Иск, предявен на 27 юни 2018 г. — Riesco García/Парламент

(Дело T-391/18)

(2018/C 352/42)

Език на производството: испански

Страни

Ищец: Juan Carlos Riesco García (Рота, Испания) (представител: M. Tey Ariza, адвокат)

Ответник: Европейски парламент

Искания на ищеца

Ищецът иска от Общия съд:

—

С настоящия иск и въз основа на компетенциите на Общия съд на Европейския съюз ищецът предявява иск за неправомерно бездействие с оглед на отговора, даден от Комисията по петиции на Европейския парламент от 31 май 2017 г. на неговата петиция № 0741/2015 относно твърдяната дискриминация между длъжностните лица и срочно наетите служители що се отнася до разликата в третирането при условията за пенсиониране на служителите в звената на централната администрация на Испанската държава.

—

с оглед на посочената правна уредба (Директива 1999/70 на Съвета от 28 юни 1999 година относно рамковото споразумение за срочната работа, сключено между CES, UNICE и CEEP) да обяви настоящия иск за допустим и да се произнесе по поставения въпрос и на основа на този иск да разпореди на Испанската държава да признае и да направи незабавно ефективно правото на всички длъжностни лица от звената от централната администрация на държавата да се ползват от едни и същи или сходни условия за достъп до предсрочното пенсиониране.

Основания и основни доводи

Ищецът посочва, че в съответствие с испанското законодателство, което е предмет на петицията, на работниците, които са длъжностни лица, принадлежащи към режима на Социалната сигурност, е позволено да сменят схемата на социално осигуряване, тъй като са назначени за постоянно, докато на срочно наетите служители това не е позволено, тъй като те не са назначени за постоянно.

За ищеца е разочароващ и необясним необоснования отговор, получен от страна на Комисията по петиции на Европейския парламент на петиция (0741/2015). Този орган, който е обявил петицията за допустима и е счел на 3 август 2016 г., че е необходимо испанското законодателство да се съобрази с Директива 1999/70, както е поискано (равенство на условията за пенсиониране), и дори е разгледал възможността да започне производство за установяване на нарушение, впоследствие се е разубедил с довода, че има „фактически въпроси“, които следва да се решат.

Още по-необяснимо е това, че при наличието на съмнения по този въпрос същият не е отправен до компетентната институция, тоест Съдът, който да реши дали в този случай е необходимо националното законодателство да се съобрази с Директива 1999/70, а вместо това е предложено този въпрос да се отправи до националните юрисдикции, които са още по-малко или в никакъв случай компетентни да решат въпроса за необходимостта от съобразяване на националното законодателство с това на Съюза.