Дело T‑343/18
Tokin Corp.
срещу
Европейска комисия
Решение на Общия съд (девети разширен състав) от 29 септември 2021 година
„Конкуренция — Картели — Пазар на алуминиеви и танталови електролитни кондензатори — Решение за установяване на нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП — Съгласуване на цените в цялото ЕИП — Изложение на възраженията — Насоки от 2006 г. относно метода за определяне на размера на глобите — Стойност на продажбите — Пропорционалност — Равно третиране — Тежест на нарушението — Смекчаващи обстоятелства“
Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Право на преценка на Комисията — Съдебен контрол — Правомощие на съда на Съюза за пълен съдебен контрол — Обхват — Заместване на мотивите на спорния акт
(членове 101 ДФЕС, 102 ДФЕС, 261 ДФЕС и 263 ДФЕС; член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
(вж. т. 44—48)
Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Определяне на основния размер — Определяне на стойността на продажбите — Общ оборот на съответното предприятие — Оборот от търговия със стоки, предмет на нарушението — Съответно отчитане — Граници — Определяне на стойността на реализираните продажби, с които нарушението е свързано пряко или косвено
(членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС; член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 13 от Насоки 2006/C 210/02 на Комисията)
(вж. т. 58 и 59)
Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Определяне на основния размер — Тежест на нарушението — Критерии за преценка — Свобода на преценка, предоставена на Комисията — Граници — Спазване на принципите на пропорционалност и на индивидуализиране на наказанията и санкциите
(член 101 ДФЕС; член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 13 от Насоки 2006/C 210/02 на Комисията)
(вж. т. 60—63, 65 и 66)
Конкуренция — Административно производство — Изложение на възраженията — Временен характер — Задължение на Комисията да обясни в крайното решение разликите между него и временната ѝ преценка — Липса — Крайно решение, в което се определя дата на преустановяване на нарушението, различна от тази, която е временно възприета на етапа на изложението на възраженията — Допустимост
(член 101 ДФЕС; член 27 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
(вж. т. 81—85)
Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Определяне на основния размер — Определяне на стойността на продажбите — Референтна година — Последна пълна година на нарушението — Използване на различни референтни години за всички участвали в нарушението предприятия — Използване на друг референтен период за предприятие, което е преустановило продажбите на обхванатите от картела продукти — Допустимост — Нарушение на принципа на равно третиране — Липса
(член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 13 от Насоки 2006/C 210/02 на Комисията)
(вж. т. 101—104, 110—114, 116—119 и 120)
Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Определяне на основния размер — Тежест на нарушението — Отчитане на тежестта на участието в нарушението на дадено предприятие за целите на коригирането, а не на определянето на основния размер — Допустимост
(член 101 ДФЕС; член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точки 19—22 от Насоки 2006/C 210/02 на Комисията)
(вж. т. 131, 132, 138, 139 и 141)
Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Право на преценка на Комисията — Съдебен контрол — Правомощие на съда на Съюза за пълен съдебен контрол — Обхват — Задължение за спазване на Насоките относно метода за определяне на размера на глобите — Изключване — Задължение за спазване на принципа на равно третиране
(член 101 ДФЕС; член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Насоки 2006/C 210/02 на Комисията)
(вж. т. 160—164)
Резюме
Tokin Corp. (наричано по-нататък „Tokin“) е установено в Япония дружество, което произвежда и продава танталови електролитни кондензатори. От 1 август 2009 г. до 31 януари 2013 г. Nec Corp. притежава 100 % от капитала на Tokin.
С решение от 21 март 2018 г. ( 1 ) (наричано по-нататък „обжалваното решение“) Комисията установява, че Tokin и Nес Corp. са нарушили член 101 ДФЕС, като са участвали в споразумения и/или съгласувани практики, които са имали за цел съгласуването на ценовите политики, що се отнася до предлагането на алуминиеви и на танталови електролитни кондензатори. В това отношение Комисията приема, че Tokin носи отговорност поради прякото си участие в този картел от 29 януари 2003 г. до 23 април 2012 г. и че Nес Corp. носи отговорност в качеството си на дружество майка за периода от 1 август 2009 г. до 23 април 2012 г. С обжалваното решение се налага, от една страна, глоба на Tokin, за която то носи „солидарна отговорност“ с Nес Corp., и от друга страна, индивидуални глоби съответно на Tokin и на Nес Corp.
За да определи размера на посочените глоби, Комисията следва методологията, изложена в Насоките относно метода за определяне на глобите ( 2 ).
За да изчисли наложените на Tokin глоби, Комисията определя основния размер, като, най-напред, взема предвид стойността на продажбите на съответните електролитни кондензатори през последната пълна година на участие в нарушението и след това прилага коефициент за продължителност, съответстващ на периода от 29 януари 2003 г. до 23 април 2012 г. Приемайки, че хоризонталните договорености за съгласуване на цените поради самото си естество са сред най-тежките нарушения на член 101 ДФЕС, Комисията определя дела от стойността на продажбите, който трябва да се вземе предвид с оглед на тежестта на нарушението, на 16 %. Освен това Комисията прилага допълнителен размер от 16 %, за да се увери, че наложените глоби имат достатъчно възпиращо действие.
