1)

Член 135, параграф 1, буква л) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2008/8/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г., трябва да се тълкува в смисъл, че услуги за съхранение в център за данни, в рамките на които техният доставчик предоставя на клиентите си сървърни шкафове, за да инсталират в тях своите сървъри, и ги снабдява със съпътстващи стоки и услуги, като електроенергия и различни услуги, които да осигурят използването на тези сървъри при оптимални условия, не представляват услуги за отдаване под наем на недвижимо имущество, за които се прилага предвиденото в тази разпоредба освобождаване от данък върху добавената стойност, при положение че — което запитващата юрисдикция трябва да провери — от една страна, този доставчик не предоставя пасивно на своите клиенти площ или място, като им гарантира правото да я/го държат, все едно са нейни/негови собственици, а от друга страна, сървърните шкафове не са нито неразделна част от сградата, в която са монтирани, нито са „трайно“ монтирани в нея.

2)

Член 47 от Директива 2006/112, изменена с Директива 2008/8, и член 31а от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112, изменен с Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че услуги за съхранение в център за данни, в рамките на които техният доставчик предоставя на клиентите си сървърни шкафове, за да инсталират в тях своите сървъри, и ги снабдява със съпътстващи стоки и услуги, като електроенергия и различни услуги, които да осигурят използването на тези сървъри при оптимални условия, не представляват услуги, свързани с недвижим имот по смисъла на посочените разпоредби, когато клиентите не разполагат — което запитващата юрисдикция трябва да провери — с изключително право да използват частта от сградата, в която са монтирани сървърните шкафове.