1)

Съвместима ли е с член 2, параграф 2 от Директивата (1) национална правна уредба, в която се предвижда, че Комисията [за финансови и капиталови пазари на Латвия] е компетентна да разглежда жалбите на ползвателите на платежни услуги включително във връзка с платежни услуги, които не са извършени в евро или в национална валута на държава членка, и съответно да установява нарушения на Закона [за платежните услуги и електронните пари] и да налага санкции?

2)

Трябва ли член 20, параграфи 1 и 5 и член 21, параграф 2 от Директивата да се тълкуват в смисъл, че допускат възможността компетентният орган да упражнява надзор и да налага санкции включително във връзка с платежни услуги, които не са извършени в евро или във валутата на държава членка извън Еврозоната?

3)

Оправомощен ли е компетентният орган — за целите на надзорните функции по членове 20 и 21 от Директивата или за целите на процедурите за разглеждане на възражения по членове 80—82 от същата директива — да разреши спор между платец и доставчик на платежни услуги, произтичащ от правоотношенията, за които се отнася член 75 от Директивата, определяйки кое е лицето, носещо отговорност за неизпълнението или за неточното изпълнение на транзакцията?

4)

Длъжен ли е компетентният орган — при упражняване на надзорните функции по членове 20 и 21 от Директивата или при провеждане на процедурите за разглеждане на възражения по членове 80—82 от същата директива — да вземе предвид арбитражно решение, с което се разрешава спор между доставчик на платежни услуги и ползвател на платежни услуги?