1.

Първото основание е изведено от нарушение на член 2, параграф 5 и член 3, параграф 1, буква г), член 4, параграф 2, буква г) и член 6, букви г) и e) от ДФЕС, тъй като оспорените разпоредби представляват пряко забранителни мерки, засягащи любителския и спортния подводен риболов на лаврак, без Съветът да разполага с компетентност, дори споделена, за това.

2.

Второто основание е изведено от нарушение с член 2, параграф 2 и член 9, параграфи 4 и 5 от Регламент (EС) 2018/120 на принципите на правна сигурност и на оправдани правни очаквания, тъй като те ясно се отклоняват от рамката на предоставената компетентност и от нейното историческо развитие.

3.

Третото основание е изведено от нарушение с член 2, параграф 2 и член 9, параграфи 4 и 5 от Регламент (EС) 2018/120 на принципа на равенство и за недопускане на дискриминация, съдържащи се в членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, поради прилагането, в един и същ акт за изпълнение, уреждащ възможностите за риболов на лаврак, но с различни критерии, на разпоредби, предназначени както за търговския, така и за любителския риболов. Двете категории не са стриктно сравними като адресати на същия пакет от мерки.

4.

Четвъртото основание е изведено от нарушение с член 2, параграф 2 и член 9, параграфи 4 и 5 от Регламент (EС) 2018/120 на принципа на пропорционалност при прилагането на член 43, параграф 3 ДФЕС. В това отношение се твърди, че определянето в Регламента — предмет на настоящия спор на възможностите за улов на лаврак както с търговски, така и с любителски риболов, отговаря на целта да се намали значително смъртността на северната популация, за да се даде възможност за малко увеличение на биомасата, и че тази цел може да се постигне с по-малко ограничителна мярка от тази, представляваща пълна забрана на подводния улов на лаврак. В рамките на този довод жалбоподателят твърди и нарушение на членове 12, 16, 37 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз.