4.6.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 190/30

Иск, предявен на 28 февруари 2018 г. — De Esteban Alonso/Комисия

(Дело T-138/18)

(2018/C 190/53)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Fernando De Esteban Alonso (Saint-Martin-de-Seignanx, Франция) (представител: C. Huglo, avocat)

Ответник: Европейска комисия

Искания на ищеца

Ищецът иска от Общия съд:

—

да разпореди на OLAF да представи пълния и цялостен текст на докладната записка от 19 март 2003 г., представена по дело Franchet и Byk/Комисия (T-48/05) пред Общия съд на Европейския съюз;

—

да осъди Европейската комисия да заплати сумата от 1 102 291,68 EUR (един милион сто и две хиляди двеста деветдесет и едно евро и шестдесет и осем цента) като обезщетение за претърпени вреди, при резерва за доуточняване, разпределени както следва:

—

за неимуществени вреди, претърпени поради факта, че никога не е изслушала фактите, послужили за мотив на преследването срещу него, сумата от 60 000 EUR;

—

за вреди, претърпени вследствие на незаконосъобразното, необосновано и непропорционално поведение на Европейската комисия, която провежда производства без материално основание и елементи:

—

сумата от 39 293,38 EUR за имуществени вреди, представляващи адвокатски разноски;

—

сумата от 872,74 EUR за имуществени вреди, представляващи пътни разходи;

—

сумата от 500 000 EUR за неимуществени вреди вследствие на безспорното накърняване на неговото добро име и чест;

—

сумата от 500 000 EUR за поправяне на физическите и неимуществените вреди от влошаването на неговото здравословно състояние;

—

сумата от 2 125,56 EUR за поправяне на материалните вреди, свързани с разходите за преглед и медицинските разходи.

—

да осъди Европейската комисия да заплати сумата от 3 000 EUR за невъзстановими разходи, както и за всички разноски, при резерва за доуточняване.

Основания и основни доводи

В подкрепа на иска ищецът излага едно основание, изведено от незаконосъобразността на поведението на Европейската комисия и от сериозните грешки, които последната била допуснала, тъй като не е спазила на първо място принципа на добра администрация, на второ място, задължението за полагане на дължима грижа и на трето място, принципите на правото на защита, като е нарушила членове 41 и 48 от Хартата на основните права.