–

за Darie BV, от H. Lamon и J. A. M. Jonkhout, advocaten,

–

за нидерландското правителство, от М. K. Bulterman и C. S. Schillemans, в качеството на представители,

–

за австрийското правителство, първоначално от G. Hesse, а впоследствие от J. Schmoll, в качеството на представители,

–

за норвежкото правителство, от J. T. Kaasin и T. Skjeie, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от L. Haasbeek и R. Lindenthal, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3 от Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди (ОВ L 167, 2012 г., стр. 1).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Darie BV, търговско дружество, което осъществява дейност на пазара на едро на продукти за поддръжка, почистване и измиване, и Staatssecretaris van Infrastructuur en Milieu (държавен секретар по инфраструктурата и околната среда, Нидерландия) (наричан по-нататък „държавният секретар“) относно законосъобразността на решение на последния, с което му се разпорежда да преустанови предоставянето на пазара на продукт, класифициран от държавния секретар като „биоцид“, който не е разрешен.

3

Съображение 5 от Регламент № 528/2012 гласи:

„Правилата относно предоставянето на пазара на биоциди в рамките на Общността бяха установени с Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета [от 16 февруари 1998 година относно пускането на пазара на биоциди (ОВ L 123, 1998 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 24, стр. 67)]. Необходимо е тези правила да се адаптират в светлината на придобития опит, и по-специално на доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета за първите седем години от прилагането, в който се анализират проблемите, свързани с директивата, и нейните слабости“.

4

Член 1 от този регламент, озаглавен „Цел и предмет“, гласи:

„1.   Целта на настоящия регламент е да се подобри функционирането на вътрешния пазар чрез хармонизирането на правилата относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди, като същевременно се гарантира висока степен на защита на здравето на хората и животните и на околната среда. Разпоредбите на настоящия регламент се основават на принципа на предпазливост, чиято цел е да се защити здравето на хората, здравето на животните, както и околната среда. […]

2.   С настоящия регламент се установяват правила относно:

[…]“.

5

Член 2 от посочения регламент, озаглавен „Приложно поле“, предвижда в параграф 1:

„Настоящият регламент се прилага за биоциди и за третирани изделия. В приложение V се съдържа списък на типовете биоциди, които са включени в обхвата на настоящия регламент, заедно с описанието им“.

6

Член 3 от същия регламент, озаглавен „Определения“, предвижда в параграф 1:

„За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

[…]

[…]

[…]“.

7

Член 17, параграф 1 от Регламент № 528/2012 гласи:

„Биоциди не се предлагат на пазара и не се употребяват, освен ако не са разрешени в съответствие с настоящия регламент“.

8

Приложение V към този регламент, озаглавено „Типове биоциди и тяхното описание съгласно посоченото в член 2, параграф 1“, класира тези продукти в четири групи, а именно дезинфекти, консерванти, контрол на вредни организми и други биоциди. В това приложение се уточнява, от една страна, че дезинфектантите изключват продукти за почистване, за които не е предвидено да имат биоциден ефект, и от друга страна, че освен ако не е посочено друго, консервантите включват само продукти за предотвратяване на микробиологично или алгално развитие.

9

Член 2 („Определения“) от Директива 98/8, която е отменена и заменена с Регламент № 528/2012, предвижда в параграф 1:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]“.

10

В съображение 21 от Регламент (ЕО) № 648/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно детергентите (OВ L 104, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 43, стр. 378) се „напомн[я], че спрямо повърхностноактивните вещества, които се съдържат в детергентите“, се прилагат и други хоризонтални законодателни актове, по-специално Директива 98/8.

11

Член 2, точка 1 от този регламент определя понятието „детергент“ за целите на регламента.

12

Член 1 от Wet gewasbeschermingsmiddelen en biociden (Закон за продуктите за растителна защита и биоцидите, наричан по-нататък „Wgb“), озаглавен „Определения“, гласи:

„1.   По смисъла на настоящия закон и на приетите въз основа на него разпоредби се прилагат следните определения:

[…]

Биоциди: биоциди съгласно член 3, параграф 1, буква а) от Регламент [№ 528/2012];

[…]“.

13

Съгласно член 43 от Wgb, озаглавен „Нарушения на Регламента“:

„1.   Член 17, параграфи 1, 5 и 6 […] от Регламент [№ 528/2012] или разпоредбите относно прилагането [му] не трябва да се [нарушават].

[…]“.

14

Член 86 от Wgb, озаглавен „Административна принуда“, предвижда:

„Министърът е оправомощен, с оглед на спазването на разпоредбите, регламентирани чрез или въз основа на този закон и на член 5:20 от Algemene wet bestuursrecht (Административен кодекс), да наложи мерки, обезпечени с административна принуда, по отношение на задължението за сътрудничество с назначените съгласно член 82 служители“.

15

С решение от 13 януари 2017 г. държавният секретар на основание на комбинираните разпоредби на членове 43 и 86 от Wgb и член 17, параграф 1 от Регламент № 528/2012 разпорежда на Darie — под страх от налагане на парична санкция в размер на 1000 EUR на седмица до максималната сума от 25000 EUR — да преустанови предоставянето на пазара на „Pure Air“ — продукт, класифициран от него като „биоцид“, който не е разрешен от компетентния орган, а именно College voor de toelating van gewasbeschermingsmiddelen en biociden (Орган, оправомощен да издава разрешения за продукти за растителна защита и биоциди, Нидерландия).

16

Darie обжалва по административен ред решението на държавния секретар, като изтъква, че той неправилно е класифицирал „Pure Air“ като „биоцид“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от Регламент № 528/2012.

17

С решение от 26 май 2017 г. държавният секретар отхвърля административната жалба.

18

Darie обжалва това решение пред College van Beroep voor het bedrijfsleven (Апелативен съд по административните спорове в икономическата област, Нидерландия), като оспорва класифицирането на „Pure Air“ като „биоцид“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от Регламент № 528/2012. Според това дружество „Pure Air“ има пробиотично, а не биоцидно действие, тъй като бактерията от вида Bacillus ferment, която се съдържа в този продукт, произвежда ензими, които поемат и разграждат всички налични органични остатъци, служещи за храна на микроорганизмите, вследствие на което по повърхността, третирана с продукта, не може да се образува биотоп, в който да се развият микроорганизми като плесенни гъби.

19

Запитващата юрисдикция посочва, че етикетът на „Pure Air“ описва този продукт като концентриран, биологично разградим спрей, обогатен с пробиотици, който съдържа по-специално бактерията Bacillus ferment, използвана „за гарантиране липсата на плесени“ и за „елиминира[не] и предпазва[не] от образуването на неприятни миризми“, и който разпространява здравословна и безопасна микрофлора по третираните повърхности. В инструкциите за употреба на „Pure Air“ се уточнява, от една страна, че преди напръскването с този продукт на подлежащите на третиране повърхности трябва да се отстрани плесента, „за да се започне от основата“, и от друга страна, че „[з]а да се гарантира, че повече няма да се образува плесен, пръскането [с „Pure Air“] трябва да продължи, като се прави, в зависимост от влажността на жилището, веднъж на всеки 3 до 4 седмици“.

20

Запитващата юрисдикция добавя, че на 22 март 2017 г. на уебстраницата на Darie е предоставена следната информация: „Пробиотичните почистващи препарати действат като традиционните средства за почистване. Те отстраняват видимите замърсявания. Има обаче и една съществена разлика. Потенциалните причинители на болести като плесените и вредните бактерии също изчезват. Като бъде унищожена тяхната хранителна среда, патогенните бактерии и плесени рязко намаляват. Наред с това продуктът е безопасен и действието му е дълготрайно. В основата си той е съставен от „добри“ бактерии и вода, тоест това е продукт, който не вреди на околната среда. Можете да го откриете на пазара за професионално почистване“.

21

Запитващата юрисдикция иска да се установи дали твърдяното от Darie действие на „Pure Air“, изразяващо се в борба не с вредните организми, а по-скоро с възникването или поддържането на хранителната среда на тези организми, попада в обхвата на понятието „биоцид“ по член 3, параграф 1, буква а) от Регламент № 528/2012 във връзка с член 3, параграф 1, буква в) от този регламент.

22

При тези обстоятелства College van Beroep voor het bedrijfsleven (Апелативен съд по административните спорове в икономическата област) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

23

Darie изтъква, че преюдициалното запитване трябва да се отхвърли, тъй като запитващата юрисдикция разполага с всички необходими елементи, за да установи, без да е необходимо да поставя преюдициални въпроси на Съда, че разглежданият в главното производство продукт не е биоцид. Освен това в решение от 1 март 2012 г., Söll (C‑420/10, EU:C:2012:111, наричано по-нататък „решението Söll“) Съдът вече бил отговорил на първия въпрос.

24

В това отношение следва да се припомни, че в рамките на сътрудничеството между Съда и националните юрисдикции, въведено с член 267 ДФЕС, само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, щом като поставените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (решение от 25 юли 2018 г., AY (Заповед за арест — Свидетел), C‑268/17, EU:C:2018:602, т. 24 и цитираната съдебна практика).

25

Следователно въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическа рамка, която той определя съгласно своите собствени правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да отхвърли отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 25 юли 2018 г., AY (Заповед за арест — Свидетел), C‑268/17, EU:C:2018:602, т. 25 и цитираната съдебна практика).

26

В случая висящият пред запитващата юрисдикция спор се отнася по същество до класифицирането на продукта „Pure Air“ като „биоцид“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от Регламент № 528/2012. Като се има предвид, че тази юрисдикция иска тълкуване на понятията „биоцид и „активно вещество“ по смисъла на този регламент и че предоставя на Съда необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси, няма съмнение, че тези въпроси са от значение за разрешаването на спора и че са налице условията за допустимост на преюдициалното запитване, припомнени в предходната точка.

27

Следователно настоящото преюдициално запитване е допустимо.

28

С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали понятието „биоцид“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от Регламент № 528/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че включва продукти, съдържащи един или повече видове бактерии, ензими или други съставки, които поради специфичното си действие действат не непосредствено върху целевите вредни организми, а върху възникването или поддържането на хранителната среда на тези организми, и какви изисквания следва евентуално да се поставят по отношение на подобно действие.

29

В това отношение следва да се отбележи, че тъй като Регламент № 528/2012 отменя и заменя Директива 98/8, направеното от Съда тълкуване на разпоредбите на тази директива важи и за регламента, когато разпоредбите на двата акта от правото на Съюза могат да се квалифицират като еквивалентни (вж. в този смисъл решения от 16 ноември 2016 г., Schmidt, C‑417/15, EU:C:2016:881, т. 26, от 9 март 2017 г., Pula Parking, C‑551/15, EU:C:2017:193, т. 31 и от 15 ноември 2018 г., Kuhn, C‑308/17, EU:C:2018:911, т. 31).

30

В точка 31 от решение Söll Съдът постановява, че понятието за биоциди, съдържащо се в член 2, параграф 1, буква a) от Директива 98/8, трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща продуктите, които оказват само непряко въздействие върху целевите вредители, стига да съдържат едно или няколко активни вещества с химическо или биологично въздействие, което е част от причинно-следствена верига, чиято цел е да предизвика инхибиторен ефект върху тези вредители.

31

В това отношение следва да се уточни, че в точка 24 от решение Söll Съдът отбелязва, че съгласно член 2, параграф 1, буква а), първа алинея от Директива 98/8 определението за биоциди се състои от три кумулативни елемента. Те са наличието в продукта на „активно вещество“, предназначенията на продукта и оказваното от него химическо или биологично въздействие. Изводът, до който стига Съдът в точка 31 от това решение, се основава по-специално на анализ на втория елемент от това определение, разгледан в светлината на целите на посочената директива.

