–

за германското правителство, от S. Eisenberg и J. Möller, в качеството на представители,

–

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от F Urbani Neri, avvocato dello Stato,

–

за Европейската комисия, от R. Pethke и N. Gossement, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 98, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7, наричана по-нататък „Директивата за ДДС“) във връзка с точка 12 от приложение III към тази директива.

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Segler-Vereinigung Cuxhaven eV и Finanzamt Cuxhaven (данъчна администрация на Куксхафен, Германия) (наричана по-нататък „данъчната администрация“) относно приложимата ставка на данъка върху добавената стойност (ДДС) при отдаването под наем на котвени места за яхти и лодки.

3

Съгласно член 2, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС следните сделки подлежат на облагане с ДДС:

„Доставката на услуги, извършвана възмездно на територията на държава членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество“.

4

Член 96 от тази директива предвижда:

„Държавите членки прилагат стандартна ставка на ДДС, която се определя от всяка държава членка като процент от данъчната основа и която е една и съща за доставката на стоки и за доставката на услуги“.

5

Член 98, параграфи 1 и 2 от посочената директива предвижда:

„1.   Държавите членки могат да прилагат една или две намалени ставки.

2.   Намалените ставки се прилагат само за доставки на стоки или услуги в категориите, предвидени в приложение III.

[…]“.

6

Съгласно член 135, параграф 1, буква л) от посочената директива държавите членки освобождават по-специално „отдаването под наем или аренда на недвижими имоти“.

7

Член 135, параграф 2 от същата директива предвижда:

„Дейностите, посочени по-долу, се изключват от освобождаването, предвидено в параграф 1, буква л):

[…]“.

8

Приложение III към Директивата за ДДС съдържа списък на доставките на стоки и услуги, за които могат да бъдат приложени намалените ставки, посочени в член 98 от тази директива. Точка 12 от това приложение обхваща следните услуги:

„настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за […] къмпинг[уване] или [за] каравани“.

9

Член 1, параграф 1, точка 1 от Umsatzsteuergesetz (Закон за данъка върху оборота, наричан по-нататък „UStG“) предвижда:

„1.   Следните сделки подлежат на облагане с данък върху оборота:

доставките на стоки и услуги, извършени възмездно на територията на страната от предприемач, в рамките на осъществяваната от него икономическа дейност. Облагането не се изключва, когато сделката е извършена въз основа на правен или административен акт или се счита за извършена по силата на законова разпоредба“.

10

Съгласно член 4, точка 12, буква а) от UStG:

„От облагане се освобождават следните сделки, посочени в член 1, параграф 1, точка 1:

[…]

11

Съгласно член 12, параграф 1 от UStG приложимата обща данъчна ставка е в размер на 19 %.

12

Съгласно член 12, параграф 2, точка 11, първо изречение от UStG данъкът върху оборота се намалява на 7 % от данъчната основа за следните сделки:

„отдаването под наем на жилищни и спални помещения, които предприемач запазва за краткосрочно настаняване на трети лица, както и краткосрочното отдаване под наем на места за къмпингуване. Първо изречение не се прилага по отношение на доставките, които не служат пряко за отдаването под наем, независимо дали за тях е заплатено с получената наемна цена“.

13

Съгласно член 3, параграф 1 от Grundgesetz für die Bundesrepublik Deutschland (Основен закон на Федерална република Германия) от 23 май 1949 г. (BGBl. 1949, стр. 1) всички хора са равни пред закона.

14

Жалбоподателят в главното производство е сдружение с нестопанска цел в обществена полза, чиято цел е да насърчава спортното платноходство и моторните водни спортове. Това сдружение управлява около 300 котвени места за яхти и лодки, половината от които през годините 2010—2012 г. (наричани по-нататък „спорните години“) са предназначени за негови членове. Те са длъжни да не възразяват, че в тяхно отсъствие техните котвени места са ползвани от гости. Що се отнася до оставащите котвени места, те могат да бъдат ползвани без ограничение от гости.

15

През спорните години жалбоподателят в главното производство облага с намалена ставка на ДДС получаваните възнаграждения за предоставянето на разположение на котвените места за яхти и лодки на гости.

16

След извършена ревизия при жалбоподателя в главното производство данъчната администрация решава да измени данъчните актове за установяване на дължим ДДС за спорните години и облага тези възнаграждения с общата ставка на ДДС.

17

Niedersächsische Finanzgericht (Финансов съд Долна Саксония, Германия) отхвърля жалбата срещу това решение, подадена от жалбоподателя в главното производство. Според тази юрисдикция краткосрочното предоставяне на котвени места не може да се квалифицира като „краткосрочно отдаване под наем на места за къмпингуване“ по смисъла на член 12, параграф 2, точка 11 от UStG. Според посочената юрисдикция предоставянето на разположение на такива обекти попада в обхвата на понятието „отдаване под наем на паркоместа за превозни средства“ по член 4, точка 12, второ изречение, второ предложение от UStG, което се основава на член 135, параграф 2, буква б) от Директивата за ДДС. Установеният с член 3, параграф 1 от Основния закон на Федерална република Германия общ принцип на равенство не противоречал на това тълкуване.

18

Жалбоподателят в главното производство подава ревизионна жалба до Bundesfinanzhof (Федерален финансов съд, Германия) срещу решението на Niedersächsische Finanzgericht (Финансов съд Долна Саксония, Германия). Според жалбоподателя в главното производство, ако отдаването под наем на котвени места за яхти и лодки се обложи с общата ставка на ДДС, се нарушава общият принцип на равенство, тъй като предоставянето на разположение на места за къмпингуване и за каравани се облага с намалената ставка на ДДС. Според жалбоподателя в главното производство вследствие на тълкуването в съответствие с принципа на равно третиране всички форми на краткосрочно настаняване, каквито и да са те, би следвало да се облагат еднакво — с намалена ставка на ДДС. Извършените от жалбоподателя в главното производство доставки се свеждали до предоставянето на разположение на котвени места за яхти и лодки с цел настаняване на плаващите с тях хора. Поради това пристанищна такса (Hafengeld) се дължала само при пренощуване.

19

При тези обстоятелства Bundesfinanzhof (Федерален финансов съд) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Прилага ли се намалената данъчна ставка за отдаване под наем на места за къмпингуване или за каравани съгласно член 98, параграф 2 от Директива[та за ДДС] във връзка с точка 12 от приложение III към тази директива и при отдаването под наем на котвени места за яхти и лодки?“.

20

С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 98, параграф 2 от Директивата за ДДС, във връзка с точка 12 от приложение III към тази директива, трябва да се тълкува в смисъл, че предвидената в тази разпоредба намалена ставка на ДДС за отдаване под наем на места за къмпингуване или за каравани се прилага и при отдаването под наем на котвени места за яхти и лодки.

21

В това отношение следва да се отбележи, че съгласно член 96 от Директивата за ДДС всяка държава членка прилага една и съща стандартна ставка за доставките на стоки и за доставките на услуги.

22

В отклонение от този принцип член 98 от тази директива предвижда възможност за прилагане на намалени ставки на ДДС. За тази цел в приложение III към посочената директива са изчерпателно изброени доставките на стоки и услуги, за които могат да бъдат приложени намалените ставки (решение от 9 март 2017 г., Oxycure Belgium, C‑573/15, EU:C:2017:189, т. 21).

23

По-специално, точка 12 от приложение III към Директивата за ДДС позволява на държавите членки да прилагат намалена ставка на ДДС по отношение на „настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места […] за къмпинг[уване] или [за] каравани“.

24

В конкретния случай се поставя въпросът дали с оглед на точка 12 от приложение III към Директивата за ДДС отдаването под наем на котвени места за яхти и лодки може да се приравни на отдаването под наем на места за къмпингуване и за каравани.

25

В това отношение в самото начало следва да се припомни, от една страна, че разпоредбите, предвиждащи отклонение от установен принцип, трябва да се тълкуват стриктно. От друга страна, понятията, използвани в приложение III към Директивата за ДДС, трябва да се тълкуват в съответствие с обичайния смисъл на разглежданите термини (решение от 10 ноември 2016 г., Baštová, C‑432/15, EU:C:2016:855, т. 59 и 60 и цитираната съдебна практика).

26

Точка 12 от приложение III към Директивата за ДДС пояснява кои са различните доставки на услуги, свързани с „настаняване“, които могат да се обложат с намалена ставка на ДДС.

27

Както следва от съдебната практика, цитирана в точка 25 от настоящото съдебно решение, понятието „настаняване“ по смисъла на точка 12 от приложение III към Директивата за ДДС следва да се тълкува стриктно, а приложното поле на тази разпоредба не трябва да се разширява по отношение на доставките на услуги, които нито са посочени в текста на тази разпоредба, нито са неразделно свързани с това понятие.

28

От една страна, отдаването под наем на котвени места за яхти и лодки не е посочено в текста на точка 12 от приложение III към Директивата за ДДС, а от друга страна, то не е неразделно свързано с понятието „настаняване“, като има за цел преди всичко да позволи плавателните съдове да могат да бъдат спрени от движение и обезопасени при закотвянето им на съответния кей.

29

Ето защо изглежда, че точка 12 от приложение III към Директивата за ДДС не трябва да се тълкува в смисъл, че позволява на държава членка да прилага намалена ставка на ДДС за отдаването под наем на котвени места за яхти и лодки.

30

Това тълкуване впрочем се потвърждава от целите, преследвани с режима облагане с намалени ставки на ДДС.

31

В това отношение е необходимо да се припомни, че следва да се признае на законодателя на Съюза широко право па преценка, като се има предвид, че когато приема данъчна мярка, той следва да взема политически, икономически и социални решения и да подрежда йерархично различните интереси или да извършва сложни преценки (решение от 7 март 2017 г., RPO, C‑390/15, EU:2017:174, т. 54).

32

В този общ контекст е важно да се уточни, че с изготвянето на приложение III към Директивата за ДДС законодателят на Съюза е искал да даде възможност за облагане с намалена ставка на ДДС на основните блага и на стоките и услугите със социална или културна цел, доколкото те или не биха могли да доведат до нарушаване на конкуренцията, или създават незначителен риск в това отношение (решение от 4 юни 2015 г., Комисия/Обединено кралство, C‑161/14, непубликувано, EU:C:2015:355, т. 25).

33

По-специално, точка 12 от това приложение предоставя на държавите членки възможност да прилагат намалена ставка на ДДС при облагането на различни форми на настаняване, в частност ваканционно настаняване, отговаряйки на основна нужда на всяко пътуващо лице, като по този начин може да се улесни широкият достъп до разглежданите услуги.

34

Предоставянето на възможността за прилагане на намалена ставка на ДДС за услугите по отдаване под наем на котвени места за яхти и лодки обаче не би било явно обосновано от гледна точка на такава цел със социална насоченост, тъй като платноходките и моторните яхти и лодки като разглежданите в главното дело не се ползват, или поне основното им предназначение не е да бъдат места за настаняване.

35

На последно място, за разлика от изразените от запитващата юрисдикция съмнения тълкуването на точка 12 от приложение III към Директивата за ДДС, както следва от точка 29 от настоящото съдебно решение, не накърнява принципа на данъчен неутралитет.

36

Всъщност този принцип не допуска сходни стоки или услуги, които са в конкуренция помежду си, да се третират по различен начин от гледна точка на ДДС (решение от 27 юни 2019 г., Belgisch Syndicaat van Chiropraxie и др., C‑597/17, EU:C:2019:544, т. 47 и цитираната съдебна практика).

37

В това отношение е достатъчно да се отбележи, че както следва от точка 34 от настоящото съдебно решение, услугите по отдаване под наем на места за къмпингуване или за каравани, от една страна, и услугите по отдаване под наем на котвени места за яхти и лодки, от друга страна, изпълняват различни функции, поради което не се конкурират помежду си.

38

С оглед на изложените съображения на поставения въпрос трябва да се отговори, че член 98, параграф 2 от Директивата за ДДС, във връзка с точка 12 от приложение III към тази директива, следва да се тълкува в смисъл, че предвидената в тази разпоредба намалена ставка на ДДС за отдаване под наем на места за къмпингуване или за каравани не се прилага и при отдаването под наем на котвени места за яхти и лодки.

39

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:

Член 98, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, във връзка с точка 12 от приложение III към тази директива, следва да се тълкува в смисъл, че предвидената в тази разпоредба намалена ставка на ДДС за отдаване под наем на места за къмпингуване или за каравани не се прилага и при отдаването под наем на котвени места за яхти и лодки.