Жалба, подадена на 3 септември 2018 г. — Global Silicones Council и др./ECHA

(Дело T-519/18)

(2018/C 399/57)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Global Silicones Council (Вашингтон, D.C., Съединени щати) и 6 др. (представители: R. Cana, F. Mattioli, G. David, lawyers, и D. Abrahams, Barrister)

Ответник: Европейска агенция по химикали

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да приеме жалбата за допустима и основателна,

—

да отмени обжалваното решение (1) в частта, в която се посочват трите вещества: октаметилциклотетрасилоксан (наричано по-нататък „D4“), декаметилциклопентасилоксан (наричано по-нататък „D5“) и додекаметилциклохексасилоксан (наричано по-нататък „D6“) в списъка с кандидат-вещества, пораждащи сериозно безпокойство,

—	при условията на евентуалност, да отмени обжалваното решение по отношение на едно или няколко от посочените в този списък кандидат-вещества,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски, и

—	да разпореди всякакви други мерки в интерес на справедливостта.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат две основания.

1.

С първото основание се твърди, че ответникът е допуснал явна грешка в преценка на биоакумулиращите („B“) свойства на D4, D5 и D6, и в преценката на токсичните („T“) свойства на D5 и D6 и е превишил правомощията си както и е нарушил член 59 от Регламент 1907/2006: — като се е позовал на становищата на Комитета на държавите членки (КДЧ) и на Комитета за оценка на риска (КОР), без самият той да е извършил преценка на наличната информация, като по този начин е принесъл грешките, с които посочените становища са опорочени, — като е приел, че D4, D5 и D6 отговарят на критериите vPvB от приложение XIII, въпреки че тяхната устойчивост (P) и биоакумулиране (B) не са били установени за същата среда, — като не е взел предвид особения характер на D4, D5 и D6 (техния „хибриден“ характер) при прилагането на критериите за биоакумулиране, посочени в приложение XIII, — като е достигнал до заключението за биоакумулиране (B/vB) на D4 и D5, което не се установява от представените доказателства, — като не е взел предвид новите доказателства относно биоакумулирането (B/vB) на D4 и D5, с които е разполагал след изготвянето на становищата на КДЧ и на КОР, — като не е взел предвид цялата релевантна информация в решението си за биоакумулирането (vB) на D6, — като не е разгледал информацията за токсичността на D5 самостоятелно, а вместо това е определил D5 като PBT (усточиво, биоакумулиращо и токсично) въз основа на наличието на D4 като примес, и като е определил D5 като PBT, без да спазва специфичните ограничения за съдържанието на D4, приети от КДЧ, — като не е разгледал информацията за токсичността на D6 самостоятелно, а вместо това е определил D6 като PBT въз основа на наличието на D4 като примес, и като е определил D6 като PBT, без да спазва специфичните ограничения за съдържанието на D4, приети от КДЧ.

2.

С второто основание се твърди, че обжалваното решение нарушава принципа на пропорционалност, тъй като включването в списъка с кандидат-вещества превишава границите на подходящото и необходимото за постигане на преследваната цел и не е най-слабо обременителната мярка, която би могла да бъде използвана от ответника.

---

(1)  Решение, публикувано на 27 юни 2018 г., на Европейската агенция по химикалите „Включване на вещества, пораждащи сериозно безпокойство, в списъка с кандидат-вещества за възможно включване в приложение XIV“, доколкото в него са включени три вещества: октаметилциклотетрасилоксан (D4), декаметилциклопентасилоксан (D5) и додекаметилциклохексасилоксан (D6) в списъка с кандидат-вещества, пораждащи сериозно безпокойство съгласно член 59 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, 2006, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 60, стр. 3).