32

Сравнителният анализ на текста на член 3, параграф 1, буква а) от Регламент № 528/2012 и на член 2, параграф 1, буква а) от Директива 98/8 показва, че този елемент е формулиран по еднакъв начин в тези две разпоредби в смисъл, че класифицирането на продукта като „биоцид“ зависи по-специално от това дали той е „предназначен за унищожаване, възпиране, обезвреждане, предотвратяване на действието или оказване по друг начин на контролиращо въздействие върху всякакви вредни организми“.

33

При тези обстоятелства, както отбелязва генералният адвокат в точка 29 от заключението си, възприетото в решение Söll тълкуване, че понятието „биоцид“ обхваща не само преките, но и непреките въздействия на даден продукт, е приложимо и по отношение на понятието „биоцид“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от Регламент № 528/2012.

34

Това тълкуване е в съответствие и с контекста, в който се вписва тази разпоредба. Всъщност трябва да се припомни, че член 3, параграф 1, буква в) от Регламент № 528/2012 определя понятието „активно вещество“, от което може да се състои един биоцид, като „вещество или микроорганизъм, оказващ въздействие върху или срещу вредни организми“. Двете алтернативни части на това понятие, а именно въздействие „върху“ или „срещу“ вредни организми, потвърждават, че то включва не само преките въздействия върху вредните организми, но и непреките въздействия срещу тези организми, стига въздействията да са неразделна част от причинно-следствена верига, чиято цел е да предизвика инхибиторен ефект върху тези вредни организми.

35

Що се отнася до действието на един биоцид обаче, трябва да се отбележи, че за разлика от член 2, параграф 1, буква а) от Директива 98/8, член 3, параграф 1, буква а) от Регламент № 528/2012 не ограничава това действие до „химическо или биологично [действие]“, а обхваща всяко „[действие, различно] от чисто физическите или механични действия“.

36

Както отбелязва генералният адвокат в точка 27 от заключението си, в този регламент не е възприето предложението на Комисията да ограничи изрично понятието „биоцид“ до биологичните и химическите въздействия, както е било предвидено в член 3, параграф 1, буква а) от Предложение на Комисията от 12 юни 2009 година за Регламент относно пускането на пазара и употребата на биоциди (COM(2009) 267 окончателен).

37

Разширяването на определението за начин на действие на биоцид, извършено с Регламент № 528/2012, е в съответствие с целта, припомнена в съображение 5 от този регламент, за адаптиране на правилата на Директива 98/8 „в светлината на придобития опит“ и за гарантиране на високо равнище на защита на здравето на хората и животните и на околната среда.

38

От това следва, че само по себе си обстоятелството, че даден продукт има пробиотично, а не химическо действие, не пречи този продукт да се класифицира като „биоцид“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от Регламент № 528/2012. Напротив, доколкото пробиотичното действие на един продукт е резултат от „[действие, различно] от чисто физическите или механични действия“ по смисъла на посочената разпоредба и доколкото са налице другите предвидени в нея условия, този продукт безспорно попада в приложното поле на тази разпоредба.

39

При тези обстоятелства на първия въпрос следва да се отговори, че понятието „биоцид“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от Регламент № 528/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че включва продукти, съдържащи един или повече видове бактерии, ензими или други съставки, които поради специфичното си действие по принцип действат не непосредствено върху целевите вредни организми, а върху възникването или поддържането на хранителната среда на тези организми, стига тези продукти да имат действие, което не е чисто физическо или механично и което е неразделна част от причинно-следствена верига, чиято цел е да предизвика инхибиторен ефект върху тези вредни организми.

40

С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 3, параграф 1, буква а) от Регламент № 528/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че обстоятелството, че даден продукт трябва да се положи върху подлежащата на третиране повърхност само след елиминирането на целевите вредни организми, които са налице върху тази повърхност, е от значение за класифицирането на този първи продукт като „биоцид“ по смисъла на тази разпоредба, и ако трябва да се отговори утвърдително на този въпрос, по какъв критерий трябва да се прецени дали тези организми действително са били отстранени от подлежащата на третиране повърхност след посоченото елиминиране.

41

В това отношение, на първо място, трябва да се подчертае, че в градацията на предназначенията на биоцидите по член 3, параграф 1, буква а) от Регламент № 528/2012 се изброяват различните предназначения на биоцидите. Те варират от унищожаване на вредни организми до предотвратяване на действието им (вж. в този смисъл решение Söll, т. 28). Впрочем приложение V към този регламент, което съдържа списък на обхванатите от регламента биоциди, включва в този списък продукти с превантивно действие, които по принцип се използват, когато няма вредни организми.

42

От това следва, че понятието „биоцид“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от Регламент № 528/2012 трябва да се тълкува в широк смисъл и обхваща по-специално продукти с превантивно действие. Това широко тълкуване се подкрепя от посочената в член 1 от този регламент цел, основана на принципа на предпазните мерки, а именно да се гарантира „висока степен на защита на здравето на хората и животните и на околната среда“.

43

Тази цел обаче не може да се постигне напълно, ако продукти, които съдържат „активни вещества“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква в) от Регламент № 528/2012, не се класифицират като „биоциди“ поради чисто превантивното им действие върху целевите вредни организми и не са предмет на правилата за предоставянето на пазара и употребата на такива продукти, установени с този регламент.

44

Всъщност, както постановява Съдът в точка 27 от решение Söll, самото наличие на активното вещество представлява риск за околната среда, независимо дали това вещество оказва пряко или непряко въздействие върху целевите вредни организми.

45

На второ място, за да е налице „активно вещество“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква в) от Регламент № 528/2012, не е необходимо унищожаване на вредни организми. Всъщност, когато видове бактерии, ензими или други съставки на даден продукт пречат на възникването или поддържането на хранителната среда на целевите вредни организми, като ги лишават от тази хранителна среда, те действат като активно вещество с превантивно действие срещу тези организми.

46

По този начин, обстоятелството, че целевите вредни организми са били отстранени предварително чрез различно от произвежданото от разглежданото вещество действие — дори да се приеме за доказано — не поставя под въпрос класификацията на това вещество, което въздейства върху възникването на благоприятна хранителна среда за тези вредни организми, като „активно вещество“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква в) от Регламент № 528/2012.

47

На трето място, евентуалното почистващо действие на продукт, съдържащ една или повече бактерийни видове, ензими или други компоненти, който поради специфичното си действие действа не непосредствено върху вредните организми, а върху възникването или поддържането на хранителната среда на тези организми, не може да изключи класифицирането на този продукт като „биоцид“.

48

Всъщност, както отбелязва генералният адвокат в точки 32 и 33 от заключението си, почистващите препарати не са изключени от приложното поле на Регламент № 528/2012. Освен това, както следва по-специално от съображение 21 от Регламент № 648/2004, един продукт може да се класифицира едновременно като „детергент“ по смисъла на член 2, точка 1 от този регламент и като „биоцид“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от Регламент № 528/2012.

49

Следователно единствено характеристиките, посочени в член 3, параграф 1, букви а) и в) от Регламент № 528/2012, са от значение за класифицирането на продукт като „биоцид“.

50

С оглед на гореизложеното на втория въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 1, буква а) от Регламент № 528/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че обстоятелството, че даден продукт трябва да се положи върху подлежащата на третиране повърхност само след елиминирането на целевите вредни организми, които са налице върху тази повърхност, не е от значение за класифицирането на този първи продукт като „биоцид“ по смисъла на тази разпоредба.

51

С третия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 3, параграф 1, буква а) от Регламент № 528/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че срокът на действие на даден продукт е от значение за класификацията на този продукт като „биоцид“ по смисъла на тази разпоредба.

52

В това отношение от анализа, извършен в рамките на втория въпрос, следва, че само конститутивните елементи на понятията „биоцид“ и „активно вещество“ по смисъла на член 3, параграф 1, букви а) и в) от Регламент № 528/2012 са от значение за класифицирането на един продукт като „биоцид“. Срокът на действие на даден продукт обаче не е сред тези елементи.

53

Ето защо на третия въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 1, буква а) от Регламент № 528/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че срокът на действие на даден продукт не е от значение за класифицирането на този продукт като „биоцид“ по смисъла на тази разпоредба.

54

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (девети състав) реши: