1)

Член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че предоставяне на публично разположение по смисъла на тази разпоредба е налице, когато потребител на мрежа с равноправен достъп (peer-to-peer) качва от крайното си оборудване към такова оборудване на други нейни потребители изтеглени преди това от него сегменти от медиен файл, който съдържа защитено произведение, въпреки че сами по себе си тези сегменти са използваеми само след като се достигне определен процент на изтегляне. Няма значение фактът, че поради настройките си софтуерът за споделяне на файлове BitTorrent клиент генерира автоматично качването, когато потребителят, от чието крайно оборудване се извършва това качване, е приел да ползва този софтуер, като е дал съгласието си за приложението му, след като е бил надлежно информиран за неговите характеристики.

2)

Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкува в смисъл, че лице, което по договор притежава определени права върху интелектуална собственост, но самото то не ги използва, а само търси обезщетение за вреди от предполагаеми нарушители, по принцип може да се ползва от мерките, процедурите и средствата за защита, предвидени в глава II от тази директива, освен ако в съответствие с общото задължение, предвидено в член 3, параграф 2 от тази директива и въз основа на цялостно и подробно проучване не бъде установено, че искането му представлява злоупотреба. По-конкретно, искане за информация на основание на член 8 от посочената директива трябва да бъде отхвърлено и ако е неоснователно или непропорционално, което запитващата юрисдикция следва да провери.

3)

Член 6, параграф 1, първа алинея, буква е) от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) във връзка с член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации), изменена с Директива 2009/136/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г., трябва да се тълкува в смисъл, че по принцип не е пречка нито притежателят на права върху интелектуална собственост или трето лице от негово име систематично да записва IP адресите на потребители на мрежи с равноправен достъп (peer-to-peer), чиито интернет връзки, както се твърди, са били използвани за действия по извършване на нарушение, нито на посочения притежател или на трето лице да се съобщават имената и пощенските адреси на тези потребители, за да му се даде възможност да предяви пред граждански съд иск за обезщетение за вредите, които, както се твърди, са били причинени от тези потребители, но при условие че подобни инициативи и искания на притежателя или на трето лице са основателни и пропорционални, не представляват злоупотреба и имат за правно основание национална законодателна мярка по смисъла на член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, изменена с Директива 2009/136, която ограничава обхвата на правилата, предвидени в членове 5 и 6 от така изменената Директива 2002/58.