Що се отнася до корекциите на основния размер, Комисията предоставя на Tokin и на Nec Corp. намаление от 3 % на основния размер на глобата с мотива, че участието им в някои срещи не е доказано. Освен това с оглед на тяхното сътрудничество съгласно Известието относно сътрудничеството от 2006 г. ( 3 ) на Tokin и на Nec Corp. е предоставено намаление от 15 % на размера на всяка глоба, която иначе би им била наложена за нарушението.
Tokin подава жалба за отмяна на обжалваното решение, която е отхвърлена от девети разширен състав на Общия съд.
Съображения на Общия съд
На първо място, Общият съд отхвърля основанието на Tokin, свързано, от една страна, с незачитане на границите, които се налагат спрямо правото на преценка на Комисията, и от друга страна, с нарушение на принципа на пропорционалност, доколкото Комисията е променила датата на преустановяване на нарушението, в което Tokin е упреквано, като същевременно е знаела, че тази промяна би довела до увеличаване на стойността на съответните продажби, а оттам — и на размера на глобата.
В това отношение Общият съд отбелязва, че в изложението на възраженията е посочено, че Tokin е участвало в нарушението до 11 декември 2013 г., докато в обжалваното решение Комисията е приела, че продължителността на разглежданото нарушение е до 23 април 2012 г. и че Tokin е участвало в него до тази дата.
Въпреки това, макар в изложението на възраженията да трябва да се посочат всички съществени обстоятелства, на които се основава Комисията в рамките на своето разследване, това изложение е подготвителен документ, съдържащ фактически и правни преценки с чисто временен характер. Следователно крайното решение на Комисията не може да бъде отменено единствено защото окончателните изводи от фактите, посочени в изложението на възраженията, не съответстват точно на временната преценка на тези факти във въпросното изложение. В допълнение, тъй като Комисията не е длъжна да се придържа към извършените в изложението на възраженията правни и фактически преценки, тя не може да бъде упрекната, че в обжалваното решение е взела предвид дата на преустановяване на нарушението, различна от посочената в изложението на възраженията.
Освен това Tokin не оспорва нито посочената в обжалваното решение дата на преустановяване на нарушението, нито обстоятелството, че последната пълна година на участието му в нарушението съответства на периода от 1 април 2011 г. до 31 март 2012 г.
Що се отнася до твърдяното нарушение на принципа на пропорционалност, Общият съд приема, че Tokin не е изтъкнало никакви подробни доводи в подкрепа на въпросното нарушение.
На второ място, Общият съд отхвърля оплакването на Tokin за нарушение на принципите на недопускане на дискриминация и на равно третиране, тъй като за целите на изчисляването на глобата Комисията използвала различни референтни години в зависимост от адресатите на обжалваното решение.
В това отношение Общият съд приема, най-напред, че принципът на равно третиране е нарушен само когато се третират по различен начин сходни положения или когато се третират еднакво различни положения. По-нататък, Общият съд отбелязва, че за да определи основния размер на глобите, които да се наложат, Комисията е приложила за всички предприятия, с изключение на две от тях, предвидения в точка 13 от Насоките от 2006 г. критерий, по силата на който този размер трябва да се определи, като за отправна точка се използва стойността на продажбите, извършени от разглежданото предприятие през последната пълна година на участието му в нарушението. Според Общия съд отклонението от посочения критерий за две от засегнатите предприятия е обективно обосновано, доколкото тези предприятия са преустановили продажбата на продуктите, предмет на нарушението, преди неговото преустановяване и поради това се намират в положение, различно от това на другите участници в нарушението. Накрая, Общият съд подчертава, че за всички участници в картела Комисията е изчислила поотделно релевантната стойност на продажбите за двете категории разглеждани продукти, а именно алуминиевите и танталовите електролитни кондензатори.
С оглед на тези съображения Общият съд потвърждава, че следваният от Комисията метод за изчисляване на стойността на продажбите не е произволен и сам по себе си не води до нарушение на принципите на недопускане на дискриминация и на равно третиране.
На трето място, Общият съд отхвърля и основанието на Tokin, че — във връзка с изчисляването на основния размер на глобата — Комисията е трябвало да отчете неучастието му в някои антиконкурентни контакти при определянето на коефициента за тежест на нарушението, а не като смекчаващо обстоятелство.
В това отношение Общият съд припомня, че съгласно установената съдебна практика Комисията може да вземе предвид относителната тежест на участието на дадено предприятие в нарушението и особените обстоятелства по делото или при изчисляването на основния размер, или при коригирането на основния размер с оглед на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. Следователно, като се имат предвид всички характеристики на разглежданото нарушение, изборът на Комисията да приложи коефициент за тежест на нарушението от 16 %, за да определи основния размер на глобата, и да намали основния размер с 3 % поради смекчаващи обстоятелства, не нарушава нито Регламент № 1/2003, нито принципа на личната отговорност.
( 1 ) Решение C(2018) 1768 final на Комисията от 21 март 2018 г. относно производство по член 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 53 от Споразумението за Европейско икономическо пространство (дело AT.40136 — Кондензатори).
( 2 ) Насоки относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 1/2003 (OВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264) (наричани по-нататък „Насоките от 2006 г.).
( 3 ) Известие на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (ОВ C 298, 2006 г., стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 5, стр. 3).