1)

Когато се твърди, че деца са били неправомерно отведени от държавата на обичайното им местопребиваване от техните родители и/или други членове на семейството в нарушение на съдебно решение, получено от публичен орган на тази държава, може ли този публичен орган да поиска съдебно решение, разпореждащо връщането на децата на тази територия, да бъде изпълнено от съдилищата на друга държава членка съгласно разпоредбите на глава III от Регламент (ЕО) № 2201/2003 ( 1 ) на Съвета, или това е равнозначно на незаконосъобразно заобикаляне на член 11 от посочения регламент и на Хагската конвенция от 1980 г. или представлява злоупотреба с право от страна на съответния орган?

2)

При спор във връзка с разпоредбите относно изпълнението, съдържащи се в Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета, сезираната юрисдикция компетентна ли е да удължи срока, предвиден в член 33, параграф 5 от този регламент, когато закъснението по същество е минимално и удължаване на срока иначе би могло да се предостави съгласно националното процесуално право?

3)

Без да се засяга отговорът на въпрос 2), когато чуждестранен публичен орган отвежда децата, какъвто е случаят в главното производство, от територията на държава членка на основание на решение за изпълнение, постановено при липсата на състезателност в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета, но преди връчването на посоченото решение на родителите, като по този начин ги лишава от правото им да поискат спиране на изпълнението до произнасянето по жалбата, такова действие засяга ли същността на правото на „родителите“ съгласно член 6 ЕКПЧ или член 47 от Хартата, поради което удължаване на срока (за целите на член 33, параграф 5 от този регламент) все пак следва да бъде предоставено?