5.3.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 83/22

—

да отмени решението на ЕСП от 8 ноември 2017 г. и

—

да предостави на жалбоподателя достъп до преписката при условията, посочени в жалбата.

1.

В решението си от 8 ноември 2017 г. ЕСП очевидно бърка общото право на достъп до документите, на което може да се позове всеки гражданин на Европейския съюз, с по-конкретното право на достъп до преписката, което може да се упражни само от заинтересованите страни в процедурата, за която се отнася тази преписка. Всъщност ЕСП приема, че въз основа на тези права съответното лице може да има достъп до един и същ набор от документи, а тази констатация е в противоречие с правото.

Правото на достъп до преписката е право, което явно се различава от правото на достъп до документите. Докато първото е едно от правата, включени в „правото на добра администрация“, предвидено в Хартата на основните права на Европейския съюз, то второто е самостоятелно право, което е с много по-общ характер и е свързано с принципа на прозрачност пред обществото.

2.

Съществуващата разлика между двете права предполага, че те са насочени към различни субекти и имат различен обхват, поради което на правото на достъп до преписката могат да се позовават само заинтересованите лице в съответната процедура, докато правото на достъп до документите е признато на всеки гражданин на Европейския съюз по отношение на документите, намиращи се у институциите му.

3.

Различният обхват на тези права неизбежно означава, че за всяко от тях се прилага и различна съвкупност от изключения. Докато съответно едно от изключенията от правото на достъп до документите е свързано с изискването с упражняването му да не се увреждат „търговските интереси“ на засегнатите предприятия, от своя страна, правото на достъп до преписката е ограничено от изискването упражняването му да не засяга „търговските тайни“ на дружествата, участващи в процедурата. В това отношение е доказано каква разлика съществува между несъмнено широкото понятие „търговски интерес“ и много по-тясното понятие „търговска тайна“, отнасящо се за съвкупността от знания, притежавани от определено предприятие, която е известна на много конкретен кръг от хора и чието разгласяване може да засегне предприятието. В това отношение наличието на търговски тайни трябва да се претегля спрямо останалите засегнати интереси като например правото на защита.

4.

От своя страна използването на поверителността в качеството ѝ на едно от другите изключения, засягащи правото на достъп до преписката, също трябва да бъде обосновано и е обект на редица ограничения, които следва да се вземат предвид, поради което не е възможно автоматично позоваване на поверителността, за да се откаже правото на достъп до преписката, като съответно прилагането на това изключение трябва да бъде мотивирано, което не е направено в разглеждания случай.

5.

Ключово значение за решението в настоящия случай трябва да има прилагането на член 41, параграф 2, буква б) от Хартата на основните права на Европейския съюз, като съответно при прилагането на Регламент 806/2014 ЕСП трябва да взема предвид член 90, параграф 4, а не член 90, параграф 1.