4.6.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 190/35

—

да обяви жалбата за допустима и основателна;

—

да отмени оспорваното решение;

—

да осъди ECHA да заплати съдебните разноски, направени в това производство и

—

да предприеме други или допълнителни мерки, които намери за необходими.

1.

Първото основание е изведено от твърдението, че ответникът допуснал явна грешка в преценката на информацията, която, ако беше правилно преценена, не би могла да подкрепи извода на ответника, и тъй като не взел предвид цялата информация, свързана с предстоящите проучвания. Освен това ответникът допуснал явна грешка в преценката, тъй като не установил, че: а) е налице научно доказателство за вероятни сериозни последствия поради свойствата, нарушаващи функциите на ендокринната система, и с оглед последствията за опазването на околната среда, и (б) тези доказателства пораждали еднакво по сила безпокойство, каквото би било породено и спрямо веществата, изброени в член 57, букви а)—д) от Регламента REACH.

2.

Второто основание е изведено от твърдението, че обжалваното решение нарушавало член 59 и член 57, буква е) от Регламент REACH чрез идентифициране на BPA като вещество, пораждащо сериозно безпокойство (SVHC), въз основа на критериите по член 57, буква е), тъй като член 57, буква е) обхващала само вещества, които все още не били идентифицирани по реда на член 57, букви а)—д)

3.

С третото основание се твърди, че с обжалваното решение се нарушавал член 2, параграф 8, буква б) от Регламент REACH, тъй като към междинните продукти не се прилагал целият дял VII и следователно те оставали извън приложното поле на членове 57 и 59 и извън обхвата на разрешението.

4.

Четвъртото основание е изведено от твърдението, че с обжалваното решение се нарушавал принципът на пропорционалност, тъй като с включването на BPA в списъка с вещества кандидати по REACH, при положение, че BPA не е междинен продукт, се надхвърляли границите на подходящото и необходимото за постигането на преследваната цел, а и това не била най-малко ограничителната мярка, която можело да бъде приложена от агенцията.