201806220171970682018/C 240/333072018CJC24020180709BG01BGINFO_JUDICIAL20180507293132

Дело C-307/18: Преюдициално запитване от Competition Appeal Tribunal, Лондон (Обединено кралство), постъпило на 7 май 2018 г. — Generics (UK) Ltd, GlaxoSmithKline plc, Xellia Pharmaceuticals ApS, Alpharma, LLC, formerly Zoetis Products LLC, Actavis UK Ltd and Merck KGaA/Competition and Markets Authority


C2402018BG2920120180507BG0033292313

Преюдициално запитване от Competition Appeal Tribunal, Лондон (Обединено кралство), постъпило на 7 май 2018 г. — Generics (UK) Ltd, GlaxoSmithKline plc, Xellia Pharmaceuticals ApS, Alpharma, LLC, formerly Zoetis Products LLC, Actavis UK Ltd and Merck KGaA/Competition and Markets Authority

(Дело C-307/18)

2018/C 240/33Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Competition Appeal Tribunal, Лондон

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Generics (UK) Ltd, GlaxoSmithKline plc, Xellia Pharmaceuticals ApS, Alpharma, LLC, formerly Zoetis Products LLC, Actavis UK Ltd и Merck KGaA

Ответник: Competition and Markets Authority

Преюдициални въпроси

Потенциална конкуренция

1)

Трябва ли притежателят на патент за фармацевтично лекарство и дружество производител на генерични лекарства, което желае да навлезе на пазара с генеричен вариант на лекарството, да се разглеждат като потенциални конкуренти за целите на член 101, параграф 1 [ДФЕС], когато страните водят добросъвестен спор дали патентът е валиден и/или дали генеричният продукт нарушава патента?

2)

Ще се различава ли отговорът на въпрос 1, ако:

а)

има висящо съдебно производство между страните, свързано с този спор; и/или

б)

притежателят на патента е получил временно съдебно разпореждане, с което на дружеството производител на генерични лекарства се забранява да пуска на пазара своя генеричен продукт преди приключването на това производство; и/или

в)

притежателят на патента счита дружеството производител на генерични лекарства за потенциален конкурент?

Ограничаване с оглед на целта

3)

Налице ли е ограничаване на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на член 101, параграф 1, когато има висящо съдебно производство относно валидността на патент за фармацевтично лекарство и относно това дали генеричен продукт нарушава този патент, без да е възможно да се определи вероятността за успех на всяка от страните в това производство, и страните се споразумеят да уредят спора, като:

а)

дружеството производител на генерични лекарства се съгласява да не навлиза на пазара с генеричния си продукт и да не продължава да оспорва патента през периода на действие на споразумението (който е не по-дълъг от оставащия срок на патента), и

б)

притежателят на патента се съгласява да прехвърли средства на дружеството производител на генерични лекарства, които са значително по-големи от избегнатите разходи за съдебен спор (включително време за управление и смущения) и които не представляват плащане за стоки или услуги, доставени на притежателя на патента?

4)

Ще се различава ли отговорът на въпрос 3, ако:

а)

обхватът на ограничението за дружеството производител на генерични лекарства не излиза извън обхвата на спорния патент; и/или

б)

размерът на прехвърлените на дружеството производител на генерични лекарства средства вероятно е по-малък от печалбата, която то би реализирало при евентуално спечелване на съдебния спор и навлизане на пазара със самостоятелен генеричен продукт?

5)

Ще се различават ли отговорите на въпроси 3 и 4, ако споразумението предвижда притежателят на патента да достави на дружеството производител на генерични лекарства значителни, но ограничени количества разрешен генеричен продукт, и това споразумение:

а)

не води до съществен конкурентен натиск върху цените, формирани от притежателя на патента; но

б)

създава някои ползи за потребителите, които не биха настъпили, ако притежателят на патента беше спечелил съдебния спор, но които са значително по-малки от цялостните конкурентни ползи, произтичащи от независимото навлизане на генеричен продукт, които биха настъпили, ако дружеството производител на генерични лекарства беше спечелило съдебния спор, или това е от значение само за преценката по член 101, параграф 3?

Ограничаване с оглед на резултата

6)

При обстоятелствата, посочени във въпроси 3—5, налице ли е ограничаване на конкуренцията „с оглед на резултата“ по смисъла на член 101, параграф 1, или това зависи от констатацията на съда, че при липсата на такова споразумение:

а)

дружеството производител на генерични лекарства вероятно е щяло да спечели делото за патента (т.е., вероятността патентът да е валиден и нарушен е под 50 %); или

б)

вероятно страните щяха да сключат по-малко ограничително споразумение (т. е., вероятността за по-малко ограничително споразумение е над 50 %).

Определяне на пазара

7)

Когато патентовано фармацевтично лекарство от терапевтична гледна точка е заменяемо с няколко други лекарства от същия клас и предполагаемата злоупотреба по смисъла на член 102 е извършена от притежателя на патента, който на практика изключва генеричните форми на това лекарство от пазара, трябва ли тези генерични продукти да се вземат предвид при определянето на съответния продуктов пазар, въпреки че те не могат правомерно да навлязат на пазара преди изтичането на срока на патента, ако (което не е сигурно) патентът е валиден и нарушен от тези генерични продукти?

Злоупотреба

8)

При обстоятелствата, посочени във въпроси 3—5 по-горе, ако притежателят на патента е в господстващо положение, представлява ли неговото поведение във връзка със сключване на такова споразумение злоупотреба по смисъла на член 102?

9)

Ще се различава ли отговорът на въпрос 8, ако притежателят на патента сключи споразумение от този вид не с цел уреждане на съществуващ съдебен спор, а за да избегне започването на такъв?

10)

Ще се различава ли отговорът на въпрос 8 или 9, ако:

а)

притежателят на патента следва стратегия за сключване на няколко такива споразумения, за да предотврати риска от неограничено навлизане на генерични продукти; и

б)

последицата от първото такова споразумение е, че поради структурата на националните мерки за възстановяване от страна на обществените здравни органи на разходите на аптеките за закупуване на фармацевтични лекарства, размерът на възстановените разходите за въпросното фармацевтично лекарство е намалял, което води до значителна икономия за обществените здравни органи (макар икономията да е значително по-малка от тази, която би се реализирала при независимо навлизане на генерични лекарства на пазара след приключване на съдебния спор за патента в полза на дружеството производител на генерични лекарства); и

в)

тази икономия не е била търсена от страните при сключването на споразуменията?