–

за словашкото правителство, от B. Ricziová и M. Kianička, в качеството на представители,

–

за чешкото правителство, от M. Smolek, J. Pavliš, J. Vláčil и L. Dvořáková, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от D. Martin, A. Tokár и B.‑R. Killmann, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1, буква ц) и членове 4 и 5 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 166, 2004 г., стр. 1, поправка ОВ L 200, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82) и на член 34, параграфи 1 и 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между UB и Generálny riaditel’ Sociálnej poist’ovne Bratislava (генерален директор на Осигурителния институт Братислава, Словакия) във връзка със законосъобразността на решението, с което на първия се отказва право на допълнително обезщетение, изплащано на някои спортисти на високо ниво.

3

Член 1 от Регламент № 883/2004 е озаглавен „Определения“ и предвижда:

„За целите на настоящия регламент:

[…]

[…]“.

4

Член 3 от посочения регламент, озаглавен „Материален обхват“, гласи:

„1.   Настоящият регламент се прилага към всички законодателства относно следните клонове на социална сигурност:

[…]

3.   Настоящият регламент се прилага също и към специалните парични обезщетения, независещи от вноски, уредени в член 70.

[…]“.

5

Член 4 от посочения регламент, озаглавен „Равно третиране“, гласи:

„Освен ако друго не е предвидено в настоящия регламент, лицата, за които се прилага настоящият регламент, получават същите обезщетения и имат същите задължения съгласно законодателството на която и да е държава членка, както нейните граждани“.

6

Член 5 от същия регламент, озаглавен „Равно третиране на обезщетения, доходи, факти и събития“, предвижда:

„Освен ако друго не е предвидено в настоящия регламент и в светлината на установените специални разпоредби по прилагането, се прилага следното:

7

Дял III от Регламент № 883/2004 включва глава 9, озаглавена „Специални парични обезщетения без плащане на вноски“. В тази глава се съдържа един-единствен член, а именно член 70, озаглавен „Обща разпоредба“, който в параграфи 1 и 2 предвижда:

„1.   Настоящият член се прилага за специални парични обезщетения, независещи от вноски, предоставяни съгласно законодателство, което поради персоналния си обхват, целите и/или условията за придобиване на права, се характеризира едновременно като социално осигурително законодателство по член 3, параграф 1 и като социално подпомагане.

2.   За целите на тази глава „специални парични обезщетения без плащане на вноски“ са тези, които:

8

Член 7 от Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година относно свободното движение на работници в Съюза (ОВ L 141, 2011 г., стр. 1) предвижда в параграфи 1 и 2:

„1.   Работник, който е гражданин на държава членка, не може поради своето гражданство да бъде третиран на територията на друга държава членка различно от работниците — нейни граждани[,] по отношение на условията за наемане и условията на труд, и по-специално, по отношение на трудовото възнаграждение, уволнението и ако остане безработен — на възстановяването или новото наемане на работа.

2.   Той има право на същите социални и данъчни предимства, както работниците — местни граждани“.

9

Член 1 от Zákon č. 112/2015 Z.z. o príspevku športovému reprezentantovi a o zmene a doplnení zákona č. 461/2003 Z.z. o sociálnom poistení v znení neskorších predpisov (Закон № 112/2015 за допълнителните обезщетения за спортистите от националните отбори и за изменение на Закон № 461/2003 относно социалното осигуряване, наричан по-нататък „Закон № 112/2015“) в редакцията, приложима по делото в главното производство, гласи:

„Този закон урежда отпускането на допълнително обезщетение за спортистите от националните отбори (наричано по-нататък „допълнителното обезщетение“) като държавно социално обезщетение, чието предназначение е да обезпечи финансово спортиста, който в качеството си на представител в спортни състезания на Република Чехословакия, на Чехословашката социалистическа република, на Федерална република Чехословакия, на Чешката и Словашка федерална република или на Словашката република е спечелил медал на олимпийски игри, на параолимпийски игри, на дефлимпикс, на световни или на европейски първенства“.

10

Член 2, параграф 1 от този закон предвижда:

„Право на допълнително обезщетение има физическо лице, което:

11

Член 3 от посочения закон гласи:

„Размерът на обезщетението се определя от разликата:

12

Г‑н UB, чешки гражданин, който от 52 години живее на територията на днешна Словакия, печели през 1971 г. златен медал от европейското първенство по хокей на лед и сребърен медал на световното първенство в същата дисциплина като член на националния отбор на Чехословашката социалистическа република.

13

При разпадането на Чешката и Словашка федерална република на 31 декември 1992 г. в полунощ, UB избира чешкото гражданство. Въпреки това той продължава да живее на територията на Словакия. В съдебното заседание словашкото правителство освен това уточнява, без това да се оспорва от другите заинтересовани лица, че при присъединяването на Словашката република и на Чешката република към Европейския съюз на 1 май 2004 г. UB е работил в основно училище и е продължил да извършва тази работа поне до 2006 г.

14

На 17 декември 2015 г. UB иска да се ползва от предвиденото в Закон № 112/2015 допълнително обезщетение за спортисти от националните отбори (наричано по-нататък „допълнителното обезщетение за спортисти от националните отбори“). След като установява, че заинтересованото лице не отговаря на условието да има словашко гражданство, предвидено в член 2, параграф 1, буква b) от този закон, Осигурителният институт в Братислава отхвърля това искане.

15

UB подава жалба срещу това решение пред Krajský súd v Košiciach (Окръжен съд Кошице, Словакия), като изтъква, че от гледна точка на правото на Съюза словашката правна уредба има дискриминационен характер, основан на гражданството, и не отчита обстоятелството, че той живее на територията на Словакия от 52 години.

16

Тъй като тази жалба е отхвърлена, UB подава касационна жалба пред запитващата юрисдикция.

17

Според тази юрисдикция от подготвителните документи във връзка със Закон № 112/2015 е видно, че словашкият законодател е обосновал избора си да обуслови предоставянето на разглежданото в главното производство обезщетение от притежаването на словашко гражданство с аргумента, че това обезщетение представлява държавно социално обезщетение, а не пенсионно обезщетение, и цели да допринесе за финансовата осигуреност на спортистите на високо ниво, които като словашки граждани са представлявали Словашката република или нейните правни предшественици на значителни международни спортни състезания. Освен това този закон не бил предназначен да се прилага по отношение на спортисти от национални отбори, които са граждани на други държави.

18

Според запитващата юрисдикция обаче, от една страна, допълнителното обезщетение за спортисти от националните отбори има не само характер на държавно социално обезщетение, тъй като се изплаща редовно и успоредно с пенсионното обезщетение с цел да се увеличи размерът на последното до предвидените в член 3, букви а)—c) от посочения закон суми. От друга страна, като член на националния отбор в колективен спорт UB е бил третиран различно от съотборниците си само поради факта че за разлика от тях той не е словашки гражданин, макар да е допринесъл като тях със спортните си умения и вложените усилия за колективния резултат на националния отбор.

19

При тези условия Najvyšší súd Slovenskej republiky (Върховен съд на Словашката република) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Възможно ли е при обстоятелства като разглежданите по делото по главното производство член 1, буква ц) и членове 4 и 5 от Регламент [№ 883/2004] във връзка със закрепеното в член 34, параграфи 1 и 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз право на обезщетения за социална сигурност и на социални придобивки да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национална правна уредба, според която като основно условие за правото на участниците в националните спортни отбори да получават допълнително обезщетение към пенсията за осигурителен стаж и възраст словашкият национален институт за социално осигуряване взема предвид гражданството на заявителя, въпреки че в националната разпоредба има и друго законово изискване, а именно участието в национален отбор на държава, правен предшественик на Словашката република, включително Чехословашката социалистическа република?“.

20

С преюдициалния си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 1, буква ц) и членове 4 и 5 от Регламент № 883/2004 във връзка с член 34, параграфи 1 и 2 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която обвързва правото на допълнително обезщетение в полза на някои спортисти на високо ниво, които са представлявали тази държава членка или нейните правни предшественици в международни спортни състезания, по-специално с условието заявителят да е гражданин на посочената държава членка.

21

За да се отговори на този въпрос, следва предварително да се провери дали обезщетение като разглежданото в главното производство попада в материалното приложно поле на Регламент № 883/2004.

22

В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда разграничението между обезщетенията, попадащи в приложното поле на Регламент № 883/2004, и обезщетенията, които са изключени от него, се основава главно на елементите, характерни за всяко обезщетение, а именно неговата крайна цел и условията за отпускането му, а не на това дали едно обезщетение е квалифицирано от националното законодателство като социалноосигурително обезщетение (решение от 25 юли 2018 г., A (Помощ за лице с увреждания), C‑679/16, EU:C:2018:601, т. 31 и цитираната съдебна практика).

23

Така едно обезщетение може да се счита за социалноосигурително обезщетение, доколкото, от една страна, е отпуснато на получателите без каквато и да е индивидуална и дискреционна преценка на нуждите на лицето въз основа на законово определено положение и от друга страна, е свързано с някой от рисковете, изрично изброени в член 3, параграф 1 от Регламент № 883/2004 (решение от 25 юли 2018 г., A (Помощ за лице с увреждания), C‑679/16, EU:C:2018:601, т. 32 и цитираната съдебна практика).

24

Предвид кумулативния характер на двете условия, посочени в предходната точка, неизпълнението на което и да е от тях води до изключване на въпросното обезщетение от приложното поле на Регламент № 883/2004 (решение от 25 юли 2018 г., A (Помощ за лице с увреждания), C‑679/16, EU:C:2018:601, т. 33).

25

Във връзка по-специално с второто условие следва да се провери дали обезщетение като разглежданото в главното производство е свързано с някой от рисковете, изрично изброени в член 3, параграф 1 от Регламент № 883/2004.

26

Що се отнася по-специално до квалификацията на осигурително обезщетение като „обезщетение за старост“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква г) от този регламент, Съдът е уточнил, че допълнително обезщетение, изплащано изключително на получателите на пенсия за осигурителен стаж и възраст и/или за преживял съпруг, чиито източници на финансиране са същите като предвидените за финансирането на пенсиите за осигурителен стаж и възраст и за преживял съпруг и което съпътства пенсията за осигурителен стаж и възраст, като позволява на получаващите я да задоволяват потребностите си, гарантирайки им финансова добавка, може да се квалифицира като такова обезщетение (вж. в този смисъл решения от 20 януари 2005 г., Noteboom, C‑101/04, EU:C:2005:51, т. 25—29 и от 16 септември 2015 г., Комисия/Словакия, C‑361/13, EU:C:2015:601, т. 56).

27

В настоящия случай най-напред следва да се отбележи, че макар една от целите на допълнителното обезщетение за спортистите от националните отбори е „да се осигури финансовата сигурност на атлетите“, както изрично се посочва в член 1 от Закон № 112/2015, от представената на Съда преписка по делото е видно, че основанието за съществуването на това обезщетение е главно на много ограничен брой атлети на високо ниво да се признаят извънредните усилия и забележителните резултати, постигнати в рамките на някои международни спортни състезания. Ето защо основната цел на посоченото обезщетение е да се възнаградят получаващите го лица за резултатите, които са постигнали в сферата на спорта като представители на своята страна.

28

На следващо място, тази основна цел обяснява, от една страна, прякото финансиране от държавата на посоченото допълнително обезщетение извън източниците на финансиране на националната система за социална сигурност и независимо от вноските, плащани от получаващите го лица, и от друга страна, обстоятелството, че то се изплаща не на всички атлети, които са участвали в подобни състезания, а само на много ограничен брой от тях, които в този контекст са спечелили определени медали.

29

На последно място, дори максималният размер на разглежданото в главното производство допълнително обезщетение да е ограничен в зависимост от получаваната освен това от това лице евентуална пенсия за осигурителен стаж и възраст, изплащането на това обезщетение зависи не от правото на получаващото го лице на такава пенсия, а само от подадено от него искане в този смисъл.

30

От това следва, че допълнително обезщетение като разглежданото в главното производство не може да се счита за обезщетение за старост и следователно не е свързано с нито един от рисковете, изрично изброени в член 3, параграф 1 от Регламент № 883/2004.

31

От това следва, че второто условие, посочено в точка 23 от настоящото съдебно решение, не е изпълнено.

32

Освен това, тъй като това допълнително обезщетение не покрива нито един от рисковете, съответстващи на посочените в член 3, параграф 1 от Регламент № 883/2004 клонове на социалното осигуряване, не е предназначено единствено да осигури специфичната защита на хората с увреждания и при всички положения не е посочено в приложение X към този регламент, това обезщетение не може да се счита и за независещо от вноски специално парично обезщетение по смисъла на член 70 от посочения регламент.

33

С оглед на изложените по-горе съображения допълнително обезщетение като разглежданото в главното производство не попада в приложното поле на Регламент № 883/2004.

34

При тези обстоятелства поставеният въпрос не следва да се разглежда от гледна точка на член 34, параграфи 1 и 2 от Хартата.

35

При това положение следва да се припомни, че в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда той трябва да бъде полезен с отговора си на националния съд, за да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът трябва да преформулира въпросите, които са му зададени. Всъщност задача на Съда е да тълкува всички разпоредби от правото на Съюза, които са необходими на националните юрисдикции, за да се произнесат по споровете, с които са сезирани, дори тези разпоредби да не са изрично посочени във въпросите, отправени от тези юрисдикции до Съда. За тази цел Съдът може от всички предоставени от националната юрисдикция данни, и в частност от мотивите на акта за преюдициално запитване, да извлече нормите и принципите на правото на Съюза, които изискват тълкуване предвид предмета на спора в главното производство (решение от 16 юли 2015 г., Abcur, C‑544/13 и C‑545/13, EU:C:2015:481, т. 33 и 34 и цитираната съдебна практика).

36

В настоящия случай, макар запитващата юрисдикция формално да отправя запитване до Съда само относно тълкуването на Регламент № 883/2004, следва да се провери — както предлага Комисията —дали Регламент № 492/2011, и по-специално член 7, параграф 2 от него, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство.

37

Всъщност, както бе отбелязано в точка 13 от настоящото решение, в отговор на въпрос, поставен от Съда в съдебното заседание, словашкото правителство уточнява, че при присъединяването на Словашката република и Чешката република към Съюза UB е бил нает в основно училище и е продължил да извършва тази работа поне до 2006 г.

38

Член 45, параграф 2 ДФЕС обаче предвижда, че свободното движение на работници налага премахването на всякаква дискриминация, основаваща се на гражданство, между работниците от държавите членки, що се отнася до заетост, възнаграждение и други условия на труд (решение от 15 декември 2016 г., Depesme и др., C‑401/15—C‑403/15, EU:C:2016:955, т. 34 и цитираната съдебна практика).

39

Освен това в специфичната област на предоставянето на социални предимства член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011 е особен израз на правилото за равно третиране, закрепено в член 45, параграф 2 ДФЕС, и трябва да се тълкува по същия начин, както последната разпоредба (решение от 15 декември 2016 г., Depesme и др., C‑401/15—C‑403/15, EU:C:2016:955, т. 35 и цитираната съдебна практика).

40

Съгласно член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011 обаче работник, гражданин на държава членка, има право на територията на другите държави членки на същите социални и данъчни предимства както работниците местни граждани.

41

Съдът приема, че от тази разпоредба се ползват еднакво както работниците мигранти, пребиваващи в приемащата държава членка, така и пограничните работници, които упражняват дейността си като наети лица в последната държава членка, като същевременно пребивават в друга държава членка (решения от 15 декември 2016 г., Depesme и др., C‑401/15—C‑403/15, EU:C:2016:955, т. 37 и от 10 юли 2019 г., Aubriet, C‑410/18, EU:C:2019:582, т. 24).

42

Освен това Съдът вече е постановил, че работник, който е упражнявал дейност като наето лице в приемащата държава членка към момента на присъединяване на неговата държава членка по произход към Съюза и е продължил да упражнява такава дейност след присъединяването, може, считано от датата на посоченото присъединяване, да се позовава на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 година относно свободното движение на работници в Общността (ОВ L 257, 1968 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 11), чийто текст е възпроизведен в член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011, освен ако предвиденият в акта за присъединяване преходен режим не предвижда друго (вж. в този смисъл решение от 27 септември 1989 г., Lopes da Veiga, 9/88, EU:C:1989:346, т. 9, 10 и 19).

43

В това отношение след присъединяването на 1 май 2004 г. на Словашката република и Чешката република към Съюза свободното движение на работници по принцип се прилага напълно за чешките граждани, които работят в Словакия, в съответствие с член 24 от Акта относно условията на присъединяването към Европейския съюз на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република и промените в Учредителните договори на Европейския съюз (ОВ L 236, 2003 г., стр. 33) и с точка 1.1 от приложение V към него, единствено при спазване на преходните разпоредби, предвидени в точки 1.2—1.14 от посоченото приложение. Тъй като тези преходни разпоредби не се отнасят до член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68, тази разпоредба се прилага по отношение на посочените чешки граждани от 1 май 2004 г. (вж. по аналогия решение от 27 септември 1989 г., Lopes da Veiga, 9/88, EU:C:1989:346, т. 9).

44

Следователно член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011 е в полза и на работник като UB, който, макар да не е преместил своето местожителство, се е оказал в положението на работник мигрант поради присъединяването към Съюза на държавата, на която е гражданин, и на държавата, на чиято територия той е установил местожителството си.

45

Ето защо следва да се провери дали допълнително обезщетение за спортистите от националните отбори като разглежданото в главното производство попада в обхвата на понятието „социално предимство“ по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011.

46

В това отношение посочването на социалните предимства в тази разпоредба не може да се тълкува ограничително (вж. в този смисъл решения от 30 септември 1975 г., Cristini, 32/75, EU:C:1975:120, т. 12 и от 17 април 1986 г., Reed, 59/85, EU:C:1986:157, т. 25).

47

Всъщност от целта за равно третиране, преследвана с член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011, е видно, че понятието „социално предимство“, чийто обхват е разширен с тази разпоредба до работниците — граждани на други държави членки, обхваща всички предимства, които, независимо дали са свързани с трудов договор, обикновено се признават на работниците — местни граждани, главно поради обективното им качество на работници или само поради факта че тяхното местожителство се намира на национална територия, и чието разширяване, така че да бъдат включени работниците, граждани на други държави членки, при това положение, изглежда, може да улесни тяхната мобилност в рамките на Съюза (вж. в този смисъл решения от 17 април 1986 г., Reed, 59/85, EU:C:1986:157, т. 26, от 12 май 1998 г., Martínez Sala, C‑85/96, EU:C:1998:217, т. 25 и от 15 септември 2005 г., Ioannidis, C‑258/04, EU:C:2005:559, т. 35), а оттам и тяхната интеграция в приемащата държава членка.

48

Както Съдът вече е постановил, такива предимства представляват по-специално обезщетение за безработица, предназначено за млади хора, които току-що са завършили образованието си и търсят първата си работа (вж. в този смисъл решение от 15 септември 2005 г., Ioannidis, C‑258/04, EU:C:2005:559, т. 34), помощ за отглеждане на дете на работник (вж. в този смисъл решение от 12 май 1998 г., Martínez Sala, C‑85/96, EU:C:1998:217, т. 26), възможността вдовицата и непълнолетните деца на работник мигрант да ползват намаленията на цената на билетите за железопътен транспорт, приложими за многодетни семейства (вж. в този смисъл решение от 30 септември 1975 г., Cristini, 32/75, EU:C:1975:120, т. 13), възможността обвиняем или подсъдим, който има качеството на работник, да използва един от езиците, които са на разположение на жителите на община на приемащата държава членка (вж. в този смисъл решение от 11 юли 1985 г., Mutsch, 137/84, EU:C:1985:335, т. 16 и 17), или още възможността на партньора на работник, който няма сключен брак и не е гражданин на приемащата държава членка, да се разреши да пребивава в последната с този работник (вж. в този смисъл решение от 17 април 1986 г., Reed, 59/85, EU:C:1986:157, т. 28), тъй като всички тези мерки могат да допринесат за интегрирането на работника мигрант в средата на приемащата държава членка и следователно за постигането на целта за свободно движение на работниците.

49

В същия дух следва да се приеме, че възможността работник мигрант да бъде възнаграден по същия начин както работниците, които са граждани на приемащата държава членка, за изключителните спортни резултати, които е постигнал като представител на тази държава членка или на нейните правни предшественици, може да допринесе за интегрирането на този работник в средата на посочената държава членка и следователно за постигането на целта за свободно движение на работниците.

50

Противно на становището на словашкото правителство в съдебното заседание, това тълкуване не може да се постави под въпрос от решения от 31 май 1979 г., Even и ONPTS (207/78, EU:C:1979:144) и от 16 септември 2004 г., Baldinger (C‑386/02, EU:C:2004:535).

51

Действително в тези решения Съдът е постановил, че обезщетенията, предоставяни на ветераните, засегнати от дължаща се на военно действие неработоспособност, или на бившите военнопленници, които могат да докажат, че са били в продължителен плен, като свидетелство за национално признание за претърпените трудности, не попадат в обхвата на понятието „социално предимство“ по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68, доколкото са изплатени като насрещна престация за извършените за тяхната страна услуги, и то макар заявителите на такива обезщетения да са били работници мигранти. По този начин посочените обезщетения не са допринасяли за интегрирането на тези работници в приемащата държава членка.

52

Разглежданото в главното производство допълнително обезщетение обаче има за цел да възнагради атлетите на високо ниво, които са представлявали приемащата държава членка или нейните правни предшественици в международни спортни състезания и са показали забележителни резултати. В частност действието на това допълнително обезщетение се състои не само в това да предостави на получаващите го лица финансова сигурност, с което се цели по-специално да се компенсира непълното им включване в пазара на труда през годините, посветени на практикуването на спорт на високо ниво, но също и преди всичко да им донесе специален социален престиж предвид спортните резултати, които са постигнали като такива представители. Фактът, че работникът мигрант се ползва от този престиж, който имат и гражданите на приемащата държава членка, които се намират в същото положение или дори са спечелили медали в същия отбор в колективни спортни състезания, може да улесни интеграцията на посочените работници мигранти в обществото на тази държава членка. Впрочем Съдът вече е признал голямото значение на спорта за обществения живот в Съюза, и по-специално на спорта за аматьори, което намира отражение в член 165 ДФЕС, както и ролята на този спорт като фактор за интегриране в обществото на приемащата държава членка (вж. в този смисъл решение от 13 юни 2019 г., TopFit и Biffi, C‑22/18, EU:C:2019:497, т. 33).

53

От това следва, че допълнително обезщетение като разглежданото в главното производство попада в обхвата на понятието „социално предимство“ по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011, така че държава членка, която предоставя такова допълнително обезщетение на работниците — местни граждани, не може да го откаже на работниците — граждани на други държави членки, без да извърши дискриминация, основана на гражданството, която е забранена с тази разпоредба.

54

С оглед на всички изложени по-горе съображения на преюдициалния въпрос следва да се отговори, че:

55

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши: