Определение на Общия съд (четвърти състав) от 14 февруари 2019 г. —
Brunke/Комисия

(Дело T‑258/18)

„Иск за установяване на неправомерно бездействие — Срок за предявяване — Начален момент — Липса на покана за действие — Втора покана за действие — Явна недопустимост — Установително искане — Искане за произнасяне с разпореждане — Явна липса на компетентност“

1. 

Иск за установяване на неправомерно бездействие — Компетентност на съда на Съюза — Искане за постановяване на декларативно решение — Недопустимост

(член 265 ДФЕС)

(вж. т. 9)

2. 

Иск за установяване на неправомерно бездействие — Компетентност на съда на Съюза — Искане за задължителни указания към институция — Недопустимост

(член 265 ДФЕС)

(вж. т. 14)

3. 

Иск за установяване на неправомерно бездействие — Срокове — Императивен характер — Късно предявяване на иска — Преклудиране

(член 265, втора алинея ДФЕС)

(вж. т. 21—23)

4. 

Иск за установяване на неправомерно бездействие — Произнасяне по смисъла на член 265, втора алинея ДФЕС преди предявяване на иска — Недопустимост — Непълнота на мотивите — Липса на последици

(член 265, втора алинея ДФЕС)

(вж. т. 32 и 39)

5. 

Иск за установяване на неправомерно бездействие — Неправомерно бездействие — Понятие — Бездействие — Акт, който не е удовлетворителен за ищеца — Изключване

(член 265 ДФЕС)

(вж. т. 38)

Предмет

Главно искане да се „установи дискриминационният ефект“ от Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации (ОВ L 255, 2005 г., стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 3) и евентуално искане, от една страна, по същество да се дадат задължителни указания на Комисията, и от друга страна, на основание член 265 ДФЕС да се установи неправомерно бездействие от страна на Комисията, доколкото не е предприела действия по писмата на жалбоподателя от 6 юни и 27 декември 2017 г.

Диспозитив

1) 

Отхвърля иска отчасти понеже разглеждането му е явно извън компетентността на Общия съд и отчасти понеже е явно недопустим.

2) 

Няма основание за произнасяне по молбите за встъпване на Съвета на Европейския съюз и Европейския парламент.

3) 

Г‑н Lothar Brunke понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.

4) 

Съветът понася направените от него съдебни разноски във връзка с молбата му за встъпване.

5) 

Парламентът понася направените от него съдебни разноски във връзка с молбата му за встъпване.