9.4.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 123/25

—

да отмени решението от 28 ноември 2017 г. на Апелативната комисия на Единния съвет за преструктуриране по преписка 43/2017, както и потвърдителното решение SRB/CM01/ARES(2017)4898090 от 6 септември 2017 г.; и

—

да осъди Единния съвет за преструктуриране да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание на жалбата, изведено от това, че Решение SRB/ES/2017/01 относно публичния достъп документите на Единния съвет за преструктуриране (Решението за достъп) нарушава член 90 от Регламент № 806/2014 и член 4 от Регламент № 1049/2001, доколкото, от една страна, урежда ultra vires правото на достъп до документи, и от друга страна, създава изключения от правото на достъп до документите, които не са предвидени в Регламент № 1049/2001. Доколкото неговата правна основа се оказва неприложима в съответствие с член 277 ДФЕС, решението на Апелативната комисия трябва да се отмени.

2.

Второ основание на жалбата, изведено от това, че решението на Апелативната комисия нарушава член 296 ДФЕС, доколкото се ограничава с твърдението по неясен и общ начин, че оповестяването на пълния текст на Плана за 2016 г., решението за преструктуриране и доклада за оценка нарушава член 4, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1049/2001.

3.

Трето основание на жалбата, изведено от това, че решението на Апелативната комисия нарушава член 15 от Договора за функционирането на Европейския съюз, член 42 от Хартата на основните права и член 4, параграф 1, буква а) от Регламент № 1049/2001, доколкото: (i) политиката за преструктуриране на кредитни институции не е валидно изключение, за да се ограничи основното право на достъп до документи; (ii) не са изпълнени изискванията на член 4, параграф 1, буква а) от Регламент № 1049/2001; и (iii) оценката на релевантните интереси налага да се даде достъп до поисканите документи.

4.

Четвърто основание на жалбата, изведено от това, че решението на Апелативната комисия нарушава член 15 ДФЕС, член 42 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 4, параграф 2 от Регламент 1049/2001, доколкото пълният достъп до решението за преструктуриране, доклада за оценка и Плана за 2016 г.: (i) не засяга търговските интереси на физическите и юридическите лица; и (ii) при всички случаи, от претеглянето на засегнатите интереси се прави извод за необходимостта от даване на достъп до документите

5.

Пето основание на жалбата, изведено от това, че решението на Апелативната комисия нарушава член 15 ДФЕС и член 88 от Регламент № 806/2014, като отказва достъпа до информация, която не е обхваната от търговската тайна, при положение че: (i) не съществува презумпция за поверителност по силата на член 88 от Регламент № 806/2014 и член 339 ДФЕС; и (ii) дори и подобна презумпция за поверителност да съществува тя не би била приложима, когато документите са поискани, за да бъдат използвани в рамките на съдебно производство.

6.

Шесто основание на жалбата, изведено това, че решението на Апелативната комисия води до злоупотреба с власт, доколкото отказва да даде на жалбоподателя пълния достъп до Плана за 2016 г., посочвайки, че той „е напълно обхванат от изключенията, предвидени в член 4, параграф 1, буква a) (трето тире), член 4, параграф1, буква в) и член 4, параграф 2 [от Решението за достъп]“, докато на практика има рационални улики за това, че целта на този отказ е била да се скрият грешките, празнотите и пропуските на посочения План.