчисляват въз основа на месечните цени при внос на съответните продукти от Китай, изведени от статистическата база данни Comext, която е референтна база данни за международната търговия, управлявана от Евростат, за период от 48 месеца. Тези цени изразяват стойност на килограм за всеки от 495‑те осемцифрени кода на продуктите по Комбинираната номенклатура, като уточняват държавата на произход и държавата по местоназначението в Съюза. След това се изчислява средна цена за целия Съюз (коригирани средни цени ЕС‑28) въз основа на средна аритметична стойност (непретеглена средна стойност) на коригираните средни цени в 28‑те държави членки ( 20 ). При изчисляване на тези средни стойности пределните стойности, тоест необичайно високите или ниски стойности, се изключват, поради което средната цена се нарича „коригирана“. Накрая се изчислява стойност, която съответства на 50 % от коригираната средна цена и представлява „минимална приемлива цена“, също изразена в цена на килограм, която се използва като праг, позволяващ на митническите органи на държавите членки да открият вноса, деклариран на особено ниска стойност, а следователно и високорисковия внос.

56.

Съобщението за взаимопомощ AM/2009/001, изпратено от OLAF на 23 януари 2009 г., се отнася до продължилата шест месеца операция „Argus“, в рамките на която OLAF е предприела надзор на движението на текстилни изделия и обувки от различни трети държави, но най-вече от Азия, и е предоставяла ежемесечно на държавите членки списък с вносните операции от предходния месец, които са идентифицирани като рискови от гледна точка на митническата стойност. С това съобщение OLAF иска от държавите членки да ѝ съобщят в четиримесечен срок въвеждането на филтри за риск, да идентифицират високорисковите пратки и да извършат проверки след митническото оформяне въз основа на нейните съобщения.

57.

През 2011 г., по време на прилагането на Приоритетната област на контрол „Discount“ (наричана по-нататък „ПОК Discount“), координирана от генерална дирекция „Данъчно облагане и митнически съюз“ на Комисията, в която участват всички държави членки, включително Обединеното кралство, са приложени минималните приемливи цени, за да бъдат открити и проверени внесените от Китай текстилни продукти и обувки, декларирани на ниска митническа стойност, която ги прави подозрителни.

58.

През 2014 г. OLAF координира съвместната митническа операция Snake, чиято оперативна фаза е проведена от 17 февруари до 17 март 2014 г. и в която участват всички държави членки и китайските митнически органи. Привличането на последните е имало за цел да бъдат получени декларациите за износ, които да позволят да се провери декларираната стойност при вноса в Съюза на съответните изделия. В окончателния доклад от операция Snake държавите членки са приканени да продължат да използват рисковите профили, основани на минималните приемливи цени, прилагани по време на тази операция.

59.

Вследствие на проверките, извършени при тази операция от органите на Обединеното кралство въз основа на посочените рискови профили, тези органи установяват допълнителни мита за вноса, извършен от 24 оператора в тригодишния период между ноември 2011 г. и ноември 2014 г.

60.

По време на проверка 14‑11‑1, проведена в Обединеното кралство от 27 до 31 октомври 2014 г., Комисията проверява информационните формуляри за риска, уведомленията за взаимопомощ и 24 избрани на случаен принцип вносни операции, 23 от които са вписани в „сметка Б“.

61.

От ноември 2014 г. до февруари 2015 г. органите на Обединеното кралство връчват на съответните оператори уведомления за плащане на посочените суми, като издават 24 разпореждания за последващо събиране, т.нар. „уведомления за плащане С18“ (наричани по-нататък „уведомления за плащане С18 Snake“), които впоследствие са отменени.

62.

На 16 януари 2015 г. OLAF започва разследване, насочено срещу конкретни държави членки, сред които Обединеното кралство, обхващащо периода след 2013 г.

63.

От 2013 г. до 2016 г. Her Majesty’s Revenue and Customs (Данъчна и митническа администрация на Обединеното кралство, наричана по-нататък „HMRC“) и граничната полиция на Обединеното кралство провеждат операция „Badminton“. Тази операция, която е насочена главно срещу измамите с ДДС, е във връзка с първоначално наказателно разследване срещу четирима големи оператори, които внасят въпросните стоки с произход от Китай под „митнически режим 42“, тоест режим, при който митата се плащат при вноса, но ДДС се плаща по-късно в държавата членка по местоназначението (наричан по-нататък„митнически режим 42“) ( 21 ).

64.

От февруари 2015 г. до юли 2016 г. Обединеното кралство участва в десет срещи, организирани от OLAF и посветени на занижените цени на текстилни изделия и обувки с произход от Китай.

65.

На 19 и 20 февруари 2015 г. OLAF организира първа двустранна среща с HMRC за обсъждане на резултатите от операция Snake и използването на коригирани средни цени като индикатори за риска от занижени митнически стойности. На тази среща OLAF изтъква, че обемът на вноса, който може да е на измамно занижени цени, не е намалял и че от статистиката се установява, че поради мерките, взети от други държави членки, Обединеното кралство привлича повече от измамния трафик. От своя страна HMRC посочва, че възнамерява да издаде разпореждания за събиране на укритите ДДС и мита срещу предприятията, които са установени по време на операция Snake и в резултат от нейния собствен анализ, в общ размер над 800 милиона британски лири (GBP).

66.

Обединеното кралство изразява отново намерението си да пристъпи към посоченото събиране по време на ad hoc срещата на 25 и 26 февруари 2015 г. относно „измамата със занижени цени“, организирана от OLAF, в която участват органите на държавите членки. По време на тази среща OLAF „настоятелно препоръчва“ по-специално държавите членки да използват подходящи рискови филтри, за да идентифицират пратките с потенциално занижени цени, да изискват обезпечения за пратките, които са идентифицирани като подозрителни, и да провеждат разследвания за установяване на митническата стойност. OLAF също така описва потенциалните загуби на традиционни собствени ресурси на равнището на Съюза вследствие на внос на стоки, които може да са със занижени цени, по-специално що се отнася до вноса в Обединеното кралство ( 22 ).

67.

На 16 юни 2015 г. OLAF изпраща съобщение за взаимопомощ 2015/013, с което иска от държавите членки да предприемат всички необходими предпазни мерки, за да защитят финансовите интереси на Съюза от риска от внос на занижени цени на текстилни изделия и обувки от Китай.

68.

През май 2015 г. Обединеното кралство започва т.нар. операция Breach за борба с измамата със занижени цени. Според Обединеното кралство една от целите на тази операция е вследствие на отмяната на 24‑те уведомления за плащане С18 Snake да се определи митническата стойност на стоките със занижени цени, разкрити по време на операция Snake, и да се изиска внасянето на укритите традиционни собствени ресурси. Тази операция включвала по-специално предварителен контрол и последващи посещения на място във връзка с подозрителните пратки, анализ на документи, одит и инспекции, проверка на търговския характер на съответните продажби и на връзките между вносителя, превозвачите и други предприятия, както и дейности за повишаване на бдителността към намеренията на вносителите, предназначени за идентифициране на измамните дейности. Извършени били и около 30 предварителни проверки, взети били проби. Издадени били множество уведомления за плащане С18. В съдебното заседание Обединеното кралство потвърждава, че предприетите в рамките на тази операция мерки продължават.

69.

На 28 юли 2015 г. OLAF организира втора двустранна среща с HMRC. Последната по-конкретно посочва, че продължава да следва процедурата за събиране на повече от 800 милиона британски лири, съответно и по съдебен ред, и че е създала мултидисциплинарна група за действие в рамките на операция Breach, която има за цел да разгледа положението на вносителите, участващи в измамния трафик. Въпреки това според HMRC използването на индикатори за риска, основани на средните цени, било непродуктивно и непропорционално, като се има предвид обемът на вноса с местоназначение Обединеното кралство.

70.

На 3 февруари 2016 г. OLAF организира трета двустранна среща с HMRC, на която се установява, че Обединеното кралство е проверило шестнадесетте набелязани при операция Snake предприятия. OLAF отново препоръчва HMRC да прибегне до индикаторите за риска на равнището на Съюза, основавани на минималната приемлива цена. Тя подчертава високия процент на вноса с местоназначение Обединеното кралство, за който се смята, че е извършен на занижени цени и че води до значителни загуби от мита.

71.

На 22 и 23 март 2016 г. OLAF организира четвърта двустранна среща с HMRC. Тя отново потвърждава нуждата от въвеждане на индикатори за риска на равнището на Съюза като превантивна мярка при вноса и предлага практически способи за тяхното постепенно въвеждане от органите на Обединеното кралство. OLAF отново прави обзор на положението по онова време, който показва, че загубите на традиционни собствени ресурси в Обединеното кралство се увеличават, най-вече в резултат от злоупотребите с митнически режим 42.

72.

На двустранна среща през юли 2016 г. OLAF представя доклад, който посочва, че загубите на традиционни собствени ресурси в Обединеното кралство нарастват.

73.

На 18 и 19 септември 2016 г., на многостранна среща френските органи представят резултатите от т.нар. операция Octopus, проведена от тези органи с участието на десет държави членки (сред които Обединеното кралство) и с подкрепата на OLAF. От заключителния доклад за тази операция се установява, че организирани престъпни групи са в основата на измамите със занижени цени. Вписаният в митническите декларации за внос получател почти винаги е липсващ оператор или предприятие „феникс“. Те също така стигат до извода, че преобладаващата част от превозваните стоки, проверени във Франция по предварително определени критерии, са със занижени стойности, декларирани чрез измама в Обединеното кралство в рамките на митнически режим 42.

74.

През октомври 2016 г. органите на Обединеното кралство провеждат експериментална операция, наречена Samurai, която е насочена срещу вноса на два оператора, преустановили дейността си веднага след като HMRC е оспорила митническите им декларации.

75.

На 1 март 2017 г. OLAF завършва разследването си относно занижените цени при вноса в Обединеното кралство и представя своя доклад (наричан по-нататък „докладът OLAF“), според който вносителите в Обединеното кралство са укрили мита в големи размери чрез представяне при вноса на фалшиви фактури, фиктивни фактури и декларации с невярно съдържание за митническа стойност. OLAF разкрива значително увеличение на мащаба на механизма на измама със занижени цени при транзита през Обединеното кралство между 2013 г. и 2016 г. Този период съвпада с въвеждането от други държави членки на рискови профили, основани на препоръчания от OLAF способ за оценка на рисковете, основан на коригираните средни цени.

76.

Според този доклад, през посочения период засегнатият от измамата внос, преминал транзитно през Обединеното кралство, се е увеличил значително поради неадекватния контрол. През 2016 г. повече от 50 % от текстилните изделия и обувки от Китай, внесени в Обединеното кралство, са декларирани на стойности, по-ниски от минималните приемливи цени, като в същото време 80 % от общите загуби на традиционни собствени ресурси се дължат на занижените цени на текстилните изделия и обувки, внесени в Обединеното кралство.

77.

Освен това в доклада OLAF се уточнява, че в основата на тази измама са организирани престъпни групи, действащи в целия Съюз. По-голямата част от вноса в Обединеното кралство е свързан с доставки, предназначени за черния пазар на текстил и обувки в други държави членки. Повечето от тези вносни операции са извършени чрез злоупотреба с митнически режим 42 ( 23 ). Така OLAF приема, че избягването на ДДС, дължим в държавите членки на крайното местоназначение на стоките, по-конкретно Германия, Испания, Франция и Италия, също е значително. OLAF подчертава, че Обединеното кралство не е прилагало рискови профили, основани на минималните приемливи цени, както тя му е препоръчала, и не е извършвало подходящ митнически контрол при вноса, освен в едномесечния период по време на операция Snake ( 24 ).

78.

Следователно според този доклад Обединеното кралство е допуснало за свободно обращение текстилни изделия и обувки от Китай със занижени цени, без да извърши митнически контрол, поради което значителна част от митата не са били събрани и предоставени на бюджета на Съюза. Ето защо в своя доклад OLAF изчислява произтичащите от това загуби на традиционни собствени ресурси за периода 2013—2016 г. ( 25 ) По-конкретно тя определя за всеки код на съответната стока по Комбинираната номенклатура количеството (в kg) на стоките със занижени цени (считани за стоки, декларирани на стойност под съответната минимална приемлива цена) и разликата между декларираната стойност и съответната коригирана средна цена (коригирана средна цена ЕС 28) на разглежданото изделие, а след това прилага към тази разлика действащата ставка на митото. В този контекст OLAF препоръчва на HMRC да предприеме всички подходящи мерки, за да събере посочената сума и да прилага индикаторите за риска.

79.

От ноември 2016 г. до октомври 2018 г. по силата на разпоредбите на Регламент № 608/2014 относно контрола и надзора на традиционните собствени ресурси, упълномощени представители на Комисията провеждат пет проверки, които се отнасят по-специално до занижените цени.

80.

По време на проверка 16‑11‑1, проведена от 14 до 18 ноември 2016 г., след като констатира, че размерът на митата, които са анулирани в сметка Б, съответства на допълнителните задължения, които първоначално са били изискани чрез издаването на 24‑те уведомления за плащане С18 Snake за вноса на занижени цени, разкрит при операция Snake, но впоследствие са били оттеглени, Комисията приканва органите на Обединеното кралство да определят митническата стойност по всички засегнати декларации за внос, да преизчислят допълнителните мита, които се дължат за тази стойност, да впишат съответстващите задължения в сметка Б и да съберат въпросните суми в най-кратък срок.

81.

Тя също така пита посочените органи дали прилагат метода на коригираните средни цени, разработен от OLAF с цел разкриване на вноса на занижени цени, дали извършват физически проверки по време на митническото оформяне и дали системно искат да се внася гаранция за митата, които могат да станат изискуеми съгласно член 248, параграф 1 от Регламента за прилагане.

82.

По време на проверка 17‑11‑1, извършена от 8 до 12 май 2017 г., Комисията подбира дванадесет декларации за внос, подадени през първото тримесечие на 2017 г., които са на особено ниски стойности, с цел проверка на място. Проверката показва, че дванадесетте партиди, обхванати от тези декларации, са допуснати за свободно обращение в Съюза без контрол и без да се предостави гаранция. Органите на Обединеното кралство потвърждават, че не са въвели мерките, поискани от OLAF след операция Snake през 2014 г. и след това отново в доклада от проверка 16‑11‑1. Те обясняват, че това се дължи най-вече на оценката на техните правни консултанти, според която изобщо липсва приемлив метод за оценка. Въпреки това разглежданите вносни операции щели да бъдат проверени от групата за действие, създадена в рамките на операция Breach.

83.

По време на проверка 17‑11‑2, проведена от 13 до 17 ноември 2017 г., пет декларации за внос с особено ниски стойности, подадени от вносители, които вече са идентифицирани в рамките на операция Snake като потенциални измамници, са проверени от представителите на Комисията на основание едно от 24‑те уведомления за плащане С18 Snake, издадени при тази операция, на обща стойност 62003024,23 GBP. Оказва се обаче невъзможно да се проследят задълженията, съответстващи на отделните декларации за внос, което според HMRC оправдава отмяната на тези задължения.

84.

По време на тази проверка органите на Обединеното кралство информират представителите на Комисията за започналата на 12 октомври 2017 г. операция на HMRC, наречена „Swift Arrow“. Обединеното кралство обяснява, че рисковите профили, използвани в рамките на тази операция, се основават не на праговете, въведени от OLAF, а на национални прагове или рискови профили, определени от HMRC само въз основа на вноса в Обединеното кралство. Тези профили обаче са приложени само по отношение на някои оператори, които предварително са идентифицирани като участници в свързаната с измама търговия. Контейнерите, разкрити чрез тези рискови профили, са обект на физически проверки от страна на органите на Обединеното кралство по време на митническото оформяне. Ако последните приемат, че декларираната стойност е необоснована, те изискват плащането на гаранция преди вдигането на стоките.

85.

По време на проверка 18‑11‑1, извършена от 16 до 20 април 2018 г., представителите на Комисията проверяват 25 декларации за внос, отнасящи се за периода от 12 октомври 2017 г. — началото на операцията, наречена „Swift Arrow“ — до 31 декември 2017 г. Установено е, че само седем от 25‑те документа с посочена изключително ниска стойност са разкрити чрез рисковия профил, въведен от HMRC, а останалите 18 контейнера са допуснати за свободно обращение, без митническата стойност да е оспорена. Органите на Обединеното кралство посочват, че след началото на операция Swift Arrow рисковият профил е бил коригиран, за да включва повече оператори, кодове от Комбинираната номенклатура (КН), и входни пунктове, така че ако въпросните вносни операции били извършени през април 2018 г., профилът щял да разкрие още единадесет декларации.

86.

Освен това според тези органи много от селектираните оператори са преустановили вноса, веднага след като са включени в рисковите профили, проверени са преди вдигането и от тях е поискано да внесат гаранции, преди да бъде разрешено вдигането на стоките.

87.

Тези органи обаче отказват да разкрият подробности за метода на изчисляване, използван от HMRC при определяне на гаранциите, изискани в рамките на операция Swift Arrow, и при издаване на разпорежданията за последващо събиране, а именно уведомленията за плащане С18 Snake.

88.

През май 2018 г., в рамките на операция Breach Обединеното кралство издава уведомления за плащане С18 (наричани по-нататък „уведомленията за плащане С18 Breach“), на обща стойност 25 милиона британски лири за период, започващ от 2015 г.

89.

По време на проверка 18‑11‑2, която е проведена от 8 до 12 октомври 2018 г., органите на Обединеното кралство поддържат отказа си. Те обаче потвърждават, че през април 2018 г. са установили допълнителни мита на обща стойност 19434197,73 GBP за седем оператори, много от които вече са били проверени при операция Snake.

90.

С писма от 24 март и 28 юли 2017 г. Комисията отправя запитване до Обединеното кралство относно предприетите действия по доклада OLAF. Тя посочва, че не е получила допълнителна конкретна информация от Обединеното кралство и че по нищо не може да съди, че тази държава е предприела подходящи мерки за предотвратяване на измамата чрез занижени цени, констатирана в този доклад. Тъй като няма информация за обратното, Комисията посочва, че е длъжна да поиска от Обединеното кралство да предостави на разположение традиционни собствени ресурси в размер, съответстващ на загубите, определени от OLAF (след приспадане на разходите по събирането).

91.

В едно от трите писма от 28 юли 2017 г. тя също така иска да бъде уведомена за предприетите от органите на Обединеното кралство действия по доклада от проверка 16‑11‑1, като във връзка с това отново повтаря искането да ѝ бъде предоставена правната оценка, довела до отмяната на 24‑те уведомления за плащане С18 Snake, и списъкът с документи, свързани с всяка от 24‑те преписки, включително изчисленията за установяване на митническите задължения.

92.

С писма от 8 август и 12 октомври 2017 г. Обединеното кралство отговаря на тези искания. Най-напред, що се отнася до доклада OLAF, Обединеното кралство изтъква, че са били взети мерки за справяне с проблема, свързан със занижените цени, като провеждането на операция Breach. Впрочем правото на Съюза не налагало конкретен модел за контрол, поради което всяка държава членка имала право да реши кой е най-добрият начин за прилагане на закона. Освен това мерки за контрол, предприети преди вдигането, включително изискването на гаранции, по своето естество не били по-ефикасни от последващите мерки, каквито били разработени от Обединеното кралство. Методиката OLAF, доколкото се основава на прилагането на данни, събрани на равнището на Съюза, няма нито солидна основа, нито е пригодена за Обединеното кралство. Този модел не бил безспорен, поради което Обединеното кралство разработило свой собствен подход, който не проявявал недостатъците на методиката OLAF. По-нататък, що се отнася до последващите действия по доклада от проверка 16‑11‑1, Обединеното кралство посочва, че причината за отмяната на 24‑те уведомления за плащане С18 Snake и отписването на съответните суми от сметка Б била свързана с неговата невъзможност да докаже какви са действителните стойности на внасяните стоки, но група експерти разрешила този проблем в рамките на операция Breach. Накрая Обединеното кралство повтаря, че не може да удовлетвори искането за предоставяне на правната оценка на HMRC, довела до отмяна на уведомленията за плащане С18 Snake, като се позовава в това отношение на съображения за поверителност и за защита на професионалната тайна между адвоката и неговия клиент.

93.

На 9 март 2018 г. Комисията изпраща на Обединеното кралство официално уведомително писмо.

94.

Обединеното кралство отговаря на това писмо на 22 юни 2018 г. В приложение към писмото, тази държава иска да ѝ бъде предоставен пълният текст на доклада OLAF, тъй като разполагала само с непълен вариант на този доклад, както и Комисията да ѝ отговори на подробни въпроси относно метода, използван при изчисляването на сумите на претендираните традиционни собствени ресурси.

95.

На 24 септември 2018 г. Комисията изпраща на Обединеното кралство мотивирано становище, в което по-специално отговаря на исканията на тази държава, направени в приложение към писмото ѝ от 22 юни 2018 г., и определя двумесечен срок за отговор.

96.

На 19 декември 2018 г., тъй като не е получила от Обединеното кралство отговор на мотивираното становище в определения срок, Комисията решава да подаде пред Съда настоящия иск за установяване на неизпълнение на задължения, след като на 18 декември 2018 г. е уведомила Обединеното кралство, че ще вземе това решение на следващия ден.

97.

На 9 януари 2019 г. е проведена техническа среща между органите на Обединеното кралство и Комисията, по време на която консултантска фирма представя изводите си, които са изложени в поръчан от Обединеното кралство доклад.

98.

На 11 февруари 2019 г. Обединеното кралство изпраща на Комисията отговор на мотивираното становище, състоящ се от заглавна страница и приложение, съдържащо доклад от консултантска фирма.

99.

Тъй като счита, че представените от Обединеното кралство доводи не позволяват да бъдат оборени твърденията за нарушения, изложени в мотивираното становище, на 7 март 2019 г. Комисията подава настоящия иск.

100.

Кралство Белгия, Република Естония, Република Гърция, Република Латвия, Португалската република и Словашката република (наричани по-нататък заедно „встъпилите страни“) представят по настоящото дело изявления при встъпване в подкрепа на Обединеното кралство.

101.

С писмо от 6 юни 2020 г. Обединеното кралство прави искане за действия по събиране на доказателства или процесуално-организационни действия, които имат за цел Съдът да разпореди на Комисията да отговори на редица въпроси, някои от които вече са били поставени в исканията за информация, изпратени от Обединеното кралство на Комисията на 22 юни 2018 г. и на 22 март 2019 г. С писмо от 11 април 2019 г. Обединеното кралство иска от Съда да задължи Комисията да отговори на въпросите, поставени в искането от 22 март 2019 г. (наричано по-нататък „преформулираното искане за информация“) ( 26 ).

102.

С писмо от 14 октомври 2020 г. Съдът изпраща на Комисията и на Обединеното кралство въпроси с искане за писмен отговор. Тези страни отговарят писмено на 16 ноември 2020 г.

103.

На 8 декември 2020 г. е проведено съдебно заседание, в което устни становища предоставят, от една страна, Обединеното кралство, в подкрепа на което се изказват Република Естония, Република Латвия и Португалската република, и от друга страна, Комисията. Тези страни са помолени да съсредоточат пледоариите си върху съдържанието на отговорите, посочени в предходната точка на настоящото заключение.

104.

В своята искова молба Комисията иска от Съда да установи, че

105.

Обединеното кралство иска от Съда:

106.

Всички встъпили държави членки по същество молят искът да се отхвърли. Словашката република и Португалската република искат освен това Комисията да бъде осъдена да заплати всички съдебни разноски.

107.

Преди да разгледам основанията, изложени от Комисията в подкрепа на иска, следва да се спра на възраженията за недопустимост, направени от Обединеното кралство в писмената защита (раздел А). По същество искът се разделя основно на четири основания. Първо, Комисията изтъква, че през периода на нарушението Обединеното кралство не е предприело мерки за защита на финансовите интереси на Съюза и това представлява неизпълнение както на общите задължения в областта на защитата на финансовите интереси на Съюза и на борбата с измамите, така и на задълженията на митническите органи да предприемат мерки за защита на финансовите интереси на Съюза, да извършват контрол, основан на анализ на риска, и да изискват предоставянето на обезпечения (раздел Б). Второ, Комисията твърди, че Обединеното кралство е нарушило разпоредбите на законодателството в областта на собствените ресурси, доколкото митата за внесените стоки не са изчислени правилно и сумите на собствените ресурси, съответстващи на тези мита, не са установени и предоставени в бюджета на Съюза, когато е трябвало (раздел В). Трето, следва да се разгледа доводът за нарушение на задължението за лоялно сътрудничество, прогласено в член 4, параграф 3 ДЕС (раздел Г). Четвърто, Комисията изтъква по същество, че доколкото митническата стойност на стоките със занижени цени не е определена правилно при вноса им поради липса на ефективни мерки за контрол, Обединеното кралство е нарушило законодателството в областта на ДДС и не е предоставило в бюджета на Съюза всички собствени ресурси на база ДДС (раздел Д).

108.

В своята писмена защита Обединеното кралство повдига пет категории възражения за недопустимост — първо, нарушение на правото на защита в рамките на досъдебната процедура и на производството пред Съда, второ, незаконосъобразността на досъдебната процедура и на исковата молба, що се отнася до вписването по сметка на ДДС по митнически режим 42 ( 28 ), трето, нарушение от страна на Комисията на принципите на оправданите правни очаквания, на правна сигурност, на „estoppel“ и на лоялно сътрудничество, четвърто, от невъзможността да бъде разпоредено предоставянето на сумите на разположение на основание член 258 ДФЕС и пето, от преждевременния характер на иска, що се отнася до периода от 1 май 2015 г. до 11 октомври 2017 г.

109.

Петото възражение за недопустимост е неразривно свързано с разглеждането на доводите по същество по второто основание, отнасящи се до липсата на установяване и на предоставяне в бюджета на Съюза в определения срок на сумите на собствените ресурси, съответстващи на митата. Така доводите на Обединеното кралство относно преждевременния характер на исковата молба за периода от 1 май 2015 г. до 11 октомври 2017 г., представени в рамките на това възражение за недопустимост, всъщност са насочени към оспорване на твърдяното неизпълнение на задължения в рамките на второто основание и към ограничаване на мащаба на загубите на традиционни собствени ресурси, които Комисията иска да бъдат установени. Ето защо предлагам категорията на пето възражение за недопустимост да бъде анализирано в рамките на разглеждането на това основание по същество.

110.

Ето защо следва да се разгледат предварително първите четири категории възражения за недопустимост, за да се определи дали настоящият иск за установяване на неизпълнение на задължения, подаден от Комисията, е допустим.

111.

Обединеното кралство твърди по същество, че настоящият иск е недопустим, тъй като неговото право на защита е нарушено както в рамките на досъдебната процедура, така и в производството пред Съда.

112.

Преди всичко останало, от една страна, е необходимо да се припомни, че що се отнася до досъдебната процедура, от постоянната практика на Съда се установява, че тя има за цел да предостави възможност на съответната държава членка както да изпълни задълженията си, произтичащи от правото на Съюза, така и пълноценно да изтъкне защитните си доводи срещу предявените от Комисията твърдения за нарушения ( 29 ). Надлежното провеждане на досъдебната процедура съставлява основополагаща, нарочна гаранция, съдържаща се в Договора за функционирането на ЕС, не само за защита на правата на съответната държава членка, но и за осигуряване на ясно определен предмет на спора в евентуалното съдебно производство ( 30 ).

113.

От друга страна, макар че мотивираното становище трябва да съдържа последователно и подробно изложение на съображенията, довели Комисията до убеждението, че заинтересованата държава членка не е изпълнила някое от задълженията си по Договора, за официалното уведомително писмо не бива да важат толкова стриктни изисквания за точност като тези за мотивираното становище, тъй като въпросното писмо по необходимост може да представлява само първоначално кратко изложение на твърденията за нарушения. Следователно няма пречка Комисията да изложи подробно в мотивираното становище твърденията за нарушения, които вече е изтъкнала по общ начин в официалното уведомително писмо ( 31 ).

114.

От друга страна, що се отнася до досъдебната процедура, според постоянната съдебна практика исковата молба, подадена на основание член 258 ДФЕС, трябва да излага последователно и точно твърденията за нарушения, с което да се даде възможност на държавата членка и на Съда да установят точния обхват на твърдяното нарушение на правото на Съюза — което е необходимо условие, за да може посочената държава надлежно да изложи доводите в своя защита, а Съдът — да провери наличието на твърдяното неизпълнение на задължения ( 32 ). В частност исковата молба на Комисията трябва да съдържа последователно и подробно изложение на съображенията, които са я довели до убеждението, че съответната държава членка не е изпълнила някое от задълженията си по Договорите ( 33 ).

115.

С оглед на тази съдебна практика следва да се определи дали Комисията е осигурила спазването на правото на защита на Обединеното кралство по време на досъдебната процедура и в настоящото производство.

116.

Първо, Обединеното кралство твърди, че правото му на защита е нарушено, доколкото Комисията не е предприела в достатъчна степен действия нито по първото му искане за информация ( 34 ), нито по преформулираното искане за информация, най-вече що се отнася до информацията, която била необходима на тази държава, за да определи за възстановяване сумата на традиционните собствени ресурси, която Комисията претендира в исковата молба.

117.

В своята писмена дуплика Обединеното кралство твърди, че подробната техническа информация, предоставена от Комисията в писмената реплика, все още не му позволява да определи тази сума. Продължавало да има съществена несигурност, по-специално относно метода, използван от Комисията при корекцията на данните, както и по отношение на въпроса дали необобщените данни, с които Обединеното кралство разполага, съответстват на ежедневно обобщените данни, използвани от Комисията при нейните изчисления на загубите на традиционни собствени ресурси, а именно данните Surveillance 2.

118.

Обединеното кралство счита, че Комисията е нарушила правото му на защита и принципа на лоялно сътрудничество, като му е съобщила част от изисканата информация късно, едва на етапа на репликата. То оспорва и отказа на Комисията да му предостави информация относно мерките, предприети от другите държави членки с цел борба с разглежданата измама със занижени цени. Тази информация обаче му била необходима, за да се защити срещу твърденията на Комисията, че в други държави членки били взети подходящи мерки, довели до резултати в борбата срещу вноса на занижени цени. Тя била също така релевантна, за да определи дали взетите от Обединеното кралство мерки са в обхвата на правото му на преценка и представляват разумен подход за борба със съответната измама, както и за да изложи доводи относно причинно-следствената връзка между неправомерното поведение на органите на Обединеното кралство и невписването на традиционните собствени ресурси в сметките.

119.

Второ, Обединеното кралство упреква Комисията, че накърнила неговата възможност за достъп до всички необходими за неговата защита данни, тъй като не предоставила на тази държава исканата информация относно извършените от нея изчисления на традиционните собствени ресурси за периода от 2011 г. до 2014 г.

120.

Според мен тези доводи трябва да бъдат отхвърлени.

121.

Във връзка с това, по отношение на възражението за недопустимост, изведено от липсата на отговор на искането за информация, приложено към отговора на официалното уведомително писмо от 22 юни 2018 г., следва да се отбележи, че в мотивираното становище от 23 септември 2018 г. ( 35 ) Комисията изрично е отговорила на това искане.

122.

По-конкретно в отговора на официалното уведомително писмо тази държава членка е упрекнала Комисията, че приложение 2 към доклада OLAF от 1 март 2017 г. не е пълно и липсват много страници. Във връзка с това в мотивираното становище Комисията обяснява, че това приложение е заменено от приложение 7 към доклада OLAF от 1 март 2017 г., което съдържа цялата информация относно използваната от OLAF методика. Тя добавя, че приложение 2 се е основавало на документите, предадени на тази държава по време на срещата между OLAF и Обединеното кралство на 28 юли 2015 г. Така методиката OLAF е изложена от Комисията в мотивираното становище под формата на два документа, представени като приложение 7 към доклада OLAF ( 36 ), които впрочем са приложени и към исковата молба до Съда.

123.

От това следва, че мотивираното становище съдържа пълни обяснения относно тази замяна, което според мен не води до неразбираемост на твърденията срещу Обединеното кралство, изложени в мотивираното становище. Ето защо не може да се приеме, че е било засегнато упражняването на правото на защита на тази държава.

124.

Освен това Обединеното кралство твърди, че правото му на защита е нарушено, доколкото Комисията не отговорила на неговото преформулирано искане за информация, изпратено до Комисията след подаването на настоящата искова молба, а именно на 7 март 2019 г. По същество това твърдение е развито в четири твърдения за нарушения.

125.

С първото твърдение за нарушение Обединеното кралство упреква Комисията, че не му е предоставила данните, използвани при изчисляването на коригираната средна цена, минималната приемлива цена и оценката на загубите на собствени ресурси, нито начин да разбере как тя е използвала тези данни.

126.

В това отношение следва да се посочи, че в своята писмена реплика Комисията дава отговор на въпросите в преформулираното искане за информация, отнасящи се до изчисляването на коригираната средна цена и минималните приемливи цени, както и оценки на загубите на традиционни собствени ресурси. В нея тя обяснява по-специално, че Обединеното кралство винаги е имало пълен достъп до използваните данни, по-конкретно приложението „DL 53“, за образуване на коригираната средна цена ЕС‑28, и оценките на загубите на традиционни собствени ресурси посредством уебсайта на JRC Theseus ( 37 ), тъй като тази държава членка има пълен достъп до този сайт от 2010 г., доколкото е правила симулации на базата на тези данни ( 38 ). По-конкретно докладите, представени в приложение 7 към доклада OLAF ( 39 ), първо, обясняват методиката за изчисляване на коригираната средна цена и на минималната приемлива цена, и по-специално „прочистване“ на данните, както и оценката на загубите (а именно разликата между декларираната цена и коригираната средна цена), второ, предоставят списък на коригираните средни цени, използвани за всяка категория изделия, трето, обясняват накратко как се достига до коригираната средна цена ЕС‑28 в уебсайта Theseus, и четвърто, излагат причините, обосноваващи решението минималната приемлива цена да се фиксира на 50 % от коригираната средна цена. Приложение 7 към доклада OLAF освен това е представено в приложение 35 към исковата молба ( 40 ) и Комисията препраща към него в мотивираното становище. Следователно излиза, че тези данни и документи са били известни на Обединеното кралство и са можели да му позволят при необходимост да възпроизведе изчисленията, извършени от Комисията. От друга страна, що се отнася до обема на стоките с оглед оценка на загубите на традиционни собствени ресурси, Обединеното кралство е поискало копие от цялата използвана база данни Surveillance 2, за да може самото то да изчисли тези загуби. В това отношение, както обяснява Комисията, става въпрос за създадена от посочената институция база данни, обобщаваща данните, които се отнасят по-специално до обема, посочен от самите държави членки. Така в своята писмена реплика Комисията обяснява, че тези данни се базират изключително на данните за вноса, предоставени от Обединеното кралство на службите на Комисията, които просто са въведени в тази база данни ( 41 ).

127.

В своята писмена дуплика Обединеното кралство признава, че чрез предоставянето на информация в писмената си реплика Комисията е отговорила на двете искания за информация. Въпреки това то критикува закъснялото предоставяне на тази информация. В това отношение, като се имат предвид обясненията в предходната точка, следва да се приеме, че начинът, по който Комисията е изчислила коригираната средна цена и минималната приемлива цена, както и начинът, използван при оценката на загубите на традиционни собствени ресурси, са съобщени на Обединеното кралство (и следователно са му известни), както се установява от обясненията в приложение 7 към доклада OLAF. Ето защо не може да се приеме, че информацията, която се съдържа в репликата, е нова.

128.

Ето защо, доколкото използваните от Комисията данни са в документи, до които Обединеното кралство е имало достъп, и тя е обяснила преди и по време на настоящото дело начина, по който тази държава членка може да има достъп до тези данни и да възпроизведе направените от Комисията изчисления, следва да се приеме, че Обединеното кралство вече е имало достъп до цялата поискана информация по преформулираното искане за информация във връзка с коригираните средни цени ЕС‑28, минималните приемливи цени и загубите на собствени ресурси.

129.

С второто твърдение за нарушение в своята писмена защита Обединеното кралство упреква Комисията, че не е имало достъп до всички необходими за неговата защита данни, доколкото митническите декларации преди 2014 г. са унищожени, тъй като се пазят само четири години. Освен това с преформулираното искане за информация Обединеното кралство било поискало информация относно извършените от Комисията изчисления за периода от 2011 г. до 2014 г.

130.

Следва да се отбележи, че като приложение към своята писмена дуплика ( 42 ) Обединеното кралство представя на Съда таблица с издадените от него 23 уведомления за плащане С18 Snake, копия от тези уведомления и електронни таблици с използваните от него изчисления. Ето защо повдигнатото възражение за недопустимост във връзка с информацията за извършените изчисления за периода от 2011 г. до 2014 г. въз основа на уведомленията за плащане С18 Snake не може да бъде прието. Освен това, доколкото Обединеното кралство има за цел да оспори основателността на извършените от Комисията изчисления въз основа на тези уведомления за плащане, то всъщност иска да постави под въпрос оценката на Комисията относно загубите на традиционни собствени ресурси за този период. Във всеки случай това оспорване ще бъде разгледано в рамките на второто основание на настоящия иск, свързано с неизпълнение на разпоредбите относно традиционните собствени ресурси и тяхната оценка.

131.

С третото твърдение за нарушение Обединеното кралство желае да научи каква е практиката на останалите държави членки във връзка с използването на методиката OLAF като способ за анализ на риска, с оглед провеждането (или непровеждането) на контрол преди митническото оформяне.

132.

В това отношение, макар сравнителният анализ на поведението на останалите държави членки да може да представлява интерес, за да се установи твърденият от Обединеното кралство разумен характер на направения от него избор, анализът на практиката на останалите държави членки в тази област не би могъл да окаже влияние върху упражняването от страна на Обединеното кралство на правото му на защита, нито върху резултата от настоящия иск за установяване на неизпълнение на задължения. Всъщност съгласно постоянната съдебна практика държава членка не може да оправдае неизпълнението на задълженията, наложени ѝ по силата на Договора за функционирането на ЕС, с обстоятелството, че други държави също не са изпълнили или няма да изпълнят своите задължения ( 43 ). Допустимостта на настоящия иск срещу Обединеното кралство не може да бъде поставена под съмнение дори ако практиката на останалите държави членки във връзка с използването на методиката OLAF като способ за анализ на риска с оглед провеждането [или непровеждането] на контрол преди митническото оформяне се окаже различна.

133.

С четвъртото твърдение за нарушение Обединеното кралство иска доказателства за естеството на стоките на занижени цени и за държавата членка на тяхното местоназначение.

134.

В това отношение изглежда, че с това твърдение за нарушение Обединеното кралство всъщност има за цел да оспори основателността на второто и третото основание, отнасящи се съответно до оценката на собствените ресурси и до нарушението на разпоредбите в областта на собствените ресурси на база ДДС. В действителност това твърдение за нарушение се изразява всъщност в поставяне под съмнение на оценката на Комисията относно естеството на стоките, взети предвид при тази оценка, и тяхното евентуално местоназначение. Освен това според мен следва да бъде уважен доводът на Комисията, която отхвърля оплакването, изведено от липсата на данни относно естеството и обема на стоките, взети предвид за целите на настоящото производство, като изтъква, че самото Обединено кралство е въвело в базата данни Surveillance 2 информацията, на която се основава Комисията в мотивираното становище и в исковата молба ( 44 ). Ето защо не се установява нарушение на правото на защита, свързано с липса на информация за естеството на стоките и държавата членка на тяхното местоназначение.

135.

Предвид гореизложеното първото възражение за недопустимост, повдигнато от Обединеното кралство и изведено от нарушение на правото на защита в досъдебната процедура и в производството пред Съда, следва да бъде отхвърлено.

136.

Обединеното кралство твърди, че като не му е предоставила в хода на досъдебната процедура и в исковата молба подробна информация за фактическите основания на твърдените неизпълнения на задължения, по-специално във връзка с митнически режим 42, Комисията не му позволила да разбере тези твърдения за нарушения и така му попречила както да изпълни задълженията си, така и да подготви защитата си. То подчертава, че не е получило никаква информация за размера на загубите на собствени ресурси на база ДДС, за самоличността на съответните оператори и за държавите членки по местоназначение, както и за предприетите от последните мерки за събиране на дължимия от тези оператори ДДС. От това то прави извода, че претенцията в тази част е недопустима.

137.

Аз обаче най-напред ще отбележа, че това възражение за недопустимост се отнася до съдържанието и достатъчния характер на доказателствата и фактическите обстоятелства, представени от Комисията в подкрепа на иска. Струва ми се, че тези доказателства са свързани по-скоро с проверката за основателността на твърденията за неизпълнение на задължения, отколкото с редовността на досъдебната процедура и последвалата искова молба ( 45 ). Освен това ми се струва, че доводите за недостатъчно съобщена от Комисията информация също трябва да бъдат разгледани от Съда при анализа на представените от Комисията доказателства.

138.

По-нататък, ако се предположи, че Съдът квалифицира това възражение като възражение за недопустимост, от представената на Съда преписка се установява, че данните, съобщени в досъдебната кореспонденция и възпроизведени в исковата молба, са били достатъчни да позволят на Обединеното кралство да се защити. Всъщност от доклада OLAF, на който Комисията се позовава, се установява, че крайното местоназначение на повечето от внесените стоки със занижени цени, доколкото те са били поставени под митнически режим 42 и тяхното местоназначение е можело да бъде определено, не е било Обединеното кралство, а други държави членки, от което са произтекли значителни загуби на ДДС в държавите членки по местоназначение на стоките ( 46 ). ОLAF също така отбелязва, че в разглежданата измамна схема голяма част от стоките са отклонени към черния пазар, при което ДДС изобщо не е внасян. Тези твърдения след това са изложени в мотивираното становище и са възпроизведени в исковата молба. С оглед на тези данни считам, както изтъква Комисията в писмената реплика, че данните, съобщени в хода на досъдебната процедура и след това развити в исковата молба, не са попречили на Обединеното кралство да се защити срещу твърденията за такива загуби.

139.

Ето защо предлагам второто възражение за недопустимост, повдигнато от Обединеното кралство, да бъде отхвърлено.

140.

Обединеното кралство счита, че настоящият иск, доколкото обхваща периода до края на февруари 2015 г., би трябвало да бъде отхвърлен с мотива, че нарушава принципите на оправданите правни очаквания, на правна сигурност, на „estoppel“ и на лоялно сътрудничество. То изтъква, че множеството изявления на OLAF през 2014 г. и 2015 г. и в нейния доклад от март 2017 г. са породили у него оправдани правни очаквания ( 47 ). От доклада OLAF по-специално се установявало, че в нито един момент до края на оперативната фаза на операция Snake през март 2014 г. ( 48 ) службата не е твърдяла неизпълнение от страна на Обединеното кралство на задължение, произтичащо от правото на Съюза. По-конкретно Обединеното кралство се позовава на три конкретни уверения, за които твърди, че били дадени от Комисията и от OLAF през периода на нарушението, и от които следвало, че те считат, от една страна, че тази държава не нарушава задълженията си по силата на правото на Съюза в областта на защитата на финансовите интереси на Съюза и на борбата с измамите и от друга страна, че срещу посочената държава няма да бъде водено производство за установяване на неизпълнение на задължения. Следователно Комисията нямала право да преразглежда своята позиция, основана на тези три уверения.

141.

Най-напред, от един отчет на представителите на тази държава се установявало, че на среща с OLAF, проведена на 13 юни 2014 г., службата е била „удовлетворена от напредъка на Обединеното кралство, както и от вече взетите към тази дата и от предвидените мерки“. Ставало въпрос за недвусмислено уверение, че OLAF не счита, че Обединеното кралство нарушава задълженията си за защита на финансовите интереси на Съюза и за борба с измамите ( 49 ).

142.

На следващо място, второ изявление, направено през октомври 2014 г. от служител на Комисията, с което Обединеното кралство е уведомено, че участието му в ПОК Discount е „удовлетворяващо“ и че необходимите действия за провеждане на тази операция „са [били] приложени своевременно и ефективно“, представлявало ясно и недвусмислено уверение, че Обединеното кралство не е допуснало неизпълнение на задълженията си, произтичащи от правото на Съюза, във връзка с участието си в тази операция ( 50 ). Що се отнася до насрещния довод на Комисията, че това уверение се отнася само до един случай във връзка с ПОК Discount, Обединеното кралство твърди, че Комисията не може да поставя под съмнение посоченото уверение с мотива, че понастоящем тя смята, че проверката на един-единствен случай не е достатъчна, за да обоснове това уверение, като преразгледа своя първоначален избор да се основава само на един-единствен случай, за да даде уверения на Обединеното кралство.

143.

Накрая Обединеното кралство се позовава на първата двустранна среща между OLAF и HMRC, проведена на 19 и 20 февруари 2015 г., по време на която служител на OLAF заявява, съгласно съставения от британските служители отчет за тази среща, че „до момента“ тази държава членка е „направила това, което е трябвало да направи“. Според Обединеното кралство последното уверение се отнася до всички взети дотогава от него мерки, а не само до въпроса с издаването на уведомленията за плащане С18 Snake.

144.

Обстоятелството, че впоследствие Комисията е преразгледала тези три уверения, противоречало не само на принципа на оправданите правни очаквания, но и на принципа на правна сигурност, на който държавите членки могат да се позовават ( 51 ), на принципа venire contra factum proprium nemini licet, както и на принципа на лоялно сътрудничество, прогласен в член 4, параграф 3 ДЕС ( 52 ). Всъщност разпоредбите на митническото право позволявали известна гъвкавост при мерките, които трябва да бъдат взети за борба с измама като разглежданата в случая, и не изисквали изрично система за контрол, основаваща се на филтри за проследяване и предварителен контрол, поради което било възможно Комисията и OLAF да дадат на Обединеното кралство уверения, че до февруари 2015 г. неговата система за митнически контрол е съответствала на правото на Съюза.

145.

В това отношение, за да бъдат разгледани доводите на Обединеното кралство, е необходимо най-напред да се припомни, че право да се позове на принципа за защита на оправданите правни очаквания има всеки правен субект, у когото институция на Европейския съюз е породила основателни надежди с конкретни уверения, които му е предоставила ( 53 ). Макар това право да е общ принцип на правото на Съюза, който дава права на частноправните субекти ( 54 ), Съдът разширява прилагането му и в отношенията между Комисията и държавите членки ( 55 ).

146.

Във всеки случай правната възможност за позоваване на принципа на защита на оправданите правни очаквания предполага компетентните органи на Съюза да са предоставили на заинтересованото лице конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници. Всъщност това право принадлежи на всеки правен субект, у когото институция, орган, служба или агенция на Съюза е породила основателни надежди, като му е предоставила конкретни уверения ( 56 ), още повече че в хода на проверката на предявеното от държава членка възражение за недопустимост, изведено от нарушение на нейните оправдани правни очаквания, съобразно максимата reus in exceptione fit actor в тежест на държавата е да докаже това нарушение ( 57 ).

147.

Според мен в случая от преписката се установява, че Обединеното кралство не е получило от Комисията или от OLAF уверения, които да породят у него оправдани правни очаквания.

148.

По-конкретно, що се отнася до трите твърдения, на които се позовава Обединеното кралство, струва ми се, че нито едно от тях не представлява конкретно и безусловно уверение в това, че действията и бездействието на Обединеното кралство са били в съответствие с правото на Съюза или че тази държава не е нарушила правото на Съюза. Всъщност, от една страна, твърдяното изявление на служителя на OLAF по време на среща, проведена на 13 юни 2014 г. ( 58 ), е твърде общо, за да може да обоснове оправдани правни очаквания, че няма да има евентуален иск за установяване на неизпълнение на задължения. Нещо повече, това изявление трябва да бъде анализирано в неговия контекст, от който се установява, че е направено в рамките на среща между OLAF и Обединеното кралство във връзка с операция Snake, и по-конкретно в дискусия, отнасяща се до евентуалното издаване от тази държава на уведомления за плащане С18 Snake. Няма спор обаче, че Обединеното кралство е оттеглило тези уведомления сред срещата, поради което това изявление, отчитащо напредъка на тази държава, губи голяма част от стойността си. Същото се отнася и до констатациите на OLAF, представени на срещата от 19 и 20 февруари 2015 г., които произтичат от предпоставката, че Обединеното кралство е издало тези уведомления за плащане ( 59 ). От друга страна, що се отнася до констатацията, изразена през октомври 2014 г., според която OLAF считала, че участието на Обединеното кралство в ПОК Discount е удовлетворяващо и че необходимите действия за провеждане на тази операция „са приложени своевременно и ефективно“ ( 60 ), следва да се посочи, че тя не е оценка за спазването от тази държава на правото на Съюза в областта на защитата на финансовите интереси на Съюза, доколкото се отнася само до един-единствен случай от ПОК Discount и няма как да отрази съдържанието на цялата кореспонденция между посочената държава, Комисията и OLAF по онова време.

149.

От това следва, че трите изявления или твърдения, на които се основава Обединеното кралство, не могат да бъдат квалифицирани като „конкретни, безусловни и непротиворечиви“ уверения, още повече че са направени в контекст, който се характеризира с интензивен и продължителен диалог през относително дълъг период между службите на OLAF и на Комисията, от една страна, и на Обединеното кралство, от друга страна. Така, както твърди Комисията, те са направени в рамките на предприетите от OLAF действия ( 61 ), които имат за цел да убедят държавите членки да вземат мерки за митнически контрол преди митническото оформяне, основани на анализ на риска, като праг, основан на минималните приемливи цени. От този контекст ясно се установява, че нито OLAF, нито Комисията са дали такива уверения.

150.

При всички положения такива изявления или твърдения не могат освен това да попречат на обективното установяване на неспазването на задълженията на държавите членки в производството по член 258 ДФЕС. Всъщност според постоянната практика на Съда това производство се основава на обективното установяване на неспазването от страна на държава членка на задълженията, които ѝ налага правото на Съюза, и принципите на защита на оправданите правни очаквания и на лоялно сътрудничество не могат да бъдат изтъквани от държава членка, с цел да попречи на това обективно установяване, тъй като приемането на подобна обосновка би било в противоречие с целта на посочената процедура ( 62 ). По-конкретно, що се отнася до промяната в отношението на службите на Комисията и нейното евентуално влияние върху основателността на вмененото на Обединеното кралство неизпълнение на задължения, съгласно постоянната съдебна практика Комисията не е оправомощена да дава уверения относно съответствието с правото на Съюза на определено поведение и тя в никакъв случай не разполага с правомощието да разрешава поведение, което противоречи на това право ( 63 ). Според мен от това следва, че в система, в която носят отговорност да прилагат адекватно митническото законодателство на Съюза на своята територия, държавите членки не биха могли да отхвърлят отговорността за нарушение на правото на Съюза, което може да са извършили, като изтъкват, че Комисията не ги е упрекнала за това в определен момент.

151.

Накрая, достатъчно е да се отбележи, че както се установява от писмената защита на Обединеното кралство, твърденията, обосновани с правната сигурност, с принципа на „estoppel“ и с липсата на лоялно сътрудничество от страна на Комисията към Обединеното кралство, са лишени от самостоятелно съдържание. Всъщност в своята писмена защита Обединеното кралство по същество не излага причините, поради които счита, че тези принципи са нарушени ( 64 ), така че тези твърдения зависят от анализираните по-горе доводи за нарушение на оправданите правни очаквания и следва да бъдат отхвърлени по същите съображения като изложените при този анализ.

152.

Ето защо считам, че това възражение за недопустимост трябва да бъде отхвърлено.

153.

Обединеното кралство прави възражение за недопустимост на иска, доколкото той има за цел основно да задължи тази държава да внесе конкретно определени и особено големи суми в бюджета на Съюза.

154.

По-конкретно, като се позовава на практиката на Съда ( 65 ) Обединеното кралство повдига възражение за недопустимост на частта от исканията в исковата молба, която се отнася до предоставянето в бюджета на Съюза на определена сума традиционни собствени ресурси от около 2,7 милиарда евро, с мотива, че в рамките на иск за установяване на неизпълнение на задължения на основание член 258 ДФЕС Съдът не може да разпореди на държава членка да впише в бюджета на Съюза определени суми собствени ресурси, които не са внесени поради неизпълнението на задължения, в което е упрекната тази държава членка. Следователно третата част от първото искане в исковата молба, формулирана в точка 370 от нея, била недопустима, още повече че съгласно постоянната съдебна практика в рамките на това производство Съдът може единствено да установи неизпълнение от държава членка на нейни задължения по силата на правото на Съюза, но не може да нареди на тази държава членка да предприеме определени мерки.

155.

Обединеното кралство отрича и довода на Комисията, че тя грижливо е „структурирала“ исканията в исковата молба по настоящото дело, така че да избегне грешката, допусната в двете посочени по-горе дела Комисия/Германия. Ставало въпрос за изкуствена конструкция, предназначена да заобиколи липсата на компетентност на Съда, доколкото Комисията имала за цел да получи същия резултат като търсения в тези две дела, но чрез използване на различна формулировка.

156.

Освен това постъпката на Комисията лишавала Обединеното кралство от предоставената му от член 260 ДФЕС възможност да отстрани нарушенията, установени по силата на член 258 ДФЕС, и следователно нарушавала съответните правомощия на Комисията, на Съда и на държавите членки по силата на Договорите на ЕС.

157.

Настоящото дело се различавало от случая, разглеждан в решението от 15 ноември 2005 г., Комисия/Дания ( 66 ). Наистина по това дело Съдът уважил иска и приел за установено, че съответната държава членка не е изпълнила задължението си да предостави на разположение на Съюза собствени ресурси в определен размер, но както се установява от точка 56 от това решение, по посоченото дело не са били оспорени нито наличието на митническо задължение, нито размерът на загубите на собствени ресурси.

158.

Аз считам, че тези доводи не могат да бъдат възприети. В това отношение, от третата част на първото искане се установява, че като изброява сумите на загубите на традиционни собствени ресурси за периода от 2011 г. до 2017 г., исковата молба на Комисията цели да опише обхвата на неизпълнението на задължения, като определи размера на тези загуби. Макар в тази трета част да се съдържа израза „загуби на традиционни собствени ресурси, които трябва да бъдат внесени в бюджета на Съюза“ ( 67 ), срещу който възразява Обединеното кралство, струва ми се, че тази част от изречението не трябва да се разбира като искане да се разпореди на тази държава да внесе разглежданите в рамките на настоящия иск суми, а има за цел да очертае количественото измерение на неизпълнението, като по този начин докаже конкретните суми, които посочената държава не е предоставила в бюджета на Съюза.

159.

Що се отнася до доводите, изведени от двете дела, по които са постановени решенията Комисия/Германия ( 68 ), според мен е достатъчно да се посочи, че текстът на исканията на Комисията по тези дела, който е бил оценен критично от Съда в тези решения, се различава от текста на разглежданите в настоящото производство искания. Всъщност в тези дела Комисията е искала от Съда да разпореди на държавата членка ответник да внесе сумите, ако бъде установено, че тази държава членка не е изпълнила задълженията си по силата на правото на Съюза ( 69 ). В тези две решения Съдът отбелязва, че искането на Комисията не е да бъде установено, че съответната държава членка не е изпълнила задълженията си, а да нареди на тази държава членка да предприеме конкретно определени мерки ( 70 ). Според мен от това следва, че в рамките на производство за установяване на неизпълнение на задължения на основание член 258 ДФЕС компетентността на Съда е ограничена до установяване на неизпълнението на задължение, произтичащо от правото на Съюза, в което е упрекната дадена държава членка, без обаче Съдът да може да разпореди на засегнатата държава членка да предприеме постъпки за отстраняване на това неизпълнение. Този извод следва също така и от формулировката, според която „установяването на такова неизпълнение […] задължава съответната държава членка да предприеме мерките, които включват изпълнението на решението на Съда“ ( 71 ), която понастоящем се съдържа в член 260 ДФЕС. Следователно по силата на член 258 ДФЕС производството пред Съда е производство за установяване на неизпълнение на задължение, а не производство за издаване на разпореждане.

160.

След като производството по член 258 ДФЕС се основава на обективното установяване на неспазването от държава членка на задълженията, които ѝ налага правото на Съюза, решенията, постановени от Съда по тази разпоредба, по естество, имат установителен характер ( 72 ), така че в производствата за установяване на неизпълнение на задължения на основание член 258 ДФЕС, отнасящи се до традиционните собствени ресурси, Съдът може да приеме за установено, че дадена държава членка не е предоставила тези суми в бюджета на Съюза ( 73 ). Този извод произтича също така, обратно на твърденията на Обединеното кралство, от решение Комисия/Дания ( 74 ), в което Съдът приема за допустимо искане да установи, че като не са предоставили на разположение на Комисията определена сума собствени ресурси и съответстващите им мораторни лихви, датските органи не са изпълнили задълженията си. Освен това, в скорошното решение Комисия/Италия ( 75 ) Съдът обявява, че „като не е предоставила традиционни собствени ресурси в размер на 2120309,50 EUR, […] Италианската република не е изпълнила задълженията си,“ които са ѝ наложени с правото на Съюза. От това според мен следва, че Съдът може да приеме за допустимо искане в исковата молба на Комисията, което има за цел да представи определен размер на загубите на собствени ресурси, който Комисията счита за дължим.

161.

Този извод не може да се постави под съмнение от довода на Обединеното кралство, че цитираната по-горе съдебна практика трябва да се разглежда в светлината на въпроса дали държавата членка, срещу която се води искът за установяване на неизпълнение на задължения по член 258 ДФЕС, оспорва или не оспорва обхвата на загубите на традиционни собствени ресурси, свързани с неизпълнението на задължения. Според мен такова оспорване е неотносимо поради самото естество на производството за установяване на неизпълнение на задължения, което включва правото на тази държава членка да оспори пред Съда както фактическите обстоятелства, представени в подкрепа на иска на Комисията, така и неговото правно основание, което напълно логично включва и обхвата на загубите на традиционни собствени ресурси. Това произтича от възможността на Комисията да подложи на преценката на Съда, като предяви иск за установяване на неизпълнение на задължения, спор между нея държава членка относно задължението на последната да предостави на посочената институция собствени ресурси на Съюза в определен размер, е неразривна част от системата на собствените ресурси, както е предвидена понастоящем в правото на Съюза ( 76 ). Освен това в своята най-нова практика в тази област, Съдът е уважил искане на Комисията да бъде установено нарушение на правото на Съюза с мотива, че собствени ресурси в определен размер не са били предоставени на разположение, докато съответната държава членка е оспорвала правото на Съюза върху тази сума ( 77 ).

162.

От друга страна, следва да се отхвърли възражението на Обединеното кралство, че настоящият иск е недопустим, тъй като той представлявал „прикрита“ форма на иск за обезщетение за вреди и тъй като имал за цел да бъде осъдена държавата членка с мотива, че не е предоставила в бюджета на Съюза определени суми. В рамките на производство за установяване на неизпълнение на задължения, свързано със собствените ресурси, е очевидно, че са намесени парични задължения и няма норма от правото на Съюза, която да забранява на Комисията да ги изтъкне в рамките на твърдението за нарушение. Именно защото в тази специфична област държавите членки оспорват своето задължение да предоставят в бюджета на Съюза исканите от Комисията суми, Съдът бива сезиран с иск за установяване на неизпълнение на задължения.

163.

Накрая следва да се отбележи, че в своята писмена реплика Комисията подчертава, че третата част от първото искане следва да се възприема като искане, отнасящо се до някои конкретни суми, които Обединеното кралство не е предоставило в бюджета на Съюза. Ето защо следва да се приеме, че самата Комисия се съгласява, че „настоящият иск не е иск за обезщетение за вреди“, а има за цел да се установи, че Обединеното кралство не е изпълнило задълженията си по силата на правото на Съюза, по-специално като не е предоставило определени суми на разположение в бюджета на Съюза, и както беше посочено по-горе, тази формулировка е в съответствие със съдебната практика относно иска за установяване на неизпълнение на задължения по член 258 ДФЕС.

164.

С оглед на посочената по-горе съдебна практика и уточненията от страна на Комисията, според мен третата част от първото искане следва да се разбира в смисъл, че от Съда се иска да установи, че Обединеното кралство не е предоставило конкретно определени суми в бюджета на Съюза в нарушение на правото на Съюза, и че с оглед на тази съдебна практика такова искане е допустимо.

165.

При условията на евентуалност Обединеното кралство твърди, че ако Съдът реши да определи сума, която да бъде предоставена на разположение на Съюза, той би трябвало да даде предпочете оценката на Обединеното кралство, тъй като държавата членка е компетентна да изчисли дължимата сума. Според Обединеното кралство правилният принципен подход за определяне на размера на загубите на собствени ресурси е разделен на три етапа, които били смесени в подадената от Комисията искова молба (а именно неизпълнението на задължения от тази държава, причинно-следствената връзка и доказателствата за размера, свързан с това неизпълнение).

166.

В това отношение изложените от Обединеното кралство доводи се основават на предпоставката, че Комисията е длъжна да докаже, че евентуалните взети от държавата членка мерки са били явно неподходящи. Разглеждането на тези доводи обаче е свързано с основателността на първото и второто основание.

167.

Предвид гореизложеното предлагам на Съда да отхвърли първите четири възражения за недопустимост, повдигнати от Обединеното кралство.

168.

В първото основание Комисията изтъква по същество, че през периода на нарушението, въпреки многократните предупреждения и искания на Комисията и на OLAF относно риска от измами, Обединеното кралство не е взело мерки за защита на финансовите интереси на Съюза. Този пропуск, от една страна, представлявал неизпълнение както на общите задължения в областта на защитата на финансовите интереси на Съюза, така и на тези за борба с измамите, предвидени в член 310, параграф 6 ДФЕС и в член 325 ДФЕС. От друга страна, с него се нарушавало задължението на митническите органи, най-напред, да предприемат мерки за защита на финансовите интереси на Съюза по силата на член 3 от Митническия кодекс на Съюза във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, след това, да извършват контрол въз основа на анализ на риска на основание член 13 от Митническия кодекс на Общността и на член 46 от Митническия кодекс на Съюза, и накрая, да изискват предоставянето на обезпечения съгласно член 248, параграф 1 от Регламента за прилагане и член 244 от Регламента за изпълнение.

169.

Преди да разгледам конкретните твърдения за нарушения на Комисията, най-напред ще се спра на задълженията на държавите членки по силата на член 310, параграф 6 ДФЕС и член 325 ДФЕС, на които Комисията се позовава в подкрепа на своя иск, и по-специално на техните цели и съдебната практика в тази област. След това трябва да се прецени основателността на конкретните твърдения, изведени от тези разпоредби и от разпоредбите от вторичното право, споменато в предходната точка.

170.

Доколкото член 310, параграф 6 ДФЕС, който гласи, че „Съюзът и държавите членки, в съответствие с член 325, се борят с измамата и всяка друга незаконна дейност, която може да накърни финансовите интереси на Съюза“, е разпоредба, която просто препраща към член 325 ДФЕС, следва да се приеме, че изложеното от Комисията основание, изведено от нарушение на разпоредбите на първичното право, в действителност има за цел да упрекне Обединеното кралство, че не е изпълнило задълженията си по член 325 ДФЕС. Този член е основна разпоредба в областта на борбата с измамите на равнището на първичното право ( 78 ), доколкото определя задълженията на Съюза и на държавите членки и техният обхват в тази област, а самите те са конкретизирани на равнището на вторичното право в Митническия кодекс на Съюза, Митническия кодекс на Общността, Регламента за прилагане и Регламента за изпълнение.

171.

Защитата на финансовите интереси е приоритет, който ангажира вниманието на държавите членки и на Съюза от много време ( 79 ), тъй като традиционните собствени ресурси (състоящи се от митата и налозите върху захарта) се събират от държавите членки за сметка на Съюза ( 80 ). През 2017 г. държавите членки са задържали като разходи по събирането 20 % от традиционните собствени ресурси ( 81 ). Митническите измами са нарастващо явление, което вреди на събирането, а съответно и на финансовите интереси на Съюза. През 2013 г. загубите от тези измами се оценяват на 185 милиона евро годишно ( 82 ). Вредните последици от митническите измами надхвърлят областта на финансовите интереси, свързани с бюджета на Съюза, и се разпростират в политическата, икономическата и финансовата област, като имат пряко отражение върху функционирането на вътрешния пазар ( 83 ).

172.

В този контекст член 325, параграфи 1 и 2 ДФЕС не се ограничава до прогласяване на абстрактно задължение на държавите членки да се борят с измамите и всички други незаконни дейности, засягащи финансовите интереси на Съюза ( 84 ), а предписва минимални изисквания относно мерките, които тези държави са длъжни да прилагат, за да се борят с измамите и да предотвратяват такива дейности. В частност тази разпоредба изисква приетите от държавите членки мерки за борба с незаконните дейности, засягащи финансовите интереси на Съюза, от една страна, съгласно параграф 1 от този член да бъдат възпиращи и ефикасни, и от друга страна, съгласно параграф 2 от посочения член да не се различават от мерките, които те предприемат за борба с измамата, засягаща техните собствени финансови интереси.

173.

Тези изисквания се припомнят и в съдебната практика, от която се установява по-конкретно, че член 325, параграфи 1 и 2 ДФЕС налага на държавите членки задължение за постигането на точен резултат, без да предвижда никакви допълнителни условия ( 85 ) Доколкото борбата с незаконните дейности, засягащи финансовите интереси на Съюза, с възпиращи и ефикасни мерки, предполага събирането на митата и предоставянето на съответните суми в бюджета на Съюза като традиционни собствени ресурси на Съюза, всеки пропуск при събирането на тези мита потенциално води до намаляване на тези ресурси. Ето защо държавите членки са длъжни да вземат необходимите мерки, за да бъдат митата събирани ефективно и в пълен размер, което предполага митническият контрол да се извършва правилно ( 86 ). Освен това е необходимо да се припомни, че съгласно член 4, параграф 3, втора алинея ДЕС държавите членки са длъжни да вземат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза ( 87 ). В това отношение от практиката на Съда в областта на правила относно селското стопанство се установява, че изискването към държавите членки да вземат всички необходими мерки, за да гарантират ефикасната защита на финансовите интереси на Съюза е конкретен израз на общото задължение за лоялно сътрудничество, което държавите членки носят по силата на сегашния член 4, параграф 3 ДФЕС ( 88 ). Аналогично, в областта на борбата с митническите измами според мен конкретният израз на принципа на лоялно сътрудничество, прогласен в член 4, параграф 3 ДЕС ( 89 ), е член 325 ДФЕС, а самият член 325 ДФЕС е конкретизиран в областта на митническото право на Съюза от разпоредбите на Митническия кодекс. От това следва, че принципът на лоялно сътрудничество, прогласен в член 4, параграф 3 ДЕС, не би могъл да се изтъква на самостоятелно основание в областта на борбата с митническите измами ( 90 ).

174.

От посочената по-горе съдебна практика могат да се изведат две групи от изводи. От една страна, освен задължението на държавите членки да предвидят по силата на член 325, параграф 1 ДФЕС адекватни санкции за борба с измамите и другите дейности, засягащи финансовите интереси на Съюза, изискванията, произтичащи от посочената по-горе съдебна практика, се прилагат и към административните дейности на държавите членки, доколкото задълженията, поети от тях по силата на Договорите, ги обвързват изцяло ( 91 ).

175.

От друга страна, от тази съдебна практика се установява, че член 325, параграфи 1 и 2 ДФЕС налага на държавите членки обвързващи задължения за резултат, по-специално що се отнася до предвидените в тази разпоредба цели, и по-конкретно, вменява им задължение да се борят с измамите и с дейностите, засягащи финансовите интереси на Съюза, така че да сведат до минимум евентуалните загуби за публичните финанси на Съюза като цяло. Това предполага, че доколкото тази разпоредба има за цел тази борба да се води с резултатни мерки, ефикасността на конкретна мярка или съвкупност от мерки може да се определи само в контекста на добре очертано, а не абстрактно положение. Всъщност престъпността, включително нейната особено опасна разновидност — организираната престъпност в областта на измамите и другите дейности, засягащи финансовите интереси на Съюза — по дефиниция е развиващо се явление, което се приспособява към обкръжаващия го контекст. Ето защо мерките, приети от държавите членки за борба с това явление, трябва да бъдат в състояние да го възпрат трайно. Ако доскоро е било възможно предприемани от държавите мерки срещу дейности, засягащи финансовите интереси на Съюза, да се считат за ефикасни, в настоящия контекст те може вече да не са такива. Следователно член 325, параграфи 1 и 2 ДФЕС, като разпоредба, съдържаща задължение за резултат, налага на държавите членки не само да приемат еднократни мерки, които да са в състояние да предотвратят дейностите, засягащи финансовите интереси на Съюза, но и да извършват постоянна оценка и адаптиране във времето, за да гарантират ефикасността на тези мерки.

176.

По тези съображения защитният довод на Обединеното кралство, че държавите членки разполагали с голяма свобода на преценка относно прилаганите средства за предотвратяване на незаконните дейности, засягащи финансовите интереси на Съюза в областта на митниците и собствените ресурси, не би могъл изобщо да бъде споделен. Всъщност Обединеното кралство, изглежда, смята, че доколкото прилагането на митническите режими и събирането на митата са задължение на държавите членки посредством техните национални органи, последните също разполагат със широка свобода при прилагане на превантивните мерки в рамките на борбата с митническите измами.

177.

Такъв подход ми се струва, че може да бъде подложен на критика по две причини. Първо, в правото на Съюза съществува пряка връзка между събирането на мита, пряко извършвано чрез държавите членки, от една страна, и собствените ресурси на Съюза, от друга страна, връзка, която Обединеното кралство, изглежда, не отрича ( 92 ). Второ, макар държавите членки действително да разполагат с известна свобода при избора на превантивни мерки срещу измамите и засягането на финансовите интереси на Съюза, това не означава, че съгласно практиката на Съда ( 93 ) тази свобода на преценка не е неограничена и се подчинява на принципа на ефективност, който изисква взетите мерки да са ефикасни и възпиращи, и по-конкретно, да осигуряват ефективно събиране на собствените ресурси на Съюза, каквито са по-специално митата по Общата митническа тарифа, но все пак при необходимото спазване на основните права, гарантирани от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и общите принципи на правото на Съюза ( 94 ). Така Съдът вече е постановявал, че когато държава членка приеме мерки, с които се отказва по общ и недиференциран начин от събирането на ДДС, въпреки че е длъжна да гарантира събирането на целия този дължим на нейната територия данък, както и ефективното събиране на собствените ресурси на Съюза, тя не изпълнява задълженията си по силата на правото на Съюза ( 95 ).

178.

Обединеното кралство твърди също така, че прилагането на правото на Съюза от държава членка е пречка пред принципа на ефективност само ако има „явна и значителна опасност от ненаказване“ или ако води до липса на санкция ( 96 ). Аз обаче считам, че такова тълкуване е оборено от съдебната практика, от която следва, че ефикасността на защита на финансовите интереси на Съюза има предимство пред дискреционните правомощия на държавите членки ( 97 ).

179.

Следва да бъдат отхвърлени и доводите на Обединеното кралство, от една страна, че задължението за гарантиране на ефикасно събиране на собствените ресурси просто изисква мобилизиране на разумни усилия за контрол и събиране на митата и данъците, допринасящи за ресурсите, и от друга страна, че държавите членки били длъжни да положат „дължима грижа“ при събирането на собствените ресурси ( 98 ). Всъщност от настоящото заключение се установява ( 99 ), че ефективността на мярка, приета за защита на финансовите интереси на Съюза, би могла да се преценява само в контекста на конкретни обстоятелства, в рамките на които следва да се определи дали усилията за постигане на тази цел са били разумни и при полагане на дължимата грижа. От само себе си се разбира, че мащабна и организирана митническа измама изисква държавата членка да инвестира повече ресурси, отколкото при обичайни обстоятелства, за да изпълни задълженията си по силата на учредителните договори ( 100 ).

180.

Също така не може да бъде споделен доводът на Обединеното кралство, че Комисията трябва да докаже не само неефективността на националните мерки за борба с измамите, но и че държавата членка е виновна за небрежно или произволно поведение. В това отношение Обединеното кралство тълкува неправилно цитираната от него съдебна практика ( 101 ), от която по никакъв начин не следва, че Комисията е длъжна да докаже небрежност или произволно поведение от страна на държава членка, за да докаже неизпълнението на задължения. Обратно, аз считам, че тази съдебна практика следва да се разбира в смисъл, че държава членка не би могла едностранно, по произволен начин, да си спести констатирането на право върху размера на митническото задължение и вписването му по сметката на Комисията като собствени ресурси ( 102 ).

181.

Наистина трябва да се признае, както твърди Обединеното кралство, че посочените разпоредби от Договорите не налагат изрично постигането на точен резултат, нито изискват мерките за митнически контрол да отстранят всички случаи на измами, засягащи собствените ресурси на Съюза. Въпреки това според посочената по-горе съдебна практика от член 325 ДФЕС следва, че приетите на основание разпоредбите от Митническия кодекс на Общността или от Митническия кодекс на Съюза мерки трябва да бъдат ефективни. Принципът на ефективност, предвиден на равнището на първичното право, не би могъл да се тълкува в контекста на Митническия кодекс като налагащ пълното премахване на всички митнически измами, тъй като такова изискване не е реалистично, като се има предвид, че неправомерното поведение, включително в митническата област, винаги ще е част от обществения живот. Този принцип обаче въвежда задължението за контрол на действията, засягащи финансовите интереси на Съюза, и за адекватен отговор на установената предвидима и реална опасност от измами.

182.

Доколкото, според посоченото по-горе, от поетите от държавите членки по силата на учредителните договори задължения следва, че приеманите от тях мерки трябва да бъдат ефективни с оглед на целите, които си поставят, и че макар държавите членки да разполагат с известна свобода на преценка относно мерките, които приемат, тази свобода е ограничена от посочения по-горе принцип на ефективност, който предполага, че ефективността на тези мерки не може да се преценява абстрактно, а в контекста на конкретна ситуация. По-нататък е необходимо да се разгледа основателността на твърденията за нарушения срещу Обединеното кралство през периода на нарушението.

183.

В своя иск Комисията по същество упреква Обединеното кралство, че не е елиминирало риска от митническа измама и че не е приело ефективни мерки за борба с този риск. С оглед произнасянето по основателността на настоящия иск най-напред следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда в рамките на производство за установяване на неизпълнение на задължения в тежест на Комисията е да докаже наличието на твърдяното неизпълнение и да представи пред Съда необходимите доказателства, въз основа на които той да провери дали е налице неизпълнение на задължения, без Комисията да може да се основава на каквато и да било презумпция ( 103 ). В случая се поставя въпросът дали Комисията е доказала в достатъчна степен, че приетите от Обединеното кралство мерки за борба с измамата със занижени цени на внасяните стоки през периода на нарушението не са били ефективни с оглед събирането в пълен размер на собствените ресурси на Съюза от мита, въпреки факта, че на органите на Обединеното кралство са били известни учредителните договори и мащабът на продължилата дълго измама по неговите граници ( 104 ).

184.

Комисията и Обединеното кралство, изглежда, са на едно мнение относно обстоятелството, че тази държава е била обект на мащабна и организирана измама преди и през периода на нарушението. Няма спор също така, че въпросната измама се е изразявала в деклариране на митническа стойност на внасяните стоки на изключително ниски равнища от страна на вносителите —китайски престъпни групи — които са действали в мрежа чрез използване на т.нар. дружества „феникс“, а именно предприятия, които са създадени с единствената цел да извършат измама, имат изключително ограничени ресурси и биват ликвидирани или изчезват веднага след като митническите органи са оспорили точността на декларираните стойности, като по този начин последващото събиране на митата е малко вероятно и дори на практика невъзможно ( 105 ). Става въпрос за измама, която е едновременно променяща се и бързо реагираща, в смисъл, че вносът, свързан с измамата, е бил пренасочван бързо от една държава членка към друга, а в рамките на една държава членка — от едно пристанище към друго, при най-малкия сигнал за контрол от страна на националните органи. Така измамните действия са се отнасяли до много големи количества стоки, които са можели да бъдат пренасочвани към държавите членки, които имат относително слаб механизъм за контрол.

185.

Показателно в това отношение е, че макар в доклада, приложен към отговора от 11 февруари 2019 г. на мотивираното становище, Обединеното кралство да отрича неизпълнението на задълженията си по силата на правото на Съюза, в него то признава, че „несъмнено [в Обединеното кралство] имаше измама, основаваща се на занижените цени на внасяните от Китай текстилни изделия и обувки, през периода, обхванат от иска на Комисията“ ( 106 ). В този доклад се признава още, че „[н]ямаше никакво съмнение относно измамата и трябваше да бъдат взети насрещни мерки, за да се сложи край на измамата и да бъде дадено предимство на лоялната търговия в полза на легитимни оператори“ ( 107 ). В своя писмен отговор Обединеното кралство счита, че е жертва на измамата и не е имало никакъв интерес да позволи тази престъпна дейност да продължава или да се разширява.

186.

Ето защо от преписката се установява, че по време на досъдебната процедура и съдебното производство Обединеното кралство все пак признава за съществуването на измамата, като многократно изтъква в своята писмена защита, че е научило за тази измама постепенно ( 108 ). Така според Обединеното кралство, по време на ПОК Discount през ноември и декември 2011 г. Комисията и държавите членки очевидно не са имали ясна представа за разпространението на измамата чрез внос на занижени цени, като се има предвид, че целта на тази операция е била „да се провери опасността от занижени цени“ на съответните изделия. Обединеното кралство твърди, че OLAF и някои засегнати държави членки са започнали да разкриват успешно измамните действия, срещу които са били изправени, не по-рано от края на 2014 г. и в течение на операция Snake. В това отношение докладът OLAF посочвал единствено, че Обединеното кралство е било достатъчно добре запознато с измамата още през 2014 г. След тази операция запознаването с измамата от страна държавите членки, и в частност с нейния реален мащаб и европейските ѝ измерения, продължило, по-специално в началото на 2015 г. ( 109 ) и през 2017 г. ( 110 )

187.

Португалската република подкрепя този защитен довод на Обединеното кралство, като по същество счита, че органите на Обединеното кралство не са знаели за общата практика на фалшиви митнически декларации до получаването на официално съобщение за взаимопомощ от OLAF през 2015 г. ( 111 ). Освен това обстоятелството, че държава членка е знаела още от март 2012 г. за съществуването на измами чрез занижени цени с участието на липсващи търговци, не давало на тази държава членка конкретни индикации за наличието на неточни митнически декларации, налагащи системни проверки от нейна страна.

188.

В случая обаче от преписката се установява, че Обединеното кралство е било напълно информирано за измамата чрез занижени цени и за посочените по-горе характеристики, както и за необходимостта от приемане на ефикасни мерки за борба с тази измама през периода на нарушението. Всъщност още от април 2007 г. в съобщение за взаимопомощ OLAF е посочила опасността, свързана с текстилните изделия и обувките от Китай, и е описала нейните особености ( 112 ). В това съобщение OLAF е приканила всички държави членки, от една страна, да анализират вноса на текстилни изделия и обувки по-специално от Китай, за да открият евентуални индикации за внос на занижени цени, и от друга страна, да извършват подходящ контрол при митническото оформяне на такъв внос ( 113 ). Предвид посочените по-горе характеристики на измамата при вноса, OLAF е уточнила още тогава, че всички държави членки могат да бъдат засегнати, и е подчертала, че има риск от пренасочване на измамата към други пристанища в Съюза ( 114 ). От това следва, че още през 2007 г. OLAF е установила съществените елементи на свързаната с измама търговия и незабавно ги е представила на вниманието на държавите членки.

189.

Освен това в своята писмена защита Обединеното кралство твърди, че през 2009 г. Комисията е посочила констатирани нередности в Белгия и Нидерландия, но не и в Обединеното кралство. В това отношение следва да се приеме, че в посоченото съобщение за взаимопомощ, изпратено от Комисията до държавите членки, изрично се посочва, че „[в]сички държави членки са засегнати“, и те са приканени да „вземат подходящи мерки за борба с широко разпространеното явление на занижените цени“ ( 115 ). Наистина, следва да се припомни, че такива съобщения за взаимопомощ имат за цел да предадат информация ( 116 ) и не могат да предвидят задължение за извършване на митнически контрол, който е задължение на националните органи ( 117 ). Въпреки това тези съобщения са обстоятелства, които могат да предизвикат Обединеното кралство да приложи особени мерки за борба с измамата и за защита на финансовите интереси на Съюза ( 118 ).

190.

Следователно, обратно на твърденията на Обединеното кралство, от преписката не се установява, че OLAF и държавите членки действително са започнали да разбират механизма на въпросната измама при завършване на операция Snake. Всъщност, от една страна, съвместна митническа операция, каквато е операция Snake, е отговор на проблем, който преди това е бил ясно идентифициран на равнището на Съюза ( 119 ). Според текста на окончателния доклад за тази операция, нейната подготовка се е основавала на извършена преди това от OLAF „задълбочена оценка на заплахите за [Съюза] от митническата измама чрез занижени цени, [която] потвърждава, че текстилният сектор е засегнат в значителна степен от […] занижените цени, [а] най-засегнати са глави 61—64 от КН“. От друга страна, от доклад на Сметната палата се установява, че Комисията е предоставила „ясни насоки на държавите членки как да се борят със занижената оценка при прилагането на [ПОК Discount] относно занижаването на стойността на внасяни текстилни изделия и обувки от Китай“ ( 120 ). От това следва, че когато са провеждали ПОК Discount през 2011 г., държавите членки вече са били напълно наясно за измамата и средствата за борба с нея ( 121 ).

191.

Накрая, Португалската република се позовава на специалния доклад на Сметната палата от 2015 г. ( 122 ), за да докаже, че съвместната митническа операция за първи път е разкрила наличието на измама. Достатъчно е да се посочи, че според този доклад съвместна митническа операция на OLAF е позволила да се установи, че „стойността на 40 % от [стоките от текстил и обувките от Китай], пуснати в свободно обращение съгласно митническа процедура 42, е била по-ниска от действителната“ и е имала за цел да изложи съществуващия отпреди проблем и мерките, които трябва да се приемат. Такова твърдение не представлява констатация, че борбата с измамата, свързана със занижена митническа стойност, е нов проблем, а потвърждение, че става въпрос за важна кауза, свързана със занижените цени.

192.

От гореизложеното следва, че през целия период на нарушението, и по-конкретно от самото начало на този период Обединеното кралство е било напълно наясно както за основните характеристики на измамата, така и за мерките, които могат да бъдат предприети за борба с нея. Тази информираност е можела да породи съмнения у националните митнически органи. Предвид тези данни се поставя въпросът какви са били насрещните мерки, които тези органи са били длъжни да приемат по силата на правото на Съюза.

193.

Комисията упреква Обединеното кралство, че не е взело определен брой мерки за контрол възможно най-рано, когато е констатирана опасността от измама и е установено, че тя е широко разпространена. Комисията твърди, че многократно е искала от държавите членки да прилагат стойностни прагове като индикатори за риска от занижени цени, да извършват физически проверки на пратките, декларирани на стойност под минималната приемлива цена, съответно да оспорват декларираната митническа стойност и да изискват обезпечения, които да покриват евентуално дължимите допълнителни мита преди допускането на стоките за свободно обращение. По-конкретно, в обстоятелства като в настоящия случай бил абсолютно необходим контрол преди вдигането на стоките, доколкото участващите в измамата предприятия били дружества, които изчезват веднага след оспорването на декларациите и това правело невъзможно събирането на митата след допускането на внесените стоки за свободно обращение. Освен това физическите проверки на стоките, които все още се намират под митнически надзор, щели да позволят да се оцени качеството на стоките с оглед определяне на тяхната митническа стойност. Обединеното кралство не взело такива мерки, освен при операция Snake.

194.

Комисията е приканила държавите членки да прилагат превантивни способи, за да разкриват вероятния измамен внос, и като един от потенциалните способи е предложила на държавите членки методиката OLAF, която по същество се състои в изчисляване на прагове за риска от занижени цени, а именно минимална приемлива цена за всеки засегнат код на стока по Комбинираната номенклатура (на ниво осем цифри) на база коригираната средна цена, тоест средно аритметично (непретеглено) на декларираните средни стойности при вноса в 28‑те държави членки за всеки от посочените кодове за период от четири години ( 123 ). Цената се коригира, като се изключват силно различаващите се ниски или високи стойности, които изглеждат грешни. След това минималната приемлива цена се изчислява на 50 % от коригираната средна цена за отделните кодове стоки. Комисията обосновава тази методика с решение EURO 2004. Hungary ( 124 ), от което следвало, че когато „декларираната цена е по-ниска от средностатистическата с повече от 50 %“, тоест под минималните приемливи цени, са позволени сериозни съмнения във валидността на разглежданите декларации и тези стоки не биха могли да се допуснат за свободно обращение без предварителен контрол. Комисията се позовава също така на решение Комисия/Португалия ( 125 ), в което Съдът приема, че проверка на митническа декларация следва да се извърши по-специално когато митническите органи имат конкретни данни относно неточността на тази декларация.

195.

Комисията упреква Обединеното кралство и затова, че не е изискало предоставянето на обезпечения по всички митнически декларации, по които декларираната стойност може да се счита за необичайно ниска и които съответно подлежат на проверка. Съгласно член 244 от Регламента за изпълнение и член 248 от Регламента за прилагане, когато бъде подадена митническа декларация, приложимите мита трябва или да бъдат платени, или да бъдат обезпечени с гаранция преди вдигането на стоките. В нарушение на тези разпоредби Обединеното кралство пропуснало да иска внасянето на гаранции, основаващи се на общия размер на вносните мита, които е можело да бъдат изискуеми.

196.

По същество Обединеното кралство отговаря, че Комисията носи тежестта да докаже, че избраните от него мерки срещу измамите са били очевидно неподходящи или напълно неразумни. То счита, че не е било длъжно да прави проверки или да изисква обезпечения за всички декларации, по-ниски от 50 % от средната цена, определена от OLAF ( 126 ). В решение EURO 2004. Hungary ( 127 ) Съдът обяснил, че националните митнически органи имат право, но не са длъжни да се основават на разликата в цената, за да отхвърлят декларираната стойност. Що се отнася до решение Комисия/Португалия ( 128 ), Обединеното кралство изтъква, че Комисията завоалира разликата между, от една страна, мотивите, с които може да бъде обоснована проверка на основание регламента за изпълнение и на регламента за прилагане, и от друга страна, момента, когато проверката става необходима по смисъла на горепосоченото решение.

197.

Обединеното кралство счита, че самото то е жертва на измамата, поради което не е имало никакъв интерес да позволи тази престъпна дейност да продължава. Според него, тъй като тази измама е била много трудна за контролиране, му е било необходимо време, за да установи пълния ѝ обем и да определи най-добрите средства за борба с нея. То счита, че е изпълнило задължението си за борба с въпросната измама, като е участвало активно в операциите за борба с измамите, организирани от OLAF, а именно ПОК Discount през 2011 г. и операция Snake през 2014 г. Освен това след 2015 г. Обединеното кралство е започнало да се бори срещу измамата чрез занижени цени посредством операция Breach, в рамките на която неговите органи издали множество уведомления за плащане С18 за мита на стойност близо 35 милиона британски лири. Нещо повече, през 2016 г. започнала операция Samurai, която предполагала най-вече предварителен контрол и обучения по митнически режим 42. Основавайки се на информацията от последните операции, Обединеното кралство започнало през октомври 2017 г. операция Swift Arrow.

198.

Що се отнася до предоставянето на обезпечения, Обединеното кралство счита, че от една страна, възприемането на толкова обща концепция като предложената от Комисията относно обезпеченията, които трябва да се изискват, засяга по неприемлив начин имуществените права на вносителите както по силата на членове 16 и 17 от Хартата, така и на член 1 от Допълнителен протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, подписана в Париж на 20 март 1952 г. (наричан по-нататък „Първият допълнителен протокол), и че от друга страна, за да бъде валидно едно искане за обезпечение, то трябва да има подходяща основа с оглед определяне на реалната стойност на стоките. Прибягването в методиката OLAF към средна цена за продуктов код излагало държавите членки в изключително уязвимо положение при обжалване от страна на операторите.

199.

При разглеждането на писмените изявления на страните се установява, че Комисията не отрича, че през периода на нарушението Обединеното кралство е въвело определени мерки за борба с измамата чрез занижени цени, но твърди, че някои от използваните мерки са неефективни за защита на финансовите интереси на Съюза, а други изобщо не са били прилагани. Ето защо, за да се разгледат доводите, повдигнати в рамките на първото основание в иска, е необходимо да се определят целите и обхвата на задълженията на държавите членки по силата на митническото право на Съюза, което ще позволи да се прецени дали приложените от Обединеното кралство мерки са ефективни (или не) ( 129 ).

200.

В това отношение следва да се припомни, че за да бъдат финансовите интереси на Съюза защитени ефективно, могат да бъдат обсъждани съвсем различни мерки, като сравнението между тях по отношение на ефективността може да се окаже трудно в случай като разглеждания, доколкото правото на Съюза предоставя на държавите членки известна свобода при избора на мерки ( 130 ). Все пак приети мерки, които с оглед особеностите на дадено положение очевидно не позволяват постигане на целите на първичното и вторичното право на Съюза, според мен трябва да се считат за неефективни. За тази цел следва да се подкрепи един от защитните доводи на Обединеното кралство в настоящото производство, според който Комисията е длъжна по-конкретно да докаже, че мерките, които тази държава твърди, че е въвела през периода на нарушението с цел превенция на разглежданата измама, са били явно неефективни с оглед ефикасното събиране на всички собствени ресурси на Съюза от мита ( 131 ). Като се има предвид продължителността на нарушението, в което е упрекнато Обединеното кралство, аз считам, че трябва да се отчете фактът, че степента на ефективност на една въведена от държава членка мярка може да се установи само чрез нейния подробен анализ. За да се избегне по този начин една държава членка да бъде третирана неблагоприятно с обратна сила въз основа на по-късно узнати обстоятелства, неефективността на действително приложените мерки може да се твърди само ex ante, тоест с оглед информацията, с която компетентните национални органи са разполагали към момента на тяхното прилагане. Това обаче не е така, когато правото на Съюза налага на държавите членки императивно задължение за приемане на някои определени мерки. В този случай ефективността на съответната мярка би трябвало вече да е преценена от самия законодател на Съюза, поради което самото ѝ неприемане представлява нарушение на правото на Съюза.

201.

Член 13, параграф 2 от Митническия кодекс на Общността и член 46, параграфи 2 и 4 от Митническия кодекс на Съюза, които се прилагат съответно преди и след 1 юни 2016 г., задължават националните органи да извършват митнически контрол, основан на „анализ на риска“, и да прилагат „управление на риска“. Регламент (ЕО) № 648/2005 ( 132 ) и разпоредбите за неговото прилагане ( 133 ) въвеждат система за управление на общите рискове в Съюза, според която митническият контрол се основава по-специално на анализ на риска чрез използване на средства за електронна обработка на данни ( 134 ). Понастоящем правилата за управление на риска са предвидени в член 46, параграф 2 от Митническия кодекс на Съюза, който по същество възпроизвежда член 13, параграф 2 от Митническия кодекс на Общността. По-конкретно последният, приложим в началото на периода на нарушението (тоест от ноември 2011 г. до юни 2016 г.), предвижда митническият контрол, различен от проверките на място, да „се основава на анализа на риска с използването на автоматизирани техники за обработка на данни с цел идентифициране и определяне размера на риска, както и определяне на необходимите мерки за оценяване на риска“ ( 135 ). Следователно тези разпоредби по същество налагат на държавите членки задължение да въведат система за управление на риска при извършване на редовен митнически контрол ( 136 ).

202.

В световен мащаб управлението на риска стана важен инструмент в областта на митническия контрол ( 137 ) и е обект на редица изследвания ( 138 ). В отсъствието на общностни разпоредби в тази област, Комисията добавя определение на понятието „управление на риска“ в своето предложение за Регламент (ЕО) № 648/2005 ( 139 ), което включва „систематичното определяне на риска и осъществяването на всички мерки, които са необходими за ограничаване на излагането на риск“, като този термин включва „дейности като събиране на данни и информация, анализиране и оценяване на риска, предписване и предприемане на действия и редовен мониторинг и преглед на процеса и неговите резултати, на базата на международни и национални източници и стратегии“ ( 140 ). Понятието „анализ на риска“ е включено в Митническия кодекс на Общността с Регламент № 648/2005, който променя член 13 от него. Комисията обяснява това допълнение с необходимостта да „включи задължението на държавите членки да използват техники за анализ на риска“, като в същото време уточнява, че „поради липсата на общностни или международни критерии, се прилагат национални критерии (какъвто е случаят към момента на приемане на това предложение)“ ( 141 ). С тази нова разпоредба Комисията има за цел по-специално да създаде „обща рамка за управление на риска“, като в същото време позволи да продължат да се използват национални системи за анализ на риска и национални критерии ( 142 ).

203.

Така анализът на митническото право на Съюза в неговия контекст е в подкрепа на извода, произтичащ от буквалното тълкуване на член 13, параграф 2 от Митническия кодекс на Общността и на член 46, параграфи 2 и 4 от Митническия кодекс на Съюза, според който прилагането на анализ и оценка на риска, основани на систематичен анализ на данни от държавите членки в съответствие с митническото право на Общността и на Съюза, е задължение, а не възможност. Приведените в действие мерки за митнически контрол от своя страна трябва да се основават на анализ на риска, което предполага, че те трябва да бъдат подбрани в зависимост от идентифицираните при оценката рискове и да бъдат от такова естество, че да ги неутрализират. Ето защо, както вече беше посочено ( 143 ), член 13, параграф 2 от Митническия кодекс на Общността и член 46, параграф 2 от Митническия кодекс на Съюза, разглеждани в светлината на член 325 ДФЕС, трябва да се разбират в смисъл, че предполагат по-конкретно задължение на държавите членки да адаптират постоянно способите за анализ на риска, за да обхващат те във всеки момент установените при митническия контрол рискове и да отчитат постоянно тяхното развитие. Това означава, че анализът на риска, извършван от държавите членки, би трябвало наред с всичко останало да определи кои стоки би трябвало да са обект на контрол и с какви средства.

204.

От гореизложеното в контекста на настоящото дело следва, че от момента, в който на нивото на Съюза е станал известен значителния риск от митническа измама на цялата митническа територия на Съюза, свързан с внасяните от Китай стоки, по силата на член 13, параграф 2 от Митническия кодекс на Общността (и по-късно член 46, параграф 2 от Митническия кодекс на Съюза), държавите членки са били длъжни по-конкретно да адаптират своите собствени национални методи за управление на риска в митническата област. Всъщност, както вече беше посочено ( 144 ), митническите органи на Обединеното кралство са били напълно наясно с разглеждания риск, което предполага, че е трябвало също така в разумен срок да адаптират своите методи за анализ на риска, като вземат предвид наличната информация и като извършват необходимия митнически контрол ( 145 ). Като се има предвид, че от преписката се установява, че Обединеното кралство е знаело фактите относно схемата за митническа измама през 2007 г. и впоследствие редовно е било осведомявано за нейното развитие най-вече чрез Комисията, струва ми се трудно да приема довода на ответника, че липсата на приет и приложен способ за анализ на риска в началото на периода на нарушението през ноември 2011 г., тоест четири години след като органите на посочената държава са получили релевантната информация, е в съответствие с член 13, параграф 2 от Митническия кодекс на Общността.

205.

От писмените изявления на Обединеното кралство се установява, че по същество то не оспорва факта, че през периода на нарушението не е прибягвало до метод за анализ на риска, за да открива митническите измами, свързани със занижени цени. Въпреки това в отговор на твърденията на Комисията Обединеното кралство обяснява, че разработването на адекватен метод за анализ на риска отнело известно време по-специално поради сложния характер на въпросната измама ( 146 ), а методиката OLAF била неподходяща с оглед специфичното положение на Обединеното кралство. Наистина е вярно, както твърди държавата ответник, че членове 3 и 46 от Митническия кодекс на Съюза (последният съответстващ на член 13 от Митническия кодекс на Общността) не изискват от държавите членки да прилагат определен вид методи за оценка на риска и следователно по никакъв начин не препятстват една държава членка да не се основава на средностатистическите цени, за да разкрие митническите измами, свързани със занижени цени, а да прибегне до метод, който акцентира по целенасочен и специфичен начин върху специализираните в този тип измама оператори, както в крайна сметка правят митническите органи на Обединеното кралство при операция Swift Arrow. Всъщност по този начин Обединеното кралство имплицитно признава, че през периода на нарушението не е разполагало с подходящ метод за извършване на анализ на риска. Струва ми се обаче, че това оправдание не е релевантно с оглед задължението, предвидено в член 13, параграф 2 от Митническия кодекс на Общността, и в член 46, параграф 2 от Митническия кодекс на Съюза.

206.

Този извод се подкрепя от анализа на доказателствата в преписката относно операциите за митнически контрол, проведени от Обединеното кралство през периода на нарушението, от които се установява по-специално, че органите на тази държава членка са прибегнали до способи за анализ на риска единствено при операция Snake, чиято оперативна фаза е проведена между 17 февруари и 17 март 2014 г., в рамките на която Комисията препоръчва на държавите членки да прилагат, наред с останалите мерки, стойностни прагове като индикатори за риска ( 147 ). Няма спор, че Обединеното кралство е участвало в тази операция, като е използвало препоръчаните от OLAF рискови профили, а именно методиката OLAF като рисков праг, и по време на тази операция е извършвало подходящ контрол. Въпреки това, както изтъква Комисията и Обединеното кралство не го оспорва, тези мерки са продължили само един месец, тоест по време на оперативната фаза на посочения процес. С други думи, с изключение на тази оперативна фаза органите на Обединеното кралство не са извършвали контрол, основан на анализ на риска, а са контролирали по онова време операторите след митническото оформяне, за да им изпратят впоследствие искания ( 148 ).

207.

От друга страна, в своята защита Обединеното кралство отговаря по-конкретно на твърденията на Комисията за липса на въведен анализ на риска като изтъква, че тази липса се дължи по-конкретно на факта, че методиката OLAF не отчита особеностите на британския пазар и води до определяне на голям брой законни вносни операции като стоки на занижени цени ( 149 ). В това отношение следва да се отбележи, че тази критика се основава на погрешната предпоставка, че съгласно правото на Съюза нарушението води началото си от факта, че Обединеното кралство не е възприело конкретна форма на митнически контрол, препоръчана от Комисията или от OLAF ( 150 ). От описанието на нарушението, което е обект на първото основание на исковата молба, както и от други писмени изявления на Комисията се установява, че последната упреква Обединеното кралство, че не е използвало никакъв метод за анализ на риска. Всъщност както се установява от анализа по-горе, член 3 и член 46, параграф 2 от Митническия кодекс на Съюза както и член 13, параграф 2 от Митническия кодекс на Общността задължават държавите членки да приемат анализ на риска в рамките на митническия контрол, така че дори и по известни само на него причини Обединеното кралство да е счело за неподходящо да прилага метода на Комисията, това не му е пречело самото то да разработи и да прилага митнически контрол ( 151 ). Следователно считам, че критиките на Обединеното кралство във връзка с методиката OLAF като способ за анализ на риска са неотносими.

208.

Предвид това от съображения за изчерпателност на настоящото заключение следва да се припомни, че съгласно член 28, параграф 1 ДФЕС Съюзът „включва митнически съюз, който обхваща цялата търговия със стоки и който включва забрана на митата върху вноса и износа между държавите членки, и на всички такси с равностоен на мито ефект, както и приемането на обща митническа тарифа при техните отношения с трети страни“ и че член 3, параграф 1 буква а) ДФЕС предоставя изключителна компетентност на Съюза в областта на митническия съюз ( 152 ). В това отношение, съгласно член 2, параграф 1 ДФЕС при упражняване на тази компетентност митническите разпоредби на Съюза се кодифицират в Митническия кодекс на Съюза (и в регламента за прилагане и в регламента за изпълнение) и се прилагат пряко в държавите членки ( 153 ). На основание член 291 ДФЕС последните са компетентни да прилагат тази правна уредба ( 154 ). Макар събирането на митата да е задължение на държавите членки ( 155 ), упражняването на тази задача изисква тясно сътрудничество между последните и институциите на Съюза ( 156 ). Така от една страна, в областта на борбата с измамите, на основание член 325 ДФЕС ( 157 ) Комисията, и по-конкретно OLAF получи известен брой правомощия за контрол и разследване ( 158 ). От друга страна, що се отнася по-конкретно до управлението на риска, Съюзът е приел стратегия за гарантиране на спазването на минимални стандарти за управление на риска и за контрола в областта на митниците ( 159 ), като предвижда задължение за националните митнически администрации да предприемат действия за модернизиране на процедурите за контрол, технологиите и ресурсите в областта на стоковия контрол ( 160 ). Предвид гореизложените разпоредби и в съответствие със задачата от общ интерес, възложена на Комисията по силата на член 17, параграф 1 ДЕС ( 161 ), считам, че Комисията е имала правомощия да разработи необвързващи критерии като методиката OLAF, за да позволи на държавите членки да извършват анализ на риска в рамките на своя митнически контрол, още повече че в случая разглежданите митнически измами засягат Съюза в неговата цялост и каталогът с инструменти за сътрудничество между държавите членки и Комисията е неограничен ( 162 ). Предвид това, следва да се подчертае, че макар Комисията да е уточнила в своите съобщения целите на управлението на риска ( 163 ), при липса на хармонизирани правила, свързани с методите за анализ на риска ( 164 ), държавите членки са били и са свободни да изберат специфични способи за управление на риска през периода на нарушението ( 165 ), както от своя страна Комисията потвърждава в своите писмени изявления и в съдебното заседание.

209.

Що се отнася до материалните критерии на методиката OLAF като способ за анализ на риска, в случая следва да се отбележи, че както се установява от отговорите, дадени от Комисията на поставените от Съда писмени въпроси, в качеството си на способ за откриване на митнически измами тази методика е била обект на задълбочено обсъждане между държавите членки. Ето защо въвеждането ѝ като способ за анализ на риска е направено въз основа на решение, взето от тях с консенсус ( 166 ). Дадените от Комисията обяснения, според които праговете на риска от занижени цени (минимална приемлива цена) за всеки разглеждан код на стока от Комбинираната номенклатура (на ниво осем цифри) са били изчислени въз основа на коригираната средна цена, а именно средноаритметична (непретеглена) от средните стойности, декларирани при внос в 28‑те държави членки за всеки от посочените кодове за четиригодишен период, свидетелстват че тази методика не е произволна. Още повече, че от съдебната практика се установява, че използването на статистически данни за оспорване на точността на декларираната митническа стойност, а именно наличието на декларирана митническа стойност под 50 % от коригираната средна цена, свидетелства за наличието на измама чрез занижени цени, която може да предизвика съмнение ( 167 ). Ето защо ми се струва, че методиката OLAF като способ за анализ на риска, се основава на обективни и неутрални критерии.

210.

Накрая считам, че доводът на Обединеното кралство, че методиката OLAF води до откриване на голям брой случаи на правомерен внос, което за засегнатите оператори можело да представлява нарушение на членове 16 и 17 от Хартата, отнасящи се съответно до свободата на стопанската инициатива и до правото на собственост, следва да се отхвърли. Във връзка с това, доколкото предвиденият в член 13, параграф 2 от Митническия кодекс на Общността и в член 46, параграф 2 от Митническия кодекс на Съюза анализ на риска е абстрактно управление на риска чрез разглеждане на митническите рискове и планиране на необходимите насрещни мерки, тоест план за действие за въвеждане на мерки за митнически контрол, не виждам причина такова управление да може да засегне основните права, посочени в тези разпоредби от Хартата.

211.

Член 13, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността, приложим в началото на периода на нарушението, предвиждаше, че „в съответствие с условията, предвидени от действащите разпоредби, митническите власти могат да извършват целия контрол, който те считат за необходим“ ( 168 ). Заменилият го член 46, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза съдържа в първа алинея подобна разпоредба, а във втората алинея е добавен неизчерпателен списък на видовете митнически контрол, към които държавите членки могат да прибягнат. Според мен от текста на тези разпоредби, и по-точно от употребата на глагола „могат“, следва, че те нямат за цел да въведат поредност по приоритет на отделните видове митнически контрол ( 169 ). Според мен от това следва, че посочените разпоредби предоставят на националните митнически органи при извършване на митнически контрол известна свобода на преценка при избора и прилагането на реда и условията за митнически контрол ( 170 ). Този прочит впрочем се подкрепя от разпоредбите относно вдигането на стоките ( 171 ).

212.

Въпреки това, както беше посочено по-горе ( 172 ), що се отнася до тълкуването на обхвата на задълженията по член 325 ДФЕС, свободата на преценка на митническите органи на държавите членки относно избора на мерки за митнически контрол е ограничена от изискването да се гарантира ефективна защита на финансовите интереси на Съюза. Освен това, както вече беше посочено, на основание член 3, параграф 1, буква а) от Митническия кодекс на Съюза националните митнически органи са длъжни да въведат мерки с цел „защита на финансовите интереси на Съюза и на неговите държави членки“. Значението на тази цел в Митническия кодекс на Съюза се подчертава от мястото на тази разпоредба в самото начало на кодекса, като така държавите членки са длъжни да гарантират изпълнението на тази задача ( 173 ). Накратко, макар член 13, параграфи 1 и 2 от Митническия кодекс на Общността и член 46, параграфи 1 и 2 от Митническия кодекс на Съюза да предоставят въвеждането и избора на методи за митнически контрол на органите на държавите членки, които се ползват с определена свобода на преценка в това отношение, избраните мерки трябва да бъдат ефективни.

213.

Ето защо считам, че методи за митнически контрол като разглежданите, които с цел защита на финансовите интереси на Съюза позволяват да бъдат управлявани ефикасно сериозните рискове, установени в определен момент и място, въз основа на анализа на риска, описан в предходните точки на настоящото заключение, съответстват на целта за защита на финансовите интереси на Съюза. Всъщност, както многократно е посочвано през периода на нарушението, основният идентифициран риск за финансовите интереси на Съюза през периода на нарушението се е изразявал по-конкретно в големия внос на текстилни изделия и обувки с произход от Китай, който е със занижени цели и се характеризира от една страна със системно и умишлено деклариране на стоките под тяхната реална стойност, а от друга страна, с ненадеждността на участващите дружества вносители, които по принцип са били създавани с единствената цел да продължат да извършат тази измама и са били ликвидирани веднага щом подадената от тях митническа декларация бъде оспорена от националните митнически органи. Ето защо тази схема за митническа измама води до значително намаление на митата, които могат да бъдат събрани за допуснатите за свободно обращение стоки. Ефективността на мерките за митнически контрол, приети от Обединеното кралство през периода на нарушението, следва да бъде преценена с оглед на тази фактическа обстановка чрез сравнение с мерките, за които Комисията упреква горепосочената държава членка, че не са били приложени.

214.

В това отношение ми се струва безспорно, че до началото на операция Swift Arrow през октомври 2017 г. Обединеното кралство като цяло не е приело мерки за митнически контрол преди вдигането на стоките като предварителни проверки преди митническото оформяне или вземане на проби, с изключение на мерките, въведени при операциите Snake в началото на 2014 г. и Samurai през септември 2016 г. Без да оспорва този факт и като счита, че предложеният от OLAF метод за оценка на риска е непригоден за откриване на вноса, засегнат от измамата чрез занижени цени, Обединеното кралство твърди, че е избрало стратегия, изразяваща се в митнически контрол a posteriori, основен пример за която е операция Breach, започнала през 2015 г. ( 174 ) Сред митническия контрол a posteriori Обединеното кралство изброява посещенията във връзка с подозрителни пратки, анализите на документи, одитите и инспекциите, проверката за търговския характер на съответните продажби и проверката на връзките между вносител, превозвачи и други предприятия, както и дейностите за повишаване осведомеността на вносителите, предназначени за откриване на измамните дейности.

215.

Що се отнася до защитния довод на Обединеното кралство, изведен от невъзможността за прилагане на контрол преди вдигането поради неподходящия характер на методиката OLAF, следва да се отбележи, както вече беше посочено в настоящото заключение ( 175 ), че макар държавите членки да не са длъжни да следват предложения от Комисията метод за анализ на риска, те все пак трябва да изпълнят задължението по член 13, параграф 2 от Митническия кодекс на Общността и член 46, параграф 2 от Митническия кодекс на Съюза да въведат контрол, основан на анализ на риска. Ето защо като оправдава отсъствието на контрол преди вдигането на стоките с липсата на адекватен метод за анализ на риска, по същество Обединеното кралство признава неизпълнението на задължението си да предвиди такъв контрол. Освен това според мен следва да бъде възприет доводът на Комисията, че изброените от Обединеното кралство мерки a posteriori при всички положения не могат да се считат за ефективни. Считам, че е трудно да се разбере по какъв начин избраната a posteriori стратегия на тази държава може да се счита за ефективна, като се има предвид целта за защита на финансовите интереси на Съюза, в положение, при което митническата измама се изразява в занижени цени на внасяните текстилни изделия и обувки, тоест умишлено декларирани на стойност, по-ниска от реалната. Неразбираемо е как описаните от Обединеното кралство мерки гарантират събирането на действително дължимите мита, ако преди това Обединеното кралство е пропуснало реално да определи внасяните стоки, което по необходимост предполага физически проверки преди митническото оформяне и вземане на проби преди допускането на въпросните стоки за свободно обращение ( 176 ). Упражняването на митнически контрол преди вдигането на стоките, изглежда, е необходимо, когато митническите органи изпитват съмнения относно точността на митническата декларация, но е още по-необходимо в случаите, когато единствената цел на операторите е извършването на измама. В това отношение, както вече беше доказано, митническите органи на Обединеното кралство били напълно наясно с измамата, свързана със занижена митническа стойност, и чрез участието си в операция Snake по емпиричен начин са потвърдили необходимостта от приемане на ефективни (включително предварителни) мерки за борба с тази измама. От гореизложеното следва, че още от началото на периода на нарушението органите на Обединеното кралство са знаели за естеството на разглежданата митническа измама, с оглед на което е трябвало да имат сериозни съмнения относно ефективността на посочените по-горе мерки a posteriori.

216.

Обединеното кралство твърди още, че в решение Комисия/Португалия ( 177 ) Съдът посочва, че митническите органи са длъжни да извършват допълнителен контрол само когато разполагат с „конкретни индикации“ за неточността на дадена митническа декларация. Според мен този защитен довод се основава на погрешен прочит на това решение. Като изтъква, че „за да се гарантира правилното прилагане на митническата правна уредба, следва да се извърши проверка на митническа декларация над [съответния] праг, по-специално когато митническите органи разполагат с конкретни индикации за неточността на тази декларация“, според мен Съдът не е поставил никакви ограничения за източника на информацията, от който се установява неточността на митническа декларация. Като се имат предвид по-специално задачите, възложени на националните митнически органи по силата на член 3, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза, тези органи имат задължение да реагират на митническата измама дори когато информацията относно неточността на митническите декларации достига до тях чрез Комисията или други държави членки. Това тълкуване се подкрепя от режима на обмен на информация между държавите членки, предвиден в член 46, параграф 3 от този кодекс, като проявление на митническия съюз на Съюза ( 178 ). Предвид обстоятелството, че митническите органи на Обединеното кралство са знаели за високия риск от митническа измама, както е посочено в това заключение, съм съгласен с Комисията, че Обединеното кралство не може да твърди, че що се отнася до декларираните в случая стойности тези митнически органи не са разполагали с конкретни индикации за неточността на декларация като разглежданата по делото, по което е постановено решение Комисия/Португалия ( 179 ).

217.

По силата на член 248, параграф 1 от Регламента за прилагане и член 244, параграф 1 от Регламента за изпълнение ( 180 ), когато бъде подадена митническа декларация приложимите мита трябва или да бъдат внесени, или да бъдат обезпечени с гаранция преди вдигането на стоките. Така, в случай че митническите органи считат, че е възможно в резултат на проверката на митническата декларация размерът на дължимите вносни мита (или евентуално други задължения) да се окаже по-висок от размера, изчислен въз основа на данните от митническата декларация, тяхното вдигане ще бъде разрешено след предоставянето на обезпечение, достатъчно да покрие разликата между тези суми.

218.

В това отношение, що се отнася до въпроса дали член 248, параграф 1 от Регламента за прилагане ( 181 )изисква внасянето на гаранция, следва да се отбележи, че разгледаните от мен текстове на различни езици, изглежда, сочат, че вдигането на стоките задължително става след внасянето на гаранция ( 182 ). Текстовете на отделните езици на член 244, параграф 1 от Регламента за изпълнение, разпоредба, която съответства по същество на член 248, параграф 1 от Регламента за изпълнение, обаче са различни. Всъщност текстовете на немски и на естонски език, изглежда, предвиждат, че предоставянето на гаранция е възможност, докато другите цитирани по-горе текстове, изглежда, сочат, че става въпрос за задължение ( 183 ). Като се имат предвид различията между текстовете на различни езици на член 244, параграф 1 от Регламента за изпълнение на отделните езици, според мен неговият текст не позволява да се достигне до еднозначно заключение дали тази разпоредба изисква предоставянето на обезпечение като условие за вдигане на стоките или митническите органи на държавите членки разполагат със свобода на преценка с оглед на особеностите на всеки отделен случай ( 184 ). В случай на несъответствие между текстовете на различните езици на текст на Съюза, въпросната разпоредба трябва да се тълкува в зависимост от общата структура и целите на правната уредба, част от която тя представлява. В това отношение, що се отнася до контекста, в който се вписват горепосочените разпоредби, аз считам, че за целите на тълкуването на член 248, параграф 1 от Регламента за прилагане и на член 74, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността трябва да се има предвид, че „вдигане на стоките, включени в [митническа декларация], се разрешава само ако сумата на митническото задължение е заплатена или обезпечена“ ( 185 ). Що се отнася до член 244 от Регламента за изпълнение, член 89 и следващите разпоредби от посочения кодекс подробно уреждат отделните положения, при които се предоставят обезпечения, като уточнява хипотезите, при които такова не трябва да се изисква ( 186 ). От това за целите на настоящото основание следва, че макар митническите органи на държава членка да разполагат с известна свобода на преценка когато решават да изискат предоставяне на обезпечения, тази свобода според мен е ограничена от изискването за ефективна защита на финансовите интереси на Съюза по смисъла на член 325 ДФЕС, както вече беше подчертано в рамките на настоящото заключение ( 187 ). Необходимостта от защита на финансовите интереси на Съюза и на държавите членки освен това произтича от съображение 27 от Регламента за изпълнение, което гласи по-специално, че „[п]редвид необходимостта от осигуряване на подходяща защита на финансовите интереси на Съюза и на държавите членки и гарантиране на равнопоставени условия на конкуренция между икономическите оператори, е необходимо да се определят процедурни правила за предоставяне на обезпечение“, както и от съображения 36 и 37 от Митническия кодекс на Съюза ( 188 ). Ето защо аз считам, че следва да бъде одобрен подходът на Комисията, според който прилагането на мерки за митнически контрол и изискването да бъде предоставено обезпечение трябва да се разглеждат по различен начин в зависимост от това дали става въпрос за признати предприятия, които притежават активи ( 189 ), или както в случая, става въпрос за т.нар. дружества „феникс“, чиято единствена цел е извършването на измама и които биват ликвидирани веднага след допускането за свободно обращение на декларираните от тях стоки.

219.

Що се отнася в случая до доказателствата относно липсата на обезпечения, изискани от Обединеното кралство през периода на нарушението, те вече бяха разгледани в настоящото заключение, по-специално в частта относно задължението за извършване на анализ на риска и предварителен контрол, поради което не е необходимо да се преповтарят в настоящата част ( 190 ).

220.

Освен това Обединеното кралство, от една страна, изтъква, че възприемането на толкова общо разбиране на изискването на обезпечения, колкото предлага Комисията, засяга по неприемлив начин имуществените права на вносителите по смисъла на член 17 от Хартата и на член 1 от Първи допълнителен протокол, а от друга страна, че органите на Обединеното кралство не са разполагали с никакви доказателства, които да позволят определянето на заместваща стойност, поради което не са били в състояние да изискат предоставянето на обезпечения въз основа на тази заместваща стойност.

221.

Според мен тези доводи трябва да бъдат отхвърлени.

222.

Що се отнася до довода на Обединеното кралство, че правото на собственост, прогласено в член 17 от Хартата, не позволявало на митническите органи да изискват като общо правило обезпечения от вносителите, отбелязвам, че тази държава не обяснява точните причини, поради които искането за предоставяне на обезпечение би нарушило това право. По силата на постулата actor incumbit probatio, reus in excipiendo fit actor, посочената държава членка трябва да докаже своето твърдение, с което оспорва задължението за предоставяне на обезпечения, на което се позовава Комисията ( 191 ).

223.

Във всеки случай, на пръв поглед ми се струва, че Обединеното кралство не твърди, че член 248 от Регламента за прилагане или член 244 от Регламента за изпълнение сами по себе си противоречат на основните права, прогласени в член 17 от Хартата. Освен това е необходимо накратко да се прегледат критериите, отнасящи се до член 1 от Първи допълнителен протокол, както са определени в практиката на Европейския съд по правата на човека (наричан по-нататък „ЕСПЧ“), която следва да бъде взета предвид при тълкуване на член 17 в съответствие с клаузата за съгласуваност, предвидена в член 52, параграф 3 от Хартата ( 192 ). По силата на тази съдебна практика данъчното облагане по принцип е намеса в правото на собственост ( 193 ), но тази намеса е оправдана съгласно втората алинея на посочения член 1, която изрично предвижда изключение във връзка с плащането на данъци или други постъпления ( 194 ). В този контекст е важно да се подчертае, че когато държавите разработват и прилагат политика в областта на данъците, те разполагат с широка свобода на преценка ( 195 ). Нещо повече, както изтъква Комисията, предоставянето на митническо обезпечение има само временен характер и то се освобождава веднага след внасяне на правилните мита или след като вносителят е доказал, че няма занижени цени. Според мен като твърди, че митническите органи не могат да възприемат толкова общо разбиране във връзка с изискването на обезпечения като предвиденото от Комисията, Обединеното кралство поставя под съмнение евентуалната съвместимост на административната практика, препоръчвана от тази институция, с основното право на собственост, предвидено в член 17 от Хартата. Наистина по силата на постоянната практика на Съда основните права, гарантирани в правния ред на Съюза, трябва да се прилагат във всички случаи, уреждани от правото на Съюза, но не и извън тези случаи, като прилагането на правото на Съюза може да включва административни практики ( 196 ) като разглежданите в настоящия случай ( 197 ). Въпреки това посоченото по-горе възражение на Обединеното кралство изглежда хипотетично при условията на настоящото дело, доколкото съвместимостта на решенията и поведението на националните органи с Хартата не може да се преценява абстрактно, а единствено в контекста на конкретен административен акт. Доколкото Обединеното кралство не представя нито един конкретен случай, при който предоставянето на обезпечение по силата на правото на Съюза да е довело до нарушение на основно право на съответния оператор, гарантирано от Хартата, според мен Съдът не трябва да разглежда този довод на защитата.

224.

Що се отнася до довода на Обединеното кралство, че неговите органи не били в състояние да изискват обезпечения, тъй като не разполагали с никакви данни, които да им позволят да определят заместваща стойност на внасяните стоки, струва ми се, че Обединеното кралство оправдава неприлагането на една митническа мярка с неприемането на друга мярка, а именно липсата на контрол преди вдигането на стоките и на вземане на проби. По-конкретно този пропуск е направил невъзможно за тази държава да определи стойността на съответните стоки съгласно членове 70 и 74 от Митническия кодекс на Съюза, което обаче е необходимо за предоставянето на обезпечение. Накрая следва да се обърне внимание на непоследователността на защитните доводи на Обединеното кралство, което по същество изтъква, че когато неговите митнически органи не са приложили правилно разпоредбите от Митническия кодекс на Съюза за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки, това означавало, както изтъква Обединеното кралство във връзка с операция Breach ( 198 ), че е невъзможно и да се определи разликата между стойността на стоките, въз основа на която са събрани митата, и тяхната реална стойност.

225.

В обобщение следва да се посочи, че взетите от Обединеното кралство мерки през периода на нарушението не могат да се считат за ефикасни по смисъла на член 325 ДФЕС и на разпоредбите от вторичното право в митническата област. Всъщност аз считам, че що се отнася до разглежданите изделия, през периода на нарушението тази държава е пропуснала да извършва митнически контрол, основан на анализ на риска, и контрол преди вдигането на стоките, нито е изисквала обезпечения преди допускането на тези стоки за свободно обращение. Мерките за контрол след оформянето на стоките не са били нито достатъчни, нито ефективни по силата на тези разпоредби. Така приетите от Обединеното кралство мерки са били явно неефективни предвид характеристиките на разглежданата измама и информацията, която органите на Обединеното кралство са можели да имат за нея през периода на нарушението.

226.

Този извод следва и от представените от Комисията статистически данни, от които се установява въз основа на методиката OLAF, че докато през 2013 г. 32,44 % от вноса е деклариран на равнище, по-ниско от минималната приемлива цена, през 2016 г. това съотношение става 50,50 % ( 199 ). Обединеното кралство признава, че въз основа на разработения от HMRC подход 35,2 % от целия внос от Китай по глави 61—64 през периода на нарушението е бил на занижени цени, докато въз основа на методиката OLAF този процент би бил 44,8 ( 200 ). Следва да се приеме, че двете страни са на едно мнение по факта, че операция Swift Arrow е довела до намаление на обема на изделията на занижени цени, като данните за първото тримесечие на 2017 г. и 2018 г. показват много малък обем на вноса под минималната приемлива цена ( 201 ). Двете страни признават също така, че митническият контрол при тази операция се е изразявал в контрол преди вдигането на стоките въз основа на анализ на риска, при който са вземани проби. Тези данни според мен позволяват да се направи извод за пряка връзка между наличието на измама чрез занижени цени и прилаганите от държавата членка методи за митнически контрол, което предполага, че разглежданата широко разпространена измама чрез занижени цени, извършвана през периода на нарушението, не е била неизбежна. Ето защо считам, че трябва да се отхвърли централният довод в защитата на Обединеното кралство, че от успеха на операция Swift Arrow не можело да се направи извод, че взетите по-рано мерки са били явно неподходящи, доколкото емпиричните данни, разгледани по-горе, потвърждават точно обратното.

227.

Заключението по-горе относно недостатъчния характер на взетите от Обединеното кралство мерки през периода на нарушението за борба с измамата чрез занижени цени не се засяга от довода, който то извежда от факта, че е участвало във всички водени от Комисията операции и че самото то е започнало такива, като от друга страна тази институция потвърдила, че то е предприело всички необходими постъпки в това отношение ( 202 ). Всъщност както твърди самото Обединено кралство, държавите членки трябва да следят за прилагането на митническото право на Съюза, което предполага, че тяхно е задължението да извършват подходящ митнически контрол и да защитават ефикасно финансовите интереси на Съюза. Изпълнението на тази задача изисква от тези органи продължителна, последователна и системна работа за защита на митническата граница на Съюза, която не се ограничава до редовното участие в митнически операции, чиито последици са само временни.

228.

Комисията изтъква, че през периода на нарушението Обединеното кралство е осъществило продължаващо нарушение на член 105, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза и на съответстващата ѝ разпоредба, член 220, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността, тъй като не вписало по сметките несъбраните митнически задължения във връзка с разглеждания внос на измамно занижени цени веднага щом митническите органи са забелязали положението, довело до установяването на тези задължения.

229.

Обратно, Обединеното кралство твърди по същество, че след като не е длъжно да проверява разглежданите митнически декларации и да изчислява допълнителни мита, то нямало и задължение да впише по сметките разглежданите митнически задължения.

230.

Най-напред, съгласно член 104, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза и съответстващата му разпоредба на член 218, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността митническите органи в съответствие с националното законодателство вписват в счетоводните си документи размера на дължимите вносни или износни мита. От една страна, макар предвиденото в тези разпоредби вписване в счетоводните документи да е проява на задълженията за установяване и за предоставяне на разположение на Съюза на традиционните собствени ресурси, произтичащи по-специално от разпоредбите на Регламент № 1150/2000 и Регламент № 609/2014, разгледани в рамките на второто основание в настоящото заключение ( 203 ), то се случва независимо от тези задължения ( 204 ) и съответно може да бъде разграничено от тях ( 205 ). От друга страна задължението за вписване по сметките на размера на правата по силата на цитираните по-горе разпоредби в настоящия случай е пряка и неизбежна последица от приемането на митнически мерки, като вече разгледаните използване на анализ на риска и митнически контрол преди вдигане на стоките, така че пропускането им непременно предполага невписване по сметките на посочените суми. Ето защо аз считам, че твърдението за нарушение на задължението за вписване по сметките на съответните суми следва да се анализира едновременно с твърденията за нарушение на задължението за приемане на необходимите митнически мерки, които вече бяха обсъдени в рамките на настоящото основание.

231.

По същество, съгласно съдебната практика вземането под отчет на размера на митата се изразява по-специално във вписването от митническите органи на подлежащата на събиране сума в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, когато тези органи са в състояние да изчислят законно дължимата сума и да определят длъжника ( 206 ). Това предполага, че когато митнически орган констатира, че митническите задължения не са платени изцяло или частично, може да изчисли размера на възникналите вследствие тези задължения мита и да определи длъжника, той е длъжен да вземе под отчет тази сума в съответствие с посочените по-горе разпоредби. В случая, както вече беше отбелязано, Обединеното кралство е знаело за измамата чрез занижени цени на стоките, което предполага, че тези органи не само са имали задължение да определят правилната митническа стойност и да проверят митническите декларации, но и да определят сумите, свързани с разглеждания внос, и да ги вземат под отчет съгласно член 105, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза и на съответстващата разпоредба на член 220, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността ( 207 ). Доколкото Обединеното кралство не е извършило това определяне и вземане под отчет, оплакването, изведено от тези разпоредби, което в действителност няма самостоятелно съдържание, би трябвало също да се счита за основателно в качеството си на пряка последица от нарушенията, разгледани в предходните точки на настоящото заключение. Всъщност поради неприемане на цитираните по-горе необходими мерки по силата на релевантните разпоредби на Митническия кодекс на Общността и на Митническия кодекс на Съюза, разглеждани във връзка с принципа на ефективност, прогласен в член 325 ДФЕС, Обединеното кралство със сигурност не е определило размерите, отнасящи се до разглеждания внос, и е пропуснало да ги вземе под отчет съгласно член 105, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза и съответстващата му разпоредба на член 220, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността.

232.

При това положение първото основание следва да се приеме за основателно, доколкото се отнася до задълженията по силата на член 325 ДФЕС, член 13 и член 220, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността, членове 3 и 46 и член 105, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза, член 248, параграф 1 от Регламента за прилагане и член 244 от Регламента за изпълнение.

233.

Комисията счита, че Обединеното кралство не е изпълнило задълженията си съгласно законодателството относно традиционните собствени ресурси и по-специално членове 2 и 8 от Решения 2007/436 и 2014/335 и членове 2, 6, 9, 10, 11 и 17 от Регламент № 1150/2000, на които съответстват респективно членове 2, 6, 9, 10, 12 и 13 от Регламент № 609/2014. Според Комисията през периода на нарушението тази държава не е извършвала подходящ митнически контрол, поради което стоките с измамно занижени цени не са били правилно декларирани пред митницата. Предвид тази неправилна оценка, дължимите за тези стоки мита не са били изчислени правилно, а сумите на собствените ресурси, съответстващи на правата, които е трябвало да бъдат констатирани, не са били констатирани и следователно не са предоставени на разположение на бюджета на Съюза тогава, когато е трябвало. Комисията упреква Обединеното кралство и за това, че органите на Обединеното кралство първо са установили, а после са отменили митническите задължения за вноса на някои стоки със занижени цени, като по този начин са допуснали административна грешка. Накратко, Комисията счита, че Обединеното кралство носи отговорност за последвалите от това загуби на традиционни собствени ресурси.

234.

Преди да анализирам основателността на настоящото основание е необходимо да внеса някои уточнения относно правния режим на предоставянето на разположение на традиционни собствени ресурси с оглед определяне на задълженията на държавите членки в тази област (раздел 1). Що се отнася по същество за това основание, най-напред е необходимо да се разгледа доводът на Комисията, че като не са взели подходящите мерки след установяването на допълнително митническо задължение за някои стоки със занижени цени през периода от ноември 2011 г. до ноември 2014 г. и като са отменили така установените допълнителни задължения, органите на Обединеното кралство са допуснали административна грешка, за която финансова отговорност носи Обединеното кралство (раздел 2). След това трябва да бъдат анализирани спорните въпроси за определяне на загубите на традиционни собствени ресурси в резултат от твърдяното неизпълнение на задължения (раздел 3), и накрая, при условията на евентуалност, защитните доводи на Обединеното кралство във връзка с лихвите за забава (раздел 4).

235.

Съгласно член 2, параграф 1, букви а) и б) от Решение 2007/436 и член 2, параграф 1, буква а) от Решение 2014/335 приходите от мита по Общата митническа тарифа са традиционни собствени ресурси на Съюза ( 208 ). Последните са определени като „приходи, предназначени изключително за финансиране на бюджета на Съюза, и които му се полагат по право, без да е необходимо последващо решение от страна на националните органи“ ( 209 ). Макар член 8, параграф 1 от посочените решения да възлага на държавите членки събирането на собствените ресурси на Съюза, те все пак са длъжни да ги предоставят на разположение на Съюза, без да могат да се противопоставят на това ( 210 ).

236.

Императивният характер на предоставянето на разположение на Съюза на традиционните собствени ресурси произтича от разпоредбите на Регламент № 609/2014 ( 211 ) относно методите и процедурата за предоставяне на разположение по-специално на традиционните собствени ресурси ( 212 ). В това отношение, съгласно член 2, параграф 1 от Регламент № 609/2014 ( 213 ), правото на Съюза върху традиционните собствени ресурси се констатира веднага след като са изпълнени условията, предвидени в митническите регламенти за вписване на правото по сметките и след уведомяване на длъжника ( 214 ), а съгласно член 13, параграф 1 от този регламент ( 215 ) държавите членки са длъжни да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че сумите, които съответстват на констатираните права, се предоставят на Комисията. От друга страна, Съдът вече е уточнил, че тази разпоредба е конкретен израз на изискванията за лоялно сътрудничество, произтичащи от член 4, параграф 3 ДЕС, според които държавите членки са длъжни по-специално да представят пред Комисията проблемите, които са срещнали при прилагане на правото на Съюза ( 216 ).

237.

Като се има предвид, че недостигащите приходи от даден собствен ресурс трябва да се компенсират или от друг собствен ресурс, или чрез адаптиране на разходите, държавите членки са длъжни да констатират правата на Съюза върху традиционните собствени ресурси, предвид опасността да се допусне финансовото равновесие на Съюза да бъде нарушено от поведението на дадена държава членка ( 217 ). За целите на предоставянето на собствени ресурси член 9, параграф 1 от Регламент № 609/2014 задължава всяка държава членка да кредитира собствените ресурси по сметката, открита на името на Комисията съгласно процедурата, определена в член 10 от този регламент ( 218 ). За тази цел член 6, параграф 1 от Регламент № 609/2014 гласи, че държавите членки трябва да водят сметки за собствените ресурси чрез министерството на финансите или определен от тях орган. Когато са изпълнени условията за констатиране на митническото задължение, държавите членки са длъжни да го впишат по сметките в съответствие с разпоредбите на член 6, параграф 3, първа алинея от този регламент („сметка А“) или ако са изпълнени ad hoc условията, да го впишат в сметките по член 6, параграф 3, втора алинея от посочения регламент („сметка Б“) ( 219 ).

238.

В това отношение следва да се уточни, че общата защита на финансовите интереси на Съюза е самостоятелна цел, вписана в част шеста, дял II (Финансови разпоредби) Договора за функционирането на ЕС, отделна от митническия съюз, предвиден в част трета, дял II, глава 1 ДФЕС, отнасяща се до политиките на Съюза ( 220 ). Въпреки това, както отбелязва генералният адвокат Trstenjak ( 221 ), между митническите разпоредби и разпоредбите относно собствените ресурси на Съюза съществува връзка, в смисъл че по силата на митническите разпоредби компетентните национални митнически органи трябва да изчислят, установят и съберат митническите задължения в качеството им на собствени ресурси ( 222 ). В този контекст Съдът приема, че съществува неразривна връзка между задължението за констатиране на собствените ресурси на Съюза, задължението за кредитирането им по сметката на Комисията в предвидените срокове и това за плащане на лихви за забава ( 223 ). Последните впрочем са изискуеми независимо от причината за забавянето при вписването на тези ресурси по сметката на Комисията ( 224 ).

239.

Съдът проявява особено внимание при тълкуването на горепосочените разпоредби, като припомня по-специално, че финансовите разпоредби от правото на Съюза са сред основополагащите норми на правната система на Съюза, чието стриктно спазване е абсолютно необходимо, за да се гарантира нейното ефективно функциониране ( 225 ). Като се има предвид, че Съюзът трябва да разполага със собствените ресурси „при възможно най-добрите условия“ ( 226 ), Съдът припомня, че отделните правила относно събирането на митата имат за цел да гарантират еднаквото и надлежно прилагане на разпоредбите в митническата област в интерес на бързото и ефикасно предоставяне на разположение на собствени ресурси на Съюза ( 227 ). Ето защо от постоянната съдебна практика се установява, че ако вследствие на грешка, допусната от митническите служители на държава членка, не са събрани собствените ресурси на Съюза, тази грешка не би могла да постави под въпрос задължението на въпросната държава членка да плати установените вземания заедно с лихвата за забава ( 228 ). Например, отхвърлени са оправдания на държави членки, изведени от грешка на националните органи при осчетоводяването ( 229 ), от разграничението между техническа грешка и правна грешка, твърдяно от въпросната държава членка, както и от неумишленото естество на забавата при вписване на сумите по сметката на Комисията ( 230 ). От това следва, че държава членка, която не констатира правото на Съюза върху собствените ресурси и не предостави съответната сума на разположение на Комисията, без да е налице някое от условията по член 13, параграф 2 от Регламент № 609/2014, не изпълнява своите задължения съгласно правото на Съюза ( 231 ).

240.

С оглед на тези съображения мога само да се съглася със становището на Комисията, че констатираното в настоящото заключение нарушение на задължението на държавата членка по силата на правото на Съюза да защитава финансовите интереси на Съюза и да се бори с измамите, както и да извършва митнически контрол, основан на анализ на риска, и да изисква предоставянето на обезпечения, неизбежно е съпроводено от погрешно изчисляване на сумите на традиционните собствени ресурси, които трябва да бъдат предоставени в бюджета на Съюза и с неконстатиране и непредоставяне на тези ресурси тогава, когато е трябвало.

241.

От гореизложените съображения следва, че съгласно член 2, параграф 1 от Регламент № 1150/2000, на който съответства член 2, параграф 1 от Регламент № 609/2014, Обединеното кралство е било длъжно да констатира наличието на собствени ресурси на Съюза и на основание членове 6, 9 и 10 от тези два регламента да ги предостави на разположение на последния. С първото твърдение за нарушение в исковата молба Комисията по същество упреква органите на Обединеното кралство, че са отменили вписването в сметка Б на големи суми митнически задължения. Тези суми съответствали на допълнителните задължения, установени при проведената през 2014 г. операция Snake, за които органите на Обединеното кралство са издали уведомления за плащане С18 Snake, които впоследствие са оттеглени от горепосочените органи в периода от юни до ноември 2015 г. ( 232 ). Според Комисията, като не взели подходящи митнически мерки след установяване на допълнителните митнически задължения и като отменили последните, тези органи допуснали административна грешка, за която финансова отговорност носело Обединеното кралство.

242.

Тази държава оспорва по същество настоящото твърдение за нарушение по две причини. От една страна, тя изтъква, че към момента на издаване на уведомленията за плащане С18 Snake е нямало методика за определяне на митническата стойност a posteriori, след вдигане на стоките със занижени цени. От друга страна, Обединеното кралство твърди, че въпросните суми са се оказали „несъбираеми“ по смисъла на тези разпоредби по причини, за които органите на Обединеното кралство не носят отговорност, доколкото вносителите, срещу които са издадени 23‑те уведомления за плащане С18 Snake, са били дружества „феникс“, тоест дружества, които изчезват веднага щом стоките бъдат допуснати за свободно обращение. Ето защо било напълно невъзможно да се съберат съответните мита по причини, които са извън неговия контрол, съгласно член 17, параграф 2 от Регламент № 1150/2000 и член 13, параграф 2, буква б) от Регламент № 609/2014. От това следвало, че Обединеното кралство било освободено от предоставяне на разположение в бюджета на Съюза на сумите, съответстващи на констатираните права.

243.

Така в рамките на настоящото твърдение за нарушение се поставя въпросът дали като не е пристъпило към събиране на констатираните с уведомленията за плащане С18 Snake мита, Обединеното кралство е действало по начин, несъвместим с посочените по-горе разпоредби от Регламенти № 1150/2000 и № 609/2014.

244.

В това отношение съгласно член 13, параграф 1 от Регламент № 609/2014 и съответстващата разпоредба на член 17, параграф 1 от Регламент № 1150/2000 държавите членки се задължават да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че сумите, които съответстват на констатираните права, се предоставят на разположение в бюджета на Съюза. В случая следва да се припомни, че британските органи са приели, че някои вносни операции, проверени в рамките на операция Snake, са извършени на занижени цени, взели са под отчет въпросните суми, връчили са на операторите 23‑те уведомления за плащане С18 Snake и са установили съответстващите им митнически задължения. Сумите, съответстващи на тези задължения, са били първоначално вписани в сметка Б съгласно член 6, параграф 3 от Регламенти № 1150/2000 и № 609/2014 като констатирани права, които не са възстановени и за тях не е представено никакво обезпечение. Впоследствие Обединеното кралство ги е отменило.

245.

В този контекст е необходимо да се припомни, че съгласно член 13, параграф 2 от Регламент № 609/2014 и на член 17, параграф 2 от Регламент № 1150/2000 държавите членки се освобождават от задължението да предоставят на разположение на Комисията сумите, които съответстват на констатираните вземания, само когато събирането им не е могло да се извърши поради непреодолима сила или когато се установи, че събирането е окончателно невъзможно по причини извън техния контрол. Следва също така да се припомни, че Съдът тълкува стриктно понятията „непреодолима сила“ и „други причини извън […] контрол[а на държавите членки]“. Например той отказва да приеме, че предвидими стачни действия могат да оправдаят забавянето при вписване на ресурсите ( 233 ), или че държава членка може да преценява възможността да изпълни искане за предварително вписване на ресурси ( 234 ). От друга страна, Съдът отхвърля оправдание на държава членка свързано с измамното поведение на митнически служители ( 235 ).

246.

С оглед на посочената по-горе съдебна практика ми се струва, че в случая защитните доводи на Обединеното кралство не могат да бъдат приети. Първо, безспорно тази държава не се позовава на непреодолима сила, за да оправдае отмяната на уведомленията за плащане С18 Snake, а по-скоро се ограничава да изтъкне, че не трябва да носи отговорност за загубите на допълнителните мита, изискани с тези уведомления за плащане. Макар неплатежоспособността на длъжника по митническото задължение да е на пръв поглед фактор, който не зависи от волята на дадена държава членка, не бива да се забравя, че в случая Комисията упреква Обединеното кралство, че не е взело всички необходими мерки, за да предостави на разположение в бюджета на Съюза сумите, съответстващи на правата на Съюза върху традиционните собствени ресурси. От писмените изявления на страните се установява, че те не спорят, че са установени допълнителни мита, като се има предвид, че британските органи са идентифицирали стоките, чието вдигане е вече било разрешено, нито че от съответните оператори не са били искани обезпечения, които да гарантират събирането на всички изискани суми ( 236 ). Важно е да се подчертае, че по онова време британските органи са били напълно наясно с въпросната измамна схема, която се изразява по-специално в преустановяване на всякаква дейност на съответните дружества още при първото оспорване на подадената митническа декларация за внос на стоките. Ето защо аз считам за неоснователен довода на Обединеното кралство, че събирането на допълнителните митнически задължения, посочени в уведомленията за плащане С18 Snake било невъзможно, тъй като тези вземания не можело да бъдат събрани. Всъщност след установяването на допълнителни мита, съгласно действащите разпоредби на Митническия кодекс на Общността и на Митническия кодекс на Съюза, тълкувани във връзка с принципа на ефикасна защита на финансовите интереси на Съюза, прогласен в член 325 ДФЕС, тази държава е трябвало да поиска предоставянето на обезпечения, достатъчни да покрият изискуемите суми ( 237 ). Ето защо ми се струва, че оправданието на Обединеното кралство с неплатежоспособността на длъжниците по митническите задължения само по себе си не е причина, която да освободи държавата членка от задължението да събере това митническо задължение на основание разглежданите разпоредби.

247.

От друга страна, е необходимо да се отхвърли доводът на Обединеното кралство, че отмяната на уведомленията за плащане С18 Snake била неизбежна, тъй като нямало никаква методика за правилното определяне на митническата стойност на стоките. По-конкретно тази държава твърди, че нейните органи са оттеглили уведомленията за плащане С18 Snake, след като те са оспорени от някои оператори, с мотива, че използваната от тях методика OLAF за определяне на правилната митническа стойност на внесените на занижени цени стоки, които са оспорени при операция Snake, не била подходяща, за да се извърши „преоценяване“ на този внос. Според Обединеното кралство неговите органи трябвало да оттеглят уведомленията за плащане С18 Snake, тъй като те се основавали единствено на методиката OLAF.

248.

Във връзка с това следва да се отбележи, че според постоянната практика на Съда правната уредба на Съюза относно определянето на митническата стойност цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности ( 238 ). Съдът също така изтъква, че от членове 29—31 от Митническия кодекс на Общността (впоследствие членове 70—74 от Митническия кодекс на Съюза) следва, че предвидените в тези разпоредби методи за определяне на митническата стойност са подредени йерархично и са в отношение на субсидиарност, така че когато тази стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадена разпоредба, следва да се приложи разпоредбата, която непосредствено я следва в установената поредност ( 239 ). В случая следва да се припомни, че според преписката и в резултат от разглеждането на първото основание ( 240 ) методиката OLAF поначало е трябвало да се прилага само като способ за анализ на риска при обичайните митнически дейности. Освен това, обратно на твърденията на Обединеното кралство, OLAF не посочва за първи път на срещата на 20 февруари 2015 г., че коригираната средна цена не трябва да се използва за целите на „преоценяването“, а държавите членки са били информирани още от самото начало на ПОК Discount, че целта на методиката OLAF е разкриване на измамите. Ето защо когато британските органи са прибегнали до коригираните средни цени, основани на методиката OLAF, за да изчислят допълнителните мита, изискани с уведомленията за плащане С18 Snake ( 241 ), те не са използвали тази методика в съответствие с целите, за които тя е била разработена. Затова споделям становището на Комисията ( 242 ), че след идентифициране на стоките с измамно занижени цени, британските органи е трябвало да определят тяхната правилна митническа стойност в съответствие с последователно приложимите методи, уточнени в Митническия кодекс на Общността и Митническия кодекс на Съюза, въз основа на посочените по-горе методи за определяне, като отчитат факта, че става въпрос за внос на стоки, спрямо който е проведен митнически контрол ( 243 ). Ето защо изглежда, че като не е следвало етапите за определяне на митническата стойност съгласно приложимите митнически разпоредби, цитирани в предходната точка, по отношение на идентифицираните при операция Snake стоки със занижени цени, и като е приложило методиката OLAF вместо тези разпоредби, Обединеното кралство е нарушило митническото законодателство на Съюза, поради което сумите, определени в уведомленията за плащане C18 Snake, не отразяват действително дължимите от операторите суми.

249.

Всъщност от представената на Съда преписка се установява, че британските органи сами са си дали сметка за допуснатите от тях грешки при определяне на допълнителните задължения ( 244 ), но вместо да поправят тези грешки и да издадат отново разпореждания за плащане, те са избрали да отменят окончателно уведомленията за плащане С18 Snake. Обединеното кралство твърди, че предвид липсата на приемлива методика било за предпочитане да се отменят задълженията ( 245 ). Както изтъква Комисията, Обединеното кралство е можело да издаде отново уведомления за плащане, но е избрало да не го прави.

250.

Предвид гореизложеното аз считам, че след като е установило, взело под отчет и съобщило на длъжниците митата, изискани с 23‑те уведомления за плащане С18 Snake, Обединеното кралство не е изпълнило задълженията по член 13, параграф 1 от Регламент № 609/2014 и съответстващата разпоредба на член 17, параграф 1 от Регламент № 1150/2000, според които държавите членки се задължават да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че сумите, които съответстват на констатираните права, се предоставят на разположение в бюджета на Съюза. Отмяната на тези уведомления за плащане, както и свързаните с тях предходни решения, трябва да се считат за административни грешки на британските органи, чиято последица е несъбирането на традиционни собствени ресурси на Съюза. Освен това споделям становището на Комисията, че Обединеното кралство е предпочело да отмени сумите, изискани с уведомленията за плащане С18 Snake и вписани в сметка Б, вместо да следва процедурата, предвидена в член 13 от Регламент № 609/2014 и съответстващата разпоредба на член 17 от Регламент № 1150/2000, която позволява на държавите членки да се освободят от задължението за предоставяне на разположение в бюджета на Съюза на сумите, съответстващи на оказалите се несъбираеми вземания. От това следва, че при тези условия Обединеното кралство не е можело да се позове на освобождаването, предвидено в член 13, параграф 2 от Регламент № 609/2014 и съответстващата разпоредба на член 17, параграф 2 от Регламент № 1150/2000, доколкото тази държава носи отговорност за описаните административни грешки. От това следва, че по силата на постоянната съдебна практика ( 246 ) държава членка, която констатира право на Съюза върху собствените ресурси, но не предостави съответстващата сума на разположение на Комисията без да е изпълнено едно от предвидените в горепосочените разпоредби условия, не изпълнява задълженията си по силата на правото на Съюза. Ето защо следва да се приеме, че поради отмяната на 23‑те уведомления за плащане С18 Snake и непредоставянето на разположение на свързаните с тях суми, на бюджета на Съюза се дължат традиционни собствени ресурси за периода от ноември 2011 г. до ноември 2014 г.

251.

За да се оцени мащабът на загубите на традиционни собствени ресурси за бюджета на Съюза в резултат от неизпълнението на задължения по правото на Съюза, в което е упрекнато Обединеното кралство с настоящия иск, Комисията в случая се основава на методиката OLAF и на данните, с които е разполагала. На тази основа тя счита, че за периода от ноември 2011 г. до 11 октомври 2017 г. сумата 2679637088,86 EUR (брутна сума, намалена с разходите по събирането) е трябвало да бъде предоставена на Комисията в качеството на традиционни собствени ресурси.

252.

Обратно, Обединеното кралство оспорва в писмената си защита както използваната методика, така и изчислената от Комисията сума. Въз основа на собствената си оценка, то определя сума на допълнителните собствени ресурси, свързани с вноса на занижени цени от Китай за периода на нарушението, в размер на 217646623 GBP ( 247 ), която по-късно намалява в писмената си дуплика и определя на 123819268 GBP. По този начин, макар тази държава да продължава да оспорва неизпълнението на задължения, в което е упрекната, според мен всъщност тя имплицитно признава до известна степен, че нейният пропуск да въведе ефективни мерки за борба с митническата измама чрез занижени цени, е довел до загуба на традиционни собствени ресурси за бюджета на Съюза ( 248 ). Ето защо централният въпрос в настоящото твърдение за нарушение е как да се определи мащабът на въпросните загуби.

253.

Преди да разгледам този въпрос по същество, считам, че е необходимо да направя бележки относно предварителните възражения на Обединеното кралство във връзка, от една страна, с липсата на компетентност на Комисията и на Съда да оценяват и да констатират традиционни собствени ресурси, с каквато компетентност разполагали държавите членки (раздел 1), и от друга страна, с характера на настоящия иск, който всъщност представлявал иск за обезщетение, поради което Комисията трябва да докаже пряката причинно-следствена връзка между конкретното неизпълнение на задължение от държавата и предизвиканата от него вреда (раздел 2).

254.

Обединеното кралство твърди, че когато другите методи, предвидени на по-ранен етап в последователността от процедури по членове 70—74 от Митническия кодекс на Съюза ( 249 ) за определяне на митническата стойност, не могат да бъдат приложени ( 250 ), държавата членка има изключителната компетентност да приложи вместо обичайния метод, основаващ се на договорната стойност на дадена стока, субсидиарен метод ( 251 ), предвиден в член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза и в член 31 от Митническия кодекс на Общността, и по този начин да определи митническата стойност на съответните стоки въз основа на наличните данни и с „разумни способи“ ( 252 ). Това определяне предполагало известен брой сложни решения и труден избор на методика от страна на националните органи, които в това отношение разполагат с широки правомощия за преценка.

255.

Аз не споделям този защитен довод, основан на прилагането на митническите разпоредби, тъй като подобно на Комисията и аз считам, че използването на методиката OLAF като средство за оценяване на загубите на традиционни собствени ресурси няма за цел да определи митническата стойност на внесените стоки по смисъла на тези разпоредби, което е от изключителната компетентност на държавите членки ( 253 ). Всъщност по силата на членове 69—74 от Митническия кодекс на Съюза държавата членка трябва да определи митническата стойност на стоките и ако е необходимо, да прибегне до вторични методи за това ( 254 ). В случая Обединеното кралство е било длъжно да определи митническата стойност на текстилните изделия и обувките от Китай предвид конкретните индикатори, които сочели за техните занижени цени. В случая такова определяне не е направено, както се установява при разглеждането на първото основание в настоящия иск. От това следва, че Комисията не може да замести държавите членки и да извърши такава оценка, когато държавата членка е пропуснала да направи това по посочените по-горе методи. Във всеки случай такова определяне вече не е възможно. Това обстоятелство е присъщо на статистическото естество на методиката OLAF като способ за изчисляване на загубите на традиционни собствени ресурси, който има за цел да определи въз основа на статистически данни мащаба на загубите, предизвикани от нарушението на разпоредбите на законодателството на Съюза в областта на традиционните собствени ресурси от страна на Обединеното кралство, доколкото неговите органи не са извършили подходящ митнически контрол спрямо въпросните стоки ( 255 ) и така дължимите за тях мита не са изчислени правилно.

256.

От цитираната по-горе постоянна съдебна практика ( 256 ) се установява, че като общо правило съществува пряка връзка между нарушението на митническото законодателство на Съюза, в което е упрекната държавата членка, и загубата на традиционни собствени ресурси за бюджета на Съюза, която следва от това нарушение. В този контекст, в делото, по което е постановено решение от 9 юли 2020 г., Чешка република/Комисия ( 257 ), Съдът вече е постановил, че неразривна част от системата на собствените ресурси на Съюза, както е предвидена понастоящем в правото на Съюза, е възможността на Комисията да подложи на преценката на Съда, като предяви иск за установяване на неизпълнение на задължения, спор между нея и държава членка относно задълженията на последната да предостави на посочената юрисдикция собствени ресурси на Съюза в определен размер ( 258 ).

257.

Доколкото в случая Обединеното кралство е решило да не предоставя на Комисията в посочения в мотивираното становище срок сумата на въпросните традиционни собствени ресурси, а се е ограничило да оспори становището на Комисията относно неговото задължение да приложи тази сума, според мен посочената институция основателно счита, че тази държава не е изпълнила задълженията си по силата на правната уредба в областта на традиционните собствени ресурси, и поради това решава да подаде иск за установяване на неизпълнение на задължения. В този контекст задължение на Комисията е да докаже наличието на твърдяното неизпълнение и да представи пред Съда необходимите доказателства, въз основа на които той да провери дали е налице неизпълнение на задължения, без Комисията да може да се основава на каквато и да било презумпция ( 259 ). Така Съдът следва да провери дали Комисията е доказала в достатъчна степен размера на загубите на собствени ресурси, който претендира за периода на нарушението. Следователно доводът на Обединеното кралство относно реда за разглеждане на методиките, според който Съдът трябва най-напред да разгледа предложената от тази държава оценка, следва да бъде отхвърлен.

258.

Обединеното кралство твърди също така, че ако Съдът като първа стъпка приеме, че Комисията е доказала в достатъчна степен неговото неизпълнение на задължението за борба с измамите ( 260 ), като втора стъпка Комисията трябва да докаже, че предложената от Обединеното кралство методика за определяне на дължимите допълнителни собствени ресурси се основава на явно неразумни избор и оценка на доказателства. Според Обединеното кралство от взаимовръзката между членове 258 ДФЕС и 260 ДФЕС по-специално следва, че като включва в предмета на своя иск въпроса относно оценката на загубите на традиционни собствени ресурси, Комисията излиза извън рамките на иска за установяване на неизпълнение на задължения по член 258 ДФЕС, който се ограничава до въпроса дали държавата членка не е изпълнила задълженията си по силата на правото на Съюза. В такава хипотеза Комисията била длъжна да докаже друг вид незаконосъобразност, а именно явно неразумния характер на оценката на неплатените мита, извършена от Обединеното кралство.

259.

В това отношение отбелязвам, че този довод не отчита факта, че целта на настоящия иск е Съдът по-конкретно да установи, че Обединеното кралство не е изпълнило задълженията си в областта на собствените ресурси по силата на правото на Съюза, което по необходимост предполага Комисията да представи доказателства за мащаба на загубите на тези ресурси и на неизпълнението. Такава оценка не се припокрива с евентуално прибягване към производството по член 260 ДФЕС в хипотеза, при която държавата членка не е внесла главницата или лихвите след евентуално решение, с което е осъдена за нарушение на задълженията, произтичащи от режима на собствените ресурси. Във всеки случай тук не стои въпросът дали държавата членка е действала разумно, като е „преоценила“ внесените стоки със занижени цени. Всъщност съдебната практика, на която Обединеното кралство се позовава, за да обоснове своята теза относно „преоценяването“ на стоките, е свързана със задълженията на държавата членка, когато в случай на съмнения, появили се при митнически контрол, тя пристъпва към определяне на митническата стойност на внасяните стоки ( 261 ). Както вече беше подчертано, в рамките на това второ основание Комисията няма за цел да определи митническата стойност на конкретни стоки, а да оцени загубите на традиционни собствени ресурси въз основа на статистически данни.

260.

От друга страна, с исканията си за предоставяне на информация от 22 юни 2018 г. и 22 март 2019 г. Обединеното кралство иска от Комисията по-специално да му предостави информация за изчисляването на загубите на претендираните собствени ресурси в размер на 2679637088,86 EUR, за да преизчисли този размер. В това отношение установявам, че в своята писмена реплика Комисията обяснява, че следваната методика и използваните данни при изчисляване на тази сума са били открай време известни на Обединеното кралство, като се има предвид по-специално, че става въпрос за информация, произхождаща от самата тази държава, чрез базата данни Surveillance 2.

261.

Обединеното кралство твърди, че Комисията следва да обоснове искането си съгласно стандартите на производствата за отговорност за вреди, доколкото иска от Съда да осъди тази държава да плати обезщетение за вреди и лихви. В случая Комисията не успяла да докаже, от една страна, наличието на конкретна и измерима вреда, а от друга страна, наличието на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължение от страна на Обединеното кралство и тази вреда.

262.

В това отношение е необходимо най-напред да се припомни, че съгласно член 258 ДФЕС производството пред Съда е производство за установяване на неизпълнение на задължения, а не производство за отговорност или за присъждане на обезщетение. Ето защо в рамките на иска за установяване на неизпълнение на задължения Комисията носи тежестта да докаже, че Обединеното кралство не е изпълнило задълженията си по силата на правото на Съюза ( 262 ). След като настоящият иск няма за цел Съдът да осъди държавата ответник да плати обезщетение за вреди, Съдът не трябва да разглежда данните, изнесени от Обединеното кралство относно наличието на вреда и причинно-следствената връзка между неизпълнението на задължения в митническата област и твърдяната вреда. Във всеки случай този довод на Обединеното кралство трябва да бъде отхвърлен с оглед постоянната практика на Съда, от която се установява, че искът за установяване на неизпълнение на задължения има обективен характер ( 263 ). Всъщност неспазването на задължение, наложено от норма от правото на Съюза, само по себе си е неизпълнение на задължение, което води до неотносимост на съображението, че това неспазване не е довело до отрицателни последици ( 264 ). Ето защо аз считам, че поради характеристиките на производството за установяване на неизпълнение на задължения настоящият иск няма за цел Съдът да осъди държавата ответник да заплати обезщетение за вреди.

263.

Все пак трябва да се отбележи, че в своята искова молба Комисията във всеки случай не иска да получи обезщетение за някаква вреда. Всъщност становището на Обединеното кралство, че Комисията носи тежестта да докаже наличието на „вреда“, която може да бъде определена по размер едва след предварителното доказване на наличието на причинно-следствена връзка с неправомерното поведение на държавата членка, според мен се основава на погрешен прочит на исковата молба и на останалите писмени изявления в настоящото дело. По-конкретно от третата част на първото искане се установява, че Комисията упреква Обединеното кралство, че не е предоставило в бюджета на Съюза правилния размер на традиционните собствени ресурси, което довело до нарушение на разпоредбите относно тези ресурси. Както вече беше посочено, по силата на членове 9 и 10 от Регламент № 1150/2000, на които съответстват членове 9 и 10 от Регламент № 609/2014, разглеждани във връзка с членове 2 и 8 от Решения 2007/436 и 2014/335, държавите членки са длъжни да констатират правото на Съюза върху традиционните собствени ресурси веднага след като са изпълнени условията, предвидени в митническите регламенти за вписване на правото по сметките и след уведомяване на длъжника.

264.

Ето защо от исковата молба, и по-специално от цитираните в нея разпоредби от правото на Съюза еднозначно се установява, че Комисията упреква Обединеното кралство, че не е предоставило на разположение на Съюза правилно изчислените размери на традиционните собствени ресурси, а не че е причинило на последния вреда. Следователно описаното в петитума на исковата молба неизпълнение на задължения (и по-специално израза „като не е вписало в сметките правилните стойности на митата и като не е внесло правилната стойност на традиционните собствени ресурси“) по естеството си е искане да бъде установено неизпълнение на задължението на държавата за действие, тоест нейният пропуск да изпълни задълженията си по силата на правото на Съюза, а не вреда, причинена от тази държава.

265.

На следващо място, що се отнася до довода на Обединеното кралство относно необходимостта да се докаже причинно-следствена връзка между конкретното неизпълнение на задължение от държавата членка и загубите на собствени ресурси, Съдът вече е подчертал, че съществува „пряка връзка“ между събирането на приходите от мита и предоставянето на разположение на бюджета на Съюза на съответните ресурси ( 265 ). По мое мнение от тази съдебна практика се установява, че ако вследствие на грешка на митническите органи на държава членка митата не са събрани, това не поставя под съмнение задължението на държавата членка да предостави на разположение сумите, които е трябвало да бъдат констатирани, и да плати лихви за забава. Макар да съществува съотношение sine qua non между неизпълнението на задължения на държава членка в областта на митническата правна уредба, от една страна, и размера на собствените ресурси, които не са били предоставени на разположение на бюджета на Съюза, от друга страна, като първото неизбежно оказва влияние върху второто, това не означава, че тези два елемента би трябвало да се анализират като вреди, причинени от неправомерното поведение на държавата членка. Държава членка, която не констатира правото на Съюза върху собствените ресурси и не предостави съответната сума на разположение на Комисията, без да е налице някое от условията, предвидени в член 17, параграф 2 от Регламент № 1150/2000 или по член 13, параграф 2 от Регламент № 609/2014, не изпълнява задълженията си съгласно правото на Съюза, и по-конкретно тези по членове 2 и 8 от Решения 2000/597 и 2007/436 ( 266 ). Този извод се подкрепя от съдебната практика, на която Обединеното кралство се позовава в своята писмена защита и от която се установява, че неправилното поведение на митническите органи при изчисляване на дължимите мита неизбежно води до загуба на традиционни собствени ресурси, за която отговорност носят държавите членки ( 267 ). В този контекст член 340 ДФЕС и свързаната с него съдебна практика, на които се позовава Обединеното кралство, са неотносими.

266.

Струва ми се освен това, че от делото, по което е постановено решение Комисия/Обединено кралство ( 268 ), на което се позовават Обединеното кралство и встъпилите страни, не може да бъде направен различен извод, доколкото това дело се отнася до положение, различно от положението, което е в основата на настоящото производство. В това дело всъщност е трябвало да се установи отговорността на Обединеното кралство за евентуалното издаване на сертификати ЕХР от органите в Ангила, британска отвъдморска страна и територия (ОСТ), в нарушение на т.нар. „Решение за ОСТ“. Комисията е твърдяла по-конкретно, че като държава членка, Обединеното кралство трябва да поеме отговорността за приетите актове и допуснатата небрежност от страна на властите в Ангила в противоречие с това решение, като се имат предвид особените отношения с неговата ОСТ, която не е независима държава. Обединеното кралство е считало, че няма акт от правото на Съюза, който да позволява Ангила да носи отговорност към Съюза за грешките, допуснати от нейните собствени органи при прилагането на това решение и за произтичащата от това загуба на собствени ресурси, поради което също не можело да се приеме, че Обединеното кралство носи отговорност за такива грешки единствено с мотива, че то е държавата членка, с която Ангила е свързана ( 269 ). Ето защо основният въпрос в посоченото дело се отнася до отговорността на държава — членка на Съюза, за поведението на властите в ОСТ, с която тя поддържа специални отношения, което поведение е в нарушение на правото на Съюза и е довело до загуба на собствени ресурси. Следователно, доколкото настоящото дело се отнася до отговорността на самото Обединеното кралство, а не на друг субект, изводите от посоченото решение не могат да се приложат към настоящото дело, независимо от твърденията на тази държава.

267.

Накрая, под формата на възражение за недопустимост Обединеното кралство излага довода, че Комисията не доказала, че избраните от тази държава мерки за борба с измамата чрез занижени цени действително са довели до загуби на традиционни собствени ресурси за бюджета на Съюза ( 270 ). Според него тезата на Комисията, че измамата чрез занижени цени е продължавала поради липсата на ефективен анализ на риска и контрол преди митническото оформяне, по необходимост предполага, че при наличие на такива мерки ще бъде преустановен търговският обмен, както и свързаните с него загуби на традиционни собствени ресурси. С други думи, ако беше въвело мерките за борба с измамите, които Комисията счита за подходящи, вносът на стоки със занижени цени щеше да е изкоренен, от което то прави извода, че на бюджета на Съюза нямаше да се дължат никакви съществени допълнителни мита. Обединеното кралство твърди, че то трябва да носи отговорност само за загубите за бюджета на Съюза, съответстващи на разликата между традиционните собствени ресурси, които биха били изискуеми според неговия съпоставителен сценарий, и традиционните собствени ресурси, които то действително е предоставило на разположение.

268.

В това отношение от постоянната съдебна практика се установява, че въпросът дали в положение, при което традиционните собствени ресурси са претърпели загуби поради по-ранни събития, дължащи се на административна грешка на органите на държавата членка, е било възможно тези събития да настъпят без тази грешка, и следователно без загуба на собствени ресурси, е лишен от релевантност ( 271 ). По съображения за изчерпателност следва да се отбележи, че освен конкретни проверки ( 272 ), на практика Обединеното кралство не е извършвало никакъв контрол през периода на нарушението. По този начин то е създало необратимо положение, довело до значителна загуба на традиционни собствени средства, каквато според мен е необходимо да се констатира. Аз считам, че в такъв контекст Съдът не следва да изразява предположения какво би се случило, ако Обединеното кралство беше изпълнило задълженията си съгласно правото на Съюза. Всъщност препоръчаният от Обединеното кралство анализ на нарушението не би могъл да постави под съмнение реалността на тази загуба, нито обстоятелството, че тя е можела да бъде избегната, ако британските митнически органи бяха извършвали адекватен контрол преди допускането на разглежданите стоки за свободно обращение. Всъщност такъв довод е неоснователен, доколкото трябва да се вземе предвид фактическото положение, такова каквото е вследствие нарушенията на правото на Съюза, а не вследствие обема на стоките със занижени цени, които е било възможно да се внесат, ако тази държава членка хипотетично беше изпълнила задълженията си по правото на Съюза. Следователно аз считам, че такъв съпоставителен сценарий не би могъл да се прилага при загубата на собствени ресурси.

269.

Комисията счита, че за да се определят загубите на традиционни собствени ресурси, е необходимо да се извърши оценка, основаваща се на всички налични данни, като се има предвид, че вече не е възможно да се установи правилната стойност на стоките на занижени цени чрез прилагане на един или друг от предвидените в Митническия кодекс на Общността и в Митническия кодекс на Съюза методи. Поради липсата на съдействие от страна на Обединеното кралство нямало никакви преки доказателства, които да удостоверяват митническата стойност на разглежданите стоки. Следователно Комисията оценила загубите на традиционни собствени ресурси въз основа на методиката OLAF, която се основава на статистически данни, и въз основа на коригираната средна цена на разглежданите стоки, внесени в Съюза.

270.

По-конкретно използването на методиката OLAF като методика на определяне на мащаба на загубите на традиционни собствени ресурси, става по следната схема. Като първа стъпка за внос на занижени цени се приема вносът под прага на минималната приемлива цена (lowest acceptable price), за който припомням, че се изчислява като 50 % от коригираната средна цена на равнището на Съюза (cleaned average price). Към вноса на занижени цени се включва вносът на дадена категория стоки по глави 61—64 от Комбинираната номенклатура (за всеки осемцифрен код стоки от Комбинираната номенклатура) ( 273 ), чиято ежедневна стойност с натрупване (претеглена среднодневна стойност) е под минималната приемлива цена за съответния код стоки, въз основа на данните, взети от базата данни Surveillance 2 и използвани в базата данни Comext ( 274 ). Като втора стъпка обхватът на загубите на собствени ресурси за количествата стоки, за които е прието, че са на занижени цени, се изчислява като допълнителни мита, дължими върху разликата между декларираната стойност и коригираната средна цена.

271.

Ето защо в отсъствието на всякаква пряка информация за обема и естеството на внесените стоки със занижени цени в Обединеното кралство през разглеждания период, оценката за обема на стоките със занижени цени, на която се основава искът, е обоснована по принцип с минималната приемлива цена за различните стоки по кодове (50 % от коригираната средна цена) ( 275 ), докато оценката на стойността на количествата стоки на занижени цени се изчислява в зависимост от коригираната средна цена. След като така описаната методика почива на релевантни данни, предоставени на Комисията от държавите членки посредством посочените по-горе бази данни, така изчислените въз основа на методиката OLAF суми представляват ретроспективна бюджетна оценка на загубите на Съюза, а не пряко доказателство за сумите, съответстващи на констатираните права, които тази държава е трябвало да предостави на разположение на бюджета на Съюза през периода на нарушението ( 276 ), ако беше извършван правилно подходящият контрол при митническото оформяне.

272.

Обединеното кралство, подкрепено по този въпрос от встъпилите страни, изтъква, че Комисията не може да използва методиката OLAF, за да изчислява загубите на традиционни собствени ресурси, като подчертава, че тя е само способ за анализ на риска. Във връзка с това Обединеното кралство и встъпилите страни твърдят, че Комисията е използвала методиката OLAF в исковата молба, за да определи правилната митническа стойност на внесените стоки на занижени цени.

273.

Според мен тези доводи не могат да бъдат приети.

274.

Най-напред, от една страна, като бъдат отчетени естеството на вноса и пропускът на британските митнически органи да извършат въпросния митнически контрол, несъмнено след допускането за свободно обращение на митническата територия на Съюза с разрешение на националните митнически органи обективно вече не е възможно тези стоки да се върнат за целите на митническия контрол, дори ако впоследствие се окаже, че митнически контрол не е проведен или е неправилен. Този извод, изглежда, не се оспорва от Обединеното кралство ( 277 ). Следователно аз мога само да споделя становището на Комисията, че няма никакви преки доказателства, които да свидетелстват за обема или митническата стойност на съответните стоки. От друга страна, макар методиката OLAF първоначално наистина да е била създадена и одобрена от държавите членки с консенсус като способ за анализ на риска, който да помага на националните митнически органи да идентифицират потенциалните стоки със занижени цени, вярно е също така, че тя позволява, от една страна, въз основа на статистически митнически данни, предоставени от държавите членки на Комисията, да се определят обемите на внесените стоки, декларирани на стойност под рисковия праг, и от друга страна, чрез използване на критерия на коригираната средна цена за разглежданите стоки на равнището на Съюза, разработен при прилагане на същата методика, да се оцени сумата на собствените ресурси, които държавата членка щеше да събере и предостави на разположение на бюджета на Съюза, ако беше изпълнила задълженията си съгласно правната уредба относно традиционните собствени ресурси. Ето защо аз считам, че няма никакво противоречие в това, че методиката OLAF, макар и първоначално разработена като способ за анализ на митническите рискове, може също така да служи като основа за оценяване на обхвата на загубите на традиционни ресурси, когато внесените стоки са допуснати за свободно обращение на митническата територия на Съюза, без да е извършен подходящ контрол при вдигането, което води до загуба за бюджета на Съюза.

275.

Според Комисията решение Комисия/Португалия ( 278 ) потвърждава подход, основан на статистически данни и въведен в рамките на метода, за целите на изчисляване на загубите на традиционни собствени ресурси.

276.

Аз споделям мнението на Комисията, че оценката на загубите на собствени ресурси въз основа на статистически данни по принцип не е terra incognita за Съда. Делото, по което е постановено решение Комисия/Португалия ( 279 ), на което се позовава Комисията, е свързано с обработката при въвеждането в свободно обращение на банани от някои португалски митнически учреждения. В своята искова молба Комисията моли Съда да приеме за установено, че поради системното приемане от тези митнически органи на митнически декларации за въвеждане в свободно обращение на пресни банани през периода от 1998 г. до 2002 г., въпреки че са знаели или според обстоятелствата е трябвало да знаят, че декларираното тегло не отговаря на реалното тегло, и поради отказа на португалските власти да предоставят собствените ресурси, съответстващи на загубите на приходи и дължимите лихви за забава, Португалската република не е изпълнила задълженията си по правото на Съюза. Съдът приема, че тъй като сумите, които действително се дължат като права върху собствените ресурси на Общностите, е можело да бъдат констатирани правилно още при извършването на вноса и последвалото го митническо оформяне, ако националните органи бяха извършили необходимите проверки, за спорния период Португалската република следва да бъде поставена в същото положение, както ако беше констатирала правилно правата и ги беше вписала в сметките ( 280 ).

277.

Следва да се подчертае, че Съдът недвусмислено отхвърля защитния довод на Португалската република, че е изключено да се определи размерът на собствените ресурси, които не са били констатирани надлежно през разглежданите години, като изтъква, че невъзможността да се извършат проверки в отсъствието на съответните стоки е била неизбежна последица от пропуска на португалските власти. Съдът приема, че вследствие на тази невъзможност по това дело е неподходящо размерът на собствените ресурси, които не са били надлежно констатирани през разглеждания период от 1998 г. до 2002 г., да бъде определян въз основа на резултатите от контрола, извършен след този период — от 1 август до 31 октомври 2003 г. ( 281 ) Все пак следва да се отбележи, че като краен резултат Съдът отхвърля искането на Комисията да определи размера на собствените ресурси, който е следствие от извършвания незаконосъобразен митнически контрол, доколкото предложеният статистически метод е съдържал погрешна референтна рамка за целите на това определяне ( 282 ).

278.

Така възприетото от Съда в решение Комисия/Португалия ( 283 ) разрешение потвърждава, от една страна, че не е изключено във връзка с неизпълнение на задължения по митническото право на Съюза от държава членка, в която внесените стоки вече са допуснати за свободно обращение на митническата територия на Съюза, Комисията да се обоснове с някои статистически данни, характеризиращи твърдяното неизпълнение на задължения, по-конкретно за да може да определи a posteriori мащаба на предизвиканата от него загуба на собствени ресурси за бюджета на Съюза. От друга страна, следва да се отбележи, че делото, по което е постановено това решение, се отнася до точно определено митническо нарушение, а именно приемането на разликата между декларираното тегло на бананите и реалното тегло на един кашон, за което въз основа на точни данни, събрани при по-късни проверки, свързани със същото неизпълнение на задължение, е било относително лесно да се направят статистически изводи за разликата между евентуално декларираното и реалното тегло на внесените през периода на нарушението стоки. Обратно, възприетата в настоящия случай методика за изчисляване на мащаба на традиционните собствени ресурси се характеризира с множество относими показатели като обема на измамния внос на стоки със занижени цени спрямо целия внос, извършен през периода на нарушението, както и „справедливата“ митническа стойност, която трябва да бъде определена за тези стоки. Така тези показатели характеризират влиянието на измамата чрез занижени цени на стоките върху бюджета на Съюза, и по-общо, мащаба на твърдяното неизпълнение на задължение, в което е упрекнато Обединеното кралство, като в същото време предоставят данни относно загубите на традиционни собствени ресурси по-косвено в сравнение със статистическите данни, разглеждани по дело, по което е постановено решение Комисия/Португалия ( 284 ).

279.

Както се установява от анализа по-горе, предложената от Комисията методика OLAF за определяне на обхвата на загубите на традиционни собствени ресурси за бюджета на Съюза, изглежда, излиза отвъд разрешените до момента от Съда правни проблеми, свързани с определянето на размера на собствените ресурси. Така, за да се определи дали и до каква степен предложеният от Комисията методически подход съответства на критериите, свързани с иска за установяване на неизпълнение на задължения по член 258 ДФЕС, според мен следва да бъдат взети предвид, от една страна, критериите относно доказателствената тежест, установени в практиката на Съда, и от друга страна, присъщите на този методически подход характеристики.

280.

Целта на иска за установяване на неизпълнение на задължения по член 258 ДФЕС според класическата съдебна практика е да се осигури реалното недопускане на неизпълнение на задължения от страна на държавите членки и отстраняване на последиците от последното ( 285 ). Както вече беше посочено в настоящото заключение ( 286 ), според постоянната съдебна практика предвидената в тази разпоредба процедура се основава на обективната констатация за неспазване от страна на държава членка на задълженията ѝ по Договора за функционирането на ЕС или по акт от вторичното право ( 287 ). В това отношение следва да се припомни, че непредприемането на мерки в областта на собствените ресурси представлява и неизпълнение на задължения по смисъла на посочената разпоредба ( 288 ). Освен това, както вече беше припомнено, в производство за установяване на неизпълнение на задължения по член 258 ДФЕС задължение на Комисията е да докаже наличието на твърдяното неизпълнение и да представи пред Съда необходимите доказателства, въз основа на които той да провери дали е налице това неизпълнение на задължения, без Комисията да може да се основава на каквато и да било презумпция ( 289 ). Единствено когато Комисията е представила „достатъчно доказателства, от които е видно настъпването на определени факти“, свързани с неизпълнението на задължения от страна на държавата ответник, „тази държава членка е длъжна да оспори подробно и по същество така предоставените данни и произтичащите от тях последици“ ( 290 ).

281.

Според мен от гореизложеното следва, че в производство за установяване на неизпълнение на задължения, в което Комисията упреква държава членка по-конкретно в нарушение на нормите от правото на Съюза, свързани със събирането на традиционните собствени ресурси, и на нейното задължение да предостави на разположение на бюджета на Съюза определени суми, Комисията трябва да представи пред Съда доказателствата, от които той се нуждае, за да провери основателността на оплакването срещу Обединеното кралство, че не е изпълнило задължението си да предостави на разположение на Съюза определена сума собствени на ресурси, без Комисията да може да се обосновава със спекулативни хипотези. Това също така означава, че за да се определи обхватът на загубата на тези ресурси, Съдът не е длъжен да избира между отделните методически подходи, предложени от страните, както Обединеното кралство, изглежда, намеква в своята писмена защита, а единствено да оцени методиката OLAF, предложена от Комисията в подкрепа на иска.

282.

Предвид това и с оглед естеството на нарушението на митническото право на Съюза, в което е упрекнато Обединеното кралство, което е обект на първото основание в настоящото производство за установяване на неизпълнение на задължения, Съдът не би могъл да игнорира фактическите обстоятелства по случая, изложени при разглеждането на това основание ( 291 ), от които се установява, че макар напълно да е съзнавало съществуването и естеството на широко разпространената измама чрез занижени цени на текстилни изделия и обувки от Китай по митническите граници на Съюза, Обединеното кралство не е взело ефикасни мерки, за да се бори с този вид митническа измама през периода на нарушението, като по-специално не е извършвало анализ на риска, не е провеждало физически митнически проверки и не е изисквало обезпечения от вносителите. По този начин Обединеното кралство не е взело проби за определяне на правилната митническа стойност на внасяните стоки, за които има подозрения, че са със занижени цени, в съответствие с Митническия кодекс на Общността и Митническия кодекс на Съюза. Така определянето на дела на стоките, засегнати от измамата чрез занижени цени, през периода на нарушението и определянето на „правилната“ им митническа стойност, по същество е компрометирано от описаното по-горе неизпълнение на задължения.

283.

Ето защо в представените от нея писмени изявления по делото Комисията основателно подчертава, че неприлагането на митническите процедури в тяхната поредност, предвидена в Митническия кодекс на Общността и в Митническия кодекс на Съюза, е определящият фактор, който диктува мащаба на загубите на традиционни собствени ресурси за бюджета на Съюза, въз основа на ex post статистически анализ на данните, които го характеризират непряко. Затова е невъзможно да се направи възстановка на положение, съвместимо с митническото право на Съюза, що се отнася до конкретни засегнати от измамата вносни операции, и нито компетентните органи на Обединеното кралство, нито органите на Комисията имат по-специално възможност да установят правилната митническа стойност при прилагане на правилата за оценка, предвидени в митническото законодателство на Съюза. Доколкото това положение обективно е резултат от неизпълнението от страна на самата държава членка на митническите разпоредби, в случай че бъде констатирано това неизпълнение на задължения, тя трябва да понесе отговорността за загубите за бюджета на Съюза, така както са определени единствено въз основа на „непряк“ анализ на данни и чрез прибягване до възможно най-вероятното положение, което по необходимост е свързано с това определяне. Ето защо мисля, че в производство за установяване на неизпълнение на задължения по член 258 ДФЕС не е изключено по принцип Комисията да докаже обхвата на неизпълнението на задължения по правната уредба на собствените ресурси на Съюза посредством методика, основана на статистически данни, когато невъзможността да се извършат проверки е неизбежна последица от пропуска на митническите органи на държавата членка. Това тълкуване се подкрепя и от задължението на държавите членки да защитават финансовите интереси на Съюза, което произтича по-специално от член 325 ДФЕС.

284.

Въпреки това, поради естеството на методиката OLAF, която се основава на статистически данни, проблемите, свързани с доказателствената ѝ сила, не могат да бъдат подценявани ( 292 ). Всъщност не може да се омаловажи, че за да се измери мащабът на евентуалните бюджетни загуби, могат да бъдат използвани различни методически разрешения, които да доведат до различни по размер резултати. Настоящото дело е особено добър пример за този проблем, като се има предвид че ищецът и ответникът представят свои радикално различни подходи за определяне на размера на загубите на традиционни собствени ресурси. Самата Комисия не отрича множеството възможни методи за оценка на тези загуби, като в своите отговори на поставените от Съда писмени въпроси посочва, че по принцип резултатът от разглежданото неизпълнение на задължения би могъл да се обоснове с други методи за оценка на посочените загуби. Макар да имам сериозни съмнения относно твърдените предимства на методиката OLAF, а именно „солидността“, която Комисията многократно изтъква в своите процесуални изявления ( 293 ), тя е релевантният критерий за оценка на доказателствената сила на статистическите методи и трябва да се признае, че мащабът на така изчислената загуба за бюджета остава до голяма степен подчинен на условностите на конкретния избран метод.

285.

Освен това не трябва да се забравя факта, че доколкото оценката на загубата на традиционни собствени ресурси се изчислява въз основа на информация от базите данни Surveillance 2 (данни относно вноса от Китай на стоки по глави 61—64 от Комбинираната номенклатура) и Comext (изчисляване на коригирани средни цени), които по естеството си са фактически данни, окончателният размер зависи и от направения методически избор, например критериите за определяне на обема на стоките със занижени цени и за дефиниране на референтната стойност за „преоценяването“ на тези стоки. Този методически избор по естеството си е по-скоро нормативен критерий, тъй като зависи от избора, направен от институцията, разработила въпросния метод. Ето защо аз не мога да не споделя довода на Обединеното кралство, че техническият доклад, на който се основават изчисленията на OLAF, е обоснован само в контекста на „справедлива цена“ (fair price), предварително определена на равнище ЕС‑28 ( 294 ). Проблемът, свързан с промените в критериите за оценка и тяхното влияние върху резултата за размера на загубите, е изведен на преден план по-конкретно в писмения отговор на Комисията на поставените от Съда въпроси, от който се установява, че резултатът от окончателните изчисления варира, наред с всичко останало, в зависимост от минималната приемлива цена (между 10 % и 50 % от равнището на средните цени) ( 295 ) и Комисията е „предвидила този подход“. Макар Комисията да счита, че поради неизпълнението на задължения, в което са упрекнати британските органи, загубите на традиционни собствени ресурси за бюджета на Съюза достигат общо 2092703277,93 EUR в хипотеза, при която минималната приемлива цена бъде установена на равнище 10 % от коригираната средна цена, това не променя факта, че тази сума съответства на 78,1 % от поисканата от Комисията в рамките на настоящото дело въз основа на минимална приемлива цена, определена на равнище 50 % от коригираната средна цена, което според мен не е пренебрежимо. Ето защо следва да се признае, че използването на методика, основана на статистически данни, е съпътствано от възможността да бъдат намерени различни, но също така валидни отправни точки, от които зависи резултатът, получен чрез тази методика.

286.

С оглед на гореизложеното аз считам, че в производство за установяване на неизпълнение на задължения по член 258 ДФЕС не е изключено за целите на оценката на загубите на традиционни собствени ресурси за бюджета на Съюза, дължащи се на неизпълнението на митнически задължения от страна на съответната държава членка, при липса на преки доказателства поради пропуска на тази държава членка, искът на Комисията да се основава на методика, установена на статистически данни. Въпреки това, за да не се допусне отклонение от целите на производството за установяване на неизпълнение на задължения, прилагането на такава методика при оценяване на загубите на традиционни собствени ресурси може да бъде прието само доколкото изборът на конкретен метод е оправдан с оглед особеностите на конкретния случай, а референтните стойности не са нито произволни, нито подвеждащи, и доколкото прибягването до тази методика представлява последователен количествен анализ, основан на всички налични относими данни. Освен това, колкото по-ограничени са преките доказателства, подкрепящи основните данни, отнасящи се до разглежданата методика, толкова по-предпазлив трябва да е подборът на нормативни критерии, използвани в тази методика. Този аспект е още по-важен, когато оценката на загубите на традиционни собствени ресурси в производство за установяване на неизпълнение на задължения по член 258 ДФЕС има за цел да постави държавата членка за разглеждания период в положение, равностойно на положението, каквото би било, ако тя беше констатирала правилно правата и ги беше вписала в сметките ( 296 ). Накрая, надеждността на избраната методика за определяне на загубите на традиционни собствени ресурси в резултат от твърдяното неизпълнение на задължения е по-голяма, ако възприетият методически избор бъде придружен с уточнения относно евентуалните алтернативни методи, получените при тяхното използване резултати, както и мотивите, поради които Комисията е избрала въпросната методика.

287.

Най-напред следва да се отбележи, че от писмените изявления на страните и от преписката като цяло се установява, че поради естеството на нарушенията на разпоредбите на митническото право са събрани малко преки доказателства за оценка на мащаба на загубите на традиционни собствени ресурси във връзка с извършения внос в Обединеното кралство през периода на нарушението. По-конкретно тези доказателства се ограничават в основната си част до 12 изделия, на които британските митнически органи са извършили лабораторен анализ през 2017 г. ( 297 ), и до резултатите от контрол, получени от китайските митници ( 298 ). Тези доказателства не са представителни, за да може да се оцени правилната митническа стойност на разглеждания внос и мащабът на загубите на традиционни собствени ресурси, понесени от бюджета на Съюза поради свързания с измама внос на въпросните стоки със занижени цени ( 299 ). Както вече беше многократно посочено в настоящото заключение, невъзможността да бъдат определени тези загуби по размер в случая е резултат от обективни обстоятелства, а именно, бездействието на Обединеното кралство пред известния риск от деклариране на занижени цени. Ето защо аз споделям тезата на Комисията, че доколкото стоките със занижени цени вече са били допуснати за свободно обращение на митническата територия на Съюза, тяхната реална стойност вече не може да бъде определена, а размерът на загубите на традиционни собствени ресурси за бюджета на Съюза може да бъде изчислен само посредством ретроспективна оценка stricto sensu. Струва ми, че тази отправна точка всъщност не се оспорва от Обединеното кралство, доколкото то представя свой собствен статистически метод за определяне на евентуалните загуби на традиционни собствени ресурси, в случай че неизпълнението на задължения, в които то е упрекнато в първото основание, бъде прието за установено.

288.

В този контекст следва да се посочи, че въз основа на данните, с които разполагат, страните са на едно мнение по факта, че на територията на Обединеното кралство през периода на нарушението са извършени митнически измами поради занижени цени на внесени стоки от Китай, както и по факта, че увеличението на обема на вноса на стоки със занижени цени между 2012 г. и 2016 г. е значително ( 300 ). Между страните няма спор и че ако бъдат сравнени данните за първото полугодие на 2017 г. и за първото полугодие на 2018 г., операция Swift Arrow ( 301 ) е довела до значително намаляване на обема на вноса в Обединеното кралство на разглежданите изделия с измамно занижени цени, докато обемът на законния внос е останал на сравнимо ниво. Макар страните да спорят относно тълкуването на тези факти, те приемат този факт сам по себе си. Страните не спорят и дали е относимо по принцип използването на методика, основана на статистически данни, с цел оценяване на загубите на традиционни собствени ресурси в резултат от митническа измама, което предполага като първа стъпка да се определи обемът на внесените стоки с измамно занижени цени през периода на нарушението, а след това да се определи„правилната“ митническа стойност на тези стоки. Като втора стъпка допълнителният размер на митата се изчислява въз основа на разликата между декларираната и „правилната“ стойност.

289.

За сметка на това, страните имат дълбоки разногласия относно основните елементи на използваните при изчисляване на загубите на традиционни собствени ресурси методики. Първо, що се отнася до определянето на обема на стоките със занижени цени, според Комисията трябва да бъде взет предвид обемът на стоките, внесени под минималната приемлива цена, определена въз основа на средна стойност на равнище ЕС‑28, и ежедневните данни с натрупване в базата Surveillance 2, докато според Обединеното кралство за определяне на този обем следва да се прибегне до „праг на съответствие“, установен в зависимост от стойностите, декларирани само при вноса в Обединеното кралство, под който вносът на разглежданите изделия може да се счита на занижени цени ( 302 ). Второ, що се отнася до референтната стойност за „преоценяване“ на стоките със занижени цени, Комисията счита, че следва да се използва разликата между декларирана и коригирана средна цена ЕС‑28, докато Обединеното кралство счита, че изделията, които са под „прага на съответствие“ могат да бъдат „преоценени“ чрез изчисляване на разликата между декларираната стойност (на изделие) и стойността на същия праг. Разликата в методическите подходи води до огромни разминавания в резултата от оценката на загубите на традиционни собствени ресурси. Въз основа на методиката OLAF Комисията счита, че на нейно разположение като традиционни собствени ресурси е трябвало да се предостави сумата 2679637088,86 EUR (брутна сума, която трябва да се намали с разходите по събирането). Обединеното кралство обаче определя тази сума най-напред на 217646623 GBP ( 303 ), преди приспадане на основание уведомленията за плащане С18 Breach ( 304 ). След това то преразглежда тази стойност в посока намаление до 143115553 GBP, от които следва да се приспаднат 44296285 GBP на основание уведомленията за плащане С18 Breach. Накратко, една от най-съществените разлики между представените от страните методи се крие във факта, че ако подходът на Комисията се основава на средните цени на равнището на Съюза като цяло, британският метод се основава на използването само на данни за Обединеното кралство.

290.

Като се има предвид това, следва да бъдат разгледани последователно двата етапа на методиката, на която се основава Комисията при оценяване на загубите на традиционни ресурси, а именно определянето на обема на внесените стоки със занижени цени и на референтната стойност за „преоценяване“ на тези стоки.

291.

Обединеното кралство изтъква, от една страна, че няма никакво убедително оправдание за използване на минималната приемлива цена, изведена от средните цени ЕС‑28, за да се определи обемът на стоките със занижени цени през периода на нарушението. От друга страна, тази държава твърди, че от исковата молба и от писмените изявления на Комисията в досъдебната фаза се установява, че загубите на традиционни собствени ресурси, констатирани за периода от ноември 2011 г. до ноември 2014 г., се ограничават до допълнителните мита, поискани от британските органи с уведомленията за плащане С18 Snake, които са били отменени.

292.

Предвид посочените по-горе защитни доводи, изложени от Обединеното кралство, за да бъдат разгледани въпросите относно определянето на обема на внесените стоки със занижени цени през периода на нарушението, е необходимо това да стане на два етапа, като най-напред бъде взето отношение относно периода от ноември 2011 г. до ноември 2014 г., а след това относно периода от 1 януари 2015 г. до 11 октомври 2017 г.

293.

Що се отнася до предмета на искането за периода от ноември 2011 г. до ноември 2014 г., в отговор на поставените от Съда въпроси Комисията уточнява по-специално, че упреква Обединеното кралство, че не е изпълнило задълженията си относно режима на традиционните собствени ресурси и изисква на това основание суми, отнасящи се до внесените стоки със занижени цени, определени въз основа на методиката OLAF.

294.

В това отношение от член 120 от Процедурния правилник на Съда и свързаната с него съдебна практика следва, че всяка искова молба или жалба трябва да посочва предмета на спора и кратко изложение на правните основания, на които се основава, и това посочване трябва да е достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на Съда — да упражни контрол. От това произтича, че съществените правни и фактически обстоятелства, на които искът или жалбата се основава, трябва да изпъкват по логичен и разбираем начин от текста на самата искова молба или жалба и че исканията в нея трябва да са формулирани по недвусмислен начин, за да не се произнесе Съдът ultra petita или да пропусне да се произнесе по някое твърдение за нарушение ( 305 ). По-конкретно исковата молба на Комисията трябва да съдържа последователно и подробно изложение на съображенията, които са я довели до убеждението, че съответната държава членка не е изпълнила някое от задълженията си по Договорите. Следователно наличието на противоречие в твърденията, на които се основава Комисията в подкрепа на иска си за установяване на неизпълнение на задължения, е в разрез с поставените изисквания ( 306 ).

295.

В настоящия случай отбелязвам, че що се отнася до оценката на загубите на традиционни собствени ресурси, представени в исковата молба, Комисията изрично посочва, че периодът от ноември 2011 г. до ноември 2014 г. е „обхванат поради задълженията, които самото Обединено кралство е установило, а впоследствие е отменило“. Освен това в частта от исковата молба, отнасяща се до описанието на неизпълнението на задължения, Комисията пространно излага съображения, за да характеризира неизпълнението на задължения поради допуснатата при отмяната на уведомленията за плащане С18 Snake административна грешка ( 307 ). Според нея чрез тази административна грешка, за която финансова отговорност носят британските органи, Обединеното кралство е причинило загуби на традиционни собствени ресурси за бюджета на Съюза. Струва ми се, че по този начин с исковата молба се установява връзка между административната грешка, за която е отговорно Обединеното кралство, от една страна, и загубите на традиционни собствени ресурси, които тази държава е била длъжна да предостави на разположение на Комисията, от друга страна. В своята писмена реплика Комисията добавя, че „настоящият иск за установяване на неизпълнение на задължения се отнася до митническите задължения, установени от Обединеното кралство при [операция] Snake“.

296.

Ето защо ми се струва, че чрез посочените разяснения относно този период самата Комисията ограничава предмета на второто основание до загубите на традиционни собствени ресурси, за които Обединеното кралство носи отговорност във връзка с установените от самата държава при операция Snake задължения, което включва по-конкретно 23‑те уведомления за плащане С18 Snake, изпратени до операторите, а впоследствие отменени. Според мен този прочит се подкрепя от твърденията за нарушения, изложени от Комисията в официалното уведомително писмо и в мотивираното становище. Както се установява от официалното уведомително писмо, „въз основа на 24‑те установени, а по-късно отменени задължения, сумите, представляващи собствени ресурси за разглеждания период (ноември 2011—2014 г.), са дължими“ ( 308 ). Важно е също така да се подчертае, че мотивираното становище съдържа най-напред същата формулировка като тази в исковата молба, а след това уточнява по недвусмислен начин, че „доколкото този довод на Обединеното кралство има за цел да ограничи времевия обхват на нарушението, следва да се отбележи, че претенцията на Комисията за периода от 2011 г. до края на [операция] Snake през 2014 г. се отнася до сумите, отразени в разпорежданията за последващо събиране, които британските митници са издали след тази операция, но след това са отменили“ ( 309 ).

297.

От гореизложените съображения следва, че що се отнася до периода от ноември 2011 г. до ноември 2014 г., предметът на второто основание се ограничава до констатирането на загубите на традиционни собствени ресурси, за които Обединеното кралство отговаря поради допълнителните митнически задължения, констатирани при операция Snake, и по-специално поради 23‑те уведомления за плащане С18 Snake, които са отменени вследствие административни грешки, за които отговорност носи тази държава членка ( 310 ).

298.

Що се отнася до периода от 1 януари 2015 г. до 11 октомври 2017 г., за да се определят размерите на загубите на традиционни собствени ресурси и по-специално обемите на внесените стоки със занижени цени, в исковата молба Комисията използва методиката OLAF. Подходът на Комисията е, че обемът на внесените стоки, декларирани на стойност под рисковия праг от 50 % от коригираната средна цена, служи за основа при определянето на размера на тези загуби, който по този начин съответства на размера на традиционните собствени ресурси, които Обединеното кралство щеше да събере и предостави на разположение на Съюза, ако беше изпълнило своите задължения. Според Обединеното кралство направеният от Комисията избор е произволен. По този начин то оспорва подхода, според който всяко деклариране на стоки под този праг автоматично представлява деклариране на занижени цени, и счита, че такова обстоятелство просто може да обоснове наличието на съмнения, които могат да доведат до допълнителни проверки.

299.

В това отношение следва да се отбележи, че по принцип Комисията споделя подхода, че за всяка внесена стока, чиято декларирана стойност е под средната цена на изделията от същата категория, не би могло по принцип да се счита по презумпция, че е със занижена цена, като твърди, че методиката OLAF не е приложена към всички стоки, внесени в Обединеното кралство и декларирани на стойност под прага от 50 % от коригираната средна цена, а че тя използва дневни обобщени данни. Това прибягване до дневни обобщени данни водело до това, че ако някои партиди стоки са на стойност под прага от 50 % от коригираната средна цена, а други партиди позволяват постигане на средна стойност над минималната приемлива дневна цена на равнището на ЕС‑28, средната стойност на дневните обобщени данни ще бъде над минималната приемлива цена, така че дневните обобщени данни, включващи тези партиди със занижени цени, няма да бъдат включени в изчислените загуби на ресурси ( 311 ). Тази институция твърди, че макар да има риск използването на дневни обобщени данни да доведе до включване на определени законно внесени стоки в обема на внесените стоки, декларирани под минималната приемлива цена, методиката OLAF изключва по-специално известен дял от стоките със занижени цени. Струва ми се, че в своите писмени отговори на поставените от Съда въпроси Обединеното кралство се отказва от своето предходно становище и в действителност изразява съгласие с този довод на Комисията, след като посочва, че единствената причина, поради която сумата на традиционните собствени ресурси, изчислена от Комисията, е много по-голяма от изчислената според методиката на Обединеното кралство е, че методиката OLAF използва много по-високи цени за „преоценка“ ( 312 ).

300.

В заключение, що се отнася до разликата в подхода на страните във връзка с обема на внесените през периода на нарушението стоки със занижени цени, които са взети предвид при изчисляване на загубите на традиционните собствени ресурси, по всичко личи, че тя може да се обясни с различните прагове, избрани от тези страни. Всъщност, докато методиката OLAF се основава на минималната приемлива цена, представляваща 50 % от коригираната средна цена ЕС‑28, Обединеното кралство препоръчва изчисленията да се основават на индивидуалните декларации за внос, събрани от британските митнически органи, за да определи прагът на занижените цени ( 313 ). Предвид различията между тези критерии и обстоятелството, че както методиката OLAF, така и предложената от Обединеното кралство методика имат за цел да изчислят едни и същи загуби, но на различно равнище, тоест, съответно от гледна точка на Съюза в неговата цялост и от гледна точка на засегнатата държава, аз считам, че представената от последната методика би могла да представлява относима референция за сравнение, за да се оценят критично обемите на внесените стоки със занижени цени през периода на нарушението, изчислени въз основа на методиката OLAF. В отговор на въпросите на Съда какво би било евентуалното влияние върху размера на загубата на собствени ресурси, ако бъде използван британският праг за занижени цени вместо минималната приемлива цена, използвана като референтна стойност от Комисията за внесените стоки със занижени цени, Обединеното кралство отбелязва, че макар да не е могло да възпроизведе точно изчисленията на тази институция, очакваният процент на намаление на загубите на традиционни собствени ресурси би бил 4,4 % или 4,7 %. Ето защо, както основателно посочва Обединеното кралство, аз считам, че огромната разлика между представената от Комисията оценка на загубите на традиционни собствени ресурси и препоръчаната от Обединеното кралство в настоящото дело по-скоро се обяснява най-вече с референтната стойност за „преоценка“ на стоките със занижени цени, отколкото с обема ( 314 ).

301.

От гореизложеното следва, че методът на Комисията не води до очевидно надценяване на обема на стоките със занижени цени през периода на нарушението. Като се има предвид продължителността на този период и естеството на въпросната измама, струва ми се, че становищата на страните относно този елемент не се разминават съществено, доколкото разлика от по-малко от 5 % между оценките, направени съответно от Комисията и от Обединеното кралство, остава в границите на разумното. Ето защо следва да се приемат оценките за обема на внесените стоки със занижени цени като база за определяне на размера на загубите на традиционни собствени ресурси, така както са представени от Комисията в исковата молба.

302.

Както вече беше отбелязано в настоящото заключение, становищата на страните се разминават основно по въпроса кое е равнището на цената, на което трябва да се извърши „преоценяването“ на стоките, за които се счита, че са със занижени цени, за да се изчислят допълнителните мита и да се определи мащабът на загубите на традиционни собствени ресурси за бюджета на Съюза. Според Комисията корекцията следва да се извърши на равнището на коригираните средни цени, доколкото, от една страна, цената на текстилните изделия и на обувките не се променя значително във времето, и доколкото, от друга страна, поради липса на физически контрол и взети проби от страна на британските митнически органи на статистически приемливо равнище, следва да се предположи, че цените и качеството на стоките със занижени цени съответстват на разпределението на цените, които не са засегнати от занижаването. За разлика от нея Обединеното кралство счита, че този методически избор е неоправдан, тъй като няма доказателства, подкрепящи хипотезата, че стоките, декларирани на занижени цени, имат същите ценови и качествени характеристики като останалите стоки, внесени от Китай. Обратно, събраните данни, изглежда, сочели, че внесените стоки със занижени цени се отнасят до ниския сегмент на британския пазар.

303.

В това отношение, както вече подчертах, в качеството си на нормативен критерий референтната стойност не може да бъде произволна, а има за цел да постави държавата членка за разглеждания период в положение, равностойно на положението, каквото би било ако тя беше констатирала правилно правата и ги беше вписала по сметките. Всъщност аз считам, че референтната стойност би трябвало да е в съответствие със съвкупността от фактическите и правните обстоятелства на разглежданото неизпълнение на задължения, доколкото става въпрос за един от основните критерии при определяне на мащаба на загубите на традиционни собствени ресурси ( 315 ).

304.

Най-напред, от анализа на Комисията, който впрочем не е оспорен по същество от Обединеното кралство, излиза, че вносът на текстилни изделия и обувки със занижени цени от Китай в по-голямата си част, що се отнася до обема, е извършен под митнически режим 42, тоест, те са били предназначени за други държави членки на митническата територия на Съюза. От доклада на OLAF например се установява, че през 2016 г. 87 % от вноса на текстилни изделия и обувки на ниска стойност, влезли през Обединеното кралство, е извършен под митнически режим 42, докато през същия период митнически режим 40 е използван само за 13 % от внесените текстилни изделия и обувки от Китай. Тази несъразмерност според мен потвърждава пренасочването към Обединеното кралство на измамни операции, предназначени за други държави членки ( 316 ). Според мен Комисията основателно твърди също така, че що се отнася до събирането на мита не трябва да се прави разлика между стоките под тези два митнически режима, доколкото останалите 13 % от внесените стоки, декларирани под митнически режим 40, е можело да бъдат отправени към други държави членки след митническото оформяне в Обединеното кралство. От това следва, че голямата част от вноса на стоки със занижени цени е била пряко или непряко насочена към пазара на текстилни изделия и обувки в Съюза като цяло, а не конкретно към британския пазар, поради което няма никаква разумна причина те да бъдат „преоценявани“ въз основа на референтна стойност, различна от тази, с която се характеризира равнището на цените на съответните продукти в Съюза като цяло.

305.

По-нататък, от писмените изявления се установява, че Обединеното кралство възразява срещу използването на референтната стойност, основана на коригираните средни цени, базирани на средните цени на равнището на Съюза, с мотива, че тя не отчита качеството на съответните стоки и държавата членка, в която те влизат, тъй като Комисията не представя доказателства за стойността на разглежданите стоки. Ето защо данните, отнасящи се до Обединеното кралство, трябвало да бъдат предпочетени пред посочената коригирана средна цена за Съюза. В това отношение, както вече беше посочено в настоящото заключение ( 317 ), трудно е Комисията да бъде упрекната, че не е представила преки доказателства относно стойността на внесените стоки със занижени цени, доколкото този пропуск е последица от бездействието на британските митнически органи. Аз съм на мнение, че при липса на преки доказателства относно стойността на разглежданите стоки доказателство, основаващо се на статистически данни като разглежданите, може да бъде прието в рамките на иск за установяване на неизпълнение на задължения по член 258 ДФЕС, за да се определят загубите на собствени ресурси за бюджета на Съюза.

306.

Освен това, що се отнася до тези възражения, следва да се припомни, че определянето на мащаба на загубите на собствени ресурси в настоящия случай трябва да има за цел да се определи какъв би бил приносът на съответната държава членка в бюджета на Съюза вследствие събирането на мита през периода на нарушението, ако ги нямаше нередностите, описани в първото основание на настоящия иск. Както вече беше отбелязано ( 318 ), приходите от мита представляват традиционни собствени ресурси на Съюза, които трябва да бъдат предоставени на разположение на Съюза от държавите членки по силата на разпоредбите на Регламент № 1150/2000 във връзка с Регламент № 609/2014 ( 319 ). Събирането на вносни мита е предшествано от определяне на митническата стойност на стоките и изчисляване на дължимите за тях мита, като тези два елемента са етапи, предхождащи допускането на внесените стоки за свободно обращение на митническата територия на Съюза и окончателно им пускане за потребление. Ето защо, що се отнася по-специално до митата, оценката на загубите за бюджета на Съюза в резултат от липсата на митнически контрол не може да се основава на евентуалното назначение на съответните стоки за пазара на определена държава членка, и по-специално за ниските или високите сегменти на този пазар според качеството на изделията, което при липсата на преки доказателства има спекулативен характер, като се има предвид, че митническата стойност на внесените в Съюза стоки се определя от компетентните митнически органи. Ето защо мога само да споделя довода на Обединеното кралство, че митническата стойност на стоките отговаря на тяхната покупна цени при износителя и тази стойност се определя от естеството и качеството на стоките, а не от тяхното местоназначение ( 320 ). От това следва, че за да се определи митническата стойност на стоките при влизането им на територията на Съюза, идентифицирането на държавата членка по местоназначението е неотносимо, поради което при определяне на мащаба на загубите на традиционни собствени ресурси вследствие митническа измама, предизвикана от занижените цени на стоките, Комисията основателно не е направила разграничение според местоназначението на съответните изделия в рамките на Съюза ( 321 ).

307.

По съображения за изчерпателност, що се отнася до избора на коригираната средна цена ЕС‑28 като референтна стойност за изчисляване на мащаба на загубите на традиционни собствени ресурси за бюджета на Съюза, както вече беше посочено в настоящото заключение ( 322 ), от една страна, Съюзът образува общ митнически съюз, поради което приемането на правната уредба в областта на митниците е от изключителната компетентност на Съюза. От друга страна, събирането на мита върху внесените от трети страни стоки определя размера на бюджета на Съюза. От това аз правя извода, че в случай като разглеждания, когато поради бездействието на националните органи няма преки доказателства, позволяващи да се определи мащаба на загубите на собствени ресурси, е необходимо да бъде потвърден методическият подход на Комисията, който се основава на обща референция, без да отчита спецификите на всяка държава членка като жизнено равнище и покупателна способност на нейното население, които могат да диктуват продажните цени на съответните продукти във всяка отделна държава членка. По тези съображения аз съм на мнение, че трябва да бъде възприет подходът на Комисията, изразяващ се в приемането на коригираните средни цени на равнището на Съюза за референтна стойност, тъй като самите те се основават на декларираните стойности от държавите членки в общата база данни Surveillance 2 ( 323 ). Следователно тази референтна стойност е стойността, която е трябвало да се приложи при изчисляване на традиционните собствени ресурси, предоставени на разположение на бюджета на Съюза, ако митническото законодателство на Съюза беше правилно приложено. Доколкото тази методика се основава на средната стойност на декларираните цени, тази стойност отразява естеството и качеството на всички внесени изделия през периода на нарушението, без да се отдава някакво предпочитание на пазарните сегменти, към които принадлежат разглежданите стоки. Като се има предвид, че страните не оспорват предпоставката, че разглежданите текстилни изделия и обувки са стоки от Китай, чиито цени са доста стабилни ( 324 ), според мен следва да се приеме, че коригираните средни цени на равнището на Съюза са подходяща и не произволна референтна стойност за изчисляване на загубите на собствени ресурси за бюджета на Съюза ( 325 ).

308.

По изложените съображения считам, че представените от Комисията в исковата молба доводи не позволяват на Съда да се произнесе със сигурност по точния обхват на загубите на традиционни собствени ресурси, посочен в настоящия иск.

309.

Най-напред, по отношение на периода от ноември 2011 г. до ноември 2014 г. предметът на иска, както беше посочено по-горе в настоящото заключение ( 326 ), е ограничен до задълженията, съответстващи на уведомленията за плащане C18 Snake. Така загубите на традиционни собствени ресурси, чието констатиране може да бъде поискано от Комисията, логично са тези, които произтичат от отмяната на тези уведомления за плащане, и не могат да ги надхвърлят. Все пак в исковата молба Комисията формулира претенция, съответстваща на загубата на собствени ресурси на Съюза за посочения по-горе период, в размер на 1001511991,60 EUR ( 327 ). В това отношение, както според мен основателно отбелязва Обединеното кралство, тази сума не отразява доводите на Комисията, от които следва, че за посочения по-горе период нейният иск се отнася до сумите по уведомленията за плащане С18 Snake, издадени и впоследствие отменени от британските митници. Следва да се подчертае, че макар тези органи да са определили митническата стойност на идентифицираните при операция Snake стоки със занижени цени, като са приложили коригираните средни цени на равнището на Съюза, което е било административна грешка, за която отговорност носи Обединеното кралство ( 328 ), оценката на загубите на собствени ресурси, свързани с уведомленията за плащане С18 Snake, в никакъв случай не би могла да надхвърли 357 милиона GBP ( 329 ). Освен това според Обединеното кралство сумата, произтичаща от уведомленията за плащане С18 Snake, връчени на операторите, е 192568694,30 GBP ( 330 ). Това противоречие между, от една страна, претендираните в петитума на исковата молба суми и от друга страна, мотивите на исковата молба като основание за искането да бъдат констатирани загуби на собствени ресурси за периода на нарушението, според мен се обяснява единствено с погрешно избраната от Комисията референтна база, която се изразява във включването при изчисленията не само на сумите, свързани със събирането по уведомленията за плащане С18 Snake, но и с всички внесени стоки със занижени цени през посочения период въз основа на статистическите данни. Доколкото в случая остават много големи неясноти относно точността на претендираната от Комисията сума за периода от ноември 2011 г. до ноември 2014 г. като загуба на собствени ресурси за бюджета на Съюза, аз считам, че тя не е доказала в достатъчна степен пълния ѝ размер.

310.

Второ, от гореизложеното следва, че методиката OLAF, приложена от Комисията при оценяване на загубите на традиционни собствени ресурси за периода от 1 януари 2015 г. до 11 октомври 2017 г., е подходяща и не произволна, поради което тя може да бъде използвана за определяне на обема на стоките със занижени цени през периода на нарушението и за определяне на референтната стойност за целите на тяхното „преоценяване“.

311.

Макар Съдът да може по принцип да уважи искането на Комисията да определи размера на традиционните собствени ресурси за периода от 1 януари 2015 г. до 11 октомври 2017 г., възниква обаче въпросът дали за периода от 1 май 2015 г. до 11 октомври 2017 г., съответстващ на допълнителните мита, посочени в издадените след май 2018 г. при операция Breach уведомления за плащане С18 Breach, сумите, посочени в тези уведомления за плащане трябва да бъдат „осчетоводени“ при оценката на сумата, чието констатиране е поискано от Комисията. В това отношение Обединеното кралство твърди, че е поискало общо 25 милиона GBP мита от 27 оператора и е вписало съответния размер ( 331 ) в сметка Б ( 332 ). По-конкретно Обединеното кралство твърди, че макар Комисията да е знаела за осем от тези уведомления за плащане още от май 2018 г. ( 333 ), тя не приспаднала съответстващите на тези уведомления за плащане суми от своята оценка на размера на загубите на традиционни собствени ресурси. Решението да се извърши това вписване не било оспорено нито в мотивираното становище, нито в исковата молба, макар че за осем от тези уведомления за плащане С18 Breach вписванията в сметка Б датирали от май 2018 г., така че Комисията знаела за тях в периода преди делото. От своя страна Комисията отговаря, че през цялото време на досъдебната процедура и съдебното производство Обединеното кралство отказвало да съобщи в подробности своите изчисления (и по-специално да посочи декларациите, обемите и използваните при „преоценяването“ стойности), поради което тя не е била в състояние да отдели тези вносни операции от общия обем на вноса, обхванат от подхода, основан на обобщените дневните данни от Surveillance 2.

312.

В това отношение според постоянната съдебна практика иск за неизпълнение на задължения по член 258 ДФЕС може да се предяви само когато съответната държава членка не се е съобразила с мотивираното становище в определения в него срок ( 334 ). Следователно наличието на неизпълнение на задължения трябва да се преценява с оглед на положението на държавата членка към момента на изтичането на този срок ( 335 ). В настоящия случай от писмената защита се установява, и това фактическо обстоятелство не е оспорено от Комисията, че през май 2018 г., тоест преди изтичането на дадения в мотивираното становище от 24 септември 2018 г. срок, Обединеното кралство е издало осем уведомления за плащане С18 Breach, отнасящи се за периода след 1 май 2015 г. Така, като се има предвид, че Комисията е знаела това преди връчването на мотивираното становище, тя е трябвало да включи сумите на това основание в мотивираното становище, издадено на 24 септември 2018 г. Ето защо, с оглед изчисленията на окончателната дължима сума за периода от 1 май до 11 октомври 2017 г. Обединеното кралство може да претендира приспадането само на осемте уведомления за плащане C18 Breach. За да се определи дали сумите, съответстващи на посочените осем уведомления за плащане трябва да бъдат взети предвид по настоящото дело, както многократно беше посочено в настоящото заключение, следва да се вземат предвид член 13, параграф 1 от Регламент № 609/2014 и член 17, параграф 1 от Регламент № 1150/2000, които задължават държавите членки да предоставят на разположение на Комисията всички суми, съответстващи на констатираните права ( 336 ). От преписката не се установява и впрочем от страните не се твърди, че разглежданите осем уведомления за плащане С18 Breach са станали несъбираеми по силата на член 13, параграф 2, втора и трета алинея от Регламент № 609/2014, нито че става въпрос за погасени по давност вземания по смисъла на член 103 от Митническия кодекс на Съюза ( 337 ). Ето защо към тази дата сумите, съответстващи на тези осем уведомления за плащане, по принцип би трябвало да се приспаднат от сумата, на която са оценени традиционните собствени ресурси за периода 2015—2017 г., още повече, че в своя писмен отговор на въпросите на Съда Обединеното кралство представи данни, за да се извърши това приспадане ( 338 ). Въпреки това аз считам, че в производство за установяване на неизпълнение на задължения по член 258 ДФЕС Съдът не е длъжен да замести Комисията като сам изчисли точната сума, съответстваща на посочените осем уведомления за плащане С18 Breach, нито да ги „приспада“ от поисканата от Комисията сума на загубите на собствени ресурси за бюджета на Съюза.

313.

Въз основа на гореизложените съображения достигам до извода, че второто основание трябва да бъде прието, доколкото с него се цели установяване на неизпълнението на задълженията на Обединеното кралство по горепосочените разпоредби относно собствените ресурси, но искането на Комисията да бъде определен размерът на традиционните собствени ресурси трябва да бъде отхвърлено.

314.

Ето защо предлагам на Съда да приеме за установено, че що се отнася до периода от ноември 2011 г. до ноември 2014 г. Обединеното кралство не е предоставило на разположение точния размер на традиционните собствени ресурси, отнасящи се до засегнатите от измамата вносни операции, които е констатирало в рамките на операция Snake, и до отменените впоследствие уведомления за плащане С18 Snake, като по този начин е нарушило членове 2 и 8 от Решения 2007/436 и 2014/335 както и членове 2, 6, 9, 10, 11 и 17 от Регламент № 1150/2000, на които съответстват членове 2, 6, 9, 10, 12 и 13 от Регламент № 609/2014. Въпреки това предлагам на Съда да отхвърли изцяло третата част на първото искане в исковата молба, доколкото се отнася до този период, тъй като Комисията не е доказала точния размер на посочените в него суми.

315.

Що се отнася до периода от 1 януари 2015 г. до 11 октомври 2017 г., считам, че Обединеното кралство не е изпълнило задълженията си по горепосочените разпоредби, тъй като не е предоставило на разположение дължимите суми. Въпреки това, доколкото сумата, съответстваща на осемте уведомления за плащане С18 Breach би трябвало да се приспадне от сумата на традиционните собствени ресурси и Съдът не следва да замества Комисията, за да я определи, сумата на традиционните собствени ресурси за периода от 1 януари 2015 г. до 11 октомври 2017 г. не може да бъде определена в рамките на настоящия иск.

316.

Ако Съдът се съгласи с моето предложение за заключение по второто основание, въпросът относно валутния курс, който би трябвало да се използва при изчисляване на размера на загубите на собствени ресурси, става безпредметен. Ето защо при условията на евентуалност и само в хипотеза, при която Съдът реши да определи размера на претендираната от Комисията сума на загубите на традиционни собствени ресурси, ще разгледам по-долу накратко основателността на този довод.

317.

Що се отнася до повдигнатото от Обединеното кралство възражение за недопустимост, според което искането на Комисията за лихви за забава на основание член 12 от Регламент № 609/2014 е недопустимо, доколкото в мотивираното становище Комисията не е посочила никакво неизпълнение на задължения във връзка с плащането на лихви за забава, отбелязвам, че това становище изрично споменава по-специално член 12 от този регламент ( 339 ), който съответства на член 11 от Регламент № 1150/2000. Ето защо исковата молба не разширява обхвата на спора, очертан в мотивираното становище, противно на твърденията на тази държава, поради което това възражение за недопустимост трябва да бъде отхвърлено.

318.

Комисията счита, че предвид наличието на неразривна връзка между задълженията за констатиране на собствените ресурси на Съюза и вписването им по сметката на Комисията в установения срок, от една страна, и задължението за плащане на лихви за забава, от друга ( 340 ), Обединеното кралство било длъжно да плати тези лихви на основание член 12 от Регламент № 609/2014. Като се позовава на текста на тази разпоредба, тя счита, че размерът на лихвите трябва да бъде изчислен едва след като Обединеното кралство предостави на разположение главницата, като по този начин сложи край на забавата при вписване на сумите на въпросните традиционни собствени ресурси по тази сметка. В отговор Обединеното кралство твърди, че искането за лихви за забава е недопустимо, доколкото е преждевременно да се прави такова искане, като се има предвид че задължението за плащане на лихви за забава би възникнало едва в по-късен момент. В това отношение, както вече беше обяснено по-горе ( 341 ), практиката на Съда установява наличието на неразривна връзка между задълженията за констатиране на собствените ресурси на Съюза и за вписването им по сметката на Комисията в определения срок, от една страна, и задължението за внасяне на лихви за забава, от друга. Задължението за вписване по сметка на собствените ресурси и задължението за плащане на лихви за закъсняло вписване по сметката са едно спрямо друго в отношение на главно и акцесорно задължение ( 342 ). От това следва, че ако Съдът уважи второто основание и приеме, че Обединеното кралство не е изпълнило задълженията си за констатиране и за вписване на собствените ресурси, то тогава тази държава е длъжна да плати лихви за забава. От съображение за пълнота отбелязвам, че страните, изглежда, са на едно становище по факта, че когато Обединеното кралство плати разглежданите суми, към тях ще трябва да се приложи таванът от 16 %, предвиден в член 1, параграф 6 от Регламент 2016/804 ( 343 ).

319.

Струва ми се, че оплакването за нарушение на задължението за лоялно сътрудничество, прогласено в член 4, параграф 3 ДЕС, трябва да бъде разгледано самостоятелно, доколкото се отнася до твърденията на Комисията за несъобщаване на информация ( 344 ). Всъщност с това твърдение за нарушение Комисията упреква тази държава в това, че отказала да ѝ предостави копие от правната оценка или всяка друга информация относно съдържанието на тази оценка, която довела до отмяната на уведомленията за плащане С18 Snake, от една страна, и всички необходими данни за определяне на последвалите от това загуби на традиционни собствени ресурси, от друга. Тези твърдения обаче не са свързани с изтъкнатия от Комисията довод в рамките на първото основание, че неизвършването на митнически контрол представлява неизпълнение на задължението на митническите органи да предприемат мерки, с които се цели защита на финансовите интереси на Съюза.

320.

Преди всичко останало трябва да се припомни, че от принципа на лоялното сътрудничество, прогласен в член 4, параграф 3 ДЕС, следва, че държавите членки са задължени да вземат всички необходими мерки, за да гарантират обхвата и ефективността на правото на Съюза ( 345 ). Трябва да се подчертае, че държавите членки са длъжни в съответствие с член 4, параграф 3 ДЕС да подпомагат Комисията при изпълнението на нейните задачи, които съгласно член 17, параграф 1 ДЕС се състоят по-специално в това да се следи за прилагането на разпоредбите на Договорите и на разпоредбите, приети от институциите по силата на Договорите ( 346 ).

321.

Първо, що се отнася в случая до първия упрек на Комисията ( 347 ), от преписката се установява, че тази институция е поискала от Обединеното кралство да представи копие от въпросната правна оценка, която оправдава отмяната на уведомленията за плащане С18 Snake ( 348 ). В отговора от 22 юни 2018 г. на официалното уведомително писмо Обединеното кралство посочва, че решението за отмяна на задълженията е взето напълно независимо от решаващия орган ( 349 ), без той да се основава на някаква правна оценка, като впрочем тази държава оспорва самото съществуване на такава оценка. Вместо това националните органи са се ограничили да представят копия от множество издадени писма за отмяна. Обединеното кралство подчертава, че въпросната правна оценка се отнасяла до производствата за ликвидация, образувани срещу определени оператори, но не е довела до отмяната на уведомленията за плащане С18 Snake.

322.

В това отношение следва да се отбележи, че в особения контекст на разкриването на митнически документи, за да подпомогнат Комисията в изпълнението на нейната задача да следи за спазването на Договорите, държавите членки са длъжни по-специално да ѝ предоставят необходимите данни за проверка на редовността на плащанията на собствените ресурси ( 350 ). От това според мен следва, че дори въпросната правна оценка да не е била релевантна при разглеждането на правното основание на решението за отмяна, взето от решаващия орган, Комисията е била в правото си да изисква от държавата членка да ѝ предостави този документ, доколкото от преписката се установява, че тази държава многократно признава за съществуването му ( 351 ). Трябва също така да се подчертае, че макар Комисията да си е съставила впечатление за правната оценка като основание за отмяна на уведомленията за плащане С18 Snake от представените от Обединеното кралство обяснения, тя формулира искането си за представяне на въпросния документ поради несъбирането на дължимите по тези уведомления суми, доколкото те засягат традиционните собствени ресурси на Съюза, а следователно и неговия бюджет. Обстоятелството, че по-късно е установено, че отмяната на уведомленията за плащане С18 Snake е предизвикана от други съображения, според мен не променя основателността на това искане на Комисията, което произтича от горепосочената ѝ задача.

323.

Отбелязвам, че страните по принцип не спорят относно непредставянето на въпросната правна оценка от страна на Обединеното кралство. Без да отрича, че тя не е представена, последното твърди обаче, че дори и уведомленията за плащане С18 Snake да са били отменени въз основа на въпросната правна оценка, а не въз основа на независимо решение на решаващия орган, тази оценка при всички случаи била защитена от професионалната тайна и не било възможно да се направи изключение от основната защита на нейната поверителност. Според него задължението за предоставяне на необходимите документи на разположение на Комисията се подчинява на „разумни условия“ ( 352 ), поради което не било длъжно да представя този документ на Комисията.

324.

Според мен тези доводи не могат да бъдат възприети. В това отношение аз считам, както основателно подчертава Комисията, че това задължение произтича от погрешно тълкуване на решение Комисия/Италия ( 353 ), на което се позовава Обединеното кралство. Всъщност както изглежда, по това дело Комисията е искала от Република Италия справка, обосноваваща всички разглеждани суми, която да включва препратки към всички митнически документи, на които се основава. В отговор на довода на тази държава членка, че искането на Комисията налагало извършването на „необходима значителна подготвителна работа“, поради което не можело да бъде удовлетворено „в определения срок“ ( 354 ), Съдът изтъква, че когато Комисията иска документи, тя трябва да прави това при разумни условия. Следователно това решение ми изглежда неотносимо към настоящото дело и отбелязвам, че не е свързано с проблемите относно разгласяването на документи, обхванати от професионалната тайна.

325.

Що се отнася по-конкретно до изложения от Обединеното кралство защитен довод, че въпросната правна оценка е защитена от „професионалната тайна“, която ѝ придава поверителност, аз считам, че то не е доказало в случая защо не може да бъде разкрит на Комисията документ, съставен от службите на HMRC за решаващ орган, който също, изглежда, е част от тази служба ( 355 ), дори и да попада в обхвата на професионалната тайна. В действителност доколкото въпросната правна оценка е предназначена за служба, която е част от същия орган, тя, изглежда, попада в обхвата на практиката на Съда относно in-house становищата ( 356 ). От друга страна, е важно да се припомни, че съгласно установената съдебна практика държава членка не може да се позовава на разпоредби, практики или фактически положения от вътрешния си правен ред, за да оправдае неспазването на задължения, които произтичат от правото на Съюза ( 357 ). От това следва, че за да оправдае неизпълнението на горепосоченото си задължение за сътрудничество, Обединеното кралство не може да се позовава на този вид затруднения, за да оправдае решението си да не разкрие пред Комисията документи, свързани с уведомленията за плащане С18 Snake.

326.

Що се отнася до втория упрек на Комисията, свързан с нарушението на принципа на лоялно сътрудничество ( 358 ), според който Обединеното кралство не е предоставило цялата необходима информация за определяне на размера на загубите на собствени ресурси, произтичащи от уведомленията за плащане С18 Snake, въпреки многократните искания на Комисията, струва ми се, че всъщност тази държава не оспорва тези твърдения. Освен това от преписката се установява, че Обединеното кралство отговаря на тези твърдения едва в съдебното производство. Ето защо предвид тези данни следва да се приеме, че Обединеното кралство не е изпълнило задълженията си по силата на принципа за лоялно сътрудничество.

327.

По гореизложените съображения аз считам, че като не е предоставило на Комисията разглежданата правна оценка и всички необходими данни за определяне на размера на загубите на собствени ресурси в резултат от уведомленията за плащане С18 Snake, Обединеното кралство не е изпълнило задълженията си по член 4, параграф 3 ДЕС.

328.

С третото основание Комисията счита, че Обединеното кралство не е изпълнило задълженията си по член 4, параграф 3 ДЕС, член 310, параграф 6 ДФЕС и член 325 ДФЕС и член 2, параграф 1, букви б) и г), членове 83, 85—87 и член 143, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112. В подкрепа на това основание Комисията по същество изтъква, че тъй като неправилното определяне на митническата стойност на внесените стоки засяга както митнически режим 40, така и митнически режим 42, това е довело до намаляване на данъчната основа на ДДС, поради което Съюзът е бил лишен от част от своите собствени ресурси.

329.

Във връзка с митнически режим 40, Комисията подчертава, че на основание член 2, параграф 1, буква г) и членове 85—87 от Директива 2006/112, ДДС трябва да бъде събран от държавата членка на вноса и данъчната основа на този данък включва митническата стойност, митата и съпътстващите разходи. Тя счита, че тъй като ДДС не е бил събран въз основа на правилната митническа стойност на внесените стоки, съответните суми не са били взети предвид при определянето на основата на собствените ресурси, набирани от ДДС.

330.

За митнически режим 42 Комисията изтъква най-напред, че според доклада OLAF през 2016 г. 87 % от стоките са внесени през Обединеното кралство към други държави членки. По-нататък тя посочва, че за стоките под митнически режим 42 основата за облагане с ДДС съгласно член 83 от Директива 2006/112 се състои от покупната цена на стоките или на подобни стоки или ако няма покупна цена — себестойността, определени към момента на доставката. Накрая тя посочва, че ако митническата стойност на внесените стоки е неправилна, изчисляването на ДДС, който се дължи за тях в държавата членка получател или в транзитната държава членка, следователно ще бъде погрешно.

331.

От всички тези обстоятелства Комисията достига до извода, че като се е въздържало да вземе мерки за решаване на въпроса със занижената митническа стойност при вноса на стоки, Обединеното кралство не е изпълнило задълженията си по член 4, параграф 3 ДЕС, както и по член 310, параграф 6 и член 325 ДФЕС, а като не е обезпечило събирането на приходите от ДДС в пълен размер, е лишило Съюза от част от собствените ресурси, набирани от този данък. По-конкретно Комисията добавя, че член 143, параграф 2 от Директива 2006/112, който определя приложимите към вноса под митнически режим 42 условия, задължава държавите членки да вземат всички подходящи мерки, за да гарантират събирането на ДДС. Следователно като се е въздържало да приеме такива мерки, Обединеното кралство е засегнало способността на другите държави членки да съберат ДДС и трябва да понесе отговорността за това положение.

332.

Обратно, Обединеното кралство твърди, че претенцията на Комисията е без правно основание. В това отношение то посочва, че нито разпоредбите на Директива 2006/112, нито член 4, параграф 3 ДЕС предполагат отговорност на държава членка за загубите на традиционни собствени ресурси или собствени ресурси, набирани от ДДС, понесени в други държави членки. То добавя, че Комисията, която се ограничава да се позове на общите задължения за лоялно сътрудничество и борба с измамите, не е в състояние да уточни правното основание, на което държава членка да е длъжна извън своите граници да отговаря за събирането на ДДС в друга държава от Съюза. То отбелязва също така, че ако тезата на Комисията бъде възприета, щяло да е невъзможно да се определи степента на отговорност на държава членка в загубата на собствени ресурси, понесена в друга държава членка поради неизпълнение на задължения от страна на първата държава членка.

333.

Освен това Обединеното кралство подчертава, че на основание член 83 от Директива 2006/112 основата за облагане с ДДС за внасяните под митнически режим 42 стоки, се базира на покупната цена, фактурирана на крайния приобретател в държавата членка по местоназначение. То изтъква, че тази втора държава трябва да провери и да гарантира, че ДДС за това придобиване наистина е деклариран. От това то прави извода, че твърдяната от Комисията причинно-следствена връзка не е доказана. Накрая Обединеното кралство потвърждава, че от нито един от представените от Комисията фактически обстоятелства не се установява, че чрез своето поведение то е попречило на останалите държави членки да съберат ДДС.

334.

С оглед на тези доводи най-напред като първа стъпка е подходящо да се внесат някои уточнения по правния режим на собствените ресурси, набирани от ДДС (раздел 1), а след това като втора стъпка да бъдат анализирани последователно твърденията за нарушения във връзка с митнически режими 40 (раздел 2) и 42 (раздел 3).

335.

За да осигури установяването на вътрешен пазар, в рамките на който конкуренцията не е нарушена и е гарантирано свободното движение на стоки и услуги, законодателят на Съюза е положил усилия да хармонизира правилата относно данъците върху оборота посредством система на ДДС, който е данък върху потреблението, обхващащ повечето аспекти на икономиката. От тази гледна точка Директива 2006/112 предвижда общо правило за данъчна основа. По-конкретно според член 73 от тази директива данъчната основа, към която се прилага ставката на ДДС, включва „всичко, което представлява насрещна престация, получена или която следва да бъде получена от доставчика срещу доставката, от клиента или трето лице, включително субсидии, пряко свързани с цената на доставката“ ( 359 ). Извън този принцип, данъчната основа се регламентира от специални правила по-конкретно в случаите на вътреобщностни придобивания ( 360 ) на стоки или в случаите на внос на стоки ( 361 ).

336.

От друга страна, съгласно член 2, параграф 1, буква б) от Решение 2007/436 и член 2, параграф 1, буква б) от Решение 2014/335, освен традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на Съюза включват приходите, получени от прилагането на единна ставка ( 362 ) към хармонизираните бази за изчисляване на ДДС, определени според правилата на Съюза. Тази единна ставка е „изискуема ставка“ на този ресурс, а не данъчна ставка, доколкото не създава данъчни задължения за данъкоплатците, а само възлага на държавите членки да съберат сумата, която те дължат на Съюза, независимо от кой източник на своя бюджет ( 363 ).

337.

Що се отнася до основата на този собствен ресурс, която е различна от данъчната основа по Директива 2006/112, член 3 от Регламент № 1553/89 гласи по същество, че основата на собствения ресурс, набиран от ДДС, се определя, като сумата от общите нетни постъпления от ДДС, събрани от държавата членка през съответната година, се раздели на ставката на този данък през същата година или на среднопретеглената ставка на ДДС, когато в дадена държава членка се прилагат множество ставки ( 364 ).

338.

Следователно тази система на собствени ресурси цели, що се отнася до ресурсите, набирани от ДДС, да създаде за държавите членки задължение да предоставят на разположение на Съюза като негови собствени ресурси една част от сумите, които получават от ДДС ( 365 ).

339.

От това следва, че съществува пряка връзка между събирането на приходите, набирани от ДДС, в съответствие с приложимото право на Съюза и предоставянето на разположение на бюджета на Съюза на съответните ресурси от ДДС, тъй като всеки пропуск при събирането на първите е възможно да доведе до намаляване на вторите ( 366 ). Следователно държавите членки са длъжни да осигурят ефективно събиране на собствените ресурси на Съюза като пристъпят към събиране на сумите, съответстващи на тези собствени ресурси, които поради измами са били отклонени от бюджета на Съюза ( 367 ).

340.

Във връзка с това следва да се припомни, че в областта на ДДС по-конкретно от членове 2 и 273 от Директива 2006/112 във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва, че държавите членки не само имат общото задължение да приемат всички законодателни и административни мерки, годни да гарантират събирането на целия дължим ДДС на своята територия, но трябва и да предотвратят измамите ( 368 ). Освен това, както вече беше подчертано ( 369 ), член 325 ДФЕС задължава държавите членки да се борят срещу незаконните дейности, които засягат финансовите интереси на Съюза чрез възпиращи и ефикасни мерки, и в частност им налага да приемат същите мерки за борба с измамите ( 370 ), засягащи финансовите интереси на Съюза, като тези, които приемат, за да се борят с измамите, засягащи собствените им финансови интереси ( 371 ).

341.

Предвид гореизложените съображения ми се струва несъмнено, че в настоящия случай липсата на подходящи мерки за борба срещу риска от измами и за гарантиране на правилно остойностяване на внесените стоки ( 372 ) може да представлява от гледна точка на собствените ресурси, набирани от ДДС, неизпълнение на член 325 ДФЕС, който конкретизира член 4, параграф 3 ДЕС ( 373 ), което може да засегне финансовите интереси на Съюза. Предвид това, от цитираната по-горе съдебна практика следва, че връзката между събирането на приходите от ДДС от страна на държава членка и предоставянето на разположение на бюджета на Съюза на ресурсите, набирани от ДДС, е само възможна. Следователно аз намирам, че следва да се провери с оглед на присъщите на всеки от приложимите в случая митнически режими правила дали пропускът на органите на Обединеното кралство да извършват митнически контрол, посочен в рамките на първото основание, конкретно е лишил бюджета на Съюза от част от собствените ресурси, набирани от ДДС.

342.

Митнически режим 40 съответства на случая, при който внесените от трета държава стоки се допускат пряко за свободно обращение ( 374 ). Съгласно член 2, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112, вносът на стоки е сред подлежащите на облагане с ДДС сделки. Съгласно член 85 от тази директива, „[п]о отношение на вноса на стоки, данъчната основа е стойността за митнически цели, определена в съответствие с разпоредбите на Общността, които са в сила“. Тази данъчна основа се коригира според правилата, предвидени в членове 86 и 87 от Директива 2006/112 ( 375 ). Освен това член 70, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза ( 376 ) уточнява определението за митническа стойност на стоките, каквато е „договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза“. От това следва, че целта на член 85 от Директива 2006/112, разглеждан във връзка с член 70, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза, е в данъчната основа да бъде включено всичко, от което е съставена стойността на стоката за крайния ѝ приобретател ( 377 ).

343.

С оглед на тези данни е сигурно, че неприлагането на адекватни мерки, предназначени за борба срещу митническите измами, не е позволило на Обединеното кралство да приложи правилата за определяне на данъчната основа на ДДС при вноса на стоки под митнически режим 40. Остава обаче да се определи дали собствените ресурси, набирани от този данък, са конкретно засегнати от това обстоятелство. По този въпрос Комисията, която следва да докаже наличието на твърдяното от нея неизпълнение ( 378 ), изтъква общо, че намалението на собствените ресурси, набирани от ДДС, произтича ipso facto от занижената митническа стойност на внесените стоки.

344.

Аз обаче не считам, че този довод позволява да се установи в достатъчна степен наличието на пряка връзка между бездействието на Обединеното кралство и евентуалното намаление на собствените ресурси, набирани от ДДС. Всъщност, както вече посочих ( 379 ), от член 3 от Регламент № 1553/89 се установява, че основата на собствените ресурси на база ДДС се изчислява като общите нетни постъпления от ДДС, събрани от държавата членка, се разделят на ставката на ДДС. Що се отнася до внесените стоки, общата сума на събраните нетни постъпления зависи не само от митническата стойност на стоките, но и от фактурираната на крайния приобретател продажна цена. Така сумата на приходите от ДДС остава идентична когато крайният приобретател е платил покупна цена, равна на реалната митническа стойност на стоката. От това следва, че самото констатиране на занижена митническа стойност на внесените стоки не води автоматично до намаляване на основата за изчисляване на собствените ресурси, набирани от ДДС.

345.

При тези условия аз считам, че общите съображения, с които се обосновава Комисията, за да твърди, че във връзка с вноса на стоки под митнически режим 40 Съюзът е бил лишен от част от собствените ресурси, набирани от ДДС, сами по себе си не са достатъчно доказателство за основателността на това оплакване. Ето защо предлагам на Съда да отхвърли искането на Комисията в тази част.

346.

Преди всичко е подходящо да се припомни, че според доклада OLAF 87 % от общия обем на внесените през 2016 г. стоки е под митнически режим 42 ( 380 ).

347.

Както беше вече обяснено в настоящото заключение, митнически режим 42 съответства на случая, когато в момента на вноса е сигурно, че внасяните стоки са предназначени за друга държава членка ( 381 ). При тази хипотеза ДДС се дължи в държавата членка по крайното местоназначение на стоките, а не в държавата на вносителя. По-точно това освобождаване произтича от член 143, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112, според който държавите членки освобождават вноса на стоки, изпращани или превозвани от трета територия или трета държава в държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или превоза на стоките, когато доставката на такива стоки от вносителя, определен или признат по член 201 от посочената директива като платец на ДДС, е освободена по член 138 от същата директива. С други думи, предвиденото в член 143 от Директива 2006/112 освобождаване от ДДС се основава на обстоятелството, че вносът е последван от вътреобщностна доставка, самата тя освободена по член 138 от тази директива.

348.

От друга страна, от член 68 от Директива 2006/112 се установява, че данъчното събитие настъпва, когато е извършено вътреобщностното придобиване на стоки, тоест, според втора алинея на този член, „когато доставката на подобни стоки се счита за извършвана на територията на съответната държава членка“. На това основание Съдът постановява, че понятието „доставка на стоки“ не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик ( 382 ).

349.

Накрая, за вътреобщностните придобивания на стоки от членове 76 и 83 от Директива 2006/112 следва, че основата за облагане с ДДС се състои от покупната цена на стоките или на подобни стоки, или при липсата на покупна цена — пълната себестойност, определени към момента на извършването на доставката.

350.

В настоящия случай ми се струва трудно да се съглася с тезата на Комисията, че неправилното определяне на митническата стойност на внесените стоки от страна на Обединеното кралство е оказало влияние върху размера на собствените ресурси, набирани от ДДС, предоставени на разположение на Съюза. С оглед на цитираните по-горе правила, приложими към операциите под митнически режим 42, тази пряка връзка, която поначало Комисията не подкрепя в своите писмени изявления, ми се струва недоказана по две причини. От една страна, данъчната основа на ДДС, приложима към стоките под посочения режим, е свързана не с митническата стойност на внесените стоки, а с покупната цена на тези стоки в държавата членка на крайното местоназначение. От друга страна, при митнически режим 42 целият размер на ДДС трябва да бъде удържан и платен в държавата членка, където в крайна сметка са доставени стоките.

351.

Добавям, че системната слабост на митнически режим 42 не позволява една-единствена държава членка да бъде отговорна за загубата на собствени ресурси, набирани от ДДС. В това отношение отбелязвам, че в своя Специален доклад № 13/2011 относно контрола, свързан с митнически режим 42, Сметната палата на Европейския съюз констатира, че прилагането на митническия режим е довело до значителни загуби, оценени от нея на около 2200 милиона евро ( 383 ), и изразява съжаление за недостатъчния контрол, упражняван от седемте държави членки, избрани за нейното проучване ( 384 ). Сметната палата по-специално препоръчва да бъде подобрен обменът на ключови данни вътре в държавите членки и между тях, да бъде насърчена автоматичната проверка на идентификационните номера по ДДС и да бъде създаден общ рисков профил на равнището на Съюза за вноса, извършван под митнически режим 42 ( 385 ). В своя Специален доклад № 24/2015 относно борбата с измамите с ДДС в рамките на Общността Сметната палата подчертава продължаващите затруднения като изтъква, че „[п]одобренията в законодателството, направени от Комисията относно митническа процедура 42 и последващите действия във връзка с препоръките на Сметната палата от Специален доклад № 13/2011, са положителен знак, но борбата срещу измамите е затруднена от незадоволителното прилагане и случаите на неспазване на изискванията, които бяха установени в държавите членки по време на настоящия одит“ ( 386 ). Във връзка с това Сметната палата подчертава също така, от една страна, че в повечето от посетените държави членки не се извършват ефективни кръстосани проверки между митническите и данъчните данни, и от друга страна, че съществуват проблеми с точността, изчерпателността и своевременността на информацията, свързана с ДДС, която се обменя между държавите членки ( 387 ). Тези констатации също ме карат да отхвърля тезата на Комисията, че чрез своите пропуски Обединеното кралство е попречило на останалите държави членки да съберат ДДС в пълен размер.

352.

При това положение, въпреки пропуските на Обединеното кралство при определяне на митническата стойност на разглежданите стоки, предвид липсата на пряка връзка не е възможно на тази държава да бъде вменено намаляването на собствените ресурси, набирани от ДДС, на основание операциите под митнически режим 42. Ето защо предлагам на Съда да отхвърли искането на Комисията в тази част.

353.

Предвид всички тези съображения предлагам на Съда да отхвърли третото основание както относно твърдението за нарушение, свързано със загубата на собствени ресурси, набирани от ДДС при митнически режим 40, така и относно твърдението, свързано със загубата на собствени ресурси, набирани от ДДС при митнически режим 42.

354.

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Съгласно член 138, параграф 3 от този правилник, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания, всяка страна понася направените от нея съдебни разноски. Съдът обаче може да реши една от страните да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и част от съдебните разноски на другата страна, ако обстоятелствата по делото оправдават това. Тъй като Комисията иска Обединеното кралство да бъде осъдено да заплати съдебните разноски, но е загубило по основната част от своите основания, с оглед обстоятелствата по делото следва Обединеното кралство да бъде осъдено да заплати наред с направените от него разноски, четири пети от разноските на Комисията. Комисията следва да понесе една пета от своите съдебни разноски.

355.

Съгласно член 140, параграф 1 от Процедурния правилник, според който държавите членки, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски, Кралство Белгия, Република Естония, Република Гърция, Република Латвия, Португалската република и Словашката република понасят направените от тях съдебни разноски.

356.

По изложените в настоящото заключение съображения предлагам на Съда да се произнесе по следния начин: