Решение на Съда (седми състав) от 12 май 2022 г. — Европейска комисия/Италианска република

(Дело C-573/19) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Околна среда - Директива 2008/50/ЕО - Качество на атмосферния въздух - Член 13, параграф 1 и приложение XI - Системно и постоянно превишаване на пределно допустимите стойности за азотен диоксид (NO2) в някои италиански зони и агломерации - Член 23, параграф 1 - Приложение XV - „Възможно най-кратък“ период на превишаване - Подходящи мерки“)

(2022/C 257/02)

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: G. Gattinara и E. Manhaeve)

Ответник: Италианска република (представители: G. Palmieri, подпомаган от G. Palatiello и P. Pucciariello, avvocati dello Stato)

Диспозитив

Италианската република, като не е следила да не се превишава системно и постоянно годишната пределно допустима стойност, определена за азотен диоксид (NO2),

—	от 2010 г. до 2018 г. включително, в зоните IT0118 (агломерация Торино), IT0306 (агломерация Милано), IT0307 (агломерация Бергамо), IT0308 (агломерация Бреша), IT0711 (община Генуа), IT0906 (агломерация Флоренция) и IT1215 (агломерация Рим),

—	от 2010 г. до 2017 г. включително, в зоната IT0309 (зона A — силно урбанизирана равнина),

—	от 2010 г. до 2012 г. и от 2014 г. до 2018 г. включително, в зоната IT1912 (агломерация Катания), както и

—

от 2010 г. до 2012 г. и от 2014 г. до 2017 г. включително, в зоната IT1914 (промишлени зони),

не е изпълнила задълженията си по силата на разпоредбите на член 13, параграф 1 във връзка с приложение XI към Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа, и като не е приела, считано от 11 юни 2010 г., подходящи мерки, за да гарантира спазването на годишната пределно допустима стойност, определена за азотен диоксид (NO2), във всички тези зони, и по-специално, като не е следила плановете за качеството на въздуха да предвидят подходящи мерки, за да може периодът на превишаване на тази пределна стойност да бъде възможно най-кратък, не е изпълнила задълженията си по член 23, параграф 1 от тази директива, разглеждан поотделно и във връзка с приложение XV, раздел A от нея.

2)	Осъжда Италианската република да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 305, 9.9.2019 г.