—

да отмени изцяло решението на Общия съд от 3 май 2018 г. по дело T-431/12 и

—

да осъди жалбоподателите в производството пред Общия съд да заплатят на жалбоподателя в настоящото производство съдебните разноски, направени в последното, както и в производство пред Общия съд по дело T-431/12.

1.

Жалбоподателят твърди, право, че конструирането на нормалната стойност не представлява различен метод за определяне на нормалната стойност спрямо действителните вътрешни продажни цени, тъй като целта им е да се установи най-добре нормалната стойност, като се вземат предвид особеностите на всеки отделен случай и променящите се във времето данни за разходите/цената. Всъщност член 2, параграфи 1—6 от основния регламент предвижда различни обстоятелства, оправдаващи използването на конструирана нормална стойност вместо на действителните вътрешни продажни цени за целите на изчисляването на дъмпинговия марж във всеки отделен случай. Ограничаването на свободата на институциите на Съюза да конструират нормалната стойност при частично междинно преразглеждане, когато са използвали действителните вътрешни продажни цени за същите цели при по-ранни разследвания, лишава институциите на Съюза от възможността да прибягват до различни алтернативи, установени в член 2 от основния регламент. Като се имат предвид съществените разлики в разходите за естествено и изкуствено производство на винена киселина, конструирането на аналогичната нормална стойност в Аржентина в Регламент 626/2012 най-добре отразява обстоятелството, че аржентинският аналогичен производител произвежда винена киселина по естествения метод, който е чувствително по-скъп от синтетичния метод, използван от жалбоподателя.

2.

Второ, във връзка с основанието на жалбата си жалбоподателят твърди, че при първоначалното антидъмпингово разследване са установени две категории износители: съдействащи износители, като жалбоподателя, на които е предоставено третиране като дружество, работещо в условията на пазарна икономика (ТДПИ) съгласно член 2, параграф 7, буква б) от Основния регламент, и несъдействащи износители, на които не е предоставено третиране като ТДПИ и по отношение на които институциите на Съюза прилагат „най-добрата налична информация“ съгласно член 18 от Основния регламент. При частичното междинно преразглеждане, довело до приемането на Регламент 626/2012, институциите на Съюза са отказали да предоставят на съдействащите производители като жалбоподателя ТДПИ и тяхната нормална стойност е установена съгласно член 2, параграф 7, буква a) от Основния регламент спрямо Аржентина, която е избраната от Комисията аналогична страна. Тази категория износители не е била налице по време на първоначалното разследване. Следователно, дори член 11, параграф 9 от Основния регламент да трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска институциите на Съюза да използват конструирани нормални стойности вместо действителните вътрешни продажни цени при частично междинно преразглеждане, което не така, той пак няма да е пречка институциите на Съюза да използват конструирана нормална стойност по отношение на появила се за първи път по време на частичното междинно преразглеждане нова категория износители, които оказват съществено съдействие, но не им е предоставено ТДПИ.

3.

На последно място, различни изводи, направени в обжалваното съдебно решение, противоречат на съдебната практика на Съюза и на СТО относно установяването на нормалната стойност, както и относно осигуряването на обективно сравняване на цените и зачитането на правото на защита на износителите.