1)

Член 6 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която позволява да се продължи поради наложителни причини от приоритетен обществен интерес процедурата за издаване на разрешение за план или проект, чието въздействие върху специална защитена зона не може да бъде смекчено и за който компетентният публичен орган вече е издал отрицателно становище, освен ако е налице алтернативно решение с по-малко неудобства за интегритета на съответната територия, като това следва да се провери от запитващата юрисдикция.

2)

Когато даден план или проект е получил отрицателна оценка за въздействието му върху специална защитена зона съгласно член 6, параграф 3 от Директива 92/43, но въпреки това съответната държава членка е решила в съответствие с параграф 4 от този член да го реализира поради наложителни причини от приоритетен обществен интерес, член 6 от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява след отрицателна оценка в съответствие с параграф 3 от този член и преди окончателното му приемане съгласно параграф 4 от посочения член, този план или проект да бъде допълван с мерки за смекчаване на въздействието му върху тази територия и оценката на това въздействие да продължи. От друга страна, член 6 от Директивата за местообитанията допуска в същата хипотеза правна уредба, която позволява да се определят компенсаторни мерки в рамките на същото решение, при условие че са изпълнени и останалите условия за прилагане на член 6, параграф 4 от тази директива.

3)

Директива 92/43 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че вносителят трябва да реализира проучване на въздействието на разглеждания план или проект върху съответната специална защитена зона, въз основа на което компетентният орган да извърши оценка на въздействието. Посочената директива обаче не допуска национална правна уредба, която позволява на вносителя да включи в окончателния план или проект предписания, становища и препоръки по отношение на ландшафта и екологията, след като е получил отрицателна оценка от компетентния орган, без да е необходимо измененият план или проект да се подлага на нова оценка от този орган.

4)

Директива 92/43 трябва да се тълкува в смисъл, че макар да оставя на държавите членки грижата да определят органа, компетентен да оцени въздействието на план или проект върху специална защитена зона при спазване на критериите, посочени в практиката на Съда, тя обаче не допуска който и да е орган да продължи или да допълва тази оценка след извършването ѝ.