РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)

10 юли 2019 година ( *1 )

„Преюдициално запитване — Свободно движение на хора — Равно третиране — Социални предимства — Регламент (ЕС) № 492/2011 — Член 7, параграф 2 — Финансова помощ за висше образование — Студенти, които не пребивават в съответната държава членка — Условие, свързано с продължителността на работа на техните родители на националната територия — Минимален период от пет години — Референтен период от седем години — Начин на изчисляване на референтния период — Дата на подаване на молбата за финансова помощ — Непряка дискриминация — Обосноваване — Пропорционалност“

По дело C‑410/18

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Тribunal administratif (Административен съд, Люксембург) с акт от 20 юни 2018 г., постъпил в Съда на 22 юни 2018 г., в рамките на производство по дело

Nicolas Aubriet

срещу

Ministre de l’Enseignement supérieur et de la Recherche,

СЪДЪТ (първи състав),

състоящ се от: J.‑C. Bonichot, председател на състава, C. Toader, A. Rosas (докладчик), L. Bay Larsen и M. Safjan, съдии,

генерален адвокат: G. Pitruzzella,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

за г‑н Aubriet, от S. Jacquet, avocate,

за люксембургското правителство, от D. Holderer, в качеството на представител, подпомагана от P. Kinsch, адвокат,

за датското правителство, от J. Nymann-Lindegren и M. Wolff, в качеството на представители,

за Европейската комисия, от M. Van Hoof и D. Martin, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 45 ДФЕС и на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година относно свободното движение на работници в Съюза (OВ L 141, 2011 г., стр. 1).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Nicolas Aubriet (наричан по-нататък „г‑н Aubriet син“) и ministre de l’Enseignement supérieur et de la Recherche (Luxembourg) (министър на висшето образование и научните изследвания, Люксембург) относно отказа на люксембургските органи да му отпуснат финансова помощ за академичната 2014/2015 година, за да следва висше образование в Страсбург (Франция).

Правна уредба

Правото на Съюза

3

Член 7 от Регламент № 492/2011 предвижда:

„1.   Работник, който е гражданин на държава членка, не може поради своето гражданство да бъде третиран на територията на друга държава членка различно от работниците — нейни граждани по отношение на условията за наемане и условията на труд, и по-специално, по отношение на трудовото възнаграждение, уволнението и ако остане безработен — на възстановяването или новото наемане на работа.

2.   Той има право на същите социални и данъчни предимства, както работниците местни граждани.

[…]“.

4

Текстът на член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011 е формулиран по същия начин като член 7, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 година относно свободното движение на работници в Общността (ОВ L 257, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 11), изменен с Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. (ОВ L 158, 2004 г., стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56).

Люксембургското право

Правната уредба преди 2014 г.

5

Държавната финансова помощ за следване на висше образование, която е отпускана в Люксембург под формата на стипендия и заем и може да бъде поискана, независимо от това в коя държава заявителят възнамерява да следва висшето си образование, е била уредена до 2014 г. със Закон от 22 юни 2000 г. за държавната финансова помощ за висше образование (Mémorial A 2000 г., стр. 1106), който е бил изменян няколко пъти.

6

В съответствие със Закона от 22 юни 2000 г., изменен със Закон от 26 юли 2010 г. (Mémorial A 2010 г., стр. 2040), който е бил в сила към датата на настъпване на фактите в главното производство по делото, по което е постановено решение от 20 юни 2013 г., Giersch и др. (C‑20/12, EU:C:2013:411), финансовата помощ за висше образование е била предоставяна на всеки студент, приет да следва висше образование, който е люксембургски гражданин или член на семейството на люксембургски гражданин и пребивава в Люксембург или е гражданин на друга държава — членка на Европейския съюз, и пребивава в Люксембург в качеството на наето или самостоятелно заето лице, на лице, което запазва този статут, или на член на семейството на лице от някоя от предходните категории или на лице, придобило право на постоянно пребиваване.

