a)

Следва ли в случаите, когато изпълняващите съдебни органи разполагат с данни, които сочат за съществуването на системни или общи, засягащи определени групи лица или определени места за задържане, недостатъци във връзка с условията на задържане в издаващата държава членка, да се изключи, при спазване на посочените разпоредби, съществуването на съставляваща пречка за допустимостта на екстрадицията реална опасност от нечовешко или унизително отношение към издирваното лице в случая на екстрадицията му, ако се създават такива възможности за правна защита, без да е необходимо да се направи допълнителна проверка на конкретните условия на задържане?

б)

От значение ли е за тази преценка обстоятелството, че що се отнася до посочените възможности за правна защита, Европейският съд по правата на човека счита, че няма основание да се приеме, че тези възможности за правна защита не предоставят на задържаните лица реалистични перспективи за подобряване на неподходящи условия на задържане?

a)

следва ли посочените разпоредби да се тълкуват в смисъл, че проверката на условията на задържане в издаващата държава членка трябва да обхваща всички пенитенциарни заведения или други места за лишаване от свобода, в които издирваното лице евентуално би могло да бъде настанено? Важи ли това и в хипотезата на временно задържане или на задържане с цел временно настаняване в определени пенитенциарни заведения? Или проверката може да се ограничи до пенитенциарното заведение, в което според информацията, предоставена от органите на издаващата държава членка, се твърди, че издирваното лице вероятно ще бъде настанено за по-голямата част от срока на задържане?

б)

необходимо ли е във всеки конкретен случай да се извършва подробна проверка на съответните условия на задържане, в резултат на която да се установят както площта на личното пространство, с което разполага всеки затворник, така и останалите условия на задържане? Следва ли при преценката на така установените условия на задържане да се вземе предвид практиката на Европейския съд по правата на човека, произтичаща от решение Muršić с/у Хърватия (решение от 30 октомври 2016 г., № 7334/13)?

a)

може ли предоставянето на обща гаранция от страна на издаващата държава членка, че издирваното лице няма да бъде изложено на опасност да бъде подложено на нечовешко или унизително отношение, да изключи необходимостта изпълняващите съдебни органи да извършат проверката на условията на задържане във всяко отделно пенитенциарно заведение, което може да бъде взето предвид?

б)

или може ли, вместо проверка на условията на задържане във всяко отделно пенитенциарно заведение, което може да бъде взето предвид, решението на изпълняващите съдебни органи относно допустимостта на екстрадицията да се обвърже с условието, че издирваното лице няма да бъде подложено на такова отношение?

а)

обхваща ли задължението на изпълняващите съдебни органи за извършване на проверка на условията за задържане във всички пенитенциарни заведения, които могат да бъдат взети предвид, и в случаите, когато от страна на съдебните органи на издаващата държава членка е посочено, че задържането на издирваното лице в посочените заведения ще е с продължителност до три седмици, но това се обуславя от настъпването на обстоятелства, съставляващи пречка за това?

б)

Важи ли това и когато изпълняващите съдебни органи не могат да установят дали тази информация е предоставена от издаващите съдебни органи, респективно дали тя произхожда от някой от централните органи на издаващата държава членка, предприели действия по искане на издаващия съдебен орган за помощ?