201806010251917472018/C 211/202422018CJC21120180618BG01BGINFO_JUDICIAL20180405161722

Дело C-242/18: Преюдициално запитване, отправено от Върховен административен съд (България) на 5 април 2018 година — „УниКредит Лизинг“ ЕАД / Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — гр. София при Централно управление на НАП


C2112018BG1620120180405BG0020162172

Преюдициално запитване, отправено от Върховен административен съд (България) на 5 април 2018 година — „УниКредит Лизинг“ ЕАД / Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — гр. София при Централно управление на НАП

(Дело C-242/18)

2018/C 211/20Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Върховен административен съд

Страни в главното производство

Жалбоподател:„УниКредит Лизинг“ ЕАД

Ответник: Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — гр. София при Централно управление на НАП

Преюдициални въпроси

1.

Разпоредбата на чл.90, § 1 от Директива 2006/112/ЕС ( 1 ) относно общата система на ДДС позволява ли при разваляне на договор за финансов лизинг намаляване на данъчната основа и възстановяване на ДДС, начислен с влязъл в сила ревизионен акт , върху данъчна основа, представляваща сумата от месечните лизингови вноски за целия срок на договора?

2.

Ако отговорът на първия въпрос е положителен, в случай на разваляне на договор за лизинг поради частично неплащане на дължимите лизингови вноски, на коя от хипотезите на чл.90, § 1 от Директивата може да се позове лизингодателят срещу държава членка, за да получи намаление на данъчната основа на данъка върху добавената стойност с размера на дължимите, но неплатени вноски за периода от спиране на плащането до момента на развалянето на договора, след като последното няма ретроактивно действие и това е потвърдено с клауза от самия договор?

3.

Тълкуването на чл.90, § 2 от Директивата за ДДС позволява ли да се заключи, че в случай като настоящия е налице дерогация от § 1 на същата норма на Съюза?

4.

Тълкуването на чл.90, § 1 от Директивата за ДДС позволява ли да се приеме, че използваното в разпоредбата понятие за разваляне обхваща случая, при който в рамките на договор за финансов лизинг без опция лизингодателят вече не може да иска от лизингополучателя плащане на лизинговите вноски, тъй като е развалил договора за лизинг поради неизпълнението му от страна на лизингополучателя, но съгласно договора има право на обезщетение в размер на всички неизплатени лизингови вноски, които ще станат изискуеми до края на срока на лизинга?


( 1 ) OB 2006, L 347, стр. 1; Специално българско издание: глава 9, том 3, стр. 7