31.8.2020   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 287/18


Определение на Съда (десети състав) от 29 април 2020 г. (преюдициално запитване от Consiglio di Stato — Италия) — Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni/BT Italia SpA и др.

(Дело C-399/19) (1)

(Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Електронни съобщителни мрежи и услуги - Директива 2002/20/ЕО - Член 12 - Административни такси, налагани на предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи или услуги - Административни разходи на националния регулаторен орган, които може да бъдат покрити с такса - Годишен отчет за административните разходи и за общия размер на събраните такси)

(2020/C 287/26)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподател: Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni

Ответници: BT Italia SpA, Basictel SpA, BT Enia Telecomunicazioni SpA, Telecom Italia SpA, Postepay SpA, по-рано PosteMobile SpA, Vodafone Italia SpA

в присъствието на: Telecom Italia SpA, Fastweb SpA, Wind Tre SpA, Sky Italia SpA, Vodafone Omnitel BV, Vodafone Italia SpA

Диспозитив

1)

Член 12, параграф 1, буква а) от Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги („Директива за разрешение“), изменена с Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г., трябва да се тълкува в смисъл, че с такса, налагана съгласно тази разпоредба на предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи или услуги, може да бъдат покрити само разходите, свързани с трите категории дейности на националния регулаторен орган, посочени в тази разпоредба, включително с регулаторните, надзорните, санкционните функции и с тези за разрешаване на спорове, като тези разходи не се свеждат до разходите за дейността по регулиране на пазара ex ante.

2)

Член 12, параграф 2 от Директива 2002/20, изменена с Директива 2009/140, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, съгласно която, от една страна, предвиденият в тази разпоредба годишен отчет се публикува след приключването на финансовата година, през която са били събрани административните такси, и от друга страна, съответните корекции са внесени през финансова година, която не следва непосредствено тази, през която са били събрани таксите.


(1)  ОВ C 312, 16.9.2019 г.