|
4.3.2019 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 82/2 |
Преюдициално запитване от Bundesgerichtshof (Германия), постъпило на 6 ноември 2018 г. — LF/Google LLC, YouTube Inc., YouTube LLC, Google Germany GmbH
(Дело C-682/18)
(2019/C 82/03)
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Bundesgerichtshof
Страни в главното производство
Ищец: LF
Ответници: Google LLC, YouTube Inc., YouTube LLC, Google Germany GmbH
Преюдициални въпроси
|
1) |
Извършва ли акт на публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО (1) операторът на интернет базирана видеоплатформа, на която потребители предоставят на публично разположение видеоклипове със закриляно от авторското право съдържание без съгласието на притежателите на права, ако
доколкото този оператор няма конкретни сведения за наличието на съдържание, което нарушава авторските права, или след като получи такива сведения, незабавно заличава това съдържание или незабавно блокира достъпа до него? |
|
2) |
При отрицателен отговор на първия въпрос: При описаните в първия въпрос обстоятелства попада ли дейността на оператора на интернет базирана видеоплатформа в приложното поле на член 14, параграф 1 от Директива 2000/31/ЕО (2)? |
|
3) |
При утвърдителен отговор на втория въпрос: Трябва ли съгласно член 14, параграф 1 от Директива 2000/31/ЕО сведенията за незаконна дейност или информация и запознаването с фактите или обстоятелствата, от които е видна незаконната дейност или информация, да се отнасят до конкретни незаконни дейности или информация? |
|
4) |
На следващо място, при утвърдителен отговор на втория въпрос: Съвместимо ли е с член 8, параграф 3 от Директива 2001/29/ЕО в полза на притежателя на правото да може да се постанови съдебна забрана срещу доставчик на услуга, която се състои в съхраняване на информация, предоставяна от получател на услугата, и се използва от потребител за нарушаване на авторското право или на сродните му права само ако след предупреждение за явно нарушение отново е извършено такова нарушение? |
|
5) |
При отрицателен отговор на първия и втория въпрос: Трябва ли при описаните в първия въпрос обстоятелства операторът на интернет базирана видеоплатформа да се счита за нарушител по смисъла на член 11, първо изречение и член 13 от Директива 2004/48/ЕО (3)? |
|
6) |
При утвърдителен отговор на петия въпрос: Трябва ли задължението на такъв нарушител да заплати обезщетение съгласно член 13, параграф 1 от Директива 2004/48/ЕО да бъде поставено в зависимост от условието нарушителят да е действал умишлено както по отношение на собственото си нарушение, така и по отношение на нарушението на третите лица и да е знаел или според обстоятелствата да е трябвало да знае, че потребители използват платформата за извършване на конкретни нарушения? |
(1) Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, 2001 г., стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230).
(2) Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (ОВ L 178, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г, глава 13, том 29, стр. 257).
(3) Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (ОВ L 157, 2004 г., стр. 45; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 2, стр. 56).