—

да отмени уведомление за такси — фактура № 90091554 от 28 април 2017 г., издадено от ответника във формата на решение на Апелативния съвет на ЕААБ от 19 април 2018 г.;

—

да установи, че Регламент (ЕС) № 319/2014 ( 1 ) на Комисията от 27 март 2014 година относно таксите и възнагражденията, събирани от Европейската агенция за авиационна безопасност не е приложим по настоящото дело;

—

да спре изпълнението на фактура № 90091554 от 28 април 2017 г. до произнасяне на решението на Съда;

и

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

1.

Първо правно основание е изведено от твърдението, че Комисията е превишила своята компетентност, тъй като облагала с данъци областта на авиационната безопасност

Жалбоподателят изтъква, че „таксите“ за самолети от категория 2000—5700 kg се трансформирали в данъци поради „драматичния скок“ на „фиксираната такса“ с повече от 1700 процента. В конкретния случай предлаганата от ответника услуга, за получаването на която гражданите заплащат съответните „такси“ щяла да бъде толкова незначителна (минимална), че не можело да се счита, че ответникът предоставя услугата в замяна на плащането, като това представлявало данъчно облагане.

Комисията обаче не разполагала с компетентност да облага с данъци безопасността на въздушния транспорт. Поради това Регламент (ЕС) № 319/2014 на Комисията, с който се определяла фиксирана такса в размер на 263800 EUR за задачите по сертифициране на самолети, като тези на жалбоподателя, за които задачи се претендира, че до голяма степен не са свързани с действителните функции, изпълнявани от ответника, не можел да служи като основание за предоставяните услуги от ответника, като се нарушавал и принципът на предоставената компетентност.

2.

Второто основание е изведено от твърдението, че с оспорваната фактура, потвърдена с обжалваното решение, се нарушавал член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз

Според жалбоподателя таксите за сертифциране, начислявани въз основа на Регламент (ЕС) № 319/2014, не били пропорционални на преследваната цел и поради това нарушавали свободата на жалбоподателя на стопанска инициатива по член 16 от Хартата на основните права на Европейския с съюз.

3.

Третото основание е изведено от твърдението, че оспорваната фактура, потвърдена с обжалваното решение, била израз на дискриминационно третиране и следователно била в нарушение на член 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз

Оспорваната фактура, издадена от ответника съгласно Регламент (ЕС) № 319/2014, не отговаряла на изискванията на член 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тъй като с нея жалбоподателят бил третиран различно в сравнение с други производители на въздухоплавателни средства, заявили типово сертифициране, въпреки че тези положения следвало да бъдат третирани еднакво.

4.

Четвъртото основание е изведено твърдения за нарушение на член 13, параграф 2 ДЕС

Накрая, жалбоподателят изтъква, че член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 319/2014 не предоставял на ответника никакво право на преценка, що се отнася до заплащането на такси за изпълнение на задачата по сертифициране. Той по-скоро следвало да може да определи кога дължимата такса следвало да бъде във фиксиран или в променлив размер. По този начин Комисията надхвърляла предоставените ѝ компетенции във връзка с приемането на регламента и нарушавала установеното в член 13, параграф 2 от ДЕС институционално равновесие в Съюза.