–

за Südzucker AG, от D. Ehle, Rechtsanwalt,

–

за Hauptzollamt Karlsruhe, от A. Weins, R. Gleim-Arnold и T.‑M. Seith, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от B. Eggers и B. Hofstötter, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 967/2006 на Комисията от 29 юни 2006 година за установяване на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 318/2006 на Съвета по отношение на производството над квотите в сектора на захарта (ОВ L 176, 2006 г., стр. 22; Специално издание на български език 2007 г., глава 3, том 73, стр. 42).

2

Запитването е отправено в рамките на правен спор, страни по който са Südzucker AG и Hauptzollamt Karlsruhe (Главна митническа служба Карлсруе, Германия, наричана по-нататък „митническата служба“) по повод определянето на таксата за свръхпроизводство за произведената през пазарната 2007/2008 година захар.

3

Член 15 от Регламент (ЕО) № 318/2006 на Съвета от 20 февруари 2006 година относно общата организация на пазарите в сектора на захарта (ОВ L 58, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 3, том 70, стр. 77), изменен с Регламент (ЕО) № 1260/2007 на Съвета от 9 октомври 2007 г. (ОВ L 283, 2007 г., стр. 1) (наричан по-нататък „Регламент № 318/2006“), предвижда:

„1.   Допълнителна сума се удържа върху количествата:

2.   Допълнителната сума ще бъде определена по реда на член 39, параграф 2 в достатъчно голям размер, за да се избегне натрупването на количества по точка 1.

3.   Държавата членка удържа допълнителната сума по точка 1 от предприятията на нейна територия съразмерно на произведените количества по точка 1, които са били установени за предприятията за въпросната пазарна година“.

4

Член 3 от Регламент № 967/2006 е озаглавен „Размер на таксата“ и гласи следното:

„1.   Размерът на таксата, определена в член 15 от Регламент (ЕО) № 318/2006, е 500 EUR на тон.

2.   Преди 1 май, следващ пазарната година, през която е била свръхпроизведена продукцията, държавата членка уведомява производителите за общия размер на дължимата такса. Сумата се заплаща от съответните производители преди 1 юни на същата година.

3.   Количеството, въз основа на което е била платена таксата, се счита за реализирано на пазара в Общността“.

5

Член 4 от посочения регламент е озаглавен „Свръхпроизводство, което подлежи на облагане“ и предвижда:

„1.   Таксата се начислява на производителите по отношение на свръхпроизведената продукция над определената им квота за дадена пазарна година.

Въпреки това, таксата не се начислява на посочените в параграф 1 количества, които са били:

2.   Производителите на захар съобщават на компетентния орган на държавата членка, която ги е одобрила, преди 1 февруари на съответната пазарна година, количеството произведена над квотата захар.

Производителите на захар също така съобщават, когато е необходимо, преди края на всеки от следващите месеци, промените в тези количества, направени в рамките на предходния месец на същата пазарна година.

3.   Държавите членки определят и съобщават на Комисията не по-късно от 30 юни количествата, посочени във параграф 1, втора алинея, общия размер на свръхпроизведената продукция и начислените за предходната пазарна година такси.

4.   Когато, в случаи на непреодолима сила, действията съгласно параграф 1, букви а), в) и г) не могат да бъдат изпълнени в рамките на определените срокове, компетентният орган на държавата членка, на чиято територия е произведена свръхпроизведената захар, изоглюкоза или инулинов сироп, определя необходимите мерки, които съответстват на посочените от производителите обстоятелства“.

6

Съгласно член 10 Регламент (ЕО) № 952/2006 на Комисията от 29 юни 2006 година за установяване на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 318/2006 на Съвета по отношение на управлението на пазара на захарта в Общността и системата от квоти (ОВ L 178, 2006 г., стр. 39; Специално издание на български език 2007 г., глава 3, том 73, стр. 131), изменен с Регламент (ЕО) № 707/2008 на Комисията от 24 юли 2008 г. (ОВ L 197, 2008 г., стр. 4) (наричан по-нататък „Регламент № 952/2006“):

„1.   Всяка пазарна година компетентният орган на държавата членка извършва проверки на всеки одобрен производител и рафиньор.

2.   Проверките имат за цел да се осигури точността и пълнотата на информацията, вписана в регистрите, посочени в член 9, и в съобщенията, посочени в член 21, по-специално чрез извършването на анализ на съответствието между доставените количества суровини и произведените количества крайни продукти, както и чрез извършването на анализ на съответствието между регистрите и търговската документация или други приложими документи.

Проверките включват удостоверяване на точността на измервателните инструменти и прилаганите лабораторни анализи, които се използват за установяване на доставените количества суровини и тяхното включване в производството, произведените продукти и движението на стоковите наличности.

Проверките включват удостоверяване на точността и пълнотата на данните, използвани за установяване на средните месечни продажни цени на предприятието, посочени в член 13, параграф 2.

За производителите на захар проверките също така обхващат изпълнението на задължението за заплащане на минималната цена на производителите на захарно цвекло.

Най-малко веднъж на всеки две години проверките включват физическо измерване на стоковите наличности.

3.   Когато компетентният орган на държавата членка предвижда, че някои елементи на проверката могат да се извършват въз основа на проба, тази проба трябва да осигурява необходимата достоверност и представителност за целите на контрола.

4.   Държавите членки могат да изискват от одобрените предприятия да ползват услугите на признат в държавата членка орган за сертифициране на сметки, за целите на удостоверяване на посочените в член 13 данни за цените.

5.   За всяка проверка на място се изготвя доклад за проверката, който се подписва от инспектора и съдържа данни за извършените проверки. По-специално докладите трябва да посочват:

Всеки доклад за проверка се архивира и съхранява в продължение на не по-малко от три години след годината, през която е извършена проверката, по начин, който осигурява лесен достъп до него от страна на отделите на Комисията, отговарящи за извършването на проверки и инспекции.

6.   Държавите членки си помагат взаимно, за да се гарантира ефективността на предприеманите контролни мерки, както и на проверката за автентичност на представените документи и/или на точността на обменяните данни“.

7

Член 12, параграф 1, първо изречение от Gesetz zur Durchführung der gemeinsamen Marktorganisationen und der Direktzahlungen (Закон за прилагане на общите организации на пазара и на директните плащания) в редакцията от 24 юни 2005 г. (BGBl. 2017 I, стр. 3746, наричан по-нататък „MOG“) гласи.

„Разпоредбите на Данъчния кодекс […] се прилагат съответно […] за налози за целите на организацията на пазара, стига в този закон или издаден въз основа на него подзаконов нормативен акт да не е приета правна уредба, която дерогира тези разпоредби“.

8

Член 8, параграф 1 от Verordnung über die im Rahmen der Produktionsregelung für Zucker zu erhebenden Abgaben (Наредба относно налозите, начислявани във връзка с режима на квоти за производството на захар) от 13 март 1983 г. в редакцията от 9 ноември 2006 г. предвижда:

„(1)   В сроковете по посочените в член 1 актове компетентната Hauptzollamt издава:

1. на всеки производител на захар констативен акт за временните и окончателните произведени от него количества захар през съответната пазарна година […]

[…]“.

9

Съгласно член 164, параграф 1, параграф 2, първо изречение и параграф 4, първо изречение от Abgabenordnung (Данъчен кодекс) (BGBl. 2002 I, стр. 3866):

„(1)   Докато данъчният казус не е окончателно разгледан, данъците могат да бъдат определени общо или за всеки отделен случай, при условие че не се установи друго при последваща проверка, без да е необходима обосновка. […]

(2)   Докато условието за последваща проверка е в сила, определеното данъчно задължение може да бъде отменено или изменено.

[…]

(4)   Условието за последваща проверка отпада, ако срокът за определяне на данъчното задължение е изтекъл“.

10

Член 169, параграфи 1 и 2 от този кодекс предвижда:

„(1)   Определянето на данъчното задължение, неговата отмяна или изменение са недопустими, ако срокът за определяне на данъчното задължение е изтекъл. […]

(2)   Срокът за определяне на данъчното задължение е:

11

Член 170 от посочения кодекс е озаглавен „Срок за определяне на данъчното задължение“ и параграф 1 предвижда:

„(1)   Срокът за определяне на данъчното задължение започва с изтичането на календарната година, през която е възникнало това задължение.[…]“.

12

Член 171 от посочения кодекс е озаглавен „Продължаване на сроковете“ и параграф 10 от него гласи:

„(10)   Доколкото акт за установяване на данъчни задължения […] има задължителна сила при определянето на данъчно задължение („основен акт“), срокът за определяне на данъчното задължение не изтича преди изтичането на две години след връчването на основния акт. […]“.

13

Съгласно член 179 от Данъчния кодекс:

„(1)   Чрез дерогация от член 157, параграф 2 данъчните основи се определят отделно с акт за установяване на данъчни задължения, доколкото това е предвидено в настоящия закон или останалото данъчно законодателство.

(2)   Адресат на акта за установяване на данъчни задължения е данъчнозадълженото лице, чийто следва да се счита, че е подлежащият на определяне предмет в рамките на облагането. […]

(3)   Ако в акт за установяване на данъчни задължения липсва констатация, която е необходима, тя се прави в допълнителен акт“.

14

Съгласно член 181 от този кодекс, озаглавен „Процедурни правила за отделното определяне, срок за определяне, задължение за деклариране“:

„(1)   Разпоредбите относно реда на данъчното облагане се прилагат по аналогия за отделното определяне. […]

(2)   Декларация за отделно определяне се подава от лицето, чийто следва да се счита, че е изцяло или отчасти подлежащият на определяне предмет. […]

[…]

(5)   Отделно определяне може да се извърши и след изтичане на приложимия срок за определяне, ако отделното определяне има значение за определяне на данъчно задължение, срокът за което все още не е изтекъл към момента на извършване на отделното определяне […]“.

15

От акта за преюдициално запитва следва, че Südzucker стопанисва девет завода за захар. През пазарната 2007/2008 година в сектора на захарта (от октомври 2007 г. до септември 2008 г.) той разполага с квота за захар в размер на 11788978 квинтала бяла захар.

16

Въз основа на подадената от Südzucker декларация от 30 октомври 2008 г. с акт от 14 ноември 2008 г. данъчната служба определя подлежащ на отчитане излишък от захар в размер на 311060,6 тона за пазарната 2007/2008 година.

17

Въз основа на това с акт от 7 април 2009 г. е решено да се начисли такса в размер на 925 EUR за 1,85 тона количество бяла захар. Актът е издаден на основание член 15, параграф 1, буква а) от Регламент № 318/2006, като в него е отбелязано, че той се издава, при условие че не се установи друго при последваща проверка.

18

С оглед на резултатите, получени след извършена на място проверка при един от клиентите на Südzucker, с акт от 19 октомври 2009 г. митническата служба коригира таксата за свръхпроизводство за пазарната 2007/2008 година в сектора на захарта, като я определя в размер на 1083,03 EUR за 2,16606 тона бяла захар. И този акт е издаден, при условие че не се установи друго при последваща проверка.

19

Südzucker обжалва по административен ред този ревизионен акт. В хода на производството по административно обжалване митническата служба извършва проверка на организацията на пазарите в завода на Südzucker в Оксенфурт (Германия) и с акт от 20 май 2010 г. коригира определеното окончателно количество произведена захар, като определя подлежащия на отчитане излишък от захар на 3128878,93 квинтала. С издаден на същата дата акт тя определя таксата за свръхпроизводство за пазарната 2007/2008 година в сектора на захарта в размер на общо 914726,50 EUR за 1829,453 тона бяла захар. Посоченият акт, който също е издаден, при условие че не се установи друго при последваща проверка, е обжалван по административен ред от Südzucker.

20

Въз основа на резултата от възобновена проверка на организацията на пазарите в завода на Südzucker в Цайц (Германия) с акт от 27 октомври 2011 г. отново е коригирано количеството на подлежащия на отчитане излишък от захар (като то е определено на 3149202,3 квинтала), а таксата за свръхпроизводство е определена на 1930895 EUR.

21

В хода на производството по обжалване по административен и по съдебен ред Südzucker се позовава по-специално на обстоятелството, че е изтекъл давностният срок за корекция на определената такса, и по-конкретно на факта, че то не е било уведомено в срок за таксата за свръхпроизводство. С акт от 17 март 2015 г. митническата служба отхвърля като неоснователна подадената по административен ред жалба срещу акта от 27 октомври 2011 г. — от една страна, в частта относно изтъкнатото от Südzucker обстоятелство, че е изтекъл давностният срок за корекция на определената такса, и от друга страна, в частта относно определянето на окончателното количество произведена захар през пазарната 2007/2008 година в сектора на захарта.

22

На 24 април 2015 г. Südzucker обжалва по съдебен ред посочения акт от 17 март 2015 г. пред Finanzgericht Baden-Württemberg (Съд по финансови дела, Баден-Вюртемберг, Германия) поради направената корекция на определената такса за свръхпроизводство, като се позовава само на обстоятелството, че не е получило навреме уведомлението за тази такса.

23

Finanzgericht Baden-Württemberg (Съд по финансови дела, Баден-Вюртемберг) приема по същество, че решението по съществото на спора зависи от въпроса дали Südzucker е могло все още да бъде уведомено за таксата за свръхпроизводство за пазарната 2007/2008 година в сектора на захарта на 20 май 2010 г. и 27 ноември 2011 г., т.е. след изтичането на срока по член 3, параграф 2, първо изречение от Регламент № 967/2006, в конкретния случай 1 май 2009 г.

24

В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че съгласно посочената разпоредба държавата членка уведомява производителите за общия размер на дължимата такса преди 1 май, следващ пазарната година, през която е била свръхпроизведена продукцията. За пазарната 2007/2008 година в сектора на захарта този срок следователно е изтекъл на 1 май 2009 г. В рамките на този срок Südzucker безспорно е било уведомено на 7 април 2009 г. за такса за свръхпроизводство в размер 925 EUR за декларираното от него свръхпроизведено количество захар, но този размер впоследствие е бил коригиран два пъти, съответно на 20 май 2010 г. и на 27 ноември 2011 г.

25

В това отношение Finanzgericht Baden-Württemberg (Съд по финансови дела, Баден-Вюртемберг) изтъква, че в своето решение от 10 януари 2002 г., British Sugar (C‑101/99, EU:C:2002:7, т. 57) Съдът е постановил, че срокът, определен в член 3, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2670/81 на Комисията от 14 септември 1981 година относно определяне на подробни правила за прилагане по отношение на производството на захар при надвишаване на квотата (ОВ L 262, 1981 г., стр. 14) — разпоредба, която впоследствие е заменена с член 3, параграф 2, първо изречение от приложимия в главното производство Регламент № 967/2006 — е задължителен. По-нататък той е уточнил, че превишаване на срока все пак е допустимо, ако компетентният национален орган, без да е действал небрежно, не е разполагал с подробни данни за производството на захар на предприятието и основателно може да се приеме, че тази неосведоменост се дължи на предприятието, тъй като то не е действало добросъвестно и не е спазило всички приложими разпоредби (решение от 10 януари 2002 г., British Sugar, C‑101/99, EU:C:2002:7, т. 63).

26

В своето решение от 25 март 2004 г., Azienda Agricola Ettore Ribaldi и др. (C‑480/00, C‑482/00, C‑484/00, C‑489/00—C‑491/00 и C‑497/00—C‑499/00, EU:C:2004:179, т. 52 и 53), постановено по повод на уведомление за допълнителни такси в рамките на общата организация на пазара на млякото, Съдът обаче приема, че макар въпросните срокове да са задължителни, те все пак не са пречка компетентните органи на дадена държава членка да предприемат проверки и последващи корекции, за да се гарантира, че производството на тази държава членка няма да надхвърли отреденото ѝ гарантирано общо количество. Напротив, както посочените срокове, така и проверките и последващите корекции имат за цел да гарантират ефективното функциониране на режима на допълнителните такси в сектора на млякото и правилното прилагане на съответната правна уредба.

27

Въз основа на това Съдът прави извода, че следователно разпоредбите, които установяват тези срокове, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат след извършването на проверки държава членка да коригира определените за всеки производител индивидуални референтни количества и съответно да преизчисли дължимите допълнителни такси след преразпределяне на неизползваните референтни количества и след изтичане на крайния срок за плащането на тези такси за съответната пазарна година в сектора на млякото (решение от 25 март 2004 г., Azienda Agricola Ettore Ribaldi и др. (C‑480/00, C‑482/00, C‑484/00, C‑489/00—C‑491/00 и C‑497/00—C‑499/00, EU:C:2004:179, т. 68).

28

В това отношение Finanzgericht Baden-Württemberg (Съд по финансови дела Баден-Вюртемберг) подчертава, че за разлика от постановеното в решението от 10 януари 2002 г., British Sugar (C‑101/99, EU:C:2002:7), Съдът не поставил в зависимост от други условия корекцията на уведомлението за таксата, след като е изтекъл срокът за своевременно направено първо уведомление.

29

При тези обстоятелства запитващата юрисдикция счита, че изложените от Съда съображения в решение от 25 март 2004 г., Azienda Agricola Ettore Ribaldi и др. (C‑480/00, C‑482/00, C‑484/00, C‑489/00—C‑491/00 и C‑497/00—C‑499/00, EU:C:2004:179) са приложими спрямо обстоятелствата в настоящото дело, което се отнася до общата организация на пазара на захар. От това следвало, че въз основа на резултата от проверките уведомяването за таксата за свръхпроизводство трябва да е възможно след изтичане на срока независимо от другите условия. Всъщност, ако такова уведомяване не е било извършено поради предполагаемото изтичане на срока, определен в член 3, параграф 2, първо изречение от Регламент (ЕО) № 967/2006, биха били застрашени целите на организацията на пазара на захар, установени от Съда по-специално в неговото решение то 15 ноември 2012 г., Pfeifer & Langen (C‑131/11, EU:C:2012:715). В такъв случай определянето на излишъците само по себе не би имало никакви последици, така че производителите на захар нямало да бъдат принудени именно да изнасят излишъци или да ги декларират и да ги прехвърлят към следващата пазарна година, както посочва Съдът в точка 57 от решение от 15 ноември 2012 г., Pfeifer & Langen (C‑131/11, EU:C:2012:715). Освен това проверките биха изгубили смисъл и можело да не се провеждат.

30

В случай че Съдът обаче приемел, че решение от 25 март 2004 г., Azienda Agricola Ettore Ribaldi и др. (C‑480/00, C‑482/00, C‑484/00, C‑489/00—C‑491/00 и C‑497/00—C‑499/00, EU:C:2004:179) не трябва да се прилага към разглежданото понастоящем дело в главното производство и срокът за уведомяване по член 3, параграф 2, първо изречение от Регламент (ЕО) № 967/2006 трябва се прилага и за коригирани уведомления, запитващата юрисдикция иска да установи дали е допустимо срокът да бъде превишен по-специално когато са изпълнени допълнителните условия, произтичащи от решение от 10 януари 2002 г., British Sugar (C‑101/99, EU:C:2002:7), а именно ако може да се докаже недобросъвестността на производителя на захар.

31

При тези обстоятелства Finanzgericht Baden-Württemberg (Съд по финансови дела Баден-Вюртемберг) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

32

С първия и втория си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да установи, дали член 3, параграф 2, първо изречение от Регламент № 967/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че когато компетентният орган на държава членка е изпратил уведомление за таксата за свръхпроизводство на захар до съответния производител на захар като е спазил предвидения в тази разпоредба срок, този срок се прилага и за корекцията на това уведомление, която е последица от проверка, извършена на основание член 10 от Регламент № 952/2006, или напротив, установените в решение от 10 януари 2002 г., British Sugar (C‑101/99, EU:C:2002:7) условия, при които е допустимо превишаване на срока за уведомяване, предвиден в член 3, параграф 2 от Регламент № 2670/81, важат и за превишаването на срока, предвиден в член 3, параграф 2 от Регламент № 967/2006 на.

33

В конкретния случай фактите в главното производство се отнасят до пазарната 2007/2008 година в сектора на захарта, за която срокът е изтекъл на 1 май 2009 г. В рамките на този срок — на 7 април 2009 г. — на Südzucker е начислена такса за свръхпроизводство в размер на 925 EUR за декларирания от него излишък от захар. Вследствие на проверки, извършени на основание член 10 от Регламент № 952/2006, тази сума обаче е коригирана на два пъти, съответно на 20 май 2010 г. и на 27 ноември 2011 г., като това е довело до такса за свръхпроизводство в общ размер на 1930895 EUR, т.е. значително по-висока сума в сравнение с посочената в първия акт, приет от компетентния национален орган.

34

Така с двата си първи въпроса запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали Südzucker още е можело да бъде уведомено за таксата за свръхпроизводство за пазарната 2007/2008 г. в сектора на захарта на 20 май 2010 г. и на 27 ноември 2011 г., т.е. след изтичането на срока, предвиден в член 3, параграф 2, първо изречение от Регламент № 967/2006 — в конкретния случай 1 май 2009 г.

35

За да се отговори на тези въпроси, най-напред следва да се припомни, че съгласно член 4, параграф 2 от Регламент № 967/2006 производителите на захар са длъжни да съобщават на компетентния орган на държавата членка, която ги е одобрила, преди 1 февруари на съответната пазарна година количеството произведена над квотата захар, както и преди края на всеки от следващите месеци — промените в тези количества, направени в рамките на предходния месец на същата пазарна година.

36

Освен това съгласно член 3, параграф 2 от същия регламент преди 1 май, следващ пазарната година, през която е била свръхпроизведена продукцията, държавата членка уведомява производителите за общия размер на дължимата такса.

37

В това отношение в своето решение от 10 януари 2002 г., British Sugar (C‑101/99, EU:C:2002:7, т. 57, 58 и 63) Съдът приема, че срокът, установен в точка 3, параграф 2 от Регламент № 2670/81, е задължителен. Той обаче е уточнил и че превишаване на срока е допустимо, ако компетентният национален орган, без да е действал небрежно, на първо място, не е разполагал с подробни данни за производството на захар на предприятието и на второ място, основателно може да се приеме, че тази неосведоменост се дължи на предприятието, тъй като то не е действало добросъвестно и не е спазило всички приложими разпоредби.

38

От тази съдебна практика следва, че само по изключение е допустимо превишаване на посочения срок за уведомяване, а именно когато са изпълнени двете кумулативни условия, изложени от Съда в посоченото решение.

39

В същото решение Съдът освен това приема, че националната юрисдикция следва да извърши необходимите проверки в това отношение и да приложи евентуалните последици, като вземе предвид по-специално в каква степен разглежданото положение е било известно на компетентния национален орган и положената от него дължима грижа (вж. решение от 10 януари 2002 г., British Sugar, C‑101/99, EU:C:2002:7, т. 59).

40

Макар посоченото решение да се отнася до тълкуването на член 3, параграф 2 от Регламент № 2670/81, следва да се отбележи, че тази разпоредба впоследствие е заменена с приложимия в главното производство член 3, параграф 2, първо изречение от Регламент № 967/2006, чийто текст е по същество идентичен. Ето защо съображенията, изложени от Съда в неговото решение от 10 януари 2002 г., British Sugar (C‑101/99, EU:C:2002:7) по отношение на член 3, параграф 2 от Регламент № 2670/81, са изцяло приложими към обстоятелствата по разглежданото понастоящем главно производство.

41

При тези условия, за да се определи дали при тези обстоятелства може да се допусне превишаване на срока за уведомяване, предвиден в член 3, параграф 2, първо изречение от Регламент № 967/2006 — както иска да установи запитващата юрисдикция — следва да се провери дали са изпълнени кумулативните условия, предвидени в съдебната практика, цитирана в точка 37 от настоящото решение.

42

По отношение на първото от тези условия предоставената на Съда преписка не съдържа данни, които дават възможност да се установи недвусмислено, че компетентният национален орган не е разполагал с подробни данни за производството на захар на Südzucker.

43

По отношение на второто условие, което се отнася до липсата на добросъвестност на посоченото предприятие, следва да се отбележи, че Südzucker безспорно е признало, че е произвело количество захар, което превишава неговата квота за производство. Както обаче бе потвърдено в съдебното заседание за изслушване на устните състезания в настоящото производство, този производствен излишък, изглежда, се дължи само на промяната на първоначално приложимата плътност и че тази промяна е извършена след установяването на определената в полза на Südzucker квота за производство, което впрочем митническата служба не оспорва.

44

С други думи, както подчертава Südzucker в съдебното заседание за изслушване на устните прения, изглежда, че ако първоначално приложимата плътност не е била изменена, съответното предприятие нямало да има производствен излишък на захар.

45

При тези условия запитващата юрисдикция следва да провери дали е налице такава причинно-следствена връзка и да я вземе предвид, когато разглежда въпроса дали производителят на захар по главното производство е действал добросъвестно.

46

Тези съображения не могат да бъдат разколебани от предложената от запитващата юрисдикция възможност при обстоятелствата по главното дело да се приложат установените от Съда принципи в постановеното от него по повод на уведомление за допълнителни такси в рамките на общата организация на пазара на мляко решение от 25 март 2004 г., Azienda Agricola Ettore Ribaldi и др. (C‑480/00, C‑482/00, C‑484/00, C‑489/00—C‑491/00 и C‑497/00—C‑499/00, EU:C:2004:179), както беше изложено в точки 26 и 27 от настоящото решение.

47

Всъщност, както подчертава Südzucker, това решение е постановено от Съда по отношение на правно положение и област от правото, които са различни от тези в главното производство. Разликите се отнасят по-специално до мерките за контрол, които са необходими, за да се осигури събирането на таксата за количествата мляко, както и условията за прилагане на допълнителна такса. Ето защо съображенията, изложени от Съда в посоченото решение в рамките на общата организация на пазара на мляко, не могат да се прилагат по аналогия в спора по главното производство, който се отнася до организацията на пазара на захар. Поради това тези съображения не са решаващи за тълкуването и прилагането на съответните разпоредби от Регламент № 967/2006.

48

По всички изложени съображения на първия и втория въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 2, първо изречение от Регламент № 967/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че когато компетентният орган на държава членка е изпратил уведомление за таксата за свръхпроизводство на захар до съответния производител на захар, като е спазил предвидения в тази разпоредба срок, този срок по принцип се прилага и за корекцията на това уведомление, която е последица от проверка, извършена на основание член 10 от Регламент № 952/2006. Може обаче да се допусне превишаване на този срок, когато компетентният национален орган, без да е действал небрежно, не е разполагал с подробни данни за производството на захар на съответното предприятие и основателно може да се приеме, че тази неосведоменост се дължи на предприятието, тъй като то не е действало добросъвестно и не е спазило всички приложими разпоредби. Запитващата юрисдикция трябва да установи дали в разглеждания в делото в главното производство случай това е така, като вземе предвид всички обстоятелства по делото в главното производство.

49

С третия и четвъртия си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество моли Съда да изясни, в случай че държавите членки могат да изпращат до производителите на захар уведомление за корекция на таксата за свръхпроизводство на захар след изтичането на срока, определен в член 3, параграф 2, първо изречение от Регламент № 967/2006, дали срокът, в който трябва да се съобщи тази корекция, трябва да се определи на 1 май от годината, която следва изготвянето на доклада от проверката, или следва да се прилагат правилата, предвидени във вътрешното право. Посочената юрисдикция иска да установи също така дали общите принципи на правото на Съюза трябва да се тълкуват в смисъл, че в обстоятелства като тези в главното производство не допускат посоченото уведомление за пазарната 2007/2008 година да бъде направено на 20 октомври 2010 г. и на 27 октомври 2011 г.

50

За да се отговори на тези въпроси, е от значение да се отбележи, че макар в член 3, параграф 2 от Регламент № 967/2006 да се предвижда срок, преди изтичането на който държавата членка трябва да уведоми производителите за общия размер на дължимата такса за определена пазарна година, този регламент обаче не съдържа никаква разпоредба относно срока за изпращането на тези производители на уведомления за корекция след проверките по смисъла на член 10 от този регламент.

51

При липсата на разпоредби в правото на Съюза в тази област обаче националните органи, и по-специално националните юрисдикции, трябва по силата на принципа за процесуална автономия на държавите членки да уредят тези процесуални аспекти и така да определят условията, при които тези държави могат да отправят до съответните производители на захар уведомления за корекция на общия размер на дължимата сума за свръхпроизводството на захар. Тези условия обаче трябва да зачитат принципите на равностойност и на ефективност, т.е. да не бъдат по-неблагоприятни от условията за подобни уведомления, основани на разпоредби на вътрешното право, нито предвидени така, че да правят практически невъзможно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (вж. в този смисъл решения от 27 септември 2012 г., Zuckerfabrik Jülich и др., C‑113/10, C‑147/10 и C‑234/10, EU:C:2012:591, т. 60 и 61 и цитираната съдебна практика и от 27 юни 2018 г., Diallo, C‑246/17, EU:C:2018:499, т. 59).

52

В настоящия случай следва да се отбележи, че от една страна, таксата за свръхпроизводство на захар, както и последващите проверки и корекции имат за цел да се гарантира ефективното функциониране на режима на квотите на пазара на захар, и по-специално да се избегне поставянето на определени производители в по-благоприятно положение от други. По-специално проверките, извършени след първото уведомление за таксата, имат за цел изясняването на точно определеното производство на захар и последващата корекция на актове на компетентните административни органи, постановени преди това под условието, че при последваща проверка не се установи друго, като евентуално се предвиди прилагането на санкции спрямо производителите.

53

От друга страна, що се отнася до уведомленията за коригиране на дължимите от производителите на захар суми, както беше потвърдено в точка 38 от настоящото решение, превишаване на срока за уведомяване може да се допусне само по изключение.

54

Ако обаче тази корекция в резултат на последващи проверки може да доведе във всички случаи и независимо какъв е приложимият срок до ново определяне на общия размер на дължимата сума, би съществувала опасност срокът за уведомяване, предвиден в член 3, параграф 2 от Регламент № 967/2006, да бъде напълно лишен от полезното си действие. Всъщност, за да се спази посоченият срок, би било достатъчно преди изтичането му компетентният национален орган да изпрати чисто формално уведомление на съответното предприятие и след това по всяко време да поправи това уведомление с уведомление за корекция.

55

Освен това съществува опасност посредством този подход да се накърнят правата на съответния производител на захар, и по-специално да се наруши принципът на правна сигурност, който изисква правните норми да са ясни и точни и който има за цел да гарантира предвидимостта на правните положения и на правоотношенията, уредени от правото на Съюза (решение от 15 септември 2005 г., Ирландия/Комисия, C‑199/03, EU:C:2005:548, т. 69 и цитираната съдебна практика).

56

Следователно при тези условия националната юрисдикция следва да провери във всеки конкретен случай и с оглед на всички обстоятелства по главното дело дали срокът, в който може да се съобщи корекция на таксата за свръхпроизводство след изтичането на срока, определен в член 3, параграф 2, първо изречение от Регламент № 967/2006, е в съответствие с принципите на еквивалентност и ефективност, както и с принципа на правна сигурност.

57

По всички изложени съображения на третия и четвъртия въпрос следва да се отговори, че при липсата на норми в правото на Съюза относно срока, в който държавите членки трябва да изпратят на производителите на захар уведомление за корекция на таксата за свръхпроизводство на захар след изтичането на срока, определен в член 3, параграф 2, първо изречение от Регламент № 967/2006, националната юрисдикция трябва да провери във всеки конкретен случай и с оглед на всички обстоятелства по делото в главното производство дали този срок е в съответствие с принципите на еквивалентност и ефективност, както и с принципа на правна сигурност.

58

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (осми състав) реши: