1)

Спазена ли е в наказателно производство презумпцията за невиновност, установена в членове 3 и 4 във връзка със съображение 16 от преамбюла на Директива (ЕС) 2016/343 (1) на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство, когато съподсъдим в общо производство въз основа на предявения обвинителен акт и след откриване на основното съдебно заседание по делото отрече пред съда участието си в деянието или деянията, в които е обвинен, заявявайки, че е невинен, а впоследствие съдът с определение, в което не се съдържа описание на деянието, правната му квалификация, нито правната преценка на съда, реши да приеме изявлението на друг съподсъдим, че е виновен за извършване на деянието или на някои от деянията, посочени в обвинителния акт, отказвайки се по този начин от събирането на доказателства относно вината му, a по-късно, след събирането на доказателства в основното съдебно заседание по делото, съдът постанови общо съдебно решение по предявения обвинителен акт?

2)

Съвместим ли е с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз — който установява правото на справедлив съдебен процес и правото на всеки неговото дело да бъде гледано справедливо от независим и безпристрастен съд — начинът на действие на съда в общо производство по обвинителен акт срещу повече от един обвиняем, ако отначало определеният в съответствие със закона компетентен съд реши — с определение, в което не се съдържа описание на деянието, правната му квалификация, нито правната преценка на съда — да приеме изявлението за вина на тези обвиняеми, които с това изявление са се отказали от правото да се събират доказателства в състезателна процедура, а по-късно същият съд, след събирането на доказателства в основното съдебно заседание по делото, въз основа на предявения обвинителен акт, постанови съдебно решение по делото за всички подсъдими?

3)

Спазени ли са ценностите на равенството и правовата държава по член 2, принципът на равенство между гражданите пред съда по член 9 и общият принцип на правото на Съюза, който установява правото на всеки неговото дело да бъде гледано справедливо по член 6, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, подписан в Маастрихт на 7 февруари 1992 г., в редакцията му след Договора от Лисабон, подписан в Лисабон на 13 декември 2007 г., когато национален съдебен орган, чието решение не подлежи на обжалване, приеме решение, противоречащо на становище за уеднаквяване, което същият национален съдебен орган е приел въз основа на мандат, който му е възложен от националната правна уредба за уеднаквяване на тълкуването на законите и на другите нормативни актове с общо приложение, защото това е необходимо за преодоляване на непоследователността в съдебната практика и поради обстоятелството, че състав на Върховния съд се е отклонил от правното становище, което се съдържа в решението на друг състав на Върховния съд?