Жалба, подадена на 12 юли 2018 г. от Унгария срещу решението, постановено от Общия съд (девети състав) на 25 април 2018 г. по съединени дела T-554/15 и Т-555/15, Унгария/Европейска комисия

(Дело C-456/18 P)

(2018/C 301/29)

Език на производството: унгарски

Страни

Жалбоподател: Унгария (представители: M.Z. Fehér и G. Koós)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

С жалбата си Унгария иска от Съда:

—	да отмени решението на Общия съд от 25 април 2018 г. по съединени дела T-554/15 и T-555/15,

—

да отмени частично Решение C(2015) 4805 на Комисията от 15 юли 2015 година относно унгарския режим на принос на предприятията от тютюневата промишленост към здравеопазването, доколкото с посоченото решение се разпорежда преустановяване на прилагането на прогресивната данъчна ставка на данък здравеопазване и на намалението на данък здравеопазване в случай на инвестиции, така както тези мерки са предвидени в приетия от унгарския парламент Закон № XCIV от 2014 г. относно приноса на предприятията от тютюневата промишленост към здравеопазването за 2015 г. (A dohányipari vállalkozások 2015. évi egészségügyi hozzájárulásáról szóló 2014. évi XCIV. törvény),

—

да отмени частично Решение C(2015) 4808 на Комисията от 15 юли 2015 година относно изменението от 2014 г. на унгарската такса за инспекция на хранителната верига, доколкото с посоченото решение се разпорежда преустановяване на прилагането на прогресивната ставка на таксата за инспекция на хранителната верига,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Унгарското правителство по същество мотивира жалбата си с три довода, в съответствие с критериите, разработени в практиката на Съда.

На първо място, унгарското правителство мотивира жалбата си с твърдение за неправилно прилагане на правото от страна на Общия съд при разглеждането на взаимосвързаните отменителни основания.

На второ място, Общият съд преценява неправилно член 296 ДФЕС и член 41, параграф 1 от Хартата, що се отнася до задължението за мотивиране.

На трето място, унгарското правителство изтъква грешка в преценката, в резултат от която не са надлежно взети предвид оплакванията на Унгария и неправилно са тълкувани изложените в първоинстанционната жалба доводи.

Според унгарското правителство при приемането на спорните решения Комисията не спазва изцяло приложимите процесуални правила и задължението си за мотивиране, не установява правилно фактите, допуска явна грешка в преценката и превишава правомощията си. Въпреки че проверката на всичко това попада в правомощията на Общия съд, същият не я извършва или не я извършва надлежно.

Унгарското правителство поддържа, че вследствие от това, първо, Общият съд тълкува неправилно член 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 (1) и прилага неправилно практиката на Съда по този член. Второ, Общият съд допуска грешка в преценката, доколкото неправилно преценява — според унгарското правителство — изложеното твърдение във връзка с изискванията на принципа на пропорционалност и принципа на равно третиране и неправилно стига до извода, че съгласуваността с предходните решения на Комисията и с нейната практика не е от съществено значение от гледна точка на правната сигурност. Аналогично Общият съд тълкува неправилно твърдението на унгарското правителство относно наличието на условията за държавната помощ и оставя без внимание това твърдение, включително във връзка с въпроса за спирането. Накрая, Общият съд допуска неизпълнение на задължението си за мотивиране и доколкото в противоречие със становището, поддържано от Комисията в целия ход на производството, приема, че за да се разпореди в решенията спиране на мерките, е трябвало да не е налице воля за привеждането им в изпълнение от страна на Унгария и това да е надлежно установено от Комисията в решенията ѝ.

---

(1)  Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).