Решение на Съда (първи състав) от 10 юни 2021 г. (преюдициални запитвания от Tribunal de grande instance de Paris — Франция) — VB, WA (C-776/19), XZ, YY (C-777/19), ZX (C-778/19), DY, EX (C-781/19)/BNP Paribas Personal Finance SA и AV (C-779/19), BW, CX (C-780/19), FA (C-782/19)/BNP Paribas Personal Finance SA, Procureur de la République

(Съединени дела C-776/19 — C-782/19) (1)

(Преюдициално запитване - Защита на потребителите - Директива 93/13/ЕИО - Неравноправни клаузи в потребителските договори - Договори за ипотечен кредит, деноминирани в чуждестранна валута (швейцарски франк) - Погасителна давност - Член 4, параграф 2 - Основен предмет на договора - Клаузи, които излагат кредитополучателя на валутен риск - Изисквания за разбираемост и за прозрачност - Тежест на доказване - Член 3, параграф 1 - Значителна неравнопоставеност - Член 5 - Ясен и разбираем текст на договорна разпоредба - Принцип на ефективност)

(2021/C 297/06)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal de grande instance de Paris

Страни в главното производство

Ищци: VB, WA (C-776/19), XZ, YY (C-777/19), ZX (C-778/19), DY, EX (C-781/19), AV (C-779/19), BW, CX (C-780/19), FA (C-782/19)

Ответници: BNP Paribas Personal Finance SA, Procureur de la République

Диспозитив

Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, разглеждани през призмата на принципа на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която за предявяването на иск от потребител:

—	предвижда давностен срок за установяването на неравноправността на клауза в договор, сключен между продавач или доставчик и този потребител,

—

предвижда петгодишен давностен срок за връщането на недължимо платени суми въз основа на такива неравноправни клаузи, щом този срок започва да тече от датата на приемане на офертата за кредит, вследствие от което е възможно към този момент потребителят да не е знаел за всички негови права, произтичащи от тази директива.

Член 4, параграф 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клаузите на договора за кредит, които предвиждат, че чуждестранната валута е разчетната валута, а еврото — валутата на изплащане, и които водят до възлагане на валутния риск върху кредитополучателя, попадат в обхвата на тази разпоредба, когато тези клаузи определят съществен елемент, който характеризира посочения договор.

Член 4, параграф 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че при договор за кредит, деноминиран в чуждестранна валута, изискването за прозрачност на клаузите на този договор, които предвиждат, че чуждестранната валута е разчетната валута, а еврото — валутата на изплащане, и които водят до възлагане на валутния риск върху кредитополучателя, е изпълнено, когато продавачът или доставчикът е предоставил на потребителя достатъчни и точни данни, които позволяват на средния, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен потребител да разбере конкретното функциониране на разглеждания финансов механизъм и съответно да оцени риска през целия срок на същия договор от такива клаузи да настъпят потенциално значими отрицателни икономически последици за финансовите му задължения.

4)	Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска потребителят да носи тежестта да докаже ясния и разбираем характер на договорна клауза по смисъла на член 4, параграф 2 от тази директива.

Член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клаузите на договор за кредит, които предвиждат, че чуждестранната валута е разчетната валута, а еврото — валутата на изплащане, и които водят до възлагане на валутния риск върху кредитополучателя, без този риск да е ограничен, могат да създадат значителна неравнопоставеност между произтичащите от посочения договор права и задължения на страните в ущърб на потребителя, щом продавачът или доставчикът не е имал основание да очаква — ако се съобрази с изискването за прозрачност по отношение на потребителя — че след индивидуални преговори последният ще приеме несъразмерен валутен риск, който произтича от подобни клаузи.

(1) ОВ C 19, 20.1.2020 г.