201806080331931372018/C 221/351862018TC22120180625BG01BGINFO_JUDICIAL20180314282921

Дело T-186/18: Жалба, подадена на 14 март 2018 г. — Abaco Energy и др./Комисия


C2212018BG2810120180314BG0035281292

Жалба, подадена на 14 март 2018 г. — Abaco Energy и др./Комисия

(Дело T-186/18)

2018/C 221/35Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Abaco Energy, SA (Мадрид, Испания) и 1600 други (представители: P. Holtrop, P. Kuypers и M. de Wit, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

да отмени Решение на Европейската комисия C(2017) 7384 окончателен от 10 ноември 2017 г. по делото за държавна помощ SA.40348 (2015/NN) — Испания — подпомагане на производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, чрез когенерация и от отпадъци ( 1 );

да разпореди на Комисията да изготви отделни оценки на предходния и настоящия режим в съответствие с правото на ЕС;

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат шест основания.

1.

Първото основание — Комисията не изпълнила задължението си да положи дължимата грижа.

Комисията трябва да изпълнява компетентно задълженията си по Договорите. Тя е разполагала с възможността, информацията и необходимите ресурси, за да оцени предходния режим в рамките на своята оценка за целите на решението, съгласно законовите изисквания. В нарушение на наложените ѝ с Договорите стандарти, Комисията не изпълнила своето задължение, когато не извършила независима оценка на предходния режим.

2.

Второто основание — явна фактическа грешка.

Комисията допуснала явна фактическа грешка, когато констатирала, че предходният режим е погълнат от настоящия. Явно е, че няма такова поглъщане и че през целия съответен период са съществували два напълно отделни режима, за всеки от които е трябвало да бъде изготвена отделна оценка за съответствие с правилата за държавните помощи.

3.

Третото основание — явна грешка при прилагане на правото.

Комисията не приложила приетите от самата нея и обвързващи я насоки, с което нарушила правото на ЕС. Освен това тя Комисията счела, че след като предходният режим е погълнат от настоящия, оценка на предходния режим не е необходима. Според жалбоподателите с тази си позиция Комисията нарушила правото на ЕС.

4.

Четвъртото основание — непълнота на мотивите.

Комисията не мотивирала своето решение в достатъчна степен, така че да позволи на жалбоподателите да узнаят на какво основание го е приела. От решението не става ясно (i) защо Комисията е приела, че настоящият режим поглъща предходния и (ii) причината, поради която вследствие на поглъщането на един режим от друг отпада необходимостта от оценка на първия за съответствие с правилата за държавните помощи. Тези два въпроса са ключови и са довели до приетото от Комисията решение. По този начин жалбоподателите били лишени от основното си право да получат решение, от което могат да разберат как и защо Комисията е стигнала до изводите в него.

5.

Петото основание — злоупотреба с власт и нарушение на Хартата на основните права на Европейския съюз.

Съгласно член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз Комисията е длъжна да разглежда въпросите в решението, засягащи жалбоподателите, безпристрастно и справедливо. Тя не изпълнила това задължение, тъй като неправилно поставила интересите на Комисията и на Испания над тези на жалбоподателите.

6.

Шестото основание — нарушение на принципа на пропорционалност

Комисията пренебрегнала интересите на жалбоподателите, когато не извършила независима оценка на предходния режим, с което нарушила принципа на пропорционалност.


( 1 ) ОВ C 442, 2017 г., стр. 1.