7

Тъй като с решението от 20 юни 2013 г., Giersch и др. (C‑20/12, EU:C:2013:411), люксембургската схема за държавна финансова помощ за висше образование, въведена със Закона от 22 юни 2000 г., изменен със Закона от 26 юли 2010 г., е счетена за несъвместима с правото на Съюза, условията за предоставяне на тази помощ са изменени със Закон от 19 юли 2013 г. (Mémorial A 2013 г., стр. 3214). Законът от 22 юни 2000 г., изменен със Закона от 19 юли 2013 г., поставя предоставянето на финансова помощ за висше образование в зависимост от условието за пребиваване на студента на люксембургска територия или — за студентите, които не пребивават на тази територия, в зависимост от условието да са деца на работници, които са били наети на работа или са упражнявали професионалната си дейност в Люксембург за непрекъснат период от най-малко пет години към датата на подаване на молбата за финансова помощ.

Законът от 24 юли 2014 г.

8

Законът от 24 юли 2014 г. за държавната финансова помощ за висше образование (Mémorial A 2014 г., стр. 2188) (наричан по-нататък „Законът от 24 юли 2014 г.“) отменя изменения Закон от 22 юни 2000 г.

9

Член 3 от Закона от 24 юли 2014 г. за държавната финансова помощ за висше образование предвижда:

„От държавната финансова помощ за висше образование могат да се ползват студентите и учащите се, посочени в член 2, наричани по-нататък „студенти“, които отговарят на едно от следните условия:

(1)

да имат люксембургско гражданство или да са членове на семейството на люксембургски гражданин и да имат местожителство във Великото херцогство Люксембург, или

(2)

да са граждани на друга държава — членка на Европейския съюз, или на някоя от другите държави — страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария и да пребивават във Великото херцогство Люксембург, в съответствие с глава втора на изменения Закон от 29 август 2008 г. за свободното движение на хора и работници мигранти, в качеството на наето или самостоятелно заето лице, на лице, което запазва този статут, или на член на семейството на лице от някоя от предходните категории или на лице, придобило право на постоянно пребиваване […]

[…]

(5)

за студентите, които не пребивават във Великото херцогство Люксембург:

а)

да са работници с люксембургско гражданство или с гражданство на Европейския съюз […], наети или упражняващи дейността си във Великото херцогство Люксембург към момента на подаване на молбата за финансова помощ за висше образование; или

б)

да са деца на работник с люксембургско гражданство или с гражданство на Европейския съюз […], нает или упражняващ дейността си във Великото херцогство Люксембург към момента на подаване на молбата на студента за финансова помощ за висше образование, при условие че този работник продължава да допринася за издръжката на студента и е бил нает или е упражнявал дейността си във Великото херцогство Люксембург за период от най-малко пет години към момента на подаване на молбата от студента за финансова помощ за висше образование в рамките на референтен период от седем години, считано със задна дата от деня на подаване на молбата за получаване на финансова помощ за висше образование, или че в отклонение от това изискване към момента на спиране на дейността лицето, което запазва статута на работник, е отговаряло на посочения по-горе критерий за петгодишния период в рамките на седем години.

[…]“.

Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос

10

Г‑н Aubriet син е френски гражданин, който е роден през 1995 г. и пребивава във Франция при своя баща г‑н Bruno Aubriet (наричан по-нататък „г‑н Aubriet баща“).

11

В началото на академичната 2014/2015 година г‑н Aubriet син се записва в учебно заведение в Страсбург, за да следва висше техническо образование (brevet de technicien supérieur, BTS).

12

На 29 септември 2014 г. г‑н Aubriet син прави искане до службата за финансови помощи към люксембургското Министерство на висшето образование и научните изследвания да му бъде отпусната за академичната 2014/2015 година държавната финансова помощ за висше образование, предвидена в Закона от 24 юли 2014 г.

13

Г‑н Aubriet син подава тази молба в качеството си на дете на наето лице на територията на Великото херцогство Люксембург.

14

Всъщност г‑н Aubriet баща е френски гражданин, който в качеството си на пограничен работник е извършвал трудова дейност в Люксембург с по-продължителни или по-кратки периоди на прекъсване, считано от 1 октомври 1991 г. Така той е упражнявал професионална дейност като наето лице в Люксембург в продължение на десет години между 1 октомври 1991 г. и 30 септември 2001 г. След като е бил безработен до 5 февруари 2002 г., г‑н Aubriet баща отново е постъпил на работа на територията на Люксембург за срок от шест години, а именно между 6 февруари 2002 г. и 14 януари 2008 г. Между 15 януари 2008 г. и 16 декември 2012 г. той е упражнявал професионална дейност във Франция. След като е възобновил професионалната си дейност в Люксембург за периода между 17 декември 2012 г. и 30 септември 2014 г., той отново е бил безработен вследствие на уволнение по икономически причини.

15

На 5 ноември 2014 г. люксембургските органи отхвърлят молбата на г‑н Aubriet син за получаване на финансова помощ за следване на висше образование в Страсбург въз основа на член 3, параграф 5, буква b) от Закона от 24 юли 2014 г., с мотива че г‑н Aubriet баща не е упражнявал професионална дейност в Люксембург за период от най-малко пет години в рамките на референтен период от седем години, изчислен със задна дата, считано от 29 септември 2014 г., на която дата е подадена молбата за финансова помощ.

16

На 6 май 2015 г. г‑н Aubriet син обжалва този отказ пред Tribunal administratif (Административен съд, Люксембург). Производството по жалбата е спряно по повод на преюдициалното запитване по делото, по което е постановено решение от 14 декември 2016 г., Bragança Linares Verruga и др. (C‑238/15, EU:C:2016:949).

17

На 1 юли 2016 г. г‑н Aubriet син е нает от работодател в Люксембург, при когото е преминал професионален стаж по време на следването си. Той продължава да пребивава във Франция.

18

От своя страна г‑н Aubriet баща отново е постъпил на работа в Люксембург. Той се е осигурявал към Centre commun luxembourgeois de la Sécurité sociale (Общ люксембургски център за социално осигуряване) от 14 септември 2017 г. до 29 септември 2017 г. и от 16 октомври 2017 г. до 15 октомври 2018 г.

19

При тези обстоятелства Tribunal administratif (Административен съд) решава да спре производството и да отправи до Съда следния преюдициален въпрос:

„Необходимо ли е, за да се постигне обявената от люксембургския законодател цел да се насърчи увеличаването на дела на завършилите висше образование, предвиденото в член 3[, параграф] 5, буква b) от Закона от 24 юли 2014 г. условие за получаване от студентите, които не пребивават във Великото херцогство Люксембург, на финансова помощ от държавата за висше образование, а именно да са деца на наети лица или на лица, упражнявали дейността си в Люксембург за период от най-малко пет години в рамките на референтен период от седем години към датата на подаване на молбата за финансова помощ, като се изключва прилагането на какъвто и да било друг критерий за връзка?“.

По преюдициалния въпрос

20

Най-напред следва да се отбележи, че макар във формално отношение с въпроса си запитващата юрисдикция да не отправя питане до Съда относно тълкуването на конкретна разпоредба от правото на Съюза, а само прави искане до него да изрази становище по „необходимостта“ на предвидено в националното законодателство условие за получаване от студентите, които не пребивават в Люксембург, на финансова помощ от държавата за висше образование, което условие трябва да даде възможност да се постигне обявена в това законодателство цел, като се препраща към принципа на пропорционалност в правото на Съюза, това обстоятелство не е пречка Съдът да ѝ даде всички насоки за тълкуване на правото на Съюза, които могат да бъдат полезни за решаване на делото, с което тя е сезирана, независимо дали тази юрисдикция ги е посочила във въпросите си.

21

Всъщност, както следва от постоянната съдебна практика, Съдът трябва да изведе от цялата информация, предоставена от запитващата юрисдикция, и по-специално от мотивите на акта за преюдициално запитване, разпоредбите от правото на Съюза, които изискват тълкуване предвид предмета на спора по главното производство (решение от 8 май 2019 г., EN.SA., C‑712/17, EU:C:2019:374, т. 19 и цитираната съдебна практика).

22

В това отношение от акта за преюдициално запитване е видно ясно, че преюдициалният въпрос се вписва в съдебната практика, произтичаща от решения от 20 юни 2013 г., Giersch и др. (C‑20/12, EU:C:2013:411), и от 14 декември 2016 г., Bragança Linares Verruga и др. (C‑238/15, EU:C:2016:949), постановени по преюдициални запитвания, отправени от същата национална юрисдикция. Освен това запитващата юрисдикция посочва изрично не във формулировката на преюдициалния въпрос, а в самия текст на акта за преюдициално запитване, правните норми относно свободното движение на работници и членовете на техните семейства в рамките на Съюза, в случая член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011 във връзка с член 45 ДФЕС. Накрая, тази юрисдикция излага в достатъчна степен причините, поради които си поставя въпроси относно тълкуването на тези разпоредби от правото на Съюза, както и установената от нея връзка между същите разпоредби и националното законодателство, приложимо в главното производство.

23

Ето защо следва да се приеме, че поставеният въпрос се отнася по същество до това дали член 45 ДФЕС и член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство на държава членка, което поставя предоставянето на финансова помощ за висше образование на студентите, които не пребивават в тази държава членка, в зависимост от условието към датата на подаване на молбата за финансова помощ единият от родителите на съответния студент да е бил нает на работа или да е упражнявал дейност в същата държава членка за период от най-малко пет години в рамките на референтен период от седем години, изчислен със задна дата, считано от датата на подаване на молбата за финансова помощ, като се изключва прилагането на какъвто и да било друг критерий за връзка, при положение че такова условие не е предвидено спрямо студените, пребиваващи на територията на посочената държава членка.

24

Съгласно член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011 работник, гражданин на държава членка, на територията на другите държави членки има право на същите социални и данъчни предимства както работниците местни граждани. От тази разпоредба се ползват еднакво както работниците мигранти, пребиваващи в приемащата държава членка, така и пограничните работници, които упражняват дейността си като наети лица в тази държава членка, като същевременно пребивават в друга държава членка (вж. в този смисъл решения от 27 ноември 1997 г., Meints, C‑57/96, EU:C:1997:564, т. 50, от 20 юни 2013 г., Giersch и др., C‑20/12, EU:C:2013:411, т. 37 и от 14 декември 2016 г., Bragança Linares Verruga и др., C‑238/15, EU:C:2016:949, т. 39).

25

Видно от постоянната съдебна практика, помощта за издръжка и за университетско обучение, завършващо с придобиването на професионална квалификация, представлява за работника мигрант социално предимство по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011, на което самото дете на работника мигрант може да се позовава, ако съгласно националното право тази помощ се предоставя пряко на студента (решения от 20 юни 2013 г., Giersch и др., C‑20/12, EU:C:2013:411, т. 38 и 40 и от 14 декември 2016 г., Bragança Linares Verruga и др., C‑238/15, EU:C:2016:949, т. 40).

26

Принципът на равно третиране, закрепен както в член 45 ДФЕС, така и в член 7 от Регламент № 492/2011, забранява не само преките дискриминационни практики, основани на гражданство, но и всички непреки форми на дискриминация, които чрез прилагане на други критерии за разграничаване фактически водят до същия резултат (вж. решения от 13 април 2010 г., Bressol и др., C‑73/08, EU:C:2010:181, т. 40 и от 14 декември 2016 г., Bragança Linares Verruga и др., C‑238/15, EU:C:2016:949, т. 41).

27

Разглежданото в главното производство национално законодателство поставя предоставянето на финансова помощ за висше образование в зависимост от условието за пребиваване на студента на люксембургска територия или — за студентите, които не пребивават на тази територия, в зависимост от условието да са деца на работници, които са били наети на работа или са упражнявали професионалната си дейност в Люксембург за период от най-малко пет години в рамките на референтен период от седем години преди подаването на молбата за финансова помощ. Въпреки че се прилага еднакво за люксембургските граждани и за гражданите на други държави членки, такова условие за минимален период на трудова заетост не е предвидено за студентите, които пребивават на люксембургската територия.

28

Такова разграничение, което се основава на пребиваването, може да бъде по-неблагоприятно за гражданите на други държави членки, доколкото лицата, които не пребивават в съответната държава, са най-често чужди граждани (вж. в този смисъл решения от 14 юни 2012 г.,Комисия/Нидерландия, C‑542/09, EU:C:2012:346, т. 38, от 20 юни 2013 г., Giersch и др., C‑20/12, EU:C:2013:411, т. 44 и от 14 декември 2016 г., Bragança Linares Verruga и др., C‑238/15, EU:C:2016:949, т. 43), представлява непряка дискриминация, основана на гражданство, която може да се допусне само при условие че е обективно обоснована.

29

За да може да бъде обоснована, тя трябва да е в състояние да гарантира осъществяването на легитимна цел и да не надхвърля необходимото за постигането ѝ.

30

В това отношение, на първо място, следва да се отбележи, че както посочва люксембургското правителство, целта на Закона от 24 юли 2014 г., също като тази на Закона от 22 юни 2000 г., изменен със Закона от 26 юли 2010 г., е да се увеличи значително делът на пребиваващите в Люксембург лица, които притежават диплом за висше образование.

31

Съдът обаче вече е постановил, че целта да се насърчи следването на висше образование е цел от общ интерес, призната на равнището на Съюза, и че действията, предприети от държава членка, за да осигури високо равнище на образование на пребиваващото в нея население, преследват легитимна цел, която може да обоснове непряка дискриминация въз основа на гражданство (решения от 20 юни 2013 г., Giersch и др., C‑20/12, EU:C:2013:411, т. 53 и 56 и от 14 декември 2016 г., Bragança Linares Verruga и др., C‑238/15, EU:C:2016:949, т. 46).

32

На второ място, що се отнася до въпроса дали условие за минимален период на работа от пет години към датата на подаване на молбата за стипендия за обучение, каквото е разглежданото в главното производство условие, е подходящо за постигането на тази цел, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, що се отнася до работниците мигранти и пограничните работници, фактът, че имат достъп до пазара на труда на дадена държава членка, по принцип създава достатъчна връзка на интегриране с обществото на тази държава, която им позволява да се ползват от принципа на равно третиране по отношение на работниците местни граждани, що се отнася до социалните предимства (вж. в този смисъл решения 14 юни 2012 г., Комисия/Нидерландия, C‑542/09, EU:C:2012:346, т. 65 и от 20 юни 2013 г., Giersch и др., C‑20/12, EU:C:2013:411, т. 63).

33

Връзката на интегриране е резултат по-специално от факта, че работниците мигранти допринасят за финансирането на социалните политики на приемащата държава членка с данъците и социалноосигурителните вноски, които плащат в тази държава поради упражняваната от тях дейност като наети лица. Следователно те трябва да могат да се ползват от тях при същите условия като работниците местни граждани (вж. в този смисъл решения от 14 юни 2012 г., Комисия/Нидерландия, C‑542/09, EU:C:2012:346, т. 66 и от 20 юни 2013 г., Giersch и др., C‑20/12, EU:C:2013:411, т. 63).

34

Все пак Съдът вече е приел, че непряко дискриминационна национална правна уредба, която ограничава предоставянето на пограничните работници на социални предимства по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011 при липсата на достатъчна връзка с обществото, в което извършват дейност, без да пребивават там, може да бъде обективно обоснована (вж. решения от 18 юли 2007 г., Geven, C‑213/05, EU:C:2007:438, т. 26 и от 14 декември 2016 г., Bragança Linares Verruga и др., C‑238/15, EU:C:2016:949, т. 51).

35

Що се отнася по-специално до предоставянето на държавна финансова помощ за висше образование на децата на работници мигранти и погранични работници, които не пребивават в съответната държава членка, Съдът посочва, че наличието на трудова заетост на родителите на съответния студент с голяма продължителност в държавата членка, отпускаща исканата помощ, може да е подходящо за установяването на реалната степен на свързаност с обществото или с пазара на труда в тази държава (решения от 20 юни 2013 г., Giersch и др., C‑20/12, EU:C:2013:411, т. 78 и от 14 декември 2016 г., Bragança Linares Verruga и др., C‑238/15, EU:C:2016:949, т. 55).

36

В този контекст в точка 58 от решение от 14 декември 2016 г., Bragança Linares Verruga и др. (C‑238/15, EU:C:2016:949), Съдът е приел, че изискването за получаване на държавна финансова помощ за висше образование от децата на пограничните работници родителят пограничен работник да е работил не по-малко от пет години в държавата членка, отпускаща помощта, е годно да установи такава връзка на посочените работници с обществото в същата държава членка, както и разумна вероятност за завръщане на студента в отпускащата помощта държава членка след завършване на обучението му.

37

Ако по този начин условие за минимален период на работа към датата на подаване на молбата за финансова помощ, каквото е разглежданото в главното производство условие, може да осъществи целта да се насърчи следването на висше образование и да се увеличи значително делът на пребиваващите в Люксембург лица, които притежават диплом за висше образование, на трето място, следва да се провери дали въвеждането в член 3, параграф 5, буква b) от Закона от 24 юли 2014 г. на референтен период от седем години преди подаването на молбата за финансова помощ, за да се изчисли минималният период на работа от пет години, не надхвърля необходимото за постигане на преследваната цел.

38

В това отношение е необходимо да се припомни, че по делото, по което е постановено решение от 14 декември 2016 г., Bragança Linares Verruga и др. (C‑238/15, EU:C:2016:949), разгледаното законодателство е поставяло предоставянето на студентите, които не пребивават съответната държава членка, на финансова помощ за висше образование в зависимост от условието да имат родител, който е работил в Люксембург непрекъснато за минимален период от пет години към датата на подаване на молбата за финансова помощ.

39

Съдът е приел, че такова законодателство съдържа ограничение, което надхвърля необходимото за постигането на легитимната цел, насочена към увеличаване на броя на лицата с дипломи за висше образование сред пребиваващото в съответната държава членка население, тъй като не позволява на компетентните органи да предоставят помощта, когато родителите с няколко кратки прекъсвания са работили в Люксембург през много продължителен период, в дадения случай около осем години, за периода, предхождащ подаването на молбата за финансова помощ, макар подобни прекъсвания да не могат да нарушат връзката между заявителя на финансовата помощ и Великото херцогство Люксембург (решение от 14 декември 2016 г., Bragança Linares Verruga и др., C‑238/15, EU:C:2016:949, т. 69).

40

По настоящото дело люксембургското правителство твърди, че въвеждането в член 3, параграф 5, буква b) от Закона от 24 юли 2014 г. на референтен период от седем години за изчисляване на минималния период на работа от пет години позволява именно да се вземат предвид кратките прекъсвания на работата на родителите погранични работници, тъй като той обхваща положенията, при които съответният родител не е упражнявал дейност в Люксембург в продължение на две години за общ период от седем години. В замяна на това националният законодател имал право да счита, че за разлика от незначителните прекъсвания по-големите прекъсвания прекратяват връзката на пограничните работници и техните деца с Люксембург, поради което отпада интересът на тази държава членка да предоставя помощ на посочените студенти. По-специално, можело надлежно да се приеме, че прекъсването на работата за почти пет години, какъвто е случаят с г‑н Aubriet баща, има такива последици.

41

Освен това люксембургското правителство счита, че за да бъде възможно обработването на молбите за финансова помощ от администрация, отговаряща за стандартизирана рутинна процедура, е необходимо да се възприеме обективен и неутрален критерий, какъвто е минималният период на работа в рамките на определен референтен период, като се изключи прилагането на какъвто и да било друг критерий за връзка, позволяващ да се доказва, че пограничният работник има достатъчна връзка с люксембургското общество.

42

Всъщност подобна възможност би довела до това администрацията, отговаряща за обработването на молбите за финансова помощ, да взема предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай и да преценява за всеки конкретен случай дали съществува или не субективен елемент, а именно „достатъчната връзка с люксембургското общество“ на пограничните работници, наети на работа в Люксембург за по-малко от пет години в рамките на референтен период от седем години. Принципът на недопускане на дискриминация и принципът на пропорционалност обаче не могат да се тълкуват в смисъл, че налагат подобна преценка във всеки отделен случай от страна на публична администрация, отговаряща за стандартизирана рутинна процедура.

43

Необходимо е обаче да се отбележи, че в главното производство правото да получи държавната финансова помощ за висше образование е отказано на г‑н Aubriet син, въпреки че през годините, предхождащи подаването на молбата му за финансова помощ, неговият баща е бил нает на работа в Люксембург за значителен период, който съществено надвишава минималния период от пет години. Всъщност г‑н Aubriet баща е бил данъчнозадължено лице в Люксембург и се е осигурявал по системата за социална сигурност на тази държава в продължение на повече от 17 години в рамките на периода от 23 години, предхождащ подаването от неговия син на молбата за финансова помощ за висше образование, а именно от 1991 г. до 2014 г.

44

В замяна на това г‑н Aubriet баща не отговаря на условието за минимален период на работа от пет години в рамките на референтния период, предвиден в закона от 24 юли 2014 г., тъй като е трябвало да прекъсне дейността си в Люксембург за периода от 15 януари 2008 г. до 16 декември 2012 г., за да намери работа в държавата, в която пребивава.

45

Както е видно от положението на г‑н Aubriet баща, вземането предвид само на дейността, упражнявана в Люксембург от пограничния работник в рамките на референтен период от седем години преди подаването на молбата за финансова помощ, не е достатъчно да се прецени цялостно значението на връзката на този пограничен работник с люксембургския пазар на труда по-специално когато той вече е бил нает на работа за значителен период преди референтния период.

46

Следователно норма като предвидената в разглежданото в главното производство национално законодателство, която поставя предоставянето на студентите, които не пребивават в Люксембург, на финансова помощ за висше образование в зависимост от условието да имат родител, който е работил в тази държава членка за минимален период от пет години в рамките на референтен период от седем години преди подаването на молбата за финансова помощ, съдържа ограничение, което надхвърля необходимото за постигането на легитимната цел, насочена към увеличаване на броя на лицата с дипломи за висше образование сред пребиваващото в същата държава членка население.

47

От всички изложени по-горе съображения следва, че на поставения въпрос трябва да се отговори, че член 45 ДФЕС и член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство на държава членка като разглежданото в главното производство, което поставя предоставянето на финансова помощ за висше образование на студентите, които не пребивават в тази държава членка, в зависимост от условието към датата на подаване на заявлението за финансова помощ единият от родителите на съответния студент да е бил нает на работа или да е упражнявал дейност в същата държава членка за период от най-малко пет години в рамките на референтен период от седем години, изчислен със задна дата, считано от датата на подаване на молбата за финансова помощ, тъй като не позволява да се възприеме в достатъчно широка степен наличието на евентуална достатъчна връзка с пазара на труда на тази държава членка.

По съдебните разноски

48

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

 

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

 

Член 45 ДФЕС и член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година относно свободното движение на работници в Съюза трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство на държава членка като разглежданото в главното производство, което поставя предоставянето на финансова помощ за висше образование на студентите, които не пребивават в тази държава членка, в зависимост от условието към датата на подаване на заявлението за финансова помощ единият от родителите на съответния студент да е бил нает на работа или да е упражнявал дейност в същата държава членка за период от най-малко пет години в рамките на референтен период от седем години, изчислен със задна дата, считано от датата на подаване на молбата за финансова помощ, тъй като не позволява да се възприеме в достатъчно широка степен наличието на евентуална достатъчна връзка с пазара на труда на тази държава членка.

 

Подписи


( *1 ) Език на производството: френски.