Дело T‑511/18

срещу

Европейска комисия

Решение на Общия съд (седми състав) от 25 юни 2020 година

„Публична служба — Длъжностни лица — Повишаване — Процедура по повишаване за 2017 г. — Решение за неповишаване — Яснота и прецизност на основание в жалбата — Правило за съответствие — Оспорване на окончателни актове — Допустимост — Член 45 от Правилника — Междинен доклад за срока за изпитване — Доклад в края на срока за изпитване — Атестационен доклад — Данни, които са взети предвид във връзка със съпоставянето на заслугите — Редовност на процедурата — Отговорност — Неимуществена вреда“

Жалби на длъжностните лица — Предварително обжалване по административен ред — Съгласуваност между подадената по административен ред жалба и тази, подадена по съдебен ред — Идентичност на предмет и основание — Основания и доводи, които не са включени в подадената по административен ред жалба, но целят да оспорят обосноваността на мотивите, изложени в отговора на подадената по административен ред жалба — Допустимост

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

(вж. т. 69)
Жалби на длъжностните лица — Предварително обжалване по административен ред — Срокове — Характер на абсолютна процесуална предпоставка — Преклудиране — Възобновяване — Условие — Ново обстоятелство

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

(вж. т. 74, 75 и 80—83)
Основни права — Зачитане на личния и семейния живот — Лекарска тайна — Запознаване на институция със съдържанието на медицинското досие на длъжностно лице — Вмешателство в правото на зачитане на личния живот

(членове 7 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

(вж. т. 89, 90 и 98)
Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Право на преценка на администрацията — Различни предмет и функция на атестационните доклади на титуляризираните длъжностни лица и длъжностните лица в срок на изпитване — Съобразяване на доклада в края на срока за изпитване — Изключване

(членове 34, 43 и 45 от Правилника за длъжностните лица)

(вж. т. 124—132, 137 и 143—150)
Жалби на длъжностните лица — Увреждащ акт — Понятие — Подготвителен акт — Мерки, взети в срока за изпитване на длъжностно лице — Изключване

(членове 34, 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

(вж. т. 133—136)
Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Правила — Съобразяване на докладите за срока за изпитване — Непълно и нередовно служебно досие — Последици

(член 45 от Правилника за длъжностните лица)

(вж. т. 153, 154 и 159)
Длъжностни лица — Извъндоговорна отговорност на институциите — Условия — Вреда — Имуществени вреди, за които се твърди, че са причинени от отказ за повишаване — Вреди, които са несигурни поради липсата на право на повишаване

(член 45 от Правилника за длъжностни лица)

(вж. т. 170—173)

Резюме

С Решение XH/Комисия (T‑511/18), постановено на 25 юни 2020 г., Общият съд отменя решението на Европейската комисия да не включи жалбоподателката в списъка на длъжностните лица, повишени в рамките на процедурата по повишаване за 2017 г. Освен това Общият съд присъжда обезщетение за претърпените от съответното длъжностно лице неимуществени вреди.

Жалбоподателката, длъжностно лице в Европейската служба за борба с измамите (OLAF), е назначена в степен AD 5 в първи отдел на OLAF, считано от 1 юли 2014 г., като назначаването ѝ е придружено със срок за изпитване. Вследствие на вътрешни трудности, с които се е сблъскала в началото на срока ѝ за изпитване с други служители в този отдел, считано от 1 ноември 2014 г. тя е прехвърлена във втори отдел на OLAF. През декември 2014 г. е изготвен междинен доклад за срока за изпитване, в който са посочени тези трудности, а впоследствие той е приложен към изготвения през март 2015 г. доклад в края на срока за изпитване.

На 10 февруари 2018 г. жалбоподателката подава жалба по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица срещу решението на органа по назначаването (наричан по-нататък „ОН“) да не я повиши в рамките на процедурата по повишаване за 2017 г. (наричано по-нататък „решението за неповишаване“), която е отхвърлена с решение от 7 юни 2018 г.

В подкрепа на жалбата си за отмяна, подадена срещу това решение за неповишаване, жалбоподателката се позовава по-специално на нарушение на член 45 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“), доколкото междинният ѝ доклад за срока за изпитване и докладът ѝ в края на срока за изпитване са били взети предвид при съпоставянето на заслугите, извършено за целите на процедурата по повишаване за 2017 г.

В това отношение Общият съд припомня, на първо място, че от член 45, параграф 1 от Правилника и член 4, параграф 1, буква а) от решението на Комисията за определяне на общи разпоредби за изпълнение на член 45 от Правилника ( 1 ) следва, че при съпоставянето на заслугите в процедурата по повишаване ОН взема предвид по-специално атестационните доклади на длъжностните лица. Тези атестационни доклади са абсолютно необходими всеки път когато се преценява кариерата на дадено длъжностно лице с оглед на приемане на решение за повишаването му.

На второ място, Общият съд подчертава, че действително ОН има възможността да вземе предвид и други данни относно административното и личното положение на кандидатите за повишаване, но само когато са налице изключителни обстоятелства. Макар да e възможно да се вземе предвид допълнителна информация, за да се поправи липсата на атестационен доклад, тя следва да бъде в голяма степен аналогична на информацията, съдържаща се в атестационните доклади, както по отношение на нейния произход, така и по отношение на процедурата по изготвянето ѝ и предмета ѝ. Според Общия съд обаче атестационните доклади и докладите, изготвени по време на изпитателния срок, имат различни предмет и функции.

Що се отнася, от една страна, до съответните им функции, атестационният доклад има за цел по-специално да осигури на администрацията възможно най-пълна периодична информация за условията, при които нейните длъжностни лица изпълняват служебните си задължения, докато докладът в края на срока за изпитване има за цел да оцени способността на длъжностното лице в срок на изпитване да изпълнява присъщите на своята длъжност задължения и да бъде титуляризирано.

Що се отнася, от друга страна, до предмета им, Общият съд отбелязва, че годишното оценяване на длъжностно лице, което, макар да е насочено към изпълнението на служебните задължения, се извършва с оглед на предварително определените със съгласието на прекия ръководител цели, се различава от оценката на длъжностното лице в срок на изпитване, направена с оглед на титуляризирането му, така че оценката, съдържаща се в доклад за срока за изпитване, не може да се приравни и по този начин да замести или да компенсира оценката, която се съдържаща в атестационния доклад.

Накрая, Общият съд повтаря, че макар атестационните доклади да представляват увреждащи актове, доколкото могат да окажат влияние през цялата кариера на дадено длъжностно лице, това не се отнася за мерките относно протичането на срок за изпитване на длъжностно лице, каквито са докладите от срока за изпитване, чиято цел е да подготвят решението на администрацията относно титуляризирането или уволнението на заинтересованото лице в края на срока му за изпитване, без да пораждат каквито и да било последици след приемането на такова решение.

Така, Общият съд стига до извода, че доклад в края на срока за изпитване, макар да съдържа известен брой наблюдения относно работоспособността на длъжностното лице или служителя, по принцип не може да бъде взет предвид от комисия по повишаване.

Следователно, като подчертава, че в случая жалбоподателката е била предмет на два атестационни доклада, изготвени за 2015 г. и 2016 г., и че съдържащите се в тях преценки представляват достатъчна основа за предвиденото в член 45, параграф 1 от Правилника сравнително съпоставяне на заслугите, Общият съд отбелязва, от една страна, че при съпоставянето на заслугите на жалбоподателката в процедурата по повишаване за 2017 г. никакво изключително обстоятелство не обосновава вземането предвид на доклада в края на срока за изпитване, както и на междинния доклад за срока за изпитване, приложен към доклада в края на срока за изпитване. От друга страна и във всички случаи, Общият съд подчертава, че за разлика от атестационните доклади, междинният доклад за срока за изпитване на жалбоподателката не е изготвен нито с цел да се даде възможност тя да бъде обективно оценена, нито за да послужи за оценяването на нейното кариерно развитие, а освен това съдържа необичайни и особено сериозни критики, което представлява допълнителна причина за изключване на междинния доклад за срока за изпитване и на доклада в края на срока за изпитване, към който е приложен, при съпоставянето на заслугите.

Поради това Общият съд стига до извода, че вземането предвид от компетентния ОН на докладите, свързани със срок за изпитване на жалбоподателката, представлява нарушение, което може да опорочи процедурата по повишаване за 2017 г., що се отнася до жалбоподателката. Тъй като при липсата на посоченото процесуално нарушение процедурата по повишаване за 2017 г. би могла да доведе до различен резултат, Общият съд отменя решението жалбоподателката да не бъде повишена. Освен това Комисията е осъдена да ѝ заплати сумата от 2000 EUR като обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди.

( 1 ) Решение C(2013) 8968 окончателен на Комисията от 16 декември 2013 г. за определяне на общи разпоредби за изпълнение на член 45 от Правилника, публикувано в Административни известия бр. 55—2013 от 19 декември 2013 г.