7.5.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 161/28

1)

Трябва ли екологичният принцип „замърсителят плаща“, посочен в член 191, параграф 2 ДФЕС, и член 9, параграф 1 от Директива 2000/60/EО на Европейския парламент и на Съвета (1) от 23 октомври 2000 г., в която разпоредба се установява принципът на възвръщаемост на разходите за водни услуги и се изисква подходяща икономическа преценка на видовете водоползване, да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането на такса за използването на вътрешнотериториалните води за производството на енергия като оспорваната в настоящото производство такса, която не насърчава ефективното използване на водата, нито пък е свързана с механизми за съхраняване и опазване на публичните водни ресурси, и чийто размер по никакъв начин не е обвързан с възможностите за увреждане на публичните водни ресурси, а се основава единствено и само на възможностите за събиране на постъпления от производителите?

2)

Съвместимо ли е с принципа на недопускане на дискриминация на операторите, съдържащ се в член 3, параграф 1 от Директива 2009/72/ЕО от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия (2), парично задължение като разглежданата в производството водна такса, което засяга единствено производителите на водноелектрическа енергия с дейност в речни басейни, обхващащи повече от една автономна област, но не и производителите, притежатели на концесии в речни басейни, находящи се само в една автономна област, както и производителите, използващи водноелектрическа технология, но не и производителите на енергия, използващи други технологии?

3)

Трябва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че събирането на водна такса като оспорваната представлява забранена държавна помощ в ущърб на производителите на водноелектрическа енергия с дейност в речни басейни, обхващащи повече от една автономна област, тъй като така се въвежда асиметрично данъчно облагане за една и съща технология в зависимост от местоположението на централата и тъй като таксата не се изисква от производителите на енергия от други източници?