Решение на Съда (пети състав) от 2 септември 2021 г. (преюдициални запитвания от Consiglio di Stato — Италия) — Sisal SpA (C-721/19), Stanleybet Malta Ltd (C-722/19), Magellan Robotech Ltd (C-722/19)/Agenzia delle Dogane e dei Monopoli, Ministero dell'Economia e delle Finanze

(Съединени дела C-721/19 и C-722/19) (1)

(Преюдициално запитване - Членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС - Свободно предоставяне на услуги - Ограничения - Директива 2014/23/ЕС - Процедури за възлагане на договори за концесия - Член 43 - Съществени изменения - Моментни лотарийни игри - Национална правна уредба, която предвижда подновяването на концесия без нова процедура за възлагане - Директива 89/665/ЕИО - Член 1, параграф 3 - Правен интерес)

(2021/C 431/19)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Sisal SpA (C-721/19), Stanleybet Malta Ltd (C-722/19), Magellan Robotech Ltd (C-722/19)

Ответници: Agenzia delle Dogane e dei Monopoli, Ministero dell'Economia e delle Finanze

при участието на: Lotterie Nazionali Srl, Lottomatica Holding Srl, по-рано Lottomatica SpA (C-722/19),

Диспозитив

Правото на Съюза, и по-специално член 43, параграф 1, буква а) от Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за възлагане на договори за концесия, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която налага подновяването на договор за концесия без нова процедура за възлагане, когато този договор за възлагане е бил сключен с един-единствен концесионер, докато приложимото национално право е предвиждало, че такава концесия по принцип трябва да се възложи на няколко, най-много четирима, икономически оператори, в случай че с тази национална правна уредба се привежда в действие клауза, залегнала в първоначалния договор за концесия, който предвижда опцията за такова подновяване.

Правото на Съюза, и по-специално член 43, параграф 1, буква д) от Директива 2014/23, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, от една страна, подновяването на дадена концесия да бъде решено две години преди тя да изтече, и от друга, изменение на условията на плащане на дължимата от концесионера насрещна финансова престация, които фигурират в първоначалния договор за концесия, за да се осигурят нови и по-големи приходи в държавния бюджет, когато това изменение не е съществено по смисъла на член 43, параграф 4 от тази директива.

Член 43, параграф 4 от Директива 2014/23 и член 1, параграф 3 от Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство, изменена с Директива 2014/23, трябва да се тълкуват в смисъл, че даден икономически оператор може да подаде жалба срещу решение за подновяване на концесия, тъй като счита, че условията за изпълнение на първоначалния договор за концесия са били съществено изменени, независимо че не е участвал в първоначалната процедура за възлагане на тази концесия, стига към момента, в който трябва да бъде подновена концесията, той да докаже наличието на интерес да му бъде възложена такава концесия.

(1) ОВ C 432, 23.12.2019 г.