–

за EM, от R. Buschmann, Prozessbevollmächtigter,

–

за FL, от R. Scholten и M. Schulze, Rechtsanwälte,

–

за TMD Friction GmbH и TMD Friction EsCo GmbH, от B. Reinhard и T. Hoffmann-Remy, Rechtsanwälte,

–

за германското правителство, от J. Möller и R. Kanitz, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от M. Kellerbauer и B.‑R. Killmann, в качеството на представители,

1

Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на членове 3 и 5 от Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности (ОВ L 82, 2001 г., стр. 16; Специално издание на български език, глава 5, том 6, стр. 20) и член 8 от Директива 2008/94/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател (ОВ L 283, 2008 г., стр. 36).

2

Запитванията са отправени в рамките на два спора, първият, от които (дело C‑674/18) между EM и TMD Friction GmbH, а вторият (дело C‑675/18) — между FL и TMD Friction EsCo GmbH във връзка с натрупани права на обезщетение за осигурителен стаж и възраст по професионална пенсионна схема в случай на прехвърляне на стопанска дейност в рамките на производство по несъстоятелност.

3

Съображения 3, 4 и 6 от Директива 2001/23 гласят:

[…]

4

Член 1, параграф 1, буква а) предвижда, че посочената директива се прилага към всички прехвърляния на предприятия, стопански дейности или обособени части от предприятия или стопански дейности на друг работодател в резултат на юридическо прехвърляне или сливане.

5

Член 3 от посочената директива предвижда:

„1.   Правата и задълженията на прехвърлителя във връзка със съществуващите към датата на прехвърлянето трудови договори или трудови правоотношения се прехвърлят на приобретателя по силата на прехвърлителната сделка.

[…]

3.   След извършване на прехвърлянето, приобретателят продължава да спазва условията на всеки колективен трудов договор по същия начин, както те са били приложими към прехвърлителя по силата на този колективен трудов договор, до датата на прекратяване или изтичане на срока на колективния трудов договор или до датата на влизане в сила или на прилагане на друг колективен трудов договор.

Държавите членки могат да ограничат периода за спазване на тези условия с уговорката, че периодът не може да бъде по-кратък от една година.

4.   

6

Член 5 от посочената директива гласи:

„1.   Освен ако държавите членки не предвидят друго, членове 3 и 4 не се прилагат към прехвърлянето на предприятие, стопанската дейност или частта от предприятието или стопанската дейност, когато прехвърлителят е в производство по несъстоятелност или е обявено сходно производство за неплатежоспособност с оглед на ликвидацията на активите на прехвърлителя под надзора на компетентен публичен орган (който може да бъде синдик, упълномощен от компетентния публичен орган).

2.   Когато членове 3 и 4 се прилагат към прехвърляне по време на производство за неплатежоспособност, открито по отношение на прехвърлителя (независимо дали производството е открито с оглед на ликвидацията на активите на прехвърлителя) и при условие че производството е под надзора на компетентен публичен орган (който може да бъде синдик, упълномощен от компетентния публичен орган), държавите членки могат да приемат разпоредби, съгласно които:

[…]

4.   Държавите членки предприемат подходящи мерки с оглед на предотвратяването на злоупотреби с производствата по неплатежоспособност, които водят до лишаване на работниците и служителите от правата, предвидени в настоящата директива“.

7

Съображение 3 от Директива 2008/94 гласи следното:

„Необходими са разпоредби за закрила на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на работодателя и за да им се осигури минимално ниво на защита, в частност, за да се гарантира изплащането на дължимите им вземания, като се отчита необходимостта от балансирано икономическо и социално развитие в Общността. За тази цел държавите членки следва да създадат орган, който да осигури изплащането на неуредените вземания на засегнатите работници и служители“.

8

Член 1, параграф 1 предвижда, че посочената директива се прилага спрямо вземанията на работници и служители, произтичащи от трудови договори или от трудови правоотношения, и съществуващи по отношение на работодатели, които са в състояние на неплатежоспособност по смисъла на член 2, параграф 1 от посочената директива.

9

Член 2 от Директивата предвижда в параграф 1:

„За целите на настоящата директива работодателят се счита в състояние на неплатежоспособност, когато е поискано започване на колективна процедура, основана на неплатежоспособността на работодателя, както е предвидено в съответните законови, подзаконови и административни разпоредби на държавата членка, която включва частично или цялостно отнемане на активите на работодателя, определяне на ликвидатор или лице, изпълняващо подобна задача, и органът, компетентен по силата на споменатите по-горе разпоредби:

10

Член 2, параграф 2, първа алинея от Директивата гласи:

„Настоящата директива не накърнява националното законодателство по отношение на понятията „работник и служител“, „работодател“, „възнаграждение“, „придобито право“ и „евентуално право“.

11

Съгласно член 8 от Директива 2008/94:

„Държавите членки гарантират, че са взети необходимите мерки за закрила на интересите на работниците и служителите и на лицата, напуснали предприятието или дейността на работодателя към датата на изпадането му в неплатежоспособност, по отношение на техните придобити права или на техните евентуални права във връзка с пенсии, включително за вземанията на наследниците, по силата на допълнителни пенсионни схеми, създадени от една компания или между компании, които съществуват извън националните законно установени схеми за социална сигурност“.

12

Член 613a от Bürgerliches Gesetzbuch (Граждански кодекс, наричан по-нататък „BGB“), озаглавен „Права и задължения при прехвърляне на стопанска дейност", в редакцията му, приложима към споровете в главните производства, гласи:

„(1)   Когато стопанската дейност или част от нея се прехвърля по силата на правна сделка на друг собственик, той встъпва в правата и задълженията, произтичащи от съществуващите към момента на прехвърлянето трудови правоотношения. Ако тези права и задължения се уреждат от правните разпоредби на колективен или на индивидуален трудов договор, те стават част от трудовото правоотношение между новия собственик и работника или служителя […].

[…]

(4)   Уволнението на работник или служител от бившия работодател или от новия собственик поради прехвърлянето на предприятие или на части от предприятие е нищожно. Това не засяга правото на уволнение на работника или служителя по други причини“.

13

Insolvenzordnung (Закон за несъстоятелността) от 5 октомври 1994 г. (BGBl. 1994 I, стр. 2866), изменен със закон от 23 юни 2017 г. (BGBl. 2017 I, стр. 1693) предвижда в член 45, озаглавен „Преобразуване на вземания“:

„Вземания с непаричен произход или вземания, чийто размер е неопределен, могат да се предявят със стойност, която може да бъде оценена, при откриване на производството по несъстоятелност. […]

[…]“.

14

Член 108 от този закон, озаглавен „Гарантиране на определени задължения“, гласи:

„(1)   […] Трудовите правоотношения на длъжника се запазват и оказват влияние върху масата на несъстоятелността. […]

[…]

(3)   Другата страна не може да се позовава на права относно периоди преди откриването на производство по несъстоятелност в качеството си на кредитор, който участва в производството“.

15

Член 191 от посочения закон, озаглавен „Вземане под внимание на отложени вземания“, гласи:

„В рамките на частично разпределение отложено вземане се взема под внимание в неговия пълен размер. Частта от вземането се събира при разпределението“.

16

Съгласно член 198 от посочения закон, озаглавен „Внасяне на събраните суми“, синдикът трябва да внесе в компетентна институция събраните при окончателното разпределение суми.

17

Gesetz zur Verbesserung der betrieblichen Altersversorgung (Betriebsrentengesetz) [Закон за подобряване на условията за пенсионно осигуряване по пенсионна схема (Закон за професионалното пенсионно осигуряване)] от 19 декември 1974 г. (BGBl. I, стр. 3610), изменен със закон от 17 август 2017 г. (BGBl. 2017 I, стр. 3214) (наричан по-нататък „Закон за професионалното пенсионно осигуряване“) предвижда в член 1b, озаглавен „Безусловност на придобитите права и професионално-пенсионни обезщетения“:

„(1)   Работник или служител, по отношение на когото е поето задължение във връзка с пенсионно осигуряване по професионални схеми при старост, запазва правото си, ако трудовото правоотношение приключи преди настъпване на осигурителното събитие, но след като той е навършил най-малко 21 години и към момента на прекратяване на трудовото правоотношение поетото по отношение на него задължение за пенсия е съществувало най-малко 3 години (законово гарантирано право) […]

[…]“.

18

Член 9 от Закона за професионалното пенсионно осигуряване предвижда:

„При производство по несъстоятелност придобитите или евентуалните права на имащите право да получат от работодателя изплащане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на които се основават правата спрямо институцията, гарантираща плащанията по застраховката срещу риска от несъстоятелност в областта на пенсионното осигуряване, се прехвърлят на тази институция при откриване на производството по несъстоятелност […]. […] Прехвърлените при откриването на производството по несъстоятелност евентуални права се предявяват в производството по несъстоятелност като безусловни вземания по смисъла на член 45 от Закона за несъстоятелността, изменен със закон от 23 юни 2017 г. […]“.

19

Член 30f, параграф 1, първо изречение от посочения закон гласи

„Когато по отношение на работник или служител е поето задължение във връзка с пенсионно осигуряване по професионални схеми при старост преди 1 януари 2001 г., следва да се приложи член 1b, параграф 1, така че правата на пенсионно обезщетение се запазват, ако трудовото правоотношение бъде прекратено преди настъпване на осигурителното събитие, но след като работникът или служителят е навършил най-малко 35 години към момента на прекратяване на трудовото правоотношение и ако задължението за изплащане на обезщетение датира

1.   най-малко от десет години,

[…]

В такива случаи правото на обезщетение се запазва и когато задължението във връзка с пенсионното осигуряване вече е съществувало пет години, считано от 1 януари 2001 г. и към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят е навършил най-малко 30 години. […]“.

20

EM, който е роден през 1980 г., започва работа в Textar GmbH на 1 август 1996 г. По силата на сключен на равнище предприятие колективен трудов договор на работниците и служителите в дружеството се предоставя пенсия за осигурителен стаж и възраст по професионална пенсионна схема. Съгласно тази пенсионна схема размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст за всяка прослужена година е между 0,2 % и 0,55 % от брутното месечно възнаграждение, получено от работника или служителя на дадена референтна дата преди прекратяване на трудовото му правоотношение, без да може обаче да надвиши 20,25 % след 45 години трудов стаж.

21

След прехвърляне на стопанската дейност на Textar трудовият договор на EM е прехвърлен на TMD Friction. На 1 март 2009 г. по отношение на TMD Friction GmbH е открито производство по несъстоятелност, но дружеството продължава да осъществява дейност.

22

Според предоставената на Съда преписка през април 2009 г. назначеният синдик прехвърля определени стопански дейности от TMD Friction на дружество, което впоследствие, от 4 юни 2009 г., също е с наименованието TMD Friction.

23

Pensions-Sicherungs-Verein (институция, гарантираща професионалните пенсии, наричана по-нататък „PSV“), частноправна институция, която осигурява плащанията по професионална пенсионна схема в случай на несъстоятелност на работодател във Федерална република Германия, уведомява EM, че поради възрастта му (29 години) към момента на откриване на производството по несъстоятелност все още няма придобити пенсионни права и поради това съгласно член 1b, параграф 1 във връзка с член 30f, параграф 1, първо изречение, точка 1 от Закона за професионалното пенсионно осигуряване няма да получава плащания от PSV при настъпване на събитие, което по принцип поражда право на плащане на обезщетение в тежест на тази институция.

24

Поради това EM подава иск TMD Friction да бъде осъдено да му предостави в бъдеще при настъпване на осигурителното събитие старост обезщетение за осигурителен стаж и възраст, чийто размер да бъде съобразен и с периодите на заетост преди откриването на производството по несъстоятелност.

25

TMD Friction възразява срещу предявения иск и поддържа, че при прехвърляне на стопанска дейност след откриването на производство по несъстоятелност по отношение на активите на прехвърлителя приобретателят носи отговорност само за частта от пенсията за осигурителен стаж и възраст, която се основава на периодите на трудов стаж след откриването на производството по несъстоятелност.

26

Тъй като искът му е отхвърлен както в първоинстанционното, така и във въззивното производство, EM сезира запитващата юрисдикция, Bundesarbeitsgericht (Федерален съд по трудови спорове, Германия), с ревизионна жалба.

27

При тези условия Bundesarbeitsgericht (Федерален съд по трудови спорове) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

28

FL е роден през 1950 г. и на 1 октомври 1968 г. започва работа в Textar GmbH. По силата на сключен на равнище предприятие колективен трудов договор на работниците и служителите в дружеството се предоставя пенсия за осигурителен стаж и възраст по професионална пенсионна схема. Съгласно пенсионната схема размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст за всяка прослужена година е 0,5 % от брутното месечно възнаграждение, получено от работника или служителя на дадена референтна дата преди прекратяване на трудовото му правоотношение, без да може обаче да надвиши 20,25 % след 45 години трудов стаж.

29

При прехвърляне на стопанската дейност на Textar, трудовият договор на FL е прехвърлен на TMD Friction, чиято дейност продължава след 1 март 2009 г., когато по отношение на него е открито производство по несъстоятелност.

30

Според представената на Съда преписка през април 2009 г. назначеният синдик прехвърля определени стопански дейности от TMD Friction на TMD Friction EsCo, като, считано от 22 април 2009 г., последното дружество придобива предприятието, в което ищецът в главното производство работи.

31

Считано от 1 август 2015 г. FL получава от TMD Friction EsCo пенсия за осигурителен стаж и възраст по професионална пенсионна схема в размер на 145,03 EUR месечно, както и пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 816,99 EUR месечно от PSV. При изчисляването на пенсията PSV взема за основа брутното месечно възнаграждение на FL към датата на откриване на производството по несъстоятелност, така че определяща е датата 1 март 2009 г.

32

FL предявява иск TMD Friction EsCo да бъде осъдено да му предостави по-висока пенсия за осигурителен стаж и възраст. Според FL, като се отчетат прослужените от него в TMD Friction EsCo или при неговия праводател 45 години трудов стаж и обстоятелството, че брутното му месечно трудово възнаграждение е било в размер на 4940 EUR преди прекратяване на трудовото правоотношение, размерът на неговата професионална пенсия следвало да бъде определен на 1111,50 EUR месечно. Според FL от този размер TMD Friction EsCo може да приспадне само предоставеното от PSV обезщетение в размер на 816,99 EUR. Следователно иска от TMD Friction EsCo да му предостави допълнителна сума от 149,48 EUR месечно над предоставения размер на пенсията от 145,03 EUR месечно.

33

Както TMD Friction в рамките на дело C‑674/18, TMD Friction EsCo възразява с довода, че при прехвърляне на стопанска дейност след откриването на производство по несъстоятелност по отношение на активите на прехвърлителя приобретателят носи отговорност само за частта от пенсията за осигурителен стаж и възраст, която се основава на периодите на трудов стаж след откриването на производството по несъстоятелност.

34

Тъй като искът му е отхвърлен както в първоинстанционното, така и във въззивното производство, FL подава пред запитващата юрисдикция Bundesarbeitsgericht (Федерален съд по трудови спорове, Германия) ревизионна жалба.

35

При тези условия Bundesarbeitsgericht (Федерален съд по трудови спорове) решава да спре производството и да постави на Съда девет преюдициални въпроса, от които първи, втори и четвърти въпрос, както и въпроси от шести до девети, са формулирани по същия начин като въпросите по дело C‑674/18:

36

С определение на председателя на Съда от 23 ноември 2018 г. дела C‑674/18 и C‑675/18 са съединени за целите на писмената и устната фаза на производството и на съдебното решение.

37

Двете дела в главните производства се отнасят до осъществени от страна на синдика прехвърляния на стопанска дейност след откриване на производство по несъстоятелност, в рамките на които трудовите договори и задълженията, произтичащи от приложимата съгласно сключен на равнище предприятие колективен трудов договор допълнителна професионална пенсионна схема, са прехвърлени на приобретателите. Работниците по делата в главните производства предявяват искове срещу тези приобретатели и твърдят, че те също им дължат обезщетение за старост за периодите на трудова заетост преди откриването на производството по несъстоятелност, доколкото съгласно националното право PSV не изплаща пенсионни обезщетения или изплаща такива обезщетения, но само в ограничена степен.

38

Според разясненията на запитващата юрисдикция, в германското право съгласно член 613a от BGB приобретателят по принцип встъпва в правата и задълженията, произтичащи от съществуващите към момента на прехвърлянето трудови правоотношения, включително и когато прехвърлянето е извършено след откриване на производство по несъстоятелност. Приобретателят поема задълженията, произтичащи от бъдещите плащания на пенсия за осигурителен стаж и възраст по допълнителната професионална пенсионна схема. Ето защо при изчисляването на размера на такава пенсия следва да се отчете и трудовият стаж на съответния работник или служител, натрупан при прехвърлителя или при неговите праводатели.

39

Въпреки това според тълкуването на националното право, дадено от запитващата юрисдикция в решение от 17 януари 1980 г., при прехвърляне на стопанска дейност след откриване на производство по несъстоятелност, съгласно принципа на справедливо удовлетворяване на кредиторите, не се допуска прехвърленият персонал да предяви вземането си пред нов платежоспособен длъжник и по този начин неправомерно да се облагодетелства спрямо останалите кредитори, по-специално спрямо работниците и служителите, чиито трудови правоотношения са прекратени. Ето защо при прехвърляне на стопанска дейност приобретателят не носи отговорност за придобитите и за евентуалните права на обезщетения, за които периодът на трудов стаж или на изискуемата принадлежност на работника или служителя към предприятието вече са приключили преди откриването на производството по несъстоятелност. Всъщност по отношение на обезщетенията по допълнителна професионална пенсионна схема отговорността на приобретателя е ограничена до трудовия стаж, придобит от работника или служителя в предприятието след откриване на производството по несъстоятелност.

40

Следователно според посоченото от запитващата юрисдикция за целите на изчисляването на размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст по допълнителна професионална пенсионна схема, който приобретателят трябва да предостави на работника или служителя при настъпване на събитието, което поражда правото на обезщетение, пенсията за осигурителен стаж и възраст на първо място следва да се определи на базата на предписанията на тази пенсионна схема, като се отчете целият период на трудов стаж на работника или служителя, придобит по трудовото правоотношение, а при необходимост и брутното възнаграждение на работника или служителя преди прекратяване на трудовото правоотношение, което е определящо. На второ място, така определеният размер трябва да се разпредели между частта, която съответства на периода на трудова заетост в предприятието в рамките на трудовото правоотношение преди откриване на производството по несъстоятелност, и частта, която съответства на периодите на трудов стаж след откриването на това производство.

41

Освен това следва да се подчертае, че PSV не е длъжна да изплаща обезщетение по отношение на частта от пенсионните права, които поетите от приобретателя работници и служители са натрупали в периодите на заетост в предприятието прехвърлител преди откриването на производството по несъстоятелност, освен ако, по подобие на FL, тези работници или служители към този момент могат да се позоват на законово гарантирани права. Дори и в такъв случай обаче, и за разлика от използвания условен размер при изчисляването на осигурителните вноски, които са за сметка на прехвърлителя, размерът на пенсионните обезщетения, за които отговаря PSV, се изчислява на базата на месечното трудово възнаграждение на работника или служителя към момента на откриване на производството по несъстоятелност.

42

В резултат на това може да възникне разлика, определена от запитващата юрисдикция в конкретния случай на 142,22 EUR месечно, между, от една страна, сбора от действително платените от PSV и приобретателя суми, и от друга страна, условния размер на пълната пенсия, на която FL би имал право при нормални условия. Независимо от това такъв работник или служител може да включи вземането си до този размер в пасивите на масата на несъстоятелността (дело C‑675/18).

43

По отношение на работник или служител като EM (делоC‑674/18), който към момента на откриване на производството по несъстоятелност все още няма законово гарантирани пенсионни права, PSV не изплаща обезщетение, но заинтересованото лице може да включи вземането си до размера на тези права в пасивите на масата на несъстоятелността.

44

Следва да се припомни, че в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда, той трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът трябва да преформулира въпросите, които са му зададени (решение от 28 май 2020 г., World Comm Trading Gfz, C‑684/18, EU:C:2020:403, т. 26 и цитираната съдебна практика).

45

В конкретния случай преюдициалните въпроси по всяко едно от съединените дела следва да се разбират в смисъл, че запитващата юрисдикция изпитва съмнения, първо, относно съвместимостта на разглежданите в тези дела национално законодателство и национална съдебна практика, и Директиви 2001/23 и 2008/94, след това, относно това дали претърпените от EM и FL загуби следва да се считат за явно непропорционални с оглед на член 8 от Директива 2008/94, и накрая, относно директния ефект, който тази разпоредба може да има, и нейната приложимост срещу частноправна институция като PSV във връзка с риска от неплатежоспособност на работодателите в областта на професионалното пенсионно осигуряване.

46

Следва да се отбележи, че пред Съда ищците изказват съмнения дали откриването на производството по несъстоятелност по отношение на прехвърлителя по делата в главните производства е имало за цел прехвърлянето на стопанската дейност да се извърши по такъв начин, че да се намалят задълженията на прехвърлителя във връзка с натрупаните от ищците в главните производства права по тяхната допълнителна професионална пенсионна схема. В конкретния случай обаче в актовете за преюдициалните запитвания запитващата юрисдикция изобщо не сочи наличието на измама или злоупотреба, свързани с откриването на производството по несъстоятелност спрямо прехвърлителя.

47

С първия, втория и четвъртия въпрос по всяко едно от съединените дела запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали Директива 2001/23, и по-специално с оглед на член 3, параграфи 1 и 4 и на член 5, параграф 2, буква а) от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че при прехвърляне от синдика на предприятие, което е в производство по несъстоятелност, не допуска национално законодателство, съобразно тълкуването му от националната съдебна практика, съгласно което, когато правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по професионална пенсионна схема е възникнало след откриване на производството по несъстоятелност, приобретателят не носи отговорност за евентуални права на пенсия, които се основават на периоди на трудова заетост преди откриването на производството по несъстоятелност.

48

За да се отговори на тези въпроси, е важно да се припомни, че съгласно член 3 във връзка със съображение 3 от Директива 2001/23 тази директива е предназначена за гарантиране на правата на работниците и служителите при промяна на работодателя, като им дава възможност да продължат работа при новия работодател при същите условия като уговорените с прехвърлителя. Целта на тази директива е да гарантира, доколкото е възможно, продължаването при приобретателя на трудовите договори и правоотношения без промяна, за да не се допусне съответните работници и служители да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение единствено заради прехвърлянето (вж. в този смисъл определение 28 януари 2015 г., Gimnasio Deportivo San Andrés, C‑688/13, EU:C:2015:46, т. 34 и решение от 16 май 2019 г., Plessers, C‑509/17, EU:C:2019:424, т. 52 и цитираната съдебна практика).

49

Въпреки това, видно от съображения 4 и 6 от Директивата, предвид съществуващите в държавите членки различия по отношение на степента на закрила на работниците и служителите в тази сфера, посочената директива цели да намали тези различия чрез сближаване на националните законодателства, без обаче да предвижда пълна хармонизация в тази област (определение от 28 януари 2015 г., Gimnasio Deportivo San Andrés, C‑688/13, EU:C:2015:46, т. 35 и цитираната съдебна практика).

50

Освен това, макар съобразно целта на Директива 2001/23 да е необходимо да се защитят интересите на засегнатите от прехвърлянето работници и служители, не трябва все пак да се забравят и интересите на приобретателя. Посочената директива е насочена не само към запазване на интересите на работниците и служителите при прехвърляне на предприятие, но и към осигуряване на справедливо равновесие между интересите на последните, от една страна, и тези на приобретателя, от друга страна (решение от 26 март 2020 г., ISS Facility Services, C‑344/18, EU:C:2020:239, т. 26).

51

В това отношение обаче е важно да се уточни, че нормите на Директива 2001/23 трябва да се считат за императивни, доколкото не могат да бъдат дерогирани от държавите членки в ущърб на работниците и служителите, освен при предвидените в самата директива изключения (вж. в този смисъл определение от 28 януари 2015 г., Gimnasio Deportivo San Andrés, C‑688/13, EU:C:2015:46, т. 39 и цитираната съдебна практика).

52

В член 3, параграф 1, първа алинея от посочената директива се установява принципът, че правата и задълженията на прехвърлителя във връзка със съществуващите към датата на прехвърлянето трудови договори или трудови правоотношения се прехвърлят на приобретателя.

53

На първо място обаче член 3, параграф 4, буква а) от Директива 2001/23 предвижда, че освен ако държавите членки не предвидят друго, разпоредбите на параграфи 1 и 3 не се прилагат към правата на работниците и служителите на обезщетения за старост, инвалидност или наследствени обезщетения в рамките на допълнителни професионални пенсионни схеми в рамките на едно или няколко предприятия извън законоустановените социалноосигурителни схеми в държавите членки.

54

Важно е също да се отбележи, че в съответствие с член 3, параграф 4, буква б) от Директива 2001/23, дори когато държавите членки не предвиждат прилагането на параграфи 1—3 от него по отношение на посочените в предходната точка на настоящото решение права, те са длъжни да приемат необходимите мерки за закрила на интересите на работниците и служителите — включително на тези, които към датата на прехвърлянето вече не работят в предприятието на прехвърлителя — във връзка с придобитите и евентуалните им права на обезщетения за старост и наследствени обезщетения в рамките на допълнителните схеми, посочени в член 3, параграф 4, буква а) от посочената директива (определение от 28 януари 2015 г., Gimnasio Deportivo San Andrés, C‑688/13, EU:C:2015:46, т. 44 и цитираната съдебна практика).

55

На второ място, член 5, параграф 1 от Директива 2001/23 гласи, че освен ако държавите членки не предвидят друго, членове 3 и 4 от Директивата не се прилагат към прехвърлянето на предприятие, когато прехвърлителят е в производство по несъстоятелност или е обявено сходно производство за неплатежоспособност с оглед на ликвидацията на активите на прехвърлителя под надзора на компетентен публичен орган.

56

Освен това член 5, параграф 2 от Директива 2001/23 уточнява, че когато членове 3 и 4 от нея се прилагат към подобно прехвърляне на предприятие, независимо дали производството е открито с оглед на ликвидацията на активите на прехвърлителя, държавата членка може при определени условия да не прилага определени гаранции, посочени в членове 3 и 4.

57

Ето защо на основание член 5, параграф 2, буква а) чрез дерогация от член 3, параграф 1 от Директивата държавата членка може да предвиди, че задълженията на прехвърлителя, произтичащи от трудови договори или трудови правоотношения и изискуеми преди датата на прехвърлянето или преди датата на откриването на производството за неплатежоспособност, не се прехвърлят на приобретателя, при условие че такова производство осигурява съгласно законите на тази държава членка защита на правата, която е най-малкото равностойна на предвидената в Директива 80/987.

58

Следва да се отбележи, че според предоставената от запитващата юрисдикция информация по член 613a от BGB, когато се прехвърля стопанска дейност, приобретателят встъпва в правата и задълженията, произтичащи от съществуващите към момента на прехвърлянето трудови правоотношения, като този член не предвижда изрично, че определени видове права не се прехвърлят или че се налага разграничаване на различните обстоятелства, при които се осъществява такова прехвърляне. Поради това германският законодател е искал в съответствие с възможността, предоставена от Директива 2001/23, по принцип да приложи член 3, параграф 1 от нея по отношение на пенсионните права на работниците и служителите по допълнителни професионални пенсионни схеми, включително и когато прехвърлянето се извършва в хода на производство по несъстоятелност, водено спрямо прехвърлителя.

59

Поради това трябва да се определи дали в рамките на принципното прилагане на член 3 от посочената директива все пак може съгласно изключенията, посочени в същата тази директива, да се предвиди приобретателят да не носи отговорност за евентуалните права на пенсия за осигурителен стаж и възраст по професионална пенсионна схема, които се основават на периоди на заетост преди откриването на производството по несъстоятелност.

60

Първо, що се отнася до член 5, параграф 1 от Директива 2001/23, Съдът многократно е отбелязвал, че за да се определи дали дадено прехвърляне на предприятие попада в обхвата на изключението, следва да се установи, че такова прехвърляне отговаря на трите кумулативни условия, поставени в тази разпоредба, а именно прехвърлителят да е в производство по несъстоятелност или в сходно производство за установяване на неплатежоспособност, това производство да е образувано за целите на ликвидацията на активите на прехвърлителя и да е под надзора на компетентен публичен орган (вж. в този смисъл решение от 16 май 2019 г., Plessers, C‑509/17, EU:C:2019:424, т. 40 и цитираната съдебна практика).

61

По-специално Съдът е приел, че член 5, параграф 1 от Директивата изисква производството по несъстоятелност или сходното производство за неплатежоспособност да бъдат образувани с цел ликвидацията на активите на прехвърлителя и че процедура, която има за цел продължаването на дейността на съответното предприятие, не отговаря на това условие (вж. в този смисъл решение от 22 юни 2017 г., Federatie Nederlandse Vakvereniging и др., C‑126/16, EU:C:2017:489, т. 47 и цитираната съдебна практика).

62

Следователно процедури като разглежданите в главните производства, които са насочени не към ликвидация на активите на прехвърлителя, а към продължаване на неговата дейност след прехвърлянето, не представляват производство, което е образувано с цел ликвидацията на активите на прехвърлителя по смисъла на член 5, параграф 1 от Директивата (вж. в този смисъл решение от 22 юни 2017 г., Federatie Nederlandse Vakvereniging и др., C‑126/16, EU:C:2017:489, т. 51 и 52).

63

След това, що се отнася до член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/23, следва да се отбележи, че съгласно разглежданото в главните производства национално законодателство, разтълкувано от националната съдебна практика, макар евентуалните пенсионни права по професионалната пенсионна схема вече да са възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност, правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст се поражда едва при настъпването на събитието, пораждащо правото на пенсионно обезщетение, след откриване на производството по несъстоятелност.

64

Следователно не може да се приеме, че това национално законодателство, така както е разтълкувано от националната съдебна практика, се отнася до изискуемите задължения на прехвърлителя преди прехвърлянето или преди откриването на производството по несъстоятелност, без да нарушава стриктното тълкуване на това изключение, както отбелязва генералният адвокат в точка 85 от заключението си.

65

Следователно специалните изключения, предвидени в член 5 от Директива 2001/23, не могат да се прилагат към разглежданото в главните производства национално законодателство, съобразно тълкуването му от националната съдебна практика.

66

Подобен извод обаче не означава, че националното законодателство не попада сред изключенията, предвидени в член 3, параграф 4 от Директива 2001/23. Всъщност следва да се отбележи, че постулатът на член 5, параграф 2, буква а) от Директивата, който се отнася до положение на прехвърляне като разглежданото в главните производства, остава прилагането на членове 3 и 4 от посочената директива (решение от 11 юни 2009 г., Комисия/Италия, C‑561/07, EU:C:2009:363, т. 41).

67

По този начин от установеното в точка 58 от настоящото решение следва, че съгласно разглежданото в главните производства национално законодателство, съобразно тълкуването му от националната съдебна практика, на приобретателя е прехвърлено частично задължението за плащане на правата на работниците и служителите на пенсия за осигурителен стаж и възраст по допълнителни професионални пенсионни схеми.

68

Както обаче правилно подчертава Комисията, доколкото член 3, параграф 4 от Директива 2001/23 позволява на държавите членки да прехвърлят изцяло подобно задължение на приобретателя или да не го направят изобщо, не може да се приеме, че по принцип посочената разпоредба забранява национално законодателство, съгласно което се извършва частично прехвърляне на това задължение.

69

Всъщност следва да се отбележи, както бе припомнено в точки 49 и 50 от настоящото решение, че Директивата не предвижда пълна хармонизация, а е насочена към осигуряване на справедливо равновесие между, от една страна, интересите на работниците и служителите, и от друга страна, интересите на приобретателя.

70

В такъв случай следва да се приеме, от една страна, че държавата членка „предвижда друго“ съгласно текста на член 3, параграф 4, буква а) от посочената директива единствено по отношение на частта от пенсионните права на работниците и служителите по допълнителна професионална пенсионна схема, които трябва да бъдат прехвърлени на приобретателя, а от друга страна, че съгласно член 3, параграф 4, буква б) от Директивата тази държава членка има задължение да предприеме необходимите мерки за закрила на интересите на работниците и служителите, както по отношение на частта от правата, които са прехвърлени на приобретателя, така и по отношение на правата, които продължават да са отговорност на прехвърлителя, включително и когато спрямо него е открито производство по несъстоятелност, както е в споровете по главните производства.

71

Следователно при упражняване на свободата си на преценка държавите членки могат да предвидят, че дори когато приобретателят встъпва в правата и задълженията, които произтичат от съществуващи към момента на прехвърлянето трудови правоотношения, той носи отговорност само за евентуалните права на работниците и служителите на пенсия за осигурителен стаж и възраст по допълнителни професионални пенсионни схеми, които се основават на периоди на заетост преди откриването на производство по несъстоятелност, при условие че тази държава членка приеме необходимите мерки за закрила на интересите на работниците и служителите в съответствие с член 3, параграф 4, буква б) от посочената директива.

72

Всъщност подобно тълкуване по принцип позволява да се осигури справедливо равновесие между закрилата на интересите на работниците и служителите и тези на приобретателите при прехвърляне на предприятие след откриване на производството по несъстоятелност, доколкото гарантира, че правата на работниците и служителите на обезщетение за осигурителен стаж и възраст по допълнителни пенсионни схеми се запазват, като същевременно предвижда ограничение на отговорността на приобретателя, което може да улесни прехвърлянето на предприятия, които са в производство по несъстоятелност.

73

В това отношение следва също така да се отбележи, че текстът на член 3, параграф 4, буква б) от Директива 2001/23 по същество възпроизвежда текста на член 8 от Директива 80/987, формулиран по същия начин като член 8 от Директива 2008/94, с която е кодифицирана Директива 80/987. Освен това член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/23, който се отнася до прехвърляне на предприятие по време на производство за неплатежоспособност, изрично изисква защита на правата, която е най-малкото равностойна на положенията, предвидени в Директива 80/987. Следователно необходимите мерки за закрила на интересите на работниците и служителите, които държавите членки трябва да приемат съгласно член 3, параграф 4, буква б) от Директива 2001/23, трябва при всички случаи да включват мерките, предвидени с Директива 2008/94, чиято цел е да компенсират неплатежоспособността на работодателя, независимо дали става въпрос за приобретателя или, както в конкретния случай, за прехвърлителя.

74

Следователно при прехвърляне на предприятие след откриване на производство по несъстоятелност закрилата на интересите на работниците и служителите във връзка с придобитите или евентуалните им права на обезщетения за старост по допълнителни професионални пенсионни схеми в рамките на едно или няколко предприятия съгласно член 3, параграф 4, буква б) от Директива 2001/23 трябва да е най-малкото равностойна на равнището на закрила, изисквано от член 8 от Директива 2008/94.

75

Предвид гореизложеното на първия, втория и четвъртия въпрос, поставени по всяко едно от съединените дела, следва да се отговори, че Директива 2001/23, и по-специално с оглед на член 3, параграфи 1 и 4 и член 5, параграф 2, буква а) от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска при прехвърляне от синдика на предприятие, което е в производство по несъстоятелност, национално законодателство, съобразно тълкуването му в националната съдебна практика, съгласно което, когато правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по допълнителна професионална пенсионна схема е възникнало след откриване на производството по несъстоятелност, приобретателят не носи отговорност за евентуални пенсионни права на работник и служител, които се основават на периоди на заетост преди откриването на производството по несъстоятелност, при условие че във връзка с частта на пенсионното обезщетение, за която приобретателят не носи отговорност, приетите мерки за закрила на интересите на работниците и служителите са най-малкото равностойни на равнището на закрила, изисквано от член 8 от Директива 2008/94.

76

С третия, петия и шестия въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 3, параграф 4, буква б) от Директива 2001/23 във връзка с член 8 от Директива 2008/94 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, съобразно тълкуването му в националната съдебна практика, което предвижда при настъпване на осигурително събитие по допълнителна професионална пенсионна схема след откриване на производството по несъстоятелност и във връзка с частта на пенсионното обезщетение, за която приобретателят не носи отговорност, че от една страна, определената съгласно националното право институция, гарантираща плащанията по застраховката срещу риска от несъстоятелност, не е длъжна да изплаща обезщетение, когато евентуалните права на обезщетение за старост все още не са законово гарантирани към момента на откриване на производството по несъстоятелност, и че от друга страна, при определяне на съответната част от обезщетението, за което е компетентна тази институция, изчисляването на този размер се извършва на базата на брутното месечно възнаграждение на съответния работник или служител към момента на откриване на производството по несъстоятелност.

77

В това отношение следва да се припомни, на първо място, че както бе посочено в точка 75 от настоящото решение, гаранцията, която съответната държава членка следва да предостави по отношение на частта на обезщетението за старост по допълнителна професионална пенсионна схема, за която приобретателят не носи отговорност, трябва да е най-малкото равностойна на равнището на закрила, изисквано от член 8 от Директива 2008/94..

78

В този контекст при транспонирането на член 8 от Директива 2008/94 държавите членки разполагат с широка свобода на преценка, за да определят както механизма, така и равнището на закрила на правата на обезщетения за старост, придобити от работниците и служителите по силата на допълнителни пенсионни схеми. Доколкото тази разпоредба не може да се тълкува като изискване за пълна гаранция на въпросните права, тя не е пречка за държавите членки, преследвайки легитимни икономически и социални цели, да ограничават придобитите от работниците и служителите права в случай на неплатежоспособност на техния работодател, стига да спазват по-специално принципа на пропорционалност. Следователно в съответствие с преследваната от посочената директива цел държавите членки са длъжни да гарантират на работниците и служителите изискваната от член 8 от посочената директива минимална закрила (вж. в този смисъл решение от 19 декември 2019 г., Pensions-Sicherungs-Verein, C‑168/18, EU:C:2019:1128, т. 38—40 и цитираната съдебна практика).

79

Що се отнася до изискваната с член 8 от Директива 2008/94 минимална закрила, Съдът вече е постановил, че правилното транспониране на посочената разпоредба изисква бивш работник или служител да получи в случай на неплатежоспособност на своя работодател поне половината от обезщетенията за старост, произтичащи от натрупаните пенсионни права по допълнителна професионална пенсионна схема, както и че тази разпоредба изисква от държавите членки в този случай да гарантират на всеки отделен бивш работник или служител обезщетение, съответстващо на поне половината от стойността на правата, придобити от него по такава схема (вж. в този смисъл решение от 19 декември 2019 г., Pensions-Sicherungs-Verein, C‑168/18, EU:C:2019:1128, т. 41, 51 и 52 и цитираната съдебна практика).

80

Освен това тази минимална закрила е пречка за явно непропорционално намаление на професионалното обезщетение за старост на работник или служител, което сериозно засяга способността на заинтересованото лице да осигури средства за издръжката си. Такъв би бил случаят с намаляване на обезщетенията за старост на бивш работник или служител, който в резултат от него вече живее или ще трябва да живее под прага на риска от бедност, определен за съответната държава членка от Статистическата служба на Европейския съюз (Евростат). Ето защо посочената минимална закрила изисква държавата членка да гарантира на бивш работник, изложен на такова намаление на неговите обезщетения за старост, обезщетение в размер, който, без непременно да покрива всички претърпени загуби, да е в състояние да поправи техния явно непропорционален характер (вж. в този смисъл решение от 19 декември 2019 г., Pensions-Sicherungs-Verein, C‑168/18, EU:C:2019:1128, т. 44 и 45).

81

Следва също така да се добави, че член 8 от Директива 2008/94 цели да гарантира защита на интересите на работещите по дългосрочни трудови договори, като се има предвид, че тези права, що се отнася до придобитите или евентуални права, по принцип обхващат целия срок на пенсията (решение от 24 ноември 2016 г., Webb-Sämann, C‑454/15, EU:C:2016:891, т. 27).

82

На второ място, следва да се отбележи, че при прехвърляне на предприятие след откриване на производство по несъстоятелност, разглежданата в главните производство национална правна уредба предвижда приобретателят да встъпи в правата и задълженията, които произтичат от съществуващи към момента на прехвърлянето трудови правоотношения, така че по отношение на допълнителна професионална пенсионна схема като разглежданата в главните производства, при изчисляване на размера на обезщетенията за старост при настъпване на събитието, обуславящо това право, следва да се вземат предвид целият период на трудов стаж, натрупан от работника или служителя по време на трудовото правоотношение, включително и този, натрупан при прехвърлителя, както и брутното трудово възнаграждение на работника и служителя преди прекратяването на трудовото правоотношение.

83

Освен това съгласно предоставената от запитващата юрисдикция информация, припомнена в точки 20 и 28 от настоящото решение, в съответствие с разглежданата в главните производства допълнителна професионална пенсионна схема размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст за всяка прослужена година представлява определен процент от брутното трудово възнаграждение на работника и служителя към момента на настъпване на събитието, обуславящо правото на това пенсионно обезщетение, без да може да надхвърли определен процент след 45 години трудов стаж.

84

Следователно разглежданото в главните производства национално законодателство не зачита гаранцията, предвидена в член 8 от Директива 2008/94, посочена в точка 79 от настоящото решение, чиято цел е да гарантира на всеки бивш работник или служител обезщетение за старост, съответстващо на поне половината от стойността на правата, придобити от него по допълнителна професионална пенсионна схема, когато на бившия работник или служител е гарантирано да получи половината от дължимото му обезщетение съгласно механизма за изчисляване, въведен с националното законодателство, припомнено в точки 82 и 83 от настоящото решение.

85

По конкретно, в случай като разглеждания в главното производство, член 8 от Директива 2008/94 не може да се тълкува в смисъл, че размерът на обезщетението, от който поне 50 % трябва да бъде признат на бившия работник или служител, може да бъде изчислен, без надлежно да бъдат отчетени прослужените при прехвърлителя периоди на заетост, когато са натрупани правата на обезщетение за старост, както и брутното възнаграждение на работника или служителя към момента на възникване на правото на обезщетение.

86

Освен това изчисление, което не отчита периодите на трудова заетост и брутното възнаграждение, посочени в предходната точка, не позволява да се определи дали в съответствие с изискването по член 8, припомнено в точка 80 от настоящото решение, се налага преодоляване на последиците от намаляване на обезщетението за старост на бивш работник или служител, който в резултат от него вече живее или ще трябва да живее под прага на риска от бедност, определен за съответната държава членка.

87

Поради това следва да се отхвърли аргументът на германското правителство, че тъй като в текста на немски език на член 8 от Директива 2008/94 е използван изразът „ihrer erworbenen Rechte oder Anwartschaftsrechte“, а изразът „erworbene Anwartschaftrechte“ може буквално да се преведе като „законово гарантирани евентуални права“, посочената разпоредба не включва евентуалните права, които са придобити в съответствие с националните разпоредби и следователно са законово гарантирани.

88

Всъщност следва да се отбележи, че в съответствие с твърдяното от ищеца в главното производство по дело C‑674/18, текстът на тази разпоредба на останалите езици, като например на испански, френски или италиански език, посочва само „придобити права и евентуални права“, без да поставя изискване евентуалните права също да са законово гарантирани.

89

Следва обаче да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда необходимостта от еднакво тълкуване на разпоредба на правото на Съюза налага при различия между текстовете на различните езици на въпросната разпоредба тя да се тълкува с оглед на контекста и целта на правната уредба, от която е част (решение от23 ноември 2016 г., Bayer CropScience и Stichting De Bijenstichting, C‑442/14, EU:C:2016:890, т. 84 и цитираната съдебна практика).

90

Несъмнено член 2, параграф 2, първа алинея от Директива 2008/94 предвижда, че посочената директива не засяга националното законодателство по-специално по отношение на понятията „придобито право“, от една страна, и „евентуално право“, от друга страна.

91

Следователно посочената директива допуска държава членка да разграничи в рамките на евентуалните права тези от тях, които имат окончателен характер. Освен това подобна свобода на преценка, която е призната на държавите членки, не може да доведе до накърняване на полезния ефект на разпоредбите на посочената директива, и по-специално на член 8 от нея. Такъв би бил случаят, ако по отношение на определени категории евентуални права по смисъла на вътрешното право, на дадена държава членка е позволено да заобиколи задължението за минимална закрила по член 3, параграф 4, буква б) от Директива 2001/23 във връзка с член 8 от Директива 2008/94, наложено по отношение на всички евентуални права.

92

В крайна сметка запитващата юрисдикция следва, с оглед на разгледаните в предходните точки на настоящото решение принципи, да провери дали в споровете по главните производства е допуснато нарушение на задължението за осигуряване на минимална защита на работник или служител, който има право на обезщетение по допълнителна професионална пенсионна схема.

93

Предвид гореизложеното, на третия, петия и шестия въпрос по всяко едно от съединените дела следва да се отговори, че член 3, параграф 4, буква б) от Директива 2001/23 във връзка с член 8 от Директива 2008/94 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, съобразно тълкуването му в националната съдебна практика, което предвижда при настъпване на осигурително събитие по допълнителна професионална пенсионна схема след откриване на производството по несъстоятелност и във връзка с частта на пенсионното обезщетение, за която приобретателят не носи отговорност, че от една страна, определената съгласно националното право институция, гарантираща плащанията по застраховката срещу риска от несъстоятелност, не е длъжна да изплаща обезщетение, когато евентуалните права на обезщетение за старост все още не са законово гарантирани към момента на откриване на производството по несъстоятелност, и че от друга страна, при определяне на съответната част от обезщетението, за което е компетентна тази институция, изчисляването на този размер се извършва на базата на брутното месечно възнаграждение на съответния работник или служител към момента на откриване на производството по несъстоятелност, ако в резултат на това работниците и служителите са лишени от гарантираната с тази разпоредба минимална закрила, което следва да бъде проверено от запитващата юрисдикция.

94

С въпроси от седми до девети по всяко едно от съединените дела запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 8 от Директива 2008/94, доколкото предвижда минимална закрила на придобитите или на евентуалните права на пенсионни обезщетения на работниците и служителите, има директен ефект, на който засегнатото лице може да се позове срещу частноправна институция, гарантираща плащанията, която има задължение да събира от работодателите задължителни вноски за застраховката срещу риск от несъстоятелност и за тази цел може да пристъпи към принудително изпълнение, като същевременно е обект на пруденциален надзор, упражняван от публичен орган на съответната държава членка.

95

В решението си от 19 декември 2019 г., Pensions-Sicherungs-Verein (C‑168/18, EU:C:2019:1128), Съдът вече е отговорил на въпроса дали член 8 от Директива 2008/94 може да има директен ефект, така че да бъде изтъкнат срещу частноправна институция, определена от държавата за гарантираща институция във връзка с риска от неплатежоспособност на работодателите в областта на професионалното пенсионно осигуряване. В точки 52—57 от посоченото решение Съдът по същество отговаря утвърдително, при положение че, от една страна, предвид възложената ѝ гаранционна задача и условията, при които я изпълнява, тази институция може да бъде приравнена на държавата, и от друга страна, възложената ѝ гаранционна задача реално да обхваща видовете обезщетения за старост, за които се търси предвидената в същия член 8 минимална закрила.

96

Предвид тези съображения на въпроси от седми до девети, поставени по всяко едно от съединените дела, следва да се отговори, че член 8 от Директива 2008/94, доколкото предвижда минимална закрила на придобитите или на евентуалните права на пенсионни обезщетения на работниците и служителите, може да има директен ефект, така че да бъде изтъкнат срещу частноправна институция, определена от държавата за гарантираща институция във връзка с риска от неплатежоспособност на работодателите в областта на професионалното пенсионно осигуряване, при положение че, от една страна, предвид възложената ѝ гаранционна задача и условията, при които я изпълнява, тази институция може да бъде приравнена на държавата, и от друга страна, възложената ѝ гаранционна задача реално обхваща видовете обезщетения за старост, за които се търси предвидената в същия член 8 минимална закрила, което следва да се установи от запитващата юрисдикция.

97

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши: