–

за CEVA Freight Holland BV, от B. J. B. Boersma, advocaat,

–

за нидерландското правителство, от M. Bulterman и J. M. Hoogveld, в качеството на представители,

–

за испанското правителство, от S. Jiménez García, в качеството на представител,

–

за Европейската комисия, от W. Roels, F. Clotuche-Duvieusart и M. Kocjan, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 78 и 221 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, 1992 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58), изменен с Регламент (ЕО) № 2700/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2000 г. (ОВ L 311, 2000 г., стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 13, стр. 12) (наричан по-нататък „Митническият кодекс“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Staatssecretaris van Financiën (държавен секретар по финансите на Нидерландия, наричан по-нататък „държавният секретар“) и CEVA Freight Holland BV (наричано по-нататък „CEVA Freight“) по повод законосъобразността на някои платежни искания за заплащане на митни сборове, адресирани до това дружество.

3

Регламент № 2913/92 е отменен и заменен с Регламент (ЕО) № 450/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година за създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 145, 2008 г., стр. 1). В съответствие с член 188 от последния регламент обаче, що се отнася до разпоредбите за прилагане, той не е приложим към спора в главното производство. Всъщност по отношение на този спор остават да се прилагат разпоредбите на Митническия кодекс.

4

Член 29, параграф 1 от Митническия кодекс предвижда:

„Митническата стойност на внасяни стоки е договорната им стойност, а именно, платената действително или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността […]“.

5

Член 65 от този кодекс гласи:

„След приемане на митническата декларация, по искане на декларатора митническите органи могат да му разрешат извършване на една или повече поправки в нея. При поправката не могат да се включват стоки, различни от първоначално декларираните.

Не се допускат поправки, когато искането е направено, след като митническите органи са:

6

Член 76, параграф 1 от посочения кодекс предвижда:

„За облекчаване на митническите формалности и процедури, без това да засяга редовността на операциите, митническите органи разрешават при спазване на условията, определени съгласно процедурата на комитета:

[…]

[…]“.

7

Член 78 от същия кодекс гласи:

„1.   След вдигането на стоките митническите органи имат право по своя инициатива или по искане на декларатора да поправят декларацията.

[…]

3.   Когато последващата проверка на декларацията или последващият контрол установят, че разпоредбите, отнасящи се до съответния митнически режим са били приложени на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки, при спазване на приетите разпоредби, да уредят ситуацията, като отчитат новите данни, с които разполагат“.

8

Член 201, параграф 2 от Митническия кодекс предвижда следното:

„Митническото задължение възниква от момента на приемане на митническата декларация“.

9

Член 221, параграфи 1—3 от този кодекс гласи:

„1.   Длъжникът трябва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага, след като този размер бъде взет под отчет.

2.   Когато вписването на размера на сборовете, подлежащи на плащане, е извършено в митническата декларация само с информативен характер, митническите органи могат да предвидят уведомяването, посочено в параграф 1, да бъде извършвано само ако размерът на посочените сборове не съответства на определения от тях размер.

Без да се засяга прилагането на член 218, параграф 1, втора алинея, когато се използва възможността, предвидена в първата алинея, даването на разрешение за вдигане на стоките се счита за уведомяване на длъжника за взетия под отчет размер на сборовете.

3.   Уведомяването на длъжника вече не може да се извършва след изтичане на тригодишния срок от датата на възникване на митническото задължение. Този срок се прекъсва от момента на подаване на жалба по смисъла на член 243 и по време на процедурата по обжалването“.

10

Член 147, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 (ОВ L 253, 1993 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3), изменен с Регламент (ЕИО) № 1762/95 на Комисията от 19 юли 1995 г. (ОВ L 171, 1995 г., стр. 8; Специално издание на български език, глава 2, том 8, стр. 22, наричан по-нататък „Регламентът за прилагане“), предвижда:

„За целите на член 29 от Кодекса обстоятелството, че стоката, която е предмет на продажба, се декларира за допускане за свободно обращение, се смята за достатъчно доказателство че тя е продадена за износ в митническата територия на Общността. При последователни продажби преди остойностяване се отчита само последната продажба, довела до въвеждане в митническата територия на Общността, или продажбата на митническата територия на Общността преди допускането за свободно обращение на стоките.

Когато се декларира цена, свързана с продажба преди последната продажба, въз основа на която стоките са въведени в митническата територия на Общността, следва да се докаже пред митническите органи, че продажбата на тези стоки се е състояла с цел износ във въпросната митническа територия.

Прилагат се разпоредбите на членове от 178 до 181a“.

11

В качеството на митнически посредник CEVA Freight подава по искане на вносителите декларации за допускане за свободно обращение по опростената процедура, предвидена в член 76, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс.

12

За периода от 1 март 2010 г. до 31 октомври 2010 г. включително CEVA Freight подава такива декларации за допускане за свободно обращение на различни модели медийни плейъри. За тази цел той класира тези плейъри в тарифни подпозиции 84717050 и 85176200 от Комбинираната номенклатура, за които се прилага митническа ставка от 0 %. Митническите органи допускат медийните плейъри, без да събират вносни мита.

13

През 2011 г. след извършена проверка на посочените декларации митническият инспектор стига до извода, че въпросните медийни плейъри трябва да бъдат класирани в тарифна подпозиция 85219000 от Комбинираната номенклатура, за която се прилага митническа ставка от 13,9 %.

14

С писмо от 22 февруари 2013 г. митническият инспектор уведомява CEVA Freight за намерението си за установяване на дължимите мита. В рамките на това установяване той определя митническата стойност на медийните плейъри въз основа на декларираната от CEVA Freight цена, а именно цената, на която вносителите са продали медийните плейъри.

15

На 27 февруари 2013 г. с отговора си до митническия инспектор CEVA Freight изисква на основание член 78 от Митническия кодекс поправка на митническата стойност, като иска определянето ѝ да е въз основа на по-ниската продажна цена, фактурирана на вносителите от установения в Азия производител на медийни плейъри, която също може да послужи за изчисляване на митническата стойност.

16

На 28 февруари 2013 г. митническият инспектор издава акт за установяване на еднократно митническо задължение, който обединява платежните искания във връзка с разглежданите декларации за извършен внос. Този акт е получен от CEVA Freight на 4 март 2013 г.

17

Поради това CEVA Freight подава жалба по административен ред срещу посочените платежни искания, като поддържа искането си за поправка.

18

След отхвърляне на жалбата по същество от митническия инспектор CEVA Freight обжалва пред Gerechtshof Amsterdam (Апелативен съд Амстердам, Нидерландия), който с решение от 10 февруари 2016 г. разпорежда на митническия инспектор да се произнесе отново по искането за поправка. Тогава държавният секретар подава касационна жалба в Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия).

19

Запитващата юрисдикция уточнява, че безспорно към датата на подаване на митническите си декларации CEVA Freight не е изпитвало съмнения относно правилното тълкуване или приложимостта на член 147, параграф 1 от Регламента за прилагане във връзка с член 29 от Митническия кодекс. Тя отбелязва, че това дружество е считало обаче, доколкото медийните плейъри е можело да бъдат внесени без начисляване на мита, че посочването на размера на тяхната цена е било без значение. Тази юрисдикция отбелязва, че пред нея държавният секретар застъпва позиция, според която за извършването на поправка на декларация съгласно член 78 от Митническия кодекс било без значение дали деклараторът е допуснал или не грешка. Единствено наличието на „неверни“ или „непълни“ по своя характер данни, съдържащи се в декларацията, позволявало извършването на поправки в тази декларация.

20

Според запитващата юрисдикция действително било възможно да се приеме, че при липсата на неверни данни, съдържащи се в декларацията, деклараторът е обвързан от декларираното от него и следва да отчете факта, че тези данни биха могли да бъдат използвани без ограничения от митническите органи, включително и във връзка с проверка на размера на митническото задължение. Въпреки това нито съдържащите се в Митническия кодекс и в Регламента за прилагане материалноправни разпоредби относно митническата стойност, нито предметът и целите на посочените разпоредби не се противопоставяли на това, след приемането на митническа декларация деклараторът да предостави други допълнителни данни за определяне на митническата стойност на съответните стоки. В последната посочена хипотеза запитващата юрисдикция отбелязва, че при обстоятелства като тези на висящия пред нея спор митническата администрация била длъжна да намали митническата стойност на стоките, независимо от липсата на грешка на декларатора.

21

Освен това CEVA Freight, което е подало насрещна жалба, твърди по-специално, че Gerechtshof Amsterdam (Апелативен съд Амстердам) е допуснал нарушение на член 221, параграф 3 от Митническия кодекс, доколкото е приел, че актът за установяване на митническото задължение не е просрочен, тъй като за целите на изчисляването на предвидената в тази разпоредба давност следвало да бъде отчетена датата на изпращане на акта за установяване на митническо задължение, както това е предвидено според приложимите национални разпоредби в главното производство, а не датата на получаване на акта от длъжника. Ето защо възниквал въпросът дали поставеното в член 221, параграф 3 от този кодекс условие, съгласно което уведомяването на длъжника трябва да бъде извършено преди изтичането на тригодишен срок от датата на възникване на митническото задължение, е изпълнено, когато това уведомление не е било получено от длъжника преди изтичането на този срок.

22

Запитващата юрисдикция припомня в това отношение, че начинът на уведомяване по член 221, параграф 1 от посочения кодекс попада в обхвата на националното законодателство на всяка държава членка. Поради това тя иска да се установи дали държавите членки трябва да определят датата, на която уведомяването на длъжника се счита за осъществено, или начинът на определяне на тази дата попада в обхвата на правото на Съюза. В такъв случай запитващата юрисдикция иска да се установи също дали за целта следва да се приеме датата на изпращане, или датата на получаване на това уведомление.

23

С оглед на тези съображения Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

24

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 78 от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че когато деклараторът разполага с възможност за избор на цената на стоките, въз основа на която може да се определи тяхната митническа стойност при продажбата им за износ с местоназначение територията на Съюза, той може да поиска на основание член 78 от Митническия кодекс поправка на подадената митническа декларация, за да замени първоначално посочената цена с по-ниска продажна цена с цел намаляване размера на неговото митническо задължение.

25

За да се отговори на този въпрос, следва да се припомни, че както от член 29 от Митническия кодекс, така и от член 147 от Регламента за прилагане е видно, че в случая на последователни продажби на стоки с оглед на внасянето им в митническата територия на Съюза вносителят е свободен да избира сред цените, договорени за всяка от тези продажби, тази, която ще приеме като основа за определяне на митническата стойност на съответните стоки, при условие че е в състояние да представи по отношение на цената, която е избрал, всички необходими данни и документи на митническите органи (вж. в този смисъл решение от 28 февруари 2008 г., Carboni e derivati, C‑263/06, EU:C:2008:128, т. 27—31 и цитираната съдебна практика).

26

Освен това съгласно член 65 от този кодекс след приемане на митническата декларация от митническите органи по искане на декларатора може да му бъде разрешено извършване на една или повече поправки в нея. От това следва, че деклараторът може в частност да преразгледа цената, която е избрал за основа за определяне на митническата стойност на съответните стоки.

27

Безспорно, както припомня Комисията по отношение на разпоредбата на член 8, параграф 1, буква а) от Директива 79/695/ЕИО на Съвета от 24 юли 1979 година относно хармонизиране на процедурите за пускане в свободно обръщение на стоките (ОВ L 205, 1979 г., стр. 19), която е идентична по същество с член 65, втора алинея, буква в) от Митническия кодекс, Съдът е приел, че когато вносителят се позовава на някоя от цените, които могат да послужат за основа за определяне на митническата стойност, той не може да поправи посочената декларация след вдигането на стоките за свободно обращение (решение от 6 юни 1990 г., Unifert, C‑11/89, EU:C:1990:237, т. 21).

28

Докато обаче, преди да започне да се прилага Митническият кодекс на 1 януари 1994 г., е било забранено на декларатор да поправя декларацията си след вдигането на стоките, член 78 от този кодекс все пак изрично въвежда, считано от последната дата, възможността на митническите органи да поправят митническа декларация по искане на декларатора, представено след вдигането на стоките (решение от 20 октомври 2005 г., Overland Footwear, C‑468/03, EU:C:2005:624, т. 61 и 62).

29

По този начин членове 65 и 78 от Митническия кодекс понастоящем съдържат два различни режима, които се прилагат съответно преди и след вдигането на стоките по отношение на възможни промени на параметрите, които се вземат предвид за определяне на митническата стойност и следователно на вносните мита (решение от 20 октомври 2005 г., Overland Footwear, C‑468/03, EU:C:2005:624, т. 64).

30

От една страна, посоченият член 65 дава право на декларатора едностранно да поправи митническата си декларация, ако още не му е дадено разрешение да вдигне стоките. Това право се обяснява с факта, че до вдигането на стоките верността на поправките може при необходимост лесно да бъде проверена от митническите органи чрез физически контрол на стоките. Освен това поправката е възможна при необходимост, докато размерът на вносните сборове все още не е определен от митническите органи (решение от 20 октомври 2005 г., Overland Footwear, C‑468/03, EU:C:2005:624, т. 65).

31

От друга страна, член 78 от Митническия кодекс установява по-ограничителен режим. Тази разпоредба се отнася до периода след вдигането на стоките, когато може да се окаже, че е невъзможно стоките да бъдат представени, и вносните сборове вече са били определени. Така според тази разпоредба осъществяването на поисканата от декларатора поправка е оставено на преценката на митническите органи както по отношение на самото ѝ извършване, така и по отношение на нейния резултат (решение от 20 октомври 2005 г., Overland Footwear, C‑468/03, EU:C:2005:624, т. 66).

32

Член 78, параграф 3 от този кодекс обаче не прави разлика между грешките или пропуските, които могат да бъдат коригирани, и тези, които не могат да бъдат коригирани. Изразът „неверни или непълни данни“ в тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща както фактическите грешки или пропуски, така и грешките при тълкуването на приложимото право (решение от 20 октомври 2005 г., Overland Footwear, C‑468/03, EU:C:2005:624, т. 63).

33

При това положение следва да се провери дали подадените от CEVA Freight декларации съдържат неверни или непълни данни по отношение на цената на стоките, въз основа на която може да се определи тяхната митническа стойност.

34

От предоставената на Съда преписка е видно, че декларираната от CEVA Freight цена съответства на продажната цена на стоките, определена от дружествата, от името на които CEVA Freight подава тези декларации, поради което тази цена е на практика правилна, както и че по своя инициатива CEVA Freight не е имало никакво намерение да я коригира.

35

От преписката е видно също така обаче, че посочвайки в своите декларации неправилна тарифна подпозиция за класиране на съответните стоки, CEVA Freight е допуснало грешка при тълкуването на приложимото право.

36

Подобна грешка очевидно е повлияла на избора на договорната стойност на стоките, а именно платената действително или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в територията на Съюза, използвана като основа за определяне на митническата им стойност в съответствие с член 29 от Митническия кодекс и член 147 от Регламента за прилагане.

37

Всъщност към датата на посочените декларации CEVA Freight погрешно е смятало, че тъй като съответните стоки трябва да бъдат класирани в тарифна подпозиция, за която се прилага митническа ставка от 0 %, договорната стойност на тези стоки е без значение за размера на митническото задължение. Следователно на базата на това погрешно тълкуване на Митническия кодекс, по специално във връзка с определянето на съответната тарифна подпозиция, CEVA Freight по-нататък е посочило цената, която да бъде използвана като основа за определяне на митническата стойност. От преписката, с която разполага Съдът, става ясно, че ако към датата на подаване на разглежданите декларации CEVA Freight бе изтълкувало по правилен начин приложимата тарифна подпозиция, за което се прилага митническа ставка от 13,9 %, то е щяло да декларира по-ниска договорна стойност, за да намали размера на данъчното си задължение.

38

При положение обаче, че подобна грешка в тълкуването на приложимото право от декларатора е довела, в случай на последователни продажби, до посочването на по-високата договорна стойност на стоките, която да послужи за основа за определяне на митническата стойност на тези стоки, тази грешка не може да се разглежда като упражняване на избор, което по дефиниция е доброволно (вж. в този смисъл решение от 20 октомври 2005 г., Overland Footwear, C‑468/03, EU:C:2005:624, т. 69).

39

Следователно предвид споменатата в точка 32 от настоящото решение съдебна практика посочената договорна стойност в митническа декларация от декларатор като разглеждания в главното производство представлява неверни данни по смисъла на член 78 от Митническия кодекс и дава възможност на митническите органи да поправят тази декларация.

40

Предвид гореизложеното на първия въпрос следва да се отговори, че член 78 от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че когато деклараторът разполага с възможност за избор на цената на стоките, въз основа на която може да се определи тяхната митническа стойност при продажбата им за износ с местоназначение територията на Европейския съюз, и при последващ контрол се установи, че в подадената от него митническа декларация е допусната грешка при тарифното класиране на съответните стоки, която води до прилагането на по-високо мито, той може да поиска на основание посочения член 78 поправка на тази митническа декларация, за да замени първоначално посочената цена с по-ниска продажна цена с цел намаляване размера на неговото митническо задължение.

41

С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 221, параграфи 1 и 3 от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че позволява определяне на датата, на която уведомяването на длъжника за размера на митническите сборове се счита за осъществено с цел да се прекъсне давностният срок от три години за митническо нарушение, и при утвърдителен отговор, дали за такава дата следва да се приеме датата на изпращане от митническите органи на уведомлението, или датата на получаването му от длъжника.

42

За да се отговори на този въпрос, следва да се отбележи, че съгласно член 221, параграф 1 от Митническия кодекс длъжникът трябва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин веднага след като този размер бъде взет под отчет.

43

С параграф 3 от този член 221 законодателят на Съюза е искал да хармонизира както срока, в който митническите органи трябва да извършат посоченото уведомяване, така и началния момент на този срок. Той не е уточнил обаче нито начина на подобно уведомяване, нито датата, на която то следва да се осъществи, за да се прекъсне посоченият срок. Както Съдът вече е отбелязал, това се обяснява с обстоятелството, че правилото, съдържащо се в член 221, параграф 3 от Митническия кодекс, важи единствено за уведомяването на длъжника за размера на митата, и в тази насока прилагането му е възложено само на националните митнически органи, компетентни за това уведомяване (вж. в този смисъл решение от 13 март 2003 г., Нидерландия/Комисия, C‑156/00, EU:C:2003:149, т. 63 и 64 и решение от 15 март 2018 г., Deichmann, C‑256/16, EU:C:2018:187, т. 81).

44

Така че доколкото митническата уредба на Съюза не предвижда разпоредби относно съдържанието на понятието „по подходящ начин“ и не предоставя компетентност на субекти, различни от държавите членки и техните органи, да определят този начин, следва да се приеме, че той попада в обхвата на националното законодателство на държавите членки и че националните органи следва да действат при изпълнение на тази уредба съгласно процесуалните и материалноправните норми на националните законодателства (вж. в този смисъл решение от 23 февруари 2006 г., Molenbergnatie, C‑201/04, EU:C:2006:136, т. 52 и 53).

45

Следователно държавите членки трябва да определят датата, на която уведомяването на длъжника за размера на сборовете да се счита за осъществено. Както Съдът вече е имал повод да уточни, при всички положения националните компетентни органи трябва да осигурят уведомяване, което позволява на данъчнозадълженото лице да узнае размера на неговите сборове (решение от 23 февруари 2006 г., Molenbergnatie, C‑201/04, EU:C:2006:136, т. 53).

46

Накрая е важно да се подчертае, че определянето на начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен за размера на сборовете, за да се прекъсне предвиденият в член 221, параграф 3 от Митническия кодекс давностен срок, е процесуален способ, предназначен да гарантира защитата на субективно право, което страна като CEVA Freight черпи от обективното право на Съюза, а именно правото след изтичането на посочения срок да не дължи вносни мита в митническата територия на Съюза за съответните стоки.

47

От това следва, че когато определят датата, на която уведомяването на митническия длъжник да се счита за осъществено и в съответствие с член 221, параграф 3 от Митническия кодекс да се прекъсне давностният срок, държавите членки трябва да гарантират, че приложимите национални разпоредби, от една страна, не са по-неблагоприятни от процесуалните правила, които уреждат сходни вътрешноправни съдопроизводства (принцип на равностойност), а от друга страна, не правят практически невъзможно или прекалено трудно упражняването на субективните права, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност) (вж. в този смисъл решение от 15 април 2010 г., Barth, C‑542/08, EU:C:2010:193, т. 17 и цитираната съдебна практика).

48

Предвид гореизложеното на втория въпрос следва да се отговори, че член 221, параграфи 1 и 3 от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че държавите членки, при спазване на принципите на ефективност и равностойност трябва да определят датата, на която уведомяването на длъжника за размера на сборовете да се счита за осъществено, за да се прекъсне давностният срок от три години, след изтичането на който се погасява митническото задължение.

49

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (осми състав) реши: