|
20.5.2019 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 172/6 |
Определение на Съда (първи състав) от 12 февруари 2019 г. (преюдициално запитване от Специализиран наказателен съд — България) — наказателно производство срещу RH
(Дело C-8/19 PPU) (1)
(Преюдициално запитване - Спешно преюдициално производство - Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси - Директива (ЕС) 2016/343 - Член 4 - Публично позоваване на вината - Решение за задържане под стража - Правни средства за защита - Производство за проверка на законосъобразността на това решение - Зачитане на презумпцията за невиновност - Член 267 ДФЕС - Член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз - Право на разглеждане в разумен срок - Национална правна уредба, която ограничава правото на националните юрисдикции да сезират Съда с преюдициално запитване или ги задължава да се произнесат, без да изчакат отговора на това запитване - Дисциплинарни наказания при неспазване на тази правна уредба)
(2019/C 172/07)
Език на производството: български
Запитваща юрисдикция
Специализиран наказателен съд
Страна в главното наказателно производство
RH
Диспозитив
|
1) |
Член 267 ДФЕС и член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, от чието тълкуване в съдебната практика следва, че националната юрисдикция е длъжна да се произнесе по законността на решение за задържане под стража, без да има възможност да отправи преюдициално запитване до Съда или да изчака неговия отговор. |
|
2) |
Членове 4 и 6 от Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство във връзка със съображение 16 от същата директива трябва да се тълкуват в смисъл, че изискванията, произтичащи от презумпцията за невиновност, не са пречка, когато компетентната юрисдикция разглежда обосновано предположение, че заподозреният или обвиняемият е извършил твърдяното престъпление, за да се произнесе по законността на решение за задържане под стража, тази юрисдикция да извърши претегляне на представените пред нея елементи на уличаващи и оневиняващи доказателства и да мотивира решението си, като не само посочи приетите елементи на доказателства, но и се произнесе по възраженията на защитата, при условие че това решение не представя задържаното лице като виновно. |