|
19.7.2021 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 289/4 |
Решение на Съда (седми състав) от 3 юни 2021 г. (преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio — Италия) — EB/Presidenza del Consiglio dei Ministri, Ministero dell'Istruzione, dell'Università e della Ricerca — MIUR, Università degli Studi Roma Tre
(Дело C-326/19) (1)
(Преюдициално запитване - Социална политика - Директива 1999/70/ЕО - Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) - Клауза 5 - Последователни срочни трудови договори или правоотношения - Злоупотреба - Предохранителни мерки - Срочни трудови договори в публичния сектор - Университетски изследователи)
(2021/C 289/05)
Език на производството: италиански
Запитваща юрисдикция
Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio
Страни в главното производство
Жалбоподател: EB
Ответници: Presidenza del Consiglio dei Ministri, Ministero dell'Istruzione, dell'Università e della Ricerca — MIUR, Università degli Studi Roma Tre
при участието на: Federazione Lavoratori della Conoscenza — CGIL (FLC-CGIL), Confederazione Generale Italiana del Lavoro (CGIL), Anief — Associazione Professionale e Sindacale, Confederazione Generale Sindacale, Cipur — Coordinamento Intersedi Professori Universitari di Ruolo
Диспозитив
Клауза 5 от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложението към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която във връзка с назначаването на университетски изследователи предвижда сключването на срочни договори за срок от 3 години с възможност за еднократно продължаване за не повече от две години, като изисква, от една страна, за сключването на такива договори да е изпълнено условието за наличие на средства „в рамките на финансовото планиране за научноизследователска, преподавателска, допълваща преподавателска дейност и услуги за студентите“, и от друга страна, за продължаването на тези договори да е налице „положителна оценка на преподавателската и научноизследователска дейност“, без да е необходимо тази правна уредба да определя обективни и прозрачни критерии за проверка дали сключването и продължаването на такива договори действително отговарят на реална потребност и тези действия са подходящи и необходими за постигане на преследваната цел.