–

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от M. Santoro, avvocato dello Stato,

–

за Европейската комисия, от A. Armenia и F. Tomat, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 7, параграфи 2 и 3 от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (ОВ L 283, 2003 г., стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 98).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Autoservizi Giordano società cooperativa и Agenzia delle Dogane e dei Monopoli — Ufficio di Palermo (Агенция „Митници и монополи“ — Митническо бюро Палермо, Италия, наричана по-нататък „Агенция „Митници и монополи“) по повод отказа на последната да разреши на Autoservizi Giordano да ползват намалена акцизна ставка върху търговския газьол, използван като гориво, за третото тримесечие на 2017 г.

3

Съображения 2—7, 9, 11, 12 и 24 от Директива 2003/96 гласят:

[…]

[…]

[…]

4

Член 4 от Директива 2003/96 гласи:

„1.   Нивата на облагане с данъци, които държавите членки прилагат за енергийните продукти и електроенергията, изброени в член 2, не могат да бъдат по-малки от минималните нива на облагане с данъци, посочени в настоящата директива.

2.   За целите на настоящата директива „ниво на облагане с данъци“ представлява общо наложените задължения, обхващащи всички косвени данъци (с изключение на ДДС), изчислени пряко или косвено върху количеството енергийни продукти и електроенергия при пускането им за потребление“.

5

Съгласно член 7 от тази директива:

„1.   От 1 януари 2004 година и от 1 януари 2010 година минималните данъчни ставки по отношение на моторните горива са фиксирани, както е посочено в приложение I, таблица А.

Не по-късно от 1 януари 2012 година, на основата на доклад и предложение от Комисията, като взема решения с единодушие след консултации с Европейския парламент, Съветът решава какви да бъдат минималните данъчни ставки на газьола за следващия период, който започва на 1 януари 2013 година.

2.   Държавите членки могат да разглеждат диференцирано търговското и нетърговското приложение на газьола, използван като гориво, при условие че се съблюдават минималните нива, определени за Общността и ставката за търговския газьол, използван като гориво[,] не е под националните прагове на данъчно облагане в сила от 1 януари 2003 година, независимо от изключенията за това приложение, предвидени в настоящата директива.

3.   „Търговски газьол, използван като гориво“ означава газьол, използван като гориво за следните цели:

4.   Независимо от параграф 2, държавите членки, които въведат система за събиране на пътни такси за моторните превозни средства или състав от пътни превозни средства, чието изключително предназначение е превозването на стоки по сухоземен път, могат да прилагат намалена ставка за газьола, използван от такива превозни средства, по-ниска от националното ниво на данъчно облагане в сила от 1 януари 2003 г., доколкото общата данъчна тежест остава в общи линии същата и при условие че се спазват минималните нива за общността и националното равнище на данъчно облагане в сила от 1 януари 2003 г. за газьола, използван като гориво, е поне два пъти по-високо от минималното ниво, приложимо от 1 януари 2004 г.“.

6

В член 6 от Decreto legislativo n. 26 — Attuazione della direttiva 2003/96/CE che ristruttura il quadro comunitario per la tassazione dei prodotti energetici e dell’elettricità (Законодателен декрет № 26 за транспониране на Директива 2003/96) от 2 февруари 2007 г. (обикновена притурка на GURI № 68 от 22 март 2007 г., стр. 5), определя акцизната ставка върху газьола, използван като гориво.

7

Член 24 ter от Decreto legislativo n. 504 — Testo unico delle disposizioni legislative concernenti le imposte sulla produzione e sui consumi e relative sanzioni penali e amministrative (Законодателен декрет № 504 относно консолидиран текст на законодателните разпоредби за данъците върху производството, потреблението и съответните наказателни и административни санкции) от 26 октомври 1995 г. (обикновена притурка на GURI № 279 от 29 ноември 1995 г., стр. 5, наричан по-нататък „Законодателен декрет № 504/1995“), въведен с Decreto-legge n. 193 — Disposizioni urgenti in materia fiscale e per il finanziamento di esigenze indifferibili (Декрет-закон № 193/2016 за приемане на неотложни разпоредби в данъчната област и за финансиране на непосредствените нужди) от 22 октомври 2016 г., преобразуван с изменения в Закон № 225 от 1 декември 2016 г. (обикновена притурка на GURI № 282 от 2 декември 2016 г.), озаглавен „Търговски газьол“, предвижда:

„1.   Търговският газьол, използван като гориво, подлежи на облагане с акциз при прилагане на ставката, предвидена за тази употреба в точка 4-bis от таблица А, приложена към настоящия консолидиран текст.

2.   Под търговски газьол, използван като гориво, се разбира газьол, използван от превозни средства, с изключение на тези от категория „Евро 2“ или по-ниска, използвани от собственика или на друго основание, което гарантира изключителната им достъпност, за следните цели:

3.   За търговски газьол се счита и газьолът, използван за дейността по превозването на пътници, извършвана от публичноправни субекти или предприятия, осъществяващи въжен транспорт като обществена услуга.

4.   Възстановяването на сумата по задължението, произтичащо от по-високия акциз, приложен за търговския газьол, се определя в размер на разликата между акцизната ставка върху газьола, използван като гориво, съгласно приложение I, и ставката, предвидена в параграф 1 от настоящия член. За целите на горепосоченото възстановяване правните субекти по параграфи 2 и 3 подават специална декларация до съответното бюро на Агенция „Митници и монополи“ не по-късно от един месец след изтичането на всяко календарно тримесечие, в което е бил потребен търговският газьол.

[…]“.

8

Autoservizi Giordano извършва дейност по превоз на пътници, като предлага услуги за отдаване под наем на автобуси с водач.

9

Дружеството иска от Агенция „Митници и монополи“ да ползва за третото тримесечие на 2017 г. предвидената в член 24ter от Законодателен декрет № 504/1995 намалена акцизна ставка за търговския газьол, използван като гориво.

10

Агенция „Митници и монополи“ отхвърля това искане с мотива, че дейността по превоз на пътници посредством услуги за отдаване под наем на автобуси с водач като извършваната от Autoservizi Giordano не попада в нито една от категориите дейности по превоз, за които съгласно член 24 ter от Законодателен декрет № 504/1995 се прилага намалена акцизна ставка върху търговския газьол, използван като гориво.

11

Autoservizi Giordano обжалва този отказ пред Commissione tributaria provinciale di Palermo (Данъчна комисия на провинция Палермо, Италия).

12

В подкрепа на жалбата си Autoservizi Giordano поддържа, че правото да се ползва намалена акцизна ставка произтича от прякото прилагане на член 7 от Директива 2003/96 и че следователно ограничението по член 24 ter от Законодателен декрет № 504/1995 е произволно и незаконосъобразно.

13

В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че член 7 от Директива 2003/96 дава на всяка държава членка право на преценка относно възможността да разглежда диференцирано търговското и нетърговското приложение на газьола. Тя обаче посочва, че този член, изглежда, не предоставя на държавите членки същата свобода на преценка, ако решат да предвидят намалена акцизна ставка за категорията търговски газьол, използван като гориво, тъй като тази категория трябва да съответства на определението на понятието „търговски газьол“ от посочения член.

14

Освен това според запитващата юрисдикция, предвиждайки право на намалена акцизна ставка върху търговския газьол, използван като гориво, само за определени дейности, но не и за други, като например дейността по отдаване под наем на автобуси с водач в сектора на частния превоз на пътници, член 24 ter от Законодателен декрет № 504/1995 ограничава обхвата на член 7, параграф 3, буква б) от Директива 2003/96, който се отнася до „превозването на пътници, чрез редовен или случаен превоз“.

15

Накрая, запитващата юрисдикция иска да установи дали частни лица могат да се позовават пряко на член 7 от Директива 2003/96 срещу италианските власти, за да ползват намалена акцизна ставка и да получат възстановяване на недължимо платените акцизи. Тя подчертава, че ако случаят е такъв, едва ли би могло да се счита, че италианското право е съвместимо с тази разпоредба.

16

В това отношение запитващата юрисдикция иска от Съда да определи дали правото на преценка, признато на държавите членки с член 7, параграф 2 от Директива 2003/96, означава, че параграф 3 от същия член — който включва в понятието „търговски газьол, използван като гориво“ и газьола, предназначен за „превозване на пътници чрез […] случаен превоз“ — не е достатъчно ясен, точен и безусловен.

17

При тези обстоятелства Commissione tributaria provinciale di Palermo (Данъчна комисия на провинция Палермо) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

18

В самото начало следва да се отбележи, че видно от акта за преюдициално запитване, жалбоподателят в главното производство е частно, а не публично предприятие. При това положение и независимо как е формулиран първият въпрос, в рамките на настоящото дело следва да се определи, от една страна, дали член 7, параграфи 2 и 3 от Директива 2003/96 трябва да се тълкува в смисъл, че в приложното му поле попада частно предприятие, което извършва дейност по превоз на пътници, като предлага услуги за отдаване под наем на автобуси с водач, и от друга страна, дали тази разпоредба не допуска национална правна уредба, която предвижда намалена акцизна ставка за търговския газьол, използван като гориво за редовен превоз на пътници, без обаче да предвижда такава ставка за газьола, използван за случаен превоз на пътници.

19

Що се отнася до първия въпрос в първата му част, следва да се отбележи, че член 7, параграф 2 от тази директива предвижда, че по отношение на равнището на данъчно облагане държавите членки могат да разглеждат диференцирано търговското и нетърговското приложение на газьола, използван като гориво, при условие че се съблюдават минималните нива, определени за Общността, и ставката за търговския газьол, използван като гориво, не е под националните прагове на данъчно облагане. Член 7, параграф 3 от посочената директива уточнява какво означава „търговски газьол, използван като гориво“, и по-специално в буква б) посочва газьола, използван като гориво, за превозване на пътници, чрез редовен или случаен превоз, чрез моторно превозно средство категория М2 или категория М3, както е посочено в Директива 70/156.

20

Както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 21 от заключението си, от член 7, параграф 3 от Директива 2003/96 следва, че законодателят на Съюза определя понятието „търговски газьол, използван като гориво“ въз основа не на публичноправния или частноправен характер на използващите газьола субекти, а на целите, за които се използва той, а именно превоз на стоки и пътници с помощта на определени моторни превозни средства.

21

Следователно тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че в приложното ѝ поле попада частно предприятие, което извършва дейност по превоз на пътници, като предлага услуги за отдаване под наем на автобуси с водач, при условие че превозните средства, отдавани под наем от това предприятие, са от категория M2 или M3 по смисъла на Директива 70/156.

22

Що се отнася до първия въпрос във втората му част, в самото начало следва да се припомни, че за да се определи обхватът на разпоредба от правото на Съюза, следва да се вземат предвид едновременно текстът, общата логика и целите ѝ (решение от 19 април 2018 г., CMR, C‑645/16, EU:C:2018:262, т. 22 и цитираната съдебна практика).

23

Относно текста на член 7, параграфи 2 и 3 от Директива 2003/96 следва да се отбележи, че параграф 2 от този член разрешава при определени условия държавите членки да разглеждат диференцирано търговското и нетърговското приложение на газьола, използван като гориво, а параграф 3, буква б) от същия член уточнява, че понятието „търговски газьол, използван като гориво“ включва газьола, използван като гориво за „превозването на пътници, чрез редовен или случаен превоз“.

24

Следва да се подчертае, че думите „редовен“ и „случаен“, използвани в израза по член 7, параграф 3, буква б) от Директива 2003/96 „превозването на пътници, чрез редовен или случаен превоз“, са свързани с разделителния съюз „или“. В това отношение е вярно, че от езикова гледна точка разделителният съюз „или“ може бъде както алтернативен, така и кумулативен по смисъл (вж. в този смисъл решения от 12 юли 2005 г., Комисия/Франция, C‑304/02, EU:C:2005:444, т. 83 и от 14 май 2019 г., M и др. (Отнемане на статут на бежанец), C‑391/16, C‑77/17 и C‑78/17, EU:C:2019:403, т. 102).

25

При това положение, както по същество изтъква италианското правителство, ако намерението на законодателя на Съюза бе намалената акцизна ставка върху газьола за търговско приложение да се прилага за всяка дейност по превоз на пътници, без разлика между редовния и случаен превоз, той би използвал в член 7, параграф 3, буква б) от Директива 2003/96 израза „превоз на пътници“. Следователно употребата на израза „превозването на пътници, чрез редовен или случаен превоз“ сочи, че не е задължително с намалената акцизна ставка да се облага както редовният превоз на пътници, така и случайният превоз на пътници, свързани с разделителния съюз „или“, но че с тази ставка може да се облага само едната от двете форми на превоз.

26

Що се отнася до общата логика на Директива 2003/96, от съображение 3 и член 4 от нея е видно, че тя не извършва пълно хармонизиране на акцизните ставки за енергийните продукти и електроенергията, а установява само хармонизирани минимални данъчни ставки. Освен това, както отбелязва генералният адвокат в точки 30 и 31 от заключението си, освен член 7, параграф 2 от посочената директива, членове 5, 14—17 и 19 от нея предвиждат възможност за държавите членки да въвеждат диференцирани ставки при данъчното облагане, освобождаване от данъци или данъчни намаления на акцизите. Тези разпоредби показват, че законодателят на Съюза е оставил известна свобода на преценка на държавите членки в областта на акцизите.

27

Следователно общата логика на Директива 2003/96 подкрепя тълкуване на член 7, параграф 3, буква б) от нея в смисъл, че прилагането на намалената акцизна ставка не трябва задължително да включва както редовния, така и случайния превоз на пътници, а може да се ограничи само до една от тези форми на превоз на пътници.

28

Относно преследваните с Директива 2003/96 цели следва да се отбележи, първо, че от съображения 9 и 11 от тази директива е видно, че целта на същата е да остави на държавите членки известна свобода да определят и провеждат политики, съответстващи на националните условия, и че всяка държава членка определя самостоятелно мерките за транспониране на посочената директива (решение от 18 януари 2017 г., IRCCS — Fondazione Santa Lucia, C‑189/15, EU:C:2017:17, т. 50)

29

Както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 41 от заключението си, да се признае на държавите членки възможността да предвидят намалена акцизна ставка за газьола, използван за редовен превоз на пътници, но не за газьола, използван за случаен превоз на пътници, им позволява да провеждат политики, съобразени с националните им условия, по-конкретно в областта на транспорта и достъпността на териториите.

30

Второ, предвиждайки режим на хармонизирано данъчно облагане на енергийните продукти и на електроенергията, Директива 2003/96 цели, както е видно от съображения 2—5 и 24 от нея, да се осигури правилното функциониране на вътрешния пазар в енергийния сектор, като се предотврати по-конкретно нарушаване на конкуренцията (решение от 7 март 2018 г., Cristal Union, C‑31/17, EU:C:2018:168, т. 29 и цитираната съдебна практика). По-конкретно от съображение 3 от посочената директива следва, че тя определя минимални нива на облагане с данъци в Общността именно за да гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар.

31

Доколкото обаче са спазени минималните нива на облагане с данъци в Общността, тази цел допуска член 7, параграф 3, буква б) от Директива 2003/96 да се тълкува в смисъл, че държавите членки могат да прилагат намалената акцизна ставка само за редовния превоз на пътници.

32

Трето, Директива 2003/96 посочва и, видно от съображения 6, 7, 11 и 12 от нея, постигането на целта за насърчаване на целите на политиката за опазване на околната среда (решение от 7 март 2018 г., Cristal Union, C‑31/17, EU:C:2018:168, т. 34 и цитираната съдебна практика).

33

Както подчертава италианското правителство, тези цели подкрепят тълкуване на член 7, параграфи 2 и 3 от Директива 2003/96 в смисъл, че той допуска националният законодател да предвиди намалена акцизна ставка за търговския газьол, използван като гориво за редовен превоз на пътници, без обаче да предвижда такава ставка за случаен превоз на пътници. Всъщност, доколкото намалена акцизна ставка върху търговския газьол, използван като гориво, намалява разходите, свързани с потреблението на газьол, намаляването на броя на субектите с право на такова предимство може да насърчи ограничаването на това потребление за формите на превоз на пътници, които нямат такова право, и така допринася за целите на политиката за опазване на околната среда, насърчавани от тази директива.

34

Следователно, що се отнася до първия въпрос във втората му част, следва да се приеме, че с оглед както на текста на член 7, параграфи 2 и 3 от Директива 2003/96, така и на общата логика и целите на посочената директива, последната разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда намалена акцизна ставка за търговския газьол, използван като гориво в рамките на дейността по редовен превоз на пътници, без обаче да предвижда такава ставка за газьола, използван за дейността по случаен превоз на пътници.

35

Както обаче припомня по същество Комисията в писменото си становище, при упражняване на правомощията, с които разполагат, да приложат член 7, параграфи 2 и 3 от Директива 2003/96, държавите членки следва да спазват основните принципи на правото, които са част от правния ред на Съюза и сред които фигурира по-конкретно принципът на пропорционалност (вж. по аналогия решения от 2 юни 2016 г., Полихим-СС, C‑355/14, EU:C:2016:403, т. 59 и от 9 ноември 2017 г., AZ, C‑499/16, EU:C:2017:846, т. 29 и 30).

36

Ето защо разглежданата в главното производство национална правна уредба съответства на правото на Съюза, ако е спазен принципът на равно третиране, което запитващата юрисдикция следва да провери. Съдът може все пак да ѝ предостави полезни насоки за разрешаването на спора, с който тя е сезирана (вж. по аналогия решение от 21 ноември 2018 г., Fontana, C‑648/16, EU:C:2018:932, т. 37 и 38).

37

Накрая, съгласно постоянната съдебна практика принципът на равно третиране изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (решение от 3 декември 2019 г., Чешка република/Парламент и Съвет, C‑482/17, EU:C:2019:1035, т. 164 и цитираната съдебна практика).

38

Този принцип не допуска подобни стоки или услуги, които следователно са в конкуренция помежду си, да се третират по различен начин за целите на акцизната ставка (вж. по аналогия решение от 27 юни 2019 г., Belgisch Syndicaat van Chiropraxie и др., C‑597/17, EU:C:2019:544, т. 47 и цитираната съдебна практика).

39

За да се определи дали стоките или услугите са подобни, следва да се държи сметка главно за гледната точка на средния потребител. Стоките или съответно услугите са подобни, когато имат аналогични характеристики и задоволяват едни и същи нужди на потребителя съгласно критерий за сходство при използването и когато съществуващите различия не влияят съществено върху решението на средния потребител да избере едната или другата стока или съответно услуга (решение от 27 юни 2019 г., Belgisch Syndicaat van Chiropraxie и др., C‑597/17, EU:C:2019:544, т. 48 и цитираната съдебна практика).

40

В случая услугите за редовен превоз на пътници по дефиниция осигуряват превоз с определена честота по определен маршрут на пътуващи, които се качват и слизат на предварително определени места за спиране, докато услугите за случаен превоз на пътници задоволяват конкретни нужди. Освен това на операторите, които предлагат услуги за редовен превоз на пътници, по принцип са възложени задачи за обществена услуга.

41

Така, след като изглежда, че услугите за редовен превоз на пътници и услугите за случаен превоз на пътници не задоволяват едни и същи нужди, разглежданата в главното производство национална правна уредба явно не нарушава принципа на равно третиране, което обаче запитващата юрисдикция следва да провери.

42

С оглед на всички изложени по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 7, параграфи 2 и 3 от Директива 2003/96 трябва да се тълкува в смисъл, от една страна, че в приложното му поле попада частно предприятие, което извършва дейност по превоз на пътници като предлага услуги за отдаване под наем на автобуси с водач, стига превозните средства, отдавани под наем от това предприятие, да са от категория M2 или M3 по смисъла на Директива 70/156, и от друга страна, че посочената разпоредба допуска национална правна уредба, която предвижда намалена акцизна ставка за търговския газьол, използван като гориво за редовен превоз на пътници, без обаче да предвижда такава ставка за газьола, използван за случаен превоз на пътници, при условие че тази правна уредба спазва принципа на равно третиране, което запитващата юрисдикция следва да провери.

43

С втория и третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали частноправен субект може да се позове пряко на член 7, параграфи 2 и 3 от Директива 2003/96 срещу италианските органи.

44

С оглед на отговора на първия въпрос не е необходимо да се отговаря на тези два въпроса.

45

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

Член 7, параграфи 2 и 3 от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията трябва да се тълкува в смисъл, от една страна, че в приложното му поле попада частно предприятие, което извършва дейност по превоз на пътници като предлага услуги за отдаване под наем на автобуси с водач, стига превозните средства, отдавани под наем от това предприятие, да са от категория M2 или M3 по смисъла на Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 година за сближаване на законодателствата на държавите членки по отношение на типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета, и от друга страна, че посочената разпоредба допуска национална правна уредба, която предвижда намалена акцизна ставка за търговския газьол, използван като гориво за редовен превоз на пътници, без обаче да предвижда такава ставка за газьола, използван за случаен превоз на пътници, при условие че тази правна уредба спазва принципа на равно третиране, което запитващата юрисдикция следва да провери.