19.7.2021   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 289/7


Решение на Съда (седми състав) от 3 юни 2021 г. (преюдициално запитване от Tribunal Superior de Justicia de Madrid — Испания) — Instituto Madrileño de Investigación y Desarrollo Rural, Agrario y Alimentario/JN

(Дело C-726/19) (1)

(Преюдициално запитване - Социална политика - Директива 1999/70/ЕО - Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) - Клауза 5 - Приложимост - Понятие „последователни срочни трудови договори или правоотношения“ - Срочни трудови договори в публичния сектор - Мерки за предотвратяване и санкциониране на злоупотребата с последователни срочни трудови договори и правоотношения - Понятие „обективни причини“, обосноваващи подобни договори - Еквивалентни законови мерки - Задължение за съответстващо тълкуване на националното право - Икономическа криза)

(2021/C 289/09)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Superior de Justicia de Madrid

Страни в главното производство

Жалбоподател: Instituto Madrileño de Investigación y Desarrollo Rural, Agrario y Alimentario

Ответник: JN

Диспозитив

1)

Клауза 5, параграф 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложение към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, както е тълкувана в националната съдебна практика, която, от една страна, позволява подновяването на срочни трудови договори до приключване на процедурите по назначаване, започнати с цел окончателно заемане на свободните работни места на работници в публичния сектор, без да посочва точно определен срок за завършването на тези процедури, и от друга страна, забранява както приравняването на тези работници на „работници на трудов договор за неопределено време, които не са назначени за постоянно“, така и предоставянето на обезщетение на същите тези работници. Всъщност явно тази национална правна уредба не предвижда никаква друга мярка за предотвратяване и евентуално санкциониране на злоупотребата с последователни срочни трудови договори, освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция има задачата да извърши.

2)

Клауза 5, параграф 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложение към Директива 1999/70, трябва да се тълкува в смисъл, че чисто икономически съображения, свързани с икономическата криза от 2008 г., не могат да обосноват липсата в националното право на каквато и да било мярка за предотвратяване и санкциониране на използването на последователни срочни трудови договори.


(1)  ОВ C 432, 23.12.2019 г.