Дело T‑504/18
XG
срещу
Европейска комисия
Решение на Общия съд (първи състав) от 19 декември 2019 година
„Служители на частно дружество — доставчик на информационни услуги в рамките на институцията — Отказ да се предостави достъп до сградите на Комисията — Компетентност на автора на акта“
Жалба за отмяна — Жалба, за която се твърди, че се отнася до спор с договорен характер —Жалба срещу писмо на институция, което може да бъде отделено от договорните отношения между нея и жалбоподателя — Допустимост
(членове 263 ДФЕС и 288 ДФЕС)
(вж. т. 54—56, 60—66)
Институции на Европейския съюз — Упражняване на правомощия — Делегиране — Условия — Решение, което не е взето от оправомощен орган или от орган, който е упълномощен с поименно пълномощие — Липса на компетентност на автора на обжалваното решение — Отмяна на решението
(вж. т. 80—84, 87—91, 93, 94 и 96)
Резюме
С решение по дело XG/Комисия (T‑504/18), постановено на 19 декември 2019 г., Общият съд отменя решение на Комисията, с което се оставя в сила отказът за достъп на жалбоподателя до нейните сгради, поради липсата на компетентност на автора на това решение.
Жалбоподателят, служител на дружество, сключило рамков договор с Европейския съюз с предмет предоставяне на информационни услуги на Комисията, получава отрицателно становище за надеждност от Националния орган по сигурността (ANS). Съгласно посочения рамков договор правото на достъп на служителите, работещи на място в сградите на възлагащия орган, е обусловено от издаването на положително становище за надеждност от белгийските органи.
След като получава отрицателното становище за надеждност, жалбоподателят сезира компетентния белгийски орган по обжалване, който приема, че становището е лишено от правно основание и че следователно не е компетентен да се произнесе по основателността му.
Уведомена за решението на органа по обжалване, с писмо от 3 юли 2018 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) Комисията информира работодателя на жалбоподателя, че забраната за достъп до сградите на Комисията остава в сила за жалбоподателя на основание член 3 от Решение (ЕС, Евратом) 2015/443 ( 1 ), с мотива че органът по обжалване не е отменил отрицателното становище на ANS. Това писмо е подписано от началника на отдел „Сигурност на информацията“ към дирекция „Сигурност“ на главна дирекция „Човешки ресурси и сигурност“ на Комисията. Жалбоподателят подава жалба за отмяна на обжалваното решение.
По отношение на въпроса дали обжалваното решение може да бъде отделено от договорните отношения, в рамките на които е взето, Общият съд приема, че това решение представлява отделим от рамковия договор акт, който може да бъде обжалван на основание член 263 ДФЕС. Всъщност, от една страна, обжалваното решение е прието от Комисията на основание Решение 2015/443, което поверява на тази институция собствени правомощия, целящи по-специално да се гарантира сигурността в нейните сгради. От друга страна, като оставя в сила забраната за достъп на жалбоподателя до сградите на Комисията, обжалваното решение произвежда, едностранно и независимо от договорната рамка, задължителни правни последици по отношение на положението на трето лице, което означава, че това решение е акт на публична власт.
По отношение на основанието, изведено от липсата на компетентност на автора на обжалваното решение, Общият съд приема, че лицето, подписало обжалваното решение, не е оправомощено да го приеме съгласно изискванията на Решение 2015/443. Всъщност от посоченото решение следва, че за да приеме решение за забрана на достъп като обжалваното, длъжностното лице на Комисията трябва да разполага с поименно писмено пълномощие от генералния директор на генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“.
Освен това, като разглежда въпроса дали лицето, подписало обжалваното решение, не е получило делегиране на право на подписване, Общият съд припомня, че делегирането на право на подписване не прехвърля компетентност на упълномощения, който е оправомощен само формално да изготви и подпише от името на упълномощителя и на негова отговорност решение, чието съдържание е определено от последния. Впрочем делегирането на право на подписване трябва да се отнася до ясно определени управленски и административни мерки.
В случая Общият съд отбелязва, на първо място, че сред правомощията, посочени в представения от Комисията документ, съдържащ описание на длъжността, изпълнявана от лицето, подписало обжалваното решение, не фигурира непременно правомощието за издаване на забрани за достъп до сградите на Комисията. На второ място, Общият съд констатира, че този документ не е подписан и че предвид общия си характер съдържащото се в него описание на правомощията на лицето, подписало обжалваното решение, не отговаря на изискването за яснота, което трябва да се спазва при определянето на мерките, за които може да се делегира право на подписване. На трето място, подобно делегиране на право на подписване би било несъвместимо с Решение 2015/443, което изисква приемането на мярка за забрана на достъп да става с изрично поименно пълномощие, издадено от директора на генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“. При тези обстоятелства Общият съд приема, че лицето, подписало обжалваното решение, не е било компетентно да вземе това решение.
Накрая, след като припомня практиката си, че когато спорът е между институция и неин служител и се отнася до гаранции, предоставени на последния от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз или от правило за добро управление, липсата на компетентност на автора на обжалвания акт не води непременно до неговата отмяна, когато жалбоподателят не е доказал, че е накърнена негова гаранция, Общият съд приема, че тази съдебна практика не следва да обхваща отношенията между Комисията и трети лица, тъй като, бидейки външни за администрацията, последните не се ползват от гаранциите, които Правилникът предоставя на длъжностните лица на Съюза.
( 1 ) Решение (ЕС, Евратом) 2015/443 на Комисията от 13 март 2015 година относно сигурността в Комисията (ОВ L 72, 2015 г., стр. 41).