12.4.2021 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 128/3 |
Решение на Съда (четвърти състав) от 11 февруари 2021 г. (преюдициално запитване от Raad van State, Grondwettelijk Hof — Белгия) — Katoen Natie Bulk Terminals NV, General Services Antwerp NV (C-407/19), Middlegate Europe NV (C-471/19)/Belgische Staat (C-407/19), Ministerraad (C-471/19),
(Съединени дела C-407/19 и C-471/19) (1)
(Преюдициално запитване - Член 45 ДФЕС - Свободно движение на работници - Член 49 ДФЕС - Свобода на установяване - Член 56 ДФЕС - Свободно предоставяне на услуги - Извършване на пристанищна дейност - Пристанищни работници - Достъп до професията и набиране на работници - Ред за признаване на пристанищните работници - Пристанищни работници, които не са включени в квотата за работници, предвидена от националното законодателство - Ограничаване на срока на трудовия договор - Мобилност на пристанищните работници между различни пристанищни зони - Работници, заети с логистична дейност - Сертификат за безопасност - Императивни съображения от общ интерес - Безопасност в пристанищните зони - Закрила на работниците - Пропорционалност)
(2021/C 128/04)
Език на производството: нидерландски
Запитваща юрисдикция
Raad van State, Grondwettelijk Hof
Страни в главното производство
Жалбоподатели: Katoen Natie Bulk Terminals NV, General Services Antwerp NV (C-407/19), Middlegate Europe NV (C-471/19)
Ответници: Belgische Staat (C-407/19), Ministerraad (C-471/19)
в присъствието на: Katoen Natie Bulk Terminals NV, General Services Antwerp NV, Koninklijk Verbond der Beheerders van Goederenstromen (KVBG) CVBA, MVH Logistics en Stuwadoring BV
Диспозитив
1) |
Членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която задължава лица или предприятия, които желаят да извършват в пристанищна зона пристанищни дейности, включително дейности, които не са свързани с товаренето и разтоварването на плавателни съдове в тесен смисъл, да използват само пристанищни работници, признати за такива при условията и по реда, определени въз основа на тази правна уредба, доколкото посочените условия и ред се основават, от една страна, на обективни, недискриминационни и предварително известни критерии, които позволяват на пристанищните работници от други държави членки да докажат, че отговарят в тяхната държава по произход на изисквания, равностойни на прилаганите спрямо местните пристанищни работници, и от друга страна, не установяват ограничена квота от работници, които могат да бъдат признати за пристанищни работници. |
2) |
Членове 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която:
|
3) |
Членове 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, съгласно която, освен ако може да докаже, че отговаря на равностойни условия в друга държава членка, за да бъде признат за пристанищен работник, работникът трябва:
|
4) |
Членове 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, съгласно която пристанищните работници, признати за такива в съответствие със законоустановения режим, приложим за тях преди влизането в сила на тази правна уредба, запазват въз основа на последната качеството на признати пристанищни работници и се включват в предвидената в посочената правна уредба квота за пристанищни работници. |
5) |
Членове 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда, че прехвърлянето на пристанищен работник в квота за работници в пристанищна зона, различна от тази, в която е бил признат, е обвързано с условия и ред, определени в колективен трудов договор, доколкото последните се оказват необходими и пропорционални с оглед на целта да се гарантира безопасността във всяка пристанищна зона, което запитващата юрисдикция трябва да провери. |
6) |
Членове 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда, че работниците, заети с логистична дейност, трябва да притежават издаден при представяне на карта за самоличност и трудов договор „сертификат за безопасност“, чиито ред и условия за издаване, както и процедурата, която трябва да се следва за получаването му, се определят в колективен трудов договор, при положение че условията за издаването на такъв сертификат са необходими и пропорционални на целта да се гарантира безопасността в пристанищните зони и предвидената процедура за получаването му не налага неразумни и несъразмерни административни тежести. |