Дело T‑592/18

Katarzyna Wywiał-Prząda

срещу

Европейска комисия

Решение на Общия съд (пети състав) от 28 ноември 2019 година

„Публична служба — Договорно наети служители — Възнаграждение — Решение, с което се отказва надбавката за експатриране — Член 4, параграф 1, буква а) от приложение VII към Правилника — Работа за друга държава — Дипломатически статут — Петгодишен референтен период“

Длъжностни лица — Възнаграждение — Надбавка за експатриране — Условия за предоставяне — Обичайно пребиваване извън държавата членка по месторабота през референтния период — Изчисляване на периода — Неутрализиране на периодите на служба, осъществена за държава или международна организация

(член 4, параграф 1, буква а) от приложение VII към Правилника за длъжностните лица)

(вж. т. 23—25)
Длъжностни лица — Възнаграждение — Надбавка за експатриране — Условия за предоставяне — Услуги, извършени за друга държава или за международна организация — Понятие — Изискване за пряка правна връзка между лицето и съответната държава или международна организация — Съпруга на дипломатически агент — Липса на такава връзка

(член 4, параграф 1, буква а) от приложение VII към Правилника за длъжностните лица)

(вж. т. 27, 33 и 35—37)
Длъжностни лица — Възнаграждение — Надбавка за експатриране — Условия за предоставяне —Липса на обичайно местопребиваване или на основна професионална дейност в държавата членка по месторабота през референтния период — Понятие за обичайно местоживеене

(член 4, параграф 1, буква а) от приложение VII към Правилника за длъжностните лица)

(вж. т. 55, 59, 61 и 64—67)

Резюме

С решение от 28 ноември 2019 г., Wywiał-Prząda/Комисия (T‑592/18) Общият съд отхвърля искането на договорно нает служител за отмяна на решението на Европейската комисия от 23 ноември 2017 г., с което на жалбоподателката се отказва изплащането на надбавката за експатриране (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

Жалбоподателката е полска гражданка и пристига в Белгия на 22 септември 2010 г., след като съпругът ѝ е назначен за дипломатически съветник в Постоянната делегация на Република Полша към Организацията на Северноатлантическия договор. От 2 юли 2010 г. жалбоподателката притежава дипломатически паспорт, издаден от полското министерство на външните работи. Жалбоподателката връща дипломатическия си паспорт и е вписана в регистъра на чужденците в Белгия на 7 юни 2013 г. Впоследствие е наемана от две белгийски дружества във връзка с доставки на услуги за Европейската комисия, а накрая е наета от последната като договорно нает служител. С решение от 23 ноември 2017 г. органът на Комисията, оправомощен да сключва договори за наемане на работа, отказва да изплаща на жалбоподателката надбавката за експатриране.

Съгласно член 4, параграф 1, буква а) от приложение VII към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“), приложим в този случай, надбавката за експатриране се изплаща на служителя, който не е и никога не е бил гражданин на държавата, на чиято територия се намира мястото му на работа, и който през петте години, изтичащи шест месеца преди постъпването му на служба, обичайно не е живял или упражнявал основната си професионална дейност на европейската територия на тази държава. За прилагането на тази разпоредба обстоятелствата, произтичащи от работа за друга държава или за международна организация, не се вземат предвид. Освен това съгласно практиката на Съда ( 1 ) надбавката за експатриране се отказва на служителя само ако е пребивавал обичайно или е упражнявал основната си професионална дейност в страната по местоработата му през целия референтен период.

В подкрепа на жалбата си срещу посоченото решение жалбоподателката изтъква само едно основание, а именно нарушение на посочената разпоредба от Правилника.

Първата част от това основание е изведена от незачитане на дипломатическия статут на жалбоподателката. В това отношение тя твърди, че периодът, през който се е намирала в Белгия с дипломатически статут в качеството на съпруга на дипломатически агент, е трябвало да бъде неутрализиран, за да се изчисли релевантният референтен период и се вземе решение относно правото ѝ на надбавка за експатриране.

В това отношение единственият елемент, възпрепятстващ създаването на връзка със страната по месторабота, е полагането на работа при функционално включване в дипломатическо представителство на друга държава или в международна организация. Ето защо, макар релевантната разпоредба от Правилника да не обхваща само хипотезите, при които съответното лице се е намирало в трудово правоотношение в тесен смисъл, това не променя факта, че понятието „обстоятелства, произтичащи от работа за друга държава или за международна организация“ винаги изисква пряка правна връзка между лицето и съответната държава или международна организация, като например в рамките на стаж или експертен договор. Тази разпоредба обаче не може да обхване съпругата на дипломатически агент, която се е ползвала в това си качество с определени привилегии и имунитети по силата на Виенската конвенция ( 2 ), но не може да се позове на такава пряка правна връзка.

Втората част от единственото основание е изведена от грешка при прилагането на понятието „обичайно местопребиваване“. В това отношение жалбоподателката твърди, че не е имала желание да придаде на присъствието си в Белгия устойчивостта, която е необходима, за да попадне в приложното поле на релевантната разпоредба от Правилника. Преценявайки особеностите на разглежданото положение и фактическите обстоятелства в него, и по-специално степента на интегриране на жалбоподателката в страната по месторабота, Общият съд постановява, че тази част от единственото основание също трябва да се отхвърли по същество.

С оглед на гореизложеното Общият съд отхвърля жалбата на жалбоподателката и потвърждава обжалваното решение.

( 1 ) Решение на Съда на публичната служба от 18 юни 2015 г., Pondichie/Комисия (F‑50/14, EU:F:2015:62, т. 35).

( 2 ) Виенска конвенция за дипломатическите отношения от 18 април 1961 г.